Решение по дело №386/2025 на Административен съд - Пловдив

Производство по Глава XI от АПК, вр. чл.284, чл. 285, ал. 1 от ЗИНЗС

Образувано е по искова молба от А. С. Н., [ЕГН], предявена чрез адв. К., против срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, с която иска ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение в размер на 6500 лв. за претърпени от него неимуществени вреди, причинени от нарушения на чл.3 ЗИНЗС от затворническата администрация при Затвора [населено място] във връзка изтърпяване на наказанието „лишаване от свобода“ за периода от 01.08.2018г. до 30.08.2020г., сумата от 3382,52 лв. мораторна лихва за забава за периода 30.08.2020 до 20.02.2025 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

Излага обстоятелства, че неимуществени вреди се изразяват в причинени здравословни проблеми - главоболие и чести респираторни заболявания, обида, възмущение, стрес, притеснения, психологичен дискомфорт, огорчение, внушение на чувство за малоценност. Излагат се обстоятелства за пренаселеност на помещенията, в които е пребивавал ищеца, като се твърди, че жилищната площ е била под минимума от 4 кв. м. /човек; лошо състояние на тоалетната в килията - неработещи казанчета, липса на прегради, липса на работещи чешми и умивалници, липса на шумоизолация, което лишавало затворника от уединение; лошо състояние на банята - недостатъчно душове, от които тече или само гореща или само ледено студена вода, налагало се лишените от свобода при ползване на банята да преминават през открита площ по хавлия, и да се връщат мокри, което през зимния сезон водело до различни заболявания; недостатъчна осветеност на помещенията, в противоречие с изискванията с нормативната уредба, поради което лишеният от свобода прекарвал по- голямата част от времето на изкуствена светлина и това му причинявало главоболие и неприятни усещания; наличие на насекоми - дървеници, хлебарки и бълхи; натрупване на мухъл по стените, поради пране на ръка и простиране на дрехите на затворниците в килията. Твърди се, че гореизброените обстоятелства, вкл. и липсата на индивидуална и корекционна работа с ищеца са довели до нарушения на чл. 3 от ЕКЗПЧОС.

В съдебното заседание, ищецът се представлява от пълномощника си адв.К., който ангажира гласни доказателства. В писмено становище излага допълнителни съображения, като счита иска за доказан по основание и размер, и моли да бъде изцяло уважен. Претендира се присъждане на 10 лв. ДТ и на адвокатско възнаграждение в полза на упълномощения представител адв. К., съгласно чл. 38 от Закона за адвокатурата.

Ответникът - Главна дирекция “Изпълнение на наказанията”, чрез процесуалния си представител юрк.Ч., оспорва предявената искова претенция като неоснователна и ангажира писмени доказателства. По същество на спора счита, че посочените от ищеца вреди не са в причинно-следствена връзка с условията в затвора-[област], поради което искът е недоказан и моли да бъде изцяло отхвърлен. Прави възражение за изтекла погасителна давност. Претендира юрисконсултско възнаграждение.

Контролиращата страна чрез участвалия прокурор при Окръжна прокуратура – [област] дава заключение за неоснователност искова молба.

От фактическа страна съдът прие следното:

В постъпили по делото становища и справки относно правното положение на „лишеният от свобода“ А. Н. се установява, че същият е търпял наказание „лишаване от свобода“ в Затвор-[област] от 25.06.2018 г. до 23.08.2021 г. В периодите в които е търпял наказанието си в Затвора [област], няма запазени данни с колко души е бил настанен ищеца и при какви битови условия, като след постъпването му в приемно отделение, на 29.06.2018 г. е разпределен във второ отделение, където е пребивавал в стаи 76, 78 и 75. Няма предоставени данни за квадратурата и мебелировката на тези помещения.

В представената от ответника и и неоспорена справка от ФЛКР С., по отношение на периода на пребиваване на ищеца в Затвор [област], се посочва, че във всяко помещение има течаща вода и санитарен възел и лишените от свобода имат неограничен достъп до тях. Допълнително е посочено в справката, че л. св. имат право да притежават нагреватели, с които да си топлят вода, санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален контакт със същите. Затворът [област] се отоплява с централно парно. Спалните помещения са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена светлина. Сочи се, че не е имало проблем с наличие на мухъл в помещенията, тъй като същите са проветряеми. Състоянието на банята е добро и има обособена към нея съблекалня, така че да не се налага предвижване без дрехи до карето. Ползва се по график от всички лишени от свобода, а работещите имат право да ползват баня всеки ден. В затвора имало налична функционираща професионална пералня, която се ползва по график. Простори за дрехи има в общите помещения на всеки пост. ДДД обработките се извършват на периоди от 2 месеца или по необходимост.

Приложени са протоколи за изпълнени в Затвора-[област] ДДД обработки за м.3, м.5, м.7, м.8, м.9 2018.; м.03, м.04, м.07, м.08, м.11. 2019, м.01, м.03, м.08, м. 09 2020 г..

По делото са представени графици за разпределение на времето на лишени от свобода на втори пети пост/тези от 2024 г. са неотносими към процесния период/.

По делото по искане на ищеца са приобщени гласни доказателства, касаещи показанията на свидетеля Р. Р.. Свидетелят твърди, че не е запознат с битовите условия в килията на ищеца, но няма оплаквания относно тези, свързани със собствения му престой в Затвора [област]. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като ясни логични и последователни, неоспорени от страните по делото.

Съдът, при така изяснената фактическа обстановка и съобразно приобщените по делото доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, прие за установено следното от правна страна:

Исковата претенция е процесуално допустима, а по същество частично основателна, поради следните за това съображения:

Съгласно разпоредбата на чл. 205 от АПК, иск за обезщетение се предявява срещу юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите. Според чл. 12, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от ЗИНЗС, прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", която е юридическо лице на бюджетна издръжка към министър на правосъдието със седалище [област], като съответно затворите и областните служби "Изпълнение на наказанията" са териториални служби на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Исковата претенция е за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразна дейност на Затвора [населено място] към Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Дейността по фактическото изпълнение на наложено наказание лишаване от свобода, обхваща, разбира се, и осигуряване на условията за упражняване на правата от задържаните лица и изпълнението на техните задължения, съобразно правното им положение и статус, е административна по своето естество. Това от своя страна определя като пасивно, материално и процесуално правно легитимирана страна по заявената главна искова претенция, именно Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", [област].

Установените в Част Седма от ЗИНЗС правила, не въвеждат като предпоставка за успешно провеждане на исковата претенция за обезщетение, действията или бездействията на администрацията да бъдат отменени като противоправни с административен или съдебен акт. За да бъде приета основателност на иск за вреди с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, следва кумулативно да бъдат доказани: акт, действие и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с което се нарушава чл. 3 от закона и настъпила в резултат на нарушението неимуществена вреда в правната сфера на ищеца, която се предполага до доказване на противното по силата на въведената с разпоредбата на чл. 284, ал. 5 от ЗИНЗС оборима презумпция. Следва да бъде съобразено, че според чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС, осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Като според чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Съгласно чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС, минималната жилищна площ в спалното помещение за всеки лишен от свобода не може да е по-малка от 4 кв. м.

За периода 01.08.2018- 20.02.2020 г., и при изрично направено от процесуалния представител на ответника възражение в тази насока, следва да се приеме, че исковата претенция е погасена по давност. Съгласно чл. 110 ЗЗД с изтичането на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Давността започва да тече от момента, в който вземането е станало изискуемо /чл. 114 ЗЗД/. Исковите претенции се основават на твърдения за бездействие на затворническата администрация, да подобрят жизнените условия, в която пребивават задържаните лица и изтърпяващите наказание "лишаване от свобода". Правото на обезщетение за неимуществени вреди възниква за всеки ден, прекаран от задържаните лица в неблагоприятна жизнена среда, по причина проявено от отговорните длъжностни лица незаконно бездействие, като при твърдения за незаконни действия или бездействия на административните органи, давността тече от момента на преустановяването им. Претенцията се счита погасена по давност, ако не е предявена в петгодишен срок, считано от деня, в който е станала изискуема. В случая по отношение престоя на ищеца в затвора за дните от 01.08.2018- 20.02.2020 г. са изтекли 5 години /исковата молба е подадена на 20.02.2025 г. /, следователно исковите претенции за вреди за целия посочен период са погасени по давност / в този смисъл - в Решение № 12306 от 16.09.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1569/2018 г., III о., докладчик председателят Ж. П. /.

За периода 21.02.2020- 30.08.2020 г. от ответника не са представени доказателства за населеност на помещенията, в които е пребивавал Нунев, поради което,на основание чл. 284, ал. 3 от ЗИНЗС, съдът приема, че също не са спазени изискванията на чл. 43, ал. 4 от ЗИНЗС. В тази връзка следва да се посочи, че цитираната разпоредба и последиците от непредставянето на доказателства са разяснени от съда на ответника както в определението за насрочване на делото, така и в последното съдебно заседание на процесуалния му представител. Т.е., за общо 192 дни следва да се приеме, че оплакванията на ищеца за пренаселеност са доказани.

Като недоказани следва да се приемат твърденията, че в периода на пребиваване на ищеца Затвора [област] не му е осигурена светлина и вентилация в помещенията, в които е бил настанен. Установява се от приетите по делото доказателства, че всички помещения по настаняването на ищеца са разполагали с отваряеми прозорци с възможност за проветрение и достатъчно дневна светлина.

Относно твърденията на ищеца за нарушение на правото му по чл. 20, ал. 2 от ППЗИНЗС, тъй като помещенията в затвора не отговаряли на предвидените стандарти в чл. 113 от Наредба № 7/22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, съдът счита, че сградата на затвора не е типична жилищна сграда, а такава, при която е нужно да бъдат спазени и конкретни стандарти за сигурност и поради това и изискванията относно осветеността, утвърдени по отношение на жилищните сгради, не могат да се прилагат безусловно. Не се установява впрочем, нито от представените писмени, нито от гласните доказателства, ищецът да е страдал от кашлица, дихателни проблеми и предразположеност към респираторни заболявания, както се твърди в ИМ. Недокозано е и твърдението за главоболие и неприятно усещане от изкуствената светлина.

Както от писмените доказателства, така и гласните такива, се установява, че в стаите в Затвора [област] са налични обособени отделни санитарни възли и е осигурена течаща студена вода, като лишените от свобода са можели да ползват по определен график и баня с осигурена топла вода. Установено е съобразяване с изискването на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС. Не се установява, санитарният възел към помещенията да е бил в тежко състояние и няма изискване същият да е шумоизолиран. Не е доказано и твърдението относно липсата на възможност да се ползва топла вода и съответно за лоши условия за ползване банята в Затвора [област], доколкото се установява, че е бил въведен график за използването й, именно с оглед съобразяване факта на ползването й от значителен брой лица. Банята е снабдена със съблакалня и противно на твърденията в ИМ, не се налага на лишените от свобода да се придвижват без дрехи по карето.

Необосновани са и твърденията на ищеца за наличие на насекоми – дървеници, хлебарки и бълхи, което се дължало на бездействие на затворническата администрация. В тази връзка са приложени от ответника протоколи за осъществена ДДД обработка на помещенията, от които става ясно, че липсват негови бездействия, които да се квалифицират като нарушения на разпоредбите на чл. 119а ал. 2, т. 11 от ППЗИНЗС от страна на затворническата администрация.

С оглед изложеното по-горе по отношение на всяко от оплакванията на ищеца, съдът счита, че отговорността на ответника ГДИН следва да бъде ангажирана само по отношение на установеното незаконосъобразно бездействие, свързано с поставяне на ищеца в помещения за изтърпяване на наказание лишаване от свобода в Затвора [област], които не са отговаряли на възведените стандарти относно разполагаема площ на един лишен от свобода в рамките на установеното време на престой през периода, който не е погасен по давност и е посочен в исковата молба-21.02.2020 г.- 30.08.2020 г. За останалите оплаквания в рамките на периода, който не е погасен по давност, съдът счита, че не следва да уважава исковата претенция, предвид нейната недоказаност. При така установените нарушения на чл. 3, ал. 2, вр. ал. 1 ЗИНЗС по отношение на ищеца при престоя му в Затвора - [населено място], искът за обезщетение за неимуществени вреди се явяват частично основателен. Обезщетението следва да се определи по справедливост съгласно чл. 52 от ЗЗД, вр. чл. 1 от ЗОДОВ, вр. чл. 284, ал. 2 от ЗИНЗС. Неговият конкретен размер като паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди следва да бъде определен комплексно при съобразяване характера, вида, изражението и времетраенето на претърпените вредни последици, ценността на засегнатите нематериалните блага и интереси и при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането, така че то да овъзмездява причинените болки и страдания, а не да бъде средство за неправомерно обогатяване. При спазване на принципа на справедливостта като законово въведен критерий за определяне паричният еквивалент на морални вреди, с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и съобразявайки трайната съдебна практика на ЕСПЧ, определяща, че размерът на компенсацията, която може да бъде получена по отношение на неимуществени вреди, не трябва да бъде неразумен в сравнение с присъжданията за справедливо обезщетение, определени от него в подобни случаи по силата на чл. 41 от Конвенцията, съдът счита, че правото да не бъдеш подложен на нечовешко или унизително отношение е толкова фундаментално, че е най-важният фактор за оценка на претърпените вреди. Затова приемайки, че кумулативно са налице елементите от правопораждащия фактически състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС, това че са доказани част от оплакванията за общо 192 дни, техният вид и характер и съобразявайки въздействието на неблагоприятните условия върху личността на ищеца, интензивността и продължителността на това въздействие и спецификите в икономическите и социални стандарти в страната, то следва справедливо обезщетението да бъде определено от 8 лв/ден. Именно това обезщетение е адекватно на претърпените вреди и не поставя под съмнение ефективността на производството за обезщетяване на вредите от поставяне в лоши условия на задържане, като би било достатъчно, за да обезщети общо всички вреди, произтичащи от нарушение на забраната за поставяне в лоши условия на задържане по смисъла на чл. 3 от Конвенцията за целия разглеждан период. Отчитайки посочените по-горе обстоятелства характера и интензитета на породените страдания и негативни преживявания, на ищеца следва да се присъди едно общо обезщетение по справедливост в размер на 1536 лева, което най-точно и съответно ще овъзмезди претърпените от Нунев неимуществени вреди, настъпили в резулатат на действия/бездействия от констатираните по-горе нарушения на администрация при ответника. В останалата си част за разликата до общия претендиран размер на вредите исковата претенция е неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

Акцеснорната претенция за мораторна лихва от датата на преустановяване на бездействието на органите на ГДИН, така както е заявена в ИМ е частично погасена по давност за периода 30.08.2020 до 20.02.2022 , тъй като е изтекъл тригодишния период по чл. 111 б.“в“ от ЗЗД. В тази връзка се съобрази и направеното от ответника с писмения отговор възражение за погасителна давност. На ищеца следва да се присъди мораторна лихва върху уважения размер върху главницата, за периода предхождащ с три години датата на завеждане на исковата молба, а именно 21.02.2022-20.02.2025 г., която сума съдът изчисли на 568,91 лв. За останалата част до пълно предявения размер от 3382,52 лв., както и за периода 30.08.2020 до 20.02.2022, претенцията за мораторна лихва следва да се отхвърли.

Спрямо уважения размер от главницата, ще следва да бъде уважена акцесорната претенция за присъждане на обезщетение за забавено плащане на парично задължение, в размер на законната лихва върху главницата, считано от 20.02.2025 г. – датата на постъпване на исковата молба в съда, до окончателното изплащане на сумата.

С оглед изхода от спора, ответникът следва бъде осъден да заплати на ищеца сторените в процеса разноски, съгласно разпоредбата на чл.286 ал.3 ЗИНЗС, съгласно която, когато искът се уважи изцяло или частично, съдът осъжда ответника да заплати разноските по производството, както и да заплати на ищеца внесената държавна такса. Съдът осъжда ответника да заплати на ищеца и възнаграждение за един адвокат, когато е имал такъв, съразмерно с уважената част от иска.

Констатира се, че разноските, направени от ищеца са в размер на 10 лева за заплатената държавна такса.

В представения договор за правна защита и съдействие сключен с ищеца, е посочено осъществяване на безплатно представителство на основание чл.38 ал.1 от ЗАдв. В тази връзка и на основание чл.286 ал.3 ЗИНЗС, във връзка с чл.78 ал.1 ГПК и чл.7 ал.2 т.2 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението за пълномощника на ищеца съразмерно уважената част от иска е в размер на 274,44 лв.

По отношение на претендираното от ответника възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт, то следва да се посочи, че такова не му се следва, тъй като производството по делото е водено по специалния ред по чл.286 ЗИНЗС, а в ал.2 от същата разпоредба не е предвидено заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл.286 ал.2 и ал.3 ЗИНЗС, тълкувани в тяхната взаимовръзка, се явяват специални по отношение на общите разпоредби на чл.10 ал.4 ЗОДОВ и чл.78 ал.8 ГПК, във връзка с чл.144 АПК и чл.143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗИНЗС, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, означава, че такова не се дължи. Ето защо искането на ответника за присъждане на разноски следва да се остави без уважение.

По изложените мотиви и на осн. чл.172 ал.2 АПК Административен съд –[област] -XIII състав :

РЕШИ:

ОСЪЖДА Г. Д. „Изпълнение на наказанията” - [област], [улица], да заплати на А. С. Н., [ЕГН] сумата от 1536/хиляда петстотин тридесет и шест лева/, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода 21.02.2020 г.- 30.08.2020 г. при престоя в Затвора-[област], ведно със законна лихва, считано от 20.02.2025г. /датата на подаване на исковата молба/, до окончателното изплащане на сумата, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция в останалата част до пълния предявен размер от 6500 лв., както и за периода 01.08.2018г. до 20.02.2020.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - [област], [улица], да заплати на А. С. Н., [ЕГН] сумата от 568,91 лв. мораторна лихва върху уважения размер на главницата от 1536 лв. за периода 21.02.2022-20.02.2025 г. вкл., като ОТХВЪРЛЯ иска в останалата част до пълно предявения размер от 3382,52 лв., както и за периода 30.08.2020-20.02.2022 г.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията” - [област], [улица], да заплати на А. С. Н., [ЕГН], сумата от 10 (десет) лв., представляваща направените по делото разноски за ДТ.

ОСЪЖДА Главна Дирекция „Изпълнение на наказанията“ [населено място] да заплати на адвокат А. В. К. със съдебен адрес [улица], адвокатско възнаграждение в размер на 277, 44 лева на осн. чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

Решението подлежи на касационно оспорване по реда на АПК в 14 – дневен срок от съобщението пред тричленен състав на Пловдивски административен съд.