Мотиви към
присъда № 310/17.05.2013 година
по НОХД № 250/2013
година
по описа на Районен
съд-Г.О.
РАЙОННА ПРОКУРАТУРА-Г.О. обвинява
Ф.Х.Х. за това, че на 24.01.2013 година в село К., община С., чрез използване
на моторно превозно средство – лек автомобил „Ф.Г.” с рег. № *** и чрез
разрушаване и повреждане на прегради, здраво направени за защита на имот –
счупване на стъкло на прозорец и демонтиране на стъкло на прозорец на
производствен цех, отнел с намерение противозаконно да присвои от владението на
собственика „К.” ЕООД-село К., с управител И.Р.Б., без съгласието на
представител на дружеството неизолиран меден проводник с диаметър 3 мм и тегло 2 кг, малък монофазен електрожен
„С.”, голям ъглошлайф „С.”, малък ъглошлайф „Б.”, жълт, малка шлайфмашинка „С.”,
високооборотна дрелка „С.”, чешко производство, с регулируеми обороти, 6 метра четирижилен кабел с
изолация, токоизправител „Р.” и пневматичен гайковерт, всички вещи на обща
стойност 1162,20 лв. – престъпление по чл.195, ал.1, т.3 и т.4, предл.1 във вр.
с чл.194, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения
прокурорът поддържа обвинението. Предлага на съда да признае подсъдимия за
виновен и да му наложи наказание пробация.
По делото е приет за съвместно
разглеждане предявеният от ощетеното юридическо лице „К.” ЕООД против
подсъдимия граждански иск за обезщетение в размер на 108 лв., представляващи обезщетение
за неотстранените имуществени вреди, причинени с деянието по обвинителния акт,
ведно със законната лихва върху тази сума за времето от датата на увреждането
до окончателното ѝ изплащане.
ЗАЩИТНИКЪТ адв. С.П. моли съда да
вземе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства и да наложи на неговия
подзащитен наказание пробация.
Подсъдимият Ф.Х.Х. се явява в
първото съдебно заседание и не дава обяснения по обвинението. Не се явява в
следващите съдебни заседания и не изразява становище по обвинението.
СЪДЪТ, след като прецени събраните
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Ф.Х.Х. е роден на ***
***. Завършил е основно образование. Работа като дървосекач. Постоянният и настоящият
му адрес е в село К.. Живее на съпружески начала с Д.Х.. Има две малолетни
деца. Осъждан е за престъпления от общ характер със споразуменията по НОХД №
508/2004 г. и по НОХД № 137/2005 г., двете по описа на РС-Г.О., и по НОХД №
1168/2010 г. по описа на РС-В.Т..
На 24.01.2013 г. вечерта
подсъдимият бил в заведение в град С.. Около 20,00 часа потеглил с автомобила
си „Ф.Г.” с рег. № *** за дома си в село К.. По пътя минал покрай цеха на „К.”
ЕООД в село К.. Х. бил посещавал този цех и знаел, че в него има различни
инструменти. Решил да влезе в цеха и да открадне намиращите се там инструменти.
Спрял автомобила пред входа на базата. Прескочил порталната врата. Отишъл до помещението,
в което се намира стругът. Свалил външното стъкло на прозореца, като махнал
гвоздеите, които го прикрепят. Счупил вътрешното стъкло на прозореца. Протегнал
ръка и отворил крилата на прозореца. Влязъл в помещението. От различни
помещения на цеха взел неизолиран меден проводник с диаметър 3 мм и тегло 2 кг, малък монофазен
електрожен „С.”, голям ъглошлайф „С.”, малък ъглошлайф „Б.”, жълт, малка
шлайфмашинка „С.”, високооборотна дрелка „С.”, чешко производство, с
регулируеми обороти, 6 метра
четирижилен кабел с изолация, токоизправител „Р.” и пневматичен гайковерт.
Вещите сложил в два чувала, натоварил ги в автомобила и ги закарал в дома си.
Чувалите с откраднатите вещи скрил под терасата на задната стена на къщата си.
На 31.01.2013 г. в дома на
подсъдимия било извършено претърсване, в хода на което били открити и иззети
откраднатите вещи. От корпуса на откритата електрическа дрелка „С.” била иззета
дактилоскопна следа. Иззетата следа била предоставена за изследване на вещото лице
по назначената дактилоскопна експертиза. Според заключението на тази експертиза
иззетата следа е годна за идентификация и е оставена от десния безименен пръст
на подсъдимия Ф.Х.Х..
От заключението на първоначалната
и допълнителната съдебнооценъчна експертиза (т.1, 2, 3, 4, 5, 6, 8 и 12 от
таблицата на л.55 от ДП и т.1 и 2 от таблицата на л.60) се установява, че общата
пазарната стойност на откраднатите от подсъдимия вещи към датата на деянието е
1162,20 лв.
Иззетите от дома на подсъдимия
инструменти били предадени с разписка на управителя на ощетеното юридическо
лице (разписката на л.69 от ДП). На 22.04.2013 г. подсъдимият превел на
дружеството с пощенки запис сума, представляваща стойността на откраднатите и впоследствие
унищожени проводници.
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът установи, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност
обясненията на подсъдимия, дадени в присъствието на защитник на досъдебното
производство и прочетени в хода на съдебното следствие на основание чл.279, ал.2
във вр. ал.1, т.2 и 4 от НПК, показанията на свидетелите М.М., П.И., Й.Ц. и И.Б.,
заключенията на първоначалната и допълнителната съдебнооценъчна експертиза,
заключението на дактилоскопната експертиза и приетите писмени доказателства,
подробно описани в протоколите за проведените съдебни заседания – на л.32 и 47
от делото.
Въз основа на така установената
фактическа обстановка съдът приема, че на 24.01.2013 г. от цеха на „К.” ЕООД в
село К. е извършена кражба на посочените по-горе инструменти и кабели, че извършител
на кражбата е подсъдимият Ф.Х.Х. и че извършителят е действал виновно.
Фактът на извършване на кражбата
се установява от данните в обясненията на подсъдимия, дадени в присъствието на
защитник на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие,
в показанията на свидетелите М.М. и И.Б. и в протокола за оглед на
местопроизшествие.
Авторството на кражбата и вината
на извършителя се установяват от обясненията на подсъдимия, дадени на
досъдебното производство в присъствието на защитник и прочетени в хода на
съдебното следствие, от показанията на свидетелите П.И. и Й.Ц., от данните в
протокола за претърсване и изземване и от данните в заключението на
дактилоскопната експертиза.
Извършеното от Х. деяние е
престъпление по чл.197, т.3 във вр. с чл.195, ал.1, т.3, предл.1 и 2 и т.4,
предл.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
От обективна страна се установи,
че подсъдимият е отнел от владението на „К.” ЕООД без съгласието на
представител на дружеството посочените по-горе движими вещи на обща стойност
1162,20 лв. За отнемането на вещите подсъдимият е използвал моторно превозно
средство – лек автомобил „Ф.Г.” с рег. № ***, с помощта който е откарал вещите
в дома си, установявайки по тази начин трайна фактическа власт върху предмета
на престъплението.
От субективна страна подсъдимият
е действал виновно, с пряк умисъл. Съзнавал е, че вещите, които отнема, са
чужди, че лишава собственика им от фактическата власт върху тях и установява
своя фактическа власт, и е искал настъпването на тази промяна във фактическата
власт. Отнел е вещите с намерение противозаконно да ги присвои.
Видно от цитираните по-горе
доказателства, до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд
откраднатите инструменти са върнати на дружеството собственик, а откраднатите
кабели са заместени чрез заплащане на стойността им.
Предвид изложеното съдът призна
подсъдимия за виновен за престъпление по чл.197, т.3 във вр. с чл.195, ал.1,
т.3, предл.1 и 2 и т.4, предл.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК и го оправда по
първоначалното обвинение за престъпление по чл.195, ал.1, т.3, предл.1 и 2 и
т.4, предл.1 във вр. с чл.194, ал.1 от НК.
Причините за извършване на
престъплението се коренят в стремежа на подсъдимия към противозаконно
материално облагодетелстване.
Съдът не констатира наличие на
обстоятелства, изключващи обществената опасност, противоправността и
наказуемостта на деянието, нито основания за освобождаване от наказателна
отговорност, поради което прецени, че на подсъдимия следва да бъде наложено
наказание по НК.
За да индивидуализира наказанието,
съдът съобрази следното:
Степента на обществената опасност
на дееца е висока.
Висока е и обществената опасност
на деянието.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете направеното от подсъдимия признание на досъдебното
производство, краткото време, за което ощетеното юридическо лице е било лишено
от владението на откраднатите инструменти, тежкото семейно и материално
положение на подсъдимия.
Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът взе предвид предходните осъждания на дееца, за които не е
настъпила реабилитация.
Предвид изложеното съдът намира,
че следва да определи наказанието при превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства.
С оглед изложените съображения
съдът прецени, че за постигане на предвидените в чл.36 НК цели на наказателната
репресия е достатъчно на подсъдимия Х. да бъде наложено наказание четири месеца
лишаване от свобода.
Предходното осъждане на Х. на
лишаване от свобода със споразумението по НОХД № 1168/2010 г. по описа на РС-В.Т.
е пречка за отлагане на изпълнението на наложеното с настоящата присъда
наказание.
Деянието по настоящото дело е умишлено
престъпление от общ характер, за което на подсъдимия е наложено наказание
лишаване от свобода и което е извършено в изпитателния срок на условното
осъждане по НОХД № 1168/2010 г. по описа на РС-В.Т.. Поради това и на основание
чл.68, ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение споразумението по НОХД № 1168/2010
г. по описа на РС-В.Т., като постанови подсъдимият да изтърпи отложеното
наказание три месеца лишаване от свобода.
Към датата на постановяване на
настоящата присъда Х. няма статут на осъден за първи път на лишаване от
свобода, поради което не е налице хипотезата по чл.59, ал.1 от ЗИНЗС за
настаняване на осъдения в затворническо общежитие от открит тип и за определяне
на първоначален общ режим за изтърпяване на наказанията лишаване от свобода. Предвид
изложеното и на основание чл.60, ал.1, предл.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС съдът
определи наложеното с настоящата присъда наказание четири месеца лишаване от
свобода и приведеното в изпълнение наказание три месеца лишаване от свобода да
бъдат изтърпени при първоначален строг режим в затвор или в затворническо
общежитие от закрит тип.
По гражданския иск:
Видно от приетата като писмено
доказателство разписка за пощенски запис, подсъдимият е платил на ощетеното
юридическо лице претендираното с гражданския иск обезщетение. Поради
извършеното плащане вземането на дружеството за обезщетение е погасено. Това
наложи съдът да отхвърли като неоснователен приетия за съвместно разглеждане
граждански иск.
Приложените като веществени
доказателства остатъци от унищожените от подсъдимия проводници са собственост
на ощетеното юридическо лице. Поради това съдът постанови същите да бъдат
върнати на собственика.
При този изход на делото и в
съответствие с разпоредбата на чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимия да
заплати по сметка на РС-Г.О. сумата 74,08 лв., представляващи направените по
делото разноски.
По изложените по-горе мотиви
съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ………….....……….