Решение по дело №520/2014 на Административен съд - Монтана

Р Е Ш Е Н И Е  № 300

 

гр. Монтана, 15 май 2015 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – МОНТАНА, в открито съдебно заседание на 30 април 2015 г. в състав:

Председател: РЕНИ ЦВЕТАНОВА

 

при секретаря: Д.Д. като разгледа докладваното от СЪДИЯ ЦВЕТАНОВА, V състав, А.д. № 520 по описа за 2014 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

            Производството е по реда на чл. 118 от КСО.

            Образувано е по жалба на М.Н.Т.,*** против Решение № 33/03.10.2014 г. на Директора на РУСО Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 567 от 28.08.2014 г. на ръководител Началник отдел при РУСО Монтана, с което му е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

Твърди, че решението е незаконосъобразно, като в съдебно заседание уточнява, че жалбата му касае неприложимостта, от РУСО Монтана, на международните договори, които имат директно приложение, както и  неправилното приравняване на втора към трета категория труд, поради което моли съда да отмени обжалваното решение и да му се отпусне пенсия, въз основа на действащото международно право.

            Ответната страна - Директорът на РУСО Монтана оспорва жалбата.

            Доказателствата по делото са писмени. 

 

Административен съд Монтана след като обсъди сочените в жалбата основания във връзка със събраните по делото доказателства и при служебната проверка за законосъобразност на административния акт по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, приема за установено следното:

            Със заявление вх. № МП-11512/31.07.2014 г. М.Н.Т.,*** е поискал отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.  

С разпореждане № 567 от 28.08.2014 г. на ръководител Началник отдел при РУСО Монтана потвърдено с Решение № 33/03.10.2014 г. на Директора на РУСО Монтана, на оспорващия е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, поради това, че няма изискващият се сбор от осигурителен стаж и възраст от 100, а има сбор 91-01-29.

Със Заповед № 1/25.02.2009 г. на „В*** ” ЕООД, гр. Монтана на оспорващият е прекратен трудовият договор, считано от 26.02.2009 г.

            По делото е приложен опис на осигурителния стаж придобит от оспорващия, копие от трудова книжка, удостоверение обр. УП - 3 № 98 от 15.09.2008 г. на „Х*** ” ЕООД, гр. София и удостоверение обр. УП - 3 № 108 от 17.11.2014 г. на „Х*** ” ЕООД, гр. София, писма от „Х*** ” ЕООД, гр. София и „Х*** ” ООД, гр. София с приложени ведомости за период март – август 1973 г. и писмо от СДВР, отдел „ПП” София.

                                                                                                                                            

            При така изложената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:       

 

            Жалбата е подадена от заинтересована страна в законоустановения срок, поради което същата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

                                              

Съгласно § 4 от ПЗР на КСО /действащ към момента на подаване на заявлението/, до 31 декември 2014 г. включително лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд и 15 години при условията на втора категория труд, могат да се пенсионират, ако са навършили 47 години за жените и 52 години за мъжете при първа категория труд и 52 години за жените и 57 години за мъжете при втора категория труд и ако имат сбор от осигурителен стаж и възраст 94 за жените и 100 за мъжете.

Съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО, право на пенсия за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на 60-годишна възраст от жените и 63-годишна възраст от мъжете и осигурителен стаж 34 години за жените и 37 години за мъжете. От 31 декември 2011 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна година с 4 месеца за жените и мъжете до достигане на 63-годишна възраст за жените и 65-годишна възраст за мъжете.

Съгласно чл. 104, ал. 1 и 2 от КСО, Министерският съвет определя кой труд към коя категория се причислява съобразно характера и особените условия на труд, а осигурителният стаж се превръща, като три години осигурителен стаж от първа категория или четири години от втора категория се зачитат за пет години стаж от трета категория.

Съгласно § 2 от Постановление № 75 на МС от 1998 г. трудовият стаж при пенсиониране на работниците и служителите, придобит до 31 декември 1999 г. включително, се зачита от съответната категория по действащия до тази дата Правилник за категоризиране на труда при пенсиониране."

Съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБ, международните договори, ратифицирани по конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат.

Не се спори между страните, че по действащото българско законодателство, оспорващият не е придобил право на пенсия, поради което и такава не му е отпусната.

Спорното между страните дали КСО противоречи на Конституцията и ратифицираните международни договори, които са част от вътрешното право и имат предимство пред българското законодателство.

Настоящият състав намира, че текстовете на чл. 68 и § 4 от ПЗР на КСО не противоречат на приетото в Европейската социална харта, Виенската конвенция и ДЕС, ведно с всички негови изменения.

С цитираните от оспорващия текстове, на т. 23 и 30 от част І и чл. 13, 16, 23 и 30 от част ІІ от Европейската социална харта, са предвидени различнични социални права като право на социална закрила, закрила срещу бедност и изолация и други, които права следва да бъдат осигурени и гарантирани от договарящите страни, в т.ч. и РБългария чрез подходящи средства с цел тяхното ефективно упражняване. Разпоредбите са принципни и не визират конкретните предпоставки и механизми, осигуряващи тяхното действително приложение, което е в прерогативите на всяка държава, ратифицирала този международен акт. В подкрепа на този извод са самите разпоредби на хартата, в които се казва, че съответните държави са задължени да приемат или насърчават, пряко или в сътрудничество с обществени или частни организации, подходящи мерки, както и да гарантират съответната и адекватна помощ. В тези разпоредби не се указват условията и реда, при които предвидените и гарантираните права, получават обективна реализация и практическа приложимост.  

 Вменените, спрямо съответните държави, задължения, по ратифицираната Европейската социална харта, са осъществени с приемането на КСО, както и други закони, в които са предвидени конкретните условия и ред, даващи право на получаване на социални помощи, обезщетения и други услуги, а с това и целите предвидени в хартата се постигат. Всяка държава е свободна да избере тези условия и реда, при които да отпусне исканата помощ, респ. закрила, без тези условия да са унифицирани в международен акт и да са валидни за всички държави. В случая за получаване на пенсия, в българското законодателство е предвидено наличие на сбор от осигурителен стаж и възраст, което си остава условие и като такова, то не влиза в противоречие с предвидените, в Европейската социална харта, права. Предвиденото увеличаване на възрастта за пенсиониране след 2011 г. до достигане на 65 години за мъжете, също не влиза в противоречие с международния акт. Съответно на това са и приведените от оспорващия примери за условията за пенсиониране в три различни държави, които са различни. Същото тълкуване е валидно и за предвидените други социални права, като за правото на социална помощ и закрила срещу бедност от значение са други закони извън КСО, а именно: законът за социалното подпомагане, законът за насърчаване на заетостта, законът за социалните помощи и други.

По отношение възражението за противоречие на разпоредбите на КСО с разпоредбите на ДЕС, не се сочи противоречие на конкретна разпоредба, като не се и установява такова. Следва да се отбележи също, че ДЕС е приложим при наличието на международен елемент, какъвто в случая няма, тъй като оспорващият е български гражданин, работил единствено на територията на РБългария, поради което разпоредбите на този международен акт не намират приложение.  

Спорно е и обстоятелството следва ли прослуженото време като втора категория труд да се превръща в трета. В случая неправилно оспорващият тълкува, че трудовият му стаж от втора категория се приравнява към трета. Превръщането на първа и втора категория към трета, което се извършва при условията на чл. 104, ал. 2 от КСО, не представлява приравняване на категориите или обезличаване на по-високата категория труд, а е необходимо за установяване на единна база, въз основа на която се осъществяват целите на пенсионирането.

        С оглед на действащите и приложими разпоредби, и въз основа на събраните по делото доказателства съдът намира, че не са налице специфичните условия предвидени в § 4, ал. 1 от ПЗР на КСО, тъй като оспорващият макар да има изискващите се 15 години при условията на втора категория труд, не отговаря на изискванията за сбор от осигурителен стаж и възраст от 100 точки за мъжете, респ. не са налице и общите условия предвидени в чл. 68 от КСО, поради което и правилно м е отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст.

           

            Предвид изложеното при издаване на оспорения административен акт са спазени изискванията за компетентност и форма, не е допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, не е в противоречие с материалноправните норми и е в съответствие с целта на закона. 

            Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът

 

Р Е Ш И :

                       

            ОТХВЪРЛЯ като неоснователна жалбата на М.Н.Т.,*** против Решение № 33/03.10.2014 г. на Директора на РУСО Монтана.  

 

Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок пред ВАС.

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: