№ 231
гр. Ловеч, 08.04.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ИВАНИЧКА
КОНСТАНТИНОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20224300500112 по описа за 2022 година
съдът за да се произнесе, взе предвид:
Производство по чл.413, ал.2 от ГПК.
Подадена е частна жалба вх. № 586/18.02.2022 година „АГЕНЦИЯ ЗА
СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ " ЕАД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Петър Дертлиев" № 25, офис сграда Лабиринт, етаж 2, офис 4,
представлявано от ЮЛ. ЮРГ., чрез юриск. ИВ. Н., срещу Разпореждане № 127/
10.02.2022 г, постановено от Районен съд -Луковит по ч.гр. д № 44/ 2022 г., с която
отхвърлена молбата на „Агенция за събиране на вземания“-ЕАД-София, за издаване на
заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника ИВ. П. П., ЕГН **********,
с настоящ адрес: гр. Луковит, ул. Златна Панега №20, вх. В, ет. 3, ап. 4., за вземания в
размер на 545.36 лв. (петстотин четиридесет и пет лева и 36 стотинки) –главница,
договорна лихва: 36.47 лв. (тридесет и шест лева и 47 стотинки) за периода от
25.12.2018 г. до 30.04.2019 г. (падеж на последна погасителна вноска), Лихва за
забава: 145.77 лв. (сто четиридесет и пет лева и 77 стотинки) за периода от
26.12.2018 г. до датата на подаване на заявлението в съда
Посочва, разпореждане е неправилно. Развива съображения относно това, че
заповедният съд неправилно е възприел, че дадените указния за конкретизиране на
обстоятелствата, от който произтича вземането не са изпълнени. Твърди, че в
заявлението Не е необходимо в заявлението да бъдат посочвани всички обстоятелства,
имащи значение за основателността на заявената претенция и за евентуалните
възражения на длъжника срещу съществуването й, тъй като препис от същото не се
връчва на длъжника. Поради обстоятелството, че производството е едностранно, не е
необходимо прецизация на вземането, токова би било необходимо при евентуално
исково производство. Посочва, че при условията на заповедното производство не са
необходими доказателства относно дължимост или недължимост на сумата/ите/, тъй
като съдът следи само за редовност от външна страна на документа, от който
произтича вземането и ако той отговаря на условията за редовност, то съдът е длъжен
да издаде исканата заповед за изпълнение. Изтъква, че уточнения досежно постъпилите
плащания и начисляване на компоненти (неустойки и т.н.), които не са претендирани в
настоящото дело, не намират място в текущото съкратено съдебно производство и
1
определено излизат от описаните от законодателя рамки на служебното начало.
Подобни уточнения са белег на едно двустранно състезателно производство, каквото
заповедното не е. Твърди, че заповедният съд не е длъжен да събира доказателства за
дължимостта на вземането. Цитира съдебна практика.
В този смисъл моли да бъде отменено Разпореждане № 127 от 10.02.2022 г. по
ч.гр.д. № 44/2022 г. по описа на Районен съд Луковит, с което заповедният съд е
отхвърлил искането за издаване на заповед за изпълнение на „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД срещу ИВ. П. П., като неправилно и незаконосъобразно и съдът да се
произнесе по съществото на въпроса.
Съдът, след като обсъди доказателствата по делото и разгледа жалбата, намира
за установено следното:
Жалбата е подадена от легитимирана страна, в законоустановения за това срок и
при спазване на изискванията за редовност по чл. 260 - 261 от ГПК, поради което е
процесуално допустима.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
Производството е образувано по повод подадено от „Агенция за събиране на
вземания" ЕАД - София заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от
ГПК против длъжника ИВ. П. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр. Луковит, ул.
Златна Панега №20, вх. В, ет. 3, ап. 4., за вземания в размер на 545.36 лв. (петстотин
четиридесет и пет лева и 36 стотинки) –главница, договорна лихва: 36.47 лв.
(тридесет и шест лева и 47 стотинки) за периода от 25.12.2018 г. до 30.04.2019 г.
(падеж на последна погасителна вноска), Лихва за забава: 145.77 лв. (сто
четиридесет и пет лева и 77 стотинки) за периода от 26.12.2018 г. до датата на
подаване на заявлението в съда
Посочено е, че вземането произтича от договор за паричен заем с № 3359619
сключен на 31.10.2018 г. между Изи Асет Мениджмънт" АД /Заемодател/ и ИВ. П. П.
/Заемател/. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да предостави на
Заемателя парична сума в размер на 750.00 лева, представляваща главница и чиста
стойност на кредита. Посочва, че съгласно договора за заем страните са уговорили, че
договора за заем има сила на разписка, видно от което заемната сума по договора е
била предоставена от заемодателя на заемателя. Изтъква, че погасителните вноски,
които Заемателят се задължава да изплаща на Заемодателя, съставляват изплащане на
главницата по кредита, ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по
подготовка и обслужване на заема и определена добавка съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен в
него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в размер на
822.51 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от страните в размер на
72.51 лв. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е
задължил да върне кредита в срок до 30.04.2019 на 13 равни двуседмични погасителни
вноски в размер на 93.32 лева всяка.
Посочва, че на 01.01.2020 г. е подписано Приложение 1 към Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г, сключен между „Изи Асет
Мениджмънт" АД и „Агенция за събиране на вземания" ООД, по силата на което
вземането на „Изи Асет Мениджмънт" АД, произтичащо от договор за паричен заем №
3359619/30.10.2018 е прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания"
ООД, ведно с всички привилегии и обезпечения. Договорът за заем съдържа изрична
клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети
лица. „Агенция за събиране на вземания" АД /сега „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД/, ЕИК *** е правоприемник на „Агенция за събиране на вземания" ООД, ЕИК
2
*********. Длъжникът е уведомен по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за станалата
продажба на вземането от името на „Изи Асет Мениджмънт" АД, с Уведомително
писмо с изх. № УПЦ-П-ИАМ/3359619 от дата 08.01.2020 г. изпратено с известие за
доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД, в качеството й на
пълномощник на цедента. Твърди, че длъжника не извършил плащания по дължимия
паричен заем към дружеството.
Първоинстанционият съд с разпореждане № 61/ 27.01.2022 година е оставил без
движение заявлението, като е указал на заявителя, че следва в тридневен срок от
съобщението да като въведе твърдения относно следните обстоятелства: 1.) на какво се
дължи разликата в посочения в т. 12 от заявлението размер на вноските (93,32 лв) и
размера, посочен в т. 2 на договора за заем (63,27 лв.); 2.) коя по ред и с какъв падеж
вноска е била забавена; 3.) кога и в какъв размер плащания са правени от длъжника
С молба вх. № 413/07.02.2022 година заявителят е посочил, че разликата между
посочения в обстоятелствената част (т. 12) от заявлението ни по чл. 410 ГПК и
размерът, посочен в т. 2 от процесния договор се дължи на техническа грешка.
Коректната стойност на размера на погасителната вноска е 63.27 лв. Длъжникът е
изпаднал в забава на 26.12.2018 г. (4-та вноска с падеж 25.12.2018 г. е първата
непогасена). Изтъква, че въпроса за извършените плащания, е от категорията на
правопогасяващите юридически факти, които са в тежест на доказване от длъжника в
исково производство. Твърди, че уточнения досежно постъпилите плащания и
начисляване на компоненти (неустойки и т.н.), които не са претендирани в настоящото
дело, не намират място в текущото съкратено съдебно производство и определено
излизат от описаните от законодателя рамки на служебното начало. Подобни
уточнения са белег на едно двустранно състезателно производство, каквото
заповедното не е. Твърди, че изложените указания в Разпореждане № 61 от 27.01.2022
г. за излизащи от рамките на служебното начало, съгласно чл. 7, във връзка с чл. 411
ГПК.
Първоинстанционият съд е отхвърлил заявлението по чл.410 от ГПК, поради
неотстраняване на нередовностите в обстоятелствената част на заявлението.
При действието на чл. 411 от ГПК, за да бъде уважено искането за издаване на
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от
външна страна и да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от
ГПК, да не противоречи на закона или добрите нрави, длъжникът да има постоянен
адрес или седалище на територията на РБългария, както и да е с обичайно
местопребиваване или седалище на територията РБългария.
В конкретния случай въззивният съд приема, че са налице пречките по чл. 411,
ал.2, т.1 от ГПК - искането не отговаря на чл. 410, ал., вр. чл. 127, ал.1, т.4 от ГПК, тъй
като не са изложени обстоятелствата, на които се основава искането, а именно
цедиране на вземането и съобщаването на длъжника.
Действително производството по чл. 410 от ГПК е формално, като съдът по
самото заявление установява дали са налице предпоставките по чл. 411, ал.2 от ГПК за
издаването на заповедта, една от тях е съществуване на вземането, като изхожда от
изложените в заявлението обстоятелства. Конкретизацията на обстоятелствата в
заявлението, въз основа на което започва заповедното производство, предвид
разпоредбата на чл. 410, ал.2 от ГПК, следва да бъде направено в същата степен,
подробно и изчерпателно, както в една искова молба. Това е необходимо, за да може
съдът в заповедното производство да прецени дали са налице предпоставките за
издаването на исканата заповед, а от друга страна изложението на обстоятелствата, на
които се основава претенцията е и гаранция за защита правата на длъжника по повод
на възможността за възражения и подаване на иск за установяване на вземането. В този
3
смисъл е и практиката на ВКС, е именно, че абсолютна процесуална предпоставка за
уважаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение е неговата редовност
от външна страна и това следва от препращащата норма на чл.410 ал.2 ГПК към чл.127
ал.1 от ГПК.Съгласно определение № 367 от 15.05.2013 г. на ВКС по ч.т.д.№ 1968/2013
г. II т.о. „заявителят трябва да посочи източника на претендираното вземане и да
изложи фактическите обстоятелства, които са от значение за неговото възникване,
съществуване и изискуемост, в степен, която да даде възможност на длъжника да
прецени дали да възрази срещу заповедта за изпълнение или да не оспори вземането",
така и в постановените от ВКС Опр.№ 46 от 20.10.2011 г. по т.д.№ 11/2011 г. на I т.о на
ВКС; Опр.№ 187 от 11.03.2011 г. по ч.т.д.№ 164/2011 г. на I т.о, ТК; Определение №
126 от 28.01.2011 г. по ч.т.д.№ 20/2011 г. на II т.о. ТК, както и Определение № 241
от28.02.2011 г. по ч.т.д.№ 115/2011 г. II т.о ТК.
В конкретния случай твърдението е, че вземането произтича от договор за цесия.
При действието на чл. 99, ал.3 и 4 от ЗЗД предишният кредитор е длъжен да съобщи на
длъжника прехвърлянето и да предаде на новия кредитор намиращите се у него
документи, които установяват вземането, както и да му потвърди писмено станалото
прехвърляне, което има действие спрямо длъжника от деня, когато то бъде съобщено
на последния от предишния кредитор. В конкретния случай се твърди, че длъжникът е
уведомен за цесията чрез писмо изх. № УПЦ-П-ИАМ/3359619 от дата 08.01.2020 г.
изпратено с известие за доставяне от страна на „Агенция за събиране на вземания"
ЕАД, в качеството й на пълномощник на цедента, без да е посочено на коя дата е
получено от длъжника и без да приложена разписка за получаването.
Съгласно чл.411, ал.2, т.1 от ГПК една от предпоставките за уважаване на
заявлението за издаване на заповед е същото да отговаря на изискванията на чл. 410,
ал.2, вр. чл.127, ал.1, т.4 от ГПК - изложение на обстоятелствата, на които основава
искането си и които са от значение за възникването, съществуването и изискуемостта
на вземането. В този смисъл и т.2.б. от ТР № 4/18.06.2014 год. на ОСГТК на ВКС по
т.д. № 4/2013 година - точната индивидуализация на вземането по основание и размер,
какъв е размерът и видът на извършените плащания по договора, с оглед погасителния
план (неприложен към договора), уговорените неустойки по чл. 4 от Договора за
неизпълнение по договора и от там определяне на дължимия размер, както и всички
факти относно цедирането, обуславя редовността на заявлението като основание за
издаване на заповед за изпълнение.
В конкретния случай, въпреки, че заявлението е оставено без движение, за да
бъдат отстранени констатираните нередовности, такава пълна индивидуализация на
вземането не е направена,поради което заявлението не отговаря на изискванията на чл.
411, ал.1, т. 1 от ГПК и същото следва да бъде отхвърлено. Не е ясно как е формиран
размерът на главницата, договорната лихва и лихвата за забава, с оглед извършените
плащания по договора, какво включва погасителната вноска, предвид липсата на
погасителен план, както и уговорените неустойки за неизпълнение на договора.
Следва да се отбележи, че съгласно разпоредбата на чл. 410, ал.3 от ГПК към
заявлението следва да бъдат приложени договорът за кредит, ведно с всички изменения
и приложения, както и приложимите общи условия, ако има такива. В конкретния
случай към заявлението не е представен погасителен план, договорът за цесия, както и
приложенията към него, включващи начина и датата на уведомяване на длъжника,
както за цесията така и за предсрочната изискуемост. Освен това от представения
договор за кредит не се установява активната легитимацията на заявителя "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД.
Предвид гореизложеното настоящият състав приема, че атакуваното
разпореждане на РС-Луковит е правилно и законосъобразно, и следва да бъде
4
потвърдено.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 127/ 10.02.2022 г., постановено от Районен
съд -Луковит по ч.гр. д № 20224320100044/ 2022 г. с която е отхвърлена молбата на
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД – София за издаване на заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК срещу длъжника ИВ. П. П., ЕГН **********, с настоящ адрес: гр.
Луковит, ул. Златна Панега №20, вх. В, ет. 3, ап. 4., за вземания в размер на 545.36 лв.
(петстотин четиридесет и пет лева и 36 стотинки) –главница, договорна лихва: 36.47
лв. (тридесет и шест лева и 47 стотинки) за периода от 25.12.2018 г. до 30.04.2019 г.
(падеж на последна погасителна вноска), Лихва за забава: 145.77 лв. (сто четиридесет и
пет лева и 77 стотинки) за периода от 26.12.2018 г. до датата на подаване на
заявлението в съда.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5