№ 8549
гр. С., 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 180 СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ
при участието на секретаря СИМОНА СВ. ЦВЕТКОВА
като разгледа докладваното от АСПАРУХ ЕМ. ХРИСТОВ Гражданско дело
№ 20221110119192 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по подадена от Г. КР. П. искова молба,
насочена против /адрес/, с която са предявени обективно кумулативно съединени
искови претенции с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
Ищецът извежда съдебно предявените си субективни права при твърдения, че по
силата на сключен Трудов договор № 204/13.08.2018г., между страните са възникнали
трудови правоотношения, по силата на които е престирал труд на длъжността
„Пласьор, шофьор, НИКД Комбинирано растениевъдство – животновъдно стопанство,
НКПД Продавач, разносна търговия“. Сочи се, че трудовият договор е сключен със
срок на изпитване, който не бил определен в договора, но по аргумент от закона
същият не можел да бъде повече от шест месеци и се твърди, че е изтекъл на
13.02.2019г. Навеждат се доводи, че преди изтичане на срока за изпитване по първия
договор страните сключили нов Трудов договор № 25/11.02.2019г., с неопределен срок
за изпитване, по силата на който ищецът заемал длъжността „Пласьор, стоки НКИД,
Комбинирано растениевъдство – животновъдно стопанство, НПКП Пласьор, стоки“.
Сочи се, че изпълняваните от ищеца трудови функции по втория трудов договор
съвпадали с тези, които е извършвал като трудово задължение по първия сключен
между страните трудов договор. Релевират се съображения, че със Заповед №
57/08.04.2019г., работодателят прекратил трудовото отношение между страните, на
основание чл. 71, ал. 1 КТ. Навеждат се доводи за незаконосъобразност на
прекратяване на трудовото правоотношение, като се твърди, че същото е в нарушение
на разпоредбите на кодекса на труда. Твърди се, че независимо от сключения втори
трудов договор ищецът през цялото време е изпълнявал едни и същи трудови функции.
В тази връзка се прави искане заявените претенции да бъдат уважени, като размерът на
претендираното обезщетение по чл. 225 КТ същият твърди, че е 3360.00лв..
В срока по чл.131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор, с който се навеждат доводи за
допустимост, но неоснователност на заявените претенции. Навеждат се доводи, че по
втория трудов договор работникът е изпълнявал различни трудови функции, като се
излагат съображения в тази насока. Сочи се, че сключването на втория трудов договор
е породено от обстоятелството, че работникът не е бил доволен от трудовите дейности,
които е изпълнявал по първия договор, в тази връзка работодателят му е предоставил
1
възможност да продължи при нови условия.
Съдът, като съобрази становището на страните, материалите по делото и
закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искови претенции с правно
основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
За основателността на заявената претенция в тежест на ответника е да докаже
пълно и главно, че е прекратил трудовото правоотношение законосъобразно, в
частност наличие на трудово правоотношение между страните с валидно уговорена
клауза за изпитване в полза на работодателя, прекратяване на договора от страна на
работодателя в срока за изпитване, както и че ищецът е заемал длъжности, с различно
съдържание на трудовите им функции по двата договора.
С доклада по делото, неоспорен от страните, съдът е обявил за безспорни и
ненуждаещи се от доказване следните факти и обстоятелства, а именно, че между
страните е сключен Трудов договор № 204/13.08.2018г., със срок на изпитване в полза
на работодателя шест месеца, че преди изтичане на срока за изпитване между страните
е сключен втори Трудов договор № 25/11.02.2019г. със срок на изпитване в полза на
работодателя шест месеца.
От приложеното на л. 6 копие на Трудов договор № 204/13.08.2018г., се
установява, че между страните са породени трудови правоотношения, по силата на
които Г. КР. П. е бил назначен и е полагал труд при ответника на длъжност „пласьор,
шофьор“, като договорът е сключен със срок на изпитване в полза на
работодателя до 13.02.2019г.
От приложеното на л. 73 копие на заповед № 26/2019г., се установява, че
трудовото правоотношение между страните е прекратено на основание чл. 325, ал. 1, т.
1 КТ по взаимно съгласие на страните на 13.02.2019г. Съгласно материалноправната
разпоредба на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ трудовият договор се прекратява без която и да е
от страните да дължи предизвестие по взаимно съгласие на страните, изразено
писмено. Страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе
отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му.
Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.
Фактическият състав на материалноправната разпоредба на чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ
изисква всяка от страните по трудовото правоотношение да направи категорично
писмено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение. При отправено
предложение насрещната страна е длъжна в едноседмичен срок от получаването му да
вземе отношение по него и да уведоми другата страна дали го приема, а ако не
отговори в този срок се смята, че предложението не е прието. В момента на
съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора на
писменото предложение за прекратяване, договорът се прекратява, а издаването на
последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие / в
този смисъл Решение № 1333 от 19.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 704/2005 г., III г. о.,
ГК, Решение № 15/19.01.2007г. на ВКС по гр.д. № 1069/2014г. и др. /.
От представеното от ответника трудово досие, в частност приложената на гърба
на л. 73 молба се установява, че ищецът Г.П. на 11.02.2019г., е отправил писмено
предложение до ответното дружество за прекратяване на трудовото правоотношение,
породено от сключения между страните Трудов договор № 204/13.08.2018г., на
основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, по взаимно съгласие на страните. Копие на трудовото
досие на ищеца, съдържащо и процесната молба в проведеното открито съдебно
заседание, беше предоставено на процесуалния представител на ищеца, който не
оспори депозирането на молба с цитираното съдържание от ищеца до ответното
2
дружество. Съдът намира, че е налице и другия елемент от фактическия състав на чл.
325, ал. 1, т. 1 КТ, а именно вземане на становище по предложението на ищеца,
изразено писмено от ответника, който е изготвил и връчил заповедта за прекратяване
на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ на 13.02.2019г.,
обстоятелство, което е удостоверено с подписа на ищеца, на която дата по изложените
по-горе съображения трудовото правоотношение между страните се счита прекратено.
На същата дата между ищеца и ответното дружество е подписан втори трудов
договор, а именно Трудов договор № 25/11.02.2019г., по силата на който ищецът е бил
назначен и е престирал труд на длъжност „пласьор стоки“, като договорът е
сключен със срок на изпитване в полза на работодателя до 13.08.2019г.
Не е спорно по делото, а и от приложеното на л. 12 по делото копие на Заповед
№ 57/08.04.2019г., се установява, че трудовото правоотношение е прекратено
едностранно от работодателя, на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
Настоящият съдебен състав намира, че прекратяването на трудовото
правоотношение, породено от сключения между страните Трудов договор №
25/11.02.2019г., на основание чл. 71, ал.1 КТ е незаконосъобразно, поради следните
съображения.
Съгласно материалноправната разпоредба на чл. 70, ал. 1 КТ Когато работата
изисква да се провери годността на работника или служителя да я изпълнява,
окончателното приемане на работа може да се предшествува от договор със срок за
изпитване до 6 месеца. Такъв договор може да се сключи и когато работникът или
служителят желае да провери дали работата е подходяща за него.
В чл. 70, ал. 5 КТ е законоустановено, че за една и съща работа с един и същ
работник или служител в едно и също предприятие трудов договор със срок за
изпитване може да се сключва само веднъж.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая с уговорения между страните
срок за изпитване в полза на работодателя в сключения втори Трудов договор №
25/11.02.2019г. е нарушена именно забраната, регламентирана в материалноправната
разпоредба на чл. 70, ал. 5 КТ.
Забраната по чл. 70, ал. 5 КТ - сключването на повече от един договор със срок
за изпитване е само за една и съща работа, независимо от наименованието на
длъжността / Решение № 160 от 8.05.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4811/2014 г., IV г. о.,
ГК/.
Съгласно практиката на ВКС при преценка за идентичност на трудовите
задължения се изхожда от естеството на работа, от свойствените задължения за
длъжността - има ли съществена разлика в трудовите функции; едни и същи трудови
задължения могат да имат различно съдържание, отнесени към различни трудови
функции, в зависимост от спецификата на съответната длъжност, от предмета на
дейност, и от организацията на предприятието / решение № 7/01.04.2011 г. на ВКС по
гр. д. № 954/2009 г. на IV г. о. и решение № 498/2012 г. на ВКС по гр. д. № 1561/2010 г.,
IV г. о./.
В Решение № 261 от 7.11.2014 г. на ВКС по гр. д. № 1477/2014 г., IV г. о., ГК е
застъпено становището, че ограничението по чл. 70, ал. 5 КТ обхваща не само
случаите, когато срокът за изпитване се уговаря повторно при съществуващо трудово
правоотношение, но и когато след прекратяване на трудовия договор за изпълнение на
определена длъжност се сключва нов трудов договор за същата по естеството си
трудова функция, тъй като годността на работника да изпълнява работата вече е
проверена, като настоящият съдебен състав намира, че в процесния случай е налице
именно подобна хипотеза.
По силата на Трудов договор № 204/13.08.2018г., ищецът е бил назначен и е
полагал труд при ответника на длъжност „пласьор, шофьор“, като договорът е
3
сключен със срок на изпитване в полза на работодателя до 13.02.2019г.
По силата на втория сключен между страните Трудов договор № 25/11.02.2019г.,
ищецът е бил назначен и е престирал труд на длъжност „пласьор стоки“, като
договорът е сключен със срок на изпитване в полза на работодателя до 13.08.2019г.
При съпоставка на длъжностните характеристики за двете длъжности / л. 8 –
длъжностна характеристика за длъжността „пласьор, шофьор и л. 71-72 –
длъжностна характеристика за длъжността „пласьор, стоки“/ се установява, че
голяма част от трудовите задължения и отговорности на ищеца при изпълнение на
трудовите функции са идентични.
На служителите на ответника и за двете длъжности са вменени задължения за
намиране на нови клиенти, осъществяване на взаимодействие с клиенти на фирмата,
във връзка с реклама и доставка на продукцията, приемане на суми по заплащането на
продукцията и отчитане на същите в счетоводството, отговорност за приемането на
заявки от настоящи клиенти, отговорност за привличане на нови клиенти, чрез
рекламиране на продукцията, представяне на мостри и запознаване на клиентите с
номенклатурата на производството. Служителите заемащи и двете длъжности според
длъжностните характеристики имат основни служебни взаимоотношения, както
следва: вътрешни взаимоотношения с управител, отдел пласмент и сервиз и външни
взаимоотношения – осъществяване взаимоотношение с клиенти във връзка с реклама и
доставка на продукция. Налице е идентичност и в залегналите цели на двете
длъжности, а именно набиране на нови клиенти и пласиране на продукцията.
Съдът намира, че разликата между длъжностните характеристики се дължи на
обстоятелството, че при подписване на втория трудов договор са отпаднали
задълженията, вменени на ищеца във връзка със заемане на длъжността „шофьор“.
Обстоятелството, че на двете длъжности ищецът е изпълнявал идентични
трудови функции се потвърждава и от разпита на свидетеля И.И.. По време на разпита
си свидетелката посочи, че е работила в гр. С. на бул. ****************, като
дейността на фирмата, в която е престирала труд е била свързана с продажба на
алкохол, цигари, кафе и др. Свидетелката посочи, че през м.08.2018г. ищецът, в
качеството му на служител на ответното дружество, предложил да й доставя мляко,
като добавка към кафето, като тези доставки са продължили до м.03.2019г., когато са
прекратени по инициатива на свидетеля, доколкото същата заяви, че са имали проблем
със съхранението на продукта. Съдът кредитира показанията на свидетеля, като
последователни, хронологично издържани и кореспондиращи с останалия събран по
делото доказателствен материал. От показанията на свидетеля, се установява, че през
периода на първия договор и част от периода на втория договор ищецът е изпълнявал
идентични трудови функции, свързани с набиране на нови клиенти и пласиране
продукцията на ответното дружество.
Този извод не се опроверга от показанията на свидетеля, посочен ответника –
Н.К., която е служител на дружеството, като заема длъжността ТРЗ. Свидетелката
посочи, че работното й място е в гр. Д., а ищецът е полагал труд на територията на гр.
С., като същата заяви, че не е наясно с обстоятелствата, с какви автомобили са се
движили шофьорите и пласьорите на фирмата, заедно ли са се движили същите, като
лицето посочи изрично, че заявеното от нея по време на разпита й е на база
длъжностните характеристики, а не преки впечатления.
По изложената аргументация съдът намира, че в нарушение на чл. 70, ал. 5 КТ
във втория сключен между страните Трудов договор № 25/11.02.2019г., е уговорен
срок за изпитване в полза на работодателя, респективно следва извода, че ответното
дружество е прекратило незаконосъобразно трудовото правоотношение между
страните със Заповед № 57/08.04.2019г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ.
По изложената аргументация следва извода за основателност на претенцията с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ.
4
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ.
Основателността на иска се обуславя от незаконността на уволнението.
Доколкото съдът достигна до такъв фактически и правен извод, както и предвид
обстоятелството, че трудовият договор е за неопределено време, искът за
възстановяване на заеманата до уволнението длъжност следва да бъде уважен.
По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ.
Съгласно разпоредбата на чл. 225, ал. 1 КТ, при незаконно уволнение
работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа
поради това уволнение, но за не повече от 6 месеца.
В тежест на ищеца е да докаже по делото пълно и главно, че след уволнението, за
периода от 08.04.2019г. – 08.10.2019г., е останал без работа и не е получавал трудово
възнаграждение, че оставането без работа е в причинна връзка с уволнението
/Тълкувателно решение № 6 от 15.07.2014 г. на ВКС по т. д. № 6/2013 г., ОСГК/, както
и размера на брутното трудово възнаграждение, получено за последния пълен
отработен месец преди уволнението.
От приложената по делото на л. 39 справка за трудови договори на ищеца Г.П.
се установява, че за периода 08.04.2019г. – 08.10.2019г. същият не е бил в трудови
правоотношения. Видно от справката, след прекратяване на трудовото
правоотношение с ответника на 08.04.2019г., същият е започнал работа едва на
06.01.2020г., на която дата е подписал трудов договор с /фирма/. Този извод намира
опора и в заключението на вещото лице.
От заключението на вещото лице, което съдът кредитира като пълно,
мотивирано и изготвено от лице, притежаващо нужният опит и професионална
квалификация се установява, че размерът на дължимото се обезщетение по чл. 225 КТ,
за исковия период 08.04.2019г. – 08.10.2019г. е в размер на 3360.00лв., като доколкото
претенцията е заявена именно за този размер, същата се явява изцяло основателна.
По разноските.
При този изход на спора, на основание чл.78, ал. 1 ГПК, ответното дружество
следва да заплати на ищеца сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 600.00лв. /договор л. 55/. В приложения по делото договор за правна защита и
съдействие е отразено, че възнаграждението е заплатено в брой, респективно по
аргумент от т. 1 на Тълкувателно решение № 6/2013г., в тази част договорът има
характер на разписка, удостоверяваща заплащане на сумата.
По аргумент от чл. 78, ал. 6 ГПК, ответното дружество следва да заплати по
сметката на СРС, държавна такса в общ размер на 294.40лв. / по 80.00лв. за исковете с
правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ и 134.40лв. по иска с правно основание
чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ/ и 250.00лв. – платено от бюджета на съда възнаграждение за
вещо лице или общо сумата от 544.40лв.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА НЕЗАКОННО и ОТМЕНЯ на основание чл. 344, ал. 1, т.1 КТ,
уволнението на Г. КР. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /адрес/, извършено със
5
Заповед № 57/08.04.2019г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ, на управителя на
/фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. О., общ. Д..
ВЪЗСТАНОВЯВА, на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, Г. КР. П., ЕГН
**********, с адрес: гр. С., /адрес/, на заеманата преди уволнението длъжност
„пласьор, стоки“ в /фирма/, ЕИК *********.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с. О.,
общ. Д., да заплати на Г. КР. П., ЕГН **********, с адрес: гр. С., /адрес/, на
основание 344, ал. 1, т. 3 вр. чл. 225 КТ сумата от 3360.00лв. – представляваща
обезщетение за оставане без работа, вследствие незаконно уволнение, извършено със
Заповед № 57/08.04.2019г., на основание чл. 71, ал. 1 КТ, за периода 08.04.2019г. –
08.10.2019г., ведно със законна лихва от датата на подаване на исковата молба
08.04.2022г. до окончателно изплащане на сумата
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1 ГПК предварително изпълнение на
решението в частта, с която е уважена исковата претенция с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 225 КТ, за сумата от 3360.00лв.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати
на Г. КР. П. , ЕГН **********, разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600.00лв.
ОСЪЖДА /фирма/, ЕИК *********, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, да заплати
по сметката на Софийски районен съд сумата от 544.40лв.
Решението, на основание чл. 315, ал. 2 ГПК, подлежи на обжалване от страните,
в двуседмичен срок от датата на която съдът е постановил, че ще го обяви 29.07.2022г.,
пред Софийски градски съд.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6