Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 128 10.06.2020 г.
гр.Разград
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Разградският районен съд
На първи юни две
хиляди и двадесета година
В открито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЛИ
ГЕНЧЕВА
Секретар Даринка Димитрова
Прокурор
Като разгледа докладваното от съдията
Гр.д. №2300/2019 г.
Производството е с правно
основание чл.422 от ГПК.
Депозирана
е искова молба от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А Париж срещу Д.И.Д., с която са предявени искове за
установяване, че ответникът дължи на ищеца сумата 1215,86 лв. главница по
договор за паричен кредит, 207,73 лв. възнаградителна лихва и сумата 180,40 лв. обезщетение за забава и
законната лихва от датата на заявлението, за които е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 от ГПК. Иска и присъждане на направеното в
настоящото и в заповедното производство разноски. Твърди, че между страните по
делото е сключен договор за паричен кредит за сумата 1559,00 лв., че ищецът е
изпълнил задълженията си по договора, което било удостоверено с полагане на
подписа върху „удостоверение на изпълнението“, че ответникът е поел задължението да върне
сумата ведно със съответните разходи на 29 месечни вноски по 67,79 лв.,
като 21,54 % бил годишния лихвен
процент, а 19,66 % годишния процент на
разходите, че ответникът е преустановил плащането на вноските на 20.02.2018 г., като до този
момент била платил 8 вноски, че вземането е станало предсрочно изискуемо поради
неизпълнението на задължението на ответника, както и че размерът на неплатените
вноски е 1215,86 лв., а за периода от
20.03.2018 г. до 03.09.2019 г. е начислил и обезщетение за забава. Обосновава
допустимостта на установителния иск с издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д.№1831/2019 г. В условията на евентуалност предявява осъдителни искове за
същите суми.
Исковата
молба е връчена на ответника при условията на чл.47 от ГПК. Назначеният при
условията на чл.47, ал.6 от ГПК особен представител депозира отговор, в който
обръща внимание, че по делото не са приложени общите условия по договора. Сочи,
че липсва посочена методика за изчисляването на ГПР, поради което клаузата, в
която същият е посочен е недействителна. Счита, че на това основание договорът
за кредит е нищожен на основание чл.22 от ЗПК, поради което ответникът дължи
връщане само на чистата стойност на кредита. Твърди, че договорът съдържа и
неравноправни клаузи. Счита, че исковете следва да бъдат отхвърлени в частта
над 1128,96 лв. Счита, че няма данни настъпването на предсрочна изискуемост да
е съобщена на ответника, а клаузата, в
която е уредена т.нар. автоматична предсрочна изискуемост счита за нищожна на
осн. чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Съдът,
след като взе предвид становищата на страните, като прецени събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и съобрази приложимия закон, прие за
установено от фактическа страна следното: Между „Париба Пърсънъл Файненс“ЕАД и ответника Д.И.Д. е сключен договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ потребителски
кредит, издаване и ползване на кредитна карта CREX-14856897 на 25.05.2017 г. Размерът на отпуснатия кредит е 1559
лв. Страните са договорили изплащане на сумата на 29 месечни вноски на
стойност по 67,79 лв. или общо сумата 1965,91 лв. Годишния процент на разходите
е посочен 21,54%, а лихвения процент – 21,54%. Оскъпяването в абсолютна стойност е 406,91. Първата
погасителна вноска е с падеж 20.06.2017 г., а последната – 20.10.2019 г.
Кредитът е отпуснат за закупуване на смартфон В договора изрично е записано, че с подписа си
кредитополучателя удостоверява, че е получил стоката, описана във „финансирани
стоки и услуги“. Към договора има и
погасителен план, в който са посочени падежните дати и дължимите на тях суми.
В този
договор е посочен адрес на ответника – гр.Р., ул.“***“, №**. В раздел
удостоверявания на този договор е посочено задължението на кредитополучателя да
уведоми кредитора при промяна на адреса, месторабота, телефон и др. В седемдневен
срок от настъпилата промяна. При сключването на договора на ответника е издаден
и сертификат за застраховане и общи условия към застраховка „защита на
плащанията“ и същият е подписал тези екземпляри, както и Стандартен европейски
формуляр.
С уведомително писмо ищецът е
уведомил „Технополис България“ЕАД, за да предостави на ответника закупената от
него с кредитни средства стока. По делото е приложена и касовата бележка за
закупения телефон.
Според представеното извлечение
от сметка ответникът е платил сумата 542,32 лв., с които е погасил осем от
вноските по кредита – за м. юни, юли, август, септември, октомври и декември
2017 и януари и февруари 2018 г.
По делото е представено писмо
от ищеца до ответника, наречено последна покана, в което е посочено, че на
20.02.2018 г. е преустановил плащането на вноските по договора, поради което
кредитът е обявен за предсрочно изискуем. Посочени са и конкретните дължими
суми. Не са представени доказателства за връчване на това съобщение на
ответника.
Със заявление от 27.09.2019 г.
ищецът е поискал и със заповед по ч.гр.д.№1831/2019 г. РС Разград е издал
заповед срещу ответника за сумите 1215,86 лв.
главница по договор за потребителски кредит, 207,73 лв. договорна лихва за
периода 20.02.2018 г. – 20.10.2019 г. и 180,40 лв. лихва за забава за периода 20.03.2018 г. –
03.09.2019 г. ведно със законната лихва от датата на заявлението – 26.09.2019
г.
Анализът
на установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
Предявените
искове са основателни и доказани. Между
страните по делото е сключен договор за кредит, по силата на който ищецът е заплатил
закупена от ответника стока, чрез предоставяне на заем, който последният трябва
да върне със съответното оскъпяване с характер на възнаградителна лихва. Размерът на годишния процент на разходите,
уговорен по договора е под границата, поставена от разпоредбата на чл.19, ал.4
от Закона за потребителския кредит като условие за действителност на договора.
Задължението на ответника за заплащане на уговорените вноски не е изпълнено.
Ето защо искът за установяване на задължението за заплащане на остатъка от
главницата в размер на 1215,86 лв. е основателен. Това задължение е следвало да
бъде изпълнено на части, като към датата на подаване на заявлението – 26.09.2019
г. е настъпила редовната изискуемост на всички вноски без последната.
Изискуемостта на последната вноска – е настъпила след тази дата, но на основание
чл.235, ал.3 от ГПК съдът следва да вземе предвид и фактите, настъпили след
депозиране на заявлението, ако те са от значение за спорното право, в случая за
неговата изискуемост.
Основателен
е и искът за установяване на задължението за заплащане на възнаградителна лихва
в размера на 207,73 лв. Това е цената на
получения кредит, същата е договорена между страните и също се дължи от
ответника на ищеца като цена на
ползването на паричния ресурс.
Тъй като
ответникът е преустановил изпълнението на договора, от датата на забавата на
всяка от вноските същият дължи заплащане на мораторни лихви в размер на законната
лихва за забава, регламентирана в чл.86 от Закона за задълженията и договорите
върху забавените вноски. В случая със заявлението, депозирано по реда на чл.410
от ГПК се иска обезщетение за забава за периода 20.03.2018 г. – 03.09.2019 г. Тъй като не са представени доказателства за
обявяване на предсрочна изискуемост обезщетението за забава следва да се
начисли единствено и само върху вноските, чиято изискуемост е настъпила, като
се съобрази датата на забава за всяка от тези вноски.
Изчислени с електронен
калкулатор сборът от обезщетенията за забава за всяка от неплатените вноски е
104,63 лв. /съответно 12,27 лв. за просрочената от 21.11.2017 г. вноска, 10,01
лв. за просрочената от 21.03.2018 г., 9,43 за следващата и съответно 8,86 лв.,
8,28 лв., 7,72 лв., 7,13 лв., 6,55 лв.,5,99 лв., 5,40 лв., 4,84 лв., 4,26 лв.,
3,67 лв., 3,14 лв., 2,56 лв., 2 лв., 1,41 лв., 0,85 лв., 0,26 лв./ За да
прецени кои вноски са погасени от ответника съдът е взел предвид извлечението
от сметката, представено от ищеца и неоспорено от ответника.
В останалата
част до първоначално предявения размер от 180,40 лв. искът за установяване на
задължението за забава е неоснователен и недоказан.
Възраженията
на ответника за нищожност на договора са неоснователни. В договора ясно са
записани дължимите суми и ответникът е могъл да направи сметка за
действителното оскъпяване на кредита.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
на ищеца следва да бъдат присъдени
направените разноски съразмерно на уважената част от иска, а именно в
заповедното производство разноски в размер на 30,56 лв. и сумата 50 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено по реда на чл.78, ал.8 от ГПК и в
размерите, регламентирани в чл.26 от Наредба за заплащане на правната помощ.,
както и разноските по настоящото дело в размер на 398,17 лв., както и 100 лв.
юрисконсултско възнаграждение, определено в размерите на чл.25 от Наредбата за
заплащане на правната помощ.
По
гореизложените съображения, Съдът:
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д.И.Д., ЕГН**********,***, че същият дължи на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“
С.А.Париж, рег.№*********, чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ , ЕИК *********
със седалище гр.София и адрес на управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София,
сгр.14 сумата 1215,86 лв. / хиляда двеста и петнадесет лева и осемдесет и шест стотинки/, главница в качеството си на
кредитополучател по договор за
потребителски кредит, отпускане на
револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта с CREX-14856897 от 25.05.2017 г., ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 26.09.2019 г. до окончателното й изплащане, сумата
207,73 лв. / двеста и седем лева и седемдесет и три стотинки/ възнаградителна
лихва за периода 20.02.2018 г. – 20.10.2019 г.
и сумата 104,63 лв. / сто и четири лева и шестдесет и три стотинки/ обезщетение
за забава за периода 20.03.2018 г. – 03.09.2019 г., за които вземания е издадена заповед за изпълнение
№3849/30.09.2019 г. по ч.гр.д.№1831/2019 г. по описа на РС Разград и ОТХВЪРЛЯ
ИСКА за установяване на обезщетение за забава в останалата му част до
първоначално предявения размер от 180,40 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Д.И.Д., ЕГН**********,***
ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ С.А.Париж, рег.№*********, чрез
„БНП Париба Пърсънъл Файненс“ , ЕИК ********* със седалище гр.София и адрес на
управление ж.к.“Младост 4“, Бизнес Парк София, сгр.14 сумата 30,56 лв. / тридесет
лева и петдесет и шест стотинки/ разноски съразмерно на уважената част от иска и
50 лв. /петдесет лева/ юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№ 1831/2019 г.
по описа на РС Разград и сумата 398,17 лв. / триста деветдесет и осем лева и
седемнадесет стотинки/ разноски съразмерно на уважената част от иска и 100 лв.
/сто лева/ юрисконсултско възнаграждение по настоящото производство.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването на страните пред
Разградския окръжен съд.
След
влизане в сила на решението същото да се докладва на съдията-докладчик по ч.гр.д. №1831/2019 г. на РРС.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: