РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Административен съд Пловдив
Р
Е Ш Е
Н И Е
№ 2562/10.12.2019г.
гр.Пловдив, 10 . 12 . 2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд-Пловдив, VI
състав, в открито заседание
на двадесет и осми ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
Административен съдия : Здравка Диева
С
участието на секретаря Г.Г., като разгледа докладваното
от съдията адм.д.№ 2863/2019г., за да се произнесе ,
взе предвид следното :
Производство по реда на чл.166 ДОПК
във връзка със Закона за водите /ЗВ/ - чл.195 б ал.1 и ал.2 вр.
чл.194 ал.1 т.1 б.”б” и ал.6 ЗВ; чл.1 ал.1 т.1 б.”б”, чл.3, чл.7, чл.11 ал.1 и чл.12
ал.2 т.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в
сила от 01.01.2017г., обн. ДВ бр.2 от 6 януари 2017г.
– за годишен период 2018г. /тарифата/.
"Водоснабдяване и канализация"
ЕООД /ВиК ЕООД/ ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Пловдив, бул.“Шести септември“ № 250, представлявано от
управителя С.Н. с пълномощник адв.В.Г. обжалва Акт за
установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ № 239 от 16.08.2019г. издаден
от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към
Министерство на околната среда и водите, с който на оспорващото дружество са
установени публични задължения – дължими такси за водовземане
по Разрешително № 301600/11.10.2006г. за водовземане
от подземни води, с цел „Питейно-битови нужди”, място на водоползване
– За питейно-битово водоснабдяване на гр.Раковски, община Раковски, за периода
от 01.01.2018г. до 31.12.2018г. : в размер на 24 616,72лв. главница и лихва за
периода от 16.02.2019г. до 16.08.2019г. – 1244,61лв.
Становища на страните :
- Жалбоподателят счита АУПДВ за
незаконосъобразен – издаден в противоречие с материалния закон и при допуснати
съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Поискана е отмяната му и алтернативно – частично изменение. Поддържа се
отсъствие на информация относно размер на начислените суми – въз основа на
данни от работещ водомер или по разрешено годишно количество. Заявено е, че
„…на този обект представляваното от мен дружество има поставен и действащ
сертифициран водомер.”. Възразено е по отношение
размера на лихвите с твърдение, че е неправилно изчислен – без конкретни
аргументи. Поддържа се заплащане на суми от адресата на оспорения акт – през
последните години, поради което задълженията са частично погасени. Твърди се,
че ответникът не е изпълнил задълженията си по §3 ал.2 от Тарифата в редакцията
й за всеки от периодите в АУПДВ.
- Ответникът Директор на Басейнова дирекция "Източнобеломорски
район" - гр.Пловдив, чрез процесуален представител гл.юрисконсулт Д.Б.
оспорва жалбата.
В писмени бележки по същество е
заявено искане за отхвърляне на жалбата поради законосъобразност на АУПДВ.
Изтъкнато е, че според данните от преписката, иззетото количество вода в случая
е декларирано от оспорващото дружество и при документална проверка е взето
предвид именно декларираното водно количество – при изчисляване на дължимите
такси, обективирано в констативен протокол /КП/ №
ПВ1-128/12.06.2019г. Дължимите такси за периода 01.01.2018г. – 31.12.2018г., не
са внесени към дата на издаване на оспорения АУПДВ. Представените платежни
документи с жалбата удостоверяват плащания за минали години. Фактическата
обстановка не е опровергана в съдебното производство и АУПДВ е издаден от
компетентен орган, при спазване на ЗВ и АПК. Правилно е изчислен размерът на
лихвата за съответен период, посочен в акта /с подробни доводи в тази насока/.
Поради осъществен фактическия състав на чл.194 ал.1 ЗВ, се твърди
законосъобразност на АУПДВ, издаден на основание чл.195б ЗВ.
- Окръжна прокуратура-Пловдив с
представител прокурор А.Георгиева изрази становище за неоснователност на
жалбата и законосъобразност на оспорения АУПДВ.
1. Жалбата е подадена в 14 дневен
срок от адресат на неблагоприятен административен акт /АУПДВ № 239 от 16.08.2019г.
е съобщен и предявен на Водоснабдяване и Канализация ЕООД на 27.08.2019г. –
печат с вх.номер при оспорващото дружество, л.34; жалбата е подадена чрез органа-издател
с вх. номер от 30.08.2019г./.
1.1. Оспореният АУПДВ № 239/16.08.2019г.
е издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив, в
съответствие с чл.195б ал.1 ЗВ. Не е налице хипотеза на заместване по см. на
Т.Р. № 4/2004 г. на ОС на ВАС , авторство не е оспорено.
1.2. По силата на чл.162 ал.2 т.3 ДОПК, публични са държавните и общинските вземания за такси, установени по
основание със закон. Основанието за дължимост на
такси за водоползване по Разрешително за водовземане от подземни води № 301600 от 11.10.2006г. /л.15
и сл./ със срок до 11.10.2031г. е регламентирано със ЗВ – чл.194 ал.1 /чл.194
ал.1 т.1 б.”б” ЗВ/. В разрешителното от 2006г. е отразено задължение за
заплащане на Такса за водоползване : Да се заплаща до
31 януари на следващата година такса за правото на водовземане
по реда на Раздел I от Тарифата за таксите за правото на водоползване
и/или разрешено ползване на воден обект, приета с ПМС № 154/28.07.2000г. за
ползваните водни количества за „Питейно-битови нужди” за „II категория” подземни води. Таксата е
годишна и се внася от титуляра на разрешителното не
по-късно от 31 януари на следващата година, като в платежния документ
задължително се вписва „Такса по ЗВ за периода месец/година – месец/година по разрешително
№ 301600/11.10.2006г”. Цел на водовземането –
питейно-битови нужди, за питейно-битово водоснабдяване на гр.Раковски, община
Раковски; водовземно съоръжение – тръбен кладенец : ТК1а,
ТК 2а, ТК 4, ТК 5, ТК 6а и ТК 7а /тръбна част; обсадна колона; чакълеста обсипка/; място на водовземане –
чрез шест броя ТК, разположени на територията на имот № 000056, № 000253, №
000252 и № 000251, в землището на кв.Парчевич и кв.Секирово
на гр.Раковски; разпределение на
разрешеното водно количество - годишно до 18 921 600 куб.м.; условия на водоползването – да оборудва кладенците с водомерно
устройство за измерване на добитите водни количества, в срок до един месец от
получаване на разрешителното, вкл. – да уведоми БДИБР за монтирането на
водомерното устройство. Според т.10. от разрешителното – да се поддържа в
изправност водомера за целия срок на действие на разрешителното, като такса за водоползване се заплаща за разрешен воден обем в случаите,
в които се установи неизправност на водомер – за периода на неизправност.
Механизмът на изчисляване на таксите в
оспорения АУПДВ е обвързан с посочените текстове на Тарифата за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване, относима и действаща към отчетния период от акта - приета с
ПМС № 383 от 29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г., обн.
ДВ бр.2 от 6 януари 2017г. С
изменението на чл. 194 ал. 6 на ЗВ от ДВ бр. 61 от 2010г., изрично е
конкретизирано, че освен размера на таксите, тарифата определя начина и реда за
тяхното изчисление и заплащане. Тарифата урежда правилата за изчисляване на
размера на дължимите според закона такси, т.е. установява размера на дължимите
такси.
1.3. Фактически и правни основания
на АУПДВ :
А / В обстоятелствената част на
оспорения АУПДВ е отразено Разрешително за водовземане
№ 301600 от 11.10.2006г. със срок до 11.10.2031г., въз основа на което
оспорващото дружество има право на водовземане от
подземни води, чрез шест броя тръбни кладенци, разположени на територията на
имоти с №№ 000056, 000252, 000251 и 000253, в землището на гр.Раковски –
кв.Парчевич и кв.Секирово, община Раковски, с цел –
питейно-битово водоснабдяване на обект – гр.Раковски, при разрешен годишен
воден обем – 1 230 836 куб.м. и задължение за заплащане на такса за правото на водовземане и/или разрешено ползване на воден обект. Тук е
необходимо да бъде отбелязано, че според съдържанието на Разрешително за водовземане № 301600 от 11.10.2006г., разрешеният воден
обем е 18 921 600 куб.м. /л.56/, а в АУПДВ е посочено - 1 230 836 куб.м. Посоченият
воден обем в АУПДВ – като разрешено годишно водно количество, всъщност е
декларираното от дружеството иззето водно количество за периода от 01.10.2018г.
до 31.12.2019г. – отразено в КП № ПВ1-128/12.06.2019г., л.45 и съдържащо се в
коригиран списък с водните количества по разрешителни за водовземане
– вх.- номер в ЛБДИБР от 11.06.2019г. – л.46 и сл.; л.48 – за гр.Раковски. Допусната
ОФГ е отстранима по реда на чл.62 АПК.
Задълженията са годишни и посочени за
годишния период – 2018г. /л.36, л.38/ със съответни лихви, идентично отразени в
обстоятелствената и установителната /диспозитивната част/.
Фактическата установеност е
документирана в Констативен протокол /КП/ № ПВ1-128/12.06.2019г. /л.45/ -
отразени са констатации във вр. с изчисление на
дължимите такси по Разрешително за водовземане №
301600 от 11.10.2006г., извършено при проверка на документи, като за периода от
01.01.2018г. до 31.12.2018г., ВиК ЕООД, Пловдив, е
представило в БДИБР справка с вх.№ КД-04-1265/11.06.2019г. и декларация по
чл.194б ЗВ с вх.№ КД-04-1237/28.01.2019г. за общо добито водно количество
подземна вода за 2018г. : 1 230 836 куб.м Изрично е вписано, че е приложена
разпоредбата на чл.12 ал.2 от Тарифа за таксите за водовземане,
за ползване на воден обект и за замърсяване /приета с ПМС № 383/29.12.2016г., обн. ДВ бр.2 от 06.01.2017г., в сила от 01.01.2017г./ с
прилагане формулата по чл.11 ал.1 : при единичен размер на таксата за водовземане от подземни води за обществено питейно-битово
водоснабдяване – 0,02лв./куб.м. или за 2018г. : 1 230 836 м3 х 0,02
лв. = 24 616, 72 лв. КП от 2019г. е съставен и подписан от гл.експерт в
дирекция Контрол при БДИБР. В обстоятелствената част от АУПДВ е посочен КП,
като документираните в същия данни се съдържат в приложените в преписката
декларация и справка за годишния отчетен период.
Част от фактическите основания на
АУПДВ са и : - покана за доброволно
изпълнение, получена от ВиК ЕООД на 10.07.2019г.
/л.42 и сл./, в която са отразени задълженията по годишния период от АУПДВ –
2018г., ведно с данни за декларираното водно количество и размер на
задължението, вкл. с отразена тарифата за таксите и приложените правни
основания по отношение Разрешително за водовземане №
301600 от 11.10.2006г., като с поканата е връчен и КП № ПВ1-128/12.06.2019г.; - уведомление за започване на
производство за издаване на АУПДВ /изх. номер от 30.07.2019г., л.40 – след
изтичане на 7 дн.срок за доброволно изпълнение и получено на същата дата от ВиК ЕООД/. В уведомлението е посочен период на задълженията
в обхвата на започналото производство по издаване на АУПДВ, на основание чл.26
ал.1 и чл.34 ал.1 АПК, както и предоставен 5 дн.срок за представяне на
документи, удостоверяващи плащанията, които биха могли да бъдат основания за
намаляване на дължимата сума, посочена в поканата за доброволно изпълнение.
Преписката съдържа декларираните от ВиК ЕООД водни количества, иззети за годишния период по
АУПДВ : декларацията за 2018г. е на л.46 – коригиран списък с водните
количества по разрешителни за водовземане и
декларацията по чл.194б ЗВ – л.61, а декларираното водно количество за 2018г.
от жалбоподателя – на л.48.
Б / Правни основания в АУПДВ : чл.195 б ал.1 и ал.2 вр.
чл.194 ал.1 т.1 б.”б” – подземни води, вр. с чл.194 ал.6 ЗВ /изм. – ДВ, бр. 58 от 2015г. – „;За правото на използване на водите се заплащат: 1. такса
за водовземане от: б)
подземни води; Размерът
на таксите по ал. 1, т. 1 - 3, начинът и редът за тяхното изчисляване и
заплащане се определя с тарифа
на Министерския съвет.”/; чл.1 ал.1 т.1 б.”б”, чл.3, чл.7, чл.11 ал.1 и чл.12
ал.2 т.1 от Тарифа за таксите за водовземане, за
ползване на воден обект и за замърсяване, приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в
сила от 01.01.2017г., обн. ДВ бр.2 от 6 януари 2017г.
- С тарифата се определят начинът
за определяне, размерът и редът за заплащане на таксите за правото на
използване на водите за: 1. водовземане от: б)
подземни води; чл.3 ал.1
- Таксите за водовземане от повърхностни води и от
подземни води се определят на базата на отнетия обем вода, целта на ползване на
водите и съответните норми за водопотребление
съгласно наредбата по чл. 117а ЗВ;
чл.7 ал.1 - Отнетият при водовземането обем вода или
обемът на отпадъчните води се измерва чрез отговарящи на нормативните изисквания
измервателни устройства. Както бе посочено, за 2018г. е приложена формулата по
чл.11 ал.1 от Тарифата : Таксата за водовземане от подземни, включително минерални води, и от
повърхностни води, освен в случаите на водовземане с
цел електропроизводство от водноелектрическа централа (ВЕЦ), се определя по
следната формула: Т = Е х W, където: Т е размерът на дължимата годишна такса –
в лв.; Е – единичният размер на таксата в зависимост от целта, за която ще бъде
ползвана отнетата вода, съгласно таблиците по чл. 12 /в
частност чл.12 ал.2 т.1 – „Обществено питейно-битово водоснабдяване”, единичен
размер на таксата – 0,02/ – в лв./куб. м;
W – размерът на отнетия годишен воден обем – за повърхностни и подземни
води, в куб. м; размерът на разрешения годишен воден обем – за минерални води,
в куб. м. Според чл.194 ал.6 ЗВ : Размерът на таксите по ал. 1, т. 1 - 3,
начинът и редът за тяхното изчисляване и заплащане се определя с тарифа на
Министерския съвет.
2. Към страните са отправени указания
по доказателствената тежест и във вр.
с доказателствените искания /р., л.68/. В съдебното
производство са приети представените с жалбата писмени доказателства, част от
които представляват документи за извършени плащания от ВиК
ЕООД през 2019г., през 2018г, през 2017г., през 2014г., през 2013г. – за
2013г., 2012г., 2018г., 2011г. Допусната и назначена е ССч.Е
по доказателствено искане на жалбоподателя, в
коригиран обхват.
А / Документацията – съдържание на
административната преписка, не е оспорена. Отсъства уточнение или корекция в
изходящите от жалбоподателя данни за декларираните водни количества – размер на
отнет годишен воден обем вр. с разрешително №
301600/11.10.2006г. Не бе представено доказателство по твърденията в жалбата за
поставен и действащ водомер на обекта по разрешителното / „…на този обект
представляваното от мен дружество има поставен и действащ сертифициран водомер.”./.
Прието по делото е банково извлечение за получени парични преводи в БДИБР от
вносител ВиК ЕООД – Пловдив, за задължения относно
такси за водовземане за 2013г.
Б
/ ССч.Е /л.84 и сл./ даде следното заключение, след
проверка на доказателствата по делото, в счетоводството на оспорващото дружество
и в БДИБР: Потвърдена е от експерта установената идентичност между
декларираното водно количество от ВиК ЕООД и водното
количество, отразени в АУПДВ № 239/16.08.2019г. Описани са приложените към
жалбата платежни документи, които са за платени суми към БДИБР за периода
2011г., 2012г. и 2013. Не са открити платежни нареждания за направени плащания
относно задълженията за 2018г. и в БДИБР не са закривани задълженията за
2018г., установени с оспорения АУПДВ. ССч.Е потвърди
правилен размер на лихвите за периода от АУПДВ – считано от 16.02. на годината,
следваща годината на задължението и към дата на издаване на оспорения АУПДВ.
При изслушване на експертизата бе
потвърдено, че плащания за процесния период няма и
лихвите са точно изчислени. При проверка в счетоводството на ВиК ЕООД, в.л. е осведомено, че дружеството не води
аналитична счетоводна отчетност по отделните разрешителни за водовземане.
Експертизата не е оспорена и се цени
от съда – фактическите изводи са обективни, тъй като се основават на
доказателствата по делото и на проверена относима
документация при страните, вкл. са приложени специални знания.
В / По отношение изявленията за частично
погасени суми – публични задължения по оспорения АУПДВ, според приетите по
делото доказателства не бе доказано плащане на част от задълженията. Установи
се идентичност между декларираните водни количества от ВиК
ЕООД и водните количества, отразени в АУПДВ № 239/16.08.2019г. Размерът на
лихвите за годишния период от АУПДВ е изчислен правилно – потвърдено от ССч.Е.
3. Между страните няма спор, че за процесния период дружеството-жалбоподател е използвало
подземни води на основание Разрешително за водовземане
№ 301600 от 11.10.2006г. със срок до 11.10.2031г., чрез шест тръбни кладенци на
територията на имоти с №№ 000056, 000252, 000251 и 000253, в землището на
гр.Раковски – кв.Парчевич и кв.Секирово, община
Раковски, с цел – питейно-битово водоснабдяване на обект – гр.Раковски, при
разрешен годишен воден обем – 18 921 600 куб.м. и задължение за заплащане на
такса за правото на водовземане и/или разрешено ползване
на воден обект. Както бе посочено, според съдържанието на Разрешително за водовземане № 301600 от 11.10.2006г., разрешеният воден
обем е 18 921 600 куб.м. /л.56/, а в АУПДВ е посочено - 1 230 836 куб.м.
Посоченият воден обем в АУПДВ – като разрешено годишно водно количество,
представлява декларираното от дружеството иззето водно количество за периода от
01.10.2018г. до 31.12.2019г. – отразено в КП № ПВ1-128/12.06.2019г., л.45 и
съдържащо се в коригиран списък с водните количества по разрешителни за водовземане – вх.- номер в БДИБР от 11.06.2019г. – л.46 и
сл.; л.48 – за гр.Раковски. Поправка на ОФГ в случая не би довела до промяната
на фактическите и/или правните изводи на издателя на акта, тъй като очевидната
фактическа грешка се определя като техническа грешка, като пропуск, който може
да бъде установен от всички останали доказателства в преписката и по отношение
на който органът е формирал действителна воля. В разглеждания случай данните от
преписката съответстват на фактическите основания за прилагане редът за
отстраняване на допусната очевидна техническа грешка. Решението за поправяне
подлежи на обжалване по предвидения в АПК ред. Съобразно чл.62 ал.2 АПК –
решението за поправяне няма самостоятелно правно значение, а заедно с
първоначалния /поправения/ административен акт представляват едно цяло .
Без съмнение случаят касае задължения
за такси за водовземане от подземни води, каквито са
водите съгл. Разрешително за водовземане № 301600 от
11.10.2006г. с конкретно посочена категория /чл.84 от Наредба № 1 за
проучването, ползването и опазването на подземните води – отм. 30.10.2007г./. В
действащата при издаване на разрешителното цитирана наредба е дефинирано
понятието - "Водовземни съоръжения от подземни
води" /§1 т.2 ДР/ - каптирани естествени извори, дренажи, сондажни и
шахтови кладенци, кладенци с хоризонтални филтри, открити и подземни минни
изработки и др., предназначени за добив на определено водно количество за
конкретни водоснабдителни или отводнителни цели. Водовземното
съоръжение е описано в разрешителното в съответствие с цитираната дефиниция
/л.56/. Същото съответства и на дефиницията в ДР
на Наредба № 1 от 10.10.2007г. за
проучване, ползване и опазване на подземните води - действаща /§1 т.2 – водовземно съоръжение и т.9 – съоръжение, предназначено за водовземане/. При съобразяване и с понятията в ЗВ за повърхностни
и подземни води, следва, че иззетите водни количества по разрешително № 301600
от 11.10.2006г., представляват подземни
води /ДР ЗВ §1 т. 23. /изм. –
2006г./ "повърхностни води" са водите на сушата, с изключение на
подземните води, както и преходните води и крайбрежните морски води, освен по
отношение на химичното състояние, в който случай се включват и вътрешните
морски води и водите на териториалното море; т. 24. /изм. - ДВ, бр. 65 от 2006г./ "подземни води" са
всички води, намиращи се под повърхността на земята във водонаситената
зона, в пряк контакт със земните пластове;/.
Спор отсъства и по отношение дължимост на такса за водоползване,
която е годишна и се внася от титуляра на
разрешителното не по-късно от 31 януари на следващата година, като в платежния
документ задължително се вписва „Такса по ЗВ за периода месец/година – месец/година
по разрешително № 301600/11.10.2006г”. По отношение процесния
период от АУПДВ задължения не са погасени изцяло или частично.
3.1. Възраженията в жалбата не са
основателни : Оспореният АУПДВ съдържа фактически и правни основания и не
противоречи на ЗВ, съответно – на приложимата тарифа съобразно отчетния период,
за който дължимата такса не е заплатена. Съдържанието на административната
преписка потвърждава спазване на изискванията за осъществяване на
проверка/контрол, документиране на установените факти и обстоятелства и
запознаване на проверения субект с резултатите от документалната проверка.
Тоест, съществени нарушения на процесуални правила в регламентираното
производство по издаване на АУПДВ – не са допуснати, вкл. не е ограничено или
отречено правото на защита на адресата на административния акт. Дружеството е
уведомено за констатациите в КП, тъй като в поканата за доброволно изпълнение е
отразен период и размер на задълженията, вкл. с формиращите стойността данни –
водно количество /в случая изцяло по декларираната информация, изходяща от ВиК ЕООД/ и прилагане на съответен единичен размер от
приложимата тарифа за годишния период по АУПДВ, ведно с приложен към поканата
КП № ПВ1-128/12.06.2019г. Осигурено е било гарантираното право на участие в
административното производство. Времевият обхват на акта е идентичен в обстоятелствената
и диспозитивната част. Отсъства неяснота във
волеизявлението на органа, който извод не е разколебан с допуснатата очевидна
неточност в стойността на разрешения годишен воден обем по разрешителното. За
конкретният годишен период са отразени съответни на фактическата установеност –
правни основания, освен което – жалбоподателят не представи доказателства за
наличен монтиран и действащ сертифициран водомер на обекта. Необходимо и
достатъчно е позоваването на конкретно разрешително, вид на водните количества,
целта на водовземането, КП, поканата и уведомлението
за започване на административното производство. Според събраните по делото
доказателства, за конкретното разрешително № 301600 от 11.10.2006г. – не бе
доказано твърдението за наличен работещ водомер, който е монтиран според
условията на разрешителното. От значение за определяне основата на дължимата
такса е декларираната от страна на ВиК ЕООД
информация за иззети годишни водни количества, което обстоятелство съответства
на приложимата норма от действащата тарифа за период 2018г. Не бе доказано
твърдението в жалбата за заплатени частично или изцяло задълженията по АУПДВ. Неотносими пряко към спора са твърденията за неизпълнение
от страна на ответникът на задълженията по §3 ал.2 /ДР, ПЗР/ от Тарифата в
редакцията й за всеки от периодите в АУПДВ.
3.2. Според чл. 195б ал.1 и ал. 2 ЗВ,
вземанията за незаплатените по реда на чл. 195а, ал. 1 такси по този закон се
определят с акт за установяване на публично държавно вземане от директорите на басейнови дирекции, издаден по реда на чл. 166 от
Данъчно-осигурително процесуалния кодекс. Актът се съставя въз основа на
писмени доказателства, включващи: 1/ извлечения от сметките, по които постъпват
таксите; 2/ платежни и други счетоводни документи, издадени от лицата,
използващи водите; 3/ покана към лицето за доброволно изпълнение; 4/
констативни протоколи от извършения контрол за изпълнение на задължението.
АУПДВ е издаден в предвидената писмена
форма, при наличие на фактически и правни основания и въз основа на писмени
документи, съгласно чл.195б ал.2 ЗВ. За откриване на процедурата по издаване на
административния акт, жалбоподателят е бил уведомен с Покана за доброволно
изпълнение изх. № ПО-02-680/09.07.2019г. издадена от Директор на БДИБР /л.42 и
сл./, в която е посочено, че същата ще бъде открита ако не изпълни задължението
си в указания 7- дневен срок от получаване на поканата. С отделно уведомление
по чл.26 АПК, ВиК ЕООД е уведомено за започване на
производство по издаване на АУПДВ. Актът е издаден в съответствие със
специалното изискване на чл.195б ал.2 ЗВ - налице е констативен протокол от
извършен контрол за изпълнение на задължението /т.4 от цитираната разпоредба/,
както и покана към лицето за доброволно изпълнение /т.3 от разпоредбата/, вкл.
е изпратено изрично уведомление за започване на производството по издаване на
АУПДВ.
Проверката е документална и данните,
възприети от контролния орган – са изходящи от жалбоподателя : представени от ВиК ЕООД декларация и справка- списъци за отнето водно
количество за 2018г., описани в КП. Декларираната информация е възприета идентично
– размерът на иззетото водно количество е отразено както в КП, така и в АУПДВ.
Размерът на таксите е определен въз основа на декларираната информация от титуляра на разрешителното – изрично отразено в АУПДВ, л.36,
първи абзац. Същият е определен по отчетен период, който е годишен. Основанието
за дължимостта на процесната
такса за водовземане на подземни води е регламентирано
със ЗВ, като в чл.194 ал.6 ЗВ е предвидено конкретния размер на дължимата такса
да се определя съгласно подзаконов нормативен акт. Размерът на установените
задължения е определен в резултат на правилно изчисление – цитирани бяха в
текст приложените правни основания, посочени в АУПДВ за периода 2018г. Размерът
на лихвите е съответен на посочения в АУПДВ – потвърдено с експертизата. На
основание чл.175 ал.1 ДОПК - за неплатените в законоустановените
срокове публични задължения се дължи лихва в размер, определен в съответния
закон. В този смисъл правилно е определена и лихва за забава. Оспорващото
дружество не твърди и не представи доказателства да е извършвало доброволни
плащания за погасяване на публичните задължения – предмет на оспорения АУПДВ,
поради което законосъобразно е определен и размерът на дължимата се прилежаща
лихва за забава.
Декларацията и справката са изходящи
от дружеството, поради което представените данни обективно са възприети при
изчисленията за дължимите такси. Съгласно чл. 153 ГПК на доказване подлежат
спорните факти от значение за решаване на делото и връзките между тях, а
съгласно чл. 154 ал.1 от същия кодекс, всяка страна е длъжна да установи
фактите, на които основава своите искания и възражения. С препратка от §2 ДР
ДОПК е приложима разпоредбата на чл.171 ал.3 АПК – страните са длъжни да
съдействат за установяване на истината. Жалбоподателят не заяви оспорването им,
нито представи доказателства, който да поставят под съмнение истинността на
установените от контролните органи факти – идентични с изходящи от оспорващото
дружество. Отсъстват противопоставими доказателства,
опровергаващи констатациите в АУПДВ и респект. – размерът на таксите за процесния годишен отчетен период.
Противно на твърдяното от
жалбоподателя, АУПДВ е обоснован – приложените норми произтичат от фактическата
установеност. Отразен е механизмът, по който е определена таксата и правното
основание за нейната дължимост. Декларацията на ВиК ЕООД е основана на разпоредбата на чл.194б ал.1 ЗВ -
„Ежегодно към 31 януари на следващата година титулярите на разрешителни,
включително на комплексни разрешителни, издадени по реда на Закона за опазване на околната среда,
определят и декларират дължимата такса по образец, утвърден от министъра на
околната среда и водите и обявен на интернет страниците на басейновите
дирекции и на Министерството на околната среда и водите. Образецът съдържа
данните съгласно тарифата по чл. 194, ал. 6, въз основа на които се определят
таксите.;”. В тази вр., съгласно чл.48 ал.1 т.6 ЗВ /в действаща редакция за
периодите от АУПДВ/ : водоползвателите – титуляри на
разрешителни, имат задължение да измерват и да водят отчет за изземваните и
използваните води, за отвежданите
и изпусканите води, за нивата на подземните води, а при хидротехнически
подпорни съоръжения - за водните строежи до максимално ниво, както и за замърсяващите вещества, според
изрично посочените в разрешителното условия.
В изпълнение на посоченото задължение са представени данните за иззети водни
количества за 2018г. по АУПДВ /добито водно количество/, но без да са
представени други документи. В случая е взето предвид декларираното от титуляра водно количество – ползвано /добито/ през съответния
годишен период, поради което няма фактическо основание за прилагане на различни
правни основания, от посочените в АУПДВ - Тарифа за таксите за водовземане, за ползване на воден обект и за замърсяване,
приета с ПМС № 383 от 29.12.2016г., в сила от 01.01.2017г., обн.
ДВ бр.2 от 6 януари 2017г. – за годишен период 2017г. - чл.
3 ал.1 - Таксите за водовземане от
повърхностни води и от подземни води се определят на базата на отнетия обем
вода, целта на ползване на водите и съответните норми за водопотребление
съгласно наредбата по чл. 117а ЗВ.,
вкл. с прилагане формулата по чл.11 ал.1 от Тарифата вр.
с чл.12 ал.2 т.1 от същата. В допълнение се отбелязва промяна в наименованието – според § 120 т. 1 ПЗР ЗИД ЗВ /изм. бр. 29, 30 и 36
от 2006г. - думите "водоползване", "водоползването" и "водоползванията"
се заменят съответно с "водовземане",
"водовземането" и "водовземанията";
респект. правилно в АУПДВ е посочено, че са установени дължими такси за водовземане по конкретното разрешително.
Проверката за законосъобразност на
административния акт обхваща фактическите и правни основания, с приоритет на първопосочените. Неправилно посочено правно основание не е
самостоятелно основание за незаконосъобразност когато фактическите основания
обосновават резултата от административното производство. В конкретния случай
фактическите основания за издаване на решението са безспорно установени и ясно
изложени в самия акт, вкл. изрично са отразени правните основания по отношение водовземането за годишния отчетен период от АУПДВ. Правните
основания се извеждат от фактическите, които жалбоподателят е имал възможност
да разбере и не е ограничено правото на защита. След връчване на поканата за
доброволно изпълнение, оспорващото дружество е могло да оспори отразените данни
за отнети водни обеми, които са „на база декларирано от титуляра
използвано годишно водно количество,…” /л.42/ и дължими такси и да ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията си. Това не е направено, като
възприетите от органа данни за ползвани водни количества са идентични с
посочените от дружеството стойности в декларацията и справката /описани по-горе
по лист, на който се намират/, при което този подход е и по - благоприятен за
жалбоподателя, тъй като за отчетния период – декларираното количество е
по-малко от разрешения годишен воден обем. Освен
посоченото, няма данни за повреда на действащо сертифицирано измервателно
устройство и неправилно приложено правно основание няма последица – незаконосъобразност
на акта, когато са установени фактическите основания за прилагане на останалите
отразени в АУПДВ правни норми.
Жалбата като неоснователна следва да
бъде отхвърлена. Ответникът не е заявил искане за присъждане на разноски.
Мотивиран с изложеното, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля жалбата на
"Водоснабдяване и канализация" ЕООД, ЕИК *********, гр.Пловдив,
против Акт за установяване на публично държавно вземане № 239 от 16.08.2019г.
издаден от Директора на Басейнова дирекция "Източнобеломорски район" /БДИБР/ - гр.Пловдив към
Министерство на околната среда и водите.
Решението може да се обжалва пред
Върховния Административен Съд, в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
Административен съдия :