Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град Ловеч, 26.02.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, втори касационен
състав, в открито съдебно заседание на двадесет и трети февруари две хиляди двадесет
и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИРА КРЪСТЕВА
МИРОСЛАВ ВЪЛКОВ
при секретаря Татяна Тотева и в присъствието на
прокурора Светла Иванова, като разгледа докладваното от съдия Христова к.а.н.д.
№40/2021г. по описа на Административен съд Ловеч, за да се произнесе съобрази:
Производството е по реда на глава дванадесета от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл.63, ал.1 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
С Решение № 260038/17.12.2020г., постановено по а.н.д.
№ 316/2020г., Тетевенски районен съд, трети състав е потвърдил като
законосъобразно Наказателно постановление (НП) № 11-0001384 от 13.10.2020г. на Директора
на Дирекция „Инспекция по труда“ (ДИТ) Ловеч, с което за извършено нарушение на
чл.415, ал.1 от Кодекса на труда КТ), на „Бук Експорт Импорт” ЕООД, в
качеството му на работодател, с ЕИК *********, седалище и адрес на управление с.
Гложене, общ. Тетевен, обл. Ловеч, ул. „Йото Врачев” №137, представлявано от М.Д.Д.,
е наложено на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.415, ал.1 от КТ административно
наказание – имуществена санкция в размер на 1500 лева.
Така постановеното решение е обжалвано в законния срок
с касационна жалба от надлежно легитимирано лице – „Бук Експорт Импорт” ЕООД с.
Гложене, страна по а.н.д. № 316/2020г. по описа на Тетевенски РС.
В касационната жалба се претендира, че решението на
районния съд е неправилно, постановено при нарушаване на разпоредбите на
материалния и процесуалния закон. Твърди се, че не е налице вина при извършване
на твърдяното нарушение, като вината е главен субективен елемент на
административното нарушение и липсата й се явява нарушение на материалния закон
при налагане на административното наказание. Поддържа се, че в този смисъл са
били възраженията на дружеството и в жалбата му до районния съд, на които
последният не е отговорил с крайния си съдебен акт. Претендира се отмяна на
решението на РС Тетевен и НП.
В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се
представлява и не ангажира становище. В депозирана писмена молба поддържа касационната
жалба на заявените в нея основания и по съображения, изложени в първата
инстанция. Моли да се отмени оспореното решение и НП.
Ответникът, редовно призован, в съдебно заседание не се
представлява и не ангажира становище. В представени писмени бележки оспорва
жалбата, като излага съображения по същество за правилност на постановения
съдебен акт.
Представителят на Окръжна прокуратура Ловеч дава мотивирано
заключение за неоснователност на касационната жалба.
Административен съд Ловеч, втори касационен състав,
като съобрази наведените доводи и провери обжалваното решение при спазване
разпоредбата на чл.218 от АПК, прие за установено следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения
срок, от надлежна страна и е допустима.
Съгласно чл.63, ал.1, изр. второ от ЗАНН,
административният съд разглежда касационните жалби срещу решенията на
съответните районни съдилища по реда на глава ХІІ от АПК. Чл.218 от АПК по
принцип свежда предмета на касационната проверка до посочените в жалбата пороци
на решението, но същевременно задължава касационната инстанция да следи и
служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с
материалния закон. Воден от така определения предмет на настоящото дело, съдът
намира касационната жалба за неоснователна. Аргументите за това са следните:
Въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, първоинстанционният съд приел за установено, че с Протокол №ПР2010368
от 23.04.2020г. на ДИТ Ловеч на „Бук Експорт Импорт” ЕООД, в качеството му на
работодател е дадено предписание на лицата по приложен списък (Приложение№1) да
се изплати уговореното трудово възнаграждение за месец февруари 2020г.,
съгласно чл.128, т.2 от КТ. Определен е срок за изпълнение 26.05.2020г. На 08.07.2020г.
ДИТ Ловеч е изискала от „Бук Експорт Импорт” ЕООД документация, установяваща
изпълнението на предписанието, дадено с Протокол №ПР2010368 от 23.04.2020г. на
ДИТ Ловеч. На 14.07.2020г. дружеството е представило информация със справка за
дължими трудови възнаграждения за месец февруари 2020г. на работниците и
служителите. От извършената от ДИТ Ловеч проверка на така постъпилите документи
е установено, че работодателят е извършил частични плащания на работните заплати
за месец февруари 2020г.
На 07.08.2020г. от служител на Дирекция „Инспекция по
труда“ гр. Ловеч бил съставен Акт за установяване на административно нарушение
(АУАН) № 11-0001384 от същата дата, с който било прието за установено, че към
27.05.2020г. „Бук Експорт Импорт” ЕООД с. Гложене, общ. Тетевен, в качеството
си на работодател е извършило нарушение на трудовото законодателство, като не е
изпълнило в дадения срок – 26.05.2020г. задължително предписание по Протокол №ПР2010368
от 23.04.2020г. на Дирекция „Инспекция по труда“ гр. Ловеч, касаещо изплащане
на трудовите възнаграждения на работниците и служителите от приложение №1 за месец
февруари 2020г., с което е нарушил чл.415, ал.1 от Кодекса на труда. Въз основа на така съставения АУАН е постановено
обжалваното НП.
При така установеното от
фактическа страна решаващият състав приел, че в хода на
административнонаказателното производство не са били допуснати съществени
процесуални нарушения, а АУАН и НП са издадени от оправомощени за това лица и
съдържат необходимите реквизити, като текстовото описание на нарушението
съответства на цифровата му квалификация. Съдът приел, че нарушението на чл.415,
ал.1 от КТ е безспорно доказано със събраните по делото писмени и гласни доказателства,
поради което жалбоподателят законосъобразно е бил санкциониран. С горните
мотиви съдът потвърдил като законосъобразно обжалваното пред него НП.
Настоящият състав намира посочените касационни
основания и доводи на касатора за неоснователни, а решението – предмет на
проверка в настоящото производство, за валидно, допустимо и правилно. Като е
стигнал до извод за незаконосъобразност на оспореното пред него НП, районният
съд е постановил съответстващ на процесуалния и материалния закон съдебен акт.
Районният съд е събрал и анализирал относимите за правилното
решаване на спора доказателства, обсъдил е фактите, имащи отношение към
спорното право. Извел е обосновани правни изводи, които се възприемат от
касационния състав. Решението се основава на правилна преценка на събраните
доказателства, издадено е в съответствие с приложимите материалноправни
разпоредби, при спазване на съдопроизводствените правила.
Отговорността на касатора е ангажирана за нарушение на
чл.415, ал.1 от КТ, а именно за неизпълнение на задължително предписание по чл.404
от КТ на контролен орган за спазване на трудовото законодателство. Съгласно
чл.415 от КТ, който не изпълни задължително предписание на контролен орган за
спазване на трудовото законодателство, се наказва с имуществена санкция или
глоба в размер от 1 500 до 10 000 лв.
В конкретния случай се установява, че предписанието е
дадено с Протокол №ПР2010368 от 23.04.2020г. на ДИТ Ловеч. Въпреки, че
предписанията подлежат на обжалване по реда на чл.405 от КТ пред съответния
административен съд, или по реда на чл.81 от АПК пред изпълнителния директор на
ГИТ, липсват данни такива действия да са предприети от страна на касатора. След
като не е обжалвано предписанието е следвало да бъде изпълнено от дружеството,
в посочения в протокола срок, в противен случай дружеството става субект на отговорността
на нарушение по чл.415 от КТ.
Посочените, релевантни за спора факти се потвърждават
от приложените писмени доказателствени средства и не са спорни между страните.
Административното нарушение е безспорно доказано и правилно е ангажирана административнонаказателната
отговорност на дружеството-работодател. Последното като адресат на
задължителното предписание на контролния орган се явява и субект на
административното нарушение, доколкото в предписания срок не е изпълнило
предписаното задължение. Налице са елементите от фактическия състав на
нарушението по чл.415, ал.1 от КТ, т.е. правната квалификация на деянието е
законосъобразна, както и издаденото наказателно постановление. От процесуална
страна, в административнонаказателното производство не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
Съдът намира за неоснователно възражението в касационната
жалба за липса на вина при извършване на деянието. В НП и в АУАН е посочено, че
нарушението е извършено от юридическо лице „Бук Експорт Импорт” ЕООД с.
Гложене, общ. Тетевен, при което е налице безвиновна (обективна) отговорност, и
наличието на вина не следва да се доказва. Предвидената в чл.83 от ЗАНН
имуществена отговорност на юридическите лица за неизпълнение на задължение е
обективна, безвиновна. Наказващият орган, при преценка дали е извършено
нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у
нарушителя, нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената
санкция е необходимо само да се установи задължението на ЮЛ, което не е
изпълнено. Не се търси виновно поведение на конкретно ФЛ. Поради изложеното до
тук съдът намира, че правилно и законосъобразно административнонаказващият
орган е ангажирал отговорността на „Бук Експорт Импорт” ЕООД с. Гложене, общ.
Тетевен в качеството му на работодател за нарушение на чл.415, ал.1 от КТ, чрез
налагане на „имуществена санкция”. Това по своята правна същност е безвиновна
отговорност и представлява обективната отговорност на правния субект за
неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и
се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на
обществена опасност на дееца и др.
По изложените съображения настоящият състав намира за
неоснователни възраженията на касатора, а решението на Тетевенски районен съд за
валидно, допустимо и постановено в съответствие с процесуалния и материалния
закон, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Не са налице пороци
на решението, съставляващи касационни основания по смисъла на НПК, които да
водят до неговата отмяна.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, изр.
последно от ЗАНН, във връзка с чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, Ловешки
административен съд, втори касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 260038/17.12.2020г.,
постановено по а.н.д. № 316/2020г. на Тетевенски районен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.