РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. Петрич, 27.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕТРИЧ, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мая Банчева
при участието на секретаря Дияна Петкова
като разгледа докладваното от Мая Банчева Административно наказателно
дело № 20211230200606 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „В и К“ ЕООД, ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление
гр.П., ул.„О.“ № ***, представлявано от управителя И.Х., против Наказателно
постановление № ПО-02-88/12.07.2021г. на Директора на Б. д. „З.р.“ – гр.Б., с което, за
нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1, т.2 (предложение 1)
от същия закон, на „В и К“ ЕООД, ЕИК: *** е наложена "имуществена санкция" в размер на
2 000 /две хиляди/ лева.
Сочи се в жалбата, че атакуваното НП е незаконосъобразно, постановено в противоречие с
материалния закон, както и че описаното в същото нарушение е недоказано. Предвид
изложеното се иска отмяна на атакувания акт.
В съдебно заседание, за дружеството жалбоподател се явява юрисконсулт Гергана Гегова,
която подържа жалбата, представя доказателства. В пледоарията по същество и в
представени писмени бележки, моли жалбата да бъде уважена, а наказателното
постановление – отменено изцяло поради допуснати нарушения на процесуалните правила и
недоказаност на нарушението.
За административно-наказващия орган – Директора на Б. д. „З. р.“ – гр.Б., се явява гл.
юрисконсулт Е. Г., която моли подадената жалба да бъде отхвърлена като неоснователна и
недоказана. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер.
1
По делото са събрани писмени доказателства - заверени копия на: Заповед № 125-
А/12.11.2020 г., писмо от 20.11.2021 г. до инж.М. П. Директор на БД „З.р“, писмо изх.№
055/22.01.2021 г. от „В и К „ЕООД до инж.М. П. Директор на БД „З.р.“, известие за
доставяне с изх. № ПО-02-92/12.07.2021 г., оригинал на писмо изх.№ ПО-02-92/12.07.2021 г.
за връчване на НП № ПО – 02 – 88 от 12.07.2021 г., оригинал на НП № ПО – 02 – 88 от
12.07.2021 г., писмо изх.№ 071/02.02.2021 г., пълномощно изх.№ 60/27.01.2021 г., АУАН №
КД – 04 – 10/01.02.2021 г., Заповед № РД[1]05-58/02.05.2018 г., писмо изх.№ 055/22.02.2021
г., известие за доставяне на писмо с изх.№ КД-04-4/19.01.2021 г., писмо изх.№ КД-04-
4/19.01.2021 г., констативен протокол № КД – 01 – 1206/04.11.2020 г., Протокол №
53/04.11.2020 г., разрешително за водовземане от подземни води, чрез съществуващо
водовземно съоръжение № 41510501/10.04.2014 г., приложение към разрешително за
водовземане от подземни води, чрез съществуващо водовземно съоръжение №
41510501/10.04.2014 г., заверено копие на Констативен протокол № КД – 01-1158/22.10.2020
г., разпитани са свидетелите инж.М.Г. Ч., инж.О.Н. Т., И. Б. М., Г.С. Г.Р., В. Л. Ф. и К. М.
Ц..
Съдът, след като се запозна с представените по делото доказателства, прие за
безспорно установено от фактическа страна следното:
Безспорно се установи по делото, че на 04.11.2020г. по „зеления телефон" на БД ЗБР е
подаден сигнал от кмета на с.Б., общ. П. – свид. Ф., за изградени водовземни съоръжения с
цел ползване на вода за питейно-битови нужди на с.Б. с неясно качество.
Сигналът е регистриран с Протокол № СЗ-53/04.11.2020г. и в деловодната система Акстър
офис на БДЗБР, като още на същия ден –на 04.11.2020 г. свидетелката О.Н.Т., гл. инспектор
при БД ЗБР – Б., в присъствието на свид. М.Г. Ч., ст. инспектор в Дирекция "Контрол" при
БД ЗБР – Б. и свид. В.Ф., кмет на с.Б., общ.П., извършили проверка на водовземни
съоръжения – 2 бр. – каптаж и примитивно речно водохващане на р.И. /последното не е
предмет на настоящото производство, т.к. за него има образувано отделно такова/ в
землището на с.Б., общ.П..
В хода на проверката, свидетелите установили, че на място с географски координати N 41°
20' 50,7" и Е 23° 08' 41,84" в близост до КЕИ /каптиран естествен източник/ „К.“ има
изградено примитивно каптиране на извор – малка бетонова шахта надградена с камъни и
покрита с полиетилен. Свидетелите установили още, че около изграденото примитивно
съоръжение не е изградена и санитарно-охранителна зона, такава зона не била изградена и
около водовземното съоръжение КЕИ „К.“ на място с географски координати N 41° 21' 01,5"
и Е 23° 08' 55,0", стопанисвано от „В и К“ ЕООД-гр. П., която е част от Водоснабдителна
система „К.“ за питейно – битово водоснабдяване на с. Б., община П. и за което има
издадено Разрешително за водовземане № 41510501/10.04.2014г. с титуляр „ВиК“ ЕООД, П..
Установено е още, че каптажната шахта на съоръжението е бетонова двукамерна с метална
врата, която не се заключва, чиито води също постъпват в резервоара /изграден над с.Б.,
общ. П., който е част от В „К.“ на КЕИ „К.“, като около резервоара няма изградена
2
охранителна зона, липсва оградна мрежа, табели и портална врата/.
За резултатите от проверката на място бил съставен Констативен протокол № КД-01-1206 от
04.11.2020г., а до „В и К“ ЕООД, гр. П. било изпратено писмо с изх.№ КД-04-4 от
19.01.2021г. по описа на БДЗБР-гр. Б., с което дружеството е уведомено за установените
обстоятелства при извършената проверка и са дадени съответни предписания – в
определения срок да се предприемат действия по възстановяване на СОЗ на КЕИ „К.“, както
и в предоставен срок дружеството да заяви писмено в БДЗБР намеренията си за ползване на
водата от двете примитивни водовземни съоръжения /в настоящото производство се касае
само за каптирания извор с географски координати N 41° 20' 50,7" и Е 23° 08' 41,84"/. В
писмото е посочено, че изграждането на водовземни съоръжения с цел ползване на
повърхностни/подземни води без необходимото за това основание, а именно разрешително
за ползване на воден обект за водовземане от подземни/повърхностни по реда на Закона на
водите, осъществява състав на административно нарушение по чл. 46, ал. 1 от Закона за
водите и подлежи на санкция по реда на чл. 200, ал. 1 от цитирания закон.
В отговор на писмото и с оглед изпълнение на дадените с него указания, с писмо с изх. №
055/22.01.2021г. по описа на „В и К“ ЕООД-гр. П., дружеството е уведомило БДЗБР, че въз
основа на издадена от управителя заповед за проверка на всички КЕИ, такава е извършена и
се установило, че има нерегламентирано включване към КЕИ „К.“, което било прекъснато;
предстояло да бъде възстановена частично разрушената ограда около водоизточника и
резервоара при по-благоприятни атмосферни условия; както и че дружеството не
възнамерява да използва водите от примитивното съоръжение.
На 01.02.2021г. в БД „ЗБР“ – Б., свидетелят М.Г.Ч., в присъствието на упълномощен
представител на „В и К“ ЕООД-гр. П., както и в присъствието на свидетелите И. Б. М. – гл.
инспектор и Г.С. Г.Р. – инспектор в Дирекция „Контрол“ при БДЗБР Б., съставил АУАН №
КД-04-10, срещу „В. и к.“ ЕООД гр. П., за това, че на 04.11.2020г. над КЕИ „К.“ в
землището на с. Б., общ. П. на място с географски координати N 41° 20' 50,7" и Е 23° 08'
41,84", при извършена проверка на място за установяване на обстоятелства по водовземане
във връзка с постъпил сигнал с вх.№ СЗ-53/04.11.2020г. е установено следното: 1) На място
с географски координати N 41° 20' 50,7" и Е 23° 08' 41,84" е изградено съоръжение -
примитивен каптаж на извор състоящо се от малка бетонова шахта надградена с камъни и
покрита с полиетилен. Около мястото на водовземното съоръжение няма изградена СОЗ, 2)
Уловеното водно количество постъпва в мократа камера на КЕИ „К.“, което е част от
Водоснабдителна система „К.“ за питейно-битово водоснабдяване на с. Б., община П.
съгласно издадено Разрешително за водовземане № 41510501/10.04.2014г. с титуляр „ВиК“
ЕООД, гр. П.. Това разрешително регламентира ползване на водите само от КЕИ „К.“ и не
включва ползване на водите акумулирани от новоизградения примитивен каптаж. За
ползването на води от примитивния каптаж „ВиК“ ЕООД, гр. П. няма издадено
разрешително за водовземане по реда на Закона за водите, за ползването на води от „В и К“
ЕООД, гр. П., чрез изграждане на примитивно водовземно съоръжение (каптаж) без
необходимото за това основание, а именно издадено разрешително за водовземане по реда
3
на Закона за водите, осъществява състав на административно нарушение по чл. 44, ал. 1 от
Закона за водите и подлежи на санкция по реда на чл. 200, ал. 1, т. 2, предложение 1 от
цитирания закон.
АУАН бил предявен за подпис на упълномощеното от управителя на дружеството лице –
инж. И.В. А., който го разписал и получил препис от същия. В графа обяснения или
възражения към акта е посочено Писмо с изх. № 55/22.01.21г. във връзка с писмо с изх. №
КД-04-4/19.01.21г. В законоустановения срок е депозирано и писмено възражение.
Въз основа на така съставения акт, на 12.07.2021г. Директорът на Б. д. „З. р.“ издал
обжалваното НП № ПО-02-88/12.07.2021г., в което възпроизвел идентична на изложената в
АУАН фактическа обстановка и за нарушение на чл. 44, ал. 1 от Закона за водите, на
основание чл.200, ал.1, т.2 (предложение 1) от същия закон наложил на „ВиК“ ЕООД, гр. П.,
ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. П., ул.„О.“ № ***, представлявано от И.
Т. Х., имуществена санкция в размер на 2000 /две хиляди/ лева.
Процесното наказателно постановление е връчено на представител на дружеството на
15.07.2021г. В законоустановения срок същото е обжалвано, като е депозирана жалба до РС-
гр. П., получила вх. № 82419/21.07.2021г, инициирала настоящото производство.
В съдебно заседание в качеството на свидетели са разпитани инж.М. Г. Ч., инж.О.Н.Т., И. Б.
М., Г.С. Г.Р., В. Л. Ф. и К. М. Ц..
Свидетелите и.Ч. и инж.О. Т. подробно описват извършената на 04.11.2021г. проверка като
потвърждават изложената в констативен протокол № КД-01-1206 от 04.11.2020г. фактическа
обстановка. Допълват, че за КЕИ „К.“ има издадено разрешително, но за
нерегламентираното съоръжение за водовземане, изградено над КЕИ „К.“ липсва такова
издадено на името на „В и К“ ЕООД, гр. П.. Навеждат, че АУАН е съставен за ползването
на води без надлежно разрешително, а не за това, кой е изградил примитивното съоръжение.
Сочат начина на пренос на акумулираните от примитивно изграденото съоръжение води до
КЕИ „К.“, като свид.Ч. излага, че посредством ПВЦ-водопровод, водите от примитивното
прихващане „слизат долу“ в КЕИ „К.“, а свид.Т. описва, че водите от нерегламентираният
каптаж се включват в мократа камера на КЕИ „К.“ посредством тръба, която не е
проследена, поради непроходимия терен. Същата свидетелка посочва, че тъй като от
примитивното съоръжение излизала тръба, а в КЕИ „К.“ влиза тръба, приели /на място при
извършване на проверката/, че тръбата е една и е от примитивното съоръжение.
Доколкото свидетелите И.М., Г.Г.Р. са били свидетели само при съставянето на АУАН,
техните показания свидетелстват само по отношение авторството на акта, присъствието на
надлежно упълномощено лице от управителя на дружеството жалбоподател при съставянето
му и запознаване със съдържанието на акта от страна на представителя на дружеството.
Свид.В.Ф. сочи, че съмнявайки се в качеството на водата и наличието на неохраняеми
съоръжения ползвани от „В и К„ ЕООД, гр.П., той лично подал сигнал на зеления телефон
на БДЗБР, предизвикал проверката на процесното водовземно съоръжение, което по негови
данни съществува от поне 5-6 години и участвал в същата, като завел проверяващите
4
длъжностни лица до мястото на проверката. Навежда, че дадените предписания не са
изпълнени и липсва изградена санитарно-охранителна зона.
Като технически ръководител към „В и К“ ЕООД, гр. П., отговарящ за район П., свид. К.Ц.
посочва, че водохващане „К.“ се посещава два-три пъти годишно с цел почистване и
проверка на съоръжението. Свидетелства, че много често всичко изградено на
труднодостъпното място при последваща регулярна проверка е разрушено от
„недоброжелатели“. Сочи, че през октомври или ноември, по повод заповед на управителя
на „В и К“ ЕООД, гр. П. за проверка и подготовка на съоръженията за водохващане в
района, за който отговаря, на място /КЕИ „К.“/ установили тръба, по която тече вода, като
веднага прекъснали тръбата и уведомили за това управителя на дружеството, стопанисващо
съоръжението. Посочва, че след зимния сезон, през месец март на следващата година, при
проверка на обекта, тръбата я нямало, както е била оставена от тях отрязана, така я заварили.
Сочи още, че при проверката на КЕИ „К.“ извършена от БДЗБР не е присъствал.
Изложената фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на събраните в хода
на делото доказателства и доказателствени средства.
При така установеното от фактическа страна, съдът прие от правна страна
следното:
Жалбата е подадена от легитимирано лице при спазване на законоустановения срок за
обжалване съгласно чл. 59, ал. 2 ЗАНН, срещу подлежащ на съдебен контрол
административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е основателна. Съображения:
Настоящото производство е от административнонаказателен характер. Същественото в
производството е да се установи по безспорен начин налице ли е деяние, което
представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН и ако да –
извършено ли е това деяние от посоченото в акта лице. Предпоставките са абсолютни, като
тежестта на доказване лежи върху административно наказващия орган.
От друга страна, административнонаказателното производство е строго формален процес,
като предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните
органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е
обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта
или в наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон.
На жалбоподателя е вменено нарушение на разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от Закона за
водите, предписваща, че за извършване на водовземане се изисква разрешително. Не е
спорно по делото, че към датата на проверката „В и К" ЕООД, гр. П. не е разполагало с
издадено такова за осъществяване на водовземане от примитивното съоръжение, находящо
се над КЕИ „Коркорника“ при условията и по реда на чл.44, ал.1 от ЗВ.
5
Съгласно нормата на чл.44, ал.2 от ЗВ, водовземането включва отнемането на води от
водните обекти и/или отклоняването им от тях, както и използването на енергията на
водата. В §1, ал.1, т.7 от ДР на ЗВ, понятието "водовземане" също е дефинирано като
дейност обхващаща всички дейности, свързани с отнемане на води от водните обекти.
В случая на дружеството е вменено ползването на води, чрез изградено примитивно
водовземно съоръжение - каптаж, без необходимото за това основание, а именно издадено
разрешително за водовземане.
Санкцията за това нарушение обаче, е предвидена в нормата на чл.200, ал.1, т.1 от ЗВ, а не в
чл.200, ал.1, т.2 от същия закон, приложена в случая. В чл.200, ал.1 са предвидени общо 38
различни хипотези на нарушения, за които виновните физически, респ. юридически лица
подлежат на наказване. Тези по т.1 и т.2, уреждат различни хипотези – ползване на води без
необходимото за това основание или в отклонение на условията в разрешителното /т.1/ и
ползване на водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изграждане такива
без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в
разрешителното /т.2/. Двата вида ползване като понятия са изяснени в т.25 и т.34 на §1, ал.1
от ДР на ЗВ и отнесени към дефинираното по-горе водовземане, налагат извод, че
ползването по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ не обхваща дейности, свързани с отнемане на води.
Според фактическите обстоятелства на нарушението именно такава дейност е установена в
случая, поради което приложената санкционна норма се явява неотносима към приетото за
осъществено нарушение.
Посоченото се установява и от разпоредбата на чл.50, ал.1 от ЗВ, съгласно която
разрешителен режим е установен за две дейности - за водовземане и за ползване на воден
обект, като първото се издава при условията и реда на чл.44 от ЗВ, а второто - при условията
и реда на чл.46 от ЗВ. Дейностите, за които се изисква издаване на разрешително за ползване
на воден обект, са разписани в общо осем точки в нормата на чл.46 от ЗВ, като нито една от
тях не намира съответствие спрямо фактическите обстоятелства на казуса.
Въз основа на изложеното, съдебният състав приема, че водовземането от подземни води,
т.е. ползването на такива води без разрешение, издадено при условията и по реда на чл.44,
ал.1 ЗВ, какъвто е фактическият състав на нарушението, за което дружеството -
жалбоподател е привлечено да отговаря по административнонаказателен ред, подлежи на
наказване на различно от приложеното от АНО основание, а именно по чл.200, ал.1, т.1 от
ЗВ.
В случая, както бе посочено по - горе, санкцията е определена по реда на чл. 200, ал.1, т. 2
Закона за водите. Допуснатото нарушение е неотстранимо в настоящото производство чрез
преквалифициране на нарушението и налагане на съответното на извършеното
административно нарушение наказание. Същото е свързано със съществено изменение на
обстоятелствената част на административнонаказателното обвинение, т.е. накърнено би
било правото на защита на нарушителя, отделно от това, размерът на санкцията по чл.200,
ал.1, т.1 от ЗВ е обусловена от количеството ползвани води на секунда, констатация за което
липсва в обстоятелствената част на акта и постановлението.
6
От друга страна, следва да се отбележи, че по делото е представен и Констативен протокол
№ КД-01-1158/22.10.2020 г. видно от който само 12 дни по рано е извършена проверка на
КЕИ „К.“ , при която не са установени никакви нарушения, респ. не са дадени предписания.
Следователно, ако има изграждане на някакво примитивно съоръжение, то е изградено след
проверката от 22.10.2020г. до последващата проверка на 04.11.2020г. В казуса обаче, нито в
съставения на място и обективиращ резултатите от извършената проверка Констативен
протокол № КД-01-1206/04.11.2020 г., нито в съставения въз основа на констатираното
АУАН, не е посочен начина или механизъм, по който уловеното водно количество от
изграденото примитивно водовземно съоръжение (каптаж) постъпва в мократа камера на
КЕИ „К.“. Наведени са известни факти в тази насока от разпитаните в съдебно заседание
свидетели и.Ч. и и.Т.. Според свид. Ч., уловените води от примитивното прихващане „слизат
долу“ в КЕИ „К.“ посредством ПВЦ-водопровод. По-подробно е описанието на свид. Т.,
която изнася, че водите от примитивното водохващане се включват в КЕИ „К.“ посредством
тръба, която видели, че излиза от съоръжението. Допълва, че тръбата не е проследена,
защото теренът бил непроходим, но когато отишли при КЕИ „К.“ видели, че там влиза тръба
и приели, че последната е от примитивното съоръжение, т.к. последното и КЕИ „К.“ били
едно над друго като терен. При положение, че самата свидетелка твърди, че тръбата не е
проследена и постъпването на води от едното съоръжение до другото се основава на
предположение, то не може да са направи обоснован, категоричен и безспорен извод, че
уловеното водно количество от примитивното водовземно съоръжение (каптаж) постъпва в
мократа камера на КЕИ „К.“ и по този начин водите се ползват от „В и К“ ЕООД, гр. П. като
титуляр на Разрешително за водовземане за обект КЕИ „К.“. Още по малко пък може да се
твърди, че отговорен е именно титулярът на разрешителното за водовземане на по ниско
разположения КЕИ "К.“.
Поради изложеното съдът приема, че описаното в АУАН нарушение е в резултат на
предположения, а не на конкретно установени факти и обстоятелства, осъществяващи
състав на административно нарушение.
По изложените съображения съдът намира, че административнонаказателната отговорност
на жалбоподателя е реализирана незаконосъобразно, в нарушение на материалния закон и на
процесуалните правила. С оглед изложеното, съдът следва да постанови съдебно решение, с
което да отмени атакуваното наказателно постановление, като неправилно и
незаконосъобразно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, П. районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПО-02-88/12.07.2021г. на Директора на Б. д. „З. р.“
– гр. Б., с което, за нарушение по чл.44, ал.1 от Закона за водите, на основание чл.200, ал.1,
т.2, пр.1 от същия закон, на „В и К“ ЕООД, ЕИК: *** е наложена "имуществена санкция" в
7
размер на 2 000.00 /две хиляди/ лева.
Решението подлежи на обжалване в 14 дневен срок от съобщаването му на страните пред
Административен съд – Б.
Съдия при Районен съд – Петрич: _______________________
8