РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ
Р Е Ш Е Н И Е
№ 558
гр. Пловдив,
24.03.2023 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Пловдив, трети състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
март две хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЛЮБОМИРА НЕСТОРОВА
при секретаря М.Г., като разгледа докладваното от
съдия Несторова адм. дело № 1933 по описа на съда за 2022 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следв. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във
връзка с чл.15 ал.3 т.3 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. за прилагане на
мярка 11 "Биологично земеделие" от Програмата за развитие на селските
райони за периода 2014 – 2020 г.
Образувано е по жалба на „Еко Садина“ ООД, ЕИК по
булстат *********, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от
И.Н.Б., ЕГН **********, срещу Акт за прекратяване на
биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г. с
изх. № 01-2600/2898 от 19.05.2022г. на заместник-изпълнителния директор на
Държавен фонд „Земеделие“.
Жалбоподателят счита обжалвания административен акт за
незаконосъобразен. Твърди, че същият бил издаден в нарушение на материалния
закон, административно-производствените правила и при неспазване на нормативно
установените изисквания за форма.
Административният орган неправилно отказал финансова
помощ на дружеството и прекратил поетия ангажимент по направление „Биологично
растениевъдство“. На първо място се оспорва компетентността на органа, издал
оспорения акт. На второ място твърди, че не съществува цитираният в акта §7 от
ДР на Наредба № 4/2015 г. На следващо място се сочи, че издаденият
административен акт е неясен и необоснован, тъй като не става ясно за какво е
издаден и кои са причините за издаването му, което ограничава правото му на
защита. Иска се отмяна на акта и се претендират разноски по делото.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
не се явява и не изпраща представител. От процесуалния му представител, адв. К.,
е постъпила молба, с която заявява, че поддържа жалбата.Представя подробни писмени
съображения.
Ответникът – заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“,
чрез процесуалния си представител юриск. М., счита жалбата за неоснователна, и
като такава, моли съда да я отхвърли по доводи, подробно изложени в
представените по делото писмени бележки. Претендира юрисконсултско
възнаграждение и прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
От фактичческа страна съдът намира за установено
следното:
Жалбоподателят „Еко Садина“ ООД е регистрирано като
земеделски производител в Интегрираната система за администриране и контрол
(ИСАК) с уникален регистрационен номер (УРН) 641567. Въз основа на подадено
през 2015 г. заявление за подпомагане с уникален идентификационен номер (УИН): 16/130715/59666
дружеството е заявило искане за подпомагане по схеми и мерки от Програмата за
развитие на селските райони (ПРСР) за периода 2014 - 2020 г., включително по
Мярка 11 "Биологично земеделие". Видно от Уведомително писмо на заместник-изпълнителния
директор на ДФЗ с изх. № 02-160-2600/1232 от 24.02.2016 г. (л.77, т.1),
получено на 29.02.2016 г. (л.82, т.1) от упълномощено от заявителя лице, последният
е одобрен за участие по Мярка 11 "Биологично земеделие", направление
"Биологично растениевъдство" с площи, надлежно описани в таблица № 1
към писмото (л.80, т.1). В писмото е посочено, че с поемането на 5-годишен
ангажимент за извършване на дейностите по това направление, земеделският
производител се най.малко веднъж да е получил сертификат или писмено
доказателство за съответствие на произведените от него раститечни, животински
или пчелни продукти с правилата на биологичното производство; сертификатът
следва да удостоверява наличие на биологична подукция, съгласно чл.33 ал.1 т.2
от Наредба № 4 от 24.02.2015 г.; както иза същия този 5-годишен период , поне
веднъж трябва да предостави копие на гореописания сертификат, съгласно чл.39
т.1 „в“ от Наредба № 4/24.02.2015 г.
Под вх.№1606061/15.05.2019г. (л.412–гръб и следв.,
т.1) е регистрирано общо заявление за подпомагане от кандидата „Еко Садина“
ООД, с приложени документи – таблица на използваните парцели 2019 г., таблица
на заявените площи по схеми и мерки 2019 г. и таблица на декларираните ЕНП
общо, както и заявление вх. № 1606061/07.06.2019 г. (л.432-гръб и следв.).
Приложена е декларация от 07.06.2019 г. (л.442-гръб, т.1), с която управителят
на „Еко Садина“ ООД декларира, че през 2018 г. намалява площта с 0.62 ха, за
която има поет петгодишен агроекологичен ангажимент по направление „Контрол на
почвената ерозия“, като е посочил, че е наясно, че това ще доведе до неговото
прекратяване, както и, че разликата от 100 кв. м. се дължи на промяна на
георграфските данни в ИСАК, тъй като фирмата заявява същите имоти от
предходната година. Със заявленията са заявени схеми и площи за подпомагане,
вкл. и по мярка 11 „Биологично земеделие“.
Приложени са Договор
за контрол и сертификация № 174, съгласно
Регламент (ЕО) 834/2007 (л.405, т.2), сключен на 08.02.2018 г.
между оператор „Еко Садина“ ООД и контролен орган „Био Сертификейшън“ ЕООД, с
предмет на договора – възлагане от оператора на контролния орган извършването
на контрол и сертификация на биологичното производство на оператора, както и
анекс към договора (л.407, т.2) и
сертификат за съответствие № 48/2018/00 от 07.09.2018 г. (л.407 – гръб, т.2); сертификат
за съответствие № 279/2019/01 от 30.10.2019 г. (л.92, т.1), вено с приложение
(л.93, т.1) и сертификационно писмо
610/30.10.2019 г. (л.94, т.1)
Попълнени са Резултати
от автоматични проверки на въведените данни в заявление за подпомагане по директни
плащания за кампания 2019 (л.409-гръб, т.2) и на въведените данни по ЗДП (л.л.411,
т.2) от дата 10.05.2019 г. и в Таблици на заявените площи по направления и
дейности от мярка 10 „Агроекология и климат“, и мярка 11 „Биологично земеделие,
ПРСР 2014 – 2020 г. (л.412, т.2) са посочени декларираните площи за кампания
2018 г. и за кампания 2019 г., съответно, АК7 и поотделно по БР0; БРП1; БРП3; БРП4; БР10; БР12
и БР13, общо – за мярка 10 – 3.01 ха за двете години, а за мярка 11 – 13.59 ха
за 2018 г. и 4.82 ха за 2019 г., като за всички площи е отбелязано контролиращо
лице „Био сертификейшън“ ЕООД.
С
писмо на заместник изпълнителния директор на ДФЗ изх. № 02-160-2600/1535 от
17.07.2020 г. (л.11, т.1) „Еко Садина“ ООД е уведомено, че след извършените
административни проверки на представените от дружеството документи по чл.33
ал.1 т.1 и т.2 от Наредба № 4 от 24.02.2015 г. са установени непълноти, които
водят до прекратяване на ангажимента, като е даден 15-дневен срок за
представяне на допълнителни документи. По административна преписка липсват
данни кога е връчено писмото на дружеството.
По
административната преписка не може да се установи кога и какви точно документи
са представени от дружеството във връзка с установените непълноти.
На
12.05.2021 г. ДФЗ, с писмо изх. № 01-2600/2738 (л.83, т.1), на основание чл.26
ал.1 от АПК, уведомява „Еко Садина“ ООД, че открива производство по издаване на
административен акт за прекратяване на многогодишен ангажимент за кампания
2019. В писмото е посочено,
че „Еко Садина“ ООД е поело ангажимент през кампания 2015, който е подновен за 2016 кампания, и че представеният от него
документ, удостоверяващ съответствие на произведените от нея растителни
продукти с правилата на биологичното производство, не отговаря на изискванията
на чл.33 ал.1 т.3 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. – всички парцели да са
преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската
култура формираща размера на подпомагане за всички парцели, в годината на
издаване на документа. Посочено е, че административната проверка на основание
чл.46 ал.1 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. се извършва като геометриите на
парцелите от последната година се пресичат географски със слой „Обединена
геометрия на парцелите с предоставен сертификат“, слоят включва геометрията на
всеки парцел, за който е представен сертификат, отговарящ на изискванията, и
резултатите от административната проверка са изложени в Приложение №1 към
писмото (л.85, т.1).
Визираното Приложение
№ 1 съдържа таблица с данни на ниво стопанство – декларирана площ от последната
година 25.46 ха; обединена площ със сертификати – 21.72 ха; площ на пресичане –
21.72 ха; площ заявена само като угар – 0.00 ха и посочено „не“ в графата
„предоставени ли са сертификати за цялата площ, удостоверяващи произведени
биологични растителни продукти?“. В таблица 2 на приложението „Данни на ниво
парцели“ са изброени шест парцела, с номера: 65067-1494-1-1; 65067-1513-1-1;
65067-355-4-2; 65067-358-2-1; 65067-501-1-1; 65067-6-4-1, площ от които не е
заявена „само като угар“, като е посочено, че за целите площи от изброените
парцели, съответно: 0.60 ха; 0.25 ха; 1.01 ха; 0.30 ха; 1.43 ха и 0.14 ха, не
са представени сертификати.
На адресата е дадена
възможност в 7-дневен срок от получаване на писмото да представи възражения и
допълнителни доказателства, относими към изложените констатации.
Няма данни кога е
връчено уведомителното писмо на дружеството, но на на 31.05.2021 г. в ДФЗ, от
представляващия „Еко Садина“ ООД е депозирано възражение вх. № 4041/31.05.2021
г. (л.12, т.1), към което са приложени 2 бр. сертификати от м.09. и м.10.2019
(л.30 – л.36, т.1).
На 19.05.2021 г.
заместник изпълнителният директор на ДФЗ издава оспореният пред настоящата
инстанция административен акт – Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по
мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР 2014-2020 г. за кампания 2019 г. (л.88,
т.1), който е връчен на лицето на 20.06.222 г., видно от приложеното по
административната преписка известие за доставка (л.91, т.1).
С оспорения по делото
Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка 11 „Биологично земеделие“
от ПРСР за периода 2014 – 2020 за кампания 2019, с изх.№ 01-2600/2738 от 12.05.2022
г., издаден от заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, на основание
чл.15 ал.3 т.3 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. и в съответствие с чл.63 т.1 във
връзка с чл.77 т.4 б.„в“ от Регламент (ЕС) №1306 на Европейския парламент и на
Съвета от 17 декември 2013 относно финансирането, управлението и мониторинга на
общата селскостопанска политика, се отказва финансова помощ и прекратява поетия
от „Еко Садина“ ООД ангажимент по направление „Биологично растениевъдство“.
В Акта е цитирано
изискването, залегнало в чл.33 ал.1 т.2 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. и
съдържанието на параграф 7 от Допълнителните разпоредби на същата Наредба, на
чл.36 от Регламент (ЕО) на Съвета №889/2008 и на чл.48 ал.9 от Наредба № 5 от
03.09.2018 г., като е посочено, че изискването всички одобрени земеделски площи
да са преминали периода на преход и да е произведена продукция от земеделската
култура, формираща размера на подпомагане за всички площи, е съществувало при
възникване на многогодишния ангажимент, доколкото това задължение произтичало
от регламент, а предоставеният от „Еко Садина ООД документ не отговаря на
изброените условия, всички одобрени земеделски площи да са преминали период на
преход и да е произведена продукция от земеделската култура, формираща размера
на подпомагане за всички площи, респ., декларирани по мярката парцели, в
годината на издаване на документа.
Актът е изпратен на
„Еко Садина“ ООД по пощата и видно от известие за доставяне (л.91, т.1),
получен от упълномощено от дружеството лице срещу подпис на 20.06.2022 г.
Жалбата срещу акта е
подадена на 01.07.2022 г., т.е. в срок.
В хода на съдебното производство е изслушана и приета с частични
възражения съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ (л.489, т.2), за изготвянето на
която, вещото лице се е запознало с всички приложени по делото документи, както
и е получило информация от МЗХГ и от ДФЗ. Експертът е посочил подробно всички
парцели по кампании, ведно със заявените култури, представил е в табличен вид
сертификатите по години и култури, като е посочило, че за кампания 2015 г. не
са предоставени сертификати за съответствие на биологичното производство на бенефициента
„Еко Садина“ ООД, нито от МЗГХ, нито от ДФЗ; за 2016 г. е издаден сертификат №
42/2016/00 и приложение № 1 към него, в което са отразени вида на отглежданата
култура, статуса на земеделските площи, както и очакваното количество
продукция, като е отбелязано, че няма отбелязана реално получена биологична
продукция; за кампания 2017 г. е издаден сертификат №81/2017/00 и приложение №
1 към него, като за процесните парцели има отразени само прогнозни количества
продукция и няма отбелязана реално получена биологична продукция; за кампания
2018 г. е издаден сертификат № 48/2018/00 и приложение № към него, като за
парцели 65067-355-4-2 и 65067-501-1-1 има отразена произведена биологична
продукция и за кампания 2019 г. е издаден сертификат № 297/2019/01, приложение
№ 1 към него и сертификационно писмо № 610/20.10.2019 г., като за парцел
65067-355-4-2 има отразена произведена биологична продукция. В този смисъл,
вещото лице е посочило конкретно всеки парцел, от който има или няма
произведена биологична продукция. Като е описал подробно 6 бр. парцели,
посочени в уведомителното писмо за откриване на производство по прекратяване на
биологичен агажимент по номера, землища и площи, експертът е установил, че
измежду тях няма площи, които да са заявявани през целия ангажимент като угари
и за тях, съответно, не се изискват сертификати. В съставените таблици в КСЧ на
експертизата подробно са описани процесните парцели, като е направена
съпоставка със заявените парецли по отделните кампании и тяхното георграфско
пресичане, заявените култури, периоди на преход, статуса на парцела и
издадените от контролиращото лице сертификати за произведена продукция. Вещото
лице сочи, че несъответствията се изразяват в липса на предоставен сертификат
за произведена биологична продукция за
част от заявените площи за 2019 г., като същите са подробно описани в табличен
вид. В СТЕ са посочени и категориите на парцелите, като същевременно е
проследен и статуса на всеки един парцел, при което е констатирано от експерта,
че овощните насаждения са посадени през кампания 2017 г., след заявена култура
– пшеница. Посочва се също, че периодът на създаване на овощните дръвчета е пет
години, след което започва плододаването, т.е. от парцел 65067-6-4-1 може да се
очаква продукция през 2022 г. Вещото лице отбелязва, че от заявените площи
„угари“ не се очаква продукция, както и, че след изораване на парцела, ако той
не се засади отново, трябва да бъде заявен като „площи с угари“.
Съдът
кредитира СТЕ като обективно и компетентно изготвена
В хода
на съдебното производство към делото са приобщени: представените с жалбата
доказателства, както и такива, представени от процесуалния представител на
дружеството с писмено становище от 06.10.2022 г. (л.123, т.1); доказателства,
представени от ответника с молба от 05.10.2022 г. (л.128, т.1); представени с
молба от ответника от 19.10.2022 г. доказателства (л.466, т.2).
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Жалбата е
процесуално допустима, като
депозирана в предвидения в чл.149 ал.1 от АПК 14-дневен срок
от съобщаването на акта за прекратяване на биологичен ангажимент и насочена
срещу годен за съдебно оспорване индивидуален административен акт,
засягащ неблагоприятно правната сфера на своя адресат, за който е налице
правен интерес от търсената защита.
Съдът, като прецени
доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността
на обжалвания административен акт, с оглед основанията, визирани в разпоредбата
на чл.146 от АПК, намира жалбата
за основателна.
Обжалваният Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент е издаден от заместник изпълнителния
директор на ДФ „Земеделие” Петя Славчева, на която със Заповед № 03-РД/772 от 08.03.2022 г.
(л.108, т.1), на основание чл.20 т.2 и т.3 и чл.20а ал.1,
ал.2, ал.4 и ал.5, предл. първо във връзка с ал. 6 от ЗПЗП,
представляващият Държавен фонд „Земеделие” като Разплащателна агенция
изпълнителен директор на фонда Николай Каварджиклиев надлежно е
делегирал свои правомощия, включително (т.7) да издава и
подписва актове за прекратяване на ангажимент по мярка 11 „Биологично
земеделие“, при което административният акт се явява издаден от
компетентен орган.
Уведомителното писмо е
в писмена форма, подписано е от издателя си и съдържа изложени фактически и
правни основания.
За преценка дали
вписаните основания са достатъчни за спазване изискването на чл.59 ал.2 т.4 от АПК относно формата
на обжалвания административен акт, респ., дали той е надлежно мотивиран по
смисъла на чл.59 ал.1 от АПК, настоящият съдебен
състав намира, че следва да бъде извършен преглед на относимата нормативна
уредба.
Процесната мярка 11
„Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020
г. е регламентирана в Регламент (ЕС) №1305/2013 на Европейския парламент и на
Съвета от 17 декември 2013 година относно подпомагане на развитието на селските
райони от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони (ЕЗФРСР) и
за отмяна на Регламент (ЕО) №1698/2005 на Съвета.
В чл.29 Биологично
земеделие от Регламент (ЕС) №1305/2013 е предвидено (параграф 1), че
подпомагането по мярката се предоставя на хектар земеделска площ, на земеделски
стопани или групи земеделски стопани, които доброволно се ангажират да преминат
към биологично земеделие или да поддържат практиките и методите за биологично
земеделие, определени в Регламент (ЕО) № 834/2007, и които са активни земеделски
стопани по смисъла на чл.9 от Регламент (ЕС) № 1307/2013, така, както се
прилага в съответната държава членка.
Според чл.29 параграф
3 от Регламент (ЕС) №1305/2013, ангажиментите по мярката се поемат за период от
пет до седем години. При предоставяне на помощ за преминаване към биологично
земеделие държавите членки могат да определят по-кратък първоначален период,
съответстващ на преходния период, а според параграфи 4 и 5 на същия текст от регламента,
плащанията се отпускат годишно и покриват изцяло или частично размера на
допълнителните разходи и пропуснатите доходи на бенефициерите, произтичащи от поетите
задължения, като помощта се ограничава до максималните суми, определени в
приложение II.
В чл.9а от ЗПЗП
(редакция ДВ бр.12 от 2015 г.) е било предвидено, че министърът на земеделието
и храните издава наредби по прилагане на регламенти на Европейския съюз в
областта на директните плащания, както и наредби по прилагането на мерките и
подмерките от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
г.
На основание на тази
разпоредба е приета (§3 от ПЗР в относимата редакция) Наредба № 4 от 24.02.2015
г. за прилагане на мярка 11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на
селските райони за периода 2014 – 2020 г., на Министъра на земеделието и
храните, обн.ДВ бр.16 от 2015 г., в сила от
27.02.2015 г.
Съгласно чл.1 ал.1 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г., с нея се уреждат
условията и редът за подпомагане на земеделски стопани, които извършват
земеделски дейности, насочени към подобряване на опазването на околната среда
по мярка 11 „Биологично земеделие“ от ПРСР за периода 2014 – 2020 г., наричани
по-нататък в наредбата „биологични дейности“.
В чл.1 ал.3 от Наредба
№4 от 24.02.2015 г. е предвидено, че подпомагането по тази наредба се
предоставя под формата на годишно плащане при спазване на изискванията на
изброени регламенти на ЕС и наредби, а в чл.3 от Наредбата е предвидено,
че се подпомага прилагането на дейностите от подмерки „Плащания за преминаване
към биологично земеделие“ и „Плащания за поддържане на биологично земеделие“,
включени в следните направления: т.1. биологично растениевъдство.
Според чл.7 от
Наредбата, (ал.1) кодовете на биологичните дейности са посочени в приложение
№1; (ал.2) кандидатите за подпомагане отбелязват в заявленията по чл.6 ал.2
кода на съответната дейност срещу всеки парцел, животно или пчелно семейство; (ал.3) подпомаганите
лица могат да променят всяка година кодовете в съответното направление по чл.3
за периода от пет последователни години или до края на поетия ангажимент и
(ал.4) промените в дейностите се отбелязват в заявленията по чл.6 ал.2 чрез
съответния код от приложение №1.
Според чл.8 от
Наредбата, финансовата помощ за извършване на
биологичните дейности, включени в подмерките и направленията по чл.3, се
предоставя под формата на ежегодни плащания, като в чл.11 са предвидени
годишните размери на плащанията, съответно в ал.1 – за преминаване
към биологично земеделие (периода на преход), а в ал.2 – за биологично
земеделие. В чл.11, ал.3 (Изм. и доп. ДВ бр.18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018
г.) от Наредбата е предвидено, че не се предоставя плащане по настоящата мярка
за земеделски парцели от блока на земеделското стопанство, които са оставени
под угар.
Съгласно чл.12 от
Наредба № 4 от 24.02.2015 г., финансовата помощ се предоставя за парцели,
които са одобрени за участие и, за които земеделските стопани са поели
задължение да спазват всички изисквания и да изпълняват дейности по съответното
направление за период от пет последователни години.
От своя страна, чл.14
ал.2 от Наредбата указва, че не се
отпуска финансова помощ за годината на подаване на заявление по
чл.6 ал.2 за съответното направление, когато: т.1 (доп.ДВ бр.18 от 2019 г., в
сила от 01.03.2019 г.) не е представен в предвидените срокове някой от
документите по чл.33 ал.1 т.4, чл.38 и чл.39.
В редакцията,
действаща към датата на издаване на процесния акт, разпоредбата на чл.15, ал.3,
т.3 от Наредбата предвижда, че Държавен фонд „Земеделие" едновременно
прекратява ангажимента и предприема действия по възстановяване на получената
финансова помощ по съответното направление съгласно условията на ал. 4, когато
подпомаганите лица не са спазили изискванията на чл. 33, ал. 1, т. 2, 3 и 5.
В чл.33 ал.1 от
Наредбата, в приложимата редакция (Изм.ДВ бр.18 от 2019 г., в сила от
01.03.2019 г.), е предвидено следното: Подпомаганите лица, изпълняващи дейности
по направленията по чл.3, са длъжни: 1. да спазват изискванията на Регламент
(ЕО) №834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на
биологични продукти и за отмяна на Регламент (ЕИО) 2092/91 (ОВ, L 189 от
20.07.2007 г.) и Регламент (ЕО) №889/2008 на Комисията; 2. до 30 септември на
петата година от ангажимента, който започва да тече от подаването на първото
одобрено заявление за подпомагане по съответното направление, най-малко веднъж
да са получили сертификат
или писмено доказателство за съответствие на произведените от тях растителни, животински или пчелни продукти с правилата на биологичното
производство; сертификатът или писменото доказателство удостоверяват произведена биологична
продукция; 3. документите по т.2 удостоверяват състоянието на парцелите и произведената продукция от
земеделската култура, формираща размера на подпомагане, в годината на издаването им и се предоставят за всеки от подпомаганите
парцели, за които е поет ангажимент, преминали периода на преход към биологично
производство по чл.11, ал.4.
При така
систематизираната нормативна уредба, настоящият съдебен състав
намира оспорения административен акт за немотивиран.
От изложените в същия
фактически твърдения и правни норми не може да се установи действителното основание,
въз основа на което административният орган е взел решението си да прекрати
биологичния ангажимент.
Посочването, че
предоставеният от „Еко Садина“ ООД документ не отговарял на изброените условия
„всички одобрени земеделски площи да са преминали период на преход и да е
произведена продукция от земеделската култура, формираща размера на подпомагане
за всички площи, респективно декларирани по мярката парцели, в годината на
издаване на документа“, не води до яснота по въпроса кое точно изискване на чл.33
ал.1 т.2, т.3 или т.5 от Наредба №4 от 24.02.2015 г. не е спазено.
В проверявания Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент не е изложено нито едно обстоятелство,
относимо към непредставяне в предвидените срокове на някой от документите по
чл.33 ал.1 т.4 от Наредбата, което би било основание за
отказване (неотпускане) на финансовата помощ по чл.14 ал.2 от същата
Наредба.
В проверявания акт
дори не е посочен номера на документа, приет за представен от „Есо Садина“ ООД,
по отношение на който са изложени констатациите за несъответствие с
изискванията на Наредбата. Макар по смисъла на ТР №16/1975 г. на ОСГК на ВС на
РБ да е допустимо мотивите на административния акт да се съдържат и в друг
документ, съставен с оглед предстоящото издаване на акта, то следва да се
посочи, че данни, индивидуализиращи представения документ, не се съдържат и в
уведомителното писмо с изх. № 01-2600/2738 от 12.05.2021 г., изпратено до
жалбоподателя във връзка със започване на административното производство по
издаване на акта.
От цитираното писмо и
приложеното към него Приложение №1 може да се установи единствено, че
административният орган е приел, че за кампания 2019, за целите площи съответно
на:
парцел 65067-1494-1-1
с площ 0.60 ха;
парцел 65067-1513-1-1
с площ 0.25 ха;
парцел 65067-355-4-2 с
площ 1.01 ха;
парцел 65067-358-2-1 с
площ 0.30 ха;
парцел 65067-501-1-1 с
площ 1.43 ха и
парцел 65067-6-4-1 с
площ 0.14 ха, не са предоставени сертификати.
Тези фактически
установявания могат да бъдат проверени, доколкото през цялото производство, предвид
посоченият по-горе Договор за контрол и сертификация № 174, съгласно Регламент
(ЕО) 834/2007 (л.405, т.2), сключен на 08.02.2018 г. между оператор „Еко
Садина“ ООД и контролен орган „Био Сертификейшън“ ЕООД, с предмет на договора –
възлагане от оператора на контролния орган извършването на контрол и
сертификация на биологичното производство на оператора, както и анекс към договора (л.407, т.2) и сертификат за
съответствие № 48/2018/00 от 07.09.2018 г. (л.407 – гръб, т.2); сертификат за съответствие
№ 279/2019/01 от 30.10.2019 г. (л.92, т.1), ведно с приложение (л.93, т.1) и
сертификационно писмо 610/30.10.2019 г.
(л.94, т.1) за съответствие с Регламент (ЕО) №834/2007 г. и Регламент (ЕО)
№889/2008, издадено от „Био Сертишификейшън“ ЕООД на „Еко Садина“ ООД, въз
основа на чл. 29, параграф 1 от Регламент (ЕО) №834/2007 г. и на Регламент (ЕО)
№889/2008, представени и с възражението от 31.05.2021 г.
В сертификационното
писмо е вписано, че последната инспекция е извършена на 04.10.2019 г., на
работната площадка на с. Садина, като са описани всички парцели с културите в
тях и е посочено, че „декларираният оператор е подложил дейността си на контрол
за биологично производство и е в
съответствие с изискванията, определени в горепосочените регламенти“. Посочени
са също: дейността; продукт/количество и статус – поотделно за изброени с
номерата и площите си БЗС, сред които изрично фигурират и: парцел 65067-1494-1-1 с площ 0.60 ха;
парцел 65067-1513-1-1 с площ 0.25 ха; парцел 65067-355-4-2 с площ 1.01 ха;
парцел 65067-358-2-1 с площ 0.30 ха; парцел 65067-501-1-1 с площ 1.43 ха и
парцел 65067-6-4-1 с площ 0.14 ха, т.е. тези, за които е прието, че няма
предоставен сертификат.
Парцелите
65067-501-1-1 с площ 1.43 ха и 65067-358-2-1 с площ 0.30 ха са декларирани от
жалбоподателя по Мярка 11 с код БР0, т.е. угар, според т.1 от Приложение №1 към
чл.7 ал.1 от ПЗР на Наредба №4 от 24.02.2015 г., което е видно от Таблицата на
използваните парцели 2019 (л.414-гръб, т.2). По същия начин – като угар, същите
фигурират и в сертификационното писмо на контролния орган „Био Сертификейшън“
ЕООД, както и в таблицата на заявените площи по направления и дейности от мярка
11 „Биологично земеделие“, ПРСР 2014-2020 г. (л.412, т.1) –БР0 – 1.73 ха
(0.30ха +1.43 ха).
Доколкото е възможно
да се извлекат от оспорения акт и предхождащите го документи, изводите, до
които е достигнал административния орган, не съответстват
на съдържанието на визираното сертификационно писмо.
Очевидно е от
събраните доказателства, че жалбоподателят, в срока по чл.33 ал., т.2 от
Наредба №4 от 24.02.2015 г., е получил и предоставил на ДФ „Земеделие“
„сертификат или писмено доказателство“ по смисъла на §1 т.7 от ДР на Наредба №4
от 24.02.2015 г., в действащата към датата на издаване на оспорения акт редакция (Изм.,
ДВ, бр.21 от 2021 г., в сила от 12.03.2021 г.), т.е. документ, издаден от
контролиращото лице на производителя, който контролира и отговаря на
изискванията на Регламент (ЕО) на Съвета № 834/2007 и на Регламент (ЕО) на
Съвета № 889/2008 в областта на своята дейност. Няма твърдения писменото
доказателство, т.е. Сертификационно писмо № 610/30.10.2019 г., да не е
изготвено съгласно приложимия образец – приложение XII на Регламент (ЕО) на
Съвета № 889/2008.
При сравняване между
декларираните от „Еко Садина“ ООД общо 23 броя парцели по Мярка
11 (номерата и площите, на които са в таблицата на използваните парцели
2019) и номерата и площите на парцелите, отразени със статус Organic (Био)
в сертификационното писмо, е очевидно, че всички те фигурират в писмото, т.е.
документ е предоставен „за всеки от подпомаганите парцели, за които е поет
ангажимент, преминали периода на преход към биологично производство“ по смисъла
на чл.33 ал.1 т.3 от Наредбата. Тук следва да се има предвид и че по смисъла на
Наредбата, дефиниран в § 1, т.2 от ДР, „земеделски парцел“ е блок на
земеделското стопанство или част от него, върху който се отглежда само една
земеделска култура, или е оставен като угар през текущата стопанска година.
Очевидно е също, че
предоставеният документ Сертификационно писмо № 610/30.10.2019 г., удостоверява
състоянието на парцелите и произведената продукция от земеделската култура,
формираща размера на подпомагане, в годината на издаването му. Ако
административният орган е считал, че не е изпълнено изискването за
удостоверяване въобще на произведена продукция от изброените по-горе 6 бр.
парцела, то той не е съобразил обстоятелството, че за годината на издаване на сертификационното
писмо, част от тях са заявени като угар.
При наличните мотиви в
оспорения акт, съдът не е в състояние да изследва други евентуални
несъответствия на сертификационното писмо с нормативните изисквания. Липсата на
ясно обосновани фактически твърдения в тази насока ограничава възможността на
адресата на акта да разбере основанието, на което му е издадено
административното разпореждане, и препятства в пълнота контрола относно
неговата законосъобразност. С приетата по делото СТЕ, която съдът кредитира, не
може да се доизяснява волята на административния орган.
Оспореният Акт за
прекратяване на биологичен ангажимент по Мярка 11 „Биологично земеделие“ се
явява немотивиран и незаконосъобразен, и като такъв следва да бъде отменен.
При този изход на
спора, съгласно чл.143 ал.1 от АПК и предвид претенциите
на страните за присъждане на разноски по делото, съдът намира, че такива се
следват на жалбоподателя и същите се констатираха в размер на 1 450лв. (хиляда
четиристотин и петдесет лева), представляващи 50.00 лв. държавна такса;
1 000.00 адвокатско възнаграждение, съгласно договор за правна помощ и
съдействие серия Б № ********** от 22.02.2023 г. (л.488, т.2); 400лв. -
изплатен депозит за вещо лице.
Що се отнася до
възражението за прекомерност, отправено от ответната страна, съдът намира
същото за неоснователно, тъй като разпоредбата на чл.8 ал.3 от Наредба №
1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения указва,
че за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела
без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е
1000 лв., а в случая е налице именно такъв размер на възнаграждението, съгласно
представения договор за правна защита и съдйствие.
Воден от изложеното и
на основание чл.172 ал.2 от АПК, Административен съд
– Пловдив, III състав,
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Акт за прекратяване на биологичен ангажимент по мярка
11 „Биологично земеделие“ от Програмата за развитие на селските райони за
периода 2014 - 2020 г. за кампания 2019 г. с изх. № 01-2600/2898 от
19.05.2022г. на заместник-изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“.
ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие” гр.София, бул. „Цар Борис
III“ № 136, да заплати на „Еко Садина“ ООД, ЕИК по булстат *********, със
седалище и адрес на управление: ***, сумата от 1450лв. (хиляда четиристотин и
петдесет лева), разноски по делото.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в
14-дневен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/