№ 124
гр. Свищов, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и осми
октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Пенка Б. Йорданова
при участието на секретаря Таня Л. Луканова
като разгледа докладваното от Пенка Б. Йорданова Гражданско дело №
20214150100089 по описа за 2021 година
за да се произнесе взема предвид:
Иск за развод по чл. 49, ал. 3 от СК
Ищецът М. Г. ХР. от с. *****, общ. Свищов твърди, че с ответника са
сключили граждански брак на ***** година, първи по ред за ищцата, от който нямат родени,
осиновени или припознати деца. Посочва, че при сключването на брака ответникът е прел
фамилното име на ищцата. Заявява, че бракът им бил сключен след кратко запознанство,
ищцата била влюбена в ответника, но на практика знаела само имената му – К.Д./Х. след
сключване на брака/, като не била сигурна какъв произход и гражданство има той. Сочи, че
скоро след сключването на брака ответникът заминал за чужбина и обещал скоро да изпрати
самолетен билет на съпругата си, която да се установи при него, след което било прекъснато
обшуването между страните и от тогава били във фактическа раздяла. Положените от
ищцата усилия да установи местонахождението на ответника, за да обсъдят състоянието на
брака, били безуспешни. Бракът им изпаднал в състояние на дълбоко и непоправимо
разстройство, вината за което е изцяло на ответника. Счита, че запазването на брака е
напълно неоправдано, защото формалното му съществено е в нейна вреда. Посочва, че до
раздялата си, страните ползвали жилище под наем, което след раздялата им е освободено от
двете страни. Моли съда да прекрати брака с развод, като дълбоко и непоправимо
разстроен, по вина на ответника. Желае след развода да носи предбрачното си фамилно
име – Х..р на 240,00 лева. Желае след прекратяване на брака да носи предбрачното си
фамилно име П.. издръжка за минало време в ра
1
Ответникът К. Х., чрез процесуалният си представител адв. С.Т. от ВТАК,
назначен на основание чл. 48 ал. 2 от ГПК, в дадения от съда срок е подал отговор по
исковата молба, в който взема становище, че не били представени доказателства за
отношенията на страните след ключването на брака, за твърденията, че ответникът е
напуснал страната. Взема становище, ако делото бъде попълнено с безспорни гласни и
писмени доказателства, бракът да бъде прекратен с развод и ответникът да бъде осъден да
заплати на ищцата направените по делото разноски. Счита, че искането на ищцата след
развода да носи предбрачното си фамилно име било неоснователно, защото фамилното име
не било променяно при сключването на брака. В хода на устните състезания процесуалният
представител на ответника взема становище , съдът да се произнесе съобразно
доказателствата по делото и изложеното от него становище, че от доказателствата по делото
е установено, че бракът на страните не изпълнява и не може да изпълнява своите социални
функции в бъдеще.
Съдът като обсъди събраните доказателства, намери за установено:
Страните по делото са законни съпрузи от ***** г., видно от приложеното
удостоверение за граждански брак издадено от Община Плевен, по акт № 0280/***** г. на
Община Плевен. Не се спори, че от брака няма родени деца, видно и от удостоверение за
семейно положение, съпруг/а и деца изх. № 12-102 от 20.01.2021г. на Община Плевен.
Не се спори по делото, че семейното жилище е освободено от двете страни.
Видно от удостоверение рег. № 538900-175 от 16.03.2021г. на ОД МВР
В.Търново, няма данни за постоянен и настоящ адрес в РБългария на лицето К. Х. /К.Д./,
роден на *****г..
За отношенията на страните се събраха доказателства, посредством
показанията на свидетелите С. Х. и Х.Л., посочени от ищцата. Св. Х. заяви, че живее на
семейни начала със св. Л., познавала ищцата и родители й, защото и тя и ищцата били от с.
Б. Видно от показанията й, ищцата се омъжила преди три години, за чужденец, с който се
запознали, който бил „младо момче… висок, бял е, хубав мъж“. Същата изнесе, че преди да
сключат брак, знаела, че живели заедно около месец в България, направили годеж, имало
гости и музика. Допълни, че узнала от ищцата, че бракът бил сключен в гр. Плевен, както и
знаела, че ходили двамата в М. при роднини на гости за около две седмици. Тази свидетелка
заяви, че ответникът говерел „малко като на български“, и когато се говорело с него бавно,
се разбирали на български език. Св. Х. изнесе, че след като ходили страните в М., ищцата се
върнала в България без ответника, а той и казал, че ще купи билет за да отиде тя при него да
живее. Това според св. Х. било лятото на 2018 година, а след това ищцата две години го
чакала да се върне, плачела за него, защото „много го обичаше и го чакаше“ . Според
показанията й, в с. Б.нейният син се запознал с ищцата и сега били заедно. Видно от
показанията й, не знаела дали някой от роднините на ответника е контактувал с М. или дали
2
самият ответникът й се е обаждал от тогава, не била запозната й тя да е получавала известие
от съпруга си , според което да се намирал в Арести или Затвори. Допълни, че „в селото се
говореше, че момичето го чака, а той не се обажда и не я търси“. Заяви, че от завръщането
си от М., където била заедно с ответника, ищцата нямала връзка с него.
Св. Л. заяви, че жената с която живее на семейни начала – св. С. Х. била от с.
Б. Плевенско. Видно от показанията му, познавал ищцата от около година, често ходели в Б.
където имали роднини и „М. съм я виждал и преди. От година и нещо са приятели с моя син
И.“. Този свидетел изнесе, че знаел от св. Х., че ищцата имала брак, но той самия не
познавал съпруга й. Чувал, че е сключила брак с чужденец „това всички го знаят“, като не
бил чувал ответникът да е идвал в селото, не знаел ответикът да е търсил ищцата.
Съдът, преценявайки доказателствата в тяхната съвкупност намира, че бракът
на страните е дълбоко и непоправимо разстроен. Отношенията между тях са променили
естественото съдържание на брачните отношения според морала още преди около три
години, когато се установи, че е настъпила фактическа раздяла между страните. Установи се
от показанията на св. Х., които съдът кредитира, като непротиворечиви, изградени на
лични и непосредствени впечатления в по-голямата си част, че бракът между страните бил
сключен след като страните по делото около месец живели заедно в България, а след
сключването на брака ходили на гости при роднини в М., където били около две седмици,
откъдето ищцата се върнала сама, а ответинкът й обещал да и прати билет, за да отиде да
живее при него. Видно от показанията й, ищцата две години чакала ответникът да се върне,
плачела, нямала връзка с него от тогава. Св. Л. заяви, че „не знам изобщо той да я е
търсил“. Между страните е налице трайна и необратима фактическа раздяла, която е изява
на дълбокото и непоправимо разстройство на брака им. Събраните по делото доказателства
действително изключват възможността бракът на страните да е обременен с обикновени,
временни, преходни недоразумения, които могат да се преодолеят. Между тях липсва
взаимност и кризата в отношенията им не може да се преодолее. Брачната им връзка
съществува само формално и в случая не става въпрос за едно временно, преходно явление,
а за трайно състояние, сочещо на пълен и окончателен разрив между съпрузите.
По делото се установи безспорно, че страните не се възприемат вече като
семейство и са се разделили окончателно. Установи се, че същите не поддържат отношения
помежду си повече от три години, като ищцата след завръщането си от М., където е била
заедно с ответника, повече не не е контактувала с него, същият не я е търсил, не знае
местонахождението му. Това обстоятелство сочи нежеланието и на двете страни да направят
опити за поддържане на нормални брачни взаимоотношения. Тези отношения между
страните са лишили брака от естественото му съдържание, унищожили са уважението и
доверието между тях, поради което бракът следва да се прекрати с развод.
Съдът приема, че вината за разстройството в брачните отношения на страните е
на ответника. Доказа се твърдяното от ищцата в исковата молба изключително виновно
поведение на ответника, което е довело до разстройството на брака им. Свидетелката
3
водена от нея – св. Х. посочи факти, които доказват конкретни негови брачни провинения-
докато били в М., преди ищцата да тръгне за РБългария обещал на ищцата да й прати билет
за да отиде да живее при него, но след прибирането си в България, ищцата повече нямала
връзка с него, той не я потърсил, а тя „го чака“. Ответникът не ангажира доказателства за
брачни провинения на ищцата. Поради гореизложеното, съдът счита, че ответникът с
поведението си е лишил брака от естественото му съдържание, унищожил е уважението и
доверието помежду им, семейството им съществува формално, поради което бракът следва
да се прекрати с развод по вина на ответника.
По въпроса за семейното жилище, не се спори по делото, че до раздялата на
страните, същите са ползвали жилище под наем, което е напуснато и от двете страни, поради
което ,съдът не следва да се произнася по въпроса за предоставяне ползването му на някоя
от страните.
По отношение на фамилното име на съпругата след прекратяване на брака,
ищцата заявява желание след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име –
Х.. В случая при сключването на брака ищцата не е променила фамилното си име, поради
което съдът не следва да се произнася по направеното искане. Нормата на чл. 53 СК
предвижда, че съпругът може да възстанови фамилното си име преди брака. Ако в брачния
процес, съпругът, приел фамилията на другия съпруг, не заяви желание за промяна на
фамилното си име, той запазва брачната си фамилия. Ответникът, чрез процесуалният си
представител не прави искане за възстановяване на предбрачното фамилно име, поради
което след развода ответникът следва да носи брачното си фамилно име Х., като съдът
дължи произнасяне и служебно, съгласно нормата на чл. 326 от ГПК.
При този изход на делото, на основание чл. 329, ал.1 от ГПК разноските,
направени от ищцата по делото в размер на 1250,00 лева, от които 25,00 лева – ДТ, 5,00
лева – такса за съдебно удостоверение, 20,00 лева – такса за публикация в ДВ, 600,00 лева –
адвокатско възнаграждание, 600,00 лева –възнаграждение на назначения особен
представител на ответника, следва да се възложат върху ответника. Същият следва да
заплати допълнителна ДТ в размер на 20,00 лева, както и 5,00 лева - такса за издаване на
изпълнителен лист.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА с развод брака между М. Г. ХР. с ЕГН ********** от с. *****,
общ. Свищов, ул. ***** и К. Х., чужденец, роден на *****г., без данни за постоянен и
настоящ адрес в РБългария, КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО ВИНА
НА МЪЖА.
4
След влизане на решението в сила, мъжът ще носи брачното фамилно име Х..
ОСЪЖДА К. Х., чужденец, роден на *****г., без данни за постоянен и настоящ
адрес в РБългария, да заплати в полза на СвРС допълнителна ДТ в размер на 20,00 лева,
както и 5,00 лева - такса за издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА К. Х., чужденец, роден на *****г., без данни за постоянен и
настоящ адрес в РБългария да заплати на М. Г. ХР. с ЕГН ********** от с. *****, общ.
Свищов, ул. ***** сумата 1250,00 лева, от които 25,00 лева – ДТ, 5,00 лева – такса за
съдебно удостоверение, 20,00 лева – такса за публикация в ДВ, 600,00 лева – адвокатско
възнаграждание, 600,00 лева –възнаграждение на назначения особен представител на
ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5