ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 264
гр. Варна, 22.04.2024 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Магдалена Кр. Недева
Членове:Дарина Ст. М.
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Даниела Ил. Писарова Въззивно търговско
дело № 20243001000173 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –
ШУМЕН ООД, представлявано от управителя И.П., чрез процесуалния представител адв.А.
М., срещу решение №4/22.01.2024г. , поправено с решение №5/22.01.2024г., постановени по
т.дело №3/2022г. по описа на ОС-Шумен,
с които „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ООД, ЕИК *********, гр.Шумен, е
осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“
ГмБХ), регистрирано в Търговския регистър, раздел Б на районен съд Щендал под № HRB
30960 със седалище и адрес на управление Хале (Заале), Германия, представлявано от
управителя К.С. сумата от 65 026.45 лева, от които главница в размер на 60 209.68 лева,
представляваща месечна вноска с пореден №49, дължима до 10.01.2019г. като част от общо
възнаграждение в размер на 6 069 135.73 лева по Договор за рехабилитация на водопроводи
от водоснабдителната система на гр.Шумен по договор с гарантиран резултат от
08.01.2013г. и неустойка за забава върху посочената месечна вноска, в размер на 4 816.77
лева, ведно със законната лихва за забава върху месечната вноска от завеждане на иска на
10.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се излага, че постановеното от ШОС решение е неправилно като
постановено в нарушение на материалния закон, при неправилно тълкуване и прилагане на
същия както че решението е необосновано. Претендират се и сторените разноски.
По отношение неправилността на съдебното решение въззивникът излага, че съдът
неправилно бил приел, че обявяването в несъстоятелност на Строителна механизация АД,
съдружник в консорциума /страна по договора/, не е довело до прекратяване на дружеството
поради нормата на чл.735 ТЗ, съответно на консорциума, въпреки изричната разпоредба на
чл.252, ал.1, т.3 ТЗ. Счита, че разпоредбата на чл.252, ал.1, т.3 от ТЗ урежда самостоятелна
хипотеза на прекратяване на търговското дружество с обявяването му в несъстоятелност.
1
Съдът не е извършил правилна преценка на съотношението на двете разпоредби – тази на
чл.252 спрямо чл.735 ТЗ. Цитира се относима според въззивника съдебна практика –
решение по адм.дело №14404/2015г. на VIII отд. На ВАС; адм.дело №12362/2021г. на АС-
София. Поради това се поддържа, че обявяването в несъстоятелност на АД е довело до
прекратяването му екс леге. Неправилното тълкуване и прилагане на относимите
разпоредби е довело и до неправилност на решението относно неуважено възражение на
ответника за липса на самостоятелно право на ищеца да търси и получи цялото дължимо по
договора възнаграждение.
Въззивникът поддържа, че с прекратяването на акционерното дружество, ex lege
следва да се счита прекратен и договорът за консорциум, считано от момента на
прекратяване на търговското дружество негов съдружник, независимо, че последното
продължава да съществува като правен субект до заличаването му. Като довод в тази връзка
се изтъкват последиците от обявяването в несъстоятелност на АД, които не са свързани с
упражняване на търговската му дейност, а със събиране на вземания, осребряване на
имущество и удовлетворяване на кредитори. Основен довод за прекратяването на
консорциума въззивникът сочи, че се съдържа в разпоредбата на чл.363, б.“в“ от ЗЗД и
приложимостта на разпоредбите относно гражданското дружество, съотв. аналогията между
обявяването в несъстоятелност на търговеца и смъртта на физическото лице. С прекратяване
на търговското дружество като участник в консорциума отпада и причината за участието му
в договора за консорциум. /цит. определение по ч.гр.дело 325/2022г. на ОС-Враца; решение
по адм.дело №14404/2015г. на VIII отд. На ВАС.
Поддържа се, че прекратяването на търговската дейност на търговското дружество с
обявяването му в несъстоятелност, съотв. десезирането на органите му, ограничават
правосубектността на последното до степен, че последното не може да участва в
консорциума, тъй като не може да изпълнява своите права и задължения в него. При
правилно приложение на разпоредбата съдът би достигнал до извод за прекратяване на
дружеството по право с обявяване в несъстоятелност, съответно до извод за последвало от
това прекратяване на договора за консорциум, съответно до липса на легитимация на ищеца
да търси цялото дължимо възнаграждение по договора, предмет на делото. Като е следвал
погрешна аргументация, съдът е отхвърлил възраженията на ответното дружество ВиК –
Шумен ООД за липса на самостоятелно право на ищеца да претендира възнаграждението по
договора. Твърди се, че в резултат от прекратяването на консорциума, по арг. от чл.363, б.в
ЗЗД, водещият съдружник – ищец по спора, няма самостоятелно право да получи цялото
дължимо възнаграждение от името на консорциума, а може да получи само своя дял от
възнаграждението, съответен на участието му в консорциума. Въззивникът счита, че
първоинстанционният съд неправилно е приел, че въпросът за активната солидарност между
съдружниците в консорциума е окончателно разрешен по т.дело №2499/2019г. на ТК на
ВКС, Второ т.о., тъй като към този момент не е било налице прекратяване на договора за
консорциум. /практиката е валидна при непрекратен договор за консорциум/ С
прекратяването му е автоматично прекратена и активната солидарност между съдружниците
като ищецът може да претендира само част, съответна на дела му, а не цялото дължимо
възнаграждение.
Нещо повече, твърди се, че с прекратяване на дружеството –съдружник Строителна
механизация АД, е прекратено занапред и упълномощаването на водещия съдружник –ищец
по делото Ар Ти Ай Файнанс ГМбх, съгласно чл.41 от ЗЗД. При липса на договореност
между съдружтиците в гражданското дружество /консроциума/, искът следва да бъде
предявен от всички участници. Единствено при активната солидарност, всеки от
множеството кредитори, може да претендира и получи цялото вземане. Въззивникът счита,
че в конкретния случай не са налице онези предпоставки, които предпоставят прилагане на
института на активната солидарност. Освен това, с прекратяването на консорциума като
последица от прекратяване на съдружника му АД, водещият съдружник /ищеца/ е загубил
2
материалната си легитимация да претендира цялото вземане; отпаднала е кредиторовата
солидарност, съответно не е налице възможност всеки един от съдружниците в консорциума
да получи цялото възнаграждение. Поради това, не е налице основание съдът да уважи
цялата заявена с иска претенция. В тази връзка се излага, че ищецът не е провел доказване
какъв е размерът на неговия дял от собствеността на консорциума, поради което и искът се
явява недоказан по размер и неоснователен. Аналогични съображения са развити и по
отношение на акцесорните искове за неустойка и за законни лихви, за които въззивникът
също поддържа, че не могат да бъдат претендирани изцяло, а съобразно дела на съдружника.
Неоснователността на главния иск води до неоснователност и на тези обусловени
претенции.
В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на ВЖ, подаден от АР ТИ АЙ ФАЙНАНС
Гмбх, Германия, чрез процесуалния представител на страната адв.Е. Д., за неоснователност
на жалбата. Претендира потвърждаване на съдебното решение като правилно и
законосъобразно ведно с присъждане разноските за въззивна инстанция.
Страната счита въведените с жалбата оплаквания и доводи за неоснователни, а
решението за правилно и обосновано.
Твърди се, че обявяването в несъстоятелност на Строителна механизация АД не се
отразява на качеството му на съдружник в консорциума нито на съществуването на
последния. Поддържа се, че това е още по-приложимо и поради обстоятелството, че към
момента консорциумът не дължи изпълнение по договора, а единствено има право на
вземането си за цената по същия. От буквалния прочит на чл.363, б.в от ЗЗД, страната
извлича възражението си, че в договора за консорциум е уговорено онова друго съгласно
цит.разпоредба от ЗЗД – договорът ще има действие, докато не бъдат решени всички
въпроси, свързани с изпълнението му. /цитира се и относима клауза на чл.8.4 от договора за
консорциум, която изрично предвижда последиците при обявяване в несъстоятелност на
съдружник/
Твърди се, че по отношение уговорената в договора за рехабилитация активна
солидарност на двете дружества Строителна механизация АД /в н./ и Ар Ти Ай Файнанс
Гмбх, Германия, за вземанията за дължимата цена по договора, е налице, както правилно е
приел съдът, сила на пресъдено нещо съгласно решение по т.дело №2499/2019г. на ВКС, с
което окончателно е решен спорът по т.дело №67/2017г. на ШОС за друга част от
процесното вземане. /в този смисъл цитирана и т.2 от ТР №3/2016г. на ОСГТК на ВКС/
Сочи, че в този смисъл е без значение съществуването на консорциума към датата на
постановяване на решението по спора. Налице е и изрична уговорка в договора за
рехабилитация, в чл.10 от същия, в която се предвижда активна солидарност на
съдружниците в неправосубектния консорциум. В договора за рехабилитация е предвидена
активна солидарност спрямо задължението на ВиК -Шумен ООД към консорциума като
съдоговорителят ВиК –Шумен не може да се позовава нито на права, нито на задължения
между съдружниците, произтичащи от вътрешните им отношения в
съдружието/консорциума. Задълженията са регламентирани в договора за рехабилитация,
който предвижда активна солидарност на съдружниците за вземането за цената по него.
Правилно съдът се е позовал на преклудиращото действие на влязлото в сила решение по
спор относно друга част от вземане със същото основание, съответно, че е налице активна
солидарност по договора за рехабилитация.
ВиК-Шумен се е задължило изрично по силата на чл.10 от договора за рехабилитация
общо на двамата съдружници, при условията на активна солидарност. Поради това е без
значение съществуването на консорциума, а така също и дори да се приеме липса на
преклудиращо действие на влязлото в сила решение за друга част от вземането за
възнаграждение по договора. /цит.решение по т.дело №1738/2021г. по описа а ВКС/
Страната излага подробни доводи във връзка с характера и съдържанието на приложимата
3
активна солидарност като за една престация /възнаграждението по договора/, различните
части от която падежират през различно време. Изтъква се и процесуалното поведение на
третото лице помагач Строителна механизация АД, което не се е противопоставило на
заявената изцяло претенция от водещия съдружник /ищеца/. Изтъква се също, че
предявената претенция касае част от цената по договора, дължима към момент, в който
търговското дружество не е било обявено в несъстоятелност. Поради това страната счита, че
ответникът не може да черпи права от собственото си противоправно/недобросъвестно/
поведение.
Въззиваемата страна счита за правилен извода на съда, че консорциумът не се
прекратява с обявяване в несъстоятелност на Строителна механизация АД именно поради
липсата на еднозначност между прекратяване и заличаване на дружество, което съдът
правилно бил отчел в решението си. Твърди се, че дружеството Строителна механизация АД
продължава да съществува до заличаването му като правните действия от името и за сметка
на същото се извършват от назначения синдик. Счита, че липсват предпоставки за прилагане
по аналогия разпоредбата на чл.363, б.в от ЗЗД. Прави се довод, че дори прекратяването на
съдружника Строителна механизация АД не се отразява на качеството му на съдружник в
консорциума, тъй като то има само право на вземане за цената, не и задължения по договора
за рехабилитация. /договорът е изпълнен/ Сочи, че разпоредбата от ЗЗД намира съответно
приложение, т.е. при отчитане особеностите и последиците при гражданското дружество
съгласно чл.276 ТЗ.
На следващо място счита, че разпоредбата на чл.363 ЗЗД би намерила евентуално
приложение, но при липса на друга уговорка в отношенията на съдружниците, а в случая
договорът за консорциум предвижда, че ще бъде в сила докато не бъдат решени всички
въпроси, свързани с изпълнението му. /вж.чл.8.4 от този договор, който предвижда изрично
хипотеза на обявяване на един от съдружниците в несъстоятелност/ Поддържа, че съобразно
договора за консорциум, дори хипотетично да се приеме, че последният се прекратява на
изложените от ответника доводи, то е ясно, че всички права и задължения по договора за
рехабилитация се концентрират у ищеца, а в случая последното право е да получи цената по
договора. Въз основа на изложеното въззиваемата страна поддържа неоснователност на
жалбата.
В срока не е постъпил отговор от третото лице –помагач на ищеца, Строителна
механизация АД, редовно уведомен.
При преценка редовността на жалбата съдът констатира, че същата е подадена в
преклузивния срок, спрямо подлежащ на обжалване акт, от процесуално легитимираната
страна, чрез редовно упълномощен процесуален представител. Постъпилият отговор също е
редовен и своевременно предявен.
Страните не твърдят допуснати от първата инстанция процесуални нарушения като
не са налице и основания за служебно събиране на доказателства по приложение на
императивна правна норма.
Въз основа на изложеното и на основание чл.268 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ ВЖ на ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ –
ШУМЕН ООД, представлявано от управителя И.П., чрез адв.А. М., срещу решение
№4/22.01.2024г., поправено с решение №5/22.01.2024г., постановени по т.дело №3/2022г. по
описа на ОС-Шумен,
4
с които „Водоснабдяване и канализация – Шумен“ООД, ЕИК *********, гр.Шумен, е
осъдено да заплати на „Ар ти ай файнанс“ ГмБХ (с предишно наименование „КМГ холдинг“
ГмБХ), регистрирано в Търговския регистър, раздел Б на районен съд Щендал под № HRB
30960 със седалище и адрес на управление Хале (Заале), Германия, представлявано от
управителя К.С., сумата от 65 026.45 лева, от които главница в размер на 60 209.68 лева,
представляваща месечна вноска с пореден №49, дължима до 10.01.2019г. като част от общо
възнаграждение в размер на 6 069 135.73 лева по Договор за рехабилитация на водопроводи
от водоснабдителната система на гр.Шумен по договор с гарантиран резултат от
08.01.2013г. и неустойка за забава върху посочената месечна вноска, в размер на 4 816.77
лева, ведно със законната лихва за забава върху месечната вноска от завеждане на иска на
10.01.2022г. до окончателното изплащане на задължението.
НАСРОЧВА производството по в.т.дело №173/2024г. на АС - Варна в открито
заседание на 21.05.2024г. от 14.30 часа, за която дата и час да се уведомят страните, чрез
пълномощниците им по делото, вкл. третото лице помагач на ищеца Строителна
механизация АД, чрез синдика на същото В.П.М., София, ул.**********************, тел.
*************** и ел.поща:***************.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно до приключване на последното заседание
по делото, ДА ПРЕДСТАВЯТ списък на разноските (чл.80 ГПК).
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5