Р
Е Ш Е
Н И Е № 338
гр. Сливен,
23.03.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, І - ви
граждански състав, в публично заседание на двадесет и пети февруари две хиляди
и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЖИВКА КИРИЛОВА
при участието на съдебен секретар АЛБЕНА В.,
като разгледа докладваното от
районния съдия гр.д. № 5734 по описа
на СлРС за 2019
год., за да се произнесе, съобрази :
Производството е образувано по предявен
иск от Г.А.П. и И.А.Д. против К.Т.Г., като в исковата молба се твърди, ищците са
съсобственици на поземлен имот с идентификатор 67338.563.83, находящ се в гр.
Сливен, ул. ”Нино Господинов-Брадата” № 7, с площ от 281 кв.м, с предназначение
на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м./, номер по предходен план: 8542, при съседи: 67338.563.84; 67338.563.87;
67338.563.82; 67338.563.79; 67338.563.78, като съсобствеността е възникнала по
силата на нотариален акт 53, т.2, нот.д. № 125/1984
г.на СРС и нотариален акт № 162, т.1, нот.д. № 188/98
г.на СРС, а на втория ищец - и по наследяване от баща му Атанас Д.Д..
В исковата молба се твърди, че ответницата е собственик на основание
дарение на поземлен имот 67338.563.84, находящ се в гр.Сливен, ул. ”Нино
Господинов-Брадата” № 51, по силата на нотариален акт № 31 , т.9, нот.д. № 2542/1996г., в съседство с имота на ищците. Двата
съседни имота са отделени от ограда, която представлява стената на старата
жилищна сграда в имота на ищците и е с дебелина от 0,60 м. и с дължина от около
10 м. и попада изцяло в имота на ищците. Сочат, че след като през 1996г. е била
построена новата жилищна сграда в имота на ищците, ответницата и нейните
родители, които живеят в имота, са се противопоставили на събарянето на тази
ограда /стена от бившата сграда/, твърдейки, че тази ограда попада в двата
имота, като поради тази причина
западната стена на новопостроената къща не е изградена според проекта, като е
опряна до съществуващата кирпичена стена.
Сочат, че поради съществуващите по този повод спорове между страните,
ищците са възложили геодезическо заснемане, което е
установило, че оградата попада изцяло в техния имот. Сочат също, че през
годините ответницата и нейните праводатели са
изградили на границата с имота на ищците второстепенни стопански постройки,
чиито покриви са поставени върху спорната ограда, а през лятото на тази година
е извършен ремонт на тези навеси, като част от покривната конструкция отново е
поставена върху оградата.
Твърдят, че с нотариална покана от 25.07.2019 г., връчена на ответницата на
05.08.2019 г.същата е предупредена от ищцата Г.А.П. да премахне частта от
навесите, които се намират върху стената, но ответницата не е предприела
никакви действия, за да удовлетвори искането.
Счита, че с неправомерните си действия и недопустимото разполагане на
покривните конструкции на второстепенните постройки на границата между двата имота,
ответницата пречи на ищците да упражняват пълноценно правото си на собственост
върху имота, като същите желаят да съборят старата дебела стена от кирпич,
служеща за ограда, да изградят нова ограда според правилата на ЗУТ и по този
начин да освободят площ от имота, необходима за обслужването на една от
сградите в него.
Молят съда да постанови решение, с което да осъди ответницата на основание
чл. 109 от ЗС да премахне частите от второстепенните постройки в имота й, които
се намират над кирпичената стена, служеща за ограда между двата имота, с
дебелина 0.60 м. и дължина около 10 м.
Претендират за направените по делото разноски.
При условията на
чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата, с който счита
предявеният иск за процесуално допустим, но неоснователен.
Твърди, че не е осъществявала действия, с които
да пречи на упражняването на собственическите правомощия на ищците, или които
да препятстват или ограничават ищците при упражняването на собственическите им
права в пълен обем, като от изложението на фактите и обстоятелствата в ИМ не
става ясно в конкретния случай какви неправомерни действия са извършвани от
страна на ответницата. Сочи, че по реда на чл. 109 от ЗС ищците могат да искат
преустановяване на неоснователно действие, само доколкото същото им пречи да
упражнява в пълен обем притежаваното от тях право на собственост.
Сочи също, че от представените писмени доказателства от ищцовата
страна се установяват правата на
собственост върху двата съседни на страните имоти, като видно от нот. акт № 31, т.ІХ, от 12.09.1996 г. правото на
собственост, дарено от нейните родители, включва построените в дворното място
жилищна, стопанска сграда, баня - тоалетна и гараж отразени и в представената
скица на поземления имот на ищците № 15-896420 от 03.10.2019 г. Сочените
постройки - тоалетна и навес /са разположени на вътрешната граница на двата
съседни поземлени имоти. Твърди, че същите са изградени преди 7 април 1987 г. и са били допустими по
действащите подробни градоустройствени планове и по правилата и нормативите,
действали по време на извършването им и не подлежат на премахване и забрана за
ползване. Сочи, че между имотите е съществувала ограда, която е изградена преди
повече от четиридесет години, като това е било известно и на ищците и на праводателите им, а според чл. 42 ал. 2 от ЗУТ, постройки
от допълващо застрояване могат да се изграждат на вътрешната регулационна
граница на УПИ, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседен УПИ или плътни огради.
Твърди още, че след ремонта на процесната сграда /тоалетна и навес/ имота й
е бил посетен от представители на Общинска администрация, но няма направен
констативен протокол по подадения сигнал/жалба, а възложеното геодезическо заснемане /приложено като доказателство с ИМ/,
въз основа на което от ищцовата страна се твърди, че оградата попада изцяло в
техния имот, касае южната и източната граница на имота им и не е относимо към
предявения иск, тъй като общата граница е западната вътрешна такава на имота на
ищците с този на ответницата.
В отговора на исковата молба се твърди също, че за изграждането на
новопостроената жилищна сграда с идентификатор 67338.563.83.4 с нотариално
заверена декларация, per. № 6328/30.08.1994 г. е дала
съгласие на ищцата Г. Ат. П. да построи същата до общата им граница, а от
ищецът И. Ат. Д. е подписана на 25.05.2015 г. декларация, с нотариална заверка
на подписа му, че няма претенции относно съществуващите постройки в имота на
ответницата и няма да има претенции относно строежи, ремонти и пристроявания
/двете приложени като доказателство по чл.131 ал.З от ГПК./
Твърди, че в обстоятелствената част на исковата молба липсва изложение на
конкретни данни как ремонтът на покрива на баня-тоалетна и гараж пречат на
ищцата да ползва имота си по предназначение или да го увреждат, липсват каквито
и да било доказателства за действия или бездействия на ответницата, не се сочат
твърдения за извършване от ответницата на предходни и съществуващи към датата
на предявяване на иска неоснователни действия, които да имат за резултат
препятстване упражняването на правото на собственост от всеки от ищците.
Предявявайки своето право, ищецът не може да навлиза в правната сфера на
ответника по начин да препятства упражняването на неговите права, ако то не
засяга и не ограничава правата на ищеца.
Сочи, че съгласно задължителните разяснения дадени в ТР № 4 от 06.11.2017
г. по т.д. № 4/2015 г. на ОСГК на ВКС за уважаването на иска по чл. 109 ЗС във
всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и
че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие /действие
или бездействие/, но и че това действие или бездействие на ответника създава за
ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените
/чл. 50 ЗС/.
Моли съда да постанови решение, като приеме, че в случая не са налице
необходимите за уважаването на предявения негаторен
иск предпоставки, поради което същият следва да бъде отхвърлен, тъй като след
като процесната ограда е в режим на търпимост, респективно е била допустима
според действащите планове, правила и нормативи, това е пречка ищците да искат
нейното премахване.
В отрито съдебно заседание ищците
редовно призовани се явяват лично и с адв. Алексиева от АК – Сливен, преупълномощена от адв. Е.Х. ***, като поддържат исковата
молба
Ответната страна редовно призована се
явява лично и с адв. Д. ***, която оспорва иска.
От събраните
по делото доказателства се установява следното от фактическа страна:
Ищците са съсобственици на
поземлен имот с идентификатор 67338.563.83, находящ се в гр. Сливен, ул. ”Нино
Господинов-Брадата” № 7, с площ от 281 кв.м, с предназначение на територията:
урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до 10 м./, номер по
предходен план: 8542, при съседи: 67338.563.84; 67338.563.87; 67338.563.82;
67338.563.79; 67338.563.78, като съсобствеността е възникнала по силата на
нотариален акт 53, т.2, нот.д. № 125/1984 г.на СРС и
нотариален акт № 162, т.1, нот.д. № 188/98 г.на СРС,
а на втория ищец - и по наследяване от баща му Атанас Д.Д..
Ответницата е собственик на основание дарение на съседния на ищците
поземлен имот 67338.563.84, находящ се в гр.Сливен, ул. ”Нино
Господинов-Брадата” № 51, по силата на нотариален акт № 31, т.9, нот.д. № 2542/1996г., като двата съседни имота са отделени
от ограда, която представлява стената на стара сграда.
По делото е назначена строително-техническа експертиза, от която се
установява, че в западната част на имота на ищците на границата с имота на
ответницата е изградена стена от кирпич на основа от кал. Върху тази стена от
улицата на север на разстояние 11.20 м., височина средно 2.20 м. и с ширина
0.15 м. са разположени покривните конструкции на две второстепенните стопански
постройки. Освен това на разстояние 3.70 м. по същата граница в посока север
има запазена част от стената с ширина 0.55 м. и височина 2.20 м. От страната на
ищците от стената е отнета една част с дължина 0.55 м. Общата дължина на
съществуващата към момента на огледа на стена между процесиите имоти е 15.40
м., от които 11.20 са с ширина 0.15 м., 3.70 м. с ширина 0.50 м. и 0.55 м. са
премахнати.
Вещото лице дава заключение, че според данните, които се
съдържат в картния материал от плановете на гр. Сливен от 1957 г. до настоящия
момент и в кадастралната карта на гр. Сливен, сега съществуващата ограда с
изключение на частта от 3.70 м. с ширина 0.50 м. и премахнатите 0.55 м. или
общо 4.25 м. е представлявала носеща стена на стопанска сграда на ищците, която
след извършено преустройство е жилищна сграда, на която западния зид е сега
съществуващата ограда между процесиите имоти и попада в имота на ищците.
От заключението се установява, че част от покривната
конструкция на второстепенните постройки в имота на ответницата, на границата с
имота на ищците, попадат върху процесната ограда, което е видно от измерване на
разстоянието между жилищната страда на ищците и второстепенната постройка на
ответницата, която е на уличната регулация и е видно, че разстоянието между тях
е 0.55 м. в основите на двете сгради. Между покрива на първата второстепенната
постройка и жилищната сграда на ищците на височина от 2.20. м. разстоянието е
0.30 м. В североизточния ъгъл на покрива тази постройка разстоянието между нея
и жилищната сграда на ищците е 0.50 м. Разстоянието между североизточния ъгъл и
покрива на другата второстепенна постройка на ответницата и жилищната сграда на
ищците е 0.40 м. Между двете второстепенната постройка на ответницата и
жилищната сграда на ищците има поставена циментова замазка.
От
заключението на вещото лице е видно също, че покривната конструкция на първата
второстепенна постройка на ответницата, разположена в южната част към улицата
лежи с 0.25 см. и в северната си част на 0.05 м. върху зид, който към момента е
оградна стена. След извършената проверка на място и
по плановете на гр. Сливен и от кадастралната карта е видно, че тази оградна стена е била западната носеща стена на стопанска
сграда на ищците преди извършения ремонт.
Покривната конструкция на втората второстепенна постройка
на ответницата, разположена северно от първата на мястото, където двете
второстепенни постройки граничат „…лежи с 0.05 см. и в северната си част с 0.15
м. върху зид, който към момента е оградна стена и
която е била западна носеща стена на стопанска сграда, собственост на ищците“.
В съдебно заседание вещото лице допълва заключението си,
като посочва, че общо дължината на
стопанските сгради на ответниците, които са разположени върху зида, който е
бил на носеща стена на старата стопанска
сграда, която е била в патримониума на ищците е 11 м. 20 см. Покривите на сградите са разположени различно
на първата сграда, която е към улицата на ответниците и е разположена на 25 см.
върху зида, това е ъгъла на сградата от към улицата, т.е. на ответниците.
Покрива на североизточния ъгъл на същата сграда на ответниците е разположен с 5
см. върху зида. На същото разстояние е
разположен и югоизточния ъгъл на втората стопанска сграда на ответниците.
Съответно на североизточния ъгъл на втората сграда на ответниците е разположен
върху зида с 15 см., т.е. дебелината на
зида е 55 см. от улицата до югоизточния ъгъл на стопанската сграда на ищците,
която се намира на северозападния ъгъл на имота им. Вещото лице сочи, че второстепенните постройки на ответниците са разположени
на границата между двата имота, с изключение на тези части от покривната
конструкция, които попадат в имота на
ищците, съответно както ги е посочил в заключението. Сочи, че тези двете
стопански сгради на ответниците нямат източни носещи зидове, те ползват носещия
зид на зида на ищците, като по смисъла на ЗУТ зида между двата имота, който е
от кирпич и който изцяло попада в имота на ищците е бил първоначално носеща
стена на стопанска сграда на ищците и същевременно е бил граница между двата
имота в западната част. В момента носещите стени на вече жилищната сграда на
ищците са на разстояние 55 см. от границата, т.е. между носещия западен зид на
сградата на ищците и имота на ответниците е разположена тази ограда, и пак е подчертал-
изцяло в имота на ищците.
По делото са разпитани свидетели, като от показанията на свидетеля П.,
който е съпруг на ищцата се установи, че познава имота от 1990 г., както и
постройките в него, които към него момент са били построени до носещата стена,
а не върху нея и по-ниски на височина от покрива на ищцата. Свидетелят твърди,
че през лятото на 2019 г. е извършен ремонт на второстепенната постройка на
ответницата, като част от покрива й е разположен върху старата носеща кирпичена
стена на старата постройка, т.е. над зида.
От показанията на същия свидетел се установява, че конфликта между страните
е възникнал след като ищцата е искала да довърши топлоизолацията на жилището
си, а старата кирпичена степа пречила за изграждането и, защото тази стена е
точно до постройката и е висока 2,20 м., като е поискала ответницата да
премахне само тази част от покрива, който е разположен върху старата носеща
кирпичена стена, за което ответницата не се съгласила
От показанията на разпитания свидетел Папалезов,
баща на ответницата, се установява, че от 1945-1946 г. до сега притежават
имота, като между имота на ответницата и ищците е имало кирпичена ограда около
20 см. Посочва, че пристройките са долепени до носещата страна между имотите.
Свидетелят посочва, че е имал устна уговорка с бащата на ищците да им дадат
разрешение да навлязат в задължителното отстояние 3
м., като те не им събарят кирпичения зид.
От приетото за установено от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Осъдителният негаторен иск
предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко или
косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над
обекта на правото на собственост, което може и да не изключва изцяло включените
в него правомощия владение и ползване, но ограничава, смущава и пречи на
допустимото пълноценно ползване на имота от собственика му според неговото
предназначение.
За да бъде уважен искът по чл. 109 от ЗС, ищците
следва да установят кое е действието, което препятства упражняване на вещното
им право, кой е авторът на това действие и в какво се състои нарушението. В
случая извършването на ремонт на второстепенни постройки само по себе си не
означава, че ответницата смущава упражняването на правото на собственост на ищците,
само ако не се извършва в нарушение на правила и норми на ЗТСУ, понастоящем ЗУТ.
Установи
се по делото, че ответницата е извършила ремонт на второстепенни постройки,
т.е. поддържане в съседен имот на търпим строеж, който съгласно пар.16, ал.1 от ПР на ЗУТ е строеж, който е изграден до
07.04.1987 г. без строително разрешение, но в съответствие с действащите към
датата на изграждането му или към настоящия момент строителни правила и норми,
безспорно не е неоснователно действие върху съседен имот, поради това не би могло да е основание за
уважаване на предявен от собственика на съседен имот иск по чл.109 от Закона за
собствеността. Още повече, че в исковата молба ищците са посочили, че „през
годините ответницата и нейните праводатели са
изградили на границата с имота на ищците второстепенни стопански постройки,
чиито покриви са поставени върху спорната ограда“, като през лятото на 2019 г.
е извършен ремонт на тези постройки и отново част от покривната конструкция е
поставена върху оградата. Изграждането на
тези второстепенни постройки е станало със знанието и съгласието на бащата на
ищците Атанас Д. чрез устна уговорка, като от момента на изграждането им до
сега страните не са имали никакви претенции една спрямо друга.
В случая ремонта на второстепенните постройки
безспорно би създал пречки за собственика на съседен имот в случаите, когато са
нарушени такива строителни правила и норми, които са установени единствено с
оглед осигуряването на възможност за ползване на съседния имот по
предназначение, а именно се нарушава правото на собственика на този съседен
имот да ползва по предназначение частта от дворното си място, граничеща с тази
на ответницата, или при нарушение на санитарно-хигиенни изисквания, които са
установени с цел опазване здравето на всички живущи в определено населено място
или част от него. Нарушението на тези норми безспорно води до невъзможност
собственика на съседния имот да живее в имота си или да го ползва, без да
излага живота и здравето си на опасност. В тези случаи самото нарушение на
такива строителни и санитарно-хигиенни норми предполага ограничаване правата на
собственика на съседния имот да ползва своя имот пълноценно и по предназначение.
Във всички останали случаи, обаче, когато ремонта е извършен в нарушение на
други строителни правила и норми, различни от горепосочените, ищецът по иска с
правно основание чл.109 от ЗС следва да докаже с какво конкретно незаконният
строеж му пречи да осъществява пълноценно правото си на собственост.
В случая,
ищците твърдят, че неоснователните действия се изразяват в извършване на ремонт
върху второстепенни постройки, като
покривите ми са поставени над съществуващата кирпичена ограда, но и в исковата
молба е посочено, че тези покриви са били поставени над оградата и преди
ремонта. По реда на чл. 109 от ЗС ищецът може да иска преустановяване на
неоснователно действие само доколкото същото му пречи да упражнява в пълен обем
притежаваното от него право на собственост.
Относно искането на ищците за осъждане на ответника да
извърши действия, изразяващи се в премахване на частите от второстепенните
постройки в имота им, които се намират над кирпичената стена, служеща за ограда
между двата имота, за да могат да съборят старата дебела стена от кирпич и да
изградят нова ограда според правилата на ЗУТ и по този начин да освободят площ
от имота, необходима им за обслужването на една от сградите в него, с оглед
поставяне на топлоизолация на постройката на ищцата, съгласно показанията на
свидетеля П., съпруг на ищцата, представлява създаване на нововъведение,
увеличаващо полезните свойства на вещта и не намира опора в закона. В случая иска
не се основава на твърдения за извършване от ответницата на предходни и
съществуващи към датата на приключване на устните състезания по делото
неоснователни действия, които да имат за резултат препятстване упражняването на
правото на собственост от всеки от ищците.
Безспорно се
доказа както от неоспорената съдебно – техническа експертиза , така и от Писмо
с изх. №9400-11269/ 03.07.2019 г. от Общинската администрация, от които се
доказва, че е налице съответствие на съществуващите второстепенни постройки,
които са изградени на страничната регулационно линия и извършения ремонт през
2019 г. Следователно действията на ответницата не могат да се определят като
неправомерни и застрашаващи или пречещи на ищците да упражняват правото си на
собственост.
В писмената защита на ищцовата страна е цитирано решение на ВКС № 158 от 22.10.2019 г. по
гр.д. № 4171/2018 г. на І-во ГО, постановено на
основание чл. 290 от ГПК, като е посочено, че изводите са задължителни за
съдилищата, но настоящият съдебен състав счита, че това решение би било
относимо към настоящия казус, само и единствено, ако собственикът, в случая
бащата на ищците, не е дал изрично съгласие за навлизането на покрива на тези
постройки над неговия имот, а от
събраните доказателства се установи, че още при изграждането на същите,
покривите им са били над оградата, която се намира в имота на ищците и никой до
този момент не е оспорил това повече от почти 35 години, тъй като изграждането
на тези второстепенни постройки е станало със знанието и съгласието на бащата
на ищците Атанас Д. чрез устна уговорка. Още повече, че посочената съдебна
практика не е задължителна предвид последните законодателни изменения в тази
насока.
Предвид гореизложеното, настоящият състав приема за
недоказани твърдените от ищците факти, представляващи противоправни
действия на ответницата, засягащи правото на собственост на ищците върху
процесния недвижим имот., липсват такива доказателства, от които съдът да
направи извод че са налице действия от страна на ответницата, които да
затрудняват ищците да упражняват спокойно суверенното си право на собственост.
Ето защо, предявения негаторен
осъдителен иск следва да бъде отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на процеса, ищците следва да бъдат
осъдени да заплатят на ответницата направените по делото разноски в размер на
420 лв. за адвокатско възнаграждение.
Ръководен
от гореизложеното, съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно основание чл.109 ЗС от Г.А.П.
с ЕГН ********** и И.А.Д. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, офис 1 – чрез адв. Е.Х. ***, срещу К.Т.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** –
чрез адв. Л.Д., да премахне частите
от второстепенните постройки, които се намират над кирпичената стена, служеща
за ограда между имотите: поземлен имот с идентификатор 67338.563.83, находящ се в
гр. Сливен, ул. ”Нино Господинов-Брадата” № 7,
номер по предходен план: 8542 и поземлен имот 67338.563.84, находящ се в
гр.Сливен, ул. ”Нино Господинов-Брадата” № 51, с дебелина 0.60 м. и дължина около 10 м, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА Г.А.П.
с ЕГН ********** и И.А.Д. с ЕГН **********
***, със съдебен адрес:***, офис 1 – чрез адв. Е.Х. ***, ДА ЗАПЛАТЯТ на К.Т.Г. с ЕГН ********** ***, със съдебен адрес:*** –
чрез адв. Л.Д., сумата от 420 лв. (четиристотин
и двадесет лева), представляваща съдебни разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на
обжалване пред Окръжен съд - Сливен в двуседмичен срок, считано от връчването
му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: