РЕШЕНИЕ
№
…………………
гр.
София, 18.11.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Гражданско
отделение, І-18 състав в публично заседание на четиринадесети
март две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАЙНА МАРТИНОВА
при
секретаря Ирена Апостолова разгледа докладваното от с ъ д и я Мартинова гражданско дело № 1072 по описа за 2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано въз основа на искова молба,
подадена от А.Г.К. против „Ю.Б.“ АД, с която са предявени обективно съединени
искове с правно основание чл. 26, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите
във връзка с чл. 146 от Закона за защита на потребителите и чл. 55 от Закона за
задълженията и договорите.
В исковата молба ищцата твърди, че е сключила
с ответното дружество Договор за кредит за покупка на недвижим имот № HL42682/2008 г., по силата на който получила сумата от 51 930
евро, като погасяването й е следвало да става на равни месечни анюитетни
вноски, дължими на пето число на всеки месец. Твърди, че кредитът бил изцяло
предсрочно погасен на 07.03.2016 г. Твърди, че никога не е получавала от
банката кредит в швейцарски франкове, но въпреки това била принудена да заплаща
ежемесечно вноските си в швейцарски франкове. Освен това, банката едностранно
променяла размера на уговорената лихва, която първоначално била определена в размер на базов лихвен процент – 5% и надбавка в
размер на 1 пункт. Поддържа, че в сключения договор се съдържат неравноправни
клаузи в частта, в която се определя размера на вноската за главница в
швейцарски франкове, а именно чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 2,
ал. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 23, ал. 1, чл. 23, ал. 2, както и в частта, с която е
определен размерът на дължимата възнаградителна лихва – чл. 3, ал. 1, чл. 3,
ал. 3, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 8, ал. 2 и чл. 12, ал. 1. Поддържа, че
въз основа на неравноправните (нищожни) клаузи банката е получила суми, които не
са били дължими, а именно сумата от 28 034,56 евро, съставляваща надплатена
главница поради валутна разлика между швейцарски франк и евро за периода от
01.04.2012 г. до датата на пълното погасяване на кредита 07.03.2016 г., сумата
от 2 181,52 евро – разлика между предварително договорените вноски и
заплатените такива за периода от 01.04.2012 до 07.03.2016 г., сумата от 257,09
евро – надплатена такса за управление на кредита за същия период, и сумата от
550,51 евро – платена поради превалутиране на кредита към момента на
усвояването му. Моли да бъде признато за установено, че посочените в исковата
молба договорни клаузи са нищожни и ответникът да бъде осъден да плати исковите
суми. При условията на евентуалност, ако бъде отхвърлен иска за сумата от 2 181,52
евро той да бъде осъден да заплати същата сума, но като недължимо платена
поради неправилното изчисляване на лихвата. Претендира законна лихва върху
исковите суми и направените по делото разноски.
Ответникът „Ю.Б.“ АД в отговора на исковата молба
не оспорва, че между страните е сключен договор за банков кредит с посоченото в
исковата молба съдържание. Твърди, че ищцата се е запознала с условията на
сключения от нея договор, като е избрала той да бъде отпуснат в швейцарски
франкове. Поддържа, че ищцата е имала задължение да връща отпуснатия кредит в
швейцарски франкове, като при невъзможност да осигури такава валута се
прилагала разпоредбата на чл. 6, ал. 2 от договора. Поддържа, че условията на
договора са индивидуално договорени, както и че същите не са неравноправни.
Оспорва предявените осъдителни искове, като при условията на евентуалност прави
възражение за изтекла погасителна давност за сумата от 550,51 евро – надплатена
разлика поради неправилно превалутиране на сумата по кредита към момента на
усвояването. Моли предявеният иск да бъде отхвърлен и претендира направените по
делото разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото
доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установено от ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА следното:
На 25.08.2008 г. между „Ю.И Е.Д.Б.“ АД (с ново наименование „Ю.Б.“ АД) и
А.Г. А. е сключен Договор за кредит за покупка
на недвижим имот № HL42682/2008 г. По силата на
договора банката е предоставила на кредитополучателя кредитен лимит в
швейцарски франкове на 51 930 евро по курс „купува” на швейцарския франк към
евро на банката в деня на усвояване на кредита, от които равностойността в
швейцарски франкове на 16 630 евро за покупка на недвижим имот и
равностойността в швейцарски франкове на 35 300 евро за други разплащания.
Предвидено е, че усвоеният в швейцарски франкове кредит се превалутира служебно
от банката в лева по търговски курс „купува“ на банката за съответната валута в
деня на усвояването като се превежда по открита в банката сметка на кредитополучателя
в съответната валута (чл. 2, ал. 3). Съгласно чл. 6, ал. 2 от договора е
уговорено, че погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият
е разрешен и усвоен – швейцарски франкове, като в случай, че по погасителната
сметка е налична сума в лева или евро, то погасяването на сумата се извършва с
тези средства след служебно изкупуване от банката на дължимите швейцарски
франкове към лева/евро, за което с подписването на договора кредитополучателят
дава своето неотменимо и безусловно съгласие и оправомощава банката.
В чл. 3, ал. 1 от договора страните са
уговорили, че за усвоения кредит кредитополучателят дължи на банката годишна
лихва в размер на базовия лихвен процент (БЛП) на „Ю.И Е.Д.Б.“ АД за жилищни
кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на начисляване на
лихвата плюс надбавка от 1 пункт, като към момента на сключване на договора
страните са посочили, че БЛП е в размер на 5 %. В ал. 5 на чл. 3 е посочено, че
действащият БЛП не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните, като банката уведомява кредитополучателя за новия
размер на БЛП и датата, от която е в сила, чрез обявяването му на видно място в
банковите салони. Уговорено е, че крайният срок за погасяване на кредита, към
11.02.2016 г. кредитополучателката е готова да изплати остатъка от кредита в
размер на 14 850 швейцарски франка.
Въз основа на събраните
по делото писмени доказателства е прието заключение на съдебно-счетоводна
експертиза. Вещото лице установява, че в банката са извършени следните счетоводни постъпки: след подписване на
Искане за усвояване на суми по кредит банката е отпуснала кредит в размер на 84
153,00 швейцарски франка. Въз основа на искане за превалутиране на сума във
връзка с жилищен кредит HL 42682 подадено от
кредитополучателката, Банката е откупила сумата от 84 152,20 швейцарски франка
срещу евро по курс за деня 0,6171, чрез задължаване на сметката на
кредитополучателката в швейцарски франкове и е превела евровата равностойност
на сумата по друга сметка при нея. От нея ищцата се е разплатил с продавача на
недвижим имот. По нареждане купувачката от 05.09.2008 г. банката е превела на
продавача на недвижимия имот сумата от 35 300,00 евро и сумата от 16 630,00
евро. Относно погасяването е установено, че кредитополучателката била задължена
да захранва разплащателната сметка с цел изплащане на месечните вноски. Когато
е погасявала задължението си в швейцарски франкове на каса в банката, тогава
последната е извършвала намаляване на кредита със съответната вноска. Когато
длъжницата е откупувала от банката швейцарски франкове с друга валута, тогава
банката първо е продавала швейцарски франкове, след което е намалявала кредита.
Надвзетата сума от банката под формата на
лихви за периода 25.08.2008 г. – 05.03.2016 г. е в размер на 5 398,67
швейцарски франка (4 273,66 евро) и представлява разлика между платената
лихва и дължимата лихва при договорен лихвен
процент от 6 %. Надвзетата сума под формата на лихви за периода
01.04.2012 г – 05.03.2016 г. е 2 558,57 швейцарски франка (2 181,52
евро) и представлява разлика между платената лихва и дължимата лихва при
договорен лихвен процент 6%. Надвзетата сума под формата на курсова разлика за
периода 25.08.2008 г. – 03.05.2016 г. е в размер на 13 674,36 швейцарски
франка. За периода 01.04.2012 г. – 03.05.2016 г. надвзетата сума от банката
поради курсова разлика е в размер на 11 245,15 швейцарски франка. Експертизата
установява, че към 05.09.2008 г. курс купува на швейцарския франк на банката
към еврото е бил 0,6171 като въз основа на определения по него кредитен лимит усвоената
сума била в размер на 84 153 швейцарски франка, която била в разплащателната
сметка на ищцата и след нейно съгласие банката служебно превалутирала тази сума
в евро и полученият размер бил 51 930 евро. Курсова разлика (между
фиксинга на БНБ и този на банката) от 1 076,71 лв. била отнесена в
служебна сметка. Вещото лице сочи, че сметката на кредитополучателката е била
технически блокирана със сумата в швейцарски франкове без титулярът й да е можел
да се разпорежда със сумата. Размерът на Базовия лихвен
процент на Банката отразява състоянието и промените в цената на ресурса на
банката, чиито компоненти са тримесечният референтен лихвен процент за
швейцарски франкове - 3-месечен Либор, 5-годишният кредитен cyan на България, 5- годишният кредитен cyап на Гърция, 5-годишния
кредитен cyan на Юробанк, рисковата премия за страната,
процентът на минималните задължителни резерви и други разходи, свързани с
набиране на средства. Единствено директните нелихвени разходи на банката по
привлечения ресурс са нормативно определени поради което банката не може да им
влияе. Според вещото лице обаче липсва формула за изчисляване на Базовия лихвен
процент. Видно било, че месечната вноска
в евро към датата на сключване на договора изчислена по начина, който е указан в
договора (БЛП - 5% и договорна надбавка - 1%) и върху реално усвоената от ищеца
сума в размер на 51 930,00 евро е в размер на 334,59 евро. Вземайки предвид тази сума е прието, че реално надплатената сума за периода
25.08.2008 г. - 05.03.2017 г. е в размер на 25 813,47 евро,
а за периода 01.04.2012г. - 05.03.2017г. реално надплатената сума е в размер на
21 591,55 евро. В обобщение
вещото лице сочи, че погасената главница за периода 25.08.2008 г. - 05.03.2016
г. би била в размер на 27 256,92 швейцарски
франка или 23 796,18 евро, а
нейният остатък - в размер на 56 896,08
швейцарски франка или 28
133,82 евро. А за периода 01.04.2012г. - 05.03.2016г. погасената
главница би била в размер на 22 312,58 швейцарски
франка или 20 146,44 евро, а
нейният остатък - в размер на 56 180,77
швейцарски франка или 28
290,88 евро. При сравнение между остатъка от главницата и реално заплатената
от ищеца главница при пълното предсрочно погасяване на кредита се конкретизира,
че в швейцарски франкове няма разлика
в размера на остатъка от главницата (56 896,08 CHF) и реално заплатената от кредитополучателката (56 896,08 CHF). Но при сравнение между остатъка от главницата в евро и този реално заплатен се
установява, че има разлика в
размер на 24 329,16 евро. Размерът
на надплатената сума за такса за управление на кредита по чл. 4, т.2 от
процесния договор, като се отчете промяната в съотношението между главница и
лихвата, изчислен спрямо усвоената от ищеца сума в размер на 51 930,00 евро, за
периода от 25.08.2008 г. - 05.03.2016 г. възлиза на 387,67 евро. Относно таксата за управление на кредита по чл. 4,
т.2 от договора, взимайки предвид промяната в съотношението между главница и
лихвата, изчислен спрямо усвоената от ищеца сума в размер на 51 930,00 евро, за
периода от 01.04.2012 г. - 05.03.2016 г. възлиза на 265,34 евро. Същите изчисления вещото лице е направило, но вземайки предвид този път курсовата
стойност на швейцарския франк в деня на всяка една вноска. За периода
надвзетите суми от банката под форма на
курсови разлики за периода от 25.08.2008 г. - 07.03.2016 г., надвзетите суми
под форма на курсови разлики в е в размер на 30 945,21 евро, а за периода от 01.04.2012 г. - 07.03.2016 г., надвзетата курсова разлика
е в размер на 28 034,56 евро. При
месечна вноска от 334,59
евро реално надплатената сума за периода 25.08.2008 г. - 07.03.2016 г. е в размер на 34 277,96 евро. Реално надплатената сума за периода 01.04.2012 г. - 07.03.2016 г.
е в размер на 30 056,03 евро. При сравнение между
остатъка от главницата и реално заплатената от ищеца главница при пълното
предсрочно погасяване на кредита се конкретизира, че в швейцарски франкове няма разлика в размера на остатъка от
главницата (56 896,08 CHF) и реално заплатената
от кредитополучателката (56 896,08 CHF). Но при сравнение между
остатъка от главницата в евро и този реално заплатен се установява, че има разлика в размер на 23 769,16 евро.
В допълнителна експертиза е разгледан размерът на валутните разлики само
за вноските, при които се е прилагало превалутиране по курс на банката и е
направено сравнение с вноската в швейцарски франк, изразена в евро спрямо курс
на банката за швейцарски франк при сключване на договора и разликата при
конкретно приложения курс на банката при увеличението за датата на погасяване
на всяка от тези вноски. Надвзетите суми от банката под форма на курсови разлики за периода
25.08.2008 г. - 07.03.2016 г. като се вземе предвид само вноските при които кредитополучателката
е закупувала валута от банката е в размер на 18 035,82 швейцарски франка, а за периода 01.04.2012 г. -
07.03.2016 г. тази разлика е 17 447,93 швейцарски
франка. Установено е, че валутните
разлики за периода от 25.08.2008 г. - 07.03.2016 г., при които се прилага
превалутиране по курс на Банката към датата на вноската в сравнение с курса при
сключване на договора, изразени в евро възлизат на 18 178,68 евро.
Във връзка с направено оспорване автентичността на представения с
отговора на исковата молба талон от 30.07.2008 г., издаден от Ф.Б.АД, в който е
удостоверено, че А. А. /сега К./ желае да получи жилищен кредит, е изслушана и
приета съдебно-графологична експертиза. Вещото лице е приело с категоричност,
че подписът под документа не е положен от ищцата.
При така установената фактическа
обстановка съдът приема от ПРАВНА СТРАНА
следното:
По иска с правно основание чл.
146 от Закона за защита на потребителите
Съгласно разпоредбата на чл. 146,
ал. 1 от Закона за защита на потребителите неравноправните клаузи в договорите
са нищожни, освен ако са уговорени индивидуално. В конкретния случай, предмет
на предявения иск за нищожност на клаузи от договора за кредит от 25.08.2008 г.
касае разпоредбите на чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 6, ал. 2, чл.
23, ал. 1, чл. 23, ал. 2 и чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 3, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал.
3, чл. 8, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 от него, като е въведено и твърдение, че тези клаузи не
са били индивидуално уговорени, а предварително подготвени, поради което
потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им (чл. 146, ал.
2 от ЗЗП)
Съгласно разпоредбата на чл. 143
от Закона за защита на потребителите, неравноправна клауза в договор, сключен с
потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на изискването
за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и
задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като примерно са посочени някои неравноправни клаузи (т. 1- 17), като
изброяването не е изчерпателно (т. 18). Законът за защита на потребителите намира
приложение в конкретния случай, доколкото възнаградителната лихва по договор за
банков кредит представлява стойността на финансовата услуга, предоставяна от
банката-ответник. В закона се съдържа легално определение на понятието
„финансова услуга” - § 13, т.12 от ДР на
Закона за защита на потребителите и въз основа на него процесния договор се
определя като такава услуга, която предполага задължението на страните по него
да спазват правилата, предвидени в Закона за защита на потребителите при
сключването и изпълнението му. В конкретния случай преценката на съда относно
действителността на оспорените разпоредби следва да се извърши с оглед спазване
на правилата на чл. 143 и при преценка на хипотезите, предвидени в чл. 144 от
закона към момента на сключването на договора за кредит.
На първо място, основателността
на предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че
сключеният договор е в резултат на индивидуално договаряне с кредитополучателя
– ищец в настоящото производство. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК в тежест на
ответника е било да установи това обстоятелство, което изключва приложението на
разпоредбата на чл. 146 от ЗЗП. По делото не са ангажирани доказателства, от
които да се установява при условията на пълно и главно доказване, че оспорените
разпоредби в договора са индивидуално договорени. Следователно, съдът приема,
че не е налице индивидуално уговаряне на клаузите на договора, касаещи
определяне на размера на възнаградителната лихва, както и другите плащания по
договора, извън главницата.
Неравноправна по смисъла на чл.
143, т. 3 от Закона за защита на потребителите е клауза в договора, която поставя
изпълнението на задълженията на търговеца или доставчика в зависимост от
условие, чието изпълнение зависи единствено от неговата воля. В конкретния
случай, разпоредбите на чл. 3, ал. 1 и ал. 5, чл. 6, ал. 3 и чл. 12 от договора
за кредит предвиждат възможност само за банката-кредитор едностранно да променя
базовия лихвен процент, който се явява определящ за размера на възнаградителната
лихва по договора, а оттам и на определената при сключване на договора месечна
вноска. Договорът предоставя възможност само на банката да определя и дължимите
такси и комисионни, свързани с обслужване на договора, като в чл. 3, ал. 5
изрично е посочено, че лихвеният процент не подлежи на договаряне, т.е.
съгласието на кредитополучателят за промяната е изключено към момента на
сключване на договора. Следователно, клаузите в договора, предоставящи право на
банката едностранно да променя размера на възнаградителната лихва и други
дължими плащания за такси и комисионни се явяват неравноправни по смисъла на
чл. 143, т. 3 от Закона за защита на потребителите.
Съгласно разпоредбата на чл. 143,
т. 10 от Закона за защита на потребителите неравноправна, респ. нищожна, е
клауза, която позволява на търговеца или доставчика да променя едностранно
условията на договора въз основа на непредвидено в него основание. От приетото
по делото заключение се установява, че в приетата по делото методика за
определяне на базовия лихвен процент за жилищните кредити, предоставяни от
ответника, определящо е решението на решаващ орган на банката. В методиката,
макар и да са заложени обективни елементи (независещи от волята на банката),
липсва посочена методология, която да определя по какъв начин те влияят върху
промяната на базовия лихвен процент и каква е тежестта на всеки един от тези
компоненти при вземане на решение от компетентния орган. Освен това, ответникът
не е установил, че методологията, е част от съдържанието на процесния договор
за кредит, както и че е относима към исковия период. В този смисъл, промяната
на лихвения процент е поставена в зависимост от волята на управителния орган на
банката, като е налице непредвидено в договора условие по смисъла на разпоредбата
на чл. 143, т. 10 от Закона за защита на потребителите. Законодателят в
разпоредбата на чл. 144 от Закона е ограничил приложението на разпоредбата на
чл. 143, т. 10, в случаите, при които доставчикът на финансови услуги си
запазва правото при наличие на основателна причина да промени без предизвестие
лихвен процент, дължим от потребителя или на потребителя, или стойността на
всички други разходи, свързани с финансовите услуги, при условие че доставчикът
на финансовата услуга е поел задължение да уведоми за прекратяването другата
страна/страни по договора в 7-дневен срок и другата страна/страни по договора
има правото незабавно да прекрати договора.
В процесния договор, обаче, не е предвидена такава възможност за
прекратяване на договора за кредит, в случай на едностранна промяна на лихвения
процент, като единствената възможност, която му е предоставена е да изпълни
предсрочно задължението си. В този смисъл изключението, предвидено в
разпоредбата на чл. 144, ал. 2, т. 1 от Закона за защита на потребителите е неприложимо
по отношение на оспорените разпоредби и те са неравноправни по смисъла на чл.
143, т. 10 и т. 12 от закона.
Следва да се посочи, че не е
налице и изключението, предвидено в чл. 144, ал. 3, т. 1 от Закона за защита на
потребителите, според който разпоредбите на чл. 143, т. 10 и т. 12 от ЗЗП не се прилагат по
отношение на сделките с ценни книжа, финансови инструменти и други стоки или
услуги, чиято цена е свързана с колебанията/измененията на борсовия курс или
индекс или с размера на лихвения процент на финансовия пазар, които са извън
контрола на търговеца или доставчика на финансови услуги. Това е така, тъй като
в конкретния случай, промяната на лихвения процент не е поставена извън
контрола на търговеца, тъй като решението е взето от орган на банката без да е
посочено въз основа на какви независещи от банката фактори е определен.
Предвид на изложеното, съдът
приема, че разпоредбата на чл. 3, ал. 1, чл. 3, ал. 3, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал.
3, чл. 8, ал. 2 и чл. 12, ал. 1 от Договор за покупка на недвижим имот № HL42682/2008 г. са неравноправни и в този смисъл нищожни на
основание чл. 146 във връзка с чл. 143, т. 3, 10 и т. 12 от Закона за защита на
потребителите.
По отношение на уговореното в чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3,
чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 23, ал. 1, чл. 23, ал. 2, следва
да се посочи, че съгласно чл. 1, ал. 1 от ищцата е предоставен кредитен лимит в
швейцарски франкове, чиито размер е 51930 евро. Установява се, че усвоената от
кредитополучателя сума е в евро,
които са превалутирани служебно от банката при спазване на чл. 2, ал. 3 от
договора. Съгласно оспорената от ищцата разпоредба на чл. 6, ал. 2 от договора
погасителните вноски е следвало да бъдат внасяни в швейцарски франкове, като не
се установява по делото, че погасителната сметка е открита в тази валута. За
ответника е възникнало правото независимо от това в каква валута се внася
вноската, да извършва превалутиране по курс „продава“, определен от него.
Разликата във вноските, получена от една страна при превалутиране по различни
курсове, определени от банката, а така също и от устойчивото покачване на
швейцарския франк спрямо лева в периода след сключване на договора,
представлява печалба за банката, различна от уговорената възнаградителна лихва.
Тази разлика не е част от основния предмет на договора за кредит, нито
представлява цена на финансова услуга. С включване на разпоредбата на чл. 23,
ал. 1 от договора кредитополучателят е поел изцяло риска от промяна във
валутните курсове на съответната валута, както и е поставен в зависимост от
определения от търговеца курс „купува“ и курс „продава“. Механизмът, по който
този курс е определен от банката за исковия период, не е установен по делото.
„Неравноправна е
неиндивидуално договорена клауза от кредитен договор в чуждестранна валута,
последиците от която са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя
и която не е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят не може
да прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите последици от сключването
на договора и когато при проверката й за неравноправния характер бъде
констатирано, че въпреки изискванията за добросъвестност, тя създава във вреда
на потребителя значително неравновесие между правата и задълженията на
страните, произтичащи от договора, като в този случай за валутните разлики
приложение не намират изключенията на чл.144, ал.3 ЗЗП.” (В този смисъл Решение
№ 295/22.02.2019 г. по т.д. № 3539/2015 г. и Решение № 294/27.03.2019 г. по
т.д. № 1599/2017 г. по описа на ВКС)
Следователно с оглед разпоредбите на чл. 146 от ЗЗП чл.
1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл. 2, ал. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 23, ал.
1, чл. 23, ал. 2 от договора са неравноправни, респ. нищожни.
По иска с правно основание чл.
55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите.
Съгласно разпоредбата на чл. 55,
ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, който е получил нещо без
основание или с оглед неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го
върне. С оглед твърденията, изложени в исковата молба, ищецът твърди, че налице
начална липса на основание, тъй като поддържа, че е изпълнил несъществуващо
задължение, както и поради нищожност на клаузи от договора. Основателността на
предявения иск е поставена в зависимост от това по делото да се установи, че
исковата сума е платена от ищеца, че ответникът е получил тази сума, както и че това плащане е извършено без правно
основание. Съобразно правилата за разпределяне на доказателствената тежест
ищецът е следвало да установи, че е извършил плащане на исковите суми, а ответникът
– да установи, че е налице основание за получаване на сумата. Доколкото извънсъдебната претенция на
ответника се основава на твърдение за възникнало в негова полза право за
едностранно да промени размера на възнаградителната лихва, както и да получи плащане при превалутиране
на евро в швейцарски франкове и доколкото се установява нищожност на клаузите
от договора, на които той основава правото си, то се установява, че не е налице
основание да бъдат събирани по-големи от уговорените суми.
Предвид
на изложеното и доколкото се установява, че за периода от 01.04.2012 г. до 07.03.2016
г. ищецът е заплащал увеличени вноски поради разликите при превалутиране на
задълженията в швейцарски франкове, като увеличението е общ размер на 17552,64
евро . Установява се, че общият размер на разликата на платените суми, поради
едностранното увеличение на лихвения процент въз основа на нищожните клаузи в
договора за кредит е 2181,52 евро. Установява се, че разликата в таксата за
управление, изчислена на база превалутирането на главницата е в размер на 257,09
евро, а на разликата неполучена от ищеца при усвояване на кредита е в размер на
1076,71 лева.
Предявеният
иск се явява основателен за посочените суми.
С
отговора на исковата молба ответникът е направил при условията на евентуалност
възражение за изтекла погасителна давност на вземането за сумата, представляваща недължимо платено
поради валутна разлика към момента на усвояването – 550,51 евро (или 1076,71
лева). Задължението на ответника да възстанови недължимо получената сума по чл.
55, ал. 1 от ЗЗД възниква от момента на плащането, като приложение намира
общата 5-годишна давност (чл.110 от ЗЗД). В конкретния случай, и доколкото се
установява, че усвояването на кредита е станало на 05.09.2008 г., то съответно
към този момент е настъпило както обедняването, така и обогатяването на
ответника с исковата сума. Следователно и към датата на подаване на исковата
молба вземането е погасено по давност.
По разноските
Съгласно чл. 78, ал. 1 от ГПК
ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6034,44 лева,
представляваща направени по делото разноски, съразмерно с уважената част от
исковете.
Съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК
ищецът следва да бъде осъден да заплати сумата от 997,92 лева, представляващи
направени по делото разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете.
Воден от горното, Софийски градски съд, І-18 състав
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНИ
по иск с правно
основание чл. .146, ал. 1 във връзка с чл. 143 и 144 от Закона за защита на
потребителите, предявен от А.Г.К., ЕГН-**********,***
против „Ю.Б.“ АД, ЕИК –*********,
със седалище и адрес на управление *** на следните клаузи от Договор за кредит
за покупка на недвижим имот HL42682/25.08.2008 г.: чл. 1, ал. 1, чл. 1, ал. 3, чл.
2, ал. 1, чл. 2, ал. 3, чл. 6, ал. 2, чл. 23, ал. 1, чл. 23, ал. 2 и чл. 3, ал.
1, чл. 3, ал. 3, чл. 3, ал. 5, чл. 6, ал. 3, чл. 8, ал. 2 и чл. 12, ал. 1.
ОСЪЖДА на основание чл. 55, ал. 1 от
Закона за задълженията и договорите „Ю.Б.“
АД, ЕИК –*********, със седалище и адрес на управление *** да заплати на А.Г.К., ЕГН-**********,*** сумата от 17552,64 евро, представляваща получена
от ответника сума в периода от 01.04.2012 г. – 07.03.2016 г. по Договор да кредит за покупка на недвижим
имот № HL42682/25.08.2008 г. в резултат на курсови разлики
на швейцарския фрак по отношение на евро, сумата от 2181,52 евро, представляваща получена от ответника сума в периода
от 01.04.2012 г. – 07.03.2016 г в резултат на увеличение на вноските поради
изменение в лихвения процент на договорната лихва и сумата от 257,09 евро, представляваща получена от
ответника сума в периода от 01.04.2012 г. – 07.03.2016 г за такса за управление
в резултат на курсови разлики на швейцарския фрак по отношение на евро, ведно
със законната лихва върху тези суми от датата на подаване на исковата молба –
31.03.2017 г. до окончателното плащане като
отхвърля иска за разликата над
сумата от 17552,64 евро до предявения размер от 28034,56 евро и за сумата от
550,51 евро – недължимо платена сума поради валутна разлика, получена от
превалутирането на кредита към момента на усвояването му като неоснователен.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК
„Ю.Б.“ АД, ЕИК –*********, със
седалище и адрес на управление *** да заплати на А.Г.К., ЕГН-**********,*** сумата от 6034,44 лева представляващи направени по делото разноски съразмерно
с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК
А.Г.К., ЕГН-**********,*** да
заплати на „Ю.Б.“ АД, ЕИК –*********,
със седалище и адрес на управление *** сумата от 997,92 лева, представляваща направени по делото разноски съразмерно
с отхвърлената част от исковете.
Решението може да
се обжалва в двуседмичен срок от връчването на препис от него на страните пред
Софийски апелативен съд.
СЪДИЯ: