№ 6396
гр. София, 09.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на
осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ
при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело №
20241110149720 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК (Иск за
установяване на вземане по заповед за изпълнение при връчване по чл.47
ГПК)
Производството е образувано по искова молба с вх. № 268941/22.08.202
г., от „**********, ********, с която са предявени обективно и субективно
кумулативно съединени положителни установителни искове, с правна
квалификация, както следва:
1. срещу В. К. П. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: *************
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
2007.97 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 25.03.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
245.80 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 23.02.2024 г.,
изчислена върху главница от 2009.97 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
48.76 лева главница за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,
1
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 25.03.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 9.20 лева -
лихва за периода 16.07.2021 г. до 23.02.2024 г., изчислени върху главница
от 48.76 лева
за които суми има издадена Заповед № 10396/05.04.2024 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 17325/2024 по описа на
СРС, за абонатен номер *******, ID номер *****, инсталация № **********,
за топлоснабден имот *************
2. срещу С. В. П. с ЕГН:**********,, с постоянен адрес: *************
1. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ, с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
669.32 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 25.03.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането
2. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД , с който да се признае
за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца сумата от
81.93 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 23.02.2024 г.,
изчислена върху главница от 669.32 лева
3. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ , с който да
се признае за установено между страните, че ответникът дължи на ищеца
16.26 лева главница за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 25.03.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 3.06 лева -
лихва за периода 16.07.2021 г. до 23.02.2024 г., изчислени върху главница
от 16.26 лева
за които суми има издадена Заповед № 10396/05.04.2024 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 17325/2024 по описа на
СРС, за абонатен номер *******, ID номер *****, инсталация № **********,
за топлоснабден имот *************
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са
съсобственик на жилище, което представлява топлоснабден имот с адрес:
*************. Твърди, че на основание чл.153, ал.1 ЗЕ следва да заплащат
топлинна енергия и като собственици са потребители на топлинна енергия.
Изложени са твърдения, че ищецът е предоставил топлинна енергия на
ответниците за процесния период, количество и за процесния обект, а
2
ответниците не са заплатили количеството топлинна енергия по цени,
одобрени от КЕВР, както и разходите по дяловото разпределение. Твърди, че
изискуемостта на вземанията за топлинна енергия настъпва в 45-дневен срок
след изтичане, за която се отнася периода, за който се отчита топлинна
енергия, на основание чл.32-33 ОУ. Позовава се, че този срок е настъпил и
ответниците не са платили, като се дължи лихва за забава. Претендира сумата
за дялово разпределение, на основание чл.139-139а, ч.140 ЗЕ и Наредба № 16-
334/16.04.2007 г., като същите не е изплатил сумата по услугата по дялово
разпределение, въпреки чл.22 ОУ. Твърди, че лихва за забава се дължи, ако
клиентът не плати в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят вземанията.
Моли съда да уважи иска. Претендира разноски. Моли делото да се
гледа в тяхно отсъствие. Прави възражение за прекомерност на разноските на
противната страна. Прави искане за неприсъствено решение.
В исковата молба е посочена банкова сметка за заплащане на дължимите
суми: ******, IBAN: ****** BIC: SOMBBGSF.
В срока по чл.131 ГПК, ответниците чрез особения си представител
оспорва исковата молба по основание и размер. Оспорват ответниците да са
наследници на Д. П.а. Оспорва да се дължи лихва. Прави възражение за
давност.
В открито съдебно заседание (о.с.з.) ищецът, редовно призован,
представлява се от юрисконсулт. Поддържа исковете. Претендира разноски.
Представя списъка по чл.80 ГПК.
Ответниците се представляват от особен представител. Поддържа
отговорите на исковите молба. Моли да се отхвърлят исковете-
Третото лице – помагач, редовно призовано, не се явява и не се
представлява в о.с.з. Депозира писмена молба.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и
извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
По валидността и допустимостта на производството
С определение № 8240/18.02.2025 г. съдът се е произнесъл за
допустимостта на установителния иск, след заповедно производство, поради
което съдът не приема за необходимо да повтаря в мотивите на настоящото
решение, приетото и произнесено вече от съда (л. 87-95 от делото).
Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото
производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна, при наличието на
правен интерес от исков процес. Заплатена е необходимата държавна такса.
Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални
предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване
3
правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят
неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което
производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.
По основателността на иска
С определение № 8240/18.02.2025 г. съдът е отделил спорни и
безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за
уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 87-95 от
делото).
За да бъде уважен иска, ответникът трябва да има качеството на клиент
на топлинна енергия по смисъла на чл.153 ЗЕ и §1, т.42 от ДР на ЗЕ за
процесния период и имот.. Съгласно задължителното за съдилищата
тълкуване, дадено с т. 1 от Тълкувателно решение № 2/17 г. по т. д. № 2/17
г. на ОСГК на ВКС, предоставяйки съгласието си за топлофициране на
сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване са подразбирани клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към
които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия
на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна
енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди /чл.
153, ал. 1 ЗЕ/ и дължат цената на доставената топлинна енергия. Съгласно
разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ потребител, респ.
битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице –
ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.
Видно от представеният акт за сключен граждански брак, на 20.12.1981
г. В. К. П., роден на ***** г. и Д. В. С., а по мъж П.а, родена на * г., са
сключени граждански брак (л.176 от делото).
Видно от представения договор за продажба на държавен недвижим
имот, на 25.03.1991 г. В. К. П. и Д. В. П.а, като съпрузи, по време на брака, са
купили, апартамент с адрес: ***** (л. 16 от делото). Същият апартамент е
идентичен с процесния. Тъй като е придобит по време на брака, апартаментът
представлява съпружеска имуществена общност (СИО), на основание чл.19
СК (1985 г.).
Видно от представеното удостоверение за наследници Д. В. П.а е
починала на 26.02.2017 г. като омъжена. Оставила е като свои законни
наследници В. К. П. и С. В. П. (л.173 от делото).
При това положение ответниците са наследници на Д. В. П.а. Нормата
на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните
наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството
по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или
отказ от наследството. По делото не се установи и не се доказа от
ответниците, че не са приели наследството или са го приели по опис, поради
4
което е налице законовата презумпция, че е наследник (Решение № 437 от
17.01.2012 г. на ВКС по гр. д. № 70/2011 г.).
Със смъртта на Д. В. П.а СИО се прекратява, на основание чл.27, ал.1 вр.
чл.44, т.1 СК (2009 г.). При това положение 1/2 идеална част е за ответника В.
К. П., а останалата 1/2 идеална част е в имуществото на наследодателя Д. В.
П.а. Тази 1/2 ид. ч. се разпределя по равно между двата ответниците, като
наследници съпруг и дете, на основание чл.5, ал.1 и чмл.9, ал.1 ЗН.
Следователно всеки един от двамата ответниците е получил по наследство 1/4
от процесния апартамент.
Така ответникът В. П. има 1/2 ид.ч. придобито по време на брака и след
неговото прекратяване и 1/4 ид. ч. по наследство. Общо има 3/4 ид. ч. от
правото на собственост върху процесния имот.
Другият ответник С. П. има 1/4 ид. ч. от правото на собственост върху
процесния имот.
С оглед изложеното съдът приема, че ответниците са съсобственици на
процесния имот, като такива представляват потребители на топлинна енергия.
Като съсобственици на основание чл.30, ал.3 ЗС са задължение да понасят
ползите и тежестите от вещта, съобразно тяхното право на собственост. Ето
защо ответниците отговарят спрямо ищеца спрямо тяхната част от
съсобствената вещ.
Съдът кредитира всички писмени доказателства и писмени
доказателствени средства, които са приложени и приобщени по делото, с
изключение на изброените по-долу.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на
топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за
дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 – чл. 148 и в Наредба Е-РД 04-1 от 12.03.2020 г.
Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за
отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.
142, ал. 2 от ЗЕ/, като според чл. 145, ал. 1 от Закона, топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
По делото е приета съдебно-техническа експертиза (СТЕ) (л. 149-155
от делото), чието заключение съдът напълно кредитира като пълно,
обосновано и изготвено от компетентно вещо лице. От заключението се
установи, че за процесния период и имот е доставяно твърдяното количество
топлинна енергия от ответника, въз основа на което са сформирани
процесните суми. Установи се, че през процесния период, имотът се намирал в
сграда, в която е извършвана услуга по дялово разпределение. Сумите
съответстват на цените на топлинната енергия, определи от КЕВР. От
заключението се установи, че сградата е в режим на етажна собственост и има
5
сградна инсталация. От заключението и от представения документ се
установи, че има сключен договор между собствениците на процесната сграда,
където се намира апартамента и третото лице-помагач за услуга по дялово
разпределение. От заключението се установи, че ищцовото дружество е
доставяло процесното количество топлинна енергия, измерванията са били
правилни, уредите са измервали правилно. Установите се количеството и
цената на ТЕ. От заключението се установи, че уредите са метрологично
точни, отчитат правилно и показанията съответстват на твърдяното в исковата
молба. Ето защо съдът приема, че са доказани втора, четвърта и пета
предпоставка за уважаване на исковата претенция.
По делото е приета съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ), чието
заключението съдът напълно кредитира като обосновано, пълно и изготвено
от компетентно лице. От него се установи размера на вземанията за
процесните суми. Установи се, че не е имало плащане за процесния период и
имот (л. 142-145 от делото). Заключението на вещото лице установява
размера на дължимите суми за целия процесен период. Съдът приема, че е
доказаната третата и шестата предпоставка за уважаване на исковата
молба.
Между СТЕ и ССчЕ има разминаване между дължимата главница за
топлинна енергия. Видно от ССчЕ, това се дължи на възстановяване на суми,
нулиране на фактури, промяна цената на енергия и на прихващане, докато
СТЕ отчита само показанията на уредите. При това положение, по отношение
на дължимите суми, съдът кредитира ССчЕ, а не СТЕ, защото ССчЕ отчита
плащанията, възстановявания, прихващания и други действия, които
намаляват дължимата сума.
В чл. 61, ал. 1 от действалата през исковия период Наредба Е-РД 04-1 от
12.03.2020 г. за топлоснабдяването е предвидено, че дяловото разпределение
на топлинната енергия между клиентите в сграда – етажна собственост, се
извършва възмездно от лицето, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ и
избрано от клиентите или от асоциацията по чл. 151, ал. 1 ЗЕ, при спазване
изискванията на тази наредба и приложението към нея.
Съгласно чл. 36 от Общите условия на ищеца от 2016 г. клиентите
заплащат цена на услугата дялово разпределение, като стойността се формира
от: цена за обслужване на партидата на клиент и цена на отчитане уредите за
дялово разпределение. В клаузата на чл. 36, ал. 2 от Общите условия от 2016 г.
е предвидено, че редът и начинът на заплащане на услугата се определя от
продавача, съгласувано с търговците, извършващи услугата дялово
разпределение, и се обявява по подходящ начин на клиентите. С общите
условия, одобрени от ДКЕВР, се урежда съдържанието на договора за
продажба на топлинна енергия между страните, който на основание чл. 20а
ЗЗД има сила на закон за последните.
Предвид горните обстоятелства ищецът се легитимира като субект,
който има право да получи цената на извършваната услуга дялово
6
разпределение, съобразно което предявените искове за установяване на
дължимостта на тази сума в полза на ищеца – в качеството му на продавач на
топлинна енергия, се явяват установени по основание.
На основание чл. 22 от Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди на **** клиентите са длъжни да заплащат цена за
услугата "дялово разпределение", извършвана от лицето по чл. 139а от ЗЕ,
като стойността на тази услуга се формира по определения в общите условия
начин. Безспорно е установено, че в целия процесен период дяловото
разпределение е извършвано от третото лице - помагач. Ето защо искът за
сумата за дялово разпределение е основателен.
С оглед изложеното по делото се установи, че ответникът е собственик
на процесния апартамент и дължи разходите и възнагражденията, които
ищецът е направил по доставка на топлинна енергия в твърдените количество.
Следователно задълженията за главниците по топлинна енергия и дялово
разпределение са дължими.
След като се дължат главниците, то се дължи и мораторните лихви върху
тях, поради забавено плащане, на основание чл.86 ЗЗД. Съгласно чл.33 ОУ от
ищеца, сумите се заплащат в 45-дневен срок след изтичане на срока, за който
се отнасят. Най-късното вземане, за което е предявена исковата претенция е за
м.04.2023 г. Към момента на предявяване на заявлението/исковата молба и
приключване на съдебното дирене (чл.235, ал.3 ГПК), изискуемостта на чл.33
ОУ е настъпила. Ето защо вземането за мораторна лихва върху главница за
топлинна енергия се дължи.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД, когато няма определен срок
за изпълнение, какъвто е и даденият казус относно престирането на цената на
услугата дялово разпределение, длъжникът изпада в забава, след като бъде
поканен от кредитора. Поканата за заплащане има значение за определяне на
началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер на законната лихва върху дължимата
се като главница сумата. До приключване на производството пред
първоинстанционния съд ищцовото дружество не е ангажирало доказателства
за връчването на ответника на такава покана относно заплащането на услугата
за дялово разпределение, съобразно което последният не е изпаднал в забава и
не дължи на ищеца обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД върху главницата за
дялово разпределение. В този част исковете са неоснователни.
По възражението за давност
Съгласно ТР № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС,
ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от
топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи
се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните
плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват
7
с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. "в" ЗЗД, както и
лихвите за забава.
С погасяване на главницата и съответната мораторна лихва се погасява,
на основание чл.119 ЗЗД.
По повод направеното възражение за давност, съдът е назначил съдебно-
счетоводна експертиза по давността (л.146-148 от делото).
От заключението на тази експертиза се установи какъв е размерът на
дължимите суми за период три години назад от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК – 25.03.2024 г., които суми към 25.03.2021 г. са с настъпила
изискуемост по чл.33 ОУ, чиито падеж е настъпил след дата 25.03.2021 г.,
съобразно исковия период.
Най-ранната дата за което се претендира сума е м.05.2021 г. Фактурата е
издадена на 31.05.2021 г. (л.28 от делото). Следователно за тази сума
давността настъпва на 15.07.2021 г., т.е. след 25.03.2021 г. Само на това
основание възражението за давност не е основателно за главница за ТЕ и за
ДР.
Видно от заключението по ССчЕ по давността, вещото лице е
установило, че няма погасени суми по давност, тъй като изискуемостта им е
възникнала след 25.03.2021 г.
При съпоставка на заявена претенция, сумата по счетоводната
експертиза и по тази за давността, с изключение на частта за лихва върху
топлинна енергия, се получа следното:
Табл. 1
1234567
Експертиза по давността
Три годишен период, лева
РазмерССчЕ
Период по
№искпо ИМ,(доказанаИзвод
от 25.03.2021
иска
левачаст), лева
до 25.03.2024
Претендираната сума е
отм.05.2011доказана по размер и
Главница за
12677.292677.292677.29
основание
ТЕ
дом.04.2023Не е настъпила давност
Искът е частично доказан по
от15.9.2022
Мораторна
размер.
2327.73324.40324.40
лихва за ТЕ
до23.2.2024Не е настъпила давност
Претендираната сума е
отм.05.2021доказана по размер и
Главница за
365.0265.0265.02
основание
ДР
дом.04.2023Не е настъпила давност
Искът е недоказан по
от16.7.2021
Мораторна
основание
412.260.000.00
лихва за ДР
до23.2.2024
Общо3082.303066.713066.71
8
При съпоставка на данните от таблицата се получава следните изводи:
Искът за главница за топлинна енергия е доказан по основание и размер.
В. П. дължи 2007.97 лева, а С. П. - 669.32 лева.
Искът за мораторна лихва е доказан по основание и размер за сумата от
324.40. Не е доказан за разликата от 324.40 лева до пълния претендиран
размер от 327.73 лева, което е 3.33 лева. В. П. дължи 243.30 лева. За разликата
от 243.30 лева до пълния претендиран размер от 245.80 лева, а именно 2.50
искът не е доказан по размер. С. П. дължи 81.10 лева, като за разликата от
81.10 лева до пълния претендиран размер от 81.93 лева, а именно 0.83 лева,
искът не е доказан по размер.
Искът за главница за ДР е доказана по основание и размер. Следва да се
уважи напълно. В. П. дължи 48.76 лева, а С. П. – 16.26 лева.
Исковете за мораторна лихва върху сумата за дялово разпределение
следва да отхвърли изцяло.
По разноските
Съгласно т. 12 на ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г.,
ОСГТК, ВКС, съдът следва да се произнесе по разпределението на
отговорността за разноски в заповедното и исковото производство.
С оглед изхода на делото, двете страни имат право на разноски,
пропорционално на уважена и отхвърлена част, на основание чл.78, ал.1 и
ал.3 ГПК.
Тъй като ответниците се представляват от особен представител същите
не претендират разноски.
При съпоставка на доказана част, съответно отхвърлена, уважена се
получава следното:
ОБЩО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ - Табл. 2
123
№Вид частРазмер, лева
1Претенция по ИМ3082.30
2Доказана част3066.71
3Недоказана част15.59
3Уважена част3066.71
4Погасена по давност0.00
5Неуважена част - недоказана част и погасена по давност част15.59
По заповедното производство
Разноски на заявител - Табл. 3
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
9
1Юрисконсултско възнаграждение-50
2държавна такса1061.65
3Общо111.65
4 Разноски по чл.78, ал.1 ГПК111.09
Разноските на заявител се смятат като общият размер разноски се
умножи по пропорцията, получена от уважената част (Табл.2, ред 3),
разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред.1).
За В. П. се получава 83.32 лева, а за С. П. – 27.77 лева.
Ето защо В. К. П. с ЕГН:**********, с постоянен адрес: *************
следва да бъде осъдена да заплати на „**********, ******** сумата в размер
на 83.82 лева (осемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 17325/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
Ето защо С. В. П. с ЕГН:**********,, с постоянен адрес: *************
следва да бъде осъдена да заплати на „**********, ******** сумата в размер
на 27.77 лева (двадесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 17325/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
По исковото производство
Юрисконсултско възнаграждение и в законовия размер по чл.25 НЗПП.
Разноски на ищец- Табл. 5
1234
№Вид разходЛистРазмер, лева
1Държавна такса15195.44
2Юрисконсултско възнаграждение-100.00
3Съдебно-техническа експертиза (СТЕ)1001000.00
4Съдебно-счетоводна експертиза (ССчЕ)1011000.00
5--0.00
6Съдебни удостоверения48,103,167,16920.00
7Особен представител77610.00
8 Общо 2925.44
9Пропорционално на уважената част-2910.64
10Експертиза по давността102300.00
11Разноски по чл.78, ал.1 ГПК3210.64
Ответникът се представлява от особен представител, поради което
разходът за експертиза по давността е за сметка на ищеца, на основание чл.83,
10
ал.1, т.5 ГПК.
Възражението за давност не е основателно, поради което този разход
следва да се признае изцяло на ищеца, която го е направила, а не
пропорционално. Затова не се включва в ред 5 в Табл.5, а се включва в ред 10.
Ред 9 се получава като общият брой разноски за всички искове (ред 8 на
тази таблица) се умножи на пропорцията, получена от уважената част (Табл.2,
ред 3), разделена на претенцията по ИМ (Табл.2, ред. 1).
Следователно В. П. следва да понесе разноски в размер на 2 407.98 лева,
а С. П. - 802.66 лева
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „**********,
******** срещу В. К. П. с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
************* обективно и субективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, че В. К. П. с ЕГН:********** дължи
на „********** следните суми, както следва:
1. 2007.97 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 25.03.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ
2. 243.30 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 23.02.2024 г.,
изчислена върху главница от 2009.97 лева, на основание чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от 243.30 лево до пълния претендиран размер от 245.80 лева, а
именно 2.50 лева, като неоснователен и недоказан по размер.
3. 48.76 лева главница за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната
лихва от 25.03.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ
4. чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, който да се признае за
установено между страните, че ответникът дължи на ищеца 9.20 лева -
лихва за периода 16.07.2021 г. до 23.02.2024 г., изчислени върху главница
от 48.76 лева
за които суми има издадена Заповед № 10396/05.04.2024 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 17325/2024 по описа на
СРС, за абонатен номер *******, ID номер *****, инсталация № **********,
за топлоснабден имот *************
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
11
„**********, ******** срещу В. К. П. с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
************* положителен установителен иск с правна квалификация
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който се иска да бъде
признато за установено, че В. К. П. с ЕГН:********** дължи на „**********
сумата от 9.20 лева - лихва за периода 16.07.2021 г. до 23.02.2024 г., изчислени
върху главница от 48.76 лева, за която сума има издадена Заповед №
10396/05.04.2024 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.
гр. д. № 17325/2024 по описа на СРС, за абонатен номер *******, ID номер
*****, инсталация № **********, за топлоснабден имот *************.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от „**********,
******** срещу С. В. П. с ЕГН:**********,, с постоянен адрес:
************* обективно и субективно кумулативно съединени
положителни установителни искове, че В. К. П. с ЕГН:********** дължи
на „********** следните суми, както следва:
1. 669.32 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г., ведно със
законната лихва от 25.03.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до
изплащане на вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК
вр. с чл. 153 вр. чл. 149 ЗЕ;
2. 81.10 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2022 г. до 23.02.2024 г.,
изчислена върху главница от 669.32 лева, на основание чл. чл.422 вр.
чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата от 81.10 лева до пълния претендиран размер от 81.93 лева, а
именно 0.83 лева, като неоснователен и недоказан по размер;
3. 16.26 лева главница за периода м.05.2021 г. до м.04.2023 г.,
представляваща сума за дялово разпределение, ведно със законната лихва
от 25.03.2024 г. (дата на подаване на заявлението) до изплащане на
вземането, на основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 153
вр. чл. 149 ЗЕ
за които суми има издадена Заповед № 10396/05.04.2024 за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК по ч. гр. д. № 17325/2024 по описа на
СРС, за абонатен номер *******, ID номер *****, инсталация № **********,
за топлоснабден имот *************.
ОТХВЪРЛЯ изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от
„**********, ******** срещу С. В. П. с ЕГН:**********,, с постоянен адрес:
************* положителен установителен иск с правна квалификация
чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 ГПК вр. с чл. 86 ЗЗД, с който да бъде признато за
установено, че В. К. П. с ЕГН:********** дължи на „********** сумата от
3.06 лева - лихва за периода 16.07.2021 г. до 23.02.2024 г., изчислени върху
главница от 16.26 лева, за която сума има издадена Заповед №
10396/05.04.2024 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.
гр. д. № 17325/2024 по описа на СРС, за абонатен номер *******, ID номер
*****, инсталация № **********, за топлоснабден имот *************.
12
ОСЪЖДА В. К. П. с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
************* да заплати на „**********, ******** сумата в размер на
83.82 лева (осемдесет и три лева и осемдесет и две стотинки),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 17325/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА С. В. П. с ЕГН:**********,, с постоянен адрес:
************* да заплати на „**********, ******** сумата в размер на
27.77 лева (двадесет и седем лева и седемдесет и седем стотинки),
представляващи разноски по ч. гр. д. № 17325/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА В. К. П. с ЕГН:**********, с постоянен адрес:
************* да заплати на „**********, ******** сумата в размер на
2 407.98 лева (две хиляди четиристотин и седем лева и деветдесет и осем
стотинки), представляващи разноски по гр. д. № 49720/2024 г. по описа на
СРС, на основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
ОСЪЖДА С. В. П. с ЕГН:**********,, с постоянен адрес:
************* да заплати на „**********, ******** сумата в размер на
802.66 лева (осемстотин и два лева и шестдесет и шест стотинки),
представляващи разноски по гр. д. № 49720/2024 г. по описа на СРС, на
основание чл.78, ал.1 и ал.8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице – помагач
********* ЕООД, със седалище и адрес на управление: ******* на страната
на ищеца „**********, у*******, на основание чл.219 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД чрез СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, в двуседмичен срок от съобщаването
му, по реда на Глава XX ГПК, на основание чл.258 ГПК.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните и третото лице –
помагач.
ДЕЛОТО да се докладва на съдия - докладчик при постъпване на книжа
и след изтичане на срок.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
13