№ 3039
гр. Варна, 13.09.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Таня Кунева
при участието на секретаря Тодорина Ат. Трифонова
като разгледа докладваното от Таня Кунева Гражданско дело №
20233110107887 по описа за 2023 година
Производството е по реда на Закона за защита от домашното насилие.
Образувано е по молба, подадена от Р. А. Г. с ЕГН **********, с ** за
постановяване на мерки за защита срещу П. Р. Г., ЕГН **********, роден на
**г., с постоянен адрес: **.
Молителката твърди, че е майка на ответника, който упражнявал над нея
домашно насилие. Твърди, че на 16.06.2023 г. около 18:30 часа, след като се
прибрала от работа и след като сина й ** се прибрал от разходка с куче,
заварили в дома им ответника, който бил в нетрезво състояние. Ответникът ги
обиждал и псувал: „Боклуци, кучета на исляма, ще ви изям, Ще ви изнасиля и
двамата“. Блъснал майка си и съборил брат си на земята и започнал да го рита
и да го налага с юмруци по главата. Молителката твърди, че се е намесила и
** избягал. П. се върнал, започнал да я рита в краката и после в гърба.
Обадили се в полицията и по време на разговора с тел. 112 ответникът
захапал дясната й ръка над китката и дърпал силно. ** избягал на улицата,
като при опита да го догони ответникът счупил стъклата на вратата на
антрето. Ответникът го гонил, уморил се и се прибрал. Твърди се, че
ответникът е агресивен безпричинно, злоупотребява с алкохол и проявява
явно незачитане на общоприети норми на поведение. Нееднократно била
заплашвана, поради което моли съда да задължи ответника да се въздържа от
извършване на домашно насилие спрямо него, да му се забрани да
приближава местоживеенето и местоработата й.
В съдебно заседание молбата се поддържа от процесуалния представител
на молителката и моли за уважаването й. Претендират се сторените разноски.
1
В предоставения на ответника срок не е постъпил отговор от ответника.
В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител.
Настоящият съдебен състав на ВРС като взе предвид становищата на
страните и събраните по делото доказателства намира следното от
фактическа и правна страна:
Молбата е подадена от и против правен субект от кръга на описаните в
хипотезата на нормата на чл. 8, т. 1 ЗЗДН и е насочено срещу надлежен
ответник – низходящ (син) на пострадалата (чл. 3, т. 5 ЗЗДН) и с излагане на
факти, осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, доколкото молбата е
подадена на 20.06.2023 г., а твърдения акт на домашно насилие е осъществен
на 16.06.2023 г., поради което производството по делото се явява
процесуално допустимо и спорът между страните следва да бъде разгледан по
същество.
Съобразно чл.2 от ЗЗДН домашно насилие съставлява всеки акт на
физическо, психическо или друго принудително въздействие, опитът за
извършване на такова, както и принудителното ограничаване на личната
свобода и личния живот спрямо лица, които се намират или са били в
семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които
обитават едно жилище.
Не е спорно между страните, а и от представените по делото
доказателства се установява, че страните по делото се намират в твърдяната
родствена връзка – молителката е майка на ответника.
На основание чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН като доказателство по делото е
приложена декларация от молителката за осъществено спрямо нея домашно
насилие, с твърдения идентични на описаните в молбата.
Видно от представеното по делото медицинско удостоверение №
**/2023 г. от 16.06.2023 г. е установено от лекар при МБАЛ „**“ АД, че
молителката е получила ожулвания, травматичен оток и кръвонасядания в
областта на дясната предмишница, които са резултат на действието на твърди
предмети с подчертани ръбове, каквито биха могли да бъдат вкл. човешки
зъби; кръвонасядания по лявата мишница, гръдния кош, травматичен оток и
кръвонасядане по левия глезен, контузия на гръдния кош, контузия на левия
глезен - резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети. Съгласно
заключението описаните травматични увреждания биха могли да бъдат
получени по указаните време и начин и са обусловили временно разстройство
на здравето неопасно за живота.
Видно от постановление от 14.08.2023 г. от Районна прокуратура Варна
е отказано да се образува досъдебно производство, поради това че е
причинена лека телесна повреда в условие на домашно насилие, което не
съставлява престъпление от общ характер, а от частен характер.
От съвкупния анализ на събраните по делото доказателства съдът
намира, че може да се направи извод, че по отношение на молителката
осъществен акт на домашно насилие на 16.06.2023 г. от страна на ответника.
На първо място, в случая следва да се има предвид, че съгласно чл. 13,
2
ал. 2, т. 3 ЗЗДН, декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН представлява
доказателствено средство, което съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е основание за
издаване на заповед за защита, дори и да няма други доказателства за
извършено насилие, макар че, както бе посочено по-горе, от събраните по
делото доказателства – медицинско удостоверение и постановление на ВРП,
също се потвърждават изложените в молбата за защита обстоятелства.
С оглед специфичния характер на отношенията, чиято защита се търси
по ЗЗДН е предоставен улеснен за молителя търсещ защита срещу домашно
насилие ред, като представи декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН и на която е
придадено доказателствено значение и в случай на липса на други
доказателства, съдът да издаде заповед за защита от домашно насилие само
на основание приложената декларация, доколкото в нея се съдържа
конкретно и ясно описание, като посочване на датата, мястото, времето,
съответно и конкретните действия, с които е извършено действието на
насилие по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН. В този случай, в доказателствената
тежест на ответника при направеното оспорване, че е извършил акт на
домашно насилие, е да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе
до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната
доказателствена сила. В тази насока ответникът не е провел такова насрещно
доказване, а и от ангажираните доказателства се установяват предпоставките
за ангажиране отговорността на ответника. Последният е проявил физическа
и вербална агресия спрямо молителя, което поведение съдът намира, че е
подведимо под предвидените в чл. 2 ЗЗДН форми на домашно насилие и
представлява физическо и психическо такова.
Ето защо, от съвкупния анализ на събраните доказателства и въз основа
на представената декларация по чл.9 от ЗЗДН съдът приема, че спрямо
молителката са упражнени актове на домашно насилие, представляващо
физическо, психическо и емоционално такова, поради което на молителката
следва да бъде дадена защита чрез налагане спрямо ответника на подходящи
мерки по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН.
Преценката на съда досежно срока е в рамките на предвидения от
закона такъв, а именно: от три до осемнадесет месеца.
С оглед вида на действията, осъществени от ответника, тяхната насока
и интензитет, настоящият съдебен състав намира, че адекватни, реално
осъществими и осигуряващи защита на молителката биха били мерките за
задължаване на ответника да се въздържа от домашна насилие, забрана да се
приближава на по-малко от 100 метра до молителката, до нейното жилище и
месторабота - на по-малко от 100 метра, за срок от осемнадесет месеца. Тези
мерки са подходящи за постигане на възпитателния им ефект и достатъчни да
се даде защита на молителката, както и за това ответникът да преосмисли
поведението си.
С оглед предвиденото в разпоредбата на чл. 5, ал. 4 ЗЗДН кумулативно
налагане на глоба, съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати такава в размер на 200 лева. За този извод съдът изхожда от липсата
3
на доказателства за имотното състояние на ответника.
Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН,
ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Варненския районен
съд държавна такса в размер на 25 лева.
С оглед изхода на спора в тежест на ответника следва да бъдат
възложени и сторените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
600лв., на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, които на основание чл. 38 ЗА
следва да се присъдят в полза на адвоката, осъществил безплатно
процесуално представителство на молителката.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ЗАДЪЛЖАВА П. Р. Г., ЕГН **********, роден на **г., е с постоянен
адрес: **, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. А.
Г. с ЕГН **********, с **, на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН.
ЗАБРАНЯВА на П. Р. Г., ЕГН **********, да приближава молителя
Р. А. Г. с ЕГН **********, нейното жилище- гр. ** и месторабота й- **,
стопански двор, на по-малко от 100 метра, за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ
МЕСЕЦА от датата на издаване на заповедта за защита – 13.09.2023г., на
основание чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН.
ОСЪЖДА П. Р. Г., ЕГН **********, да заплати в полза на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Варна глоба в размер на 200 лева /двеста
лева/, на основание чл. 5, ал. 4 ЗЗДН.
ОСЪЖДА П. Р. Г., ЕГН **********, да заплати в полза на съдебната
власт, по сметка на Районен съд – Варна държавна такса в размер на 25 лева
/двадесет и пет лева/, на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН.
ОСЪЖДА П. Р. Г., ЕГН **********, да заплати в полза на адв. С. В.
В., с адрес **, сумата от 600 лева /шестстотин лева/, представляваща
адвокатско възнаграждение за осъществена правна защита на молителката, на
основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН вр. чл. 38 ЗА.
Въз основа на настоящото решение ДА СЕ ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА
ЗАЩИТА, която подлежи на незабавно изпълнение, като обжалването на
решението не спира изпълнението й, на основание чл. 17, ал. 3 ЗЗДН.
В заповедта за защита да се посочи, че при неизпълнението й,
полицейският орган, констатирал нарушението, ще задържи нарушителя и ще
уведоми незабавно органите на Прокуратурата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в
4
седемдневен срок от връчването му на страните, на основание чл. 17, ал. 1
ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от настоящото решение и заповедта да се връчат на
страните и на НАЧАЛНИКА на съответното РПУ при ОД на МВР - гр.Варна,
съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЗДН.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
5