Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. София, ……….2018г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, XIV-ти въззивен състав, в
открито заседание на единадесети юни
две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНДРЕЙ А.
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛ ДЕЧЕВ
Мл.
с-я ПЕТЪР МИНЧЕВ
при секретаря Д. Генчева и в присъствието на прокурора Красимир Кирилов,
като разгледа докладваното от съдия Дечев ВНОХД № 939/ 2018г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда
на глава ХХІ от НПК.
С присъда от 31.05.2017
г. постановена по н.о.х.д. №21270/2015г., Софийски районен съд, НО, 114- ти
състав, признава подсъдимия Я.С.А., за виновен в това, че на 30.09.2015
г., около 03.00 часа, в гр. София, ж.к. "Модерно предградие", от
строителен обект, находящ се на ъгъла на ул. "Войводово" и ул.
"Подкрепа", е отнел чужди движими вещи - 31 /тридесет и един/ броя,
черен шперплат хидрофобен с размери 2.44 метра х 1.22 метра, като всеки един
брой на стойност /тридесет и седем и осемдесет ст./ лева, всичко на обща
стойност 1171.80 /хиляда сто седемдесет и един лева и 80 ст./ лева, от
владението на М.Г.Д., собственост на фирма "И." ЕООД, без негово
съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено
повторно, след като Я.С.А. е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова
престъпление, а именно по нохд № 17/2012г. на Районен съд Костинброд, в сила от
24.01.2012г., за извършено от него престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, и
случая е немаловажен - престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр.
чл.28, ал.1 от НК, поради което и на основание чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194,
ал.1, вр. чл.28, ал.1 вр. чл.54, ал.1 от НК районният съд е определил на
подсъдимия наказание в размер на една година и шест месеца лишаване от свобода,
при първоначален общ режим на осн.чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС. На осн.чл.59,
ал.1, и ал.2 от НК е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан
по ЗМВР. На осн.чл.189, ал.3 от НПК направените по делото разноски са възложени
в тежест на подсъдимия.
Срещу така постановената
присъда е постъпила въззивна жалба, към която са представени допълнителни
съображения от защитника на подсъдимия. В тях се излагат доводи за
незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на първоинстанционния акт,
че той е постановен въз основа на противоречиви доказателства, които не са
преценени правилно. Твърди се, че мотивите към постановената присъда са непълни, неясни и нелогични, поради което са
били допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, довели до
ограничаване на процесуалните права на подсъдимия. Предлага се делото да бъде
върнато на първоинстанционния съд с указания за ново разглеждане от друг състав
на съда или присъдата да бъде отменена изцяло и вместо това да бъде оправдан.
Няма постъпило по реда
на чл. 322 НПК възражение.
С определение по реда на
чл. 328 НПК въззивната инстанция е насрочила делото в открито съдебно заседание
като е приела, че за правилното му решаване се налага провеждането на въззивно
съдебно следствие, в рамките на което е назначена и извършена комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза.
В съдебно заседание пред настоящия съдебен състав
адв. К., защитник на подсъдимия, поддържа жалбата, като обръща особено внимание
на констатациите, съдържащи се в заключението, изготвено въз основа на
комплексната СППЕ. Заявява, че въз основа на установената в хода на експертизата
вродена олигофрения, макар и в ниска степен, подсъдимият не е напълно нормален
със своето мислене човек. С оглед здравословното състояние на подсъдимия А.,
пледира за отмяна на осъдителната присъда и постановяване на оправдателна или
да бъде освободен от изтърпяване на наложеното наказание по реда на чл. 66 от НК.
Представителят на СГП
моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда като правилна и
законосъобразна, постановена въз основа на всестранно изясняване на въпросите
относно факта на извършване на деянието, авторството му и вината. Не се
противопоставя на евентуално намаляване на размера на наказанието.
Подсъдимият Я.А. моли
съда да му бъде наложено по- леко наказание.
Софийски градски съд,
след като обсъди доводите в жалбата и становищата изложени от страните в
съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид
разпоредбите на закона, и след като в
съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда,
констатира, че не са налице основания за отмяната й и връщането на делото в
предходна процесуална фаза.
Първоинстанционната
присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, която се установява
от събраните по делото гласни и писмени доказателства, обсъдени подробно в
мотивите на първоинстанционния съдебен акт. Районният съд е положил
необходимите усИ. за изясняване на обстоятелствата по делото и е направил
своите доказателствени изводи въз основа на достъпния и възможен за събиране и
проверка доказателствен материал. При самостоятелна преценка на събраните по
делото доказателства, второинстанционният съд не намери основания за промяна
във фактическата обстановка по делото, която е следната:
Подсъдимият Я.С.А.- ** г., роден на *** ***, с постоянен
и настоящ адрес:***, български гражданин, неженен, без образование, осъждан, ЕГН
**********.
На 30.09.2015г. подсъдимият Я.С.А., заедно с брат си С.А.
отишли в ромската махала в гр. София, ул. "Суходол” № 3 при свидетеля Ю.Х.И..
Подсъдимият Я.А. бил с кон и каруца. Той предложил на свидетеля И.да отиде с
него и брат му до строителен обект в кв. "Модерно предградие”, за да вземе
някакви платна. Свидетелят И.се съгласил и около 03.00ч. тримата отишли на
горепосочения строителен обект, намиращ се в гр. София, кв. "Модерно
предградие” на ъгъла на ул. "Войводово” и ул."Подкрепа”. Обектът се
стопанисвал от фирма „И.” ЕООД. Подсъдимият Я.С.А. оставил каруцата с коня си
до оградата на обекта, като казал на И.и А. да го изчакат близо до обекта.
Двамата застанали на около 20 метра от мястото. Подсъдимият повдигал оградата
на строителния обект, започнал да взима на гръб от обекта платна, които били
поставени от вътрешната страна на оградата и да ги товари в каруцата. След като
Я.А. натоварил общо 31 броя кофражни платна от черен шперплат хидрофобен с
размери 2,44 метра х 1,22 метра, тримата си тръгнали от обекта. Закарали
платната на ул.“Суходол” № 12, където тримата разтоварили платната в конюшната
на коня на подс. Я.А.. По-късно свидетелят Ю.Х.И. се обадил на свидетеля Т.К.И.и
му предложил да закупи платната. Свидетелят Т.К.И.закупил платната за сумата от
720 лева. Впоследствие техническия ръководител на обекта свидетеля М.Г.Д.
установил липсата на горепосочените платна.
Съгласно заключението на изготвената на досъдебното
производство съдебно-оценителна експертиза стойността на инкриминираните
движими вещи към момента на деянието възлиза на 1171.80 лева.
Изложената фактическа обстановка се установява от доказателствената
съвкупност по делото: показанията на свидетеля Ю.Х.И., дадени на досъдебното производство по реда
на чл.223 от НПК и приобщени към доказателствената съвкупност по реда на чл.
281, ал. 1, т. 2 от НПК в цялост / л.28 от ДП/; показанията на същия този
свидетел, дадени на досъдебното производство пред разследващ полицай и
приобщени в цялост към доказателствената съвкупност по реда на чл. 281, ал. 5,
вр. с ал. 1, т. 1 от НПК /л.21-22 от досъдебното производство/; показанията на
свидетеля Т.К.И., дадени на съдебното следствие /л. 42 от съдебното дело/;
показанията на свидетеля М.Г.Д., дадени в хода на съдебното следствие /л.41 от
съдебното дело/, както и тези дадени от него на досъдебното производство и
приобщени към доказателствената съвкупност на основание чл. 281, ал. 5, вр. с
ал. 1, т. 2 от НПК, в частта им относно датата, на която е установил липсата на
процесиите движими вещи и точното местоположение на обекта детска градина в кв.
’’Модерно предградие”; чрез способите за доказване - заключението по
изготвената на досъдебното производство оценителна експертиза / л.48-49 от
досъдебното производство/; протокол за оглед на местопроизшествие /л. 13-14 от
досъдебното производство/; стокова разписка /л.31 от досъдебното производство/;
протокол за доброволно предаване от 01.10.2015г. /л.35 от досъдебното
производство/; справка за съдимост /л. 18-20 от съдебното
дело/, както и въз основа на изготвената в хода на съдебното следствие пред въззивния
съд комплексна съдебно- сихиатрична и психологична експертиза /л. 40-48 от
съдебното дело/ и всички останали приети и приложени по делото писмени
доказателства. Обосновано първоинстанционният съд е кредитирал показанията на
свидетелите Ю.И.,Т.И.и М.Д., тъй като те непротиворечиво, логично и детайлно
излагат факти и обстоятелства, имащи значение за разкриване на обективната
истина.
Настоящият съдебен състав споделя доказателствените
изводи, до които е достигнал районният съд. Атакуваната присъда е постановена
след анализ на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност, като
в този смисъл възражението на защитата за необоснованост се явява
неоснователно. Районният съд е изложил ясни и мотивирани съображения на кои
доказателствени източници дава вяра и защо, съответно кои оценява като
недостоверни, като изчерпателно е посочил констатираните в тях противоречия.
Въззивната инстанция,
подобно на първостепенния съд, кредитира показанията на свидетелите Ю.И., Т.И.и
М.Д. като непротиворечиви, подробни и логични. Същите се подкрепят от протокол
за оглед на местопроизшествие, стокова разписка и протокол за доброволно
предаване от 01.10.2015г.
Въз
основа на дадените показания се установява, че на 30.09.2015г. подсъдимият Я.С.А.,
заедно с брат си, отишъл при свидетеля И., като подсъдимият му предложил да
отидат до строителния обект, намиращ се в гр. София, кв. ’’Модерно предградие”,
на ъгъла на улиците „Войводово” и „Подкрепа”, откъдето да вземе процесните
строителни платна, както и че когато пристигнали на обекта, подс. А. е отнел
процесните движими вещи, като повдигал оградата на строителния обект, започнал
да взима на гръб от обекта платна, които били поставени от вътрешната страна на
оградата, и да ги товари в каруцата си. Въззивният съд кредитира показанията на
свидетел Ю.И., дадени на досъдебното производство пред съдия и тези дадени от
него пред разследващия полицай относно това, че след като подс. А. отнел
процесните платна от строителния обект и ги натоварил на каруцата, тримата
откарали платната и ги разтоварили в конюшната, където А. държал коня си,
намираща се на адрес: гр. София, ул. *******. Съдът кредитира показанията на
този свидетел, дадени на досъдебното производство пред съдия и пред
разследващия полицай и относно това, че инкриминираните движими вещи били
продадени от него на свидетеля Т.К.И.. В тази им част показанията на свидетеля Ю.Х.се
подкрепят и от показанията на свидетеля Т.И.и протокола за доброволно предаване
от 01.10.2015г., с който той предава на органите по разследването
инкриминираните платна и дава обяснение, че ги е закупил от свидетеля Ю.Х.И..
Правилно
районният съд не е кредитирал показанията на св.Ю.И.в частта, в която той
твърди, че не е знаел, че процените платна не са собственост на подсъдимия. Първоинстанционният
съд е изложил логични аргументи по този въпрос, които се споделят от въззивния
състав.
Въззивният
съд не споделя възраженията на защитата, че от показанията на св.Т.И.не се
установявало по несъмнен начин, че именно св.Ю.И.му е предал процесните 31 броя
платна, тъй като той твърдял, че ги е закупил от лице с име И.. От показанията на
този свидетел дадени пред първоинстанционния съд безспорно се установява, че
макар да нарича лицето, което му е продало процесните платна „И.“, той очевидно
има предвид свидетеля Ю.И., тъй като посочва, че този свидетел и подсъдимия са
роднини (което твърди и св.Ю.И.) и че именно св.Ю.И.го е завел до бараката на
подсъдимия, за да вземе с помощта на последния процесните платна. От тези
показания се установява още, че св.Т.И.е заплатил платната на св.Ю.И.– нещо
което се признава от последния. Ето защо няма никакво съмнение, че говорейки в
показанията си за лицето „И.“ св. Т.И.е имал предвид именно св.Ю.И..
В
мотивите си към постановената присъда първоинстанционният съд е подложил
показанията на свидетелите на внимателен и задълбочен анализ, като е достигнал
и до правилни фактически констатации, поради което настоящият съдебен състав не
намира за необходимо да ги преповтаря.
Първоинстанционният
съд също е взел под внимание и представената и приета по делото съдебно-оценителната експертиза
като компетентно изготвена.
Заключението, дадено вследствие на назначената и
изготвена в хода на проведеното въззивно съдебно следствие комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия, настоящият
съдебен състав приема изцяло, тъй като същата се явява обективна,
компетентна, отговаряща на специалните знания на вещите лица, като липсват
данни за заинтересованост на последните и затова въззивният съд я взима предвид
при формиране на фактическите си изводи. В заключението специалистите
констатират липса на психично заболяване с качествена промяна на съзнанието,
което може да бъде приравнено към "продължително или краткотрайно
разстройство на съзнанието" в юридически смисъл. С оглед изложеното се
прави извод, че подсъдимият е с лека умствена изостаналост, която не може да
изключи вменяемостта, същият притежава психична годност да разбира свойството и
значението на извършеното и да ръководи постъпките си към настоящия и към
инкриминирания момент. Следователно се приема, че спрямо него може да бъде
реализирана наказателна отговорност.
Въз основа на гореизложеното въззивният съдебен
състав не намира основания да възприеме фактическа обстановка, различна от
установената от първоинстанционния съд, нито да ревизира доказателствения му
анализ.
При така установената и
от въззивната инстанция фактическа обстановка, обоснован се явява от правна страна извода на районния
съд, че подс. Я.С.А. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението визирано в чл. 195, ал.1, т.7, вр. с чл. 194, ал.1, вр. с чл.
28, ал.1 от НК, за което му е повдигнато обвинение с обвинителния акт на СРП.
От обективна страна подсъдимият е осъществил изпълнителното
деяние –
отнемането на чужди движими вещи от владението на другиго, за времето около 03.00 ч. на
30.09.2015 г. в гр. София, ж.к. "Модерно предградие" от строителен
обект, стопанисван от фирма „И.” ЕОО,
находящ се на ъгъла на ул. "Войводово” и ул."Подкрепа”. От събраните гласни
доказателства безспорно се установява авторството на деянието. Субектът на
престъплението е именно подсъдимият А., който чрез активното си поведение е
осъществил състава на престъплението кражба, като е пренасял на гръб платна,
поставени от вътрешната страна на оградата на обекта, които след това товарил в
каруца. По този начин отнел от владението на М.Д. процесните движими вещи, без
негово съгласие, с намерение да ги присвои, като на свой ред установил
фактическа власт върху тях.
Деянието е извършено повторно, след като Я.С.А. е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление, а именно по нохд № 17/2012г. на
Районен съд Костинброд, в сила от 24.01.2012г., за извършено от него
престъпление по чл. 194, ал. 1 от НК, и случая е немаловажен.
От субективна страна подсъдимият е действал
при форма на вината пряк умисъл, тъй като е съзнавал общественоопастния
характер на деянието, предвиждал е общественоопасните последици и е целял
тяхното настъпване. Подсъдимият е съзнавал, че лишава друго лице от фактическата му власт върху движимите вещи. Предвиждал
е преминаването на отнетата вещ в своя фактическа власт и е целял да установи тази
власт. Действал е с намерение
противозаконно да присвои движимата вещ и да се разпореди с нея в свой интерес.
При определяне на наказанието на подсъдимия А.
правилно районният съд е взел предвид като отегчаващо отговорността
обстоятелство осъждането за грабеж по нохд№6417/13г. на СРС, влязло в сила на
12.07.2013г., с наказание шест месеца лишаване от свобода, отложено на
осн.чл.69, ал.1, вр.чл.66, ал.1 от НК с две години изпитателен срок. Въззивният
съдебен състав не приема извода на първоинстанционния съд, че не са налице
смекчаващи отговорността обстоятелства. Като такова следва да се възприеме
наличието на лека умствена изостаналост, социално съобусловена, която макар да
не изключва вменяемостта, очевидно води до по-трудно интегриране в обществото и
задоволяване на потребностите по законен начин. От друга страна обаче
въззивният съд отчита и още едно отегчаващо отговорността обстоятелство, а
именно сравнително високата стойност на предмета на кражбата – над 1000 лева.
При това положение в баланса между отегчаващи и смекчаващи отговорността
обстоятелства настоящият съдебен състав счита, че размера на определеното наказание
лишаване от свобода не следва да се изменя и той следва да остане една година и
шест месеца.
Предвид факта, че подсъдимият е бил осъждан на два
пъти преди настоящото дело и че по втората му присъда е бил осъден на шест
месеца лишаване от свобода, чието изпълнение е било отложено на осн.чл.66, ал.1
от НК с две години изпитателен срок, който е изтекъл около два месеца преди
извършването на настоящото престъпление, въззивният съд счита, че правилно
първата инстанция е приела, че за целите на чл.36 от НК е необходимо
ефективното изпълнение на наказанието лишаване от свобода при първоначален общ
режим на осн.чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС.
Правилно контролираният съд е приложил
разпоредбата на чл.59 от НК и на осно чл.189, ал.3 от НПК е възложил в тежест
на подсъдимия направените по делото разноски.
На осн.чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият следва да
бъде осъден с настоящото решение да заплати по сметка на СГС също така
направените пред въззивния съд разноски за назначената СППЕ в размер 465, 20
лева.
По изложените съображения,
както и при липсата на допуснати при разглеждането на делото от районния съд
съществени процесуални нарушения, първоинстанционната присъда следва да бъде
потвърдена като правилна, обоснована и законосъобразна.
Водим от горното и на
основание чл.338, вр.чл.334, т.6 от НПК, СГС, ХIV въззивен състав
Р
Е Ш И:
ПОТВРЪЖДАВА присъда от 31.05.2017г.
на Софийски районен съд, НО, 114-ти състав, постановена по н.о.х.д. № 21270/
2015г.
ОСЪЖДА на осн.чл.189, ал.3 на НПК
подсъдимият Я.С.А. да заплати по сметка на СГС направените по въззивното дело
разноски в размер 469, 20 лева, както и 5 лева за служебно издаване на
изпълнителен лист на осн.чл.190, ал.2 от НПК и чл.11 от Тарифата за държавните
такси.
РЕШЕНИЕТО Е ОКОНЧАТЕЛНО
И НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ И ПРОТЕСТИРАНЕ.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:…………. ЧЛЕНОВЕ:1……………… 2…………………..