Р Е Ш
Е Н И Е
№…………
гр. Варна, 13.07.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД гр. ВАРНА, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХLIX състав,
в публичното заседание на 23.06.2020
год. в състав :
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДИМИТЪР Д.
при секретаря Милена Узунова, като разгледа докладваното
от съдията гр. д. №
17076 по описа по описа на Районен съд
гр. Варна, ХLIX състав, за да
се произнесе, съобрази следното:
Производството по делото е образувано по предявени от
Е.Г.Г., ЕГН ********** с адрес: *** срещу ****, обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 178, ал.
1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86, ал.
1 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумите/след допуснато изменение в размера на претенцията
по реда на чл. 214 от ГПК с протоколно определение от о.с.з. от 23.06.2020 г./, както
следва: 1087.34 лева., представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г., ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане на задължението, както и сумата от
160.09 лева, представляваща обезщетение за забава върху претендираната главница, считано от първо число на
месеца, следващ изтичането на съответния
тримесечен период, до 21.10.2019г.
Исковата
претенция се основава на следните фактически твърдения:
Ищецът е полагал труд по служебно правоотношение, възникнало с ответника, на длъжност „ст.полицай“ в Зонално жандармерийско управление - Варна към **** при ГД ****в периода от 21.10.2016г. до 30.09.2019г. В този период е работил нощни смени за времето от 22 ч. до 06 ч., при сумирано изчисляване на работното време. На основание чл. 178, ал.1, т. 3 ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се заплащат и допълнителни възнаграждения за извънреден труд. Нормалната продължителност на работното време е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица- чл. 187 ЗМВР. На основание чл. 187, ал. 3 ЗМВР работното време на държавните служители в МВР работещи на смени се изчислява подневно, а за работещите на 8, 12 или 24- часови смени -сумирано на тримесечен период, като съгласно ал.5, т.2 работата извън работното време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период. Твърди, че за процесния период е положил нощен труд, които часове подлежат на преобразуване към дневен такъв, за което се дължи допълнително възнаграждение за така положения извънреден труд. Посочва, че за процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016г. на министъра на вътрешните работи, уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурството, времето за отдих и почивките на държавните служителите. Сочи се, че в наредбата липсва регламентирано преобразуване на часовете нощен труд в дневни, за разлика от предходно действалата такав. Затова счита, че при наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (обн. ДВ от 26.01.2007г.).В чл. 9 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, е предвидено при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е с коефицент 1.143. Моли се за уважаване на исковата претенция, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба и присъждане на разноски.
Ответникът е депозирал писмен отговор в срока по чл.
131 ГПК. Исковете се оспорват по основание и
размер. Не оспорва, че ищецът за посочения период е полагал труд при него по
служебно правоотношение заемайки сочената длъжност. Твърди, че законодателят
изрично е регламентирал, че продължителността на работното време при нощен труд
в МВР е 8 часа на всеки 24 часа и ищецът няма как да обоснове претенция за
извънреден труд, попадащ извън редовното работно време на база общите норми на
КТ и ЗДСл при положение, че има действащи специални норми, в случая ЗМВР,
Наредба № 8121з-592 от 25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. В
този смисъл оспорва приложимостта на Наредбата за структурата и организацията
на РЗ, намира същата за неприложима, тъй като за
служителите на МВР е издаден акт, по силата на законовата делегация и не е
налице липса на уредба. Посочва се, че разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР допуска
полагане на нощен труд до 8 часа за разлика от чл. 140, ал. 1 от КТ, където
нощния труд е ограничен до 7 часа. В тази връзка прилагайки механизма по чл. 9,
ал. 1 от НСОРЗ за превръцане на нощния труд в дневен
се получава коефициент единица (8:8=1), следователно
няма законово основание за прилагане на друг различен коефициент. Твърди, че
основание за умножение по коефициент 0.143 е имало само за времето от
29.07.2016 г. до 02.08.2016 г., т.е от отмяната на Наредба № 8121з-592/25 до
приемането на сега действащата Наредба № 8121з-776/29 юлА
2016 г., когато е била приложима Наредба № 8121з-407/11 август 2014 г. Иска се
отхвърляне на претенциите и присъждане на разноски.
В с.з. исковата молба и отговора се
поддържат. Ищецът и ответникът са представили писмени бележки.
След
съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателствата,
съобразявайки приложимия закон и становището на страните, съдът приема за
установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са искове с правно основание чл. 178,
ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл. 86 ЗЗД. Касае се за трудово възнаграждение, което работодателят дължи на работника
за положен от него извънреден труд. При така определения фактически състав и съобразно
разпределението на доказателствената тежест, за
успешното провеждане на иска, ищецът е следвало да установи, че е в служебно правоотношение с ответника;
че е положил ношен труд в периода 21.10.2016г.- 30.09.2019г., както и размера на дължимото възнаграждение за положения труд. В доказателствена тежест на ответника
е възложено да установи,
наведените от него правоизключващи и правопогасяващи възражения по исковете, от
които черпи благоприятни за себе си правни
последици.
Между страните не е налице спор относно
съществувало служебно правоотношение в периода 21.10.2016г.- 30.09.2019г., по
което ищецът е заемал длъжност „ст. полицай“ в Зонално жандармерийско
управление Варна към **** при ГД „Национална полиция“, и че в периода
21.10.2016г.- 30.09.2019г. ищецът е работил на смени.
Спорният
въпрос се свежда до това, дали към настоящото служебно правоотношение, предвид
специфичния статут на държавните служители в МВР, регламентиран от специалния
закон- ЗМВР и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, са
приложими общите разпоредби на трудовото законодателство, предвиждащи
преизчисляване на нощния труд в часове дневен труд, умножавайки го с коефициент
1.143 и следва ли резултатът от изчислението да се счита за извънреден труд, респ.
да се начисли и изплати такъв.
В чл. 187, ал. 3 ЗМВР е
предвидено, че работното време на държавните служители се изчислява в работни
дни- подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-
часови смени- сумирано за тримесечен период. Съгласно ал. 5 на същия закон,
работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд
за работата в почивни и празнични дни за служителите на ненормиран работен ден;
и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен
период за служителите, работещи на смени. Разпоредбите предвиждат компенсиране
на положения труд извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден
труд за служителите на смени. Съгласно
чл. 187, ал. 3 ЗМВР в редакцията на ДВ бр.14/20.02.2015г. работното
време на държавните служители работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се
изчислява сумирано за едномесечен период. С ДВ бр. 81/14.10.2016г. чл. 187, ал. 3 ЗМВР е изменен и в
актуалната си редакция предвижда, че работното време на държавните служители
работещи на 8-, 12- или 24- часови смени се изчислява сумирано за тримесечен
период. За исковия период 21.10.2016г. до 30.09.2019г. отчитането се извършва
на тримесечие /чл. 187, ал. 3 изр. 1 ЗМВР ДВ бр.81/14.10.2016г./.
Съгласно чл. 176 ЗМВР, брутното
месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно
месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, като последните са
регламентирани в чл. 178 ЗМВР и сред тях
в ал.1, т. 3 е и това за извънреден труд. Допълнителното възнаграждение за
полагане на труд през
нощта от 22,00часа до 6,00часа е регламентирано в чл. 179, ал.1 ЗМВР. До изменението на ал. 2 на чл. 179 ЗМВР
с ДВ бр. 97/05.12.2017г., условията и редът за изплащане на възнаграждението за
нощен труд се е определяло със Заповед на министъра на вътрешните работи, а
след изменението се е определяло с Наредба на министъра на вътрешните работи, а
техният размер- с негова заповед. В ал. 4 на чл. 179 е предвидено, че на държавните служители се изплащат и
други възнаграждения в случаи, определени със закон или с акт на Министерския
съвет за държавните служители от МВР. Съответно, в чл. 187, ал. 9 ЗМВР е
предвидено, че редът за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за
държавните служители се определят с Наредба на министъра на вътрешните работи.
Така, за процесния период от 21.10.2016г. до
30.09.2019г. действаща е била Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г. /обн., ДВ, бр. 60/02.08.2016г.,
в сила от 02.08.2016г., отменена с решение № 16766/10.12.2019г. по адм.д. № 8601/2019г. на ВАС, петчленен състав.
С Наредба № 8121з- 776 от 29.07.2016г., законодателят е уредил реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. Текста на чл. 3, ал. 3 предвижда, че при работа на смени е
възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 часа и 6,00 часа, като
работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов
период. Действително, в Наредбата няма изрично предвидено основание за
преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, каквото е
имало в чл. 31, ал. 2 от Наредба №
8121з- 407/ 11.08.2014г./ ДВ, бр. 69/19.08.2014г., в сила от 19.08.2014г.,
отм., бр. 40/02.06.2015г., в сила от 01.04.2015г./, но съдът счита, че липсата
на изрична норма не може да се тълкува като законово въведена забрана за
преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а
представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на
работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън
редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на
държавните служители в Министерството на вътрешните работи.
Предвид гореизложеното,
във връзка с така неуредения въпрос, приложение следва да намери общото трудово
законодателство. Приемането на обратното би означавало служителите на МВР да
бъдат поставени в неравностойно положение спрямо останалите работниците,
полагащи труд по трудови правоотношения по КТ. В чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 от 17.01.2007г. е
предвидено, че при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се
превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно
място, който възлиза на 1. 143. В
заключение се налага извода, че исковата претенция е доказана в своето
основание.
Съобразно неоспореното от страните и кредитирано от съда заключение по ССчЕ се установява, че след приравняване на отработените от
ищеца нощни часове в дневни, размерът на допълнителното възнаграждение за
положен извънреден труд след преизчисляване с коефициент 1,143 от 158,87
часа, възлиза на
сумата от 1087.34 лв. /Приложение 1, колона 9 от ССчЕ/,
което възнаграждение не е било заплатено на ищеца. Следователно исковата претенция е доказана и в
размера, в който е била заявена.
По отношение на обезщетението за забава,
съгласно чл. 86, ал.1 ЗЗД, при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. На основание
чл. 84, ал. 1 ЗЗД ответникът е
изпаднал в забава след изтичане на срока, в който е трябвало да се изплати
съответното възнаграждение. Съобразно заключението на
в.л. и предвид приетия за доказан размер на отделните главни задължения,
дължимото обезщетение за забава е в общ размер от 160.09 лева,
/Приложение 1, колона 10/. В така посочения размер исковата претенция следва да
бъде уважена.
Предвид изложеното, като съобрази ангажираните доказателства съдът приема,
че извънредният труд след преобразуване на нощния в дневен такъв с коефициент
1.143 не е начислен и изплатен на ищеца, поради което претенцията следва да
бъде уважена в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на депозиране
на исковата молба – 21.10.2019г. до окончателното изплащане на задължението
На
основание чл. 83, ал. 1, т. 1 ГПК, ищецът е освободен от заплащане на ДТ, като
предвид основателността на исковете, ответникът следва да бъде осъден да
заплати по сметка на ВРС сумата от 249.90 лв., от които 200 лв. депозит за вещо
лице и държавна такса от 100 лв., на основание чл. 78, ал.6 от ГПК.
При
този изход на спора, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 350 лв. по договор за правна защита и
съдействие, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
ГД
****с адрес ****, ****, ДА ЗАПЛАТИ
на Е.Г.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 1087.34 лв., представляваща незаплатено допълнително
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 21.10.2016г.- 30.09.2019г.
от 158.87 часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен
труд с коефициент 1.143,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
исковата молба- 21.10.2019г., до окончателното изплащане на задължението, както
и сумата от 160.09
лева, представляваща сбор от
обезщетение за забава, считано от падежа на всяко едно главно задължение, на
основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР и чл.
86 ЗЗД.
ОСЪЖДА ГД ****с адрес ****,
**** ДА ЗАПЛАТИ на Е.Г.Г., ЕГН ********** с адрес: ***, сумата от 350 лева, представляваща сторени по
делото съдебно- деловодни разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ГД ****с адрес ****,
**** ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Варна в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 300 лв., от които
200 лв. депозит за вещо лице и държавна такса от 100 лв., на основание чл. 78,
ал. 6 от ГПК и чл.1 от Тарифа за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Варна в двуседмичен
срок, считано от връчването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: