№ 262
гр. Пловдив, 14.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Силвия Л. Алексиева
при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова
като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно
наказателно дело № 20225330206038 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия К № 4461370,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А. Т. А. с ЕГН ********** от ****, на
основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
е наложено административно наказание – глоба в размер на 200 лева за нарушение на
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
В жалбата се твърди незаконосъобразност на фиша, АТСС не било минало
изискуемите проверки, не били спазени процедурите въведени с наредбата. В съдебно
заседание жалбоподателя не се явява и не се представлява, а в писмено становище се
излагат доводи за незаконосъобразност на издадения фиш, поради липса на въведени
факти за повторност. Прави се искане за разноски.
Въззиваемата страна взима писмено становище за законосъобразност на
атакувания фиш, претендира разноски. Не се представлява в съдебно заседание.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, като подадена в предвидения законов
срок, от легитимирана страна, срещу акт, подлежащ на обжалване.
От фактическа страна съдът установи следното:
На 04.02.2021 г. в 17:02 ч. в гр. Пловдив, бул. Асеновградско шосе до № 20 в
посока гр. Асеновград, при отчетен толеранс на измерената скорост от минус 3 km/h
МПС, лек автомобил марка „Фолксваген Пасат“, с рег. № **** се е движил със скорост
от 79 km/h, като е превишил максимално допустимата с 29 km/h и това е установено с
АТСС CORDON-M2 MD1196. Електронният фиш е издаден на жалбоподателя А. Т. А.,
в качеството му на собственик на автомобила.
Установява се, че автоматизирано техническо средство CORDON-M2 MD1196 е
одобрено средство за измерване, вписано в регистъра на одобрените за използване
1
типове средства за измерване под № В-46. Същото е минало периодична техническа
проверка на 12.02.2021 г., като е издаден протокол от проверка № 4-С-ИСИС от същата
дата.
Установява се, че водачът е бил многократно наказван за нарушение на
скоростния режим с електронни фишове, които са влезли в сила и това не е указало
превъзпитателен и предупредителен ефект върху неговото поведение на пътя.
Въз основа на установеното е издаден електронен фиш серия К 4461370.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимков материал от автоматизираното техническо
средство, писмо от БИМ за одобрен тип средство за измерване № В-46, ведно с
приложения, протокол за проверка № 4-С-ИСИС/12.02.2021 г. на БИМ, протокол за
използване на АТСС рег. № 1030р-4082/04.02.2021 г., разпечатка на фиш серия К №
4461370, разпечатка от база данни за собственост на автомобил, снимка за
местоположението на АТСС, заповед № 8121з-931/30.08.2016 г. за образец на ел. фиш,
ведно с приложение, писмо от АПИ ОПУ- Пловдив.
От правна страна съдът намира следното:
На базата на всички събрани по делото писмени доказателства, съдът е на
становище, че се установява от обективна страна извършването на нарушение от
страна на жалбоподател на посочената разпоредба на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Посочената
норма гласи, че при избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно
средство е забранено да превишава определените по-долу стойности на скоростта в
km/h, като за населено място за ППС от категория В се предвижда скорост от 50 km/h, а
когато стойността на скоростта, която не трябва да се превишава, е различна от
посочената в ал. 1, това се сигнализира с пътен знак. В конкретния случай
нарушението е установено в рамките на населеното място, за което важи общо
ограничение от 50 км.ч. От обективна и субективна страна жалбоподателят е
осъществил всички съставомерни признаци на нарушението.
Безспорно установено е, че на 04.02.2021 г. в 17:02 ч. лек автомобил марка
„Фолксваген Пасат“, с рег. № **** се е движил със скорост от 79 km/h, в населено
място, където важи общото ограничение от 50км.ч. в гр. Пловдив бул. Асенвоградско
шосе, до № 20, като е превишил максимално допустимата скорост с 29 km/h. Тази
скорост е определена при отчитането на толеранс от 3 км./ч., колкото би могла да бъде
грешката на АТСС в полза на нарушителя.
Установява се и не се спори, че лицето на което е издаден електронния фиш е
собственик на автомобила. Същият не се е възползвал от правото си да посочи
ползвател на автомобила, на когото да се издаде електронен фиш.
Извършвайки деянието предмет на издадения фиш, нарушителят виновно не се е
съобразил с правилата за поведение, като е съзнавал общественоопасния характер на
деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е целял тяхното
настъпване, като е управлявал МПС с 29 км/ч над допустимото и по този начин е
извършил деянието си с пряк умисъл.
Относно приложението на процесуалните правила:
Съдът след запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на формалните изисквания на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП за
съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия орган,
издал го.
При съставянето му обаче е допуснато нарушение на процесуалните правила,
доколкото е сгрешена санкционната норма. В случая определеното наказание касае
нарушения извършени при повторност, като същата не се твърди никъде като факт в
електронния фиш. Това не опорочава напълно административвно наказателното
производство като съгласно Тълкувателно решение № 8 от 16.09.2021 г. по тълк. д. №
2
1/2020 г. на Върховен административен съд, а Районният съд би следвало да
преквалифицира нарушението и то, по-конкретно санкционната норма като намали и
наложената санкция. Преквалификация в случая би могла да се осъществи принципно,
като отпадне по-тежката квалификация за повторност и се приложи наказанието по
основната квалификация на извършеното нарушение, но само, ако
административнонаказващият орган бе извършил преди това привръзката на нормата
на чл.182, ал.4 от ЗДвП със съответната норма на чл.182, ал.1, ал.2 или ал.3 от ЗДвП,
към които изрично препраща чл.182, ал.4 от ЗДвП. Нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП е
бланкетна и в тази насока в разглеждания електронен фиш липсва изобщо привръзка
на тази разпоредба със съответната норма, която запълва бланкета. Преквалификация
означава промяна на вече дадена правна квалификация. В случая дадената правна
квалификация на нарушението от страна на административнонаказващия орган е била
непълна и неконкретна до степен да се приеме, че липсва такава.
Санкционната норма на чл.182 от ЗДвП в разпоредбите на ал.1, 2 и 3 съдържа и
диспозиция, и санкция, и определеля конкретно поведение на водачите при съответни
условия, то така, както е посочена в електронния фиш правната квалификация на
нарушението е непълна и неясна, като изобщо в електронния фиш не е посочено коя от
различните хипотези на чл.182, ал.1, 2, или 3 от ЗДвП е осъществил водачът, за да му
се наложи и съответното наказание за повторност на това именно нарушение.
Нормата на чл.182, ал.4 от ЗДвП препраща към предходните алинеи и не може
да се разглежда самостоятелно, защото определянето на административното наказание
за повторност е обвързано с размера на наказанието, предвиден за съответното
нарушение. Посочването на пълната правна квалификация, макар и точно определена,
но за първи път от съда с неговото решение, се явява в противоречие с правото на
защита на санкционираното лице, доколкото за същото не е било ясно изначално въз
основа на коя именно разпоредба бива санкциониран с електронния фиш. На практика
по този начин на процедиране съдът би изправил пропускът на наказващия орган,
който е бил съществен, тъй като не може едва на въззивната фаза на
администратинонаказателния процес да се квалифицира за пръв път поведението на
водача. и за първи път да въвежда обстоятелства, по които жалбоподателят не е имал
възможност да се защитава. В случая се установява не хипотеза на неправилно
посочена квалификация, а липса на посочен в електронния фиш приложим закон,
който да подлежи на проверка и изменение чрез прилагане на закон за същото, еднакво
или по-леко наказуемо административно нарушение. Ето защо и макар и в случая да е
безспорно установено извършване на нарушението, то съдът не може да замести
определената правна квалификация, доколкото изобщо липсва такава и това не би
могло да бъде сторено за първи път едва със съдебното решение, поради това не може
да се говори за изменение по смисъла на чл.63, ал.7, т.1 от ЗАНН.
Липсата на посочване в електронния фиш на приложимия закон е съществено
нарушение на процесуалните правила, доколкото, нарушава правото на защита на
санкционирания субект, което се изразява и във възможността му да оспори
правилността на правната квалификация пред въззивния съд. Поради това и е
основание за отмяна на фиша, независимо от факта на установеното нарушение. Така
действително деецът остава ненаказан за допуснатото административно нарушение, но
следва да се има предвид, че административното наказване не може да е на всяка цена,
а следва да е осъществено всякога законосъобразно. Така изрично Решение №
245/8.2.2023г. на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVІ състав,КАНД №
3207 по описа на съда за 2022 Решение № 237/08.02.2023 г. на Административен съд –
Пловдив – ХІХ – административен КАНД № 3028 по описа на съда за 2022, Решение
№ 90 от 16.01.2023 г. по к. адм. н. д. № 2861 / 2022 г. на XXIV състав на
Административен съд - Пловдив
3
По разноските:
По въпроса за разноските съдът намира, че при този изход от въззивната фаза на
административно-наказателното производство следва да се ангажира отговорността за
разноски на въззиваемата страна на основание чл. 63д ал. 1 от ЗАНН вр. с чл. 143 ал. 1
от АПК. Процесуалният представител на жалбоподателя моли за присъждането и
определянето на възнаграждение на основание чл. 38, ал.1 от ЗА. Съдът намира, че с
оглед фактическата и правна сложност на делото, протичането му в рамките на две
заседания и на основание чл. 38, ал. 1 от ЗА вр. с чл. 18, ал.2 вр. с чл.7, ал.2 т.1 от
НМРАВ, следва да се определи възнаграждение в минималния размер, а именно 400
лв. Така определеният размер на възнаграждението прави безпредметно обсъждането
на направеното от въззиваемата страна възражение за прекомерност на разноските.
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия К № 4461370, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на А. Т. А. с ЕГН ********** на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 4 от
Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание –
глоба в размер на 200 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП..
ОСЪЖДА ОД на МВР Пловдив да заплати на А. Т. А. с ЕГН ********** от
****, сумата от 400 лв., представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
4