Решение по дело №683/2020 на Окръжен съд - Пазарджик

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер       260122                         11.12.2020г.                 град П.

 

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

            ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданска колегия, първи въззивен граждански състав, на единадесети ноември две хиляди и двадесета година в открито заседание, в следния състав:

 

Председател: Минка Трънджиева

        Членове: Венцислав Маратилов

                                                                      Димитър Бозаджиев

                                                                                                       

          при участието на секретаря Лилия Кирякова  като разгледа докладваното от съдията Маратилов въззивно гр.д.№683 по описа за 2020г. и за да се произнесе, взе в предвид следното:  

Производството е по реда на чл.258 и следващите от Гражданския процесуален кодекс.

С решение на Панагюрски районен съд №106 от 17.07.2020г. постановено по гр.д.№1043/2018г. по описа на същия съд, /погрешно посочена 2013г. на делото/, е отхвърлен  предявения от К.Х.К., с ЕГН- **********,***, със съдебен адрес:***- чрез адвокат С.П. от В. АК, в качеството си на председател на настойническия съвет на поС..ия под пълно запрещение П.Х.К., с ЕГН -**********,***, срещу С.Л.И., с ЕГН- **********,***, за унищожаване на сключения с Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 59, том ІІ, нот. дело № 202/2017 г., по Общия регистър на Нотариус № 390 – П.К., с район на действие Районен съд П., с който на С.Л.И.,  П.Х.К. е дарил получената като наследство от Д.П.К., 1/3 идеална част от следните недвижими имоти: Поземлен имот с идентификатор 55302.501.1956 по кадастралната карта на гр. П., с площ от 712 кв.м., с административен  адрес: гр.П., ул. „С.В.“, № 3, при съседи-имот с идентификатор 55302.501.1958; имот с идентификатор 55302.501.1957; имот с идентификатор 55302.501.1961; имот с идентификатор 55302.501.1955 и имот с идентификатор 55302.501.1961; Сграда с идентификатор 55302.501.1956.1, представляваща жилищна сграда на един етаж, с площ от 62 кв. м., с административен адрес: гр. П., ул. „С.В.“ № 3, с идентификатор 55302.501.1956, построена в същия недвижим имот; Сграда с идентификатор 55302.501.1956.2, с площ от 80 кв. м. на един етаж, построена в същия поземлен имот; Сграда с идентификатор 55302.501.1956.3, с площ от 52 кв. м., на един етаж, построена в същия поземлен имот; Сграда с идентификатор 55302.501.1956.4, с площ от 21 кв. м. на един етаж, построена в същия недвижим имот и Сграда с идентификатор 55302.501.1956.5, с площ от 17 кв. м., на един етаж, построена в същия недвижим имот, поради това, че при сключването му, макар и привидно да е способен, П.Х.К. не е можел да разбира свойството и значението на своите постъпки и да ръководи своите действия.

Решението се обжалва с въззивна жалба подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ищеца в производството пред първата инстанция  К.  Х.К. като председател на настойническия съвет на поС..ия под пълно запрещение П.Х.К. и негов законен представител чрез пълномощника си адв.С.П. ***, с доводи за порочност като неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и на процесуалните правила. Счита, че обсъдените от съда свидетелски показания и не кредитирането на заключението на разширената съдебно-психиатрична експертиза е довело до посочените в жалбата пороци на обжалвания съдебен акт. Според жалбоподателя  свидетелските показания не дават картина на поведението на П.К. в деня на изповядване на оспорваната сделка. Като неправилни се квалифицират изводите на съда по кредитирането на показанията на нотариуса изповядвал процесната сделка, доколкото в тях нямало данни за воден разговор между нотариуса и съпругата на К. относно даряване на имотите, описани в нотариалния акт №71,т.3, н.д.№371/2017г., както и невъзпроизвеждане от свидетелката /нотариуса/ какво е станало в деня на сключване на сделката, какви действия е предприела и какви въпроси е задала с което да установи годността на К. да разбра свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си; че в конкретния случай К. е осъзнал действително действията си; че е приел и обработил адекватно информацията, че е осъзнавал потребностите си и е проявил разум и грижа за интересите си. Коментирана е среща на вещото лице Д. с П.К.  на 19.06.2019г. на която макар лицето да е отговорило правилно на експерта  на въпросите за трите му имена, ЕГН и дали познава ответника  С.И., като въпреки това според експерта това не означава, че лицето не е в тежка форма на  деменция. Коментирани са и показанията на останалите разпитани от съда свидетели и противоречията в тях /особено на майката на дарителя/, в които липсвало достоверна информация за състоянието на П.  К. към момента на сделката-31.05.2017г.,като се навежда извод за неправилно и необосновано некредитиране от съда на  изготвените на база медицинска и експертна документация 2бр. психиатрични експертизи-единична и разширена. Поддържа, че заключенията не си противоречат, а взаимно се допълват и че са обсъдени от експертите освен медицинските документи така и свидетелските показания по делото, историите на заболяването и е отчетено, че сделката е извършена  2,5г. преди извършването на тази експертиза, както и открити несъответствия в някои от изследваните документи, поради което заключението им е, че  по-голяма е вероятността дарителят да не е разбирал и ръководил действията си. Коментирано е от  жалбоподателя и противоречието в изследванията на различни болници и съпоставянето им, приемането на лицето в ДПБ-П. на 07.04. 2017г., състоянието му при приемането му за лечение и от кого е доведен, изписването му след пролежаване от 1 календарен месец и състоянието в което се изписва, както и извода на експертите, че това състояние не е на абсолютно здрав човек,  на възможността му да води едно приблизително добро социално функциониране-кратки разговори или отговаряне на кратки въпроси, зададени му от нотариуса. Акцентира се и на извода на експертите, че  състоянието на П.К., 26дни след изписването му, към 31.05.2017г. не е възстановено напълно тъй като при такава интензивна психоза, той не е бил достатъчно годен да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си  когато се касае за деликатните страни на сделка  с недвижим имот. Коментира, че изводът на съда да не кредитира СПЕ и разширената СПЕ основавайки се  на липсата на категорично становище за състоянието на П. К., да разбира и ръководи постъпките си към датата на сделката, е неправилен тъй като експертните заключения почиват на обективни медицински критерии, а не на предположения и хипотези и че изложеното  в експертизите е последователно проследяване на лечението на К. за период от 08.2016г. до 09.2019г. както и поради това, че липсата на категоричност се обуславя от липсата на свидетелски показания в конкретния ден, както и на някои противоречия в историите на заболяванията и че в съдебно заседание експертите са дали разяснения по становището си, защитили са го като подробно, обосновано и категорично го подкрепят. Моли да се отмени обжалваното решение и се уважи предявения иск.

В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната страна  С.Л.И. чрез пълномощника си адв. Ч.Ч. ***, в който се моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна и се потвърди обжалваното решение като правилно и обосновано.На първо място се поддържа, че няма допуснати процесуални нарушения от исковия съд твърдяни във въззивната жалба довели до накърняване правото на защита на ищеца; че съдът е взел в предвид всички събрани по делото доказателства и е изложил подробни съображения  кои от тях кредитира и кои не  и по вътрешно убеждение подчинено на доказателствата е постановил и акта си. Коментира се установеното по делото, че към момента  на сделката дарителят не е бил поС.. под пълно ограничение и че тогава е бил в такова психическо и физическо състояние, което изключва възможността да се възприеме, че е  бил в невъзможност да проумява случващото се  и да ръководи  действията си. По отношение на предпоставката „неспособност за разбиране или  ръководене на действията“, се поддържа, че такава е налице когато неспособността е несъзнавана, тоест действалият в такова състояние се е намирал в състояние, изключващо постоянно или временно способността му  правилно да оценява фактите от обективната действителност  и да съобразява поведението си с тях и че в случая тази предпоставка не е безспорно установено  от разширената съдебно-психиатрична експертиза, в която се говори за вероятност. Коментират се изводите на вещите лица, описанията на психическите му състояния, резултатите от отделните психологични изследвания, противоречивите и взаимно изключващи се резултати от тези изследвания, динамиката от по-ниски към по-високи  резултати, които не са следствие от заболяването, подсилени от употреба на алкохол, халюцинации и мисловни болестни увреждания при приемането му в лечебно заведение и вероятност като резултат от начина на справянето му със сполетялата го беда-смъртта на съпругата му; заключението на експертите, че вероятно дарителят не е бил активно психичен към датата на дарствения акт, което се потвърждавало от вписана анамнеза за нормален психически статус на лицето  три месеца след сделката.Коментирана е диагнозата му през м. февруари 2018г. поС..а в Университетска геронтопсихиатрична клиника-мултиинфарктна деменция, но въпреки нея  психично преценен като ориентиран за собствена личност, място и време; със съзнание за неврологично заболяване; констатирана фруктация в  състоянието му; изключването  от експертите, че К. през м.май 2017г. да е бил дементен, предвид на това, че през м.февруари 2018г. е бил в преддементно състояние и неприета от вещите лица формулировка за ограничено запрещение, представляващо трайни необратими промени, които трайно и необратимо да водят до нарушените функции на дарителя. Коментира се извода на експертите и на база употребявания алкохол, емоционални колебания и състояние на потиснатост, че той вероятно не е бил достатъчно годен да разбира естеството на постъпките си и техните последствия, но не че е бил  негоден напълно. И че тази вероятност сама по себе си е  основание за отхвърляне на иска защото осуетява извода за пълна и главна доказаност на неадекватността  на К. към м.май 2017г.Акцентира се, че заключенията на експертите следва да се обсъждат и подлежат на съвкупен анализ и систематическа връзка със свидетелските показания и останалите доказателства с оглед задължението на съда да приложи правото едва след като установи фактите и то по един безспорен и категоричен начин и че същите не следва да се кредитират  ако противоречат на другите събрани по делото доказателства за здравословното състояние на прехвърлителя и способността му да действа разумно към датата на изповяданата сделка. Счита, за безспорно установено обстоятелството, че на 31.05.2017г. дарителят П.К. е бил дееспособно лице, което не е било поС..о под запрещение, което лично е дарило на ответника оС..ата му в наследство от съпругата му 1/3 ид.ч. от процесните имоти. Акцентира се на факти и обстоятелства изложени в отговора на исковата молба относно последното местоживеене на ищеца през последните 10г, заявеното от него и съпругата му да прехвърлят всички което притежават на племенника-ответник по иска, като изпълнение на морален дълг към ответника и към леля му  и че всички тези действия не са лишени от разум, а е нещо нормално и съобразено с обичайното право и традиция в българското семейство; че посочената „вероятност“ в заключението  не се подкрепя от показанията на свидетелите Ц.И., В.К. и П.К., според които е бил адекватен и разумен, както и че процесуалното действие  е извършено от същия самостоятелно, по негово изрично искане и при пълното си съзнание, свободно и без външна намеса е формирал волята си за разпореждане с притежаваните от него имоти и че към момента на изповядване на сделката ищецът е можел да разбира и да ръководи действията си. Моли да се потвърди обжалваното решение.

Страната не ангажира нови доказателства по реда на чл.266 от ГПК пред въззивната инстанция.

Пазарджишкият окръжен съд при условията на чл.269  от ГПК провери валидността и допустимостта на обжалваното решение, а по неговата правилност съобрази изложеното във въззивната жалба  и в отговора   и за да се произнесе взе в предвид следното:

Предявен е иск са правно основание в чл.31 ал.1 във връзка с чл.27 от Закона за задълженията и договорите- унищожаване на договор за дарение, извършено от дееспособен прехвърлител, който към момента на сключването му  не е могъл да разбира или ръководи действията си.

В исковата си молба против С.Л.И., ЕГН-**********, с постоянен адрес *** подадена от  К.Х.К. в качеството си на настойник, председател на Настойническия  съвет и законен представител на поС..ия под пълно запрещение /чл.156 ал.1 във връзка с чл.153 ал.1 от Семейния кодекс-СК/,  П.Х.К., ЕГН-**********, с настоящ адрес ***, чрез пълномощника си адв. С.П. ***, поддържа, че на 31.05. 2017г. П.Х.К. е дарил с н. а. №71, т.3, дело  №371/ 2017г., вх. рег. 745 от 31.05.2017г. на Службата по вписванията гр. П., на С.Л.И., притежаваните от него по наследство от Д.П.К. 1/3 ид. части от следните недвижими имоти- 1.ПИ с идентификатор 55302.501.1956 по КККР, одобрени със заповед №РД-18-39/17.07.2012т. на ИД на АГКК, с адрес на имота-гр. П., ул.“С.В.“ №3, с площ от 712кв.м. и номер по предходния план -1956, кв.128, парцел  VIII, IХ;  при съседи 55302.501.1958;55302.501.1957;55302.501.1961; 55306.501.1955; 55302.501. 1961; 2.Сграда с идентификатор 55302.501.1956.1, с площ от 62к.м., на 1 етаж; 3. Сграда с идентификатор 55302.501.1956.2, с площ от 80кв.м., на един етаж;  4.сграда с идентификатор 55302.501.1956.3, на площ от 52кв.м. на един етаж; 5. сграда с идентификатор 55302.501.1956.4, с площ от 21 кв.м. на един етаж, и 6.сграда с идентификатор 55302.501.1956.5 с площ от 17.кв.м., на един етаж, всичките по КККР на гр.П., обл. П., одобрени със заповед №РД-18-39/17.07.2012г. на ИД на АГКК, с адрес на сградите в гр.П., ул.“С.В.“ №3, построени в поземлен имот  с идентификатор 55302.501.1956, находящ се на същия адрес, при данъчна оценка на дарените идеални части от 17189.03лв. Твърди се още, че  на 18.10.2018г. с влязло в законна сила  решение на Окръжен съд В. по гр.д.№1332/2018г. П.Х.К. е бил поС.. под пълно запрещение с диагноза „……..“, като органът по настойничеството и попечителство при Община В.-район Младост е назначил за настойник на поС..ия под пълно запрещение, брат му  К.Х.К.. Излагат се в исковата молба следните факти  и обстоятелства по отношение на здравословното състояние на поС..ия под пълно запрещение П.К., а именно, че на 12.09.2016г. е бил приет в психиатрична болница гр.П., с диагноза „съдова деменция и съдови психози с параноиден характер“; на 07.04. 2017г. отново е приет в болницата след прекаран инсулт, довел до утежняване на дементното му състояние, а през м.февруари 2018г. е хоспитализиран в МБАЛ „Св.М.“ ЕАД гр.В., с окончателна диагноза -мултиинфарктна деменция. Твърди се още, че за периода  от месец април 2016г. до м.февруари 2018г. П.К. е имал световъртежи, припадане в гр.С., параноидни пристъпи, ходене гол по улиците на гр.П.; отказ да се лекува и некритичен към състоянието си. Предвид изложеното ищецът счита, че П.  Х.К., към 31.05.2017г./датата на извършеното дарение/, е страдал от такова заболяване, което го е възпрепятствало той разумно,  съзнателно, свободно и без външна намеса да формира и да изразява волята си за разпореждане с притежаваните от него недвижими имоти. Моли да бъде унищожен сключения с нотариален акт №71,т.3, дело №371/2017г., вх. Рег.№745 от 31.05.2017г. на Службата по вписванията гр.П. договор за дарение, по който  П.Х.К. дарява  на С.Л.И., 1/3 идеална част процесните недвижими имоти-поземлен имот и сгради, подробно описани в исковата молба, всичките  по КККР на гр.П. и на адрес ул.С.В.“ №3, поради обстоятелството, че при сключването му  П.Х.К., макар и привидно дееспособен не е можел да разбира и да ръководи действията си с присъждане на разноските за производството. Сочи доказателства.

В срока по чл.131 от ГПК, изтекъл на 18.02.2019г., е постъпил писмен отговор от ответника по иска С.Л.И. чрез пълномощника си адв.Ч.Ч. ***.2019г., с който исковата молба се оспорва изцяло. Признава се факта на извършеното дарение, с уточнението, че това действие е извършено от дарителя  самостоятелно, по негово изрично искане и при пълно съзнание; че свободно и без външна намеса е формирал волята си да се разпореди с притежаваните от него имоти като е можел да разбира или да ръководи действията си към момента на сделката. Твърди се, че П.К. е бил женен за лелята на надарения  С.И., а именно Д.П.К., ЕГН-**********, починала на 13.01.2017г. в гр.П., като последните 10г. от съвместния си живот двамата съпрузи са живеели в къщата, собственост на съпругата, както и на майката на надарения ц.п.и., в гр.П., ул.“С.В.“ №3. По причина, че П. и Д.К. нямали деца от брака си, ответникът като техен племенник израснал при тях и се грижел за тях и бил считан от последните за техен син. Твърди се, че съпрузите пред други техни роднини заявявали, че искат всичко, което имат да прехвърлят на племенника си С.И.. Такова желание да изпълни моралния си дълг към съпругата си и към племенника си, било заявено от П.К., обещал приживе на съпругата си да прехвърли всичко на него. Твърди се, че П.К. сам е предложил на С.И., да му дари оС..ата му в наследство от съпругата му 1/3 ид. част от процесните недвижими имоти -поземлен имот и сгради. Според ответника, това обстоятелство с потвърждавало и от факта, че  няколко месеца след дарението, на 15.11.2017г. ищецът самостоятелно, по свое искане и преценка продал собствения си  самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.514.3059.2.57, находящ се в гр. С.З., на купувача Г.К.Г., ЕГН-**********, ведно с обзавеждането му, като на 16.11.2017г. продавачът по сделката самостоятелно, при ясно и пълно съзнание, предложил на ответника  да му открие влог в банката, на който да му прехвърли  сумата от 50000лв, за което двамата отиват в клон на  Банка ДСК-гр.П. и след подписване на договор между И. и Банката,  П.К. доброволно, при ясно и пълно съзнание превел процесната сума на влог, за което била съС..а и операционна бележка №29 от 16.11.2017г. Оспорва се твърдението в исковата молба, че дарителят П.К. към датата на дарението е страдал от заболяване, което да  е възпрепятствало последният разумно, съзнателно и свободно, без външна намеса да формира и да изразява волята си за разпореждане с притежаваните недвижими имоти. В тази връзка се поддържа, че записаната на дарителя деменция не е свързана с типичното мозъчно заболяване, я е следствие на  прекаран от него инсулт свързан единствено с органично разстройство, довело само до леки нарушения на паметта и затруднения при общуването с чужди хора, но не и до нарушение на когнитивните функции, които единствено водят до психични заболявания. В тази връзка се коментира  епикриза от 07.05.2017г. от ДПБ-П., в която били отразени наченки на когнитивен дефицит, касаещи единствено промени в емоционалната сфера, изразени като тревожност, като след проведеното лечение, лицето е било изписано като спокоен и с подредено поведение, без  актуална психотична продукция, като разбирането е запазено. Твърди се, че към онзи момент и след изписването му  не е имало данни лицето да не разбира смисъла и значението на извършеното от него и да не може да ръководи постъпките си. Затова и не случайно е постъпил за следващото си лечение на 12.02.2018г. в УМБАЛ Света М.“ ЕАД-гр.В.  с диагноза „съдова деменция с остро начало“, като от издадената от това здравно заведение епикриза на 17.02.208г., в психологическото изследване било записано, че се касае за  пациент с правилно структурирана реч, който към момента на изследването е със съхранена ориентация за време, пространство и собствена личност, като само е намалена устойчивостта на активното внимание. И че нарушения се откриват само в краткосрочната памет, но след лечението е изписан с подобрение. Поддържа, че за първи път „Д…….“ при ищеца е диагностициран като  „Л……..“, при който достигнат стадий, едва тогава състоянието на психиката му е такова, че същият не може да се грижи за себе си и за своите лични и имуществени интереси, в каквото връзка е решението на Варненски окръжен съд за  поставянето на болния под пълно запрещение. Твърди се, че факта, че до м.септември 2018г. П.К. е  бил психически годен и не е страдал от  заболяване, което към този момент да го възпрепятства  разумно,  съзнателно, свободно и без външна намеса да формира и да изразява волята си за разпореждане с притежаваните от него средства се основава и на  извършено от него лично упълномощаване на 06.02.2018г. с нотариално заверено пълномощно №2165, с нотариално удостоверено съдържание Акт 75, том 1 рег.№2165 от 06.02.2018г. от нотариус Р.К. с район на действие РС-В., на племенницата си К.К.П., ЕГН-********** от гр.В., дъщеря на брат му К.К., да продаде всичките му  земеделски имоти в землището на с.Г.И., община Т., обл. Я., в каквато връзка е сключен и договор за покупко-продажба  от 21.02.2018г.- н.а.№115 ,том 1 д.№93/2018г. с акт за вписване №131,том 3, дело 525, вх.регистър №1077 от 21.02.2018г. за сумата от 37467.66лв получена по банков път. Оспорват се предС..ите с исковата молба писмени доказателства. Твърди, че обстоятелството, че към 31.05.2017г. П.К. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното от него и да ръководи постъпките си, се потвърждава и от това, че няколко месеца по-късно подписва лично предварителен договор на 11.10.2017г. за покупко-продажба на апартамент в гр.С.З., с нотариална заверка на подписите-рег.№2786 от нотариус Галина Въткова, рег.№388, район на действие РС-С.З., а в последствие  и лично подписва  и окончателния договор на 15.11.2017г. за прехвърляне на апартамента в гр.С.З.-самостоятелен обект с идентификатор 68850.514.3059.2.57, сключен при друг нотариус Пламен Иванов,рег.№308 със същия район на действие. Моли да се отхвърли иска и сочи доказателства.

Пазарджишкият окръжен съд за да се произнесе взе в предвид следното:

Установява се от доказателствата по делото, че на 31.05.2017г. в гр.П. между лицата ц.п.и., с ЕГН-********** от гр.П. и  П.Х.К., ЕГН-********** от гр.С. от една страна и С.Л.И. ***,  е сключен договор за дарение във формата на нотариален акт №59, том  II, рег.№2306, нот.д.№202/2007г.  по описа на  П.К., нотариус с №390 по регистъра на Нотариалната камара,  и вписан  по ЗС/ПВ в Службата по вписванията гр.П., с вх.рег.№745 от същата дата, акт№71,том 3, дело №371/2017г.,партидна книга: том1, по силата на който  Ц.И., собственик на 2/3 идеални части и П.К.-собственик на 1/3 идеална част, даряват на С.И. собствения си недвижим имот, придобит по наследство от П.Г.Р. и  от Д.П.К., находящ се в гр.П., обл.П. на ул.“С.В.“ №3, представляващ поземлен имот с идентификатор 55302.501.1956 по кадастралната карта и кадастралните регистри /КККР/, одобрени със заповед №РД-18-39 от 17.07.2012г. на Изпълнителния директор /ИД/ на  АГКК, съгласно скица на ПИ №15-141715  от 29.03. 2017г., издадена от СГКК-П., с адрес на имота -гр.П., ул. “С.В.“ №3, с площ от 712кв.м., представляващ урбанизираната територия, с начин на трайно ползване за ниско застрояване /до 10м/, номер на имота по предходен план- 1956,квартал 128, парцел  VIII, IX, при съседи: 55302.501.1958; 55302.501.1957; 55302.501. 9561; 55302.501.1955; 55302.501.1961, ведно с построените  в имота : 1.Сграда с идентификатор 55302.501.1956.1 с площ от  62кв.м.; 2.Сграда с идентификатор 55302.501.1956.2 с площ от 80кв.м.; 3.Сграда с идентификатор 55302.501.1956.3 с площ от 52кв.м.; 4.Сграда с идентификатор 55302.501.1956.4 с площ от 21кв.м.; 5.Сграда с идентификатор 55302.501.1956.5 с площ от 17кв., всичките по КККР на гр.П., одобрени с посочената заповед и по скици на СГКК-гр.П., едноетажни, като първите три с предназначение-друг вид сграда за обитаване, а последните две-селскостопански сгради, всичките с адрес-гр.П., обл.П., ул.“С.В.“ №3, построени в  ПИ  с идентификатор 55302.501.1956, с обща данъчна оценка от 51567.10лв. Страните по договора са положили в нотариалния акт собственоръчни подписи, както и са изписали собственоръчно трите си имена, включително и от П.К..

Съгласно приложено удостоверение от ищеца  №АУ111686МЛ _001 МЛ от 22.11.2018г., издадено от Кмета на Район Младост-Община В. и орган по настойничеството и попечителство, се удостоверява, че на основание чл.173 ал.2 от Семейния кодекс, К.Х.К.,***, е назначен за настойник на брат си  П.Х.К., поС.. под пълно запрещение с влязло в законна сила на 18.10.2018г. съдебно решение №1574 от 28.09.2018г. по гр.д.№1332 по описа за 2018г. на Окръжен съд гр.В..

Установява се, че  за периода 26.08.2016г. до 30.08.2016г. /л.17-л.18/ П.К. е пролежал в Клиника по нервни болести към МБАЛ „Уни Хоспитал“ ООД гр.П., по клинична пътека -консервативно лечение на световъртеж, разстройства в равновесието от периферен и централен тип с минимален болничен престой, като в издадената му епикриза е посочена окончателна диагноза- Н81.4-Световъртеж от централен произход, с прекарани операции ТУР и придружаващи заболявания-  N40-Хиперплазия на простата, есенциална /първична/ хипертония; последици от други и неуточнени мозъчно-съдови болести, при снета от самия болен анамнеза; изписан с подобрение, МРД-отрицателен, ЧМН-интактни, с възможни активни движения за четирите крайника при леко редуцирана скорост, пасивни движения; съхранена  сетивност и други. Като препоръка е посочено да извърши консултация с психиатър.

От Държавна психиатрична болница -П. на същото лице е издадена и  епикриза за пролежаването му в болницата /л.13-л.14/ за времето от 12.09.2016г. до 26.09.2016г., като му е поС..а психотична диагноза FO 6.0 Органична халюцинация; други диагнози -FO1 Съдова Деменция и същите придружаващи заболявания-Хиперплазия на простатата и  есенциална хипертония, като анамнезата е снета от близък, от пациента и от налична документация. Изписан е от лечебното заведение спокоен, с подредено поведение, грубо ориентиран за време и място, правилно за собствено личност; хипобулиен; мисленето протича забавено по ход, без структурни нарушения в съдържание; халтав; формално критичен; емоционално хладен, като му е назначена медикаментозна терапия след изписването.

Установява се, че за периода от 07.04.2017г. до 07.05.2017г. или за един месец  П.К. е пролежал отново в Държавна психиатрична  болница в П./л.11-л.12/, като на лицето е поС..а психиатрична диагноза “FO1 Съдова Деменция. Състояние след инсултус серебри; други диагнози -FO6.2 Органично налудно разстройство; придружаващи заболявания- ..на…; есенциална хипертония. Анамнезата е снета по данни от близък, пациента и наличната документация, като състоянието в което е изписан е „спокоен, с подредено поведение, без актуална психотична продукция“ и му е назначена поддържаща терапия.

П.К. е пролежал в Специализирана гастроентерологична болница за активно лечение  „Еврохоспитал“  гр.Пловдив /л.296/ ,като е постъпил на лечение на 19.09.2017г. и е изписан на 22.09.2017г. с окончателна диагноза / К82.8 Дискинезия на жлъчния мехур; хроничен атрофичен гастрит-ХП /+/ пол. Вътрешни хемороиди с придружаващи заболявания АХ2ст ДПХ и състояние след ТУР, като анамнезата е снета  по данни на пациента и на придружителя му, като съгласно издадената епикриза, е извършена дискинезия на жлъчен мехур,  изписан е с подобрение и му е назначено медикаментозно лечение.

Установява се още, че за времето от 23.01.2018г. до 26.01.2018г. П.К.  е пролежал във Военномедицинска академия  ББАЛ-В., в клиника по хирургия, отделение по урология за извършване на биопсия,  с диагноза МКБ : N 40 ДПХ КП:47 с хистологичен резултат: 532/537 късчета простатен паренхим от ляв и десен лоб с аденолейомиоматозна хиперплазия; хроничен обострен простатит, без придружаващи заболявания, изписан според епикризата /л.297/ с подобрение и назначено медикаментозно лечение с препоръки за наблюдение от общопрактикуващия лекар.

Съгласно предС..а епикриза от УБ МБАЛ „Света М.“ ЕАД-В.,/л.15-л.16/, лицето е пролежало в болницата за периода 12.02.2018г. до 17.02.2018г., с предварителна диагноза „съдова деменция, с остро начало; с окончателна диагноза - Мултиинфарктна  деменция и придружаващи заболявания-простатна хипертрофия; хроничен пиелонефрит. Анамнезата е снета по данни на пациента, близките и налична медицинска документация, изписан с подобрение и му е назначена медикаментозна домашна терапия.

Лицето е пролежало в същата болница и за времето от 18.10.2018г. до 20.10.2018г. за операция на карцином на простатата,при снета анамнеза от пациента и от предС..ата медицинска документация, като според епикризата /л.298/ е изписан без субективни оплаквания, афебрилен, изписва се с подобрение с препоръки за ХДР и дадени препоръки за амбулаторно наблюдение от уролог.

П.К. за трети път постъпва в УБ МБАЛ „Света М.“ ЕАД-В.,/л.299-л.300/ в клиника по урология, където пролежава за времето от 10.01.2019г. до 16.01.2019г.  за планово  оперативно лечение  по повод хистологично верифициран карцином на простатната жлеза, с диагноза -аденокарцином на простатата Gleason score 4+3/7/, билобарно ангажиране с капсулна инфилтрация и инвазия в семенните мехурчета без метастази в изследваните лимфни възли,като е извършена операция на 14.01.2019г. и е изписан без настъпили усложнения, с изход от заболяването без оплаквания, афибрилен и се изписва с подобрение с дадени препоръки за ХДР и за амбулаторно  наблюдение от уролог.

Освен дарението на идеални части от процесните недвижими имоти, през 2017г., П.К. собственоръчно е сключил предварителен договор /на 11.10.2017г.-л.65/ с нотариална заверка на подписите,  а в последствие на 15.11.2017г. и окончателен договор за продажба /н.а. №135, том IV, рег.№6323, дело №463/2017г.-л.148-л.149/, на собствения си недвижим имот, придобит на 20.04.1981г. по реда на чл.117 от ЗТСУ/отм./ представляващ апартамент №Д/буква Д/, на етаж 6 от вх.А на блок-3 жилищна сграда-парцел  I в кв.153 по плана на гр.С.З., ул. „Господин Михайловски“ №81 /л.138-л.139/, съставляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68850.514.3059.2.27 в сграда №2, в ПИ с идентификатор 68850.514.30.59, с административен адрес гр.С.З., ул.“Господин Михайловски“ №81, ет.6, с предназначение-жилище-апартамент №57 със застроена площ от 51.48кв.м. заедно с избено помещение №9 от 1.75кв.м. и 0.838% ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж,  в полза на купувача Г.К.Г. от гр.С.З., за сумата от 50000лв, /уговорена в предварителния договор, от които 2000лв, преведени като капаро, а остатъка да се преведе до 30.11.2017г./, като в същност сумата е в размер на 34200лв и е преведена на  продавача П.К. в деня на изповядване на сделката /15.11.2017г.-л.132/, и е вписана като продажна цена в нотариалния акт. Продавачът  П. К. на 16.11.2017г.  прехвърля по сметката на настоящия ответник  С.И. на срочен влог сумата от 50000лв в Банка ДСК -Клон П., като по сметката на прехвърлителя след транзакцията е останала сумата от 7.20лв /л.70/.

Установява се, че на 21.02.2018г. от П.К. чрез пълномощника му  К.К.П. /нотариално заверено пълномощно на 06.02.2018г.-л.126/, е извършена поредната разпоредителна сделка, с която той прехвърля недвижим имот-четири земеделски имота,  находящи се в землището на с.Г.И., община Т., област Я. в полза на  фирма „С..“ АД за сумата от 37467.66лв- /н.а.№115, том  I, рег.№1197,дело № 93 /2018г. -на нотариус М.Д. с район РС-Я.-л.66-л.68./ като сумата е преведена по банков път не на продавача  по сделката,  а по личната банкова сметка ***тадинова  П.., на дата 21.02.2018г./л.125/ като липсват счетоводни документи, удостоверяващи последваща транзакция на сумата по личната  банкова сметка *** П.К..

Установява се от писмените доказателства по делото, че П.Х.К. и  Д.П.К. са били съпрузи, като съпругата е починала на 13.01.2017г. и е оставила като наследници преживял съпруг П.К. и сестра  ц.п.и., като последната е майка на ответника по предявения иск С.Л.И. /виж удостоверение за раждане №131 от 13.06.1967г.-л.77/.

Във връзка с изясняване на спора от фактическа страна са разпитани свидетели, както и са назначени и изслушани единична и разширена тройна съдебно-психиатрична експертизи.

Свидетелката  К.К.П. племенница на дарителя, /който й е чичо/ и дъщеря на  настойника му К.К., възпроизвежда предадени й  факти и обстоятелства  от трето лице за дарителя П.К. след изповядване на сделката-дарение, за влошено  психическо и здравословно състояние на лицето, изглеждал зле, говорел несвързани неща, психически нестабилен на дата 09.12.2017г., без да излага повече конкретни подробности. От баща си, който е  брат на П.К.  и негов настойник и от сина си разбрала, че чичо й бил намерен в гр.П. в недобро състояние, изглеждал като клошар, мръсен и с рана на главата, говорел несвързани неща, без повече конкретика. Обяснява, че и лично е видяла чичо си П.К., много мръсен, некъпан от месеци с рана на главата, говорил глупости, също без да посочва конкретика. Бил заведен в психиатрия където пролежал известно време и бил изписан със здравословни проблеми на дебелото черво, бил опериран от рак на простатата и проведена химиотерапия, които са общоизвестни по делото факти и обстоятелства предвид приложената медицинска документация. Знае от баща си, че баща й К. и брат му П. не са били  в особено добри отношения. Обяснява, че е виждала чичо си П. два пъти преди здравето му да се влоши. Знае, че  познат на семейството на свидетелката се обадил на баща й, че брат му бил изгонен от къщата в П. и бил оС.. да живее в навес без условия за живот. Признава, че е имала пълномощно да продаде имотите на чичо си. Счита, че той е бил абсолютно неадекватен и не е могъл да вземе решение, като също не съобщава конкретни факти и обстоятелства въз основа на които същата направи тези свои изводи за състоянието на чичо си. По отношение на упълномощаването сочи, че е  разговаряла за него с баща си и знае, че  баща й и чичо й за подготвили това пълномощно пред нотариуса. Знае, че дареният имот е бил собственост на съпругата на чичо й П., че чичо й е бил заведен в психиатрията от където казали, че имал остра д… и наченки на ш…, но не посочва източника на тази информация, която също препредава. Обяснява, че при изписването  си чичо й не  разбирал за какво става на въпрос, знаел е, че е бил в болница, но не знае каква. След изписването от болницата, чичо й  гледал телевизия, но с него не е можело да се общува, нямало  контакт с него, а след рака на простата състоянието му се влошило още, като отново липсва конкретика. При пролежаването си в психиатрията и свиждането, което имал със свидетелката,  последният не говорел нищо на срещата, бил затворен, нямало комуникация и на въпроси нищо не отговарял. Заявява, че е извършила сделката без да е говорила с чичо си за упълномощаването.

Разпитан  е като свидетел и нотариуса, пред който е изповядана сделката-дарение от 31.05.2017г., П.Г.К., която заявява, че няма конкретен спомен от нея. Допълва, че при нея  са идвали многократно две сестри във връзка  със сключването на други сделки и знае, че на едната от тях съпруг е П.К.. Поддържа, че по време на сключването на сделката дарителят е бил напълно адекватен, че  е провела разговор като го пита и разпитва и след като се убеди, че е нормален човек насрещна тогава си свършва работата. Обяснява, че  при изповядване на сделката всеки си полага подписа и изписва имената си колкото е необходимо, а лица, които имат физически недъзи поставят отпечатък от палец и това се отразява в документа. Допълва, че прави справки в База данни население /БДН/  за  евентуални ограничения и когато има запрещение, това се установява при справката. Обяснява  отговорността на страните по чл.264 ал.1 от ДОПК, разпитва ги за здравни и социални и осигуровки и че обяснява всичко преди  да се подпише документа. Третият разпитан свидетел е майката на ответника и надарен по сделката, а именно ц.п.и., същата е другият дарител по сделката, наред с П.К.. Знае, че в  процесния имот  П. е живял заедно със съпругата си, сестра на свидетелката,  около 25-26 години. Установява, че сестра й е починала преди 2години.Излага обстоятелства за финансови претенции от брата на П. и от племенницата му  К.. П.. за плащане на сумата от 17000лв, за правата, които имал в обем на 1/3 ид.ч., че брат му и племенницата дошли в гр.П. и взели П. без да дават обяснения къде  ще бъде закаран. Установява, че П. е живеел там и за него добре са се грижели, включително и свидетелката, и че е бил придружаван от С. при необходимост. Според свидетелката П. е бил в адекватно състояние, не си е губил разсъдъка, всичко правел с желание и не е каран да прави нещо насила, включително и да се подписва, като всичко е било доброволно. Свидетелката подробно обяснява как е бил отведен П. от гр.П. от своя брат. Обяснява за причината за контузията на главата  на П. преди да бъде взет от брат си, настъпила в резултат на спъване и падане, от което бил със скъсан панталон и ударена глава, за което бил заведен на преглед и раната промита. Обяснява още, че П. живеел сам, защото така бил по спокоен. Установява, че през м.май 2017г. свидетелката отишла да види П., намерила пътната врата и вратата на къщата, обитавана от П., отключени, с оС..а лична карта, като изчакала целия ден, а на следващия  тръгнала да го търси, като разбрала от съсед, че той е в п… в П.. В тази връзка въззивният съд намира за нужно да отбележи, че П.К. е пролежал в ДПБ-П.  през 2017г., като е приет за лечение в здравното заведение на 07.04.2017г. и е изписан на 07.05.2017г., което обстоятелство влиза в противоречие с показанията на  свидетелката  Ц.И., че тя и близките около нея се грижат непрекъснато, ежедневно и добре за П., след като същата фактически не знае почти цял месец къде реално се намира  П.К. и че той не си е в къщата, която тя посещава, а пребивава в Държавна психиатрична болница-П., което разколебава достоверността на твърдяната от нея проява на грижовност  и от сина й към него. Обяснява, че през м.май 2017г. е занесла в болницата дрехи и храна на П.К. и само след няколко дни бил изписан защото бил кротък и нямало за какво да го държат. След изписването пиел лекарствата, които сам си купувал, бил си добре и че не е усетила свидетелката  той да има промяна в разсъдъка си. Твърди, че П. много с  радвал на сина на свидетелката, че разбирал от компютри и мобилни телефони и се надявал, че ще остане като негово дете, но не обяснява причината за това. Коментира тежко прекарано заболяване от П.К.-херпес зостер и лечението му. Знае свидетелката, че той е употребявал алкохол, но се и опивал от малко и е ставал заядлив, но след пролежаването в психиатрията от 2017г. престанал да пие. Свидетелката обяснява, че П. е знаел за мозъчното си заболяването и е пиел редовно лекарствата. Във връзка с дарението, свидетелката обяснява, че е “…подканила П., че трябва да се препише имота и той казал, че няма нищо против..“. Обяснява още, че сестра й Д.. и съпруга й П.  имали С. за свой син, но не излага конкретни факти и обстоятелства за този си извод. Според свидетелката пред нея сестра й е казвала, че къщата на баща й ще бъде на С. и П. бил съгласен, като не обяснява в каква връзка е воден този разговор, какви са били мотивите на сестра й в тази връзка, дали това да стане приживе примерно безвъзмездно или с възмездна сделка или със завещание и къде ще останат евентуално да живеят след това Д.. и П.,/примерно със запазено за тях право на ползване върху имота или нещо друго/ и за начина по който да се постигне този резултат. Обяснява, че П.  „..най-доброволно се подписа, имаше си желание, знаеше, че се прехвърля имота на С. и се подписа…“.Според свидетелката, П. бил адекватен. Свидетелката  не може да каже какво е било заболяването на П., но твърди, че не е усетила да има нещо ненормално в него, и че П. е бил малко по-мълчалив, обичал да се усамоти, не разговарял и че това тя го отдава повече на депресия. От думите на свидетелката излиза, че приживе сестра й  Д.. е мислела повече за бъдещето на племенника си С., отколкото за  себе си и съпруга си, дали ще бъдат материално осигурени както и факта, че в резултат на дарението П. остава без собствено имущество в гр.П. което свободно да обитава. Освен това както се посочи не става ясно как е следвало да бъде прехвърлен имота-със завещание, с дарение или с покупко-продажба при запазено право на ползване докато прехвърлителите са живи. Свидетелката твърди, че съпрузите са предлагали на  ответника С. да отиде да живее в гр.С.З. в апартамента на чичо си и той да си намери работа, но явно той не се е съгласил, след като е приел да бъде продаден,  а продажната цена да му бъде предоС..а в собственост също чрез дарение и без никакъв остатък от цената за продавача П.К.. При тези данни не  може  еднозначно да се приеме, какви са били действителните мотивите на съпрузите и най-вече на съпругата  Д.. да декларират и да искат да прехвърлят със съпруга си П. имота на племенника си С. и затова да бъде „подсещан от свидетелката“ ищеца. Последният разпитан свидетел В.К., втори братовчед на майката на ответника установява какви са били отношенията между П. и брат му К. К., че П. не е говорел за брат си, че П. е бил адекватен и  свидетелят не е усетил нещо неадекватно в него, че П. сам се оправял, сам си пазарувал, дори и на свидетеля е пазарувал. Определя П. като изпълнителен, не е бил агресивен, не се е карал с него, нито със съседи, бил  контактен с тях, на гости са му идвали С. и майка му, знае, че имотът в който е живял П. със съпругата  си е бил собственост на майка й и на баща й, и на сестра й. Определя, че семейство К. са си живели добре “като Симеончо“, без кавги и  разправии, не е виждал П. зле облечен, бил поддържан човек и не е изглеждал като клошар.

От изслушаната по делото  единична съдебно-психиатрична експертиза, изготвена от експерта В. Д., се установява, че от началото на 2016г. К. е страдал и страда до момента от Мултиинфарктна /предимно к./ д.., която прогресира във времето, като  по време на психиатричното  клинично изследване-19.06. 2019г. е установен напреднал дементен процес с тежък когнитивен дефицит. Според  експерта, психичното състояние на лицето към 31.05. 2017г.  е било Мултиинфарктна  съдова деменция с начален когнитивен дефицит с добавъчен депресивно-меланхолен синдром, характеропатия с емоционална неустойчивост, нелепо поведение с нарушена ориентация, снижена критичност и други/средно изразена атеросклерозна промяна на личността/. Изводът на експерта е, че тези  психични прояви водят до особена податливост на внушение и манипулируемост от хора както от близкото, така и от далечното обкръжение; че тогава  подекспертният е имал начален  когнитивен дефицит, но достатъчен за да разбере  свойството, но не винаги и значението на по-сложни житейски казуси, какъвто е дарствения акт от 31.05.2017г. и последвалите  дарителски действия. Изводът на експерта е, че към процесната дата  П.К. е бил ограничено дееспособен и не е могъл да разбира и ръководи своите действия и да се грижи за своите работи и техните правни последици по разумни съображения, отнасящо се за  казуси със сложна проблематика, какъвто е и подписването на договора за дарение. В съдебно заседание /л.160-л.162/ експертът поддържа заключеното си, като пояснява и допълва, че изводите му са направени на база -медицинска документация, свидетелски показания и преглед на лицето. Счита още, че е налице начален стадий на когнитивен дефицит, начална деменция от общо три етапа-начална, средна и късна деменция; че се касае за начални когнитивни нарушения отразени в епикризите; че началната степен на деменцията не е преддементна фаза; че се касае за начален стадий на преддементно когнитивно нарушение; че окончателната диагноза от епикризата от 2017г. е за мултиинфарктна деменция, а не за преддеменция; че са нарушени всички функции-памет, воля, внимание, интелект. Посочва, че според психологическото изследване през 2016г. е налице  IQ -95 /по Векслер/, като стойностите са под средните и е записано “… налице са затруднени възможности на конструктивния праксис и графомоторните способности“, запазено е  разбирането на лесни неща, а „възможностите за действие се свързват с  праксиса..“ Повтаря, че леката степен на  когнитивен дефицит означава, че лицето може да разбира свойството, но не на всички действия които извършва; че разбира значението им и че при съчетаване с нарушения във вниманието, в паметта, във волята и емоцията, вече се преминава към още по-тежки качества. Според експерта  П.К. има качествени изменения, които водят до ограничена дееспособност. За заболяването деменция експертът допълва, че по принцип това е прогресиращ процес, ако има подобрения те са нищожни; че това е атеросклероза с инсулти в съдовете; мозъкът не се  кръвоснабдява, кислородът е малко  и това води до всички тези изменения. Допълва още, че деменцията може косвено да се докаже енцефалографски, но и чрез психиатрично изследване; че тя е психиатрично заболяване и че в случая приблизително от началото на 2016г. П.К. е страдал и страда до момента от Мултиинфарктна /предимно корова/ деменция с код  F 01.1-за психични болести по МКБ-10. Обяснява, че атеросклерозата води до  стесняване на кръвоносните съдове,  и като следствие до липса на кислород и малко кислород, но при съчетаването й с мултиинфарктни състояния, които са малки инсулти/запушване или скъсване на  тези атеросклеротични съдове/, се задълбочава състоянието на деменция. Допълва, че когнитивните функции са нарушени  вследствие на тези микроинсулти. И че при П.К. има постоянно микроинсулти. Според експерта, има данни за последващи микроинсулти след 2016г; че съгласно тези психиатрични експертизи има промяна между първата и втората проверка и за неповлияване от ноотропните/умните/ лекарства и че постъпването му в  психиатричното отделение е не за лекуване на  деменцията или атеросклерозата, която на практика не може да се лекува поради прогресиращия й характер, а за лекуване на лудостта, психозата, като според втората епикриза  състоянието му е по-задълбочено от първия път. За експертизата от  МБАЛ. Света М.“- гр.В., с хоспитализация от 12.02.2018г., според психичния му статус-брадикинетичен-забавени движения;  брадипсихичен-забавено мислене; хипомимичен-слаба мимика; с недоумяващ лицеизраз, и че това са критериите за глупост, че „деменцио“ от латински на български значи „оглупяване“ ; че пациента е ориентиран за собствената си личност, място и грубо за  време; не е ориентиран за времето; има съзнание за неврологично заболяване, като мисли, че е болен от инсулт, но мисли че е психично здрав; формално критичен към състоянието си, което означава, че се  съгласява с каквото му кажат и няма сигурни данни във висшата си  представна система-че няма халюцинации и илюзии; че емоционално-волево е нивелиран, което е лошо за болния; че емоционално е на една линия, със забавен и беден мисловен процес; склонен да десимулира-с бледи  параноидни  идеи за отношение и въздействие, прикриване на изживяванията си. Допълва, че когато го приемат в болницата той се счита за психично здрав, а когато го изписват, се смята за болен, защото са изчистени халюцинациите. Категоричен е експерта, че при подписването на дарствения акт на 31.05.2017г. П.К. извършва действия с нарушени  екзекутивни функции, тоест той не може да предвижда и да прогнозира какво ще стане защото е принизен до минимум инстинкта за самосъхранение. Според експерта  вследствие на този дарителски акт, който той е подписал е довело до още по-голямо по-влошаване на състоянието му, защото не е имало грижи. В тази връзка коментира показанията на св. Ц.И. която първоначално заявява, че  всеки ден той е бил в нейната къща или „ние сме ходили всеки ден“ и изведнъж през м.май  2017г. тя научава, че е постъпил в психиатрията и тогава му носи дрехи, като в същност той е там от 06 април, и навежда извод, че тя е научила след 20дни и че през това време не е имало никакви грижи за него. Наведен е и извода, че  при болния има нарушения на планирането, на организирането като съдебно-психиатрична оценка. Повтаря се прогресиращият ефект на деменцията и че няма възвращаемост от това състояние. От анализа на заключението в експертизата на лицето за едномесечния му престой на лечение в болницата /07.04.2017г. до 07.05.2017г./ и вписаното, че той  останал некритичен след проведеното лечение и че в хода на  лечението е налице отзвучаване на психотичната продукция, но останал некритичен към състоянието си, експертът прави извод, че това не се отнася само за  психотичната продукция, а изобщо за състоянието му, като по отношение на трудоспособността е записано, че тя е изгубена напълно. Допълва, че през 2016г. е направено психическо изследване при което не е описано за деменция, но че дементния процес прогресира и че косвени данни за това има, но  няма данни и изследвания за това. Акцентира, че така наречените микроинсулти водят до деменция и че лекарствата изчистват психотичната симптоматика, че лицето е излязло от  психиатричното заведение с изчистена симптоматика и на 31.05.2017г. подписва дарствения акт и че дори преди това психотичната  продукция да го е пазила, защото е имал мисли, халюцинации че го преследват, ходел е с всички документи, с папка  нотариални актове и като се изчиства от тази психотична продукция остава апатията и всички тези промени, които настъпват при деменцията и  той извършва този акт .Експертът повтаря, че П. разбира свойството, знае, че е в нотариат, а не в сладкарница, но не разбира значението на сложния акт. Акцентира, че първоначално в експертизата е записано, че П. разбра свойството и значението, но не винаги и че той разбира за простите неща, както е говорил с четвъртия свидетел-как си, ще вали ли, няма ли, разбира да отиде в магазина и за да си напазарува, но екзекутивните функции му „куцат“ и че той не може да предвиди значението точно на това дарение. Съгласно теста на Веслер – IQ по първата епикриза от 2016г. резултатите на П. са били на границата, тоест в някои състояния разбира, а в други не може да разбира значението на това което върши. Категоричен е, че  ако през м.септември 2016г. с тази оценка от психиатрите е можел да извърши същата грешна сделка, но и че тогава той не е разбирал значението и че интелектът сам по себе си нищо не значи. Коментира петте сфери на психична дейност, като независимо от лицата, които имат най -висок интелект -балерина и таксиметров  шофьор, са необходими и внимание, воля и памет при комбинация на много фактори и сфери, които следва да се комбинират за да има диалектика. Предвид на посочените когнитиви, експертът е на мнение, че  и през 2016г. П.К. е щял да допусне грешката като подпише такава сделка. Признава, че е имало данни, за употреба на малко алкохол, на моменти агресивен, което той го отчита на психозата. Изтъква и факта на  събличането на болния гол и тръгването му по улиците през 2017г. и че той има налудничество. Посочва, че и на 06.02.2018г. когато е упълномощил К.. П.. пред нотариус в гр.В. П.К. също  не е разбрал свойството и значението на постъпките си. Коментира експерта и  извършения от него личен преглед на болния и проведения в тази връзка  разговор с него, като акцентира на дадените от последния отговори за имената си, за ЕГН, за адреса където живее, за ответника по иска; за  имената на съпругата си и на майката на ответника, и съпоС..и със свидетелските показания на нотариус Карбанова за действията й при сключването на дарението като състоянието му определя, за страдание от тежка  деменция, а според свидетелката той бил напълно дееспособен. Повтаря експерта, че лицето  разбира свойството, знае, че се намира в нотариат, че ще прави дарение, но не знае  след това какво следва и че независимо от това  без грешка е изписвал името си. Според експерта важни са условията при  сключването на договора и че примерно, ако в нотариалния акт е било записано, че дарителят иска да му  се осигуряват месечна рента или да бъде в старчески дом или да  има гаранция за своето бъдеще, тогава би било да се приеме, че е „истинска сделка“. Заключението е оспорено от ответника по исковете чрез пълномощника си адв.Ч. като е поискано назначаване на повторна и разширена тройна експертиза със същата задача при изследване на всички медицински документи и за произнасяне по въпроса дали П.К. е разбирал свойството и значението на извършеното към момента на извършване на дарствения акт от 31.05.2017г., а не  през 2018г.

Първоинстанционният съд  е допуснал разширена тройна  съдебно-психиатрична експертиза /СПЕ/ изготвена от експертите-доцент д-р Владимир Тодоров Велинов, доктор по медицина, специалист по психиатрия  и по съдебно психиатрия; д-р Петко  Величков Величков, специалист по психиатрия, и д-р В.  К. Д., специалист по психиатрия, изготвил еднолично първоначалното заключение по назначената  СПЕ, заключението по която според тримата експерти е, че  към момента на подписване на оспорвания нотариален акт при П.К. са били налице регистрирани чрез ядреномагнитен резонас /ЯМР/ данни за мултиинфарктна енцефалопатия и мозъчна атрофия, на терена на хипертонична болест и  карцином на простатата; че клиничните синдроми са били преценявани като прояви на деменция и на органична психоза, като се допуска и  алкохолна намеса при отчитане и на  наличните съществени методологични несъвършенства на изследванията и диагностиката, омаловажаващи стойността на поС..ите  диагнози. Според тримата експерти преценката на състоянието и годностите на П.К. към 31.05.2017г. е отново затруднена поради различия в описанието на състоянието му в  болничната документация и в епикризата три и половина седмици преди  датата и че сетнешните описания на психиатричното му състояние са противоречиви- между деменция  и психично здраве и донякъде дори изобщо отхвърлят  хипотезата на всякакви дементни прояви. Експертите приемат като по-вероятна преценка  на състоянието на П.К. да се приеме, че той не е бил в състояние пълноценно да разбира и да ръководи своите действия и  пълноценно да се грижи за своите работи и техните прави последици, тоест експертът изготвил единичната експертиза в резултат на участието си в състава на тройната експертиза д-р В. Д.  и повторното колективно обсъждане на наличната медицинска документация и извършено допълнително освидетелстване на пациента, по същество е налице корекция в окончателните изводи и липсата на безусловна категоричност и несъмненост досежно психичното състояние на П.К. и неговото влияние върху способностите му да разбира и ръководи действията си и пълноценно да се грижи за своите работи съгласно единичното заключение. Нещо повече, заключението на тройната експертиза е подписано и от тримата експерти, включително и от д-р Д., няма изразено каквото и да било несъгласие или особено мнение или резерви по констатациите и крайните изводи в заключението от негова страна и е налице изцяло, безусловно  и безрезервно поддържане на това заключение  и от д-р Д. като член от състава на тройната психиатрична експертиза.

В съдебно заседание експертите поддържат изводите си. И тримата  допускат, че може да е имало моменти, в които личността на П.К. да е била повлияна от употребата на алкохол, но няма категорични данни за това, като допускането е по повод установено в болнични заведения какви са предходните данни за него, но че няма категорични данни в дадения момент /сделката/ да е бил повлиян от алкохола. Коментира се, че самият алкохол, хроничната интоксикация с алкохол, може и е възможно да доведе до дементно състояние, но преддементното състояние е доста условно описано при него. Коментират се още отделни противоречия в отделните психологични изследвания, като в едно такова се споменава  два резултата, които взаимно се изключват-единия по Векслер IQ-95, когато под нормата е 65, а IQ-95, е средната интелигентност и в същото изследване по скалата за минималните мозъчни смущения/ MMSE /  се показва стойност 22 /леко дементно състояние/, което е доста далеч от високата норма 30; че в следващи изследвания показанията за този резултат слизат на 20 , и няколко месеца по-късно става изненадващо 24/гр.В./. Преценката на тази динамика от по-ниски /продукт на по-сложна увреждаща комбинация отколкото само началното оглупяване/ към по-високи резултати, и се предполага че има влияние на алкохола. Като следващ такъв елемент се сочи, че три седмици преди  датата на дарението, П.К. е бил в активно психотично състояние - с халюцинации, мисловни болестни убеждения, като някои халюцинации сочат към системна алкохолна злоупотреба или болестна зависимост, поради което едно от предположенията на експертизата е, че за този кратък период при такава интензивна психоза е по-малко вероятно той да е успял да се възстанови напълно, като се отчита и смъртта на съпругата  от 13.01.2017г. . Допълнено е още, че през 2016г. е бил в неврологията и че до м.април 2017г. няма медицинска документация и предвид смъртта на съпругата му, и много вероятно той да е търсил начин за справяне със сполетялата го беда именно  отново в алкохола. Затова попадайки в психиатричната болница има типични алкохолни халюцинации, така наречените  микрозоопсии. Експертите допускат това и поради факта, че и след изписването му от болница липсват категорично описани данни в епикризата от това заведение за неговото състояние във всички области на патологията-април-май 2017г. Посочват, че в един документ е записано, че са били преодолени халюцинациите, в друг документ е записано, че е излязъл в едно стабилизирано състояние и че  стабилизираното състояние не означава абсолютно здраве, а възможност за  едно приблизително добро социално функциониране. Предвид всичките тези  условности на преценките, краткия период и голямата вероятност алкохолът активно да се е намесил в този момент, експертите стигат до оценката си, че  той вероятно не е бил достатъчно  годен да разбира естеството на постъпките си и техните последствия и  че не е бил негоден напълно. Не е бил чак толкова оглупял, но че тази деликатна страна на неговите сделки, най-вероятно не е могъл да осмисли пълноценно. Експертите не могат да преценят манията на лицето да се разхожда с документи и че няма данни показващи несъмнен, недвусмислен психологичен момент, че той да се чувства по този начин без да има това болестно преживяване  и във връзка с другите болестни преживявания /халюцинации, недоумения, несъстоятелност и други/ и че тази идея като доминантна идея най-вероятно е била  на фона и на базата на механизма на неговото заболяване. И че това е един етап от развитието на заболяването както в другия  етап са били микрозоопсиите и че дори в предишния етап не е изяснено защо когато му е прилошало през 2016г. му е било предложено от медицинския екип да отиде в психиатрия, а не в неврология. Като несъмнени данни за лицето експертите сочат, че  приживе на своята съпруга, той на фона на алкохолно повлияване е бил груб ,брутален към жена си и нейната смърт може да е отключила нова фаза за злоупотреба с алкохол. Посочва се, че той и преди това е бил склонен към подобни действия и алкохолна  консумация, поради което алкохолът и влиянията му  предшестват оспорваната дата. Обясняват, че при степен на Векслер от I Q 95, която е средна норма болният  може да ръководи постъпките си, като ниската норма по Векслер е IQ 75, че от IQ 65 започват нивата на оглупяване;че високо интелигентните са  с IQ 110, а  гениите са IQ 130, и че ако само изолирано се погледне  Векслер IQ 95 П.К. е бил съвсем нормален. На база предположение, че на фона на 22, на 20 и не повече от 24 по скалите на ММSЕ, където нормата е 30 и всички  резултати са в по-ниските нива на нормата и в по-високите нива на оглупяването. По отношение на констатираните от експертите методологични несъответствия и грешки в медицинската документация,  се сочи  с изненада, че ММSЕ 24 е преддементно състояние, но не е в добрата норма защото този показател е в ниските нива на нормата. Посочват се няколко фактора-наличие на несъмнена мултиинфарктна енцефалопатия, че мозъчните анатомични увреждания не водят задължително и обикновено до психични увреждания, и че същите са само предпоставка. Експертите потвърждават, че пациентът има мултиинфарктна енцефалопатия, има регистрирана чрез компютърна  томография  и корова атрофия, както и три взаимно съответстващи изследвания на  интелигентността на П.К. и че ММSЕ, е доста показваща методика макар и груба, при която  при задавани директни въпроси, се иска да се повтори, да се нарисува картина и други. Коментира се и друго проведено изследване Benton test,  при което П. К. е показал грешки от органичен  тип, като самото изследване представлява различни геометрични фигури, наблюдавани 15секунди след което пациентът следва да ги преповтори върху празен лист, като грешките при хората, които по-трудно са се справили с теста, са от  функционален тип или отклоненията няма да са драматични, докато при хората с реални увреждания на когнитивните възможности  грешат по друг начин. Изводът който правят е, че при двата теста с няколко грешки от органичен тип, е доказателство, че нещо с психичните възможности на изследвания  човек е увредено, органично както е при мултиинфарктната  енцефалопатия и мозъчната атрофия. Коментиран е и проведен с П.К.  ISAAC тест, свързан с мисленето и във връзка с  флуидността и възможността на индивида да се адаптира към мисловни  предизвикателства-разговор, теми, което е под 1/3 по-ниско от добрата норма. Според експертите всичко това показва една патология, което обаче не означава той да е безпомощен. Експертите посочват, че са се въздържали да приемат формулировката на ограничено запрещение, което означава трайни необратими  промени, които трайно и необратимо водят до нарушените функции на лицето. Отчитайки  алкохола, където е тази динамика     MMSE 20, 22, 24  и че за това може да има значение алкохола, но е възможно да имат значение и някакви  емоционални колебания. При извършения медицински преглед на П.К., експертите са установили, че той не е изглеждал  като дълбоко оглупял, а по-скоро като потиснат като отчитат факта, че  почти нищо не им е казал, но че това касае друга област. Затова експертите са цитирали в заключението си, че натежават аргументите, които сочат, че той не е бил достатъчно пълноценен за една такава сделка; че  психологичния синдром Векслер, органичната мозъчна  патология, която е установена с инструментариум,   ISААС теста,  MMSE поради което  се стига до заключението на тримата експерти което същите поддържат доста категорично, а именно за вероятната преценка, че той не е бил  в състояние пълноценно да разбира и ръководи своите действия и пълноценно да се грижи за своите работи  и техните правни последици.

При експертното обсъждане трите вещи лица са анализирали цялата налична медицинска документация, приложена по делото и допълнително предС..ата им. Според биопатографията на П.К., същият има полувисше образование  и квалифицирана професия, семеен, а към датата на дарението е вдовец, като не са описани психични отклонения преди месец август 2016г. Експертите поставят акцент върху  несистемните данни за проблеми с алкохола, когато при употреба се променяло поведението му, но че данните не са достатъчни за наличие на болестна зависимост. При болничното изследване и лечение в неврологична клиника през м.август 2016г. описаните прояви са довели до разглеждане от експертите на хипотезата дали промените в състоянието му, необичайни за  неврологично заболяване, не са били дискретни прояви на алкохолен делир, като основания за такава хипотеза са били сведенията за промени в поведението му  при употреба на алкохол, съчетани с неизбежното внезапно спиране на консумацията при влошаване на здравословното състояние и постъпване в болница  заедно с описаните при психиатричното му  лечение през м.април-май 2017г. микрозоопсии, като типичен клиничен елемент за сериозни проблеми с алкохола, в подкрепа на хипотезата за проблеми с употребата на алкохол и евентуално болестна зависимост от алкохола, в каквато връзка с алкохола е и атрофията  на стомашната лигавица. Посочва се, че този въпрос е оС.. настрани  доколкото няма предС..и детайли  за алкохолна психоза, за алкохолен делир, за тежко алкохолно повлияване или за предизвикано от алкохол когнитивно нарушение или деменция. Оценката на експертите е, че анамнезните данни, / освен от пациента, а и данни от близките му/, като информационен източник от наличната медицинска документация, не са достатъчно хронологично  систематизирани и детайлизирани, и че внимателен анализ на документите установява диагностични противоречия и методологични грешки. Отчита се и факта, че когато  пациентът е годен да съобщава анамнезни данни, това косвено илюстрира налична годност да разбира състоянието си. В тази връзка експертите сочат в заключението си произхода на медицинската информация за лицето, като обясняват, че според съществения методологичен принцип, че медицинската диагноза се поставя предимно върху установените болестни смущения, докато експертната диагноза следва да се съобразява в еднаква степен  и с наличието, и отсъствието на описания на болестни разстройства като аргумент за отсъствие на заболяване. Като друг методологичен принцип се сочи внимателното отношение към резултатите от лабораторните и апаратните изследвания, които не следва да се ползват като категорично линейно-екстраполативно доказателство за наличие на заболяване, като се коментират хипотези, че при груби  органични нарушения на някой орган, както и на мозъка могат да бъдат запазени функциите на този орган и обратно-при пълноценна структура да се регистрират сериозни нарушения на функцията. Според извършеното от експертите хронологично  проследяване на медицинската документация от която се очаква  да изясни детайлно динамиката на боледуването при П.К. и естеството на заболяването му, се установява следното: При болнично изследване през м.март 2016г.  (МБАЛ „П…“ ООД) не са описани психични отклонения и не търсена психиатрична консултация - или 15 /петнадесет/ месеца преди сделката. При изследване в неврологична клиника в края на м.август 2016г. или 9/девет месеца/ преди сделката са установени световъртеж от централен произход, есенциална хипертония и исхемични  микроинсулти /КТ/, смутен кръвоток през лява сънна артерия, но при нормална ЕЕГ. Посочва се, че насочващото направление към болницата е съдържало и диагноза „Неуточнена деменция“, която диагноза не е потвърдена нито при приемането, нито в окончателната диагноза, а при изписването е бил контактен и ориентиран. Споменава се и направено психологично изследване от 26.08.2016г., описало пациента като занемарен, без особености в лицевата  експресия и външния вид, с редуцирана изразност, но с нормално социално поведение, забавена реч, объркано настроение депресивно, но в същото време  е бил и емоционално съответен и при запазено абстрактно мислене. Преценката на психологът, извършил изследването е, че  са налице императивни халюцинации, към които е бил критичен и вероятно налудни идеи, при наличие на добра  ориентация за пространство и време и отслабена концентрация и внимание и нарушения в краткосрочната памет като му е препоръчана психиатрична консултация. Резултатът от  MMSE  е бил за когнитивен дефицит от лека степен MMSE  22 бала, който по таблицата за оценка е деменция с лека степен на изразеност при отчитане на факта, че деменцията и когнитивния дефицит са различни състояния. Независимо от всички посочено, окончателната диагноза от това психологично изследване е единствено за световъртеж от централен произход, без никакви вписвания за деменция. Коментираното психологическо  изследване от експертите е с цел илюстриране на  установените от тях логични и методологични противоречия относно мисловната и речевата активност, перцепцията и емоциите и когницията или че валидността на това изследване за целите на  експертизата е твърде относителна. Посочва се, че резултатите от ЯМР /ядрено магнитен резонанс/ и от исхемичните микроинсулти/ КТ/ на глава по същото време, регистрират болест на малките съдове на мозъка и начална корова атрофия. Посочва се още, че към момента наличието на органична патология  не доказва  психична патология, а само като възможна хипотеза. Посочва се още, че  подробностите за проследяване на състоянието в историята на заболяването /ИЗ/ при това изследване и лечение сочат на друга интензивна динамика- при приемането на П. К. е бил без оплаквания, спокоен, контактен, но само 9/девет/часа след това  станал неспокоен, направил опит да напусне болницата без обяснение, наложило се  да бъде медициран допълнително, на следващия ден бил брадипсихичен, объркан, на третия ден отново брадипсихичен, но бил изписан в това състояние с твърдение в епикризата, че по време на болничния престой не са били допуснати усложнения. Не е била препоръчана психиатрична консултация нито за когнитивните нарушения нито за промените в психиката и поведението. Въз основа на тези данни експертите посочват, че се касае за противоречия допускащи съмнение в коректността на диагностичните заключения, най-вече относно деменцията, евентуално дали часове след настаняването в болницата пациентът не е разгърнал делириозно състояние или това е началото на психотичен епизод както при психологичното изследване при което са вписани илюзии и халюцинации, а в декурзусите е описана обърканост и брадипсихия. Последвал е прием на П. К. в ДПБ-П. само след 12дни-12.09.2016г.-26.09.2016г. за диагностично уточняване и лечение с диагноза „органична халюциноза и съдова деменция“,  който е бил в състояние да даде анамнеза, при доброволно постъпване за първи път в психиатрична болница, с отразено, че при употреба на алкохол става груб, враждебен и обиждал жена си; че промените в поведението му били от месец май 2016г. след простатна  биопсия. Поведението му е охарактеризирано като неяснота за причината за унищожаване на  всички документи; не се храни пълноценно; не обяснява къде отива; носел със себе си  всички документи; притеснение от следене и че искат да го отвлекат, с небрежен външен вид при постъпването си  за лечение, мрачен, мнителен, емоционално изравнен, некритичен, забавено по ход протичащо мислене, разкъсано на големи интервали в структурата, с недостатъчно диференцирани налудни идеи в съдържание и с косвени данни за сетивни измами. Извършеното психологично изследване на 20.09.2016г. /или на база проведено едноседмично лечение/, според експертите установява редукция на възможностите на вниманието, умерени паметови нарушения, забавено мислене, отслабени подтици; данни за сетивни измами с обяснителни интерпретации, но и с обяснение, че това е плод на негово въображение, тоест не илюзии или халюцинации, а евентуално парейдолии, като на този фон интелектът по В. бил в границите на средната норма  IQ -95, а при друго специализирано изследване резултатът бил на ниво MMSE-20-отговарящ на лека степен на когнитивен дефицит. В тази връзка експертите посочват значимо и съществено логическо противоречие в преценките, че при лек когнитивен дефицит не е възможно функциониране в средните нива на нормата; че формално противоречие има и  между резултатите по Векслер-посочената средна норма от IQ 95 и по MMSE-20-лека деменция, с уточнението, че когнитивния  дефицит и деменция  не са еднозначни категории, за да фигурират и двете в един документ. Експертите посочват излизането на преден план на несигурност относно стабилността и коректността на провежданите изследвания и оценки на резултатите за изграждане на балансиран експертен анализ, което се отнася и за  диагнозата “съдова деменция“. Съпоставят се резултатите  по MMSE- от 22 /на 26.08.2016г./, на 20 на 20.09.2016г. / двадесет и пет дни по-късно/ и че такава динамика в стойностите не може да се обясни с евентуален дементен процес за такъв кратък срок от време. На следващо място се коментира втория престой в ДПБ-П. на пациента П.К., с начало почти два месеца преди дарението /07.04.-07.05.2017г./, доведен  от полиция и СБМП, с диагноза “съдова деменция; състояние след мозъчен инсулт; органично налудно разстройство“. По отношение на  диагнозата „съдовата деменция“ експертите  не откриват и не установяват обстоятелства при П. К. отговарящи на изискванията за поставяне на такава диагноза. По отношение  на състоянието след мозъчен инсулт  липсва яснота, къде и кой е диагностицирал този мозъчен инсулт, след като в предходни епикризи има само КТ данни за давностни „исхемични микроинсулти“, но няма данни за прекаран инсулт и че такава анамнеза би могла да е продукт на неточно изучаване на предходните документи. Посочено е, че поводът за тази хоспитализация бил ходенето на пациента чисто гол по улиците на  гр.П., приказвал си, през първите две седмици  поддържал налудности  за отношение, пауперистични налудности и такива за ограбване, бил и с изразени паметови смущения -затруднена ориентация за място и време. По отношение на затруднената ориентация за време и място експертите сочат, че ако в това са се изразили паметовите смущения, може да е продукт и на психотично състояние, без да е свързана с други дълбоки паметови нарушения. Посочено е още, че интерпретирал психотравми от личен характер, свързани със смъртта на съпругата си и мисли за безперспективност. Констатирано е от експертите, че  при приемането на П. К. в ДПБ-П. няма вписан статус, а като рисков фактор е определен алкохола; затруднено общуване с болните поради снижени интереси; постепенно отзвучала психотична продукция в хода на провежданата терапия, но при оставането на пациента некритичен към състоянието си; на втория ден от престоя бил спокоен при разговор, с изразени паметови смущения, временно недоумяващ. Като съществен елемент експертите изтъкват споделени зрителни халюцинации с характер на микрозоопии /дребни буболечки или други  обичайно черни дребни предмети, особено на бял фон/, характерни за  алкохолната патология, наред с налудни преживявания, като според издадената  епикриза бил изписан с подобрение, спокоен, с подредено поведение, без актуална психотична продукция. Изводите на експертите за процесната епикриза и диагностичните оценки е, че не е обоснована нито диагнозата „Съдова деменция“ (Векслер  IQ 95 от преди осем месеца, отсъствие на неврологични смущения при приемането), нито за понесен инсулт (без никакви данни в която и да е  предходна документация), нито органичната същност на психозата. Експертният коментар по отношение на тази хоспитализация е, че поведението предизвикало спешното довеждане на П.К. в психиатричната болница трудно може да бъде отграничено само като дементно /диагноза Съдова деменция/ или психотично /диагноза Органично налудно разстройство/. Експертите отчитат като по-съществена страна наличната дълбока неадекватност; че   наличието на микрозоопсии е вероятно в границите на алкохолната  халюциноза, но нозологичната принадлежност  на психозата е от второстепенно значение за експертната оценка, за която по-съществения елемент е наличието на психоза изобщо. Констатирано е още, че при изписването на пациента, в историята на заболяването от 04.05.2017г.  няма преценка какво е било състоянието му, освен декурзуса, от което се прави извод, че  халюцинаторните изживявания са били дезактуализирани, но отсъства оценка на налудносттите. Вместо това в епикризата било записано друго-че в хода на  провежданата терапия постепенно психотичната продукция била отзвучала, но останал некритичен към състоянието си,бил изписан с подобрение, спокоен, с подредено поведение и без актуална психотична продукция, като  26дни след изписването му е била извършена оспорваната сделка-на 31.05.2017г. Констатират експертите, че при тези различия в крайната оценка на състоянието на П.К. при изписването му като по-вероятен вариант остава той вече да не е бил активно психотичен, но в състоянието му следва да бъдат зачетени и астенията  след боледуване и когнитивните дисфункции, като не може да се изключи и евентуално връщане към употреба на алкохол извън болницата. Констатирано е още, че  през месец септември 2017г. или три месеца след извършване на сделката при лечение в гастроентерологично отделение П. К. е бил в състояние да даде анамнеза, да сподели оплаквания, бил е преценен като ориентиран  и адекватен, при изрично вписано, че психичният му статус е бил нормален и че не са правени консултативни психиатрични прегледи, препоръките към общопрактикуващия лекар /ОПЛ/ са само за съвместно проследяване с гастроентеролог. Констатирано е още, че след още три месеца /в края на 2017г./ в Университетска геронтопсихиатрична клиника, е приет с диагноза “Мултиинфарктна деменция“, като макар и дементен е бил в състояние да сподели анамнеза, с изтъкнат социален елемент, преповторени  известните данни за боледуването както и относно понесен инсулт. Отчита се, че въпреки  съдовата патология при клиничното изследване не били намерени огнищни синдроми, психично е преценен като брадипсихичен, недоумяващ, но и ориентиран за собствена личност, място и грубо за време, със съзнание за неврологично заболяване; че нямало сигурни данни за актуални нарушения от ВПС; че в мисленето се установявали  бледи параноидни идеи за  отношение и въздействие; бил склонен да дисимулира; паметта  и интелектът били снизени по органичен тип; че са описани  поведенчески особености с дезориентация, /въпреки  преценката, че при постъпването е бил ориентиран/ и нелепо поведение. Посочено е още, че е отразено, че лечението  повлияло позитивно болестните прояви, като определящо за цялостното му функциониране останал начален, но прогресиращ дементен процес. Отчита се, че при тези  клинични описания психологичното изследване обаче установило още на втория ден след постъпването съвсем различни детайли-правилно структурирана реч при редуциран речеви потенциал и затруднена диференциация на значимо от маловажно, при запазена ориентация за време, пространство и собствена личност. Експертите отчитат сериозните различия между клиничните и патопсихологичните данни и че  комплексното изследване на когнитивните възможности установява преддементно когнитивно нарушение / MMSE =24т./. Подчертава се, че значимите противоречия между отделните анамнези и клинични описания поставят под въпрос коректността на вписаните оценки в документацията от всички здрави заведения досега изобщо и като пример се сочи невъзможността при когнитивни нарушения да съществуват едновременно възможности да се постигнат 95 пункта по Векслер при ниво 20 по MMSE. В тази връзка се сочи, че установеният последен резултат на  MMSE 24 /14.02.2018г./ заслужава особено внимание, защото нивото 24 е преддементно, а диагнозата е „М.д.“, което отново представлява съществено  противоречие между  диагнозата и резултатите от изследванията. Акцентира се, че при предходните изследвания със същия тест, резултатът е бил по-нисък - на 26.08.2016г.-ниво 22, на 20.09. 2016г.-ниво 20. Изхождайки от необратимостта на дементиращите процеси и тяхното закономерно прогресивно влошаване, повишаването на успеваемостта с 4 пункта в MMSE , /тоест намаляване на дементните прояви, значимо подобряване на състоянието/ не може да бъде обяснено с динамиката на болестния  дементиращ процес. Посочват и  очевидна флуктуация в състоянието, за което според експертите са възможни няколко обяснения- П.К. да не е дементен, а да е депресивен с псевдодементен синдром или подобряването да е медикаментозен ефект или подобряването да е резултат на прекратяване на евентуална употреба на алкохол. Посочва се още, че  в началото на 2018г.  в Клиника по урология на ВМА-ББАЛ-В., не са описани психически отклонения и не е търсена психиатрична консултация, като препоръките са към общо практикуващия лекар /ОПЛ/, като и тук вниманието на експертите е акцентирано върху  флуктуацията на състоянието му. Посочено е, че през м.август 2018г. в СПЕ при П. К. са намерени  множество нарушения-в ориентацията, вниманието, мисленето, паметта, афекта, в интелекта промени по типа на лакунарна деменция, водещи до общо снижение на адаптивното поведение и нарушение на екзекутивните процеси, като е прието, че П.К. страда от съдова „Съдова деменция с остро начало-Мултиинфарктна деменция“, както и че при освидетелстването се установява Л.. д., както и че е страдал от личностова промяна като резултат от психичното заболяване и че крайното заключение тогава логично е било за отсъствие на психични годности и за необходимост от запрещение. Методологичният коментар на тримата експерти на изложение експертни анализи и заключения е, че  се илюстрират твърде значими различия с официалните диагностични критерии и рамки и по-конкретно, че едновременното приемане на диагнозите “съдова деменция с остро начало“ и „Мултиинфарктна деменция“ е логично диагностично противоречие, защото в МКБ 10 /класификация на МЗ утвърдено с нарочна наредба/, това са два диагностични кода (F 01.0 и   F 01.1 ), като съдовата деменция с остро начало се разгръща след поредица от инсулти/“тромбоза, емболия или кръвоизлив; в редки случаи единичен масивен хеморагичен инсулт може да доведе до деменция“/, докато мултиинфарктната деменция има други параметри на поява и развитие /“по-постепенно начало, след поредица от леки исхемични епизоди, които водят до натрупване на лакуни в мозъчния  паренхим“/. И че ако се има в предвид две диагнози, то в обсъдената по делото медицинска документация никъде не е описано  остро възникнал инсулт или инсулти за да бъдат налице аргументи за диагнозата „съдова деменция с остро начало“. Посочено е още, че диагностичната категория “Лакунарна деменция“ не съществува в МКБ 10, а представлява неофициално работно понятие и не следва да се ползва  в официалните медицински документи. Извежда се извода, че при описаните и приети болестни прояви-психопатологични симптоми и личностова промяна като резултат от психичното заболяване, остава неясно защо в диагнозата отсъства съответния код - F 06.2. По отношение на органичното налудно разстройство, вписано  още през м.април-май 2017г., симптомите за такова се установяват и през август 2018г., както и че би могло да се коментира и диагностичен код F 10.5-психично разстройство с алкохолна генеза. Предвид  установените взаимно противоречащи си диагнози, експертите поставят под въпрос диагностичните критерии на лицата, посочи ли ги в документите. Посочени са и още две пролежавания на П.К.- през месец октомври 2018г. в Клиника по урология в МБАЛ „Св.М.“-В., като пациентът е описвал оплакванията си  и при приемането си е преценен като адекватен и контактен, без направена психиатрична консултация, нито при изписването му е дадено препоръка за психиатрично проследяване и  изследване в същата клиника и болница в началото на 2019г., като в документите няма вписани никакви придружаващи заболявания, където е можел да споделя  оплакванията си, не е описал психични отклонения, не са търсени консултации  от психиатър или невролог, при изписване  са дадени препоръки за наблюдение  от уролог. Коментирано е единичното заключение на д-р Д. от м.юли 2019г./участващ и в тройната съдебно-психиатрична експертиза/ описала П. К. като грубо ориентиран за личност и място, неориентиран за време, за общественополитически събития и нищо друго, с разградено ядрото на личността, с тотални паметови нарушения, с намалени подтици със забавено мислене; регистриран  напреднал дементен процес; констатираната мозъчна атеросклероза и съдова деменция като идентични болестни разстройства, като при П. К. е била налице мултиинфарктна деменция и към 31.05.2017г. имал начален когнитивен дефицит, достатъчен да разбра свойството, но не винаги и значението на по-сложни житейски казуси, че бил ограничено дееспособен и не е бил могъл да разбира и ръководи своите действия и да се грижи за своите  работи и техните правни последици. Което обективно състояние е допълнено  от актуалното освидетелстване на пациента  установило регистрирани нарушения на паметта и ориентацията от различни области и на различно ниво, включително и възможности за уточняване на детайли, каквито различия не биха могли да се установят при тотално снижаване на когнитивния капацитет. Предвид на тоталната съпротива на П.К. срещу каквото и да е детайлизирано изследване не е позволило да се фиксират коректни нива, нито да се изследват необходимите области. Евентуално е повдигната от експертите хипотеза за  депресивно състояние /лечение с антидепресант/, но при самото освидетелстване  не е регистрирано такова психично ниво. По тези съображения окончателните заключения на тримата експерти са, че към датата сключване на договора за дарение-31.05.2017г. при П.  К.  са били регистрирани  ЯВР данни за мултиинфарктна енцефалопатия и мозъчна атрофия, на терена на хипертонична болест и карцином на простата, като клиничните синдроми са били преценявани като прояви на деменция и на органична психоза, но при внимателен анализ  на фактологията се допуска и алкохолна намеса и при коментиране на  съществени методологични несъвършенства на изследванията и диагностиката, които в крайна сметка омаловажават стойността на поС..ите диагнози. Експертите еднозначно посочват, че преценката на състоянието и годностите на П.К. към 31.05.2017г. е затруднена поради различия в описанието на състоянието му  в болничната  документация и в епикризата  три и половина седмици преди това и че сетнешните описания на психичното му състояние са противоречиви-между деменция и психично здраве и донякъде дори  изобщо отхвърлят хипотезата на дементни прояви. Като по-вероятна преценка на състоянието му  експертите приемат, че  състоянието му  следва да се приеме като такова, че той  не е бил в състояние пълноценно да разбира и ръководи своите действия и пълноценно да се грижи за своите работи и техните правни последици.

Обжалваното решение  е валидно и допустимо.

Постановено е от надлежен съдебен състав, в рамките на правораздавателната му компетентност, по предвидения процесуален ред и форма и при наличие на правен интерес за ищеца да иска унищожаване  на извършеното  в полза на ответника дарение в хипотеза при която дарителят П.К. макар и дееспособен и без да е бил поС.. под запрещение, не е могъл да разбира или да ръководи действията си във връзка със сключване на процесния договор, предвид на изложените в исковата молба факти и обстоятелства, обосноваващи така заявения петитум на исковата претенция.

Разгледана по същество исковата претенция е неоснователна.

Трайна и последователна е съдебната практика в посока, че състоянието на дееспособния участник в сделката  от категорията на това посочено в закона-чл.31 ал.1 от Закона за задълженията и договорите/ЗЗД/, а именно да не може да разбира или да ръководи действията си във връзка със сключването на сделката, следва да бъде установено по несъмнен и категоричен начин, като тази невъзможност да разбира или да ръководи действията си следва да е налице по начин, изключващ каквато и да била друга медицинска и правна възможност която да оборва по някакъв начин било пряко били косвено или като вероятност било като допустимост и други подобни хипотези допускащи изключение от констатираната неспособност на лицето да разбира или ръководи действията си. Неспособността на лицето,в случая на дарителя П.К., следва да е установена еднозначно и без изключения. Наличието и на най-малката вероятност лицето да може да разбира или да ръководи действията си елиминира извода за наличие на основание за унищожаване на сделката по чл.31 ал.1 от ЗЗД. Когато изводите на експертите не са с необходимата категоричност, еднозначност и несъмненост, а се позовават на вероятност  поради констатирани в медицинските документи  противоречия, неясноти, взаимно изключващи се психиатрични диагнози, поС..и на едно и също лице, предвид и на тенденцията на развитието на съответното психично заболяване, която при деменцията има единствено и само прогресиращ и необратим характер, констатираните различия в болничната документация и в епикризите относно установеното обективното състояние на лицето и поС..ата диагноза, последващите описания в психиатричното състояние на ищеца П.К., които също са противоречиви до степен да изключват и дори да отхвърлят изобщо хипотезата за  дементни  прояви на лицето, при което е налице пълна неяснота и неопределеност досежно  психичното му състояние  към точно определен момент-датата на сключване на договора за дарение, по който той е дарителя на притежаваните от него 1/3 ид.ч..Тоест, вероятността П.К. да не е бил  в състояние пълноценно да разбира и да ръководи действията и  пълноценно  да се грижи за своите работи не е достатъчна сама по себе си за обосноваване на единствено възможен, безспорен и категоричен извод, за наличие на такава невъзможност на лицето по смисъла на чл.31 ал.1 от ЗЗД, която да доведе до порок на сделката водещ до нейното унищожаване. Изводите не се променят и от свидетелските показания, както и от единичното заключение. Свидетелите са категорични, че П.К. е бил в кондиция, разбирал е свойството и значението на извършеното и на действията си, със сделката е изпълнил поет приживе на съпругата си морален дълг да прехвърли собствеността по отношение на процесните недвижими имоти, наследство от родителите  на съпругата му, в полза на племенника й  С.И.. Смъртта на съпругата не е разколебала нито за момент намерението и желанието му да дари имотите на последния. Не се установява в резултат на различните пролежавания в различни здравни заведения преди изповядването на сделката, както и непосредствено в деня на сключването й той изобщо да не е бил в състояние да разбира и ръководи действията си. Няма установена еднозначно, безспорно и с несъмнена категоричност, че към 31.05.2017г.  той да не е бил в състояние пълноценно да разбира и да ръководи своите действия и пълноценно да може да се грижи за своите работи и техните правни последици. С такава категоричност не се произнасят и експертите назначени по делото. Техните изводи както се посочи, са за по-скоро за предположение, за вероятна преценка  на описаното състояние на дарителя, но не и с абсолютна убеденост и категоричност за невъзможността да разбира и да ръководи своите действия и пълноценно да се грижи за своите работи и  последиците от тях. След като експертите не изключват  изцяло  невъзможността на дарителя да разбира и ръководи действията си и пълноценно да се грижи за своите работи, а се позовават единствено и само на вероятността да има такава невъзможност, тоест не се изключват нито изцяло нито частично възможността лицето да разбира и да ръководи действията си с оглед и на конкретния предмет-сключване на договор за дарение, с което дарителят прехвърля собствеността си на надарения, знаейки всички последствия за това, обяснени му от една страна от нотариуса  при изповядване на сделката, а от друга поетото обещание приживе и заедно със съпругата си да предостави в собственост тези имоти на племенника си, надарения С.И., се налага извода, че не е налице еднозначно, несъмнено  и категорично установена невъзможност за П.К. както да разбира действията си, в частност, че ще извършва дарствен акт с който се прехвърля право на собственост в полза на определено лице,  така  и да ръководи действията си, тоест да се яви пред нотариус и собственоръчно да се подпише под договора и да изпише името си, потвърждавайки сделката, както и да е напълно наясно, че дарявайки, той престава да бъде повече собственик на тези имоти и ги преотстъпва в собственост на племенника си. Евентуалните болестни отклонения не са безусловно свързани със заболявания като съдова деменция , състояние след мозъчен инсулт и органично налудно разстройство, доколкото от изследванията на експертите  диагноза  „съдова деменция“ не се обосновава, нито са налице данни за понесен  мозъчен инсулт нито органично налудно разстройство, тоест налага се извода, че описаните в епикризата  диагнози по време на последното му пролежаване в болнично заведение 25дни преди дарението /в ДПБ-П./ реално не съответстват и не са налични  по отношение на П.К. поради липса на обективни и субективни признаци характерни за тях  у  него, предвид и на цялостното му поведение към момента на приемането му в ДПБ-П., престоя му и отразеното в медицинската документация, ежедневното поведение по време на лечението му в здравното заведение и състояние в момента на изписването му. Според експертите  към датата на дарението при П.К. са били регистриране ЯМР данни за мултиинфарктна енцефалопатия и мозъчна атрофия, на терена на хипертонична болест и карцином на простата,  клиничните синдроми са били преценявани като прояви на деменция и на органична психоза, като с оглед на установената фактология  се допуска и алкохолна намеса при наличие  и явна констатация от експертите на съществени методологични  несъвършенства на изследванията и диагностиката, които определено омаловажават и несъмнено дискредитират стойността на поС..ите диагнози .Освен това експертите констатират, че описанията на психичното му състояние са противоречиви и взаимно изключващи се - между деменция и психично здраве и дори до отхвърляне изобщо на хипотезата за дементни прояви, тоест, че той е напълно здрав и дееспособен.  Въз основа на тези противоречия преценката на експертите за състоянието на дарителя П.К.  е хипотетична и е в сферата на предположенията и вероятностите, но в никакъв случай не е безспорна, еднозначна  и категорично установена.

Искът за унищожаване на сделки е конститутивен. Тежестта на доказване на потестативното право на унищожаване на сделката пада върху ищеца. В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че конкретната правна сделка е унищожаема. Когато ищецът основава иска си за унищожаване на договора на обстоятелството, че при извършване на сделката страната, която е била дееспособно лице, не е могла да разбира или да ръководи постъпките си, той трябва да докаже това обстоятелство. Съгласно чл.31 ал.1 от ЗЗД унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му не е могло да разбира или да ръководи действията си. Двете предпоставки, при които възниква унищожаемостта са дадени алтернативно, тоест достатъчно е наличието само на една от тях, за да бъде унищожен договора, но могат да съществуват и кумулативно. Касае се за такова състояние, при което лицето, макар и формално да е дееспособно, не е в състояние да прецени правилно значението и съдържанието на извършваните от него действия, както и последиците от същите. Възможно е лицето макар и да разбира действията си да не може да ги ръководи. Това състояние може да се дължи както на обективни причини-болест, травма и други подобни, така и на субективни причини-употреба на алкохол, наркотици или други упойващи вещества. При него лицето не е в състояние да действа съзнателно и разумно, така че да може свободно и без външна  намеса да формира и изрази волята си. Същото може да е с различно времетраене-може да е краткотрайно или продължително, като от значение за унищожаемостта по  чл.31 ал.1 от ЗЗД е то да е налично към момента на сключване на договора. Неспособността да се разбират или ръководят действията по посочения текст от ЗЗД е налице, ако това се дължи на слабоумие или душевна болест. Ищецът П.К.  е бил не само формално дееспособен, защото към момента на сделката не е бил поС.. под запрещение, но и фактически е разбирал свойството и значението на извършеното и можел да ръководи постъпките си доколкото неспособността по чл.31 ал.1 от ЗЗД има в предвид да бъде установена по безспорен и категоричен начин, а не да се предполага  или да се приема като евентуално по-вероятната преценка на състоянието на лицето. Волеизявлението на П.К. не е опорочено при сключването на договора за дарение. Здравословното състояние на дарителя предполага установяване по несъмнен начин - дали към момента на сделката то е страдало от физическо или психическо заболяване, а юридическия критерий се свързва с това  - дали е била налице възможността да разбира свойството и последиците от действията си или макар и да ги разбира, да не може да ги ръководи по начин, по който да бъде постигнат предвидените за тези действия резултат и да бъде защитен интересът на сключващия сделката. В тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че към датата на  сделката същият не е разбирал или не е могъл да ръководи действията си. Такова доказване в случая не е проведено пред исковия съд. Наличните данни за психическо заболяване не са категорични и еднозначни, а са установени като вероятни. Трайна и последователна е съдебната практика, че неспособността на прехвърлителя /в случая дарителя/ да разбира и ръководи действията си към момента на сделката трябва да е установена по несъмнен начин. Следва да се отчете значението на всички ангажирани по делото доказателства /писмени документи, свидетелски показания, експертизи и други/, и  без  съдът да е  длъжен да дава превес на заключенията на медицинските експертизи. В случая доказателствата преценени по отделно и в съвкупност навеждат на извода за липса на категорична и несъмнена установеност ищецът П.К., макар и дееспособен да страда от заболяване, което да му пречи да  разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи действията си.   Разпитаните по делото свидетели не установяват с категоричност наличие на психични отклонения в поведението на ищеца към датата на сделката до степен на невъзможност да разбира какво прави, как го прави  и защо го прави. В тази връзка съдът не възприема показанията на свидетелката К.. П.. поради липса на конкретика и яснота, позоваване само на най-общи признаци за състоянието на ищеца както и че преобладаващо излага факти и обстоятелства, които са й били съобщени от трети лица както и от баща й, имащ по делото качество на законен представител като попечител на П.К., както и поради явната заинтересованост на свидетелката от изхода на спора като роднина на ищеца. Другите разпитани свидетели също не установяват налични психични отклонения на ищеца към момента на сделката. За да е основателен иска за унищожаване на договора, ищецът следва по несъмнен начин да установи, че към момента на сключването му той не е могъл  да разбира или да ръководи действията си поради своето състояние. Такъв извод при съвкупния анализ на събраните доказателства не може да се направи. Искът подлежи на отхвърляне в хипотеза, че липсват категорични и безпротиворечиви доказателства, че към момента на сключване на оспорения договор прехвърлителят да не е могъл да разбира и ръководи действията си.

Съдът не възприема изводите на тройната съдебно-психиатрична експертиза, че ищецът П.К. не е бил  в състояние пълноценно  да разбира и ръководи своите действията и пълноценно  да се грижи за своите работи и техните правни последици, доколкото изводите на експертите не са категорични и несъмнени, а се базират на предположения и вероятности, която обаче не е достатъчно да обоснове извод по смисъла на чл.31 ал.1 от ЗЗД  за явна и несъмнена неспособност на лицето да се грижи за действията и постъпките си и да разбира свойството и значението на извършеното.  Съвкупният анализ на събраните и обсъдени доказателства не води до категоричен извод, че П.К. на 31.05.2017г. не е могъл да разбира и да ръководи  действията си .

В този смисъл е и практиката на ВКС на РБ-определение № 331 от 04.04.2016г. на ВКС по гр.д.№696/2016г., четвърто г.о.; решение №259 от 22.04.2009г. на ВКС по гр.д.№799/2008г., четвърто г.о.; определение №1001 от 03.09.2015г. на ВКС  по гр.д.№2007/2015г., четвърто г.о.; решение №451 от 18.06.2009г. на ВКС по гр.д.№564/2008г.,трето г.о.; решение №1445 от 20.05.2009г. на ВКС по гр.д.№4497/2007г.,четвърто г.о.; решение №698 от 12.01.2011г. на ВКС по гр.д.№14/2010г.,трето г.о.; решение №649 от 19.01.2010г. на ВКС по гр.д.№3237/2008г.,второ г.о.; решение №418 от 13.07.2009г. на ВКС по гр.д.№1335/2008г., четвърто г.о.; решение №292 от 07.04.2009г. по гр.д.№872/2008г.,четвърто г.о.; решение №69 от 09.07.2015г. на ВКС по гр.д.№1582/2014г.,четвърто г.о.; решение №923 от 11.12.2009г. на ВКС по гр.д.№975/2008г.,трето г.о.; решение №129 от 18.02.2010г. на ВКС по гр.д.№1758/2008г., четвърто г.о. и други.

Въззивният съд не споделя доводите развити във въззивната жалба подадена от законния представител на ищеца и негов настойник чрез пълномощника си  адв.  П.. Правилно районният съд е кредитирал свидетелските показания на нотариус К.. изповядала сделката. Макар и общи, същите са в посока, че в качеството си на длъжностно лице нотариус, пред който се сключват и  прехвърлителни сделки, същата има задължение по закон /чл.578 и следващите от ГПК/ да се увери несъмнено и в дееспособността на страните за което разполага с необходимия инструментариум предоС.. й по закон / включително  и чрез изискване за даване на изявления от страните по сделката в тази връзка/, включително и да извършва справки от Базата Данни Население, за да събере необходимата в тази връзка информация и при констатиране на недееспособност да откаже да изповяда сделката.В случая, свидетелката не установява да е констатирала недееспособност в лицето на дарителя П.К. да сключи сделката и да не разбира правните последици от поведението си и действията по прехвърляне на собствеността и изразеното за това съгласие и подписване на документите по сделката, тъй като при отказ или несъгласие от страната, нотариусът няма как да изповяда сделката. Единичното заключение на вещото лице Д. също не се възприема от съда, тъй като  е компрометирано от заключението на тройната експертиза, която е значително по-компетентна, проверката на медицинската документация е по-мащабна, по-задълбочена и  комплексна, включително и при обсъждане на психическото състояние на ищеца, като и констатираните множество нарушения, противоречия и несъответствия в поС..ите диагнози на лицето, каквито несъответствия не са констатирани от единичната експертиза. Тройната експертиза е изготвила значително по-детайлен, задълбочен и аналитичен доклад /заключение/ за психичното състояние на ищеца П.К., който доклад  вещото лице д-р Д., /участващо в състава на тройната експертиза/,  изготвило единичната експертиза, напълно подкрепя и без да е изразил особено мнение или направени обструкции, възражения или резерви, като в крайна сметка изводите на експертите са за вероятно състояние на недееспособност, което не е достатъчно  по смисъла на чл.31 ал.1 от ЗЗД за да обоснове унищожаемост на сделката, доколкото това психично състояние не е установено по категоричен начин, а се касае за предположения и вероятности, които сами по себе си не са достатъчни да обосноват несъмнен извод за пълно неразбиране от дарителя на свойството и значението на извършено и пълна невъзможност да ръководи действията си. Медицинската документация при наличието на посочените противоречия, установените методологични несъвършенства на изследванията и диагностиката, омаловажаващи категорично стойността на поС..ите диагнози и взаимно изключващите се диагнози, не може да бъде достоверна база за определяне психичното състояние на ищеца в хипотеза на д.., имаща изцяло прогресивен ход на развитие без възможност за подобрение, която дори в определени хипотези е изключена изобщо като диагноза на ищеца. Това се отнася и до м. е. и мозъчна а. на терена на хипертонична болест и к. на, на  съдова,на състояние след м. и.. и органично налудно разстройство. При наличието на констатирани от експертите на толкова съществени методологични несъвършенства на изследванията и диагностиката  до степен да се омаловажи изцяло стойността на поС..ите диагнози, наличните различия  в описанието на състоянието на пациента в болничната документация и последната епикриза преди сделката, отхвърлянето изобщо  на хипотезата за дементни прояви в последващи изследвания, не дават основание с категоричност и еднозначност да се определи и да се приеме, че към датата на извършване на дарението дарителят П.К. не е разбирал свойството и значението на извършеното или да не е можел да ръководи постъпките си.

В този смисъл предявения иск с правно основание чл.31 ал.1 от ЗЗД е изцяло неоснователен и недоказан.

Предвид изложеното обжалваното решение ще следва да се потвърди. Не са налице пороци на същото визирани във въззивната жалба.

Съдът не присъжда разноски в полза на ответника по въззивната жалба тъй като такива не са поискани както и не са предС..и доказателства, че са извършени.

Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК, Пазарджишкият окръжен съд

 

                                  Р  Е  Ш  И

 

ПОТВЪРЖДАВА   решение на Панагюрски районен съд №106 от 17.07.2020г. постановено по гр.д.№1043/2018г. по описа на същия съд.

Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му на страните пред Върховния касационен съд на Р България.

 

Председател:                               Членове:1.            2.