Р Е
Ш Е Н
И Е
№260114
гр.Добрич
18.12.2020 год.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Добричкият окръжен съд гражданско
отделение
На единадесети ноември 2020 год.
В публичното заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ДИАНА ДЯКОВА
ЧЛЕНОВЕ:ГАЛИНА
ЖЕЧЕВА
ЖЕЧКА МАРГЕНОВА
Секретар:ПАВЛИНА ПЕНЕВА
Прокурор:………………………
като разгледа докладваното от съдия ГАЛИНА ЖЕЧЕВА
въззивно гражданско дело №452 по описа
за 2020 год.,
за да се произнесе,съобрази следното:
Производството е по реда на глава ХХ,чл.258 и сл. от ГПК.Подадена е въззивна жалба от В.Р.Д. *** /приложена към предходно
в.гр.д.№34/2020 г. на ДОС-прекратено и върнато на БРС за постановяване на
решение за поправка на ОФГ в първоинстанционното решение/ срещу решение
№140/17.10.2019 г. по гр.д.№887/2018 г. на Балчишкия районен съд,с което е
допусната делба между В.Р.Д. *** при квота 1/6 ид.ч.;Б.Р.Д. *** при квота 1/6
ид.ч. и Р.Б.Д. *** при квота 4/6 ид.ч.
на недвижим имот-апартамент №3,находящ се в гр.Б.-имот с идентификатор
02508.82.31.1.3 по кадастралната карта на гр.Балчик;отхвърлен е искът на
въззивника В.Р.Д. против Б.Р.Д. и В.Г. Д.-Д.,***,за
допускане делба на земеделска земя с площ от 46,001 дка-имот с идентификатор
02508.526.271 по кад. карта на гр.Балчик,и искът за делба на земеделска земя с
площ от 6,601 дка-имот с идентификатор 02508.526.272 по кад.карта на
гр.Балчик,като въззивникът е осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната
власт по сметка на Районен съд-Балчик сума в размер на 50 лв,представляваща
държавна такса за отхвърляне на иск за делба.Подадена е и втора въззивна жалба
от В.Р.Д. срещу решение №38/02.03.2020 г. по цитираното дело на БРС,с което е
допусната поправка на ОФГ в първото решение,като е постановен диспозитив за
отхвърляне възражението на въззивника на основание чл.30 ал.1 от ЗН за
намаляване на дарението на 4/6 ид.ч. от гореописания апартамент в полза на
малолетния съделител Р.Б.Д.,обективирано в нотариален акт №177,т.I,вх.рег.№1456,д.№136/2017 г. на нотариуса С.И.с район
на действие БРС,до размера,необходим за допълване /възстановяване/ на
запазената част на въззивника от наследството на Р.Д. В..
Изложено е в двете жалби,че атакуваните решения по
същество са неправилни поради нарушение на материалния и процесуалния закон и
необоснованост.За първото решение се навежда и нищожност поради липса на
мотиви,като се сочи,че районният съд не обсъдил нито едно от събраните по
делото доказателства /писмени,гласни и заключения по експертизи/.Решението било
постановено в нарушение на принципа на диспозитивното начало при излизане извън
предмета на делото и обема на дължимата защита.В отговора на ответниците
липсвали възражения в аспекта на изложеното от съда.Липсвало възражение относно
договора за доброволна делба и невъзможността за атакуването му по реда на
чл.74 ал.1 от ЗН,както и че при делбата на апартамента следвало да се отчете
хипотезата на чл.30 ал.2 от ЗН.Първоинстанционният съд не се произнесъл по
заявените от въззивника възражения за нищожност на извършените от наследодателя
разпоредителни сделки.Подробно са изложени доводи за недействителност на
последните сделки,които не породили целените с тях правни последици.Настоява се
за отмяна на атакуваните решения,за намаляване на извършеното от наследодателя
дарение,респ. възстановяване запазената част на въззивника от наследството /ако
дарението се приеме за валидно/,и за допускане делба на делбените имоти при
равни квоти за въззивника и съделителя Б.Д..Въззивникът претендира сторените от
него разноски.
В писмен отговор на първата жалба и в хода на
въззивното производство въззиваемите Б.Р.Д.,В.Г.Д.-Д. и Р.Б.Д. чрез неговите родители и законни
представители Б. и В. Д. изразяват становище за неоснователност на жалбата и
настояват за потвърждаване на атакуваното първо решение.Същите считат,че
районният съд се е произнесъл по наведени от страните възражения и не е излязъл
извън пределите на заявеното от тях.Въззиваемите не са подали отговор на
втората жалба срещу решението на БРС за поправка на ОФГ в първото решение.В
хода на въззивното производство изразяват становище за неоснователност и на
тази жалба.
Като постави на разглеждане въззивните
жалби,Добричкият окръжен съд установи следното:
Жалбите са депозирани в рамките на преклузивния срок
по чл.259 ал.1 от ГПК /въззивникът е получил препис от първоначалното
първоинстанционно решение на 28.10.2019 г.,а жалбата срещу него е подадена на
07.11.2019 г. при изтекъл за страната срок за въззивно обжалване на 11.11.2019
г.;въззивникът е получил препис от второто първоинстанционно решение на
09.03.2020 г.,а жалбата срещу него е подадена на 20.03.2020 г. при изтекъл за
страната срок за въззивно обжалване на 01.06.2020 г. с оглед спиране теченето
на срока по време на извънредното положение в страната/.Жалбите са процесуално
допустими предвид горното и подаването им от активно легитимирано лице-страна в
производството по делото-с правен интерес от атакуване на неизгодните за него
решения.
Първоинстанционните решения са валидни като
постановени от законен състав на районния съд в рамките на правомощията му,в
изискуемата форма,достатъчно мотивирани и разбираеми.
Гр.д.№887/2018 г. на БРС е образувано по повод искова
молба,с която са предявени от В.Р.Д. *** срещу Б.Р.Д.,В.Г.Д.-Д. и малолетния Р.Б.Д.
чрез неговите родители и законни представители Б. и В. Д. искове на основание
чл.34 от ЗС и чл.69 и сл. от ЗН за делба на два недвижими имота,както следва:
-апартамент №3,находящ се в гр.Б.,със застроена площ
от 72,66 кв.м,състоящ се от две стаи,кухня,входно антре,тоалетна и помощно
антре,ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и
4,08584%,равняващи се на 67,97 кв.м,от правото на строеж върху терен-общинска
собственост-имот,представляващ самостоятелен обект с идентификатор
02508.82.31.1.3,разположен в сграда с идентификатор 02508.82.31.1,построена
върху поземлен имот с идентификатор 02508.82.31 по кадастралната карта на
гр.Балчик;
-нива с площ от 46,001 дка-имот с идентификатор
02508.526.271 по кадастралната карта на гр.Балчик.
Изложено е в исковата молба,че В.Д. и Б.Д. са
наследници по закон на общите им наследодатели С.А.Т.-В.а,починала на ***.,и Р.Д.
В.,починал на ***.Двамата наследодатели притежавали в режим на СИО гореописания
жилищен имот-апартамент в гр.Балчик.По силата на дарение от 31.05.2017 г.
наследодателят Р.Д. В. дарил на внука си-малолетния Р.Б.Д. собствените си 4/6
ид.ч. от апартамента.Наследодателят Р. Д.В. притежавал освен това и нива от
52,600 дка в землището на гр.Балчик-имот с идентификатор 02508.526.16 по
кадастралната карта,като 40 дка в идеална част от нивата продал на сина си Б.Р.Д.
също на датата 31.05.2017 г.Между В.Р.Д.,Б.Р.Д. и съпругата на втория В.Г.Д.-Д.
бил сключен на 15.08.2018 г. след смъртта на горния наследодател договор за
доброволна делба на цялата нива от 52,600 дка,по силата на който двамата
съпрузи получили в дял нива от 46,001 дка-имот с идентификатор 02508.526.271 по
кадастралната карта на гр.Балчик.Наведени са доводи за недействителност на
двете сделки на разпореждане на наследодателя Р.Д. В.-дарение и продажба от 31.05.2017
г.Същите били извършени с пълномощно,в което наследодателят вместо подпис
положил пръстов отпечатък.Същият бил грамотен и нямало основание да се
процедира по горния начин.В пълномощното не било посочено защо вместо подпис се
полага пръстов отпечатък.Отпечатъкът бил твърде заоблен и задебелен и очевидно
бил поставен под натиск или въздействие с чужда ръка,което изключвало наследодателят
да е имал волята да упълномощи ответника Б.Д..Освен това продажбата на 40 дка
нива била сключена при продажна цена от 8 000 лв при реална пазарна цена
на имота от не по-малко от 100 000 лв.Сочи се,че сделките били сключени
при липса на валидна представителна власт спрямо дарителя и продавач Р. Д.В..Пълномощното
било недействително.Освен това продажбата на земеделска земя била извършена при
хипотезата на чл.40 от ЗЗД-договаряне във вреда на представлявания.След като
сделките не породили правни последици,двамата низходящи на общите наследодатели
В. Р.Д. и Б. Р.Д. се легитимирали понастоящем като съсобственици по наследяване
на процесните имоти при квоти от по 1/2 ид.ч. в съсобствеността.
В отговора на исковата молба останалите съделители Б.Д.,В.Д.
и Р.Д. изразяват становище за неоснователност на исковете за делба.Същите
намират посочените сделки на разпореждане за валидни,като считат,че В.Д. не е
активно легитимиран да оспорва валидността им,тъй като не е страна по тях.Сочи
се,че вече е извършена доброволна делба на земеделските земи,поради което претенцията
за съдебна делба на същите била недопустима.
По молба на горните трима съделители,обективирана в
т.нар. допълнителен отговор вх.№46/07.01.2019 г. /лист 58 от делото на БРС/,в
срока по чл.341 ал.2 от ГПК в делбената маса е включен още един недвижим имот-нива
с площ от 6,601 дка-имот с идентификатор 02508.526.272 по кадастралната карта
на гр.Балчик /определение №14/08.01.2019 г. на лист 60 от делото на БРС/.
В първото открито съдебно заседание по
делото,проведено на 12.03.2019 г.,съделителят В.Р.Д. въвежда в спора и
възражение по чл.30 ал.1 от ЗН,като настоява в случай,че се зачете извършеното
от наследодателя Р. Д.В. дарение на 4/6 ид.ч. от процесния апартамент за
валидно,последното да бъде намалено до размера,необходим за възстановяване
запазената част на съделителя В. Р.Д. в наследството.
С молба вх.№251/21.01.2019 г. съделителите Б.Д.,В.Д. и
Р.Д. са заявили факта,че получената по договора за доброволна делба в дял от
съделителя В. Р.Д. нива от 6,601 дка-имот с идентификатор 02508.526.272 по кадастралната
карта на гр.Балчик-е продадена от него на третото лице ЦЖ.Г. ***.Заявено е
искане на основание чл.76 от ЗН за прогласяване относителната недействителност
на горната сделка на разпореждане с наследствения имот,което да се разгледа в
условие на евентуалност-ако бъдат уважени преюдициалните възражения на
съделителя В.Д. за недействителност на сделките на разпореждане,извършени от
наследодателя Р. Д.В..С определение №56/23.01.2019 г. на БРС като ответник по
исковете по чл.76 от ЗН е конституирана приобретателката ЦЖ.Г.,а производството
по исковете по чл.76 от ЗН е оставено без движение с указания до ищците в
едноседмичен срок да посочат цена,да внесат държавна такса за водене на делото
по тях и да впишат исковата молба по чл.76 от ЗН.С определение №189/13.03.2019
г. на БРС са дадени нови указания до тримата ищци-съделители за отстраняване
нередовности на исковите претенции по чл.76 от ЗН,за които са уведомени на
25.03.2019 г. /съобщение на лист 144 от делото на БРС/.До приключване на
първоинстанционното производство горните указания не са били изпълнени,но
изрично определение от БРС за прекратяване на производството по исковете по
чл.76 от ЗН не е постановено.Постановено е единствено определение в открито
съдебно заседание на 17.09.2019 г.,с което е отменено определението за
конституиране на купувачката ЦЖ.Г. като страна по делото.Тъй като
първоинстанционният съд не е разгледал по същество възраженията на съделителя В.Р.Д.
относно недействителността на сделките /дарение и продажба/,извършени от
наследодателя Р.Д. В.,не е разгледал и евентуалните претенции по чл.76 от ЗН,производството
по които не е прекратено,т.е. е висящо.
От фактическа страна се установява следното въз основа
на събраните по делото доказателства:
Видно от удостоверенията за наследници на листи 9 и 10
от делото на БРС,съделителите В.Р.Д. и Б.Р.Д. са наследници по закон
/низходящи/ на общите им наследодатели С.А.Т.-В.а,б.ж.на гр.Балчик,починала на ***г.,и
Р.Д. ***,починал на ***. /последните техни родители/.Не е спорно по делото,че
двамата наследодатели са притежавали приживе в режим на СИО по силата на
договор за продажба от 26.11.1979 г.,сключен с ИК на ГНС-Балчик,апартамент
№3,находящ се в гр.Б.,със застроена площ от 72,66 кв.м,състоящ се от две
стаи,кухня,входно антре,тоалетна и помощно антре,ведно с припадащите се идеални
части от общите части на сградата и 4,08584%,равняващи се на 67,97 кв.м,от
правото на строеж върху терен-общинска собственост-имот,представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 02508.82.31.1.3,разположен в сграда с идентификатор
02508.82.31.1,построена върху поземлен имот с идентификатор 02508.82.31 по
кадастралната карта на гр.Балчик.След смъртта на първата наследодателка С. В.а
вторият наследодател Р.Д. В. чрез пълномощник Б.Р.Д. дарява на своя малолетен внук
Р.Б.Д. собствените си 4/6 ид.ч. от горния апартамент,която сделка от 31.05.2017
г. е обективирана в нотариален акт за дарение №177,т.I,вх.рег.1456,д.№136/2017 г. на нотариуса С.И.с район
на действие БРС /на лист 14 от делото на БРС/.Дарителят си запазва пожизнено
право на ползване върху подарения имот.
Не е спорно,а и видно от договор за доброволна делба на
наследствен недвижим имот от 1996 г. /на лист 90 от делото на БРС/,че
наследодателят Р.Д. В. се е легитимирал като едноличен собственик /по силата на
наследяване и договора за доброволна делба/ на нива от 52,600 дка-имот №526016
по плана за земеразделяне на землището на гр.Балчик.На 31.05.2017 г. същият
продава чрез пълномощник Б.Р.Д. на сина си Б.Р.Д. 40 дка в идеална част от
цялата нива с площ от 52,600 дка тогава с идентификатор 02508.526.16 по
кадастралната карта на гр.Балчик,която сделка е обективирана в нотариален акт
за покупко-продажба №176,т.I,вх.рег.№1454,д.№135/2017
г. на нотариуса С.И.с район на действие БРС,като продавачът отново си запазва
правото на пожизнено ползване.
На 15.08.2018 г. между В.Р.Д.,Б.Р.Д. и В.Г.Д.-Д. /съпруга
на Б.Д.,придобила права върху горната нива по силата на възмездната
сделка-продажба,сключена по време на брака между двамата/ в качеството на
първите двама на наследници на Р.Д. В. и при дялове на втория и третата по
силата на договора за продажба от 31.05.2017 г. се сключва договор за
доброволна делба /акт №145,т.II,рег.№2951/2018
г. на нотариуса С.И.на лист 18 от делото на БРС/ на нивата от 52,600 дка,по
силата на който В.Р.Д. получава в дял нива с площ от 6,601 дка с идентификатор
02508.526.272 по кадастралната карта на гр.Балчик,а съпрузите Б.Р.Д. и В. Г.Д.-Д.
получават в общ дял нива с площ от 46,001 дка с идентификатор 02508.526.271 по
кадастралната карта на гр.Балчик.
На 28.08.2018 г. преди завеждане на настоящото дело В.Р.Д.
продава на ЦЖ.Г. получената от него при доброволната делба нива от 6,601 дка
/нотариален акт за покупко-продажба №30,т.V,рег.№3361,д.№471/2018 г. на нотариуса О.О.на лист 48
от делото на БРС/.Последната нива е включена в делбената маса по делото,но
приобретателката ЦЖ.Г. не е конституирана като съделител в процеса и не е
призована за участие в него.Евентуално като съделител в процеса и задължителен
необходим другар на купувачката следва да участва и нейният съпруг П.Д.Г./виж
справката от НБД „Население“ на лист 80 от делото на БРС/,ако договорът за
продажба от 28.08.2018 г. е сключен по време на брака на двамата,т.е. ако
нивата е придобита в режим на СИО /забел. този факт подлежи на допълнително
установяване,доколкото в справката от НБД „Население“ не е посочено кога е
сключен гражданският им брак/.Освен по исковете за делба в частта относно
делбата на нивата от 6,601 дка двамата съпрузи следва да участват като
ответници и по висящите евентуални искове или възражение по чл.76 от ЗН за
прогласяване относителната недействителност на договора за продажба от
28.08.2018 г. /забел. претенция по чл.76 от ЗН може да бъде предявена в двете
форми-иск или възражение/.Оказва се,че първоинстанционният съд е разгледал
делото без участието на задължителни необходими другари-приобретатели на един
от делбените имоти.Следователно първоинстанционното решение /решение №140/17.10.2019
г./ в частта,с която е отхвърлен иск за делба на нивата от 6,601 дка-имот с
идентификатор 02508.526.272 по кадастралната карта на гр.Балчик,е недопустимо и
следва да бъде обезсилено.Задължение на съда е да следи за конституиране в
производството на необходимите задължителни другари.Постановеното решение без
тяхно участие е недопустимо.Когато въззивната инстанция установи,че не е
участвал задължителен другар,следва да обезсили решението и да върне делото на
районния съд за конституирането му и разглеждане на делото с негово участие
/така т.6 от ТР №1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк.д.№1/2013 г. на ОСГТК на
ВКС/.Предвид изложеното ДОС следва да обезсили като недопустимо решение
№140/17.10.2019 г. по гр.д.№887/2018 г. на БРС в частта,с която искът за делба
на нивата от 6,601 дка е отхвърлен,и да върне делото на районния съд за
конституиране на приобретателката ЦЖ.Г. /евентуално и на нейния съпруг Пламен
Димитров Георгиев,ако продажбата от 28.08.2018 г. е сключена по време на брака
им/ и за ново разглеждане на делото по този иск и евентуално по претенциите по
чл.76 от ЗН с участието на посочените лица.
В останалата част атакуваните решения са допустими и
съдът следва да се произнесе по правилността им.
По иска за
делба на нивата от 46,001 дка-имот с идентификатор 02508.526.271 по
кадастралната карта на гр.Балчик:
Както вече бе посочено,претенцията за делба на този
имот е предявена след сключен на 15.08.2018 г. още преди завеждане на делбеното
производство /на дата 23.11.2018 г./ договор за доброволна делба на нивата от
52,600 дка в землището на гр.Балчик,с който съсобствеността върху земеделския
имот е ликвидирана.По силата на доброволната делба процесната нива от 46,001
дка-имот с идентификатор 02508.526.271 е получена в дял от съпрузите Б.Р.Д. и В.
Г.Д.-Д..Именно те се легитимират като нейни собственици понастоящем и
съсобственост между тях и съделителя В.Р.Д. не е налице.
Всички възражения на В.Д. за недействителност на договора
за покупко-продажба от 31.05.2017 г. /за сключването му от продавача чрез лице
без надлежна представителна власт поради недействителност на упълномощаването с
оглед полагане от упълномощителя на пръстов отпечатък вместо подпис,както и за
сключването му във вреда на представлявания по смисъла на чл.40 от ЗЗД/,по
силата на който наследодателят му Р. Д.В. продава на сина си и брат на В.Д.-Б.Р.Д.
по време на брака му с В. Г.Д.-Д. 40 дка в ид.част от цялата нива от 52,600 дка,са
ирелевантни за спора и не подлежат на разглеждане от съда.Дори и да бъдат
уважени като основателни горните възражения и да се приеме,че договорът за
продажба е недействителен и не поражда целените правни последици-валидно
прехвърляне на правото на собственост върху 40 дка в ид.ч. от нивата от 52.600
дка в полза на купувача Б. Р.Д.,този резултат няма да рефлектира по никакъв
начин върху валидността на договора за доброволна делба от 15.08.2018 г.При
недействителност на продажбата към датата на сключване на договора за
доброволна делба съсобственици на нивата от 52,600 дка следва да са по
наследяване от Р. Д.В. съделителите В. Р.Д. и Б. Р.Д. с дялове от по 1/2 ид.ч.
в съсобствеността и като съсобственици същите са легитимирани да сключат
договора за делба,с който да ликвидират напълно съсобствеността между тях върху
нивата от 52,600 дка.В предела на свободното договаряне е кой какъв реален дял от
тази нива ще получи.В случая нивата е разделена между тях,като В.Д. е получил
нива от 6,601 дка,а Б.Д.-нива от 46,001 дка,с който акт съсобствеността е
ликвидирана.В исковата молба не са наведени никакви конкретни доводи за
недействителност на договора за доброволна делба.Същият на практика при
недействителност на продажбата от 31.05.2017 г. би се явил сключен с участието
на всички съсобственици-сънаследници,т.е. не е нищожен на основание чл.75 ал.2
от ЗН.Участието на лице,което не е съсобственик /съпругата на Б. Дуков/,не
обуславя нищожност на делбата.Възраженията на съделителя В.Д. за
недействителност на продажбата от 31.05.2017 г. целят да удостоверят
всъщност,че доброволната делба е извършена при зачитане на квоти в
съсобствеността,които не отговарят на действителните такива на
съделителите.Според разпоредбата на чл.74 ал.1 от ЗН делбата обаче не може да
бъде оспорвана поради погрешка,освен когато при извършването й някой от
съсобствениците е увреден с повече от 1/4 от стойността на дела му.Защитата при
такова увреждане се реализира според разпоредбата на чл.74 ал.2 от ЗН с нарочен
иск,който се предявява в срок до една година от извършване на делбата /така
решение №87/02.11.2020 г. по гр.д.№3963/2019 г. на II г.о.,ГК на ВКС/.Касае се за конститутивен иск за
унищожаване на делбата,който трябва да бъде предявен и разгледан в
самостоятелно производство /разглеждането на конститутивни претенции в рамките
на съдебното делбено производство е недопустимо/.В случая такъв иск не е
предявен от съделителя В. Р.Д. в посочения срок по чл.74 ал.2 от ЗН и
доброволната делба не е унищожена.Именно в рамките на производство по такъв иск
възраженията на В.Д. за недействителност на договора за продажба от 31.05.2017 г.
биха били релевантни,защото касаят размера на действителните дялове на
съделителите в съсобствеността.За разлика от нищожната делба,която не поражда
правни последици,унищожаемата делба има правен ефект,докато не бъде унищожена
по съдебен ред с влязло в сила решение.В случая заинтересованият съделител В.Д.
не е поискал унищожението й по установения ред,поради което ефектът на договора
за доброволна делба от 15.08.2018 г. следва да бъде зачетен.Съсобствеността
върху процесната нива от 46,001 дка е ликвидирана и понастоящем имотът не е
съсобствен между В.Д.,Б.Д. и В.Д..Искът за делба на тази нива е неоснователен и
подлежи на отхвърляне.Решението на БРС в частта,с която горният иск е
отхвърлен,е правилно и следва да бъде потвърдено.
По иска за
делба на апартамент №3,находящ се в гр.Б.:
Имотът е притежаван в режим на СИО от общите
наследодатели на В.Д. и Б.Д.-С. В.а и Р. В..След смъртта на С. В.а през 2015 г.
СИО върху имота е прекратена,като правото на собственост на наследодателката
върху 1/2 ид.ч. е преминало в патримониума на наследниците й по закон в равни
дялове /1/6 ид.ч. за В.Д.,1/6 ид.ч. за Б.Д. и 1/6 ид.ч. за Р. В./,като съпругът
й Р. В. се легитимира като собственик на другата 1/2 ид.ч. от прекратената СИО.Преживелият
съпруг Р. В. притежава общо 4/6 ид.ч. от имота /1/6 ид.ч. по наследяване от
съпругата си С. В.а и 3/6 ид.ч. от прекратената СИО/.Същият дарява на
малолетния си внук Р.Б.Д. горните 4/6 ид.ч. по силата на договора за дарение от
31.05.2017 г.Този договор е сключен от дарителя чрез пълномощник Б. Р.Д.,упълномощен
с пълномощно рег.№522 /нотариална заверка на подписа/ и рег.№523 /нотариална
заверка на съдържанието/,т.I,акт.№27/07.03.2017
г. по описа на нотариуса С.И./на лист 46 от делото на БРС/.Спазена е формата за
пълномощното,изискуема по чл.37 ал.1 предл.2 от ЗЗД /писмена с нотариално удостоверяване
на подписа и съдържанието едновременно/.В пълномощното вместо подпис е положен
от упълномощителя пръстов отпечатък,като нотариусът е отбелязал при
заверката,че лицето е грамотно,но не може да се подпише и да изпише трите си
имена поради заболяване,поради което полага отпечатък от палеца на дясната ръка.По
делото е представена от съделителите-ответници декларация от дарителя Р.Д. В.
/на лист 47 от делото на БРС/,подписана собственоръчно от него при положен и
отпечатък от палец на дясната ръка,с нотариална заверка на подписа
рег.№4052/22.12.2017 г. на нотариуса Св.И.,т.е. изготвена след сключване на
процесния договор за дарение,с която същият потвърждава волята си собствените
му 4/6 ид.ч. от процесния апартамент да бъдат дарени на внука му Р. Б.Д.,т.е.
декларацията има характер на писмено изявление по смисъла на чл.42 ал.2 от ЗЗД
за потвърждаване на сделката от упълномощителя.Потвърждаването с горната
декларация обаче не може да бъде зачетено,защото не е осъществено в изискуемата
форма по чл.42 ал.2 изр.2 от ЗЗД,а именно писмена с едновременна нотариална
заверка на подписа и съдържанието,тъй като законът изисква и за потвърждаването
същата форма като при упълномощаването за сделката,предвидена в чл.37 ал.1
предл.2 от ЗЗД.В случая формата не е спазена /липсва нотариална заверка на
съдържанието на декларацията/ и валидно потвърждаване на дарението от дарителя
не е налице.
По правило полагането на пръстов
отпечатък при липса на установена невъзможност на упълномощителя да изписва
имената си и да полага подпис води до извод за нищожност на нотариалното удостоверяване.Нищожността на нотариалното
удостоверяване влече след себе си и нищожност на упълномощителната сделка,а
последното обосновава липса на представителна власт на упълномощения при
договарянето.Под недъгавост по смисъла на чл.579
ал.2 ГПК следва да се разбира всяко физическо увреждане,вродено или придобито,в
резултат на което лицето не може да положи подпис или не може да положи
идентифицируем такъв /така решение №220/24.10.2014 г. по гр.д.№505/2014 г. на І
г.о.,ГК на ВКС/.Нечетливият подпис или почерк не са по правило
неидентифицируеми /в този смисъл решение №621/13.07.2011 г. по гр.д. №1195/2009
г. на І г.о.,ГК на ВКС/.
В случая съделителят В.Д. е оспорил
валидността на пълномощното от 07.03.2017 г.,като е изтъкнал,че е липсвало
основание за полагане на пръстов отпечатък от упълномощителя Р. В.,тъй като
същият бил грамотен.Изтъква се,че в пълномощното не било посочено защо вместо
подпис се полага пръстов отпечатък.Последното твърдение не отговаря на
действителността,защото при заверката на подписа нотариусът изрично е
посочил,че се полага вместо подпис отпечатък от палеца на дясната ръка /според
изискването на чл.579 ал.2 от ГПК във връзка с чл.189 от ГПК/,защото лицето
страда от заболяване,непозволяващо полагане на подпис.Нотариусът С.И.е
удостоверил наличие на недъгавост по смисъла на чл.579 ал.2 от ГПК,което е
потвърдил и при разпита си като свидетел по делото.Същият е заявил,че дарителят
е изявил надлежно воля за извършване на дарението,както и че удебеляването и
размазването на отпечатъка от палец се дължи на неправилното му полагане от
дарителя,а не на упражняван натиск от трето лице въпреки волята на дарителя.Самата
констатация за страдание от заболяване,възпрепятстващо полагането на подпис в
пълномощното,отразена от нотариуса при нотариалното удостоверяване,не е
оспорена от съделителя В.Д. своевременно в първото по делото заседание
/забел.пълномощното е представено с отговора на исковата молба/.И в исковата
молба,и в първото открито съдебно заседание оспорването на В.Д. е съсредоточено
върху факта,че нотариусът не бил отбелязал причината за полагане на отпечатък,както
и че не е имало основание за полагане на пръстов отпечатък,защото
упълномощителят В. бил грамотен.Доводи,че същият не е страдал от заболяване или
старческа немощ,обосноваващи полагането на отпечатък,не са изложени нито в
исковата молба,нито в първото по делото заседание.Твърдението е само,че същият
е бил грамотен и е можел да се подписва.Оспорването е необосновано,защото в
противовес на твърдението на В.Д. нотариусът изрично е отбелязал на гърба на
пълномощното при нотариалното удостоверяване причината за полагане на пръстов
отпечатък-заболяване,което е недъгавост по смисъла на чл.579 ал.2 от ГПК,респ.
самият нотариус е отразил констатацията си,че упълномощителят е грамотен,който
факт не е оспорен и от останалите съделители по делото.Липсата на грамотност не
е факторът,обусловил полагането на отпечатък,поради което и твърдението на В.Д.,че
наследодателят е бил грамотен,е ирелевантно.Другата предпоставка за полагане на
пръстов отпечатък по чл.579 ал.2 от ГПК е недъгавост-вродено или придобито
впоследствие физическо увреждане,на каквото /заболяване/ нотариусът се е
позовал.Липсва обаче изрично своевременно оспорване на удостоверения от
нотариуса факт,че упълномощителят В. е имал заболяване /физическо страдание/,пречещо
му да положи подпис.Междувпрочем наличието на физическо препятствие за полагане
на подпис е видно и от изписаните от В. подписи в представеното от съделителя В.Д.
пълномощно от 25.04.2013 г. отпреди процесното дарение /на лист 22 от делото на
БРС/ и в декларацията от 22.12.2017 г. след дарението /на лист 47 от делото на
БРС/,в които подписът е изписан с печатни разкривени букви при признаци на
полагането му с лява ръка вместо усвоеното писане с дясна ръка /в тази насока и
изводът на вещото лице А.С.в заключението му по допуснатата от БРС графическа
експертиза на листи 149-153 от делото на БРС/.Последното е индиция,че още към
2013 г. наследодателят В. е имал проблеми с писането,респ. очевидно такива е
имал и впоследствие с оглед личащите затруднения при изписване на подпис в
декларацията от декември 2017 г.,поради които за сигурност е бил положен и
отпечатък от палец.От представените от съделителите Б.,В. и Р. Д. епикризи /на
листи 49 и сл.от делото на БРС/ е видно,че наследодателят действително е страдал
от тежки заболявания-исхемичен мозъчен инсулт,довел до тръпнене и слабост на
десните крайници,повече за ръката /така епикризата на лист 49/;умерена десностранна
централна хемипареза;преживяна фрактура на дясна раменна става през 2012 г.
/епикриза на лист 51/ с подуване на ръката и деформация над лакътя,проведено
оперативно лечение;през януари 2017 г. претърпяна бедрена ампутация на десен
долен крайник-свидетелство за влошено здравословно състояние на наследодателя
/епикриза на лист 52 от делото на БРС/.
Предвид изложеното съдът намира,че процедурата
по чл.579 ал.2 от ГПК във връзка с чл.189 от ГПК при нотариалното
удостоверяване на подписа на упълномощителя върху пълномощното от 07.03.2017 г.
е спазена от нотариуса,поради което горното удостоверяване не е нищожно,респ. е
валидно и самото упълномощаване,а дарението от 31.05.2017 г. не е осъществено
при липса на представителна власт на пълномощника Б.Д..Дарението е действително
и е породило правни последици-преминаване на правото на собственост върху 4/6
ид.ч. от процесния апартамент в патримониума на надарения Р.Б.Д..Понастоящем
имотът е съсобствен между съделителите В.Р.Д. с квота 1/6 ид.ч.,Б.Р.Д. с квота
1/6 ид.ч. и Р.Б.Д. с квота 4/6 ид.ч. от съсобствеността,респ. между тези
съделители и при посочените квоти следва да се допусне делбата.
Неоснователно е искането на
съделителя В. Р.Д. по чл.30 ал.1 от ЗН за намаляване на дарението.Съгласно
разпоредбата на чл.30 ал.2 от ЗН когато наследникът с накърнена запазена част
от наследството упражнява правото си да иска възстановяването й спрямо
лица,които не са наследници по закон /не са призовани към наследяване/,е необходимо
същият да е приел наследството по опис.Съгласно т.4 от ТР №3/19.12.2013 г. по
тълк.д.№3/2013 г. на ОСГК на ВКС приемането на наследството по опис е
материална предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на
запазената част от наследството спрямо заветник или надарен,който не е призован
към наследяване.В случая надареният Р.Б.Д. не е от кръга на наследниците по
закон на дарителя Р.Д. В.,призовани към наследяване.Той е негов внук /син на Б.
Р.Д./,а призовани към наследяване са само синовете на наследодателя В. Р.Д. и Б.
Р.Д. /в тази насока идентична хипотеза в определение №81/13.02.2014 г. по
гр.д.№6579/2013 г. на I г.о.,ГК на ВКС/.Кръгът на наследниците,призовани към
наследяване,е ограничен до настоящите такива и не включва потенциални бъдещи
наследници от кръга по чл.5-9 от ЗН.С т.15 от Постановление №4/30.10.1964 г. на
Пленума на ВС този кръг е бил разширен до всички лица,посочени в чл.5-9 от ЗН,но
т.15 е обявена за изгубила сила с ТР №1/04.02.2005 г. по тълк.гр.д.№1/2005 г.
на ОСГК на ВКС.Изискването на чл.30 ал.2 от ЗН не е приложимо при универсално
завещание и при дарение,с което се изчерпва цялото наследство на завещателя и
дарителя /така решение №55/26.04.2016 г. по гр.д.№6020/2015 г. на II г.о.,ГК на ВКС;решение
№165/08.07.2014 г. по гр.д.№568/2014 г. на I г.о.,ГК на ВКС/.В случая с дарението
на 4/6 ид.ч. от процесния апартамент,осъществено на 31.05.2017 г.,дарителят Р.Д.
В. не е изчерпал цялото си наследствено имущество.Дори и след продажбата от същата дата на 40 дка в
ид.ч. от нивата от 52,600 дка в землището на гр.Балчик в полза на Б. Р.Д. в
наследствената маса е останала нива с площ от 12,600 дка в ид.част от цялата
нива,с която не е извършено разпореждане от наследодателя.Следователно съделителят
В. Р.Д. е следвало да приеме наследството по опис,за да реализира успешно
правото си да иска намаляване на дарственото разпореждане,но същият не го е
сторил /в тази насока изявление на процесуалния му представител в съдебно
заседание на 11.11.2020 г. пред ДОС/.Претенцията по чл.30 ал.1 от ЗН е
неоснователна и подлежи на отхвърляне.
С оглед изложеното
първоинстанционните решения са законосъобразни и в частта,с която е допусната
делба на апартамента,респ. е отхвърлено искането по чл.30 ал.1 от ЗН,и следва
да бъдат потвърдени.Първото решение на БРС следва да бъде потвърдено и в
частта,с която В. Р.Д. е осъден да заплати по сметка на съда държавна такса за
отхвърлен иск за делба в размер на 50 лв,доколкото последната сума е дължима по
чл.9 от ТДТКССГПК поради отхвърляне на иска му за делба на нивата от 46,001 дка,в
която част решението се потвърждава.
При този изход от спора въззивникът В.
Р.Д. няма право на разноски за първата и настоящата инстанция,каквито изрично е
претендирал.Жалбата му срещу първоинстанционните решения в частта на
произнасянето по исковете за делба на апартамента и на нивата от 46,001 дка е
неоснователна,а в частта срещу решението за отхвърляне на иска за делба на
нивата от 6,601 дка въззивният съд не се произнася по същество поради
обезсилване на първоинстанционното решение в тази част.Отговорността за
разноските по повод иска за делба на нивата от 6,601 дка следва да бъде
разпределена от първоинстанционния съд при разглеждане на иска по същество.
Останалите съделители не са
претендирали разноски и такива не следва да им се присъждат,но и липсват
доказателства да са сторени.
Водим от гореизложеното,Добричкият
окръжен съд
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение №140/17.10.2019 г. и поправящото го решение
№38/02.03.2020 г. по гр.д.№887/2018 г. на Балчишкия районен съд в частта,
с която е допусната делба между В.Р.Д. с ЕГН **********
*** при квота 1/6 ид.ч.;Б.Р.Д. с ЕГН ********** *** при квота 1/6 ид.ч. и Р.Б.Д. с ЕГН ********** *** при квота 4/6
ид.ч. на недвижим имот-апартамент №3,находящ се в гр.Б.,със застроена площ от
72,66 кв.м,състоящ се от две стаи,кухня,входно антре,тоалетна и помощно
антре,ведно с припадащите се идеални части от общите части на сградата и
4,08584%,равняващи се на 67,97 кв.м,от правото на строеж върху терен-общинска
собственост-имот,представляващ самостоятелен обект с идентификатор
02508.82.31.1.3,разположен в сграда с идентификатор 02508.82.31.1,построена
върху поземлен имот с идентификатор 02508.82.31 по кадастралната карта на
гр.Балчик;
с която е отхвърлен предявеният от В.Р.Д. с ЕГН **********
*** срещу Б.Р.Д. с ЕГН ********** и В.Г.
Д.-Д. с ЕГН **********,***,иск за делба на земеделска земя-нива с площ
от 46,001 дка-имот с идентификатор 02508.526.271 по кадастралната карта на
гр.Балчик;
с която е оставено без уважение възражението на В.Р.Д.
с ЕГН ********** *** на основание чл.30 ал.1 от ЗН за намаляване до
размера,необходим за възстановяване запазената част на В.Р.Д. от наследството
на Р.Д. ***,на дарението на 4/6 ид.ч. от апартамент №3,находящ се в гр.Б.,със
застроена площ от 72,66 кв.м,състоящ се от две стаи,кухня,входно антре,тоалетна
и помощно антре,ведно с припадащите се идеални части от общите части на
сградата и 4,08584%,равняващи се на 67,97 кв.м,от правото на строеж върху
терен-общинска собственост-имот,представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 02508.82.31.1.3,разположен в сграда с идентификатор 02508.82.31.1,построена
върху поземлен имот с идентификатор 02508.82.31 по кадастралната карта на
гр.Балчик,което дарение,обективирано в нотариален акт №177,т.I,вх.рег.№1456,д.№136/2017 г. на нотариуса С.И.с район
на действие БРС,е извършено от дарителя Р.Д. ***,в полза на малолетния му внук Р.Б.Д.
с ЕГН **********;
с която В.Р.Д. е осъден да заплати по сметка на
Балчишкия районен съд държавна такса по отхвърления иск за делба в размер на 50
лв.
ОБЕЗСИЛВА решение
№140/17.10.2019 г. по гр.д.№887/2018 г. на Балчишкия районен съд в частта,с
която е отхвърлен искът за делба на земеделска земя-нива с площ от 6,601 дка-имот
с идентификатор 02508.526.272 по кадастралната карта на гр.Балчик,и
ВРЪЩА делото в частта по горния иск за делба на нивата
от 6,601 дка,представляваща имот с идентификатор 02508.526.272 по кадастралната
карта на гр.Балчик,за ново разглеждане от Балчишкия районен съд при
конституиране на приобретателите по договора за покупко-продажба,обективиран в
нотариален акт №30,т.V,рег.№3361,д.№471/2018
г. на нотариуса О.О.с район на действие БРС.
Решението подлежи на касационно обжалване в
едномесечен срок от връчването му на страните пред ВКС на РБ при условията на
чл.280 ал.1 и ал.2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1.
2.