Решение по дело №928/2019 на Районен съд - Враца

Номер на акта: 382
Дата: 28 ноември 2019 г.
Съдия: Росица Иванова Ангелова
Дело: 20191420200928
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 16 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр.В., 28.11.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

           Врачанският районен съд, VII наказателен състав, в откритото съдебно заседание на двадесет и девети октомври, през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

 Районен  съдия: Росица  Ангелова

 

при участието на секретаря В.В., като изслуша докладваното от съдията н.а.х.д. № 928 по описа за 2019 г. за да се произнесе взе предвид следното:

           Производството е по реда на чл.59-63 от ЗАНН.

           Образувано е по жалба на „МАРТИ и КО” ООД с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.В., ул.”***” ***, представлявано от управителя Б.Г.И.чрез адв.Цв.С. против Наказателно постановление № РД-05-22-ДОЗ-030 от 05.08.2019 г., издадено от директора на РЗИ - гр.В., с което на основание чл.231, ал.1 вр. чл.210, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗдр/, за нарушение на чл.34, ал.2 от ЗЗдр вр. чл.1, ал.3 от Наредба 27/16.08.2005 г. за здравните изисквания към дрехите втора употреба, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност и неправилност на издаденото наказателно постановление, издадено при съществени нарушения на административно производствените правила и се иска неговата отмяна. Алтернативно се иска прилагането на чл.28 от ЗАНН.

           В проведеното съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателя поддържа жалбата и развива доводи в подкрепа на горното становище.

           Ответната РЗИ-В., представлявана от директора ангажира становище за правилност и законосъобразност на обжалваното НП и моли за неговото потвърждаване.

           Врачанският районен съд, като взе предвид депозираната жалба, събраните по делото доказателства, доводите и съображенията на страните, намери за установено от фактическа страна следното:

           Жалбата против атакуваното НП е процесуално допустима, същата е подадена в законоустановеният срок от активно легитимирано лице.

           Административнонаказателното производство е образувано със съставянето на Акт № 000030 за установяване на административно нарушение от 17.04.2019 г. за това, че при извършена на 08.04.2019 г. проверка в обект на „МАРТИ И КО”ООД – магазин за дрехи втора употреба, находящ се в гр.В., ул.”***” *** е констатирано, че в обекта се предлагат обувки втора употреба, с което е нарушена разпоредбата на чл.1, ал.3 от Наредба 27/16.08.2005 г. за здравните изисквания към дрехите втора употреба във връзка с чл.34, ал.2 от Закона за здравето. Актът е съставен от подписалият се актосъставител И.Р. - инспектор в ОЗ ДЗК и е подписан от свидетелите Н.М. и З.А..

           Въз основа на горния акт за установяване на административно нарушение е издадено атакуваното Наказателно постановление № РД-05-22-ДОЗ-030 от 05.08.2019 г., издадено от директора на РЗИ - гр.В., с което на основание чл.231, ал.1 вр. чл.210, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗдр/, за нарушение на чл.34, ал.2 от ЗЗдр вр. чл.1, ал.3 от Наредба 27/16.08.2005 г. за здравните изисквания към дрехите втора употреба, на дружеството е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева.

           При обжалването на НП пред ВрРС са допуснати до разпит актосъставителят и свидетелите, присъствали при установяване на нарушението и съставяне на акта. От показанията на разпитаните свидетели се установява, че същите са извършили проверка в горецитирания обект на 08.04.2019 г., при което е установено, че в този магазин за дрехи втора употреба се предлагат и обувки втора употреба, за което е бил съставен констативен протокол, а след него и АУАН в РИОКОЗ – В. в присъствието на управителя на дружеството, на когото е връчен препис от акта.

           Съдът кредитира събраните гласни доказателства, относно обстоятелството, че в проверяваният обект се продават обувки втора употреба, че е извършена проверка на място и е съставен акт за установяване на адм.нарушение в сградата на РЗИ – гр.В., на което е присъствал представител на дружеството-жалбоподател. В тази част свидетелските показания не са противоречиви, последователни са и кореспондират с останалия събран по делото доказателствен материал.   Съдът е приел като писмени доказателства заверени копия на връчените на жалбоподателя АУАН и НП, както и приложената към тях административно наказателна преписка, съдържаща и Протокол от извършена проверка на 08.04.2019 г.       

 

 

 

           В представеният с административно-наказателната преписка АУАН № 000030/17.04.2019 г. е отразена дата на съставянето му – 17.04.2019 г. и същият съдържа подпис на управителя на дружеството, сочено като нарушител, както и дата и подпис на връчването му, без вписани в акта възражения. В така съставения АУАН в обстоятелствената част е вписана и датата на проверката, а именно – 08.04.2019 година.

           При гореустановената фактическа обстановка съдът достига до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана от легитимна страна, в предвидения от законодателя преклузивен срок и срещу наказателно постановление от категорията на обжалваемите, поради което се явява процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

  Процедурата по установяването на административно нарушение, издаването на наказателно постановление и неговото обжалване е уредена в ЗАНН. За неуредените в посочения нормативен акт случаи, чл.84 от ЗАНН препраща към субсидиарно приложение на разпоредбите на НПК.  Разглеждайки жалбата по същество, по аргумент на чл.314, ал.1 от НПК, вр. чл.84 от ЗАНН, независимо от посочените от жалбоподателя основания, съдът изследва правилното приложение на материалния и процесуалния закон.

           По делото е установено, а и страните не спорят, че на посочената в НП дата – 08.04.2019 г. служители на РЗИ-гр.В. са извършили проверка в обект – магазин за дрехи втора употреба, за която са съставили протокол, а след това на 17.04.2019 г. в сградата на РЗИ-В. и АУАН, въз основа на който на 05.08.2019 г. е издадено и обжалваното НП, в което е пренесена същата фактическа обстановка, както отразената в съставения АУАН.

           При съставянето на акта за установяване на административно нарушение са допуснати нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените и неотстранимите, водещи до отмяна на крайният акт – издаденото НП. От събраните по делото доказателства не се установява по категоричен начин датата на извършване на нарушението, като такава не е отразена нито в АУАН , нито в издаденото въз основа на него НП. Посочената дата – 08.04.2019 г. е дата на извършване на проверката, но не и дата на извършване на нарушението. Посочването на дата на извършване на нарушението е съществен реквизит на акта за установяване на административно нарушение, липсата на който е съществено неотстранимо процесуално нарушение. Такова процесуално нарушение се отразява и на преценката за приложението на  чл.34 ЗАНН.

           Наведените от жалбоподателя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения при съставянето на АУАН, съдът възприема за основателни. Липсата на посочени дата и място на нарушението, както и на обстоятелствата, при които е извършено, са съществен порок на издаденото НП, в което е повторена същата фактическа обстановка и съответно е допуснато същото нарушение, както в АУАН.

           Предвид горното, въззивната жалба се явява основателна и като такава същата следва да бъде уважена, а атакуваното НП следва да се отмени като незаконосъобразно.

           Водим от горното Врачанският районен съд

 

Р  Е  Ш  И:

 

           ОТМЕНЯ Наказателно постановление № РД-05-22-ДОЗ-030 от 05.08.2019 г., издадено от директора на РЗИ - гр.В., с което на основание чл.231, ал.1 вр. чл.210, ал.3 от Закона за здравето /ЗЗдр/, за нарушение на чл.34, ал.2 от ЗЗдр вр. чл.1, ал.3 от Наредба 27/16.08.2005 г. за здравните изисквания към дрехите втора употреба, на „МАРТИ и КО” ООД, ЕИК *** е наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 1000 /хиляда/ лева,  КАТО   НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

           Решението подлежи на касационно обжалване  пред Административен съд–В. по реда на гл.XII от АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за неговото  изготвяне. 

                                                                                                                

РАЙОНЕН   СЪДИЯ: