Решение по дело №21/2022 на Административен съд - Хасково

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 13 май 2022 г. (в сила от 13 май 2022 г.)
Съдия: Павлина Христова Господинова
Дело: 20227260700021
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 10 януари 2022 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 313 / 13.05.2022г., гр.Хасково

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд Хасково                                        в публичното заседание                                                                

на тринадесети април                                 две хиляди двадесет и втора  година в следния състав:

 

                                                           ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ИВА БАЙНОВА

                                                            ЧЛЕНОВЕ:        1. ПАВЛИНА ГОСПОДИНОВА

                                                                                        2. БИЛЯНА ИКОНОМОВА

                                                           

Секретар Йорданка Попова

Прокурор Антон Стоянов

като разгледа докладваното от съдия Господинова

канд№21 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.63 от ЗАНН във вр. с Глава Дванадесета, чл.208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба от Д.А. – чрез процесуалния представител адв.Н., против Решение №137/19.11.2021г., постановено по анд№837/2021г. по описа на РС Свиленград. Твърди се, че решението е необосновано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Районният съд не бил анализирал в съвкупност събраните по делото доказателства и приел, че жалбоподателят осъществил от обективна и субективна страна нарушението. Не било установено по безспорен начин той да е осъществил нарушението, тъй като имало противоречие в АУАН и в НП по отношение на мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при които било извършено. От представените доказателства се установявало, че Д.А. пристигнал на МП Капитан Андреево на трасе изходящи автомобили на път от Германия за Ирак, а в АУАН било посочено, че не бил декларирал при износ паричните средства, докато пък в НП било посочено, че не е декларирал пред митническите органи пренасяните от него от трета страна РТурция парични средства. Така нямало данни за нарушение, извършено от Д.А. на трасе Входящи товарни автомобили на път от Ирак през РБългария за ФР Германия и АУАН бил съставен в нарушение на чл.42, ал.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Възвратно били тълкувани от съда доказателствата и въпреки установеното несъответствие в мястото на извършване било прието, че то било посочено ясно и конкретно, както и че несъответствието на обстоятелствата и фактите, при които е извършено нарушението, не било самостоятелно основание за отмяна на обжалвания акт. В АУАН нарушението било описано – не е декларирал при износ и направил опит пред митническите органи за пренасяните от него парични средства, а в НП – не е декларирал пред митническите органи пренасяните от него от трета страна – РТурция парични средства. Описаните факти и обстоятелства се опровергавали от свидетелските показания и не се доказали от писмените доказателства. Иска се обжалваното решение да бъде отменено в частта потвърденото НП №1741/2021г. от 05.10.2021г. за наложеното административно наказание Глоба в размер на 7413,54 лева – пункт 1, вместо което да бъде постановено решение, с което наказателното постановление да бъде отменено, както и да му бъдат присъдени направените разноски за двете инстанции. В допълнително становище за с.з. се прави възражение за прекомерност на претендирано адв.възнаграждение от другата страна.

Ответната страна – Териториална дирекция Митница Бургас, чрез представител изразяват становище за неоснователност на касационната жалба. Извършеното нарушение било безспорно доказано. Неизпълнението на задължението за деклариране пред митническите органи при преминаването на границата между РБългария и трета страна на носените парични средства в размер на 10 000 евро или повече или тяхната равностойност в левове или друга валута представлявало нарушение на чл.18, ал.2 от ВЗ без значение посоката на преминаване на границата. Деянието безспорно било извършено на МП Капитан Андреево, което било граничен пункт между РБългария и трета страна – РТурция. Претендират се направените разноски.

Окръжна Прокуратура Хасково счита, че установеното несъответствие в АУАН и НП относно посоката на движение не е нарушение, което да води да отмяна на наказателното постановление и решението на РС Свиленград следвало да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно.

Хасковски административен съд, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното: 

Касационната жалба е допустима, като подадена в законоустановения срок по чл.211, ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт – чл.210, ал.1 от АПК, и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

С обжалваното решение Районен съд Свиленград е потвърдил НП №1741/2021 от 05.10.2021г. на Заместник-директор на Териториална Дирекция митница Бургас към Агенция Митници, в частта с която на Д.А., роден на ***г. в гр.М., РТурция, за нарушение на чл.18, ал.2 във вр. с чл.11а, ал.1 от Валутния закон във вр. с чл.2, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г., на основание чл.18, ал.13 от ВЗ било наложено административно наказание Глоба в размер на 7413,54 лева – пункт 1 от НП. Въззивният съд приел, че НП е издадено от материално компетентен орган, съгласно чл.18, ал.13 от ВЗ, в надлежната форма, по съответния ред и има необходимото съдържание и реквизити, съгласно изискванията на чл.57, ал.1, т.1-10 от ЗАНН. При издаване на АУАН и НП били спазени сроковете по чл.34, ал.2 и ал.3 от ЗАНН. Не са установени от съда съществени процесуални нарушения, представляващи формални предпоставки за отмяна, като обосновано е обсъдено участието на преводач с оглед невладеещия български език жалбоподател. Фактическото описание на нарушението и обстоятелствата на извършването му го определяли като валутно нарушение във фактически състав с правна квалификация по чл.18, ал.2 във вр. с чл.11а, ал.1 от ВЗ във вр. с чл.2, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. на МФ, а именно: неизпълнение на задължението за писмено деклариране на парични средства над допустимите количества, пренесени през границата на РБългария. Изрично съдът е обсъдил възражението на жалбоподателя, че в НП административнонаказващият орган е добавил израза „за трета страна“, като се е мотивирал, че посоченото не може да влече със себе си отмяна на наказателното постановление, доколкото нарушението е недеклариране на пренасяни парични средства през границата на страната, като това е независимо дали е за или от трета страна. Съществувало и пълно съвпадение между основните елементи на фактическото обвинение – време, място, извършител, констатирани в АУАН, и тези приети от АНО. Наведеното от жалбоподателя възражение за допуснато съществено процесуално нарушение, свързано несъответствие в АУАН и НП по отношение на трасето, на което пристигнал жалбоподателя, съдът счел за несъществено нарушение, тъй като мястото било точно и коректно посочено – МП Капитан Андреево, а и в разписка за задържане на паричните средства е посочено, че се касае за внос. Приел за безспорно доказано по делото, че на 13.09.2021г., около 18,45ч., на МП Капитан Андреево, Д.А., преминавайки държавната граница, не изпълнил задължението си за писменото  деклариране на пренасяната от него сума, с което нарушил чл.18, ал.2 от ВЗ, като налице бил и субективният елемент от състава на нарушението. Същото не представлявало маловажен случай по смисъла на чл.28 от ЗАНН, а размерът на наказанието бил правилно определен.

Така постановеното решение е правилно.

Настоящата инстанция намира, че решението на районния съд е постановено при напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка. Съдът е възприел относимите факти въз основа на допустими доказателствени средства, събрани по изискуемия процесуален ред. Фактическите изводи са направени след съвкупна преценка и анализ на събраните по делото доказателства. Въз основа на доказателствата е направен правилен извод за спазена процедурата по съставяне на АУАН и издаване на обжалваното НП. Същите съдържат всички необходими реквизити и са издадени от компетентни органи, при спазване на процесуалните срокове. Налице е и съответствие между АУАН и НП относно описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които са били нарушени. Наказващият орган е квалифицирал така извършеното нарушение, както и правилно и законосъобразно е приложил съответната санкционна норма.

По възраженията на жалбоподателя въззивният съд е изложил подробни аргументи, които се споделят от настоящия съдебен състав. Правилно районният съд е установил, че несъответствие при изписването на елементи от фактическата обстановка – сумата е декларирана при пренасяне от трета страна и при износ, но е напълно безспорно, че мястото на извършване е държавната граница, МП Капитан Андреево, поради което установените неточности и разминавания при описанието на нарушението не могат да обусловят – нито заедно, нито в съвкупност, наличие на съществено процесуално нарушение. Районният съд не е пренебрегнал и е обсъдил подробно възраженията, като освен това е извършил и дължимата служебна проверка, свързана с участието на преводач, компетентността на участвалите органи, идентификацията на свидетелите, като тези изводи изцяло се споделят от настоящата инстанция. Поради това съдът приема, че не е допуснато нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правото на защита на касационния жалбоподател. Настоящият състав изцяло се солидаризира и с изложените мотиви в насока установеното неточно изписване на трасето и посоката на движение, като на основание чл.221, ал.1 от АПК счита съображенията за правилни и не е необходимо да ги преповтаря, а препраща към тях.

При безспорно доказаното по делото, че на посочената в АУАН и НП дата и място касаторът е осъществил от обективна и субективна страна вмененото му административно нарушение, то настоящият касационен състав напълно споделя извода на РС Свиленград, че на нарушителя законосъобразно е наложено административно наказание на основание чл.18, ал.2 от Валутния закон.

Като е потвърдил наказателното постановление, районният съд правилно е приложил материалния закон и е постановил валидно, допустимо и съответстващо на закона решение. Не са налице касационни основания за ревизията на същото по смисъла на чл.348 от НПК, което обуславя оставянето му в сила.

Мотивиран така и на основание чл.221, ал.2 от АПК, съдът

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №137/19.11.2021г., постановено по анд №837/2021г. по описа на РС Свиленград, с което е потвърдено НП №1741/2021 от 05.10.2021г. на Заместник-директор на Териториална Дирекция митница Бургас към Агенция Митници, в частта с която на Д.А., роден на ***г. в гр.М., РТурция, за нарушение на чл.18, ал.2 във вр. с чл.11а, ал.1 от Валутния закон във вр. с чл.2, ал.1 и чл.9, ал.1 и ал.2 от Наредба №Н-1 от 01.02.2012г. е било наложено административно наказание Глоба в размер на 7413,54 лева – пункт 1 от НП.

ОСЪЖДА Д.А., роден на ***г. в гр.М., РТурция, да заплати на Агенция Митници направените разноски по делото за юрк.възнаграждение от 80,00 лева. 

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване или протест.  

 

Председател:

 

Членове: 1.

              

                2.