№ 200
гр. Шумен, 28.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20233630101908 по описа за 2023 година
Предявен иск, с правно основание чл. 441, ал. 1 от ГПК.
Искова молба от “***” ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***,
срещу ЧСИ Я. Д. № ***, с район на действие този на ШОС, с адрес – ***, с
посочено правно основание чл. 441 от ГПК, и цена от 10000 лева, част от
вземане за 100000 лева.
Ищецът сочи, че ответникът му причинил вреди, произтичащи от
процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, по ИД №
39/2022г., по неговият опис, в общ размер на посочената сума,
представляващи пропуснати ползи от несключване на окончателен договор за
покупко-продажба, с трето лице. Вредата произтичала от наложена възбрана
върху собствен на ищеца имот, с идентификатор № ***, на стойност 1241000
лева, за дълг от 5000 лева и отказ на ЧСИ да я вдигне, поради твърдяна
несъразмерност във възражение. Иска осъждане на ответника, да му заплати
сумата, от 10000 лева, като част от вземане за имуществени вреди, в размер
на 100000 лева.
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
взема становище, както по допустимостта и основателността на иска, така и
по обстоятелствата, на които той се основава. Счита го за допустим и
1
неоснователен, като оспорва всички твърдения на насрещната страна, иска
отхвърлянето му и присъждане на разноски. Твърди, че изпълнението е
насочено към споменатото имущество, по искане на взискателя, като ищецът,
не е платил дълга, нито е предложил замяна на изпълнителните действия с
други или обезпечение. Иска привличане на трето лице, като подпомагаща го
страна – ЗК “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***.
С Определение № 2415/20.10.2023г. по делото е допуснато привличане
на трето лице подпомагащо ответника - ЗК “***” АД, ЕИК : ***, със
седалище и адрес на управление – ***.
В съдебно заседание, страните, редовно призовани, ищецът, лично и с
представител, ответникът чрез повереник, поддържат заявеното в исковата
молба и отговора, а третото лице не изпращат представител.
Така предявения иск е допустим, разгледан по същество е
неоснователен, по следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното от фактическа страна:
Няма спор между страните, че ответникът е водил ИД №
2022***0400039, с взискател „***“ АД и длъжник ищцовото дружество, по
което, на 21.03.2022г. била наложена възбрана върху собствен на длъжника
недвижим имот, с идентификатор № ***, находящ се в гр. ***, местност
„***“, заедно с построените в него четири селскостопански сгради.
В молбата за образуване на изпълнителното дело, взискателят е
поискал изпълнението да се насочи към една от построените във възбранения
имот сгради/***.1/ Поканата за доброволно изпълнение, съдържаща описание
на възбранения имот и посочен размер на дълга към 17.05.2022г./7139лева/ е
получена лично от едноличния собственик на капитала на ищцовото
дружество на 04.05.2022г., от когато и съобразно чл. 451, ал. 2 от ГПК,
възбраната има действие по отношение длъжника.
На 10.11.2022г. между ищцовото дружество и „***“ ЕООД,
управлявано от св. М./според показанията му/, бил сключен предварителен
договор за сключване окончателен, до 31.05.2023г., за покупко-продажба на
недвижими имоти с идентификатори 67708.70.946; 67708.70.947; *** и
67708.70.949, с обща площ от 45397 кв.м., в гр. ***, четирите представляващи
2
птицеферма „***“. Уговорена била продажна цена от 1600000 лева, с която
купувача щял да заплати заеми на продавача от МФИ Джобс, за които върху
имота били вписани договорни ипотеки, а остатъка щял да му заплати по
сметка. В чл. 10 от договора, продавачът декларирал, че върху имота няма
тежести /“…/ипотеки, възбрани, искови молби, учредени вещни права/освен
посочената в чл. 2, т. А…“/, като при несъответствие на декларацията му с
действителността била уговорена възможност на купувача за разваляне на
договора и задължение на продавача за неустойка.
В показанията си разпитания управител на дружеството купувач
посочва, че са му били известни само вписаните ипотеки посочени в самото
споразумение, а окончателен договор, не е сключен, поради съобщаването му
за наложени други възбрани.
Преди налагане на процесната от ответника, върху същия имот, както и
върху други имоти, включително и различни от изброените четири, е имало
вписани възбрани по други изпълнителни дела/20197750400365/, с кредитори
ТДНАП – Шумен, Община ***, ВиК – Шумен, Енерго-про продажби, ОБДХ –
Шумен.
На 12.06.2023г. в кантората на ответника постъпило възражение, с
посочено основание чл. 442а от ГПК и искане за незабавно вдигане на
възбраната. Възражението не съдържа предложение за замяна на обекта и
начина на изпълнението. С разпореждане от 15.06.2023г. на ответника,
искането за вдигане на възбраната е оставено без уважение. Преди посочената
дата, по изпълнителното дело са приложени уведомление за опис на
възбранения имот и съобщения за насрочване на публична продан, на същия
и други имоти на длъжника, както и отговори от банки за предходни
наложени запори по негови банкови сметки, по други изпълнителни
дела/20177690400210; 2018***0400286; 20197750400365; 20208760401082/.
По настоящото дело са приети отговори на ищцови кредитори за размер на
дълговете му към тях, към м. 06.2022г., в общ размер на 947612,51 лева, а
същевременно в разпореждането е посочен размер на дълга по процесното
дело от 17179,14 лева.
Според доклад за определяне пазарна стойност на сгради и земя
45406кв.м., по ИД № 20228760400963/по което са извършени споменатите
изпълнителни действия върху имоти на настоящия ищец, вкл. и възбранения
3
по ИД № 2022***0400039/, тя е в размер на 1240965 лева.
За периода на извършване на изпълнителни действия, по воденото от
ответника изпълнително дело, имала сключен застрахователен договор за
застраховане професионалната отговорност в качеството на ЧСИ, с третото
лице.
Така приетата за установена фактическа обстановка доведе до
следните изводи :
За ангажиране отговорност, за вреди от непозволено увреждане, е
необходимо да са на лице следните предпоставки – деяние – противоправно
действие или бездействие, вина, вреда, наличие на причинна връзка, в случая
вредите да са пряка и непосредствена последица от процесуално
незаконосъобразно принудително изпълнение. Приетото за установено от
фактическа страна, сочи липсата на част от посочените – противоправно
действие или бездействие на ЧСИ, причинна връзка и вреда.
Нито едно от твърдените в различните молби по делото деяния на
съдебния изпълнител не са незаконосъобразни. Наложената възбрана не е
несъразмерна, още по малко явно. Както се посочи, тя е поредна върху
процесния имот, като към момента на налагането , освен други такива върху
него е имало вписани ипотеки, сметките на длъжника са били запорирани.
Аритметичната съпоставка между размера на задължението и стойността на
възбранен имот или запорирано вземане, не е нито единствен, нито
абсолютен критерий за съразмерност, като съдебната практика винаги
допуска известна несъразмерност. В конкретния случай, към момента на
налагане на възбраната, а и по настоящото дело няма данни каква е
стойността на възбранения от ЧСИ имот с идентификатор № *** заедно с
построените в него сгради. Спомената оценка, приета по друго производство,
не е релевантна за настоящото, а и касае комплекс от имоти, от който
процесния е част. От значение за преценка съразмерността, освен
съпоставката дълг/стойност са и всички обстоятелства по делото, поведението
на длъжника и възможността вземането на конкретния кредитор да остане
неудовлетворено. При обсъждане на последния критерий, следва да се
отбележи, че взискателят, по ответното дело е хирографарен кридитор, а
всички известни тежести върху процесния имот и други имоти на длъжника
са такива, на кредитори с привилегировани вземания, по чл. 136, т. 2, 3 и 6 от
4
ЗЗД, а при обсъждане на втория, не без значение е, че първата реакция на
длъжника по делото, е повече от година след получаване на покана за
доброволно изпълнение и се изразява в ултимативни искания, без ориентация
за размера на дължимото, въпреки посочването му в поканата. Тези
обстоятелства са отчетени и при отказа на съдебния изпълнител да вдигне
възбраната по възражение на длъжника. Твърденията в последното, че
дружеството имало други активи, не съставлява предложение по чл. 443 от
ГПК, а в комбинация с ултимативния тон на искането, при липса на
твърдяната несъразмерност, отказът на ЧСИ е не само законосъобразен, а и
безалтернативно наложителен.
Според Тълкувателно решение № 3 от 13.01.2023 г. на ВКС по ТД №
3/2021 г., ОСГТК, причинените от деликт пропуснати ползи трябва да бъдат
доказани със сигурност, както трябва да бъдат доказани със сигурност
пропуснатите ползи, причинени от неизпълнение на договорно задължение.
Тъй като отговорността на съдебния изпълнител по чл. 441 от ГПК е при
условията на чл. 45 ЗЗД, то следва претендираните, за настъпили вреди, в общ
размер на 100000 лева, да бъдат установени със сигурност, а не само,
неосъщественото увеличаване имуществото на длъжника, което представлява
пропусната полза, да почива на логическо допускане за възможното или
обикновеното му настъпване, при липса на деликт. В случая само поради
съществуване на предварителен договор между ищеца и трето лице, не може
да се приеме, че при сключването на окончателен имуществото на
дружеството ще се увеличи със посочената сума в исковата молба.
Независимо, че логически, при липса на двата елемента,
противоправно деяние и вреда, от фактическия състав, въобще не следва да
стой въпроса за причинна връзка между тях, следва да се отбележи, че в
конкретния случай, окончателния договор за покупко-продажба на
недвижими имоти, между които и възбранения, от което се твърди настъпили
вреди – пропусната полза, не е могъл да бъде сключен, не поради наложената
възбрана по процесното изпълнително дело, а поради недобросъвестност при
воденето на преговорите за сключване на предварителния, изразила се в това,
че ищецът след като е знаел за наложената възбрана, е декларирал, че върху
имотите няма други тежести освен договорна ипотека в полза на конкретен
кредитор, споменат в споразумението. Както се посочи покана за доброволно
изпълнение, с посочване на наложената възбрана е получил на 04.05.2022г., а
5
предварителен договор, в който декларирал, че такива няма, сключил на
10.11.2022г.. Отказа за вдигане на наложената възбрана, дори и да може да се
приеме за незаконосъобразен, също не е в причина връзка с несключване на
окончателен договор, от което произтекли вреди за ищеца. Достатъчно е само
да се посочи, че срокът уговорен в него е 31.05.2023г., който към момента на
искането за вдигане на възбрана до ответника е бил пропуснат, отделно
останалите възбрани по други изпълнителни дела върху същия и другите
описана в предварителния договор имоти не са били вдигнати, нито към
момента на отправеното искане до ответника, нито към момента уговорен за
сключване на окончателния договор.
Изложеното налага отхвърляне на предявеният иск, като
неоснователен.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.2, във вр. с ал. 1, т. 3
от ЗА, ищецът следва да заплати на ответния повереник, сумата от 2000 лева
– разноски в производството на настоящата инстанция, представляващи част
от 8650 лева адвокатско възнаграждение, претендирано на основание чл. 7, ал.
2, т. 5, във вр. с чл. 2, ал. 7 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдвС, в
редакцията към ДВ бр. 88/04.11.2022г., намалено на основание чл. 78, ал. 5
от ГПК, по основателно възражение на ищеца, под минималния размер по чл.
36 от ЗА до размер посочен в чл. 7, ал. 2, т. 3, във вр. с ал. 9, без прилагане на
чл. 2, ал. 7 от наредбата, съобразно Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело
С-438/22, при отчитане основно критерия фактическа и правна сложност по
спора /Определение № 350 от 15.02.2024 г. на ВКС по ЧТД № 75/2024 г., II т.
о., ТК и др./, каквато по настоящия липсва, а не водещия в наредбата цена на
иска, която сама по себе си не определя посочения, както и броя на съдебните
заседания по делото.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от “***” ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за
призоваване – ***, срещу ЧСИ Я. Д. № ***, с район на действие този на ШОС,
с адрес – ***, иск, с правно основание чл. 441, ал. 1 от ГПК, за осъждане на
ЧСИ, да заплати обезщетение за вреди, в размер на 10000 лева, като част от
вземане за 100000 лева пропуснати ползи, причинени от процесуално
6
незаконосъобразно принудително изпълнение по ИД № 2022***0400039, като
неоснователен.
ОСЪЖДА “***” ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***, на
основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, да заплати на адв. К. Х. от АК – Русе, с адрес на
упражняване на дейността – ***, сумата от 2000 лева адвокатско
възнаграждение.
На основание чл. 223, ал. 1 от ГПК, решението има установително
действие в отношенията на ЗК “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес
на управление – ***, и “***” ЕООД, ЕИК : ***, с адрес за призоваване – ***.
На основание чл. 223, ал. 2 от ГПК, установеното в мотивите, е
задължително за ЗК “***” АД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, в отношенията му с ЧСИ Я. Д. № ***, с район на действие
този на ШОС, с адрес – ***.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Шумен, в
двуседмичен срок, от връчването му, на страните.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7