№ 207
гр. Велико Търново, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ (Б)
ГРАЖДАНСКИ И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети
юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МАЯ ПЕЕВА
Членове:АНЕТА ИЛИНСКА
ЖЕНЯ ИВАНОВА
при участието на секретаря ВИЛЯНА ПЛ. ЦАЛОВА
като разгледа докладваното от МАЯ ПЕЕВА Въззивно гражданско дело №
20254000500252 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 123 от 06.03.2025 г. по гр.д. № 637/2024 г. на Окръжен
съд Велико Търново е осъдена Прокуратурата на Република България да
заплати на Д. В. В. сумата от 12000 лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди от повдигане и поддържане на незаконосъобразно
обвинение по ДП № ЗМ26/2019 г. по описа на ОДМВР В. Търново и
впоследствие образуваното съдебно производство, ведно със законната лихва
върху главницата от влизане в сила на решението, с което е потвърдена
оправдателната присъда – 20.09.2022 г. до окончателното изплащане, като за
разликата над този размер до пълния предявен размер от 50000 лв. искът е
отхвърлен, като неоснователен. Присъдени са разноски.
Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от
Прокуратурата на Република България, като решението се обжалва в частта, в
която е уважен искът за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 12000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума и сторените
разноски. Оспорва се началният момент, от който ищецът е започнал да търпи
1
неимуществени вреди от незаконното обвинение, като е изразено несъгласие с
приетия от съда начален момент 06.02.2019 г., когато е образувано
досъдебното производство. В случая началният за отговорността на държавата
момент е моментът на привличане на лицето като обвиняем, а именно –
07.01.2020 г. По тази причина претендираните неимуществени вреди за
периода от 06.02.2019 г. до 07.01.2020 г. не е следвало да се вземат предвид
при определяне на размера на обезщетението. Присъденото обезщетение е
прекомерно. Независимо, че съдът приема, че ищецът не е търпял
изключителни неимуществени вреди, а само в рамките на обичайните, е
присъдил обезщетение над обичайния размер спрямо доказания интензитет на
търпени вреди. Коментират се правно значимите към определяне на размера
на обезщетението факти, сочи се, че не е съобразена актуалната съдебна
практика по сходни казуси.
Отправено е искане решението да бъде отменено в обжалваната част,
вместо което се постанови друго, с което се присъди обезщетение в намален
размер.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Д. В. е депозирал отговор, с който заема
становище за нейната неоснователност.
Против постановеното решение е постъпила насрещна въззивна
жалба от Д. В., с което се обжалва решението в частта му, в която е отхвърлен
предявеният иск за разликата над присъдения размер от 12000 лв. до пълния
претендиран размер от 50000 лв. Неправилно решаващият състав е приложил
критерия за справедливост при определяне на размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Неправилно е прието, че с показанията на свидетелите
не могат да бъдат установени твърдяните от ищеца специфични
неимуществени вреди, поради факта, че липсва причинната връзка между
незаконното обвинение и настъпилите отрицателни последици за него.
Установено е от гласните доказателства, че той се е променил, преживял е
стрес, негативни емоции, непосредствено след изявлението на говорителя на
главния прокурор, че срещу него ще бъде повдигнато обвинение и след
повдигането на обвинението, е загубил договорите с различни медии, за които
е работел, накърнен бил професионалния му авторитет и било сринато
доброто му име в обществото. Той е публично известна личност, човек с
професия, и изявлението, отправено от говорителя на главния прокурор и
2
впоследствие повдигнатото обвинение срещу него представят пред
обществото, че това е човек, накърняващ журналистическата етика, на когото
не може да се вярва. Изключителното в случая е, че деянието, което
Прокуратурата е приела за престъпление, е свързано с кръга на службата на
ищеца и изпълняваната от него дългогодишна дейност като журналист. С
оглед на това счита, че неправилно първоинстанционният съд, в противоречие
със събраните доказателства, е достигнал до извода, че липсват специфични
вреди, надхвърлящи рамките на обичайните.
Отправено е искане решението да се отмени в обжалваната част,
вместо което се постанови друго, с което се уважи предявеният иск в размер на
50000 лв., ведно със законна лихва, считано от 20.09.2022 г. до окончателното
изплащане.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК Прокуратурата на Република България
не е депозирала отговор по жалбата, като в съдебно заседание се заявява, че се
оспорва същата.
Настоящият състав, като взе предвид наведените в жалбите
оплаквания, становищата на страните и като прецени събраните по делото
доказателства, приема за установено следното:
Въззивните жалби са подадени в срок, от надлежни страни, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явяват процесуално
допустими и следва да се разгледат по същество.
При извършване на проверката по чл. 269 ГПК настоящият състав
констатира, че оспореното съдебно решение не страда от пороци, водещи до
неговата нищожност – постановено е от законен състав, в пределите на
правораздавателната власт на съда, в писмена форма, с разбираемо изложени
аргументи, подписано от председателя на състава. При извършената служебна
проверка въззивният съд констатира, че съдебното решение е допустимо,
поради което следва да пристъпи към решаване на спора по същество,
съгласно чл. 271, ал. 1 ГПК.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с иск, предявен от Д. В. В.
против Прокуратурата на Република България за репариране на
неимуществени вреди, търпени вследствие на повдигнато и поддържано
обвинение по ДП № ЗМ 26/2019 г., внесено в съда, като наказателното
производство е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Ищецът е
3
привлечен в качеството му на обвиняем на 07.01.2020 г. за извършване на
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, като му била наложена мярка за
неотклонение подписка. На 15.05.2020 г. е изготвен обвинителен акт и делото
е внесено за разглеждане в Районен съд Велико Търново, където е образувано
НОХД № 689/2020 г. на ВТРС. С присъда от 21.05.2021 г., постановена по
делото В. е признат за виновен по повдигнатото му обвинение, като му е
наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година и на
основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание е
отложено за срок от три години. Присъдата е обжалвана, като с присъда от
02.12.2021 г. по ВНОХД № 357/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново В. е
оправдан изцяло по повдигнатото му обвинение. Въззивната присъда е
протестирана, като с решение от 20.09.2022 г., постановено по КНД №
179/2022 г. на ВКС, оправдателната присъда е потвърдена. За престъплението,
за което ищецът е бил обвинен, е предвидено наказание лишаване от свобода.
Изключителното в настоящия случай е, че деянието, което Прокуратурата е
приела за престъпление, е свързано с кръга на службата му и изпълняваната от
него дългогодишна дейност като журналист. От съществено значение е и
продължителния срок на наказателното производство и проведените
множество съдебни заседания с личното участие на В.. Наказателното
производство е било разгласено многократно по национални и местни медии,
и е станало причина за прекратяване на договори и търговски
взаимоотношения. Репутацията и имиджа на В. били накърнени и уронени.
Повдигнатото обвинение, извършените действия спрямо него, широкото
разпространение на случая по медиите, са му причинили стрес, емоционално
неудобства, душевни болки и страдания, накърнено било доброто му име и
професионален авторитет. Към момента на повдигане на обвинението В. е
работел като журналист за предаването „Господари на ефира“, излъчвано по
Нова телевизия. Неговият имидж, професионален авторитет били накърнени,
за което е допринесла и публично разгласената информация, че В. е предаден
на съд за действия в изпълнение на работата му като разследващ журналист и
че тези действия се изразяват в лъжесвидетелстване. В резултат на
обвинението „Глобал Фрейм“ ООД е поискало да прекрати договора с
представляваното от В. дружество, като е приело, че обвинението е
компрометирало авторитета на В. и не е желаело последният да бъда свързван
занапред с дружеството и с предаването. Ищецът изживял тежко наказателния
4
процес, променил начина си на живот, като от комуникативен и контактен
човек, станал затворен и необщителен.
По тези съображения е предявен иск за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 50000 лв., ведно със законна лихва от датата
на влизане в сила на оправдателната присъда - 20.09.2022 г. до окончателното
изплащане.
С отговора на исковата молба Прокуратурата на Република България
е направила следните възражения: Предявеният иск е недоказан по основание
и размер. Оспорват се негативните последици във връзка с медийните
публикации да се вменят в отговорност на прокуратурата, тъй като е излъчен
репортаж през 2018 г. от лицата, срещу които ищецът е провеждал
разследване, и въз основа на който е изграден негативния образ за ищеца и
неговата работа. Обвинението за лъжесвидетелстване е повдигнато на по-
късен етап. Не е доказана причинна връзка между повдигането на обвинение
и отстраняването на ищеца от длъжност. Оспорва се претендираното
обезщетение като силно завишено. Наказателното производство не е извън
разумния срок, на ищеца е наложена най-леката мярка за неотклонение,
липсват доказателства за наличие на трайни вреди върху физическото и
психическото му здраве.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е извършил
анализ на събраните по делото доказателства, на правно значимите факти,
имащи отношение към определяне размера на обезщетението по
справедливост, и е преценил, че размер от 12000 лв. се явява подходящ за
обезвреда на претърпяните неимуществени вреди, от които 1000 лв. за
неспазване на разумния срок. По тези съображения е уважен искът до този
размер, като за разликата до претендираната сума е отхвърлен, като
неоснователен.
От събраните по делото данни се установява следната фактическа
обстановка:
На 26.09.2018 г. е започнато ДП № 872/2018 г. по описа на РУ В.
Търново за това, че на същата дата в гр. В. Търново, в складово помещение,
собственост и стопанисвано от ЕТ „Елис – Елисавета Захариева“ по
хулигански подбуди са причинени леки телесни повреди на Д. В. В., което е
престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, пр. 1 вр. чл. 130, ал. 2 вр. ал. 1 НК.
5
С Постановление за разделяне на досъдебно производство от
06.02.2019 г. на прокурор при Районна прокуратура Велико Търново са
отделени материали от воденото разследване и е образувано ново досъдебно
производство за това, че на 26.09.2018 г. в гр. В. Търново свидетел по ДП №
ЗМ-872/2018 г. по описа на РУ В. Търново пред надлежен орган на властта
устно съзнателно е потвърдил неистина, което е престъпление по чл. 290, ал. 1
НК.
С постановление за привличане на обвиняем от 07.01.2020 г. по
образуваното ДП № ЗМ-26/2019 г. на ОД на МВР В. Търново, Д. В. В. е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 290, ал. 1 НК. Взета мярка за
неотклонение „Подписка“. Разпитан на същата дата.
На 18.05.2020 г. е внесен обвинителен акт в съда срещу Д. В., за което
е образувано НОХД № 689/2020 г. на Районен съд Велико Търново.
Проведено разпоредително заседание на 22.06.2020 г., на което
ищецът се е явил лично.
Впоследствие са провеждани съдебни заседания, както следва: на
11.09.2020 г., на което В. се е явил лично, делото отложено за събиране на
доказателства; на 12.10.2020 г., ищецът се е явил лично, отложено за събиране
на доказателства; на 06.11.2020 г., ищецът се е явил лично, отложено, поради
неявяване на свидетел; на 19.02.2021 г., на което В. се е явил лично, отложено,
заради заболяване на защитника му; на 26.03.2021 г. ищецът не се е явил,
поради заболяване, даден ход на делото и отложено по негово искане за даване
на обяснения; на 21.05.2021 г., ищецът се явил лично, приключено съдебното
следствие. Общият брой на проведени съдебни заседание – 7 бр.
С Присъда № 260008/21.05.2021 г. по НОХД № 689/2020 г. на ВТРС
Д. В. е признат за виновен за това, че на 26.09.2018 г. в гр. В. Търново, като
свидетел по ДП № ЗМ-872/2018 г. на РУ В. Търново пред надлежен орган на
властта устно съзнателно потвърдил неистина, а именно че бил издърпан до
вратата на склад на ЕТ „Елис – Елисавета Захариева“ гр. В. Търново, блъснат
и изхвърлен от склада от И. И. и друг служител, установен като П. С.,
вследствие на което паднал на циментовата настилка и ударил лявата си ръка в
областта над китката, левия си крак в областта на бедрото и лявата страна на
главата над ухото, имал рана от охлузване с кръвотечение на ръката, а
вследствие удара на главата в земята е получил световъртеж и частична загуба
6
на съзнание за определен момент, а в действителност, противопоставяйки се
на извеждането му през вратата на склада, В. протегнал напред лявата си ръка,
притиснал я сам в областта на гривнената става към вратата и я търкал в нея,
след което залитнал вляво, стъпил на двата си крака и приклекнал, след това
сам паднал на лявата си страна и се подпрял на лявата си ръка, легнал на
земята по гръб и разкопчал копчето на ризата на лявата си ръка и запретнал
ръкава, поради което и на основание чл. 290, ал. 1 НК му е наложено
наказание лишаване от свобода за срок от една година, отложено по реда на
чл. 66 НК за срок от три години.
По повод подадена въззивна жалба от Д. В. е образувано ВНОХД №
357/2021 г. на Окръжен съд Велико Търново. Проведени две съдебни
заседания – на 18.11.2021 г. и на 02.12.2021 г., на които жалбоподателят се
явил лично.
С Присъда № 22/02.12.2021 г. по ВНОХД № 357/2021 г. на Окръжен
съд Велико Търново е отменена първоинстанционната присъда, вместо което е
признат подсъдимия В. за невинен и е оправдан по обвинението по чл. 290, ал.
1 НК.
Постъпил касационен протест против присъдата на въззивния съд, по
който е образувано н.д. № 179/2022 г. на ВКС. Проведено едно съдебно
заседание – на 23.03.2022 г., на което ищецът е присъствал лично.
С Решение № 58/20.09.2022 г. по н.д. № 179/2022 г. на ВКС е оставена
в сила въззивна присъда № 22/02.12.2021 г. по ВНОХД № 357/2021 г. на
Окръжен съд Велико Търново.
За изясняване на фактическата обстановка по делото са разпитани
свидетели. Св. И. Я. е колега на ищеца. Преди м. май 2020 г. той бил
разследващ журналист от много години. Разбрал, че пострадал при
разследване. От говорителя на главния прокурор разбрал, че ще му бъдат
повдигнати обвинения. Впоследствие разбрал, че бил оправдан. Изсипали се
много обвинения срещу него. Свидетелят знае, че бил обвинен за това, че бил
излъгал или манипулирал разследването си в склад за храни с изтекъл срок на
годност. След изказването на говорителя на главния прокурор свидетелят
рязко променил отношението си към Д., защото е недопустимо да се прави
това в тяхната професия. След известно време му се обадил да разбере каква е
истината и започнали отново да се чуват. Той бил в тежко психическо
7
състояние, не искал да чува никого и да общува. Свидетелят имал договори с
ищеца, които прекратил, след като станало това нещо, защото контрагентите
на свидетеля не искат да подписват, като разберат, че той работи за него.
Отношението на колегите се променило след повдигане на обвинението, доста
го отбягвали. Последната случка била от преди 20-тина дни, когато В. се
обадил и дошъл като доброволец в издирването на дете в с. Конаре. Когато го
видели, колегите, които били там, започнали да шушукат и да го сочат, на
свидетеля му станало неприятно. Свидетелят пуснал в неговата фейсбук
страница информация за оправдателната присъда, това излезнало на няколко
места, че е оправдан, но не и с този апломб, с който бил обвинен.
Отношението на колегите продължило, никой не искал да го покаже като лице
на телевизия или медия, в която да работи. Сега работи със свидетеля за малки
суми. Съобщението на говорителя на главния прокурор било ден след
случката в склада, през 2018 г. Свидетелят е гледал записа, но се отдръпнал,
след като казали, че е подвел обществото.
Св. Е. Ф. познава ищеца от 2007 г., била в един период негов пряк
ръководител в предаването „Господари на ефира“. В. спрял да работи за това
предаване, заради репортажа му за склада за храни с изтекъл срок на годност,
заради медийния шум и начина, по който ситуацията била представена в
обществото. В рамките на 24 часа се създала една обстановка, в която нямало
значение какво се е случило, срещу него тръгнала медийна кампания и
продуцентите решили да прекратят в този момент договора с него. Това
станало веднага, след като се случил репортажа, а обвиненията дошли по-
късно. Свидетелката си спомня, че говорителят на главния прокурор бил
казал, че може да му бъде наложено наказание до 5 години лишаване от
свобода. В момента, когато се случила тази ситуация, отношението към него
се променило, всички изпитвали съмнение, че досега си е вършил работата
професионално. След като му повдигнали обвинение, свидетелката
поддържала контакти с него, той се чувствал много зле, изпаднал в депресия,
бил изключително отчаян, това повлияло на професионалния и на личния му
живот. Рязко загубил всичките си професионални контакти. Малко техни
колеги продължили да го търсят за работа. Спрял да излиза на обществени
места, виждали се по колите, той отказвал да се виждат по кафенета,
ресторанти. След години се оказало, че това продължава, виждали се из
България, не можел да отиде да изпие едно кафе, без някой да го спре, да го
8
нападне или да се подиграе със ситуацията. Все още колеги изпитват съмнение
в професионалните му качества и имат много неясноти около това виновен ли
е. В случая той е нямал шанс да се защити, защото прекалено бързо
общественото мнение се насочило срещу него. Отношението на свидетелката
към него не се променило, тъй като тя го познава, знае как работи.
Св. З. И. познава ищеца от повече от 20 години. Когато станала
случката през 2018 г. свидетелката живеела в София, като разбрали, запалили
колата и довели ищеца при тях, 10 дни след случката той живял в дома на
свидетелката. Всяка сутрин тя го намирала там, където го е оставила към 2
часа през нощта, говорили през цялото време, по някакъв начин да го
успокоят, било страшно. Това било след излъчване на интервюто с говорителя
на главния прокурор. Свидетелката гледала репортажа преди да чуе
говорителя. Било поредица от репортажи, като всеки път той получавал
различни видове заплахи, агресивно отношение. Свидетелката не се усъмнила,
като гледала репортажа, че това е така. Гилдията не направила нищо, за да го
подкрепи, хората се отдръпнали. Започнали да отпадат партньорите му, не
искали да вземат кадри от него. Продължило две години, докато получи
обвинението си – 1 година условно с изпитателен срок. Лавинообразно му
отпаднали договорите, напуснали хора от офиса, хората от гилдията не искали
да разговарят с него. Имало време, в което останал сам, малко хора останали
да го подкрепят, работел с един или двама партньори, но без директно да
работи с лицето си, с гласа си, да прави разследванията. Надявал се да бъде
оправдан, рухнал за седмици. Сега доверието в него се връщало бавно.
Променил се начинът му на живот, тежко го преживял. В жълтите медии
всички писали, това много го натоварвало. Вече работи в Би Ти Ви.
При тази фактическа обстановка съдът прави следните правни
изводи:
Правната квалификация на предявения иск е чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1
ЗОДОВ. Предпоставките за ангажиране на отговорността на държавата,
визирани в този текст са повдигане и поддържане на обвинение на лице за
извършване на престъпление, последващо оправдаване на лицето, и от тези
незаконни действия са последвали вреди.
В конкретния случай срещу ищеца е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 290, ал. 1 НК, по което обвинение впоследствие той е
9
оправдан с присъда, влязла в сила на 20.09.2022 г., по н.д. № 179/2022 г. на
ВКС. В този случай е налице основание за присъждане на обезщетение за
претърпени от ищеца вреди – наличие на обвинение, по което той е оправдан.
Вредите в случая на незаконно обвинение се изразяват в преживяните
негативни емоции и страдания по повод обвинение за деяние, за което
впоследствие е отречено от съда да е извършено, емоционални терзания на
личността, накърнена чест и достойнство, както и добро име в обществото.
Вредите на общо основание и съобразно принципа, приложим при ангажиране
на деликтната отговорност, трябва да са реално настъпили, а не да са
предполагаеми, хипотетични негативни изживявания. Тези негативни
изживявания следва да са пряка и непосредствена последица от образуваното
срещу ищеца наказателно производство – чл. 4 ЗОДОВ. В конкретния случай
настоящият състав счита, че В. е изпитал емоционален дискомфорт, което се
установява от разпита на свидетелите, като е уронен авторитета му и
доверието, с които се е ползвал в обществото.
Негативните изживявания са пряка и непосредствена последица от
образуваното срещу него наказателно производство. Принципът на
Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи за
предоставяне на ефективно средство за защита /чл. 13, съгласно който всеки,
чиито права и свободи са нарушени, трябва да разполага с ефикасни
вътрешноправни средства за тяхната защита от съответна национална
институция, дори нарушението да е извършено от лица, действащи в
качеството си на представители на официалните власти/, е доразвит и в
Конституцията /чл. 7/ и в специалния закон – ЗОДОВ. Елементите от
фактическия състав на деликта в конкретния случай, ангажиращ пораждането
на отговорността на държавата, са установени и доказани, което обуславя
основателността на иска за заплащане на неимуществени вреди.
За определяне размера на дължимото обезщетение справедливостта
изисква преценката на редица обстоятелства, които да дадат обективна
представя за реално причинените морални вреди, в каква степен и колко
продължително са накърнени чувствата на конкретния индивид. Такива
обстоятелства са например тежестта на повдигнатото обвинение,
продължителността на наказателното преследване, вида и продължителността
на мярката за неотклонение, отражението на наказателното преследване върху
10
психическото и физическо здраве на лицето, наличието на други наказателни
преследвания спрямо него, личността на ищеца, с оглед степента на засягане
на душевния му комфорт в следствие на обвинението, данните за предишни
осъждания, начина на живот, ценностна система и обичайна среда на
пострадалия, отражението на воденото производство върху личния,
обществения и професионалния живот, разгласа и публичност на
обвинението. Съдебното минало и наличието на предишни осъждания
например следва да бъдат отчетени при преценка личността на ищеца, която,
ведно с начина му на живот, интереси, среда, трудова биография, обуславя и
интензитета на усещането за накърненото лично достойнство и чувство за
справедливост. Освен тези фактори, следва да се отчетат още като база за
определяне на справедливото парично обезщетяване и стандарта на живот и
средностатистическите показатели за доходите и покупателните възможности
в страната към датата на увреждането, тъй като размерът на обезщетението не
може да бъде източник на обогатяване на пострадалия. Към момента на
влизане в сила на оправдателната присъда минималната работна заплата в
страната е била 710 лв. От значение е и създадения от съдебната практика
ориентир, относим към аналогични случаи.
Обсъждайки тези критерии през призмата на конкретния казус следва
да се отчетат следните фактори, имащи отношение към определяне
справедливия размер на обезщетението: воденото наказателното преследване
не е за тежко престъпление, като предвиденото за него наказание е лишаване
от свобода до пет години; наказателното производство е продължило 2 години,
8 месеца и 14 дни, считано от повдигането на обвинение, начален момент,
определен съобразно изложените твърдения в исковата молба, до
постановяване на оправдателната присъда. Наказателното производство е
протекло както в досъдебна, така и в съдебна фаза, на първа инстанция е била
постановена осъдителна присъда, оправдаването на ищеца е при разглеждане
на делото от втора инстанция, и по касационен протест делото е разгледано от
ВКС, потвърдил въззивната присъда; спрямо ищеца е наложена мярка за
неотклонение „подписка“, отменена с определение от 21.05.2021 г. на ВТРС.
След привличането на ищеца като обвиняем, с него освен разпита му като
обвиняем и предявяване на разследването, не са извършвани процесуално
следствени действия. Първоинстанционното производство при разглеждането
му пред Районен съд Велико Търново е протекло в 7 съдебни заседания, на
11
които В. е присъствал лично, а при разглеждането на делото пред Окръжен съд
са проведени две съдебни заседания и едно пред ВКС. Относно
продължителността на производството настоящият състав констатира, че при
разглеждането му на съдебна фаза по делото са се събирали множество и
различни доказателства и най-вече гласни такива, като се съобразява
ритмичността на провежданите съдебни заседания и необходимостта от
пренасрочване на делото по уважителни причини. Същевременно, става
въпрос за деяние с неголяма правна и фактическа сложност, по което периода
от повдигането на обвинение до влизането в сила на оправдателната присъда
се явява неразумно продължителен, като се отчита разглеждането на делото от
три инстанции. Следва да се отчете личността на ищеца – той не е осъждан, от
показанията на разпитаните свидетели се установява, че се е ползвал с добро
име сред колеги и приятели, имал е успешна професионална реализация като
журналист. След повдигането на обвинението колегите му и приятелите му са
се отдръпнали от него, животът му се е променил, спрял да излиза на
обществени места, с оглед разпознаваемостта му пред гражданите и колегите,
и негативните реакции спрямо него. От показанията на разпитаните свидетели
се установява, че отношението към него се е променило, сред гилдията се
породило съмнение в професионалните му качества, поради което за
продължителен период са отбягвали да работят и да общуват с него.
Ситуацията го напрягала, стресирала, не искал да общува с никого.
При тези констатации на съда, предвид всички релевантни
обстоятелства по делото, преценени и анализирани в съвкупност, както и с
оглед създадения от съдебната практика ориентир по аналогични казуси,
настоящият състав приема, че обезщетение в размер на 11000 лв. би било
справедливо и достатъчно да обезщети неимуществените вреди, причинени на
ищеца, което обезщетение следва да бъде завишено със сумата от 1000 лв. от
неразумната продължителност на наказателното производство, или общият
глобален размер на обезщетението за неимуществени вреди, дължимо на
ищеца, възлиза на 12000 лв.
Възражението на Прокуратурата, направено във въззивната жалба за
завишен размер на обезщетението не може да бъде споделено. Следва да се
отчете обстоятелството, че случаят е получил широк медиен отзвук, пряко
отношение към която разгласа за предстоящо наказателно производство има
изявлението на говорител на главния прокурор, в каквато насока са всичките
12
показания на разпитаните свидетели. Следва да се отчете обстоятелството, че
ищецът е бил разследващ журналист, в който случай очакванията на
обществото са за завишен морал, а обвинението е във връзка с неговата
професионална реализация. Негативното отношение към ищеца е намерило
проявление за продължителен период от време, като загубата на доверие и
дистанцирането на приятели и колеги е продължило и след постановяване на
оправдателната присъда.
От друга страна, не се доказа, че именно в причинна връзка с
повдигнатото обвинение са прекратени договорите, които е имал с различни
медии, и работата му за предаването „Господари на ефира“, каквито твърдения
са наведени в исковата молба. В тази връзка св. Ф., която е работила с него
към момента на излъчване на репортажа през 2018 г., знае, че се е създала в
рамките на 24 часа обстановка, в която е нямало значение какво се е случило,
но с оглед медийната кампания продуцентите са решили, че е най-добре да се
прекрати договорът. По този начин въздействието върху професионалната
дейност на ищеца и прекратяване на сключени от него договори предхожда
повдигането на обвинение, поради което това обстоятелство не може да бъде
съобразено при определяне на размера на обезщетението за неимуществени
вреди по справедливост. Не се доказа интензивността на търпяните
емоционални тревоги да се е отразила на психическото му състояние до
степен той да потърси специализирана помощ, негативните преживявания да
са въздействали върху неговото здраве. От показанията на св. И. се
установява, че той отново е започнал да работи в голяма медия, което сочи на
нормализиране и успокояване на отношението към него, както и
нормализиране на живота му в социално битов план.
Върху признатия размер на обезщетението за неимуществени вреди от
12000 лв. се дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва,
считано от 20.09.2022 г. – датата на влизане на оправдателната присъда в сила,
до окончателното изплащане.
Изводът на настоящия състав за подходящ краен размер на
обезщетението за неимуществени вреди съвпада с извода на първостепенния
съд, последица от което е потвърждаване на обжалваното решение.
С оглед изхода на спора, разноски за настоящото производство не се
дължат.
13
Водим от горното и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 123 от 06.03.2025 г., постановено по
гр.д. № 637/2024 г. на Окръжен съд Велико Търново.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14