№………................/………2020 г.
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в открито
съдебно заседание, проведено на петнадесети септември две хиляди и двадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДЕСПИНА
ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТИНА
КАВЪРДЖИКОВА
ИВАНКА ДРИНГОВА
при
секретар Доника Христова,
като
разгледа докладваното от съдията Кавърджикова
въззивно
гражданско дело № 1194 по
описа за 2020 г.,
за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по въззивната жалба на Р.И.Х., ЕГН ********** ***, чрез
адв. А.Х., против решение № 505/04.02.2020г. по гр.д. № 4540/2019г. 9077/2019г.
на 48-ми състав на ВРС, с което е
отхвърлен осъдителния му иск, насочен
срещу С.К.Ц., ЕГН **********, с адрес *** за сумата от 1855,46 евро,
представляваща сбор от недължимо заплатени от ищеца вноски по кредитна
клиентска сметка № 7000151688022 и клиентски номер *********, разкрита на ответника
в „УниКредит Булбанк“ АД във връзка с Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № 304-0308/31.03.2009г., сключен между С.К.Ц. и „УниКредит
Булбанк" АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 22.03.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД и е осъден да заплати на С.К.Ц.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 800 лв., представляваща направени
по делото съдебно-деловодни разноски, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Считайки
обжалваното решение за неправилно поради нарушение на материалния и
процесуалния закон и необоснованост, при съществено нарушение на
съдопроизводствените правила, както и при несъобразяване с приетите по делото
доказателства, се моли да бъде отменено
и постановено друго решение, с което исковата му претенция бъде уважена.
Моли и за присъждане на сторените разноски за двете инстанции.
В писмен
отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК от С.К.Ц., ЕГН **********, с адрес ***,
чрез адв. Л.П. оспорва въззивната жалба, като неоснователна. Моли за
потвърждаване на обжалваното решение и за присъждане на разноски за въззивното
производство. Позовавайки се на допуснато от първоинстанционния съд процесуално
нарушение, изразяващо се в отказ да събере соченото от него доказателство, моли
да бъде задължено неучастващото по делото лице „УниКредит Булбанк“ АД да
представи намиращите се у него документи, от които да е видно на кои дати и кои
лица са правили вноски за погасяване на
договора за банков кредит от 31.03.2009г.
В о.с.з. на 15.09.2020г. Р.И.Х. лично и чрез
адв. А.Х. поддържа въззивната си жалба, а въззиваемият С.К.Ц., чрез
процесуалния си представител адв. Л.П.-възраженията си в писмения отговор. Р.И.Х.
претендира присъждане на сторените вв въззивното производство разноски, а
насрещната страна не възразява за прекомерност на заплатеното адвокатско
възнаграждение.
За да се произнесе, настоящият съдебен състав на ВОС
съобрази следното:
Производството е
образувано по искова молба на Р.И.Х. ЕГН ********** ***,
чрез адв. А.Х. срещу С.К.Ц. ЕГН *********, с адрес ***, за присъждане на сумата от 1855.46 евро, представляваща внесена от него в полза на С.К.Ц. по неговата клиентска
сметка № 7000151688022 и кл.№ ********* в „УниКредит Булбанк“ АД, разпределена
на две вноски, както следва: 1. С вносна бележка от 22.05.2014г.-сумата от
1345.00 евро и 2. С вносна бележка от 01.07.2014г.-сумата от 510.46 евро,
превалутирана от банката в 1000.00лв. Твърди, че е налице неоснователно
обогатяване на ответника със сумите по двете плащания, т.к. липсва основание за
това. Липсва договорно основание, по силата на което ищецът да се е задължил да
превежда посочените суми по сметката на ответника в „УниКредит Булбанк“ АД.
Моли се С.К.Ц. да бъде осъден да му заплати сумата от 1855.46 евро,
представляваща недължимо плащане по клиентската сметка на ответника в
„УниКредит Булбанк“ АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на задължението, както
и сторените съдебно-деловодни разноски.
В
срока по чл. 131 от ГПК ответникът С.К.Ц., чрез особения си представител адв.
Деспина Вълкова оспорва исковата претенция, като неоснователна.
Постъпил
е и писмен отговор вх. № 64199/03.09.2019г. от С.К.Ц., чрез адв. Л. Георгиев. Следва
да бъде прието, че този писмен отговор е подаден в срок, доколкото
първоинстанционният съд неправилно е приел, че С.К.Ц. е бил редовно призован на
осн. чл. 47, ал. 5 от ГПК, пристъпвайки към назначаването на особен
представител, доколкото не е била спазена точно процедурата, предвидена в чл.
47, ал. 1, предл. 3 от ГПК и Ц. не е бил търсен на адреса си в неприсъствен
ден. В писмения си отговор ответникът е възразил срещу правната квалификация на
иска, дадена от ищеца, намирайки, че се основава на разпоредбата на чл. 55, ал.
1 от ЗЗД, а не 59 от ЗЗД. В този смисъл възразява, че приложение намира
разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от ЗЗД, изпълнявайки нравствен дълг. Оспорва
основателността на иска и моли да бъде отхвърлен, ведно с присъждане на
сторените разноски.
Излага,
че е било налице постигнато съгласие между страните, че с тегления от С.К.Ц.,
както и от неговата съпруга Г.Х.и брат й ИВ.Х. се финансира реално „Консорциум
Реми Груп“ АД, което дружество към момента било във влошено финансово
състояние. Дружеството не е било в състояние да дострои сградата в гр. Бяла и
трети лица не са искали да купуват имоти в сградата, построена на етап „груб
строеж“ и съответно невъведена в експлоатация. Със сумите по кредитите,
изтеглени от роднини и сина на ищеца-Д.Х. следвало да бъде довършена сградата,
а обектите продадени на реални купувачи, като „АД, съответно Р.Х. реализира
печалба. Ролята му е била да бъде формален кредитополучател, а чичото на
съпругата му подпомогнат. Ищецът за своя сметка, евентуално „Консорциум Реми
Груп“ АД е следвало да плащат за своя сметка дълга към банката, без право на
регрес. Кредитите били изтеглени, но сградата останала недовършена и към
момента се руши. Той не е извършвал разпоредителни действия с теглените от
банката суми. Ако ищецът е допуснал грешка, като е погасил чужд кредит без
основание, то следва да си търси парите от банката, а не от него самия.
Дори
и да се приеме, че ищецът не е плащал по изрична договорка, е предприел чужда
работа при знанието и одобрението му, евентуално е действал при дарствено
намерение. Прави и възражение за погасяване на вземането по давност.
Съдът, като взе предвид становищата на страните и
събраните по делото доказателства намира за установено следното от фактическа страна:
С договор за банков ипотечен кредит на физическо лице №
304-0308/31.03.2009г., на 31.03.2009г. “УниКредит Булбанк“ АД е предоставила
кредит на С.К.Ц. за сумата от 50000.00 евро, със срок за усвояване до 30.04.2009г.
и срок за погасяване-20.03.2029г. За обезпечение на връщането на сумата по
кредита е уговорено сключването на договорна ипотека върху недвижим имот,
находящ се в гр. Бяла, представляващ апартамент № 18, със застроена площ
82.10кв.м. на ет. 2, в жилищна сграда /Апартхотел/, построен в ПИ с
идентификатор 07598.305.408. Усвояването, съответно погасяването на кредита е
уговорено да става по сметка BG79UNCR70001516588022. Страните са подписали и анекс № 1 от 05.03.2010г. и анекс № 2 от
21.05.2013г.
С договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 106, т. 1, рег. № 1123, дело №
69/02.04.2009г., поправен с НА № 113, т. 1, рег. № 1155, дело 74/2009г., двата на нотариус Полина Миткова
„Консорциум Реми Груп“ АД, чрез изпълнителния директор Р.И.Х. е продало на С.К.Ц.
апартамент № 18, със застроена площ 82.10кв.м. на втори етаж в жилищна
сграда № 4 /Апартхотел/, построен в гр.
Бяла, ПИ с идентификатор 07598.305.408. за 37100.0лв. Сумата е осигурена с
банков кредит, по силата на договор № 304-0308/31.03.2009г.
С преводно нареждане от 06.04.2009г. до „УниКредит Булбанк“ е наредено да
бъде изплатена на „Консорциум Реми Груп“ АД
сумата от 41000.00 евро по договор за покупка на апартамент с IBAN ***.
По първоинстанционното дело са представени 2бр. вносни
бележки до „УниКредит Булбанк“ АД: от 22.05.2014 г. за сумата от 1345 евро,
представляваща вноска по кредит, в полза на С.К.Ц. по сметка с IBAN *** Р.И.Х. и от
01.07.2014 г. за сумата от 510,46 евро, превалутирани на сумата от 1000.00лв.
представляваща вноска по кредит, в полза на С.К.Ц. по сметка с IBAN *** Р.И.Х..
Ищецът Р.И.Х. е отговорил по първоинстанционното дело на поставените му от
ответника и допуснати от съда въпроси по сда
Пред ВРС са изслушани показанията на две
групи свидетели: К.Н.Г.и ИВ.Д.Х., водени
от С.К.Ц. и В.Я.Л., водена от Р.И.Х., като е допусната и очна ставка между
свидетелите ИВ.Д.Х. и В.Я.Л..
Въз основа на така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Настоящият
състав приема, че исковата претенция намира правното си основание в разпоредбата
на чл. 59 от ЗЗД. До този извод достига, като вземе предвид твърденията в
исковата молба, че страните не са били обвързани от договорни отношения, но е
настъпило разместване на материални блага, довело до обогатяване на ответника и
обедняването на ищеца, същевременно не се установиха направените от ответника
възражения в писмения му отговор, по следните съображения:
Съгласно
разпоредбата на чл. 59 от ЗЗД, всеки който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
От
събраните по делото доказателства се установява, че между „УниКредит Булбанк“
АД и С.К.Ц. е сключен договор за банков ипотечен кредит №
304-0308/31.03.2009г., по силата на който банката е предоставила ипотечен
кредит за сумата от 50000.00 евро. за покупката на недвижимия имот, описан в т.
8.1.1 и ремонтни дейности в имота. Описаният в т. 8.1.1. от договора имот е ап.
18, находящ се в гр. Бяла, на втори етаж на сградата /Апартхотел/ , построена в ПИ с идентификатор
07598.305.408, същият предмет на обезпечение по силата на договорна ипотека.
На
02.04.2009г. С.К.Ц. е придобил собствеността на е ап. 18, находящ се в гр.
Бяла, на втори етаж на сградата
/Апартхотел/ , построена в ПИ с идентификатор 07598.305.408, закупувайки
го от „Консорциум Реми Груп“ АД.
Следва
да бъде посочено, като се вземат предвид посочените непосредствено по-горе
доказателства, че решаващият състав намира, че е останало недоказано, че
действителния кредитополучател по договора за банков ипотечен кредит от
31.03.2009г. е ищецът Р.И.Х., съответно
„Консорциум Реми Груп“ АД, в какъвто смисъл са наведените от ответника
възражения. Целта на отпуснатия кредит е реализирана, като ответникът, той и
кредитополучател е придобил по силата на договор за покупко-продажба имота, за който му е отпуснат кредита. Сумата
от 41000.00 евро по преводно нареждане от 06.04.2009г. е платена на „Консорциум
Реми Груп“ АД. Вярно, че като покупна цена в НА № 106, т. 1, рег. № 1123, дело
№ 69/2009г. на нотариус Полина Миткова е посочена сумата от 37100.00лв., но
видно това е размера на данъчната оценка на имота, посочена и като цена по
договора. В писмения си отговор ответникът е направил възражение относно съществуването
на персонална симулация при сключване на договора за кредит. Обратно писмо не
се твърди, че съществува и не се представя от ответника. Доказването в този
случай се подчинява на правилото на чл. 165, ал. 2 от ГПК, свързано с
изискването за писмени доказателства, изхождащи от насрещната страна или пък
удостоверяващи нейни изявления пред държавен орган, които правят вероятно твърдението
й, че съглашението е привидно. Липсва
следователно и начало на писмено доказателство. Свидетелски показания са недопустими.
Неоснователно
първоинстанционният съд е приел, че в конкретния казус са допустими свидетелски показания,
доколкото исковата сума е в размер на 1855.46лв. Това е така, но биха били допустими
свидетелски показания, на осн. чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК ако договорът, по
който е направено плащането беше на стойност под 5000.00лв., а това не е така. С.К.Ц.
не попада и сред лицата, посочени в изключение на посоченото по-горе правило.
Не са ангажирани доказателства, че към 31.03.2009г. вече е бил сключил брак с
пламенницата на Р.И.Х.-Г.Х.. Дори и да е
било така, то С.К.Ц. би бил в трета степен на родство по съребрена линия, а
допустимо е изслушването на свидетелски показания само до втора.
Така
или иначе, свидетелски показания са недопустими и няма да бъдат ценени и
обсъждани събраните такива по делото.
Естествено
следва извода, че не сключения договор за кредит е основание за плащане от
страна на третото лице Р.И.Х..
Недоказано
от ответника остава, а е било в негова тежест, да установи твърдението, че Р.И.Х.
е предприел чужда работа без пълномощия, но и в свой интерес, без
противопоставянето на С.К.Ц., налице е дарствено разпореждане, както и, че евентуално
Р.И.Х. е изпълнил свой нравствен дълг. С оглед изнесените възражения от
ответната страна, в най-добрия случай може да се правят единствено
предположения, за такива действия и намерения. Не се установи воля у ищеца да
дари. Недоказано е още и това, че Р.И.Х. съзнателно е предприел действия,
плащайки процесната сума, мотивиран от родствени връзки, социалното или
материалното състояние на С.К.Ц..
Неоснователно е възражението
за погасяване на исковата претенция по давност. Вземанията, произтичащи от
неоснователно обогатяване се погасяват с общата петгодишна давност по чл. 110
от ЗЗД. Погасителната давност при субсидиарния иск по чл. 59 от ЗЗД тече от
деня на получаване на престацията от обогатилия се. Видно от двете вносни
бележки, първата от тях е датирана с 22.05.2014г., а втората-01.07.2014г. След
като исковата молба е заведена в съда на 22.03.2019г., вземанията и по двете
вносни бележки не са погасени по давност.
Доказано по спора е
настъпилото разместване на имуществени блага, изразяващо се във внасянето на
сумата от общи 1855.46 евро /3628.96лв./ от Р.Х. по банковата сметка на
титуляра по договора за кредит-С. Цветано, който не установи наличието на
основание да задържи сумата.
Първоинстанционното решение
следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което исковата
претенция в размер на сумата от 1855.46 евро бъде уважена, на осн. чл. 59 от ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане
на иска в съда-22.03.2019г. , до окончателното изплащане на задължението.
При този изход на спора, следва да бъде отменено
първоинстанционното решение в частта за разноските, изменено
в частта с определение № 6480/21.05.2020г., като Р.И.Х. е осъден да заплати на С.К.Ц.
разноски за първата инстанция в размер на
650.00лв., на осн. чл. 78, ал. 3 от ГПК. Обратно, С.К.Ц.
следва да бъде осъден да заплати на Р.И.Х. разноски за първата инстанция в общ
размер на 695.15лв., от която
145.15лв. заплатена държавна такса, 150.00лв. заплатен депозит за особен
представител и 400.00лв. заплатено адвокатско възнаграждение, по представения договор за правна
защита и съдействие и списък по чл. 80 от ГПК на л. 142 и 143 от първоинстанционното
дело, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
За въззивната инстанция С.К.Ц. да бъде осъден да заплати
на Р.И.Х. разноски в общ размер на 472.58лв.,
от които 72.58лв. заплатена държавна такса и 400.00лв. заплатено адвокатско
възнаграждение по договор за правна защита и съдействие и списък на разноските
по чл. 80 от ГПК на л. 26 и 27 по делото, на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК .
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение
№ 505/04.02.2020г. по гр.д. № 4540/2019г. на 48-ми състав на ВРС, с което
е отхвърлен предявения от Р.И.Х., ЕГН **********
***, осъдителен иск, насочен срещу С.К.Ц.,
ЕГН **********, с адрес *** за сумата от 1855,46 евро, представляваща сбор от
недължимо заплатени от ищеца вноски по кредитна клиентска сметка №
7000151688022 и клиентски номер *********, разкрита на ответника в
„УниКредит Булбанк“ АД във връзка с Договор за банков ипотечен кредит на
физическо лице № 304-0308/31.03.2009г., сключен между С.К.Ц. и „УниКредит
Булбанк" АД, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на депозиране на исковата молба в съда – 22.03.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД и е осъден да заплати на С.К.Ц.,
ЕГН **********, с адрес *** сумата от 650.00 лв.,
представляваща направени по делото съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА С.К.Ц., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Р.И.Х., ЕГН ********** ***, сумата от 1855,46 евро,
представляваща сбор от недължимо заплатени от ищеца Р.И.Х. вноски
по кредитна клиентска сметка № 7000151688022 и клиентски номер *********,
разкрита на ответника С.К.Ц. в „УниКредит Булбанк“ АД във връзка с Договор за
банков ипотечен кредит на физическо лице № 304-0308/31.03.2009г., сключен между
С.К.Ц. и „УниКредит Булбанк" АД, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на депозиране на исковата молба в съда –
22.03.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 59 ЗЗД.
ОСЪЖДА С.К.Ц., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Р.И.Х., ЕГН ********** ***, разноски за първата инстанция в размер на сумата от 695.15лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
ОСЪЖДА С.К.Ц., ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Р.И.Х., ЕГН ********** ***, разноски за въззивната инстанция в размер на 472.58лв., на осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, по
аргумент от разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1, предл. 1 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: