РЕШЕНИЕ №
гр. Ловеч, 10.06.2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично
заседание на дванадесети май две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА ПАВЛОВА
при
участието на секретар: Десислава Минчева, като разгледа докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 58 по описа за 2022 година на
Ловешкия административен съд, и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145 и
сл. от Административно процесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл.124 във
вр. с чл.121 ал.1 т.1 и т.3 от Закона за
държавния служител /ЗДСл/ във връзка с чл.90 ал.1 т.5 от същия закон.
Административното дело е
образувано по жалба на П.Б.Д. с ЕГН ********** с адрес ***, подадена срещу
Заповед № РД-05-01-07 от 22.12.2021 г. издадена от Директор на Областна
Дирекция „Земеделие“ Ловеч. С оспорената заповед на жалбоподателят е прекратено
служебното правоотношение на основание
чл.106, ал.1, т.5 във връзка с чл.108 от Закона за държавния служител,
поради придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По
наведените в жалбата доводи, че оспорената заповед е неправилна и незаконосъобразна,
тъй като в същата не е посочено пред кой орган и в какъв срок може да я обжалва
и уволнението е без правно основание, се иска отмяната й, както и присъждане на
обезщетение за времето през което жалбоподателят не е бил на служба поради
прекратяване на служебното правоотношение съгласно разпоредбата на чл.121, ал.1,
т.3 от ЗДСЛ. Излага се, че по време на
изпълнение на служебните му задължения по служебното правоотношение е получавал
пенсия по реда на чл.69, ал.2 от КСО и
не е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68 от КСО
към момента на издаване на заповедта за прекратяване на служебното му правоотношение
22.12.2021 г, а от дата 22.08.2016г. е придобил и упражнил правото си на пенсия
по реда на чл.69,ал.2 от КСО, като служител на МВР, което е далеч преди
назначаването му. Твърди се, че не е налице основанието на чл.106, ал.1, т.5
във вр. с чл.108 от Закона за държавния служител, тъй като това основание за
прекратяване на служебното правоотношение е приложимо само в хипотеза, че
служителят придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по време на
съществуване на служебното правоотношение на служителя, тоест придобиването на
права на пенсия трябва да е новонастъпило обстоятелство след възникване на
служебното правоотношение.
В
съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез процесуален представител поддържа жалбата, моли да бъде уважена
по изложените в нея съображения. Претендира направените по делото разноски по
представен списък. Излага аргументи за незаконосъобразност на оспорената
заповед в писмена защита, като се позовава на Решение № 51 от 20.01.2014г.,
постановено по адм. дело № 629 от 2013г. по описа на Административен съд София
област.
В съдебно заседание ответника - Директора на
Областна дирекция „Земеделие” Ловеч, чрез упълномощен юрисконсулт оспорва жалбата
като неоснователна и недоказана. В писмен отговор по делото излага подробни
съображения по същество. Посочва, че едва сега, приложено към жалбата до съда,
от жалбоподателя е представено разпореждане изх.№2150-10-1444/02.02.2022г на ТП
на НОИ, от което е видно, че е бил пенсионер от 22.08.2016г по специален ред
при условията на чл.69, ал.2 от КСО - за служители от МВР. Изтъква, че при
постъпване на работа в ОД „Земеделие“ Ловеч и при назначаването му П.Б.Д. не е
представил никакъв документ, издаден от НОИ, за реализирано право на пенсия.
По делото е представена административната
преписка, вкл. служебното
досие. Представените с административната преписка писмени доказателства и тези,
събрани в съдебното производство не са оспорени от страните по реда и на
основанията в чл.193 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК.
Настоящият съдебен състав, като
обсъди събраните по делото доказателства във връзка с приложимия закон и
доводите на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От административната преписка се установява,
че към момента на прекратяване на служебното правоотношение жалбоподателят П.Д.
е заемал длъжността „главен инспектор“ в Главна дирекция „Аграрно развитие“ в
Областна дирекция „Земеделие“ Ловеч. Съгласно действалото към момента на
назначаването му - 01.03.2018г. длъжностното разписание на Областна дирекция
„Земеделие“, утвърдено със заповед №РД-12- 219/20.09.2017г., са налични 2 /две/
щатни бройки за длъжността „главен инспектор“ в ГД „АР“.
Жалбоподателят П.Д. е назначен
като държавен служител със заповед №РД- 13-05/28.02.2018г. на директора на
Областна дирекция „Земеделие“ гр.Ловеч / л.59 от делото/, на основание чл.9 и
чл.10д, ал.4 от ЗДСл след проведен конкурс за длъжността „главен инспектор“. Видно
от приложените документи за длъжността „главен инспектор“ в Областна дирекция
„Земеделие“ Ловеч, Областна дирекция „Земеделие“ Ловеч е обявила конкурс за
длъжността поради служебна необходимост от назначаване на такъв служител в
дирекцията и наличие на вакантна незаета длъжност. На проведения конкурс се е
явил единствен кандидат – жалбоподателят, който е преминал успешно конкурсната
процедура и е назначен поради неотклонна служебна необходимост от назначаване
на втори служител за срочно изпълнение на функциите на длъжността „главен
инспектор“ в Главна дирекция „Аграрно развитие“.
С писмо по ел. поща /имейл/ от
Министерство на земеделието вх.№РД-12-01- 490/14.12.2021г. до ръководителите на
второстепенните разпоредители с бюджет са изискали информация за служители,
придобили право на пенсия.
В тази връзка е изготвена докладна
записка №РД-12-01-490/14.12.2021г. и справка за служители в ОД “Земеделие“
Ловеч, придобили право на пенсия по условията на чл.68 от КСО са констатирани
тези факти и обстоятелства.
Видно от докладна записка
№РД-12-01-490/14.12.2021г с приложена справка за служители, придобили право на пенсия по чл.68
от КСО, П.Б.Д. е роден на *** год. и е навършил изискуемата пенсионна възраст
на 08.06.2021г, а към 23.12.2021г има осигурителен стаж 42 години и 6 месеца.
При тези данни директора на Областна дирекция „Земеделие“
/ОДЗ/ Ловеч приел, че са изпълнени
условията по чл.68 от КСО за П.Б.Д. и издал оспорената в настоящото
производство заповед №РД-05-01- 07/22.12.2021г., с която прекратил служебното му правоотношение на основание
чл.106, ал.1, т.5 във вр. с чл.108 от Закон за държавния служител/ЗДСл/, с
придобит ранг: трети младши, считано от 23.12.2021г., поради придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст / на л.9/. И разпоредил дължими суми за
изплащане по чл.61, ал.2 от ЗДСл за неизпълзван платен годишен отпуск в размер
на 18 работни дни за 2021г. и по чл.196, ал.4 от ЗДСл за обезщетение в размер
на брутното трудово възнаграждение за срок от 1 месец за неспазен срок на
предизвестие.
Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията на чл.150 и чл.151 от АПК. Видно е, че обжалваната заповед, не
съдържа указание пред кой орган и в какъв срок може да се подаде жалба, което
има за правна последица удължаването на срока за обжалване с два месеца,
съгласно разпоредбата на чл.140 ал.1 от АПК. С оглед на това депозираната на
07.02.2022г. в ОДЗ Ловеч жалба на Д. срещу издадената на 22.12.2021г. заповед
се приема за подадена в срок, от надлежна страна, за която е налице правен
интерес от търсената защита, пред родово и местно компетентния да я разгледа
административен съд. Насочена е срещу индивидуален административен акт по
смисъла на чл.21, ал. 1
от АПК, подлежащ на съдебен контрол за законосъобразност, съгласно
разпоредбата на чл.124 от
ЗДСЛ, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество в съвкупност със
събраните по делото доказателства и становищата на страните, Ловешки
административен съд, четвърти административен състав, намира жалбата за неоснователна
по следните съображения:
В съответствие с изискванията на
чл. 168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за
законосъобразност, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен
акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и
материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която
преследва законът.
Съгласно чл.108, ал.1, изр. първо ЗДСл „служебното
правоотношение се прекратява от органа по назначаването с административен акт,
който се издава в писмена форма и трябва да съдържа правното основание за
прекратяване, дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба“.
Според чл.3, ал.3, т.8 от Устройствения правилник
на Областните дирекции „Земеделие“ Директор на Областна дирекция „Земеделие“
назначава държавните служители, изменя и прекратява служебните правоотношения с
тях. Оспореният
административен акт е издаден от компетентен орган – Директор на Областна Дирекция
„Земеделие“ Ловеч, който има
качеството на орган по назначаването по смисъла на чл. 92 от ЗДСл във връзка с чл.3, ал.3, т.8 от
Устройствения правилник на
Областните дирекции „Земеделие“, в границите на неговата териториална и
материалноправна компетентност, според приложения трудов договор
№ 1374/08.12.2016г., сключен с Министерство на земеделието и храните, и заповед
№РД-15-634/22.02.2021г на министър на земеделието, храните и горите / на л.109
и л.110 от делото/.
Заповедта е съставена и в предвидената от
закона писмена форма за валидност и формално съдържа изискуемите от специалната разпоредба
на чл.108, ал.1, изречение първо от ЗДСл, като същата съдържа правното основание за
прекратяване, изявление относно дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна
служба.
Съобразена е и нормата на чл.
106, ал. 4 ЗДСл, съгласно която се определя и обезщетение при неспазване срока
на предизвестието. Посочена като правно основание за прекратяването на
служебното правоотношение е разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл –
едностранно от органа по назначаване поради придобито право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст. За разлика от общия текст на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, изискващ излагане и на фактическите основания за издаване на
административния акт, специалния на чл.108 от ЗДСл изисква посочване само на
правните такива, като мотивирането от фактическа страна не съставлява
необходимо условие за законосъобразността на заповедта за прекратяване на
служебното правоотношение. Посоченото в акта правно основание в конкретния
случай съдържа в себе си и обуславящото го фактическо обстоятелство, поради
което не е било необходимо излагането на други мотиви. Освен това в случая
съдът не е лишен от възможността да извърши преценка на наличието на фактите,
послужили като основание за издаване на оспорваната заповед. Тези съображения
мотивират съда да приеме, че не са налице основания за отмяна на акта по чл.
168, ал. 1, вр. чл. 146, т. 1 и т. 2 и чл. 59, ал. 2 АПК.
При издаването на оспорения акт не
са допуснати нарушения на административно-производствените правила, които да
бъдат квалифицирани като съществени и да мотивират отмяната му само на това
основание /чл. 168, ал. 1 във връзка с чл. 146, т. 3 АПК/. Спазени са предвидените административнопроизводствени
правила - органът е изяснил фактите и обстоятелствата от значение за случая -
възрастта и осигурителния стаж на служителя.
Обстоятелството, че не е посочено пред кой
орган и в какъв срок може да се обжалва е пропуск, който не съставлява
самостоятелно основание за отмяна на акта, а има за последица удължаването на
срока за обжалване, съгласно чл.140 ал.1 от АПК, поради което доводите на
оспорващият за незаконосъобразност на заповедта поради този пропуск са
неоснователни. Действително
административният акт е издаден без към оспорващият да е отправено предизвестие
за прекратяването, както изисква нормата на чл. 106, ал. 1 от ЗДСл, но това не
представлява съществено нарушение, тъй като от една страна предизвестието не е
съществен елемент от фактическия състав на прекратяването на служебното
правоотношение, а от друга е посочено, че следва да се изплати обезщетение в
размер на основната заплата за неспазения срок на предизвестието, т. е. спазени
са изискванията на чл. 106, ал. 4 от ЗДСл.
Съвкупната преценка на събраните
по делото доказателства обуславя извода, че оспорената заповед е издадена и в
съответствие с приложимите материалноправни разпоредби.
За да възникне правото на органа по
назначаването да прекрати едностранно служебното правоотношение с едномесечно
предизвестие по чл. 106, ал. 1, т. 5 от Законът за държавния служител /ЗДСл/
следва да са налице условията за придобиване на право на пенсия за осигурителен
стаж и възраст от страна на държавния служител, като установяването на този
факт следва да бъде съобразено с общата
разпоредба на чл. 68 от Кодекса за социално осигуряване КСО/,
предвиждаща възникване на право на пенсия при навършването на определена
възраст и при определен осигурителен стаж.
Според чл.68, ал.1 от КСО - „Право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст се придобива при навършване на възраст 60 години
и 10 месеца от жените и 63 години и 10 месеца от мъжете и осигурителен стаж 35
години и 2 месеца за жените и 38 години и 2 месеца за мъжете. От 31 декември
2016 г. възрастта се увеличава от първия ден на всяка следваща календарна
година...“. Съгласно ал.2 на сочената разпоредба от 31 декември 2016 г.
осигурителният стаж по ал.1 се увеличава от първия ден на всяка следваща
календарна година с по 2 месеца до достигане на осигурителен стаж 37 години за
жените и 40 години за мъжете.
Според чл.15, ал.1, т.6 от Наредбата за
пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/ правото на пенсия за осигурителен стаж и
възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО се придобива от 1 януари 2021 г. за мъжете при
възраст 64 години и 4 месеца и осигурителен стаж 39 години.
Видно
от доказателствата и изготвена докладна записка №РД-12-01-490/ 14.12.2021г с
приложена справка за
служители, придобили право на пенсия по чл.68 от КСО, жалбоподателят П.Б.Д. е
роден на ***год. и е навършил изискуемата пенсионна възраст на 08.06.2021г., а
към 23.12.2021г има осигурителен стаж 42 години и 6 месеца, респ. е надвишил
изискването за осигурителен стаж от 39 години. Изпълнени са условията на чл.68,
ал.1 от КСО и чл. 15, ал. 1, т. 6 от НПОС правото на пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл. 68, ал. 1 и 2 КСО за П.Б.Д.. Следователно към датата на
издаването на оспорената заповед /22.12.2021г./ за жалбоподателя са били налице
двете кумулативни условия на закона, а именно навършена възраст, както и
наличието на изискуемия осигурителен стаж, поради което е безспорно, че към
този момент той е имал придобито право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
В конкретния
случай, правилно органът е съобразил изискванията към момента на издаване на
заповедта - 22.12.2021г, към който момент съгласно чл. 68, ал. 1 от КСО и чл.
15, ал. 1, т. 6 от НПОС правото на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.
68, ал. 1 и 2 КСО се придобива при възраст 64 години и 4 месеца и осигурителен
стаж 39 години за мъжете. След като към
датата на прекратяване на служебното правоотношение изискването за възраст и
осигурителен стаж, предвидено в КСО е осъществено, то правото на придобиване на
пенсия за осигурителен стаж и възраст по отношение на оспорващият е възникнало,
а следователно осъществени са и материалноправните предпоставки за прекратяване
на служебното правоотношение по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.
От изложеното
следва, че ответникът е приложил правилно законовата разпоредба за прекратяване
на служебното правоотношение при изпълнени законови изисквания. С цитираната
норма е прогласено субективното материално право на органа по назначаването
/административния орган/ да прекрати служебното правоотношение с едномесечно
предизвестие. Това право на органа по назначаването настъпва при наличието на
единствената предпоставка - придобито право на пълна пенсия за изслужено време
и старост. Следва да се съобрази, че „придобиването право на пенсия“ е
обективен факт, регламентиран в хипотезиса на правната норма като предпоставка
за прекратяване на служебното правоотношение, който факт е обусловен от
определен брой години труд и с достигането на определена възраст. Кумулативните
изисквания на разпоредбата за изслужено време и старост кореспондират на общата
хипотеза на чл. 68 от КСО и НПОС, които предвиждат наличието на определен
осигурителен стаж и възраст. По делото не е спорно, а това е видно и от приложените
доказателства, че жалбоподателят към датата на издаване на заповедта е
отговарял на тези изисквания. Ето защо административният орган е имал правната
възможност да го освободи от заеманата длъжност на основание чл. 106, ал. 5 от
ЗДСл. При безспорно установеният факт на придобито право за получаване на пълна
пенсия, атакуваната заповед, противно на твърденията в жалбата, се явява
законосъобразна, като издадена при наличие на визираното в закона
материално-правно основание.
След като са налице кумулативните изисквания
за придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, органът по
назначаването може да упражни едностранно правото си да прекрати служебното
правоотношение с държавния служител. Правилно е приложен материалния закон. Не
е опровергано приетото от административния орган, че същият отговаря на
изискванията и е придобил право на пенсия за изслужено време и възраст,
съответно че е налице и основанието по чл. 106, ал. 1, т. 5 от ЗДСл.
Следователно
в случая са осъществени материално правните предпоставки на разпоредбата на чл.
106, ал.1, т.5 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на П.Д.. Когато лицето е придобило право на пенсия при
условията на чл. 68 от КСО, тогава е налице и основанието по чл. 106, ал. 1, т.
5 от ЗДСл за прекратяване на правоотношението му едностранно по волята на
органа по назначаване. В този смисъл е константна съдебната практика на ВАС,
застъпена в Решение № 9997 от 21.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5139/2020 г., V
о., Решение № 9618 от 27.09.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5646/2021 г., V
о., Решение № 11568 от 15.11.2021 г. на
ВАС по адм. д. № 7629/2021 г., V о., д,
Решение № 10875 от 28.10.2021 г. на ВАС по адм. д. № 5645/2021 г., V о.
и др.
Неоснователни са доводите на оспорващият
относно реализираното му право на пенсия по реда на чл.69, ал.2 от КСО, като
служител на МВР и придобиването на права на пенсия трябва да е новонастъпило
обстоятелство след възникване на служебното правоотношение. Цитираното от
жалбоподателя Решение № 51 от 20.01.2014г., постановено по адм. дело № 629 от
2013г. по описа на Административен съд София област не е от вида задължителна
съдебна практика. Както се посочи,
съгласно чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл органът по назначаването може да прекрати
служебното правоотношение с едномесечно предизвестие при придобито право на
пенсия за осигурителен стаж и възраст. Видно от съдържанието на цитираната
разпоредба е, че законодателят прави разлика в придобиване на право на пенсия
за осигурителен стаж и възраст по чл. 68 от КСО и такова право по чл. 69 от КСО. Посоченият по-благоприятен режим за пенсиониране по чл. 69 от КСО
предполага труд от първа категория, който е с по-голяма тежест и вредност от
полагания труд и нормативно уредената хипотеза дава възможност на правоимащото
лице да упражни това свое право. Следователно освобождаването при условията на
чл. 106, ал. 1, т. 5 ЗДСл. може да бъде осъществено само когато са изпълнени
изискуемите кумулативно материалноправни основания по чл. 68 КСО, които в
случая безспорно са налице. В този смисъл е без правно значение и кога органът
официално е разбрал, че Д. е бил пенсионер от 22.08.2016г. по специален ред по
условията на чл.69, ал.2 от КСО.
Административният акт е издаден и в съответствие
с целта на закона, като в тази връзка се споделят доводите на ответника. Прекратяването
на служебно правоотношение със служител, който е придобил право на пенсия дава
възможност и основание за планиране в областта на човешките ресурси на базата
на освобождаващите се щатни бройки от пенсионирани служители, както и за
преценка на кадрите, необходими на службата в средносрочна перспектива,
включително привличането на млади
специалисти и висококвалифицирани експерти.
В
случая следва да се съобразят и мотивите, съдържащи се в решение на Съда на
Европейския съюз от 15 април 2021 г. по дело С-511/19, т. 46, където се
посочва, че забраната за дискриминация, основана на възраст, трябва да се
тълкува и с оглед на правото на труд, признато в чл. 15, параграф 1 от Хартата
на основните права на Европейския съюз. От това произтича, че следва да се
отделя внимание на участието на възрастните работници и служители в
професионалния живот. Интересът от запазването на активността на посочените
лица, обаче следва да се взема предвид при зачитане на други, евентуално
разнопосочни интереси. Тези интереси обхващат включително и възможността за
прекратяване на служебното правоотношение на пенсионирани лица, които получават
пенсия за осигурителен стаж и възраст, за да се насърчи заетостта на активното
население или да се подпомогне достъпът до пазара на труда на по-млади хора (в
този смисъл и решение на Съда на Европейския съюз от 2 април 2020 г. по дело
С-670/2018).
По изложените мотиви съдът намира, че
оспорената заповед, е издадена от компетентен орган и в предвидената от закона
форма, при спазване на административнопроизводствените правила, съобразена е с
материалноправните разпоредби и с целта, която преследва закона, поради което
същата е законосъобразна и оспорването срещу нея следва да се отхвърли като
неоснователно.
Предвид отхвърлянето на оспорването следва да се приложи
и разпоредбата на чл. 207, ал. 2 АПК, според която в тези случаи се прекратява
производство по иска за заплащане на обезщетение по чл.121, ал.1, т.3 от ЗДСл,
обективно съединен със жалбата.
С
оглед на изхода от спора и на основание чл.143, ал. 4 АПК на ответника следва
да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер от 150 лева,
определено в съответствие с чл.78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във връзка
с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на
правна помощ.
Воден от горното и на основание чл.172, ал.2,
предложение последно и чл.143 от Административно-процесуалния кодекс АПК/, Ловешки
административен съд, четвърти състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ
оспорването по жалба на П.Б.Д. с ЕГН **********
с адрес ***, подадена срещу Заповед № РД-05-01-07 от 22.12.2021 година на директора
на Областна Дирекция „Земеделие“ Ловеч.
ПРЕКРАТЯВА производството по
адм. дело № 58/22 г. по описа на АдмС Ловеч, в частта, в която е предявен иск
за заплащане на обезщетение за времето, през което П.Б.Д. не е бил на държавна
служба поради прекратяване на служебното му правоотношение със Заповед №
РД-05-01-07 от 22.12.2021 година на
директора на Областна Дирекция „Земеделие“ Ловеч.
ОСЪЖДА П.Б.Д. с ЕГН ********** с адрес ***
да заплати на Областна Дирекция „Земеделие“ Ловеч сумата от 150 (сто и петдесет)
лева, за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния
административен съд в четиринадесетдневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено.
Препис от решението да се връчи
на страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: