РЕШЕНИЕ
№ 83
гр. Перник , 15.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на първи март, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
РОМАН Т. НИКОЛОВ
като разгледа докладваното от МИЛЕНА Р. ДАСКАЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20211700500073 по описа за 2021 година
С решение № 260574/30.12.2020г. , постановено по гр.д. № 3793/2020г. по описа на
Пернишкия районен съд е отхвърлен иска за признаване за незаконно уволнението,
извършено със Заповед № *** г. на Директора на Детска ясла „Здравец” – гр. П., с която на
основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ е прекратено трудовото правоотношение на М. Д. Ц. на
длъжността „***” в Детска ясла „Здравец” – гр. П.. Със същото решение е отхвърлен иска за
възстановяване на М. Д. Ц., на заеманата преди уволнението длъжност - „***” в Детска ясла
„Здравец” – гр. П. и е осъдена М. Д. Ц. да заплати на Детска ясла „Здравец” – гр. П. сумата
от 648 лв. направени по делото разноски.
В установения от закона срок решението е обжалвано от М. Д. Ц., която иска
същото да бъде отменено и предявените искове да бъдат уважени. Твърди, че е изпълнявала
задълженията си, че на нейно място е назначена ***, която е по- възрастна от нея, че
уволнението й е тенденциозно, че лицето, издало заповедта за уволнение е имало
правомощие да подобрява дейността на детската ясла, а не да осъществява саморазправа, че
съдът неправилно не е допуснал до участие в производството съпруга на ищцата, който бил
упълномощен.
Пернишкият окръжен съд, преценявайки доводите на страните с оглед оплакванията
в жалбата и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:
1
Пред районния съд са предявени обективно съединени искове с правно основание чл.
344, ал. 1, т. 1 и 2 от КТ.
Ищцата е поискала да се признае за незаконно уволнението й, извършено със
Заповед № *** г. на Директора на Детска ясла „Здравец” – гр. П. и да бъде възстановена на
заеманата преди уволнението длъжност „***” в Детска ясла „Здравец”. Твърди, че
уволнението е незаконно, тъй като е извършено от лице, което не е имало право да стори
това, че всички колежки на ищцата в детската ясла са на пенсионна възраст, че няма
намаляване обема на работа, че не е извършен подбор, че е уволнена поради това, че е
изразила несъгласие с Директора на детската ясла.
Ответникът е оспорил исковете, като твърди, че уволнението е извършено от
компетентен орган и при спазване на законовите разпоредби, че по отношение на ищеца е
налице основанието по чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.
Установено по делото е следното :
Ищцата е работила в ответната детска ясла на длъжност ***. Същата е придобила
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като такава пенсия е отпусната, считано от
*** г. , което се установява от представеното удостоверение изх. № *** г., издадено от
директора на ТП – П. на НОИ.
Трудовото правоотношение между страните е прекратено със заповед № *** г.,
издадена от директора на Детска ясла „Здравец” на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ –
навършване на пенсионна възраст .
От показанията на свидетелката И. А. Т., се установява, че ищцата е отказала да
получи заповедта за прекратяване на трудовото и правоотношение. Свидетелката е
присъствала на отказа и го е удостоверила с подписа си.
За да отхвърли иска , съдът е приел, че е неоснователно възражението, че трудовото
правоотношение е прекратено от лице, което не е имало право да строи това. Съдът е
посочил, че съгласно чл. 118, ал. 2 от Закона за здравето, детските ясли са организационно
обособени структури, в които медицински и други специалисти осъществяват отглеждане,
възпитание и обучение на деца от тримесечна до тригодишна възраст. Съгласно чл. 8, ал. 1
от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските
кухни и здравните изисквания към тях управлението и ръководството на детските ясли се
осъществява от директор. Съгласно чл. 8, ал. 4, т. 4 от същата наредба директорът на
детската ясла сключва, изменя и прекратява трудовите договори на лицата, които работят в
детската ясла, т.е. директорът на детската ясла е компетентен да прекрати трудовото
правоотношение на ищцата. Съдът е приел също, че към момента на прекратяване на
трудовото правоотношение по отношение на ищцата е било налице основанието на чл. 328,
ал. 1, т. 10 от КТ, тъй като е придобила право на лична пенсия за осигурителен стаж и
2
възраст. Съдът е счел да неотносимо към правния спор обстоятелството, че и останалите
служители в детската ясла отговарят на това условие, но техните трудови договори не са
прекратени, защото предмет на производството е единствено законосъобразното
прекратяване на трудовото правоотношение на ищцата и правно релевантни са само
фактите, свързани с него.
Постановеното решение е валидно и допустимо, а по същество същото е
законосъобразно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният съд препраща към мотивите на
първоинстанционния съд.
Настоящата инстанция дължи произнасяне по наведените в жалбата доводи.
Пред въззивната инстанция не е спорен фактът, че ищцата е придобила право на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. Посоченото обстоятелство от своя е основание
за прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 10 от КТ.
В жалбата са изложени доводи за тенденциозност и саморазправа с ищцата, които
могат да се квалифицират като твърдения за недобросъвестност при упражняване на права
по смисъла на чл. 8 от КТ, съобразно която разпоредба трудовите права и задължения се
осъществяват добросъвестно съобразно изискванията на законите. Доказателства в подкрепа
на тези твърдения не са ангажирани и пред двете съдебни инстанции, поради което и съдът
намира, че презумпцията за добросъвестност, визирана в чл. 8, ал.2 КТ не е оборена.
Останалите доводи в жалбата касаят целесъобразността на уволнението, която обаче не
подлежи на съдебен контрол.
Жалбоподателката е посочила, че е допуснато процесуално нарушение от страна на
ПРС, изразяващо се в отказ да бъде допуснат до участие в производството съпруга на
ищцата като неин пълномощник. Дори и да е налице такова нарушение, то същото само по
себе си не е основание за отмяна на обжалвания съдебен акт, тъй като разпоредбата на чл.
266, ал.3 ГПК дава възможност на страните да поискат събиране на доказателства, които не
са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. В
настоящия случай с жалбата не е направено доказателствено искане, основано на твърдения,
че е в резултат на процесуално нарушение на районния съд не са събрани релевантни за
спора доказателства.
Във връзка с горното, съдът намира, че жалбата е неоснователна и обжалваното
решение следва да бъде потвърдено.
Разноските в първоинстанционното производство са определени в съответствие с
разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК , а пред настоящата инстанция такива не се претендират.
По изложените съображения, Пернишкият окръжен съд
3
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260574/30.12.2020г., постановено по гр.д. №
3793/2020г. по описа на Пернишкия районен съд.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Върховния касационен съд, в
едномесечен срок от датата на постановяването му – 15.03.2021г.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4