МОТИВИ :към Присъда
№45 от 06.11.2014г. постановена по
НОХ дело №110
от 2014г. на ВИДИНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД .
Повдигнатото обвинение
срещу подсъдимия
Н. С. Н. *** с ЕГН:**********
е в това ,че :
На 26.07.2010 г. в
с.Рупци обл.Видин на
улица “Тринадесета “ пред
дом №6 при
управление на МПС
- колесен трактор “МТЗ”,модел
-80 с ДК№*
с прикачено към
него ремарке модел
“РСД-4 “ с ДК№*
нарушил правилата за
движение - чл.5 ал.2
т.1 от ЗДвП, чл.116
от ЗДвП ,чл.20 ал.1
от ЗДвП ,чл.20 ал.2
предл.ІІ –ро и предл.ІV –то
от ЗДвП,чл.25 ал.1
от ЗДвП във
вр. с чл.77
ал.1 от ППЗДвП във
вр. с чл.76
от ППЗДвП и
по непредпазливост причинил
смъртта на
Т. А. Г.
от с.Р
обл.Видин - престъпление по
чл.343 ал.1 б “в” от НК
във вр. с
чл.342 ал.1 от
НК.
Окръжна Прокуратура гр.Видин
е подържала обвинението
чрез представител в
съдебно заседание на
06.11.2014г. и е
поискала осъдителна присъда спрямо
подсъдимия ,като му бъде
наложено наказание “Лишаване
от свобода “ за
срок от 6 /шест/
месеца с приложение
на чл.66 ал.1
от НК с
три годишен изпитателен срок
и “Лишаване от
право да управлява
МПС” за срок
от 9 /девет/ месеца .
В съдебното
заседание на 24.09.2014г.
са конституирани като
частни обвинители по производството срещу
подсъдимия Н. С. Н. -
наследниците на починалата
Т. А.
Г. от с.Р. обл.Видин
,а именно дъщерите
и А. Е. С.
***- ви и М.
Е. ***5 ,като същите
чрез повереника си
,са подържали обвинението наравно
с представителя на
държавното обвинение в съдебното заседание
на 06.11.2014г. и са поискали
да им
бъдат присъдени разноските по
делото .
Подсъдимият и защитниците
му са пледирали
за оправдателна присъда
в съдебното заседание
на 06.11.2014г.
ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД
- за да се
произнесе с посочената
по горе присъда – прие за установено
следното :
Подсъдимият Н. С. Н.
е на 41
години ,женен с
две деца ,със
средно образование,Управител на
Частен Земеделски Производител /ЧЗПр./ “Н. С. Н.”
и е неосъждан.
Живее в гр.Видин.
Не признава
вината си по
повдигнатото обвинение с
обвинителния акт ,но дава подробни обяснения.
Като земеделски производител подсъдимият обработвал
земеделски земи на граждани ,като всяка
година им
предоставял рента , съобразно
уговореното количество зърно
на декар.
На 26.07.2010г.
около 12.00 часа Н. със
собствения си колесен
трактор марка “МТЗ” модел
- 80 с ДК №*
и прикачено към
него ремарке модел
“РСД-4 “ с ДК *,натоварено с жито пристигнал
пред дом №6 на улица
“Тринадесета “ в с.Р.
обл.Видин ,за да
раздаде рентата - жито
на пострадалата Т.
А. Г. на
73 години - трудноподвижна ,за
която се грижела
свидетелката по делото
К. П. .Подсъдимият спрял
трактора и
изгасил двигателя на
около метър от бордюра
в
лентата за насрещно
движение ,гледано по
посока на неговото
движение пред дом
№6 за да
бъде извършена разтоварната дейност
на житото, което
следвало да предаде
на Г..Тогава в ремаркето се качила
свидетелката К. П. и
започнала да пълни
чували със зърно с
тенекия от сирене
/дължимата рента ,която
е следвало да
получи Т. А. Г.,за отдадената
на подсъдимия земеделска
земя под аренда /,като подсъдимия
и Т. Г.
разгръщали чувалите в
близост до ремаркето ,а след
това чувалите оставали
на пътя до
бордюра. След напълване
на чувалите св.П.
слязла от
ремаркето и заедно
с подсъдимия ги
преместили от пътя до самата
порта /на тротоара /.
К. П.
започнала да внася
чувалите със зърно
в двора на
Т. А. Г. един
по един ,като
ги теглила и
дърпала ,с оглед
на това ,че
били тежки .
През това
време Т. Г.
е била до
чувалите със зърно
между бордюра и
портата, което място
наричали тротоар.
За това ,че
е получила рентата
си Т. Г.
е следвало да
се подпише в
тетрадката на подсъдимия
за
получили рентата си, който
я е подканил
за това и
тя отишла на
пътя между трактора
и ремаркето /видно от
показанията на св.К.
П. /.След подписването си
в тетрадката на подсъдимия
тя тръгнала към
мястото между портата и бордюра
/тротоара/ , когато подсъдимия
се качил
в трактора ,запалил го
и потеглил,без да
се увери ,че
Т. Г. се
е отдалечила от
ремаркето .
С предния
ляв ръб на
каросерията на прикаченото ремарке
той блъснал в
лицевата част на
тялото пострадалата Т. Г.
/която с оглед
на това ,че била
трудноподвижна не успяла
да се изнесе
на тротоара към
портата/ и паднала
по гръб в
посока на движение
на трактора .С предната
лява гума на
ремаркето Г. била
притисната ,като и
бил прегазен левия
долен крайник и
таза и .В
този момент св.П.
извикала ,тъй като
се уплашила виждайки
пострадалата Т. Г.
на пътя паднала .Подсъдимият веднага спрял ,
върнал назад трактора
,за да освободи
тялото и се
обадил, както в ЦСМП
,така и на
кмета на с.Р.
обл.Видин св.Г. Г. .
Съседът на
Т. Г., свидетелят
В. К. ,който
работел в градината
си по това
време чул както
думите “Чао бабо
Таньо, догодина пак “,така
и момента ,когато подсъдимия
е запалил трактора
и някой е
извикал ,като си
е помислил ,че
е станала беля
,с оглед на
това ,че чул някой
да извиква.Тогава той
чул ,че подсъдимия
изгасил трактора .
Пострадалата Т.
Г. след това
била откарана с
линейка в Спешен
Център -Видин, където
починала .
От заключението на
съдебномедицинската
експертиза на труп
№67/2009г. е видно ,че
непосредствената причина за
смъртта на Т. А. Г.
е травматичен шок
,развил се на
базата на множествена травма
със счупване на
костите на гръдния
кош и таза
,с разкъсване на
меките тъкани в
областта на малкия
таз и с
размачкване на меките
тъкани в областта
на левия долен
крайник.
Травматичните увреждания са
прижизнено получени и
между получените увреждания
при ПТП и
настъпилата смърт има
пряка причинно-следствена връзка .
От доказателствата събрани
и проверени със
способа за проверка
и събиране на
доказателства съдебномедицинската експертиза по
писмени данни №49 /2011г.
е видно ,че
е налице пряка
причинна връзка за
смъртта на Т. А. Г.
с претърпяното пътнотранспортно произшествие .
От
доказателствата събрани с
автотехническата експертиза от
28.12.2011г. е видно
,че подсъдимият при
потегляне от място
е имал възможност
да предотврати настъпването на
пътнотранспортното
произшествие ,като се
огледа през задното
панорамно стъкло на
кабината на трактора
и след като
установи ,че има
опасност за такова
потегляне да не потегля .Той не
се е уверил
в това и не
се е огледал
назад , преди
да потегли с
трактора ,при което
е станал причина за
настъпването на пътнотранспортното произшествие . Съдът не
дава вяра на
обясненията му ,за
това ,че се
е огледал назад
и след като
е видял пострадалата Г.
на тротоара е
потеглил ,с оглед на
това ,че в случай ,че
тя е била
на такова разстояние
от трактора
,което той описва
,не би настъпило
пътнотранспортното произшествие /видно от
доказателствата събрани и
проверени с експертизата /. От експертизата е
видно и това ,че конструктивното оформяне
на кабината на
тези модели трактори позволява на тракториста да
има видимост във
всички страни на
трактора и найвече
в обсега на
навесната система на
трактора и теглича
на самоходното ремарке
“РСД-4”.
По делото
е назначена и
изпълнена петчленна комплексна
медикоавтотехническа експертиза
,като към същата
е приложена скица
от 07.11.2012г. ,с която
експертиза се установява, че скоростта на
трактора е била
4.38 км./ч или
1.2 м /сек.,определен с
механизма на настъпилото ПТП
от техническа гледна
точка и с
оглед характеристиките на
композицията -трактор –
ремарке се установява
,че следата на
задната лява гума
на ремаркето при
тръгване е следвала
следата на задна
лява гума на
трактора,а преди тръгване на
трактора пострадалата Т. Г. се
е намирала на
пътното платно между
кабината на трактора
и ремаркето .Тя е
била тръгнала към
портата ,но не е
стигнала до нея
,а е била
в участъка до тротоара
,като при тръгване
на трактора с
лявата част на ремаркето
е била блъстната и е
паднала между трактора
и ремъркето , при
което точно там
на пътя е
видяна от свидетелката
К. П. /видно от
показанията и /.
Към момента
на първоначалното съприкосновение между
предната челна част
на каросерията на
трактора и тялото
на пострадалата ,същата
е била в
изправено положение с
лице към каросерията на
ремаркето,който извод се
потвърждава от настъпилите наранявания на
пострадалата и разположението и
след удара върху
пътното платно – почти успоредно
на оста на
пътя, лежаща по
гръб с глава
насочена към трактора,
а крака към ремаркето .
От доказателствата събрани
и проверени с
петорната експертиза е
видно ,че подсъдимия е
имал техническата възможност при
тръгването да види
и възприеме намиращата се
между трактора и
ремаркето Т. Г.
и да не
тръгва с трактора
от мястото в
което е ,докато се
увери ,че тя
се е отдалечила
на такова разстояние
от трактора и
ремаркето при което
не би настъпило
пътнотранспортно
произшествие.
Съдът не
дава вяра на
обясненията на подсъдимия ,че когато
потеглил Т. Г.
се е намирала
до чувалите на
тротоара ,тъй като в
случай ,че се е
намирала там - не би
станало пътнотранспортното произшествие . В обясненията си
подсъдимия заявява ,че е
хвърлил бърз поглед на ляво
и е било
чисто ,а като
се е обърнал
на дясно тя е
била там между
трактора и ремаркето ,а
в последствие заявява,
че била на
тротоара до чувалите . Тези му
противоречия и доказателствата събрани
с петорната експертиза дават основания
на съда да
приеме ,че подсъдимия преди
да тръгне с
трактора НЕ СЕ Е ОГЛЕДАЛ
НАЗАД И НЕ
СЕ Е УБЕДИЛ
,ЧЕ НЯМА ОПАСНОСТ
ПРИ ПОТЕГЛЯНЕТО
С ТРАКТОРА . Свидетелят
Г. също
заявява в показанията си ,че
като отишъл ,след
като е бил
извикан от подсъдимия
с думите “Ела
,че май прегазих
Т. “ я е
заварил между задна
лява гума на
трактора и
предна лява гума
на ремаркето с
глава към трактора
и крака
към ремаркето /по гръб/,като
разстоянието от левия
бордюр до тялото
било 80 см.
до метър ,а чувалите
били върху тротоара .
Не се споделят възраженията и
доводите на защитата ,че
се касае
до “случайно
деяние “ по
смисъла на чл.15
от НК ,тъй като
по делото липсват
безспорни и категорични доказателства от
които да се
заключи ,че точно
когато подсъдимия е
потеглил с трактора ,тогава Т.
Г. е паднала
и така е
паднала ,че е
намерена между трактора
и ремаркето . Този извод
на защитата не
се споделя от
първоинстанционния съд ,тъй
като е не
само нелогичен ,но
и изцяло противоречи на
събраните по делото
доказателства . Невъзможно
е за съда
, пострадалата Г.
да е била
на тротоара /както сочи
подсъдимия в обясненията
си/ и така
да падне ,че да бъде намерена
успоредно между трактора
и ремаркето ,/видно от
събраните по делото
доказателства с петорната
експертиза и
тези събрани с
показанията на св.Г./.От
показанията на св.К. П. не
може да се
направи категоричен извод
,кога тя е
видяла Т. Г. до
чувалите на тротоара
и как след като е била
до чувалите се е озовала
при потеглянето
на трактора между
него и ремаркето, за да бъде
премазана от същото. К.
П. заявява в
показанията си ,че видяла
как Г. пада
на пътя,а там
е била според
нея за да
подпише в тетрадката
на подсъдимия ,че си е
получила рентата . С
обясненията на подсъдимия се
събират доказателства ,но
в тази
си част те
противоречат изцяло на
доказателствата събрани с
автотехническата и петорната експертизи и
тези събрани с
показанията на св.Г.
и П.. Поради тези
съображения съдът намира ,че не
се касае до
случайно деяние по
смисъла на чл.15
от НК.
Основната причина
са смъртта на Т. Г.
е пътнотранспортното произшествие , при
което подсъдимия е
потеглил с трактора
без да се огледа
НАЗАД ,при
което с ремаркето
я е
блъснал и премазал ,след
което същата е
починала . Според
повторната експертиза не
е установен остър
болестен процес при
Г. ,а установените увреждания от
огледа и аутопсията
са прежизнени .Да Г.
е била болна
жена. Била е трудноподвижна ,ходейки
си помагала с
бастунче .Била е обслужвана
от св.К. П. , с оглед
на здравословното си
състояние, но все
пак тя е
ходила и сама
от пет до
десетина метра на
равно разстояние /видно от показанията
на св.Г. и
св.С. /.Това ,че е
можела да ходи
сама показания дава
и св.П. ,като
същата заявява ,че Г. до
кокошките е ходила
сама .
Непосредствената причина
за смъртта на
Г. е травматичния шок
,развил се на
базата на множествена травма
и е налице
пряка причинно-следствена връзка
между пътнотранспортното произшествие и
настъпилия смъртен изход .Не са
установени безспорни и
категорични данни за
остър болестен процес,
който да доведе
до “внезапен припадък” вследствие на
който Т. Г.
да е паднала
под ремаркето .
Т. Г.
е била трудноподвижна /както се
посочи и по –горе / ,като се
е придвижвала с
бастунче .Тя е виждана
да пада един
, два пъти /видно
от показанията на
св. П. и св.Г. / ,но
да се
правят изводи от
това ,че и този
път е паднала
и то така
,че от тротоара
се е озовала
между трактора и ремаркето
в
посоченото по горе положение
НЕ СЕ
СПОДЕЛЯ ОТ ПЪРВОИНСТАНЦИОННИЯ СЪД ,СЪОБРАЗНО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА СЪБРАНИ
С ПРОТОКОЛА ЗА
ОГЛЕД ,ФОТОАЛБУМА, АВТОТЕХНИЧЕСКАТА ЕКСПЕРТИЗА,
ПЕТОРНАТА ЕКСПЕРТИЗА И СКИЦАТА
.
Съдът намира ,че
дори да е паднала
,тя не би
могла да падне
между трактора и
ремаркето така ,че да бъде
прегазена точно на това място, където е прегазена, в случай
че не е
била там ,а
е била на
тротоара до чувалите /както твърди
подсъдимия и защитата /. Това
води съда до
извода ,че тези
възражения на подсъдимия
и защитата са голословни
и не почиват
на събраните
по делото доказателства .
Съобразно гореизложеното Видинският
Окръжен Съд с
присъдата си призна
подсъдимия за виновен
по повдигнатото с
обвинителния акт обвинение
в това ,че :
На 26.07.2010г. в
с.Р. обл.В. на
ул.”....пред дом №..
при управление на
МПС колесен трактор
марка “МТЗ” ,модел -80
с ДК№ ВН ..- .. ВР
с прикачено към
него ремарке модел
“РСД- 4 “ с ДК№ ВН .... ЕР
нарушил правилата за
движение :
-чл.5 ал.2
т.1 от ЗДвП
,като този текст
от закона го
е задължавал “Да
бъде внимателен и
предпазлив към уязвимите
участници в движението,
каквито са пешеходците... “ - Тук подсъдимия
,като водач на
МПС не е бил
внимателен и
предпазлив към Т.
Г. /като пешеходец в
случая / и вместо
да се обърне
назад да се огледа
,за да се убеди
,че е напуснала
пътното платно,след като
му се е
разписала в тетрадката
за получена рента ,той е погеглил
с трактора
и е премазал
с
ремаркето, теглено от
трактора Г. ,която не
била напуснала пътното платно
и била между трактора
и ремаркето ;
-чл.20 ал.1
от ЗДвП ,като този
текст от закона
го задължава да
контролира НЕПРЕКЪСНАТО превозното средство
,което управлява .Той не
се е обърнал
назад за да
се увери ,че Т. Г.
е напуснала платното за
движение и е запалил
трактора ,като е
потеглил и е
причинил настъпването на
ПТП .Вследствие на това
,че не е
контролирал непрекъснато МПС,което
управлява той е
причинил пътнотранспортното произшествие ;
-чл.20 ал.2
предл.ІІ –ро и ІV-то
от ЗДвП ,като този
текст го задължава при
избиране на скоростта
на движение на
МПС да се
съобразява с релефа
на местността и
превозното средство, което
управлява . Той не
е взел в
предвид ,че след
като е спрял
на улица “Т.... “
пред дом №..
в с.Р. обл.В.
управлявания трактор с
ремарке , за да
разтоварва зърно следва
да избере такава
скорост ,която да бъде
съобразена с
релефа на местността
/селска улица със стара асфалтова настилка
силно ерозирала и
частично липсваща, като път
без хоризонтална и вертикална
маркировка – видно от
огледния протокол / и
с превозното средство
/трактор с ремарке / .Подсъдимият не
се е съобразил
при избиране
на скоростта с
релефа на местността
и с
управляваното МПС, трактор с
ремарке ,като
пострадалата се е
намирала между трактора
и ремаркето ,при
потеглянето на трактора ,
управляван от подсъдимия .;
- чл.25 ал.1
от ЗДвП ,като този
текст го задължава
при предприемане на
каквато и да
е маневра ,преди да
започне маневрата да се
убеди, че няма да
създаде опасност за
участниците в движението
,които се намират
след него ,преди него
или минават покрай него ,за
да извърши маневрата ,като
се съобразява с
тяхното положение ,посока и
скорост на движение. Подсъдимият преди
да потегли с
трактора не се
е обърнал назад
,като по този
начин НЕ СЕ
Е УБЕДИЛ ,че
няма да създаде
опасност за Т. Г.
,намираща се между
трактора и ремаркето,
/на пътя зад него /.Подсъдимият не
се е съобразил
с нейното положение
на пътя ,посоката и
и скоростта на движение /съобразно гореизложеното/.;
-чл.116 от
ЗДвП ,като този
текст го задължава “Да
бъде внимателен и
предпазлив към пешеходците ..... “,докато той
не се е
съобразил в случая
с Т. Г. /която
безспорно е пешеходец
в случая /,която се
е намирала на
пътното платно и
не е бил
внимателен и предпазлив по отношение на нея,като
без да се
обърне назад и
се огледа е
потеглил с управлявания от
него трактор и
е осъществил ПТП.;
-чл.77 ал.1 от
ППЗДвП във вр.
с чл.77 от
ППЗДвП ,като този
текст го е задължавал
преди да извърши
маневра /чл.77 от ППЗДвП
дава определение за
маневра / да се убеди
,че няма забрана
за маневрата ,че
няма да застраши
останалите участници в
движението и преди
да започне маневрата
да подаде
своевременно ясен и достатъчен
за възприемане сигнал.Преди
да потегли с
трактора ,подсъдимия не
се е убедил
,че няма да
застраши останалите участници
в движението /в случая
пешеходката Т. Г. / и преди да
започне маневрата /да
потегли с трактора/ да
подаде своевременен ясен
и достатъчен за
възприемане сигнал - при което
по непредпазливост причинил
смъртта на Т.
А. Г. на
73 години от с.Р.
обл.В., за което
като престъпление по
чл.343 ал.1 б “в” от НК
във вр. с чл.342 ал.1
от НК го
осъди и му
наложи наказание “Лишаване
от свобода “ за
срок от 6/шест/ месеца - при
условията на чл.66 ал.1
от НК, отлагайки изпълнението на
това наказание ,за
срок от 3 /три /
години ,считано от
влизането на присъдата
в законна сила .
Извършеното престъпно
деяние е доказано
по безсъмнен начин
,както от обективна ,така и
от субективна страна .
От обективна
страна извършеното престъпно
деяние се доказва
от показанията на
св.К. П. ,А. С.
, Г. Г.
,Я. Г. ,В. К.
,доказателствата събрани с
Протокола за оглед
на местопроизшествието ,скица
и фотоалбум,
доказателствата събрани със
заключенията на автотехническите експертизи ,съдебно-медицинските експертизи
и петорната комплексна медикоавтотохническа експертиза .От така
събраните доказателства с
показанията на тези
свидетели ,които съдът
като цяло кредитира,
доказателствата събрани и
проверени със способа
за проверка
и събиране на
доказателства /експертизите/, огледния
протокол ,скиците и
фотоалбума може
да се направи
единствения правилен и
законосъобразен извод и
той е ,че подсъдимия е
осъществил състава на
чл.343 ал.1 б “в” от НК
във вр. с чл.342
ал.1 от НК,като
е нарушил посочените по
горе разпоредби на
ЗДвП и ППЗДвП
и по непредпазливост причинил
смъртта на Т.
А. Г. на 73
години от с.Р.
обл.Видин .
Видинският ОС
кредитира показанията на
така посочените свидетели
,тъй като същите
като цяло заедно
с доказателствата събрани
с експертизите изясняват
в максимален обем
така изложената фактическа
обстановка и
ги намира за
логични, последователни и допълващи
се ,както и относими към
предмета на доказване .Съдът не
споделя възраженията и
доводите на защитата
за случайно деяние
,съобразно гореизложеното по горе. Възприема дадените
обяснения на подсъдимия,
като защитна теза
и не им
дава вяра по отношение на
обстоятелството ,че той
се е огледал
преди да запали
трактора и потегли
със същия .За съда
- той не
се е обърнал
назад и е
потеглил запалвайки
трактора , без да се
обърне назад и се увери
,че няма да създаде
опасност за Т. Г.
,която още не
се е била
изнесла от платното
за движение .Тя е
попаднала между трактора
и ремаркето ,при
тръгването на трактора ,управляван от
подсъдимия при което
е настъпило и пътнотранспортното произшествие .Това се
доказва ,както с
показанията на посочените
свидетели ,така и
с доказателствата от
огледния протокол ,скици ,
фотоалбум и тези събрани
и проверени с
експертизите /посочени по горе / взети като
цяло.
Когато водач
на МПС не
по своя вина
е бил поставен
в невъзможност да
избегне настъпването на
общественоопасните
последици ,за него
деянието е случайно
по смисъла на
чл.15 от НК.По
настоящото производство не
са налице предпоставките на
чл.15 от НК,тъй
кото подсъдимия е
нарушил посочените по горе
разпоредби от ЗДвП
и ППЗДвП ,като
между допуснатите нарушения
и настъпилите общественоопасни последици /причинената смърт
на Т. Г. /
е налице
причинна връзка .
Извършеното деяние
от подсъдимия е
извършено по непредпазливост ,като той не е предвиждал
настъпването на общественоопасни последици
,но е бил
длъжен и обективно
е
могъл да ги предвиди .Формата на
непредпазливостта е несъзнавана непредпазливост /небрежност/ по
смисъла на чл.11
ал.3 пр.1 от НК.
Към момента
на извършване на
деянието от подсъдимия
чл.343 ал.1 б. “в”
от НК е
предвиждал наказание “Лишаване
от свобода “ за
срок от 3 /три /
месеца до 6
/шест/ години ,докато при
постановяване на присъдата
с оглед изменението на
чл.343 ал.1 б.”в “от
НК предвижда наказание “Лишаване от
свобода “ за срок
от 2 /две/ до
6/шест/ години .
Съобразно чл.2
ал.2 от НК
“Ако до влизането
на присъдата в
сила последват различни
закони, прилага се законът
,който е най-благоприятен за
дееца “ .
В случая
по благоприятен е
законът ,който е
действал към момента
на извършване на
деянието ,тъй като
минималния размер на
наказанието е “Лишаване
от
свобода “ с минимум
3 /три / месеца .
Съдът намира
,че целите на
наказанието могат да
бъдат постигнати с
наказание “Лишаване от
свобода “ за срок
от 6/шест/ месеца ,както
и с приложение
на чл.66 ал.1
от НК с
изпитателен срок от 3
/три / години ,считано от
влизането на присъдата
в законна сила .
За да
наложи този размер
на наказание и
разпоредбата на чл.66
ал.1 от НК -
Съдът взе в
предвид ,че с
това наказание ще
се постигнат целите
на наказанието ,съобразно
генералната и специална превенции .
Наказанието на
подсъдимия се налага
при превес на
смекчаващи вината обстоятелства ,а
именно :
-чистото му
съдебно минало /неосъждан/
- видно
от справката за
съдимост приложена ст.86 на ДП;
-след извършване на
деянието веднага е
потърсил лекарска помощ
,за да окаже
такава на пострадалата ,като се
е обадил и
на кмета на
селото св.Г.,като той
не е
правил опити да
се укрива ;
-има добро
поведение и не
се е отклонявал
от задълженията си
,като страна в
наказателния процес .
На основание
чл.343 г от НК -Съдът
осъди подсъдимия ,лишавайки
го от правоуправление на
МПС за срок
от 6/шест/ месеца
и зачете изтърпяната
част от това
наказание .
За да
го лиши от
правоуправление за срок
от 6/шест/ месеца - Съдът
взе в предвид
изключително смекчаващите вината
обстоятелства /посочени по
горе,които съдът намира ,че
не следва да
преповтаря/ .
С така
определените наказания ще
се постигнат целите на
наказанието с оглед
специалната и
генерална превенции . Тези наказания
са и справедливи .
На основание
чл.189 ал.1 от
НПК с присъдата
си - Съдът
осъди подсъдимия да
заплати по сметка
на ОД на
МВР сумата от
215 лева -разноски направени
в досъдебното производство, за вещи
лица и експертизи
,както и по
сметка на Висшия
Съдебен Съвет гр.София
сумата от 3030
лева и 88
стотинки – разноски за вещи
лица във фазата
на съдебното производство ,експертизи
и вещи лица .
На основание
чл.189 ал.3 от НПК
- съдът осъди подсъдимия
да заплати на
частните обвинители разноските
по делото в
размер по 800 лева
на всеки един
от двамата -изразходвани за
адвокатско възнаграждение ,тъй
като са представлявани от
адвокат.
Причини за
извършване на деянието
е незачитане и
нарушаване на нормите
на ЗДвП
и ППЗДвП от
страна на подсъдимия .
С оглед на
гореизложеното ВИДИНСКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД - произнесе присъдата си .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: