Присъда по дело №1590/2022 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 140
Дата: 30 юни 2022 г. (в сила от 16 юли 2022 г.)
Съдия: Ивелина Димова
Дело: 20223110201590
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 27 април 2022 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 140
гр. Варна, 30.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивелина Димова
СъдебниВаня Димитрова Славова

заседатели:Ивелина Т.а Михова
при участието на секретаря Петя В. Г.а
и прокурора Кр. Й. Б. Вл. Хр. П.
като разгледа докладваното от Ивелина Димова Наказателно дело от общ
характер № 20223110201590 по описа за 2022 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимия Г. ВЛ. Т. , роден на 29.11.1975г. в гр. Варна,
живущ в гр. Варна, български гражданин, разведен, безработен, осъждан,
ЕГН: **********
за ВИНОВЕН в това, че:
На 30.04.2021г. в гр.Варна, отнел чужди движими вещи-5 бр. кутии
шоколадови бонбони „Мерси“ на обща стойност 44,95 лв. (четиридесет и
четири лева и деветдесет и пет ст.), собственост на „Симона 04“ ООД, от
владението на В. М. Г., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги
присвои, поради което и на основание чл. 194, ал.1 от НК и чл.58а, ал.1 от
НК ГО ОСЪЖДА на ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС определя ОБЩ режим на
изтърпяване на определеното наказание.
На основание чл.68, ал.1 от НК привежда в изпълнение наказанието
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, наложено на
подсъдимия Г. ВЛ. Т. , ЕГН: **********, с Определение за одобряване на
споразумение №260007/12.01.2021г. по НОХД №1815/2020г. на РС-Варна,
което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС да бъде изтърпяно при общ
1
режим.

Осъжда подсъдимия Г. ВЛ. Т. , с ЕГН: ********** да заплати на
„Симона 04“ ООД сумата от 44,95 лв. (четиридесет и четири лева и
деветдесет и пет ст.), представляваща обезщетение за причинени
имуществени вреди, резултат от престъплението по чл.194, ал.1 от НК, ведно
със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието до
окончателното изплащане на сумата.
На основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират
от съдилищата по ГПК, осъжда подсъдимия Г. ВЛ. Т., с ЕГН: **********, да
заплати държавна такса върху уважения граждански иск за имуществени
вреди в размер на 50,00 лева /петдесет лева/.
На осн. чл.189 от НПК ОСЪЖДА подсъдимия Г. ВЛ. Т. , с ЕГН:
********** да заплати направените по делото РАЗНОСКИ в размер на: 218,75 лева
/двеста и осемнадесет лева и седемдесет и пет ст./ по сметка на ОД на МВР – Варна.
На основание чл.301, ал.1, т.11, вр. с чл.112, ал.4 от НПК приложеният
като веществено доказателство 1 бр. компактдиск следва да се остави по
делото.

ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване или протест в 15-дневен срок от днес пред
ВОС.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към присъда по НОХД № 1590 по описа за 2022г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав

Подсъдимият Г. В. Тодоров е предаден на съд по обвинение по чл.194,
ал.1 от НК за това, че на 30.04.2021г. в гр.Варна, отнел чужди движими вещи-
5 бр. кутии шоколадови бонбони „Мерси“ на обща стойност 44,95 лв.
(четиридесет и четири лева и деветдесет и пет ст.), собственост на „Симона
04“ ООД, от владението на В. М. Г., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Ощетеното юридическо лице- „ Симона 04“ ООД предявява
граждански иск против подсъдимия в размер на 44,95 лв., ведно със законната
лихва от датата на увреждането до окончателното изплащане на сумата, за
причинени имуществени вреди, резултат от процесното деяние. Искът е
предявен своевременно и от легитимирано за целта лице, поради което
същият е приет за съвместно разглеждане в наказателното производство, като
ощетеното юридическо лице е конституирано като граждански ищец.
При проведеното разпоредително заседание не са направени
възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Определението
по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е обжалвано или протестирано и е влязло в
сила, с последиците по чл.248, ал.3 от НПК.
Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на
подсъдимия за разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27
от НПК, на основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно
след провеждане на разпоредително заседание.
На основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът
прецени, че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради
което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата
ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода
на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимия, свидетелите и вещите лица и не се събираха
доказателства за деянията, описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и предлага на съда да
определи наказание ”лишаване от свобода” за срок от четири месеца, след
приложението на чл.58а от НК, което да бъде изтърпяно ефективно, тъй като
е извършено в изпитателен срок, определен с предходна присъда.
Защитникът- адв.Георгиев моли на подсъдимия да бъде наложено
наказание към минималния размер, предвиден в закона, като изтъква
наличието на смекчаващи обстоятелства.
Подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за
1
виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума изразява съжаление за
извършеното.
След преценка на самопризнанията на подсъдимия в съвкупност със
събраните доказателства, при условията на чл.371, т.2, вр. с чл.373, ал.2 НПК,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
На 30.04.2021г. преди обед подс.Тодоров се разхождал по ул.“Здравко
Чакъров“ в гр.Варна. Той забелязал намиращият се в сграда №9 на посочената
улица магазин за хранителни стоки “Май Маркет-Веста“, стопанисван от
„Симона 04“ ООД. Управител на магазина била св.В. Г., която в този момент
се намирала на работното си място. Подсъдимият решил да открадне
продукти от магазина, тъй като не разполагал с парични средства. В
изпълнение на замисленото той влязъл в обекта, взел от един от рафтовете 5
бр. кутии бонбони „Мерси“, всяка на стойност 8,99 лева и ги скрил под якето
си. След това Тодоров преминал бързо покрай касата, при което се
задействала алармената система. Това обстоятелство било възприето от св.М.
Т., работеща като касиер в магазина, която извикала подсъдимия, но той не
спрял, а започнал да върви по-бързо и напуснал обекта. Св.Т. уведомила
управителя Г. за включения звуковият сигнал на алармата и за съмнителното
поведение на лицето. Св.Г. прегледала записите от охранителните камери, с
които бил оборудван магазина и установила извършването на кражбата, след
което подала сигнал в Трето РУ при ОД на МВР-Варна и предала записите,
отразяващи действията на извършителя. Било образувано досъдебно
производство, в хода на което самоличността на извършителя била
установена.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на самопризнанията на подсъдимия в хода на съкратеното съдебно
следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, който признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът прие, че
самопризнанията се подкрепят от събраните по надлежния процесуален ред в
хода на досъдебното производство доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК- от показанията на свидетелите В. М. Г., М. Х. Т. и Г.
Н. Н., от заключението по назначената видео-техническа и лицево-
идентификационна експертиза, както и от останалите писмени доказателства,
приложени към ДП. Доказателствата са непротиворечиви и взаимно
допълващи се, като в своята съвкупност кореспондират на самопризнанието
на подсъдимия и установяват по безспорен начин описаната в
обстоятелствената част на обвинителния акт фактическа обстановка.
Същевременно по делото липсват доказателства, които да разколебават
фактическите изводи на съда относно съответствието на направеното
самопризнание със събрания на досъдебното производство доказателствен
материал.
Общата стойност на отнетите вещи, възлизаща на 44,95 лв., се
2
установява от приложената разпечатка от счетоводна програма на
дружеството.
От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че
същият е осъждан неколкократно за различни престъпления.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с
деянието си подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл.194,
ал.1 от НК, тъй като е отнел чужди движими вещи (собственост на „Симона
04“ ООД) от владението на св.Г., без нейно съгласие, с намерение
противозаконно да ги присвои.
Съдът намира, че правилно прокурорът не е квалифицирал случая като
маловажен по смисъла на чл.194, ал.3 от НК. Действително, стойността на
откраднатото е минимална, а съдебната практика трайно приема, че
равностойността на предмета на престъплението при престъпленията против
собствеността има важно значение за степента на обществената опасност на
деянието. Подсъдимият обаче е осъждан и за други престъпления, някои от
които- против собствеността, което налага извода за значителната му
обществена опасност и за склонността му да извършва подобни
посегателства. Поради това не са налице основания случаят да бъде счетен за
маловажен, а още по-малко- за малозначителен по смисъла на чл.9, ал.2 от
НК, тъй като обществената опасност на извършителя повишава и тази на
извършеното от него престъпление.
Деянието е извършено с пряк умисъл, като извършителят е съзнавал
неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
При определянето на наказанието на подсъдимия съдът отчете като
отегчаващи обстоятелства данните за съдимостта на лицето, както и
извършването на деянието в изпитателния срок на условно осъждане,
определен с предходна присъда. Очевидно факта на осъждането се е оказал
недостатъчен за постигането на целите по чл.36 от НК, а подсъдимият е
демонстрирал трайна престъпна нагласа. Следва да се отбележи, че
процесното деяние е извършено след като Тодоров е бил осъден с влязла в
сила присъда за друго такова престъпление (по НОХД №1815/2020г. на ВРС,
в сила от 12.01.2021г.), като и двата случая не са маловажни, а същевременно
срокът по чл.30, ал.1 от НК не е изтекъл. Съдът не би могъл обаче да приеме,
че се касае за кражба, извършена повторно, поради липса на съответно
обвинение. Това обстоятелство следва да бъде отчетено като отегчаващо
обстоятелство при индивидуализирането на наказателната отговорност на
извършителя. Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете ниската стойност
на отнетите вещи, (много под установената за страната МРЗ), изявлението на
подсъдимия, че се признава за виновен в хода на досъдебното производство,
имущественото му положение и липсата на данни да получава доходи. При
така установеното съдът прецени, че наказанието следва да бъде определено
при превес на смекчаващите обстоятелства, с отчитане на отегчаващите, като
3
счете за справедлив и достатъчен срок от шест месеца лишаване от свобода.
С оглед разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а, ал.1 от НК, съдът
намали определеното наказание с една трета, при което същото се редуцира
до размер от четири месеца лишаване от свобода.
На основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС съдът определи общ режим на
изтърпяване на наложеното наказание, тъй като не са налице основанията по
т.1 и т.2 от посочената норма.
На основание чл.68, ал.1 от НК съдът приведе в изпълнение наказанието
лишаване от свобода за срок от четири месеца, наложено на подсъдимия с
Определение за одобряване на споразумение №260007/12.01.2021г. по НОХД
№1815/2020г. на РС-Варна, което на основание чл.57, ал.1, т.3 от ЗИНЗС
следва да бъде изтърпяно при общ режим, тъй като процесното деяние е
извършено в определения с цитираното определение изпитателен срок.
По отношение приетия в съдебно заседание граждански иск, съдът
намери същият за основателен и доказан, поради което го уважи изцяло,
съобразно безспорно установения размер на нанесените и невъзстановени
щети, намиращи се в пряка причинно- следствена връзка с инкриминираното
деяние, а именно-44,95 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на
извършване на деянието до окончателното изплащане на сумата. На
основание чл.2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от
съдилищата по ГПК, съдът осъди подсъдимия Тодоров да заплати държавна
такса в размер на 50,00 лева.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия Тодоров
направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 218,75
лева, които следва да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР-Варна.
На основание чл.301, ал.1, т.11, вр. с чл.112, ал.4 от НПК съдът счете,
че приложеният като веществено доказателство 1 бр. компактдиск следва да
се остави по делото.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.


Районен съдия:



4
Съобщи за изтекли лични данни