Р Е Ш Е Н И Е № 1522
гр.Пловдив,
16.12.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД,
ВЪЗЗИВНО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в публично съдебно заседание на четиринадесети
ноември две хиляди и деветнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЯНА АНДРЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ЧАКАЛОВ
БРАНИМИР ВАСИЛЕВ
при секретаря Бояна
Дамбулева, като разгледа докладваното от съдия Василев в.ч.гр.д. № 1819/2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
чл.435 ал.4 от ГПК.
Постъпила е жалба на третото лице „Атахар 2“
ООД, със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, ул.Славянска №38, ет.1,
ап.1 срещу действията на ЧСИ Петко Илиев рег. №821, район на действие Окръжен
съд Пловдив по изпълнително дело № 755/2019г., изразени в опис на движими вещи,
извършен на 02.07.2019г. в 12,00 часа на адрес ***. Трето лице твърди, че е
наемател на недвижимия имот, в който е извършен описа и е собственик на част от
движимите вещи, а друга част са собствени на неговия наемодател „Алая 28“ АД.
Въззиваемият взискател по изпълнението Ф.Р.Х.,
представляван от адв.Б. от АК Хасково иска да се отхвърли жалбата като
неоснователна.
Съдебният изпълнител е дал писмени мотиви по
обжалваното действие, в които е посочил, че жалбата е недопустима или
неоснователна по подробно изложени съображения.
ПОС след като взе предвид оплакванията в жалбата и
извърши преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено
следното:
Жалбата е в срок. Същата е против обжалваемо действие
на ЧСИ по чл.435
ал.4 и е допустима, като разгледана
по същество е основателна. Жалбата е допустима, защото третото лице обжалва
насочването на изпълнението върху движими вещи, който в деня на предаването им
се намират във владение на това лице. Неоснователно ЧСИ счита, че такова
владение не е налице, защото липсва достоверна дата на договора за наем
представен от това трето лице по отношение на недвижимия имот, в който се
намират вещите. Владението е фактическо състояние и не зависи от никакви правни
актове и тяхното вписване, а се доказва с всички доказателствени средства.
Изпълнителното дело е образувано по молба на
взискателя К.А.Т. срещу длъжника Г.З.Х. *** за заплащане на 10 000 лева частичен иск от общо
53 151,84 лева, представляващи обезщетение за забава в плащането на сума
от 203 500 долара на САЩ за периода 30.07.2014г. до 03.05.2016г. Като в
хода на изпълнителното дело вземането е било прехвърлено на нов кредитор Ф.Р.Х.
***.
С покана за доброволно изпълнение връчена на длъжника
на 10.06.2019г. същият е уведомен и че на дата 02.07.2019г. е насрочен опис на
движими вещи, негова собственост, находящи се на неговия постоянен и настоящ
адрес *** и ***.
Преди извършването на описа на
движими вещи в деловодството на ЧСИ Петко Илиев постъпва уведомление от Н.С.,
управител на „Атахар 2“ ООД ЕИК ********* /л.270/, с което същият твърди, че
горното дружество е наемател на офис с площ 181 кв.м. на адреса ***, сключен на
05.01.2019г. между „Атахар 2“ ООД и „Алая 28“ АД, представлявана от длъжника Г.
Х.. Твърди, че офисът е даден под наем като необзаведен и иска да не се
извършва опис на всички движими вещи насрочен за същия ден. Представен е и
приемо-предавателен протокол от 05.01.2019г. между страните по наемния договор,
от който е видно, че офисът се предава без обзавеждане.
С жалбата по делото се твърди, че
движими вещи с номера 13,30,31 и 44 са собственост на „Алая 28“ АД, за което се
представят и писмени доказателства за тяхното придобиване. Отделно от това е
разпитан по делото като свидетел и П.П., който е продавал на „Атахар 2“ ООД офис
обзавеждане /маси, столове, бюра, кожен диван/, което тази фирма е използвала в
процесния офис в гр.Пловдив.
Съдът намира за законосъобразно възражението на
жалбоподателя „Атахар 2“ ООД, че на основание чл.435 ал.4 от ГПК
действията на съдебния изпълнител са незаконни, защото изпълнението е насочено върху движими вещи, които в
деня на предаването им се намират във владение на трето лице. Неоснователни са
възраженията съдебния изпълнител, че договорът за наем, при липса на достоверна
дата не поражда правно действие или непоражда правно действие за трети лица,
като например взискателя. Както се посочи вече чл.435 ал.4 от ГПК забранява
изпълнение върху движими вещи намиращи се във владение на трети лица, а не на
длъжника. Владението е фактическо състояние
и не зависи от никакви правни актове и тяхното вписване, а се доказва с всички
доказателствени средства. Тоест дали един имот е във владение на длъжника или
на трето за изпълнението лице се съди от събраните по делото доказателства за
налично фактическо владение. Видно от постъпилото уведомление от третото лице
преди описа с представени документи за наем и от факта, че на място в
недвижимия имот е заварен Н.К.С., който се представя за управител
на „Атахар 2“ ООД и С.Й.М., която се представя за служителка на „Атахар 2“ ООД,
то съда стига до извода, че към момента на описа горния недвижим имот е бил във
владение на „Атахар 2“ ООД, а не на Г.Х.. Самия ЧСИ в протокола за опис
назначава за пазач на движимите вещи не само длъжника Г.Х., които не присъства
на това действие и не подписва протокола, но и Н.С., като управител на „Атахар
2“ ООД, защото де факто, това е лицето имащо фактическа власт над недвижимия
имот и движимите вещи в него. При тези факти е ясно, че владелец на имота и
вещите в него е „Атахар 2“ ООД, а не длъжника Х.. Този извод не може да се
обори от факта, че това е адресната регистрация на длъжника Х. и на пощенската
кутия пише неговото име, защото действителното владение на имота на база на
договор за наем е за третото лице.
Вярно е че жалбата не се уважава,
ако се докаже, че движимите вещи са собственост на длъжника при запора или
възбраната. Но по настоящото дело, това
не е доказано, защото липсва каквото и да е доказателство, че някоя вещ в този
имот е собственост на длъжника Г.Х.. Да длъжникът Х. може да е управител на
„Алая 28“ АД, която има нейни вещи в този имот, но тъй като юридическото лице
има своя собствена правосубектност, това са вещи собственост на търговското
дружество, а не на длъжника – физическо лице. Трето лице не защитава пред съд
чужди права, тези на „Алая 28“ АД, защото при владение на третото лице на
определени движими вещи в тежест на твърдящия /взискател или съдебен изпълнител/
е доказателствената тежест да докаже, че тези вещи са собственост на длъжника и
независимо от чуждото владение върху тях изпълнение върху тях е допустимо и
законосъобразно. Както вече се посочи подобни доказателства по това дело няма.
А дали третото лице владее или държи в своя имот и вещи на други трети за
изпълнението лица е ирелевантен въпрос за делото.
Ето защо действията на ЧСИ Петко Илиев по изпълнително
дело № 755/2019г., изразени в опис на движими вещи, извършен на 02.07.2019г. в
12,00 часа на адрес *** са незаконосъобразни и следва да се отменят от съда.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ на
основание чл.435 ал.4 от ГПК действията на ЧСИ
Петко Илиев рег. №821, район на действие Окръжен съд Пловдив по изпълнително
дело № 755/2019г., изразени в опис на движими вещи, извършен на 02.07.2019г. в
12,00 часа на адрес ***, който имот е бил във владение на трето лице „Атахар 2“ ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр.Пловдив,
ул.Славянска №38, ет.1, ап.1.
РЕШЕНИЕТО не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.