Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 28.12.2017 г.
В И
М Е Т О Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, І ГО,
13-ти с-в, в публичното заседание на тридесети ноември ноември през две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
Председател: Росен Д.
при секретаря
Стефка Александрова като разгледа докладваното от съдия Д. гражданско дело № 4049
по описа за 2016 год., за да се
произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск
с правно основание чл. 226,ал.1 КЗ във вр. чл. 45 ЗЗД.
Ищецът А.В.А.
чрез пълномощниците адв. Я.С. и И.С.е предявил иск против ЗД „Б.И.“ АД гр.София
за сумата от 150 000 лв., обезщетение за неимуществени вреди – психически болки
и страдания в резултат на смъртта на неговата майка Л.З.А., настъпила при
пътно-транспортно произшествие на 10.08.2014 год., ведно със законната лихва
върху тази сума от дата на деликта до окончателното й изплащане.
Чрез процесуалните
си представители ищецът поддържа иска за обезщетяване на неимуществени вреди,
които е получила следствие виновно поведение на водача на лек автомобил марка "Пежо",
модел "106", с рег.№ *******В.П.А.,който е съпруг на починалата и
баща на ищеца. За автомобила е имало валидна и действаща към датата на
ПТП-то застраховка за гражданска отговорност при ответното дружество.
Моли съда да
уважи предявеният иск , тъй като е основателен и доказан ведно със законните
последици - разноски и адвокатско възнаграждение на пълномощниците по реда на
чл.38 от ЗА.
ответникът ЗД „Б.И.“ АД гр.София с ЕИК *******оспорва
иска като неоснователен , поради липса на доказателства за виновно
противоправно поведение на водача на автомобила и вреда за ищеца. Евентуално
оспорва размера на исковата претенция сато завишена и с аргументи за
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата,тъй като е била
без предпазен колан.Претендира разноски.
Доказателствата
са гласни и писмени.
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От
представените по делото Констативен протокол рег.№ 5447/2014 г.:протокол за
оглед и Присъда № 23/01.12.2015 г. по
НОХД № 576/2015 г. по описа на Софийски окръжен съд влязла в сила на 17.12.2015
год. се установява, че на 10.08.2014 год. на пътно платно SF03407, в района на
с.Дръмша, област Софийска е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което
лек автомобил марка Субару Форестър с рег.№ *******, управляван от А.Д.А.е бил
ударен отзад от лек автомобил марка "Пежо", модел "106", с
рег.№ *******управляван от В.П.А.. В следствие на получените от удара телесни
увреждания няколко дни след ПТП-то- на 13.08.2014 год. починала возещата се на
предната дясна седалка на Пежо-то Л.З.А..
Фактът,че за
лек автомобил "Пежо", модел "106", с рег.№ *******е имало
застраховка “гражданска отговорност” по застрахователна полица № 02114001006477/13.04.2014
год. на ответното дружество валидна към
датата на катастрофата е обявен за безспорен.
Ищецът А.В.А. е син на починалата Л.З.А. -
удостоверение за наследници на л.5 от делото,от което се установява и датата на
смъртта на Л.А..
В хода на
настоящото дело е изслушана и приета комплексна медицинска и автотехническа
експертиза. Заключението се възприема от съда като дадено професионално и
безпристрастно и не е оспорено от страните. От него се установява , че причината
за смъртта на Л.З.А.е тежката гръдна травма с развилите се от нея усложнения-
травматичен гръден капак и масивна мастна емболия в белите дробове , а също че
тези увреждания са получени при поставен предпазен колан.
От показанията
на св.В.А./съпруга на ищеца/ се установява, че ищецът тежко е приел смъртта на
майка си и макар да не са живеели заедно са имали много близки и добри отношения,постоянно
са се чували по телефона,ищецът помагал при пазаруване и за всичко друго. След
смъртта на майка му се сринал,не се грижил за себе си и още не е преживял
мъката по загубата.
При така
установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно
226,ал.1 КЗ/отм./ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има
право да иска обезщетението пряко от застрахователя. Така цитираната норма е
във връзка с чл. 45 от ЗЗД.
Според чл. 45 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а
според ал. 2 на същия текст, при всички случаи на непозволено увреждане, вината
се предполага до доказване на противното.
По съществото
на делото се установи, че е налице непозволено увреждане. За да се приеме, че е
налице такова, необходимо е да са налице предвидените и изброени в закона
предпоставки: противоправно деяние, вредоносен резултат, вина и причинна връзка
между тях.
Установено е,
че произшествието е настъпило по вина на В.П.А. управлявал лек автомобил "Пежо", модел
"106", с рег.№ *******-относно противоправността на деянието му и
неговата вина е налице Присъда № 23/01.12.2015 г. по НОХД № 576/2015 г. по
описа на Софийски окръжен съд влязла в сила на 17.12.2015 год., която по силата
на чл.300 ГПК е задължително за настоящия съд.
Доказан е и
фактът, че причиненият вредоносен резултат е в пряка причинно-следствена връзка
с противоправното деяние,а също наличието на валидна застраховка „гражданска
отговорност“ за посочения по-горе лек автомобил при ответното дружество.
Поради
изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени
неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият
размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което
предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се
определя от съда по справедливост. Загубата на родител е голямата и тежка
загуба , която винаги носи страдание и болки за неговите деца, независимо от
тяхната възраст. В случая е установено,че майката и синът се били много близки
, поддържали са постоянни отношения, макар да са живеели в отделни домакинства.
Съдът не
възприема за основателно възражението на ответника за съпричиняване,тъй като не
се установи починалата да е била без поставен предпазен колан,дори напротив ,бе
установено точно обратното.
Не се
възприема и становището относно „неморалната“ претенция с оглед факта,че
делинквента е съпруг на починалата и баща на ищеца,тъй като след като Закона не
е поставил каквито и да е ограничения в тази насока и доколкото моралната норма
е част от правната такава,се следва принципа,че каквото е законно,то е и
морално.
На основание
изложеното, съдът намира, че справедливо обезщетение на търпените от ищецът
неимуществени вреди е в размер на 80 000 лв. , в който размер искът следва
да бъде уважен, ведно със законната лихва, считано от 13.08.2014 г. /датата на
смъртта на Лада Златева Аризанова/ до
окончателното й изплащане. Съдът намира този размер за справедлив и обоснован с
оглед търпените от ищеца болки, мъки и
страдания и отговаря на принципа на справедливостта и социално-икономическите
условия на живот в страната.
Над уважения
размер до претендирания такъв от 150 000 лв. искът като неоснователен
следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
Съобразно този изход на делото,
ответникът следва да заплати общо на адв.
Я.С. и И.С.възнаграждение по реда на чл.38 от ЗА в размер 2930 лв., а по сметка
на СГС да заплати държавна такса в размер на 3200 лв.
Ищецът следва
да заплати на ответника съобразно отхвърлената част от иска адвокатско
възнаграждение в размер на 6071 лв. и 187 лв. разноски за експертизата.
Водим от
горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, ЕИК *******, гр. София,
бул. „*******да заплати на А.В.А., ЕГН **********, чрез пълномощниците му адв. Я.С.
и И.С., със съдебен адрес:***, офис 19 на основание 226,ал.1 КЗ/отм./ във вр.
чл. 45 ЗЗД сумата от 80 000 лв. – обезщетение за неимуществени вреди от смъртта
на майка му Л.З.А.настъпила в следствие на ПТП на 13.08.2014 год. , ведно със законната лихва върху тази сума
от 13.08.2014 год. до окончателното й
изплащане , като отхвърля иска над уважения размер до претендирания такъв от 150 000
лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, ЕИК *******да заплати общо
на адв. Я.С. и И.С.възнаграждение по
реда на чл.38 от ЗА в размер на 2930 лв., а по сметка на СГС да заплати
държавна такса в размер на 3200 лв.
ОСЪЖДА А.В.А., ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК *******адвокатско
възнаграждение в размер на 6071 лв. и 187 лв. разноски за експертизата.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните в
двуседмичен срок от съобщението пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: