Р Е Ш Е Н И Е
№ 47
гр. Русе, 23.12.2022 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Административен съд - Русе, 6 състав, в публичното заседание на двадесети и четвърти ноември през две
хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия: Елица Димитрова
при секретаря Дияна Михайлова като
разгледа докладваното от съдията административно дело № 441 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството
е по реда на чл. 211 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР)
във връзка с чл. 145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Делото е образувано
по жалба на М.Й.Д. ***, против Заповед
№ 8121К-10535/31.08.2022г. на
Министъра на вътрешните работи, с която на жалбоподателя е наложено
дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от една
година“, на основание чл.201 ал.1 т.2
ЗМВР
Служителят е предупреден, че
при извършване на друго дисциплинарно нарушение по чл. 201 ал. 1 т.2 ЗМВР в срока на наложеното наказание, ще му
бъде наложено по-тежко дисциплинарно наказание .
В жалбата, а след
това и в хода по същество, се излагат доводи за незаконосъобразност на
оспорения административен акт поради неспазване на установената форма, непълнота на мотиви относно фактически и правни основания, противоречие
с материалноправните разпоредби и с целта на закона. От фактическа страна
жалбоподателят твърди, че не е извършил
описаните в заповедта дисциплинарни нарушения, не ги е
извършил виновно, както и липсва
системност на нарушения по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР. Счита,
че е допуснато несъответствие между фактическото описание на дисциплинарните
нарушения и тяхната правна квалификация. Изложени
са и доводи за необоснованост на вида и размера на наложеното наказание, липса
на доказателства за настъпили вреди от нарушението, както и несъразмерност на
наказанието. В подробните писмени бележки са доразвити доводите за
липса на твърдяните нарушения и съответно липса на вина, липса на настъпили
вредни последици.
Иска се от съда да отмени оспорената заповед,
както и да присъди на жалбоподателя сторените в производството разноски,
съгласно представен списък.
Ответникът, чрез
процесуалния си представител, в представен писмен отговор и в хода на делото по
същество, излага становище за неоснователност на жалбата, поради което иска от
съда да я отхвърли.
Съдът, след като
обсъди доводите на страните и всички събрани по делото доказателства, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предмет на оспорване в настоящото
производство е Заповед № 8121К-10535/31.08.2022г. на Министъра на вътрешните
работи, с която на жалбоподателя- старши комисар М.Д.,*** е наложено
дисциплинарно наказание „Забрана за повишаване в длъжност за срок от една
година“, на основание чл.201 ал.1 т.2
ЗМВР за четири описани дисциплинарни нарушения на чл. 194. ал. 2. т. 1,
алт. 2 от ЗМВР за „..неизпълнение на заповедите на министъра на вътрешните
работи“,всяко от които съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11,
алт. 2 от ЗМВР
Заповедта
е връчена на наказания служител на 07.09.2022 г., видно от направеното
саморъчно отбелязване в административния акт (л.6 от преписката). Жалбата срещу
заповедта е депозирана от наказаното лице на 15.09.2022г.
Съгласно промените в чл. 211 от ЗМВР, в
сила от 01.01.2019 г., заповедта за налагане на дисциплинарно наказание може да
се обжалва пред съответния АС. Министърът на МВР упражнява дисциплинарна власт
над служителите от министерството на основание чл. 204 от ЗМВР,
като същата предвижда, че тези му правомощия могат да бъдат делегирани, което
сочи косвено, че това не са правомощия по осъществяване на държавното
управление и политика в сферата на вътрешните работи. В тази връзка спорът е
родово подсъден на АС-Русе. Същият е и местно компетентния съд, т. к.
постоянният адрес на жалбоподателя е в района на действие на АС-Русе.
При
тези обстоятелства съдът намира, че жалбата, въз основа на която е образувано
настоящото производство е процесуално допустима
като подадена в законоустановения преклузивен срок от лице, за което е налице
правен интерес от оспорване на акт, за който изрично е предвидена възможност за
съдебен контрол.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
При анализа на събраните по делото писмени и гласни
доказателствени средства, в тяхната съвкупност и взаимна връзка, при
предварително разпределената доказателствена тежест, съдът намери за установено
следното:
Не се спори, че е налице валидно възникнало и съществуващо към
датата на оспорената заповед служебно правоотношение между МВР и жалбоподателя –старши комисар М.Д./ л.34 и
л.83/. Същият е изпълнявал длъжността ВПД директор на ОДМВР-Русе считано от
04.06.2021г. до 29.06.2022г.и длъжността директор II степен на ОДМВР-Русе след
това, на която длъжност същият е и към датата на започване на дисциплинарното
производство, което е образувано със
заповед № 8121К- 4979/10.06.2022 г„ изм. и доп. със заповед №
8121К-6411/07.07.2022 г. на министъра на вътрешните работи и към датата на
оспорената заповед.
Със
заповед № 8121К- 4979/10.06.2022 г./ стр.187 от преписката/ министърът е разпоредил проверка за изясняване на постъпили
предварителни данни с утвърден доклад № 4575р-770/15.04.2022г. по описа на „ Инспекторат
„- МВР за извършена комплексна проверка по негова заповед №
8121з-255/04.03.2022г., за нарушение по чл. 200 ал.1 т.11 пр.2 ЗМВР ,като е
определен дисциплинарно-разследващ орган – 2 членна комисия. Посочената заповед
е изменена и допълнена със заповед № 8121К-6411/07.07.2022 г. на
министъра на вътрешните работи / стр.99/, като е променена квалификацията на
вмененото дисциплинарно нарушение на база докладна записка / л.44/ за установени
нарушения ,невключени в първоначалната заповед.
Служителят
в качеството му на орган по чл.37 ЗМВР е запознат с двете заповеди срещу подпис
и е депозирал съответно писмени обяснения.
Резултатите от работата на дисциплинарно-разследващия орган са
обективирани в Справка с рег.№ 8121р-15046/25.07.2022г./ л.7-18/, с която
служителят е запознат на 16.08.2022г. и по която дал обяснения / л.22/.
Всъщност повод за началото на дисциплинарната процедура е докладна
записка № 4575р-770/15.04.2022г. по
описа на „ Инспекторат „- МВР за извършена комплексна проверка по заповед №
8121з-255/04.03.2022г. на министъра на вътрешните работи / стр.199 и сл./ по
повод на докладна записка от началник отдел“ Административен „ в ОДМВР-Русе И.
Т., като само твърденията по нейн сигнал от 10.02.2022г. за създаване на два
различни по съдържание документа, регистрирани под един и същ номер са приети
за основателни. Във връзка с горното с Протокол с рег. № 8121р-12361/20.06.2022г.заверени
копия на събраните писмени материали от проведената проверка от
инспектората са приобщени към настоящото
дисциплинарно производство/ л.138/.
Според съдържанието на Докладната
записка с предварителни данни и Справката, изготвени от Комисията, от събраните
писмени доказателства се установявало извършването на четири деяния, които са
системни нарушения на служебната дисциплина по смисъла на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР
и се предлага да бъде наложено дисциплинарно наказание "забрана за
повишаване в длъжност за срок от една до три години".
Според отразеното в справката и в оспорения административен акт в ОДМВР - Русе е
постъпило копие на докладна записка № 7855рс- 364/19.07.2021 г. по описа на ДВС
- МВР с данни за полицейско насилие. Характерът на сигнала е определен с код „..3".
Старши
комисар Д. *** , със своя заповед ЗЗбз-1759/20.07.2021 г. е
разпоредил проверка по реда на АПК и на основание чл. 22 ал. 2 от Правилата за
организацията на работата в МВР с предложенията и сигналите, утвърдени с МЗ №
8121з-1432/25.11.2015 г. (Правилата) е определил комисия за извършване на
проверката с председател комисар П. К., заместник директор на ОДМВР -
Русе и членове: главен инспектор П.П.,*** и старши инспектор Я.Г.,
началник сектор ОП в 01 РУ – Русе, като е определил срок
за извършване на проверката до 19.09.2021г. стр.419
ДНО счита ,че съгласно императивната разпоредба на чл. 22. ал. 4 от
Правилата, по сигнали за неправомерна употреба па оръжие, помощни средства или
физическа сила или незаконосъобразно задържане (характери 1-4) проверката
следва да бъде извършена от комисия, в състава на
която да бъдат включени и представители на съответната регионална комисия по
правата на човека и полицейската етика. Назначената комисия е
установила,
че със заповед № 336з-2124/12.10.2020 г. на директора на ОДМВР - Русе / стр.80/ са
определени членовете на комисията по правата на човека и полицейската етика в
ОДМВР - Русе, но в нарушение на чл. 22, ал. 4 от Правилата, старши комисар Д.
не е включил никой от тях в състава на проверяващата комисия по заповед №
ЗЗбз-1759/20.07.2021 г./ стр.419 и 144/, което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение по
смисъла на чл. 194. ал. 2, г. 1, алт. 2 от ЗМВР ..неизпълнение ...на
заповедите ... на министъра на вътрешните работи.. " (чл. 22. ал. 4 от
Правилата), съставомерно по чл. 200. ал. 1, т. 11, алт. 2 от ЗМВР
„неизпълнение на ... заповеди ... на министъра на вътрешните работи...'''',
за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание"./ т.2 от оспорената заповед/.
Същевременно се установило, че председателят на комисията е в продължителен
отпуск по болест и не може да участва в разпоредената проверка с краен срок
19.09.2021г. Приложена е заповед за заместването му в негово отсъствие от гл.инспектор
А.В.К. –началник сектор ПИП към отдел КП при ОДМВР-Русе за периода
13.09.-24.09.2021г., като със заповед № 336з-2293/27.09.2021г .функциите по
заместване са продължени без определен краен срок до завръщането на комисар П. К..
Към
материалите от проверката е приложена заповед № ЗЗбз-2022/15.09.2021
г. на ВПД директора на ОДМВР - Русе за изменение на заповед № 336з-1759/20.07.2021
г., в частта за смяна
на председателя на проверяващата комисия, като такъв е посочен А.К./
л.450/.
Като изготвител на заповедта е вписана В.Й., началник на сектор КАПОЧР. Комисията е установила , че заповедта не е оформена съгласно изискванията
на чл 33. ал. 1, т. 2 от Вътрешните правила за
организацията на документооборота в Министерството на вътрешните работи,
утвърдени с МЗ № 812И- 1013/08.08.2017 г.,тъй като на гърба на последната страница не са
поставени необходимите реквизити за съгласуване и в нарушение на чл. 36 ал. 1
от Вътрешните правила не е съгласувана, но е била подписана
от старши комисар Д..
Към този момент, съгласно
длъжностна характеристика № ЗЗбр-10816/05.05.2020 г. за длъжността началник
сектор КАПОЧР в ОДМВР - Русе, като пряк ръководител на началника на сектор
КАПОЧР се е явявал началника на отдел „Административен" в ОДМВР - Русе и
при спазването на чл. 39. ал. 1 от Вътрешните правила, заповедта е следвало да
се съгласува в йерархична последователност от началника на отдел „Административен" при
ОДМВР - Русе. Посочено е, че без да се съобрази с този пропуск и без да
предприеме действия за неговото отстраняване, старши комисар Д. е подписал
заповед № ЗЗбз- 2022/15.09.2021 г. за изменение на заповед № 336з-1759/20.07.2021
г. без проведена съгласувателна
процедура. Това е квалифицирано като неизпълнение на задължението му по чл. 35,
ал. 2 вр.чл.36 от Вътрешните правила за организацията на
документооборота в Министерството на вътрешните работи, утвърдени с МЗ № 812И-
1013/08.08.2017 г., което се явява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194. ал. 2. т.
1. алт. 2 от ЗМВР „неизпълнение ...на заповедите ... на министъра на
вътрешните работи.. ", съставомерно по чл. 200, ал. 1. т. .11, алт. 2
от ЗМВР за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание
„порицание"./ т.1 от оспорената заповед/
Установено е ,че резултатът от разпоредената проверка
по докладна
записка № 7855рс-364/19.07 2021 г. по описа на дирекция „Вътрешна сигурност“е
обективиран в доклад № 1882р-14946/17.09.2021 г. по описа на 01
РУ – Русе, съгласно който сигналът за полицейско насилие е приет за
неоснователен на база извършената съвкупна проверка на данните -стр.411 и
стр.164.
Докладът бил изготвен от главен
инспектор П.П.,*** и старши инспектор Я.Г., началник сектор ОП в 01 РУ – Русе, които го подписали. Поради отсъствието на председателя на комисията
комисар П. К., липсвал негов подпис, като за това била уведомена
предварително началник сектор
КАПОЧР в ОДМВР – Русе-В.Й.. Последната провела разговор с гл.инспектор
А.В.К. –началник сектор ПИП към отдел КП при ОДМВР-Русе и му обяснила, че ще
бъде включен като председател на комисията по докладната записка в качеството
му на заместващ П. К..
На
20.09.2021 г., с опис № 812102-1295/2021 г. на 01 РУ, докладът и всички
материали от проверката са изпратени от 01 РУ - Русе на директора на ОДМВР –
Русе, който на 24.09.2021 г. е поставил резолюция “ съгласен“,т.е
е утвърдил доклада.
На последната страница на доклада върху заличени с коректор имена и
специфична длъжност иа председателя на комисията комисар К. с химикал е вписан гл. инсп. Ал. К., зап. № ЗЗбз-2220/15.09.2021.,който положил и подписа си.
В
сведенията си пред комисията Г. и П. са посочили, че до
приключването на проверката не са били запознати със заповедта за промяната на
председателя на комисията, поради което тя не е вписана в доклада като
приобщена към материалите от проверката и такава не им била
изпращана за сведение. К. също дал сведения, че след 13.09.2021 г. го е потърсил колега от 01 РУ при ОДМВР – Русе- Я.Г. и му казал, че приключват
проверка по сигнал, в която участвал и комисар К., който отсъствал и максималният
срок на която изтичал , а към него момент вече бил определен за заместващ на К.
и се разбрали доклада да се изпрати само с двата подписа. К. посочил, че е бил
уведомен от В.Й. , че поради отсъствието на К. ще го включи на негово място в
състава на проверяваща комисия. В сведението си главен инспектор К. посочва, че
в края на работната седмица (без да посочва конкретна дата) се е запознал с
материалите от проверката и е подписал доклада, като доколкото си спомнял към
материалите е била приложена и заповед N 336з-2022/15.09.2021 г. за изменение
на заповед № ЗЗбз-1759/20.07.2021 г. и включването му като нов председател на
проверяващата комисия. Комисията и ДНО
не приели за достоверни тези сведения.
Според т.3 от заповедта е прието, че старши комисар Д. не е спазил двумесечния срок за вземане на
решение по сигнала,с което е нарушил основно
задължение по чл. 7 от Правилата за
организацията на работата в МВР с предложенията и сигналите, утвърдени с МЗ №
8121з-1432/25.11.2015г., които препращат към АПК и с действията с утвръждаването на доклада на 24.09.2021г. старши комисар Д. е нарушил вмененото му
задължение в чл. 108 ал. 1. пр. 1 от АПК - да разгледа сигнала в установения в
чл. 121 от АПК двумесечен срок, квалифицирано като дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194.
ал. 2. т. 1. алт. 2 от ЗМВР „неизпълнение ... на заповедите ... на министъра
на вътрешните работи.. " (чл. 7 от Правилата за организацията на работата в МВР с
предложенията и сигналите, утвърдени с МЗ № 8121з-1432/25.11.2015 г., във вр. с чл. 108. aл. 1. пр. 1 във вр. с чл. 121 от АПК), съставомерно по
чл. 200. ал. 1. т. 11, алт. 2 от ЗМВР ,.неизпълнение на ... заповеди ... на
министъра на вътрешните работи...", за което е предвидено налагане на
дисциплинарно наказание „порицание.
Налице е твърдение , съществено за случая , че в резултат на проверката от
инспектората на МВР и тази на комисията ,че заповед № ЗЗбз-
2022/15.09.2021 г. на директора на ОДМВР Русе е подменена по съдържание, защото първата такава заповед
с този номер касаела заповед за заместване на В.Й. от А. Х., а втората със същият номер заповед № ЗЗбз-
2022/15.09.2021 г. на директора на ОДМВР Русе е за изменение на заповед
№ ЗЗбз-1759/20.07.2021 г., в частта за промяна на председателя на проверяващата
комисия (комисар К. е заменен с главен инспектор А.К., началник сектор ПИП) . Доводите в този смисъл на ДНО са ,че е установено на база
Централизирана автоматизирана информационна система „Документооборот'"
(ЦАИСДО),следната информация за заповед № ЗЗбз- 2022/15.09.2021 г. на директора
на ОДМВР Русе:
- на 15.09.2021 г. в
16:43:49 ч. от И. Т.,
системен-оператор в ОДМВР - Русе, е регистрирана заповед с този номер за
заместване на В.Й. от А. Х.. В сведение № 336р-17098/15.06.2022 г. А. Х. е потвърдила, че
със заповед № 336з-2022/15.09.2021 г. на директора на ОДМВР Русе е замествала В.Й.
на 16.09.2021 г., но няма спомен как е получила заповедта, копие от която е
предоставила при проверката, като Т. под номер 105 е архивирала оригинала на заповедта в
номенклатурно дело КД - 02,същата заповед са разпределели (насочени) на
служителите за които се отнася, но не са били вписани в раздавателните тетрадки
на Сектор КАПОЧР и тази заповед не е вписана като предадена или получена, като на
мястото на пореден номер 105 липсва отложен документ (протокол №
8121р-12988/22.06.2022 г.). Установено е ,че на 27.09.2021 г., в 14:35:16 ч.,
заповед 336з-2022/15.09.2021 г. е дезархивирана. Същия ден в 14:38:06 ч., е
нанесена корекция на основанието на заповедта, като в анотацията е вписано „Изменение на заповед №
ЗЗбз-1759/20.07.2021 г. относно определяне па комисия за проверка по сигнал №
812101-1295/21". В 14:39:23 ч. заповедта е архивирана с
генериран от системата номер на номенклатурно архивно дело - УРИ
336-КД/02/2021. т. 10. № 219. Малко по късно на същата дата в ЦАИСДО са
регистрирани последващите документи от проверката ,следващи утвърдения
доклад-уведомително писмо до подателя на сигнала, отчетна карта за сигнала и
писмо до дирекция Вътрешна сигурност, като всички операции са извършени от Т.Д., системен оператор
в ОДМВР - Русе.
Същевременно обаче на л.139 е приложен
протокол от комисията, че за отразени от И. Т. данни за промяна на заповед № 336 з-2220/15.09.2021г. и разговор със
систем-администратора,извършил промяната е отказала да опише изложеното в
разговор в писмено сведение, поради което и съдът отчита липса на доказателства
за наличните твърдения от И. Т.
С оглед на даннните в ЦАИСДО, ДНО е приел, че заповед №
336з-2220/15.09.2021 г. за изменение на заповед № 336з-1759/20.07.2021 г.
неправомерно е регистрирана в ЦАИСДО, като е използван същия номер на вече
съществуваща заповед за заместване на началника на сектор КАПОЧР В.Й. (№
336з-2022/15.09.2021 г.), а оригиналът на заповедта за заместване на Й. на
хартиен носител е бил унищожен и до приключването на проверката ,т.е
до изготвянето на доклада и до изпращането на 20.09.2021 г. от 01 РУ в ОДМВР -
Русе, процесната заповед не е била приложена към
материалите от проверката, тъй като не е съществувала. Това са и доводите да се приемат за недоказани сведенията на К., че се е запознал с материалите от
проверката и е подписал доклада след изпращането му, като към материалите е
била приложена и заповед N 336з-2022/15.09.2021 г. за изменение на заповед №
ЗЗбз-1759/20.07.2021 г. и включването му като нов председател на проверяващата
комисия.
Направен е извод, че тази заповед е регистрирана едва на 27.09.2021 г.
- няколко дни след като старши комисар Д. е приел доклада със своя резолюция -
24.09.2021г.
На база утвърдителната резолюция
от 24.09.2021г на доклад № 1882р- 14946/17.09
2021 г. е прието, че старши комисар Д. е утвърдил доклада без той да е бил
подписан от председателя
на комисия по заповед № 336з-1759/20.07.2021 г., с което си
действие старши комисар Д.
не е изпълнил задължението по чл. 7 от Правилата за организацията на
работата в МВР с предложенията и сигналите, утвърдени с МЗ №
8121з-1432/25.11.2015 г., във връзка с чл. 108, ал. 1, пр. 3 от АПК, да реши
сигнала законосъобразно, тъй като едва след поставянето на
резолюцията, на 27.09.2021 г. старши комисар Д. е подписал заповед № №ЗЗбз-2022/15.09.2021 г., за изменение на заповед №
336з-1759/20.07.2021 г., в частта за промяна на
председателя на проверяващата комисия, като реалната утвърждаване на доклада, което съгласно чл. 24, ал. 3 от
Правилата има сила на взето решение, е извършено преди окончателното му
оформяне, съгласно изискванията на чл. 23. т. 5 от Правилата ,представляващо
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194. ал. 2, т. 1, алт. 2 от ЗМВР
..неизпълнение ... на заповедите ... на министъра на вътрешните работи.."
(чл. 7 от Правилата, във вр. с чл. 108, ал. 1. пр. 3 във вр. с чл. 121 от АПК),
съставомерно по ад. 200. ал. 1. т. 11. алт. 2 от ЗМВР ,,неизпълнение на ... заповеди
... на министъра на вътрешните работи..", за което е предвидено
налагане на дисциплинарно наказание „порицание"./ т.4 от заповедта/
Така според съдържанието на
Докладната записка с предварителни данни и Справката, изготвени от Комисията,
от събраните писмени доказателства ДНО е установил извършването на 4 отделни
деяния, представляващи дисциплинарни нарушения, всяко от
които е прието за съставомерно по чл. 200, ал. 1, т. 11, алт.
2 от ЗМВР, „неизпълнение на ... заповеди ... на
министъра на вътрешните работи...", за което е
предвидено налагане на дисциплинарно наказание
„порицание“ извършени в периода
15.09.2021г. (когато на жалбоподателят е поднесен проект на заповед № ЗЗбз-
2022/15.09.2021 г. за изменение на заповед № 336з-1759/20.07.2021 г., в частта
за промяна на председателя на проверяващата комисия) до 24.09.2021 г. (когато е
поставил утвърдителна резолюция върху доклад № 1882р-1494б/17.09.2021г.),в
едногодишния период и съгласно § 1,
точка 22 от Допълнителните разпоредби на ЗМВР представляват „ системни
нарушения" на служебната дисциплина, с което на основание чл. 201, ал. 1. т. 2 от ЗМВР, на старши комисар М.Й.Д.,***,
министърът на
МВР, действащ в качеството си на дисциплинарно наказващ орган постановява
Заповед № 8121К-10535/ 31.08.2022г., с която е наложено дисциплинарно
наказание "забрана за повишаване в длъжност за срок от една година",
която заповед е предмет на настоящето производство.
В
хода на съдебното производство са разпитани като свидетели Я.Г. и П.П.,
участвали в проверката по сигнала за полицейско насилие и изготвили доклад №
1882р-14946/17.09.2021 г. и А.К., подписал доклада в качеството му на председател
на комисията. От анализа на свидетелските показания се установява, че в момента
на изготвяне на доклада не е бил наличен подпис на председателя на комисията,
но е било обърнато вече внимание на В.Й. за съществуващия проблем с отсъствието
на определения за такъв. От показанията на св.К. е видно, че е бил уведомен за
съществуващия проблем и ,че ще бъде включен като председател на комисията.
Показанията на Г., П. и К. са еднозначни по отношение на този факт. Безспорно
се установява, че доклад №
1882р-14946/17.09.2021 г. е бил изпратен в ОДМВР-Русе само с подписите на
членовете Г. и П., съобразно уговорката. Същият е бил предоставен за
запознаване на К., който е бил вече уведомен, че ще бъде включен като
председателстващ проверката. В.Й. е донесла в кабинета му преписката и доклада,
заедно със заповед
№ ЗЗбз- 2022/15.09.2021 г., и той е положил подписа си, т.е на 20.09.2021г./
датата на приемане в деловодството на дирекцията/, ведно със изготвената вече
заповед за замяната му като председател, и след проверка на всички материали се
е подписал. Категоричен е ,че му е била представена заповед №
336з-2022/15.09.2021 г. за изменение на заповед № 336з-1759/20.07.2021 г., като същата е била отразена саморъчно преди подписа му, като основание
за полагането му.
При така
установената фактическа обстановка, в изпълнение на задължението си по
чл. 168 АПК съдът
провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички
основания по чл. 146 АПК.
В разпоредбата на чл.
204 от ЗМВР е
определена компетентността за налагане на дисциплинарни наказания. В т. 1 от
тази норма е посочено, че наказанията се налагат със заповеди от министъра на
вътрешните работи или определено от него длъжностно лице от състава на
министерството – за всички наказания по чл. 197 за държавните служители на
висши ръководни, ръководни и изпълнителски длъжности и за стажантите за
постъпване на изпълнителски длъжности, без наказанието "уволнение" за
главния секретар на МВР.
В хода на дисциплинарното
производство не са допуснати нарушения на административнопроизводствените
правила. Дисциплинарно наказващият орган е спазил срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР
и в съответствие с чл. 206, ал. 1, пр. 2 ЗМВР
преди налагане на дисциплинарното наказание е приел писмените обяснения на
служителя. Заповедта е връчена на служителя лично срещу подпис с отбелязване
датата на връчване, с което са изпълнени условията по чл. 210, ал. 2 ЗМВР. Спазен е
реда за провеждане на дисциплинарно производство и липсват допуснати съществени нарушения.Спазени са правилата на чл.205,
чл.207, ЗМВР вр.чл. 36 и сл. от ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-877 от 06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната
практика в Министерството на вътрешните работи, като в настоящия случай е била
спазена специфичната процедура за налагане на дисциплинарни наказания на
служители в МВР, уредена с разпоредбите на ЗМВР и ИНСТРУКЦИЯ № 8121з-877 от
06.07.2021 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на
вътрешните работи. Предоставена е била възможност да се запознае с материалите
по преписката, в това число справката от извършената проверка, като изрично е
указано и правото му да заяви становище по същата, преди да му бъде наложено
дисциплинарно наказание
Заповедта е съставена в
предвидена от закона писмена форма/за действителност/. Съдържа изброяване на
предвидените реквизити в чл. 210, ал. 1 от ЗМВР,
а именно: извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е
извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз
основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се
налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва
заповедта.
Смисълът на императивното
изискване на разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР
е в заповедта да бъдат посочени съставомерните елементи на деянието,
обстоятелствата, при които е извършено и кои именно разпоредби са нарушени. И
то по начин, даващ възможност да се направи индивидуализация на дисциплинарното
нарушение, като чрез конкретизацията на нарушението и посочването на нарушените
разпоредби.
Заповедта е мотивирана формално
от фактическа страна и препраща към изготвената справка в хода на проверката и
тази от инспектората. Описано е всяко деяние, така и правилото за поведение, с
което е следвало да се съобрази за всяка от 4 групи нарушения. Налице е
многословно фактическо описание на деянията, като ДНО е отхвърлил част от
констатациите на комисията по т.1, извършена е съпоставка между дължимото и
реализираното поведение на служителя
Така за
изясняване на спорния материалноправен въпрос следва да се изясни, дали
посочените в Заповедта фактически основания са се осъществили така както твърди
ДНО, дали реализираното поведение от служителя се
различава от дължимото такова, съответно дължимото
поведение с какъв акт и съдържание е вменено в задължение на служителя, кога и
как е запознат с този акт. Деянието покрива ли от обективна страна състав на
посочено в закона дисциплинарно нарушение, а от субективна
страна извършено
ли е виновно. Наложеното наказание съответства ли на тежестта на нарушението по
вид. Правилно ли е индивидуализирано като размер.
Това е
предмета на доказване пред съда, за да се извърши преценка за
законосъобразността на проведено дисциплинарно производство като
доказателствената тежест се разпределя върху ДНО.
Следва да се отчетат обобщаващите
правни изводи на база фактическите твърдения в оспорената заповед , изразяващи се в това, че:
1.на 15.09.2021
г., в гр. Русе, старши комисар Д., в качеството си на ВПД директор на ОДМВР -
Русе с действията си - изразяващи се в подписването на заповед №
336з-2022/15.09.2021 г. за изменение на заповед № 336з-1759/20.07.2021 г.. в
частта за смяна на председателя на проверяващата комисия, която
не е била съгласувана, съгласно изискванията на чл. 35. ал. 2 от Вътрешните
правила, от началника на отдел „Административен“ при
ОДМВР - Русе е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал.
2. т. 1. алт. 2 неизпълнение
...на заповедите ... на министъра ни вътрешните работи.. "
(чл. 35. ал. 2, във вр. с чл. 36 от Вътрешните правила), съставомерно по чл.
200. ал. 1, т. 11, алт. 2 от ЗМВР
„неизпълнение на ... заповеди ... на министъра на вътрешните работи...",
за което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание
„порицание
2. в периода от 19.07.2021 г. (когато е постъпила в
ОДМВР - Русе докладна записка № 7855рс-364/19.07.202Гг. по описа на ДВС - МВР с
данни за полицейско насилие) до 20.07.2021 г. (когато е подписал заповед №
ЗЗбз-1759/20.07.2021 г. за проверка на данните за полицейско насилие), в гр.
Русе, старши комисар Д., в качеството си на ВПД директор на ОДМВР - Русе с
действията си - изразяващи се в невключване на представители на регионалната
комисия по правата на човека и полицейската етика в комисия за проверка на
сигнал с данни за полицейско насилие, каквото е императивното изискване па чл.
22. ал. 4 от Правилата, е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.
194. ал. 2. т. 1. алт. 2 от ЗМВР .,неизпълнение ...на
заповедите ... на министъра на вътрешните работи. " (чл. 22. ал. 4 от
Правилата), съставомерно по чл. 200, ал. 1. т. 11. алт. 2 от ЗМВР ..неизпълнение
на ...заповеди ... на министъра на вътрешните работи...", за което е
предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание".
3. на 24.09.2021 г.. в гр. Русе. с утвърждаването на
доклад № 1882р- 14946/17.09 2021 г.. старши комисар Д. не е спазил двумесечния
срок за вземане на решение по сигнала, с което е допуснал дисциплинарно
нарушение по смисъла на чл. 194. ал. 2. т. 1, алт. 2 от ЗМВР .,неизпълнение
... на заповедите ... па министъра иа вътрешните работи.." (чл. 7 от
Правилата, във вр. с чл. 108, ал. 1, пр. 1 във вр. с чл. 121 от АПК).
съставомерно по чл. 200. ал. 1. т. 11, алт. 2 от ЗМВР „неизпълнение на
заповеди ... на министъра на вътрешните работи...", за което е
предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание".
4. на 24.09.2021 г. в гр. Русе, с действията
си - изразяващи се в утвърждаване на доклад № 1882р-14946/17.09.2021 г. (който
съгласно чл. 24. ал. 3 от Правилата се счита за вземане на решение по сигнала)
без да е подписан от председателя на комисия по заповед № 336з-1759/20.07.2021
г.. старши комисар Д. е извършил дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194,
ал. 2, т. 1. алт. 2 от ЗМВР „неизпълнение ...
на заповедите ... на министъра на вътрешните работи.." (чл.
7 от Правилата, във вр. с чл. 108. ал. 1. пр. 3 от АПК), съставомерно по чл.
200. ал. 1. т. 11. алт. 2 от ЗМВР „неизпълнение
на ... заповеди ... на министъра ни вътрешните работи...'', за
което е предвидено налагане на дисциплинарно наказание порицание".
Прието е, че тези
нарушения са осъществени в периода 15.09.-24.09.2021г. в рамките на едногодишен
период и съгласно § 1, точка 22 от Допълнителните разпоредби на ЗМВР
представляват..системни
нарушения" на служебната дисциплина, с което е осъществен
съставът на чл. 201, ал. 1. т. 2 от ЗМВР, с предвидено дисциплинарно
наказание "забрана
за повишаване в длъжност за срок от една до три години"
Заповедта е издадена в
нарушение на чл. 206, ал. 4 от ЗМВР
при неизяснена напълно фактическа обстановка и при неправилна квалификация на
извършените деяния към приложимите материални норми
Оспорената заповед съдържа противоречиви фактически
твърдения
ДНО на
база справката и доклада от една страна е приел, че на 15.09.2021 г.
жалбоподателят в качеството си на орган по чл.37 ЗМВР е подписал заповед №
336з-2022/15.09.2021 г. за изменение на заповед № 336з-1759/20.07.2021 г., без
съгласувателна процедура / т.1/, а по пункт 4 и 3, че е бил одобрил доклада
според фактическите констатации преди въобще тази заповед да е била създадена
към датата 15.09.2021г., защото била отразена в системата на 27.09.2021г. и
съответно към 24.09.2021г., доклада не бил подписан от заместващия председателя
на проверяващата комисия, а е бил утвърден
Твърдението,
че жалбоподателят е подписал на 15.09.2021г. посочената заповед , противоречи
на това, че до
изготвянето на доклада и до изпращането на 20.09.2021 г. от 01 РУ в ОДМВР -
Русе, не е съществувала, а доклада бил одобрен на 24.09.2021г., а заповед №
336з-2220/15.09.2021 г. за изменение на заповед № 336з-1759/20.07.2021 г.
неправомерно е регистрирана в ЦАИСДО на 27.04.2021г, като е използван същия
номер на вече съществуваща заповед за заместване на началника на сектор КАПОЧР В.Й.
(№ 336з-2022/15.09.2021 г.), а оригиналът на заповедта за заместване на Й. на
хартиен носител е бил унищожен.
Тези взаимноизключващи се фактически твърдения ,намерили отражение при
фактическото формулиране на мотивите на заповедта, безспорно дават основание за
извод, че не са изяснени фактите и обстоятелствата по
твърдяните нарушения, като това нарушение от справката е пренесено и в
заповедта, която възпроизвежда фактите и обстоятелствата описани в решението на
дисциплинарната комисия ,без ДНО да е извършил самостоятелно разследване, до
степен да изложи в писмена форма конкретни твърдения за нарушения, свързани с
конкретни дати, и такива свързани с личността на оспорващия и неговата вина.
Твърдението, че утвърждаването на доклада на 24.09.2021г.
,без да е подписан от определения с вече подписаната на 15.09.2021г. заповед №
336з-2022 председател К., /т.1/защото била обработена в ЦАИСДО едва на 27.09.2021г.,
т.е едва тогава е била създадена / т.4/ е не само противоречиво, но не се и
опира на доказателствения материал, а на субективна оценка на събрани
доказателства, без да се държи и сметка на липсата на изясненост на фактите, до
степен ,че оспорената заповед не съдържа
описание на конкретни действия и бездействия на жалбоподателя, осъществяващи
нарушения на служебните задължения, така както са вменени
Установено е ,че постъпващите при старши комисар Д. материали
се разпределят и докладват чрез деловодството, същите са регистрирани и той
практически няма възможност и не е в състояние да
разбере дали е отразено в регистратурата тяхното движение. Т.е. след като и с оглед на гласните доказателства –показанията на св.К.,
че е бил уведомен от В.Й. за наложителната му смяна като председател на
комисията по сигнала № 7855рс-364/19.07 2021 г. по описа на
дирекция „Вътрешна сигурност“ (ДВС) – МВР, около 13.09.2021г. и се е запознал със заповедта за замяната му и е
положил подписа си върху доклада № 1882р-14946/17.09.2021
г. по описа на 01 РУ – Русе, входиран в
ОДМВР на 20.09.2021г. при изписване на основанието за това, то противно на
противоречивото в тази насока твърдение на ДНО, съдът намира за доказано,че заповед №
336з-2022/15.09.2021 г. за изменение на заповед № 336з-1759/20.07.2021 г. е била създадена и поднесена за подпис на посочената дата и описана в
доклада собственоръчно. Така твърдението, че е подписана извън датата й на създаване е опровергано от
една страна , а от друга да се търси отговорност за създаването на документ в ЦАИСДО е извън
компетенциите на наказаното лице. Защото все пак за да възникне дисциплинарна отговорност, е
необходимо да бъде констатирано виновно действие или бездействие на служителя,
представляващо нарушение на служебната дисциплина. От длъжностната
характеристика на директор ОДМВР е видно, че лице с такава
длъжност има задължения от по- общ характер, на по високо йерархично
ниво от лицата, които е следвало да съставят и регистрират съответните
административни актове/ Заповеди 336з-2022/15.09.2021 и ЗЗбз- 2022/20.09.2021/
и следователно Д. нито е имал задължение да знае непосредствено за всеки
конкретен акт, дали, кога и как е създаден и регистриран в ЦАИСДО на МВР, в
негови и на подчинените му докладни тетрадки, описи, нито е имал задължението
да следи за такава конкретна информация по администрирането на тези документи.
В тази връзка отчетените противоречиви фактически констатации на ДНО се
отразяват и на правната му преценка, до степен на тяхната незаконосъобразност и
защото:
От фактическа страна оспорената Заповед
е основана на твърдения, че служителят в периода 15.09.-24.09.2021г. е извършил
действия / бездействия и поради което не е изпълнил „
заповедите ... на министъра на вътрешните работи.."опоменати
конкретно като нарушения на чл. 35. ал. 2, във
вр. с чл. 36 от Вътрешните правила, чл. 22.
ал. 4 от Правилата, чл. 7 от Правилата, във вр. с чл. 108, ал.
1, пр. 1 във вр. с чл. 121 от АПК, или общо 4 нарушения по чл. 194. ал. 2. пр 1. алт. 2 от ЗМВР, квалифицирани като.,неизпълнение
...на заповедите ... на министъра на вътрешните работи " , съответно съставомерно по чл. 200, ал. 1. т. 11. алт. 2
от ЗМВР . От правна страна
оспореният акт е основан на разпоредбите на чл. 194, ал. 2, пр.1 ЗМВР , т. е. визират се нарушения, представляващи неизпълнение на заповеди на
министъра чл. 200, ал. 1, т. 11 от ЗМВР.
По точка 1 от оспорената заповед е вменено на Д. нарушение, което се
изразява в пропуск да се съгласува заповед ЗЗ6з-2022/15.09.2021 на директор на
ОДМВР Русе, преди подписването й, което е квалифицирано като такова по чл.35
ал.2 от Вътрешните Правила. Тази норма изисква съставителя /В.Й./, а не
директор ОДМВР, да поднесе за съгласуване документа, който е изготвила и то на
прекия си ръководител/ И. Т./.
В посочения период не е включено
твърдяното нарушение, извършено на 20.07.2021г.,макар че същото е описано в т.2
от заповедта, което
се изразява в пропуск на Д. да включи в комисия, която да провери данните по
докладна записка № 7855рс-364/19.07.2021 на ДВС, лице от състава на
регионалната комисия по правата на човека и полицейската етика.
Специфичното
на случая е, че с жаления акт се налага едно наказание, но за извършени от
служителя няколко нарушения, които са в хипотезата на "системност" по
см. на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР.
Легалната дефиниция на понятието "системни нарушения", определя, че
това са три или повече нарушения, извършени в продължение на една година.
Така
претендираните четири /в случая/ нарушения обобщено е посочено че са извършени
в така посочения в §, т. 22 от ДР на закона едногодишен срок, а именно
15.09.2021 г. -24.09.2021 г.
Независимо
от това, Съдът намира, че доколкото ДНО претендира извършването на четири
самостоятелни дисциплинарни нарушения, то той следва да съблюдава спазването на
сроковете по чл. 195, ал. 1 от закона за всяко от тях по отделно, дори и
едногодишният период на тяхното извършване да е налице. В този изричен смисъл е
и чл. 12, ал. 2 от Инструкция №
8121з-877/2021
Съдът
следва да прецени дали към 31.08.2022 г. ДНО е спазил срокът по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР
за тяхното дисциплинарно наказване, съотв. дали действително е налице
системност в поведението на служителя, което да попада в обхвата на § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР
и обосновава налагането на конкретното процесно наказание по чл. 201, ал.
1, т. 2 от ЗМВР.
Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР,
дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да
наложи дисциплинарното наказание, установи въз основа на материалите, събрани в
производството, факти от обективна страна на извършено конкретно нарушение и
самоличността на извършителя /дееца/. В този случай жалената заповед е издадена
на 31.08.2022 г. и следва преценката дали е спазен срокът по чл. 195, ал. 1 от
закона да се извърши към нея.
Нарушенията
с дати на извършване 15.09.2021г. и
24.09.21г. са извършени преди изтичането на едногодишния период.
Видно от
заповед № 8121К- 4979/10.06.2022 г„ изм. и доп. със заповед №
8121К-6411/07.07.2022 г. на министъра на вътрешните работи още на 10.06.2022г .
е било известно описаното в пункт 2 от заповедта нарушение. Към 31.08.2022г. срокът по чл. 195, ал. 1 от ЗМВР
за дисциплинарно наказване за описаното като в периода от
19.07.2021 г. (когато е постъпила в ОДМВР - Русе докладна записка №
7855рс-364/19.07.202Гг. по описа на ДВС - МВР с данни за полицейско насилие) до
20.07.2021 г. (когато е подписал заповед № ЗЗбз-1759/20.07.2021 г. за проверка
на данните за полицейско насилие), в гр. Русе, старши комисар Д., в качеството
си на ВПД директор на ОДМВР - Русе с действията си - изразяващи се в
невключване на представители на регионалната комисия по правата на човека и
полицейската етика в комисия за проверка на сигнал с данни за полицейско
насилие, каквото е императивното изискване па чл. 22. ал. 4 от Правилата,
дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194. ал. 2. т. 1. алт. 2 от ЗМВР .,неизпълнение ...на заповедите
... на министъра на вътрешните работи. " (чл. 22. ал. 4 от Правилата),
съставомерно по чл. 200, ал. 1. т. 11. алт. 2 от ЗМВР ..неизпълнение на
...заповеди ... на министъра на вътрешните работи...", за което е
предвидено налагане на дисциплинарно наказание „порицание" е изтекъл
Твърдението, по пункт 3
и 4 ,че жалб. Д.
не е изпълнил задължението по чл. 7 от Правилата, които макар и
утвърдени със съответната заповед на МВР, препращат към нормите на АПК ,така както е
направена привръзката им с чл.
108. ал. 1 от АПК., а именно ,че:
1.като утвърдил доклада на 24.09.2021г. чрез поставяне на резолюция „
съгласен“, което се счита за вземане на решение по сигнала е нарушил
задължението си по чл.108 ал.1 вр.чл.121 АПК за произнасяне в 2 месечен срок
2.не решил сигнала законосъобразно, тъй като преди утвърждаването на
доклада не бил подписан от председателя на комисията и това поставяло под
съмнение изводите на проверяващата комисия до степен на компрометиране на
резултата от проверката което се явавало нарушение на чл.108 ал.1 пр.3 АПК не е дисциплинарно нарушение по чл.
194, ал. 1, т. 2 от ЗМВР „ неизпълнение на заповеди на министъра на вътрешните работи“, така както е описано въобще не е
установено , за да може ДНО да наложи дисциплинално
наказание.
Сроковете по АПК и тяхното спазване не е и няма как да е нарушение на
заповед на МВР,утвърждваща правила, най
малкото поради нормативната йерархния в ЗНА. Така посочено в пункт 3 и 4 от
оспорената заповед не е съставомерно по твърдяното квалифицирано като
дисциплинарно нарушение – неизпълнение на заповеди на МВР, защото позоваването
на правилата в чл.7 препращат към АПК, а спазването на сроковете в чл.121 АПК и
принципа в чл.108 ал.1 АПК определено не е твърдяната неизпълнена заповед на
МВР.
Разглеждането на сигнали в срока /или извън него/ по чл.121 АПК не е
нарушение на утвърдените със заповед на МВР правила и съответно не е
нарушение,съставомерно като посоченото по чл.194 ал.2 т.1 алт.2 ЗМВР: неизпълнение на заповеди на МВР, не само
защото същността на срока е инструктивен, а и защото не утвърдени със заповед
на МВР правила определят срока за проверка по сигнал, а самия кодекс. Актът, с който компетентният орган се произнася по
сигнал не е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21
от АПК и не подлежи на
обжалване. Дори и в случай, че сигналът бъде приет
за неоснователен, актът на органа не може да рефлектира по никакъв начин в
правната сфера на подателя на сигнала.
В случая волята на ДНО е нееднозначна: налице са твърдения за нарушени
разпоредби на АПК, а е прието че така е нарушена заповед на МВР и въобще не е отчетено ,че доклада е бил изпратен на 20.09.2021г, противно
на твърдението, че срока за жалбоподателят вече бил изтекъл на 19.09.2021г/почивен
ден/. Т.е нарушенията по пункт 3 и 4 първо са неправилно квалифицирани като
такива като по чл. 194. ал. 2. т. 1, алт. 2 от ЗМВР .,неизпълнение
... на заповедите ... на министъра на вътрешните работи..",съответно несъставомерни по дадената им квалификация, а и дори да е налице
закъснение за утвърждаването на доклада -3 дни,този срок касае приключването на
проверката. Няма как утвърдителната оценка да е с дата 19.09.2021г ,т.е в
двумесечния срок,както твърди ДНО, след като самият доклад е изпратен на
20.09.2021г. Д.
е разпоредил със своя заповед 336з-1759/20.07.2021 проверка по реда на АПК на
сигнала от ДВС, т.е не е възможно срока да е изтекъл на 19.09.2021г,
т.е няма как пропускането на процесуални срокове да му е вменено във вина ,
след като доклада му е изпратен извън посочената дата .Доводите на ДНО са
напълно неоснователни и преценката му за квалификацията на твърдяното действие
по пункт 3 са незаконосъобразни. Такива
са и по отношение на пункт 4 от заповедта изрязаващи се според ДНО в утвърждаване
на доклад № 1882р-14946/17.09.2021 г. без да е подписан от председателя на
комисия по заповед № 336з-1759/20.07.2021 г. Гласните и писмени
доказателства сочат, че св.К. е подписал доклада като председател на комисията
като съдът приема, че това се е случило на 20.09.2021г., защото вече доклада е
бил наличен в ОДМВР Русе, а Д. го е резюлирал на 24.09.2021г.
Не се доказа по делото изобщо да е вярна приетата от министър МВР
хронология, като това е оборва от факта на съдържанието на гласните
доказателства изхождащи от св. К., а така също и от обстоятелството, че Д. не е
бил длъжен да знае конкретно, кога, как и защо са били отразени в деловодната
система на МВР различните относими документи от съответните служители на
изпълнителни нива/ посочи се вече такива
съждения са отхвърлени от доклада/.
На практика, обаче, дори да е заместен един документ с друг, и двата със
сигнатура заповед 336з-2022/15.09.2021, то и това не може да се вмени във вина
на Д., защото не той създава сигнатурите на подписваните от него документи.
Всеки документ се поднасял на Д. от секретарката му без върху него да е имало,
каквито и да е регистрационни номера, подписван е и едва след това върху тези
документи служителите от отдел „Административен" са полагали номерация и
са ги регистрирали в хартиени описи и електронни регистрационни системи, които
генерират сигнатурите. Последните обстоятелства са се случвали извън
полезрението на Д., извън неговите преки функционални задължения като
ръководител и извън неговата сфера на личен контрол, която дължал като директор
на ОДМВР Русе.
Твърденията на ответната страна не само са опровергани от съвкупната
преценка на събрания пред него доказателствен материал, но и с оглед събраните
в хода на съдебното дирене. И пак следва да се посочи, че дадената правна
квалификация -„неизпълнение ... на заповедите ... на
министъра на вътрешните работи.." (чл. 7 от
Правилата, във вр. с чл. 108. ал. 1. пр. 3 от АПК), прието като съставомерно по чл. 200. ал. 1. т. 11. алт.
2 от ЗМВР е повече от несъответна на описанието на нарушението, не
само защото фактите не са се осъществили така както се твърдят, а и защото им е
дадена неправилна, несъответна и незаконосъобразна квалификация.
Налице е липса на съответствие на материалния закон, най-вече защото съгласно § 1, т. 22 от ДР на ЗМВР
"системни нарушения" са три или повече нарушения, извършени в
продължение на една година. Системността предполага извършването на отделни
деяния, всяко от които самостоятелно осъществява състав на дисциплинарно
нарушение, а това означава да е различно по време, място или начин на
извършване. В случая не са доказани три отделни нарушения, извършени от жалбоподателя,
по начина по който се твърдят фактически
с посоченото правно основание., а за описаното в пункт 2 срокът е
изтекъл.
Вярно е, че с поведението си едно
лице може да осъществи състави на повече от едно нарушение, но това не е
достатъчно същите да се квалифицират като системни. За системността е
необходимо трайно, постоянно и повтарящо се в различни ситуации и времеви
периоди поведение. Т. е. системността се квалифицира по обективен признак,
който разкрива устойчивост в неправомерното поведение на лицето. Този елемент в
случая не е налице. В случая не са доказани твърдяните 4 отделни нарушения,
извършени от жалбоподателя. Нарушенията са описано неточно и тенденциозно от
фактическа страна, а правната им конструкция е неадекватна по изложените
съображения,водещи до несъответствието
на акта с материалния закон. Неправилната правна квалификация на нарушенията
като системни е довело до неправилно приложение на материалния закон при
определяне вида на наложеното наказание по чл. 201, ал. 1, т. 2 от ЗМВР.
В резултата на изложеното
по-горе, заповедта като издадена при неправилно приложение на материалния
закон, следва да се отмени изцяло.
С оглед резултата от оспорването
и чл. 143, ал. 1 от АПК,
претенцията за присъждане на направените от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение на основание
чл.38 ал.2 ЗА е основателна. Съгласно чл.8 ал.2 т.4 от Наредбата за
адвокатските възнаграждения по дела по ЗМВР предвидения минимален размер на
възнаграждението е 750лв.
Разноските следва да се възложат
в тежест на администрацията, в чиято структура е администратвният орган, издал
оспорения акт. В случая това е Министерство на вътрешните работи - гр. София.
Решението не подлежи на
обжалване, на основание чл. 211 изречение последно от АПК, във вр. с чл. 197, ал. 1, т. 4 от ЗМВР.
Воден от горните мотиви, на
основание чл. 172, ал. 2, предложение
2-ро от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на М.Й.Д.
***21К-10535/31.08.2022г.
на Министъра на вътрешните работи, за наложено дисциплинарно наказание „Забрана
за повишаване в длъжност за срок от една година“, на основание чл.201 ал.1
т.2 ЗМВР
ОСЪЖДА Министерство на
вътрешните работи гр. София да заплати на М.Й.Д. ЕГН ********** *** сумата в размер на 750лв адвокатско възнаграждение
Решението е окончателно.
Съдия: