РЕШЕНИЕ
№ 2524
гр. Пловдив, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Диляна В. Славова
при участието на секретаря Десислава В. Кръстева
като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело №
20215330111851 по описа за 2021 година
Съдът е сезиран с искова молба от Р. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул.
„Р.“ № *, ет. *, ап. * против „Водоснабдяване и канализация” ЕООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, с
която са предявени отрицателни установителни искове с правна квалификация по чл.
439 ГПК.
В исковата молба се твърди, че в полза на ответното дружество бил издаден
изпълнителен лист от 03.01.2012 г. по ч. гр. д. № 18817/2011 г. по описа на ПдРС за
сумите от 568,07 лева, представляваща главница и лихва в размер на 203,34 лева за
периода от 10.11.2006 г. до 31.10.2011 г., ведно със законната лихва считано от
31.10.2011 г., както и разноските. По молба на ответника и въз основа на изпълнителен
лист от 03.01.2012 г. било образувано **********************, с рег. № ***, с район
на действие - Окръжен съд - П.. По образуваното изп.д. бил наложен запор на
трудовото възнаграждение на ищцата. Последното било прекратено през 2017 г.
Твърди се, че въз основа на същия ИЛ от 03.01.2012 г. било образувано и **********, с
рег. № ***, с район на действие - Окръжен съд - П.. На 27.09.2017 г. чрез работодателя
на ищцата бил наложен запор на трудовото и възнаграждение и на банковата й сметка.
По така образуваното **** други изпълнители действия не били предприемани, поради
което изп. производство било прекратено. На 18.05.2021 г. отново чрез работодателя на
1
ищцата бил наложен запор на трудовото и възнаграждение. На 14.06.2021 г. чрез
съобщение Р.В. била уведомена за новообразувано ***************, с рег. № ***, с
район на действие ОС - П., с което се претендират търсените суми по ИЛ от 03.01.2012
г.
Твърди се, че сумите били недължими, защото вземането било погасено по
давност, която в случая била кратката тригодишна такава, доколкото се касаело за
повтарящи се задължения. По образуваното ********** от трудовото възнаграждение
на ищцата били удържани суми до 15.07.2014 г. Смята, че давността е изтекла в
периода от 15.07.2014 г. - 15.07.2017 г.
С оглед изложеното, моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено, че ищецът не дължи на ответното дружество сумата от 568.07 лв. -
главница и лихва в размер на 203,34 лева за периода 10.11.2006 г. - 31.10.2021 г., ведно
със законната лихва върху главницата, както и 25 лева - държавна такса и 100 лева -
адвокатско възнаграждение, дължими по изпълнителен лист от 03.01.2012 г., издаден
по ч. гр. д. № 18817/2011 г. по описа на ПдРС, във връзка с които вземания е
образувано ***********************, с район на действие - Окръжен съд - Пловдив,
поради изтекла погасителна давност. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва
исковете по основание и размер.
Твърди, че ищцата има задължения към дружеството за доставка на питейна и
отвеждане на канална вода, за водоснабден имот, находящ се в гр. П., бул. „Д." № **.
За задълженията бил издаден ИЛ въз основа, на който било образувано
**************, като по него били предприети изпълнителни действия, вкл. налагане
на запор върху трудовото възнаграждение на длъжника. На 18.05.2017 г. ***** било
прекратено. С молба от 29.08.2017 г. от ответното дружество било образувано
***************** въз основа на същия ИЛ. По **** били предприети изпълнителни
действия като бил наложен запор на трудовото възнаграждение и запор на банковите
сметки на ищцата. На 12.05.2021 г. било образувано **********. Възразява, че ищцата
не би могла да противопоставя обстоятелства, за които е могла да възрази до
изтичането на законопредвидения срок в заповедното производство и конкретно да
противопоставя изтекла давност в периода от 10.11.2006 г. до 31.10.2011 г. Твърди да
не е налице изтекла погасителна давност в полза на ищеца, тъй като по *******, а след
това и по ************, били предприемани регулярно изпълнителни действия. Счита,
предявените искове за неоснователни. Моли същите да бъдат отхвърлени. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно
и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа
страна следното:
2
Не е спорно по делото, а същото се установява и от приетите по делото
писмени доказателства, че срещу Р. В. В., е издаден изпълнителен лист по реда на чл.
410 ГПК по ч. гр. д. № 18817/2011 г. по описа на ПдРС, ХІV гр. с. Със същия
длъжникът бил осъден да заплати на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД следните
суми: 568,07 лв. – главница, и лихва в размер на 203,34 лева за периода 10.11.2006 г. –
31.10.2011 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 31.10.2011 г. до
окончателното й изплащане, както и държавна такса от 25 лева и адвокатско
възнаграждение в размер на 100 лева. Изпълнителният лист бил издаден на 03.01.2012
г.
От приетите по делото писмени доказателства, се установява, че въз основа на
изпълнителния титул на 10.12.2012 г., е образувано ****************, рег. № ***, с
район на действие Окръжен съд – П.. С молбата за образуване на изпълнителното
производство взискателят е възложил на *** да определя начина на изпълнението,
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. С разпореждане на частния съдебен изпълнител от
02.01.2013 г. е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като
запорното съобщение е връчено на работодателя на 08.01.2013 г. На длъжника е
връчена ПДИ на 08.01.2013 г. Въз основа на наложения запор върху трудовото
възнаграждение на ищцата, по изпълнителното дело са постъпили плащания, като на
взискателя, видно от представените по делото платежни нареждания и отразяването
върху гърба на изпълнителния лист, са преведени следните суми: на 26.04.2013 г. –
сумата от 90 лв.; на 21.05.2013 г. – 30 лв.; на 24.06.2013 г. – 30 лв.; на 09.07.2013 г. – 12
лв.; на 12.09.2013 г. – 60 лв.; на 17.10.2013 г. – 30 лв.; на 13.11.2013 г. – 20,60 лв.; на
10.12.2013 г. – 26,87 лв.; на 13.01.2014 г. – 26,87 лв.; на 14.02.2014 г. – 26,87 лв.; на
24.03.2014 г. – 28,68 лв.; на 07.04.2014 г. – 28,68 лв.; на 19.05.2014 г. – 23,30 лв.; на
05.06.2014 г. – 23,30 лв. и на 15.07.2014 г. – 23 лв. или сума в общ размер на 480,17
лева. С писмо от 10.07.2014 г., работодателят „Епи“ ООД, уведомил *******, че срещу
длъжника има образувани седем изпълнителни дела, като от 01.07.2014 г.,
работодателят започва да извършва плащане по запор върху трудовото възнаграждение
от първото по ред получено запорно съобщение по ******* по описа на СГС. В
писмото е отразено, че **************, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд
– Пловдив, е четвърто по ред. С молба от 30.06.2015 г., взискателят е поискал
извършването на справки за имущественото състояние на длъжника, като е поискано и
извършването на опис и продажба на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.
С молба от 18.05.2017 г. взискателят е поискал образуваното изпълнително
дело да бъде прекратено на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК. С Постановление от
09.05.2017 г., **************, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд –
Пловдив, е прекратено, като наложените запори са вдигнати, а оригиналът на
изпълнителен лист е върнат на взискателя.
3
На 29.08.2017 г., е подадена молба за образуване на ********* по описа на
*********, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, въз основа на
същия изпълнителен титул, а именно изпълнителен лист от 03.01.2012 г. В молбата са
посочени конкретни изпълнителни способи – налагане на възбрана на притежаван от
длъжника недвижим имот, а именно на ¼ ид. ч. от самостоятелен обект в сграда, обект
в сгр. – изба **, предназначение – жилище, площ по ко. 80 кв.м. в сграда *, общ. П., гр.
П., ул. Р. № *, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***; извършване на опис и продажба на движими
вещи в жилището на длъжника по настоящ адрес. По делото са извършени справки за
имущественото състояние на длъжника.
От материалите по изпълнителното дело, се установява, че с Разпореждане от
27.09.2017 г., ***** е разпоредил извършването на справки за имущественото
състояние, като е наложил запор върху трудовото възнаграждение и банковите сметки
на длъжника и е наложил възбрана върху притежаваната от длъжника ¼ ид. ч. от
недвижим имот, която възбрана е вписана в Агенция по вписванията, СВ – Пловдив на
28.09.2017 г. На длъжника е връчена ПДИ на 11.10.2017 г. С отговор на запорно
съобщение от 09.10.2017 г., работодателят на длъжника – „Епи“ ООД, уведомил ****,
че наложеният по ******* запор, е седми по ред при тях. С писмо от 05.10.2017 г.
****** е уведомен, че длъжникът има сметка в ЦКБ АД, която е блокирана до пълния
размер на дължимата сума, посочена в запорното съобщение, а именно 1405,42 лв. Със
заявление от 13.11.2017 г. длъжникът е поискал ******* да вдигне запора на банковата
сметка в ЦКБ АД, тъй като по нея се превеждат само болнични и детски надбавки. С
молба от 14.11.2017 г., взискателят е поискал да се извърши справка относно
произхода на получаваните по банковата сметка на длъжника в ЦКБ АД, суми, като
ако се установи, че постъпващите по сметката суми са несеквестируеми, моли запорът
върху банковата сметка да бъде вдигнат частично, само по отношение на тези суми. С
молбата се иска и продължаване на изпълнителните действия, чрез извършване на опис
на движими вещи, находящи се в дома на длъжника на адрес: гр. П., ул. Р. № *. С
писмо от 21.05.2019 г., ЦКБ АД, уведомило *********, че длъжникът има открита в
банката сметка, по която е наложен запор по ********г. Сметката е блокирана до
пълния размер на дължимата сума, посочена в запорното съобщение, а именно –
1405,42 лв. На 07.05.2019 г., било депозирано искане от длъжника за закриване на
банковата сметка, като към датата на подаване на искането по сметката няма наличен
авоар, като е посочено, че сметката ще бъде закрита в 7-дневен срок от уведомяване на
частния съдебен изпълнител.
С молба от 02.10.2020 г., взискателят е поискал изпълнителното дело да бъде
прекратено, а приложения оригинал на изпълнителен лист, да му бъде върнат. С
Постановление от 05.10.2020 г., ********, прекратил ********. на основание чл. 433,
ал. 1, т. 2 ГПК, като наложените по изпълнителното дело запори са вдигнати.
4
На 12.05.2021 г., е подадена молба за образуване на ************, рег. № ***,
с район на действие Окръжен съд – Пловдив, въз основа на изпълнителен лист от
03.01.2012 г. В молбата са посочени конкретни изпълнителни способи – да се извърши
проверка в БНБ за налични банкови сметки на длъжника и запорирането им; да се
наложи възбрана на притежаван от длъжника недвижим имот, а именно самостоятелен
обект в сграда, предназначение – жилище, площ по ко. 80 кв.м. в сграда*, общ. П., гр.
П., ул. Р. № *, бл. **, вх. *, ет. *, ап. ***, прилежащ обект – изба **; да се наложи запор
върху трудовото възнаграждение на длъжника; извършване на опис и продажба на
движими вещи, находящи се в жилището на длъжника по настоящ адрес. По делото са
извършени справки за имущественото състояние на длъжника.
С Разпореждане от 18.05.2021 г., *******, е наложил: запор върху банковите
сметки на длъжника в УниКредит Булбанк АД, Банка ДСК ЕАД; запор на
получаваното от длъжника трудово възнаграждение при работодателя „Епи“ ООД,
както и възбрана върху следния недвижим имот, собственост на длъжника, а именно: ¼
ид. ч. от самостоятелен обект в сграда, обект в сгр. – изба **, предназначение –
жилище, площ по ко. 80 кв.м. в сграда *, общ. П., гр. П., ул. Р. № *, бл. **, вх. *, ет. *,
ап. *****. Изпратени са запорни съобщения, както и искане за вписване на възбрана,
която е вписана на 19.05.2021 г. в АВ, СВ – Пловдив. На 27.05.2021 г., по
изпълнителното дело, е постъпил отговор на запорно съобщение от „Епи“ ООД, с
което *********** е уведомен, че дружеството е готово да направи запор върху
трудовото възнаграждение на длъжника по **********, като е посочено, че същата
има общо 5 наложени запора. С писмо от 25.05.2021 г., Банка ДСК, уведомила ******,
че длъжникът има открита банкова сметка, върху която е наложен запорът, като върху
вземането на длъжника по посочената сметка няма други претенции. До длъжника е
изпратено и съобщение за образуване на изпълнително дело, връчено на 28.06.2021 г.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира следното:
Съгласно Тълкувателно решение № 3/2011 г. от 18.05.2012 г. на ОСГТК на
ВКС понятието „периодични плащания” по смисъла на чл. 111, б.”в” от Закона за
задълженията и договорите се характеризира с изпълнение на повтарящи се
задължения за предаване на пари или други заместими вещи, имащи единен
правопораждащ факт, чийто падеж настъпва през предварително определени
интервали от време, а размерите на плащанията са изначално определени или
определяеми, без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
В случая се касае именно за периодични платежи, чиято изискуемост е настъпвала през
определен интервал от време с определяем размер на плащанията, поради което
същите се погасяват с изтичане на по-кратката тригодишна давност. Ето защо и с оглед
изложеното, съдът намира, че паричните задължения към водоснабдителните
5
дружества, произтичащи от предоставянето на услуги по водоснабдяване и
канализация, са задължения за периодично плащане по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД,
като същите се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност.
Както се посочи и по-горе, въз основа на издаден изпълнителен лист от
03.01.2012 г. по ч. гр. д. № 18817/2011 г. по описа на ПдРС, ХІV граждански състав, по
молба на ответното дружество от 10.12.2012 г., е било образувано ***********, рег. №
***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, прекратено на 09.05.2017 г., като
впоследствие с молба на ответното дружество от 29.08.2017 г., е образувано
************, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив, прекратено на
05.10.2020 г. По молба на ответника от 12.05.2021 г. било образувано ***********, рег.
№ ***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив.
В ТР № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, е прието, че по смисъла на чл. 116, б. „в“
ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в
рамките на определен изпълнителен способ /независимо от това дали прилагането му е
поискано от взискателя и/или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ/, като такива
действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана,
присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо
плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на
плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на
експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на
разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др. Пак
според същото тълкувателно решение, Постановление № 3 от 18.11.1980 г. на Пленума
на ВС, според което докато изпълнителното производство трае, давността спира да
тече съгласно чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, е изгубило значение. Когато взискателят не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и
изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК /чл. 330, ал. 1, б.
„д” ГПК отм./, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на
която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Това
означава, че по време на изпълнителния процес давността не спира, а само се прекъсва
на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД с предприемане на действия на принудително
изпълнение.
В аспекта на горепосоченото и с оглед установеното от фактическа страна, в
настоящия случай, съдът намира, че след образуване на *********, рег. № ***, с район
6
на действие Окръжен съд – Пловдив, безспорно се установи, че са извършени
изпълнителни действия, водещи до прекъсване на давността, а именно на 02.01.2013 г.
е наложен запор върху трудовото възнаграждение на ищцата . В изпълнение на
наложения запор в периода 26.04.2013 г. – 15.07.2014 г., включително , редовно са
постъпвали суми по изпълнителното дело. Описаните принудителни действия са
напълно валидни и пораждат своите правни последици, свързани с прекъсването на
давността, тъй като не се явяват извършени след прекратено по силата на закона
изпълнение. С писмо от 10.07.2014 г., работодателят „Епи“ ООД, уведомил ********,
че срещу длъжника има образувани седем изпълнителни дела, като от 01.07.2014 г.,
работодателят започва да извършва плащане по запор върху трудовото възнаграждение
от първото по ред получено запорно съобщение по ********** по описа на СГС. От
материалите по настоящото дело, се установи, че след 15.07.2014 г. по ********** не
са постъпвали суми от наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищцата.
На 30.06.2015 г. по изпълнителното дело, постъпила молба за извършване на опис на
движими вещи, като въпреки указанията на *** за внасяне на такса, същите не са
изпълнени от взискателя и до извършване на такъв не се е стигнало. Следва да се
посочи, че тази молба на взискателя, не представлява действие, водещо до прекъсване
на давността, доколкото поисканият опис на движими вещи, не се е състоял, поради
бездействие от страна на взискателя, който не е внесъл определената от **********
такса. Следващата молба е от 18.05.2017 г. с искане за прекратяване на изпълнителното
дело на основание чл. 432, ал. 1, т. 2 ГПК. С оглед изложеното, съдът намира, че
давността за процесното вземане е изтекла на 15.07.2017 г.
Дори и да се приеме, че давностният срок е прекъснат с подаването на молба от
взискателя от 30.06.2015 г., то от приложените по делото доказателства, се установява,
че за последно евентуално валидно изпълнително действие следва да се приеме
молбата от ВиК от 14.11.2017 г. за извършване на опис на движими вещи, подадена по
**************, рег. № ***, с район на действие Окръжен съд – Пловдив. С ТР №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, т. 10, се прие, че нова погасителна давност
за вземанията започва да тече от датата, на която е поискано или предприето
последното валидно изпълнително действие. Ако за такова се приеме молбата от
14.11.2017 г. /подадена по *********./, до образуване на ******* /12.05.2021 г./ и
съответно предприетите по същото изпълнителни действия, като запор върху
банковите сметки и трудовото възнаграждение, както и налагането на възбрана, върху
притежавана от длъжника идеална част от недвижим имот, 3-годишната давност е
изтекла /задължението е за периодични платежи – чл. 111, б. „в“ ЗЗД и ТР № 3 от
18.05.2012 г. на ВКС, ОСГК/ най-късно на 14.11.2020 г. /само с оглед пълнота на
изложението, следва да се посочи, че молбите на взискателя, съответно от 18.05.2017
г., подадена по *************. и от 02.10.2020 г., подадена по **********. за
прекратяване на изпълнителните производства, не са годно изпълнително основание,
7
водещо до прекъсване на давността/. С оглед изложеното, съдът намира предявения
иск за доказан по основание.
Относно размера, въз основа на изложеното, съдът счита, че предявеният иск е
частично основателен, тъй като по делото се установява с категоричност, че от
наложения запор върху трудовото възнаграждение на ищцата, с Разпореждане на ***
от 02.01.2013 г. по *******. са били извършвани плащания на суми, с оглед погасяване
на вземанията по изпълнителния лист. От приложените по изпълнителното дело
документи, както и от извършените върху гърба на изпълнителния лист, отбелязвания,
се установява, че са извършени плащания в размер на общо 529 лева, в периода
26.04.2013 г. – 15.07.2014 г. Плащанията, погасяват част от процесните вземания. Те са
извършени преди изтичане на давността и следва да бъдат съобразени от съда. От
посочената сума, в полза на ответника, т.е. за погасяване на сумите по изпълнителния
лист, са отнесени общо 480,17 лева, като останалите 48,83 лева са за погасяване на
разноски към ******, които към момента на плащането са били дължими и не следва
да се вземат предвид. След приспадане на сумата от 480,17 лева от присъденото с
изпълнителния лист, при съобразяване с нормата на чл. 76 ЗЗД, съдът намира, че са
погасени, чрез плащане следните суми: 100 лв. – адвокатско възнаграждение; 25 лв. –
държавна такса; 203,34 лв. – лихва за периода 10.11.2006 г. – 31.10.2011 г. и 151,83 лв.
– част от главницата. Поради изложеното, съдът намира, че исковата претенция се
явява неоснователна до сумата от 416,24 лв.
Предвид изложеното, предявеният иск следва да бъде уважен, като се признае за
установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата
от 416,24 лева – главница, като за разликата до пълния предявен размер от 568,07 лева
– главница, както и за сумите от: 203,34 лева – лихва за периода 10.11.2006 г. –
31.10.2011 г., 25 лв. – държавна такса и 100 лева – адвокатско възнаграждение,
претенцията следва да се отхвърли, тъй като тези суми са погасени чрез плащане преди
изтичане на давността и не може да се приемат за недължими.
Искът ще бъде уважен и в частта, касаеща недължимостта и на законната лихва
върху главницата, считано от 31.10.2011 г. до окончателното й изплащане. Касае се за
акцесорно вземане, чиято дължимост е обективирана в изпълнителния титул, като
последица от присъждането на главницата, освен това вземането е посочено в
изпълнителния лист и ищецът има интерес да установи и неговата недължимост.
С оглед гореизложеното, предявеният иск следва да бъде уважен отчасти, като се
установи недължимостта предвид изтеклата давност на вземанията за част от
главницата, които са доказани като неплатени в процеса в посочения по-горе размер,
ведно със законната лихва, а за разликата до пълните предявени размери, както и за
разноските, предвид плащането им, искът следва да бъде отхвърлен.
По отговорността за разноски:
8
С оглед изхода на спора при настоящото му разглеждане, разноски се дължат на
двете страни, по съразмерност, на осн. чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.
Ищецът е направил искане, представил е списък по чл. 80 ГПК и доказателства за
плащане на: 50 лева – ДТ и 360 лева – адвокатско възнаграждение, съгласно договор за
правна защита и съдействие. По съразмерност се дължат 190,38 лева.
Ответникът също е направил искане и е представил списък по чл. 80 ГПК, като
претендира юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева. По съразмерност се
дължат 53,57 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че Р. В. В., ЕГН
**********, с адрес: гр. П., ул. „Р.“ № *, ет. *, ап. *, НЕ ДЪЛЖИ на „Водоснабдяване
и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, сумата от общо 416,24 лева /четиристотин и
шестнадесет лева и двадесет и четири стотинки/ – представляваща част от
претендираната главница, ведно със законната лихва върху главницата от 31.10.2011
г. до окончателното погасяване, поради изтекла погасителна давност, като
ОТХВЪРЛЯ иска, поради извършено плащане преди изтичане на погасителната
давност, за разликата над сумата от 416,24 лева – главница до пълния предявен размер
от 568,07 лв., лихва в размер на 203,34 лв. за периода 10.11.2006 г. – 31.10.2011 г., 25
лв. – държавна такса и 100 лв. – адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден
изпълнителен лист от 03.01.2012 г. от ПдРС, ХІV гр. с. по ч. гр. д. № 18817/2011 г.,
предвид влязла в сила заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК № 12629/01.11.2011 г.,
въз основа на който е образувано **********, рег. № ***, с район на действие
Окръжен съд – Пловдив.
ОСЪЖДА „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250 ДА
ЗАПЛАТИ на Р. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Р.“ № *, ет. *, ап. *,
СУМАТА от общо 190,38 лева /сто и деветдесет лева и тридесет и осем стотинки/ –
разноски по делото по съразмерност.
ОСЪЖДА Р. В. В., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „Р.“ № *, ет. *, ап. * ДА
ЗАПЛАТИ на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление: гр. Пловдив, бул. „Шести септември“ № 250, СУМАТА от
общо 53,57 лева /петдесет и три лева и петдесет и седем стотинки/ – разноски по
делото по съразмерност.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в двуседмичен
9
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _____________________
10