№ 51257
гр. София, 17.12.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20241110124011 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.140, ал. 1 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначение по реда
на чл.47, ал.6 ГПК особен представител на ответника.
Съдът намира за неоснователни обективираните в писмения отговор възражения за
нередовност на исковата молба. Това е така, тъй като разпоредбата на чл.127 ГПК не изисква
посочения в исковата молба адрес на ответника да е регистриран като постоянен и/или
настоящ такъв. По отношение оспорването на представителната власт на пълномощника на
ищеца следва да се има предвид, че пълномощникът се легитимира като такъв с
представянето на писмено пълномощно отговарящо на изискванията на чл.33 ГПК.
Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на него съдът извършва
проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за
обема на същата. Тази проверка обаче е ограничена само до установяващото се от
съдържанието на пълномощното като съдът не може да извършва проверка дали
удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено.
Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което е насочено
към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления и/или
факти които са от значение за съществуването на спорното право и за основателността на
предявения иск. Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само
представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея. Затова
пълномощното нито обвързва, нито вреди на другата страна в производството.
Съществуването на упълномощителната сделка е от значение за отношенията между
упълномощителя и пълномощника, но не и за спорните отношения между далата
пълномощното страна и насрещната такава. Затова пълномощното не се преценява от съда
при постановяване на решението му по съществото на спора. Поради това за насрещната
страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на
упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на
1
положения от упълномощителя подпис. Интерес от отпадането на обвързващата сила на
извършени от пълномощник без представителна власт действия има само лицето, за което се
счита за обвързано от тях.
Към исковата молба са представени документи, които са допустими, относими и
необходими за изясняване на спора от фактическа страна, поради което следва да се приемат
като писмени доказателства.
В исковата молба ищецът е направил искане за конституиране на „***” АД като трето
лице – помагач на негова страна, което следва да бъде уважено, доколкото се излагат
твърдения за наличие на интерес от обвързването на посоченото дружество с мотивите на
съдебното решение по настоящото дело предвид възможността при неблагоприятно за
ищеца решение същият да предяви регресни права срещу горепосоченото дружество.
С оглед предходното, следва да бъде задължено „***” АД да представи посочените в
исковата молба заверени преписи от документи, касаещи отчитането и разпределението на
топлинната енергия в процесния имот през исковия период.
С исковата молба ищецът е поискал допускането на съдебно-техническа и съдебно-
счетоводна експертизи по посочени от него задачи, но с оглед обективираното в писмения
отговор становище, че предявените искове се оспорват единствено по размер, съдът намира,
че допускането на експертизи не е необходимо.
На основание чл.155 ГПК на страните следва да бъде съобщено, че не подлежи на
доказване служебно известен на съда факт - че Общите условия за продажба на топлинна
енергия за битови нужди от „***“ ЕАД на клиентите в град ***, са одобрени с решение №
ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл.150, ал.1 ЗЕ и са публикувани във в.“Монитор“,
като са поместени и на интернет страницата на дружеството.
Повод за образуване на настоящото производство е оспорената заповед по чл.410
ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 58847/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав, поради което
заповедното производство следва да бъде приложено към настоящето дело за послужване.
Налице са предпоставките за насрочване на делото в открито съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл.140, ал.3 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТХВЪРЛЯ обективираното в писмения отговор възражение за нередовност на
исковата молба.
КОНСТИТУИРА на основание чл.219, ал.1 ГПК „***” АД, ЕИК *********, като трето
лице – помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК „***” АД в 1-седмичен срок от получаване
на съобщението с настоящото определение да представи намиращите се у него документи,
касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот с абонатен
№ 81250 през исковия период, включително документите за главен отчет на уредите за
дялово разпределение, документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните
сметки на представител на етажната собственост, протоколи за неосигурен достъп на
2
служител на дружеството за отчет на измервателните уреди, документи относно
сертификацията на уредите за дялово разпределение.
ПРИЕМА представените с исковата молба и писмените отговори от ответниците
документи по описи, обективирани в същите, като писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА производството по ч.гр.д.№ 58847/2023 г. по описа на СРС, 43-ти състав
към настоящото дело за послужване.
СЪОБЩАВА на страните на основание чл.155 ГПК, че не подлежи на доказване
служебно известен на съда факт - че Общите условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „***“ ЕАД на клиентите в град ***, са одобрени с решение № ОУ-
1/27.06.2016 г. на КЕВР на основание чл.150, ал.1 ЗЕ и са публикувани във в.“Монитор“,
като са поместени и на интернет страницата на дружеството.
ОТХВЪРЛЯ доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебно-техническа
и съдебно-счетоводна експертизи.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 25.02.2025 г. от 09:30 часа, за която дата и
час да бъдат уведомени страните, включително третото лице-помагач, като им се изпрати и
препис от настоящото определение, а на ищеца и препис от писмения отговор от особения
представител на ответника.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТОДОКЛАД по делото, както следва:
Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от „***” ЕАД
срещу Л. Т. Р. за установяване съществуването на вземане, за което е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 58847/2023 г. по описа на
СРС, 43-ти състав.
В исковата молба ищецът твърди, че подал заявление за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение срещу длъжника – настоящ ответник, по което била
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за суми за главница и
лихви за топлинна енергия и дялово разпределение. Тъй като заповедта била връчена при
условията на чл.47, ал.5 ГПК, но ищеца били дадени указания за предявяване на
установителен иск.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответникът, в качеството на собственик
на процесния недвижим имот, е клиент на ТЕ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ, съгласно който
всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна собственост
/СЕС/, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти на ТЕ и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1,
т.2 ЗЕ на отоплителните тели в имотите си и да заплащат цена за ТЕ. Излага се още, че
съгласно чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното
предприятие се осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на
топлинна енергия от „***“ АД на клиенти за битови нужди в гр.***. Поддържа, че през
процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от „***” ЕАД на клиенти за битови нужди в гр.***, одобрени с решение
на ДКЕВР от 2016 г. Твърди се още, че съгласно ОУ на дружеството купувачите са длъжни
да заплащат дължими суми по ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок след
3
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на
чл.139б ЗЕ, собствениците на СЕС, в която се намира и имота на ответника, са сключили
договор за извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с „***” АД.
Сочи, че съгласно чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия се начисляват от ищцовото
дружество по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период се изготвят
изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение, на база отчетено
реално потребление. Твърди се, че за имота на ответника са издадени изравнителни сметки
за начислена топлинна енергия през процесния период, които не са заплатени. По
изложените в исковата молба доводи и съображения, ищецът моли съда да постанови
решение, с което да признае за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество
сумите, както следва: сумата от 2 150,97 лева, представляваща главница за доставена от
дружеството, но незаплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г.,
ведно със законната лихва, считано от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от
411,93 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницита за топлинна енергия, за
периода от 15.08.2021 г. до 10.10.2023 г., сумата от 26,28 лева, представляваща главница за
извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.07.2021 г. до 30.04.2022 г., ведно
със законната лихва, считано от 26.10.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 5,59
лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за
периода от 15.11.2020 г. до 10.10.2023 г. Претендира и сторените в заповедното и исковото
производство разноски.
В срока по чл.131 ГПК по делото е постъпил писмен отговор от назначения особен
представител на ответника, в който освен становище за нередовност на исковата молба се
излагат и доводи за неоснователност на предявените искове. Последните се оспорват по
основание с доводи, че са частично погасени по давност, както за главница, така и за лихва.
Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ и с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск по чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ е
да докаже при условията на пълно и главно доказване правопораждащите факти, от които
черпи изгодни за себе си последици, a именно:
че процесният имот е бил топлофициран в процесния период и че се е намирал в
сграда в режим на етажна собственост, присъединена към топлопреносната мрежа;
- че ответникът има качеството на клиент на енергия за битови нужди;
- че през процесния период между ищеца и ответника е съществувало облигационно
отношение, по силата на което ищецът е доставил топлинна енергия до процесния недвижим
имот за съответния период;
- начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответника за отопление на
процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо водоснабдяване;
- потребената топлоенергия в определеното количество и стойностите й през исковия
период.
При доказване наличието на дълг в тежест на ответника е да докаже плащане.
4
УКАЗВА, на основание чл.146, ал.2 ГПК, на ищеца, че не сочи доказателства изпадане
на ответника в забава.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да изложат
становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и да предприемат
съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в изпълнение на
предоставената им възможност не направят доказателствени искания, те губят възможността
да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е било връчено съобщение, са длъжни да
уведомят съда за новия си адрес, като при неизпълнение на това задължение всички
съобщения ще бъдат приложени към делото и ще се смятат за редовно връчени.
ПРИКАНВА страните към спогодба, с която ще спестят време е разходи.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5