№ 299
гр. София, 06.01.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в закрито заседание на
шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ П. ЛАЛОВСКА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ П. ЛАЛОВСКА Гражданско дело
№ 20211110169905 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на ЗД „ Бул Инс“ АД, с която е
предявен иск с правно основание чл. 500 КЗ против СТ. КР. СТ. с постоянен и настоящ
адрес: гр. Перник, ул. „Вардар“ № 38, вх. Б, ет. 1, ап. 31, установени и от служебно
изготвена справка по реда на Наредба № 14/18.11.2009г.
Съобразно разпоредбата на чл.113 ГПК / изм. – ДВ, бр.65 от 2018 г., в сила от
07.08.2018 г./ искове на и срещу потребители се предявяват пред съда, в чийто район се
намира настоящият адрес на потребителя, а при липса на настоящ адрес – по
постоянния.
В случая предявеният иск притежава белезите на иск на потребител по смисъла
на чл.113 ГПК, доколкото ответникът е лице, което се ползва от застрахователното
покритие по сключения договор за застраховка „Гражданска отговорност“, съответно
регресното право на ищеца произтича от сключения договор и по-специално от
твърдяното наличие на законовите предпоставки, при които застрахователят по
застраховка „Гражданска отговорност“ има правото да претендира от застрахования
платеното застрахователно обезщетение. В този смисъл е и практиката на ВКС,
обективирана в Определение № 408/24.06.2014 г. по ч.т.д № 1206/2014 г., II т.о., според
което понятието „потребител“ следва да се разглежда в широк смисъл, поради което
изборната местна подсъдност по чл.113 ГПК е приложима към исковете на физически
лица - потребители на застрахователни услуги по Кодекса на застраховането, на
електрическа енергия по Закона за енергетиката, на платежни услуги по Закона за
платежните услуги и системи и др. Така изрично и Определение № 179/14.03.2013 г. по
ч.т.д. № 1360/2013 г. на ВКС, II т.о., Определение № 95 от 05.02.2010 г. по ч.т.д. №
70/2010 г. на ВКС, II т.о. и др.
В случая без значение е обстоятелството, че се касае за регресна претенция по
чл. 500 КЗ. Доколкото регресната претенция е свързана с твърдяното наличие на
застрахователно правоотношение между ищеца и ответника, а последният при
1
сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ е придобил
качеството на „ползвател на застрахователни услуги“, същото не може впоследствие да
отпадне само защото претенцията е за регресно вземане по чл. 500 КЗ. Основанието на
това вземане е именно наличието на застрахователно правоотношение, като
упражняването на регресното право произтича от наличието на застрахователен
договор, по силата на който е изплатено застрахователното обезщетение на третото
увредено лице, т.е. застрахователят не изпълнява чуждо задължение, а собственото си
такова, поето по силата на застрахователния договор.
Предвид изложеното, не са налице обстоятелства, обуславящи подсъдност на
спора пред Софийския районен съд – аргумент от чл.113 ГПК, за предпоставките на
която съдът следи служебно, доколкото съгласно чл.119, ал. 3 ГПК (нова – ДВ, бр.65
от 2018 г., в сила от 07.08.2018 г.) възражение за неподсъдност на делото по чл. 108, ал.
2, чл. 113 и чл. 115, ал. 2 може да се прави от ответника най-късно в срока за отговор
на исковата молба и да се повдига служебно от съда до приключване на първото по
делото заседание.
Ето защо, производството пред Софийския районен съд следва да бъде
прекратено и делото да се изпрати по подсъдност на местнокомпетентния съд по
настоящ адрес на ответника, а именно Районен съд – Перник.
По изложените мотиви, на основание чл.118, ал.1 вр. чл.119, ал.3 ГПК,
Софийски районен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело 69905/2021г. по описа на
СРС, 70-и състав.
Изпраща делото по подсъдност на Районен съд – гр. Перник.
Определението подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред
Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2