Р Е Ш
Е Н И Е № 52
гр. Сливница, 18.10.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД- гр. СЛИВНИЦА, III-ти състав, в публично заседание на единадесети април през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: НЕВЕНА ВЕЛИКОВА
при
секретаря Паулина Велкова, като
разгледа докладваното от съдията а.н.х.д.
№ 737 по описа за 2018 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 59 и следващите ЗАНН.
Образувано
е по жалба на П.Д.Б., ЕГН **********, с адрес ***, подадена чрез процесуалния
му представител адв. Л.А. от *** срещу наказателно постановление № 454/2018 от
08.11.2018 г., издадено от Н.Б.Б.- заместник-началник на Митница Столична, с
което на жалбоподателя на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 126, ал. 1, вр. чл. 4,
т. 17, чл. 124, ал. 1, чл. 128, ал. 2 ЗАДС е наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 2000,00 лева, за това, че на 25.04.2018 г., около 11.00
часа, в гр. С., на ул. „К.Р.Д.“ № **, като държи акцизни стоки, общо 43,200 л.
Етилов алкохол, както следва:
-
1
бр. пластмасова бутилка с вместимост от 1 л., съдържаща 0,200 л. етилов
алкохол- 40 об. % при 20℃;
-
4
бр. пластмасови бутилки с вместимост от 5 л., съдържащи общо 20 л. етилов
алкохол- 40 об. % при 20℃;
-
2
бр. пластмасови бутилки с вместимост от 5 л., съдържащи общо 8 л. етилов
алкохол- 40 об. % при 20℃;
-
1
бр. пластмасова бутилка с вместимост от 10 л., съдържаща 6 л. етилов алкохол-
40 об. % при 20℃;
-
1
бр. пластмасова бутилка с вместимост от 6 л., съдържаща 5 л. етилов алкохол- 40
об. % при 20℃;
-
1
бр. пластмасова бутилка с вместимост от 5 л., съдържаща 2 л. етилов алкохол- 40
об. % при 20℃;
-
1
бр. пластмасова бутилка с вместимост от 2 л., съдържаща 2 л. етилов алкохол- 40
об. % при 20℃,
без
данъчен документ по ЗАДС или фактура, или митническа декларация, или друг
документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза,
виновно осъществи състава на чл. 126, ал. 1 ЗАДС, като нарушението е извършено
повторно по смисъла на чл. 4, т. 17 ЗАДС, тъй като жалбоподателят има и други
нарушения на разпоредбите на ЗАДС, санкционирани с НП 3 613/2017 от 13.12.2017
г. (за извършване на същото по вид нарушение на чл. 126 ЗАДС), влязло в законна
сила на 12.01.2018 г. със същото наказателно постановление на основание чл.
124, ал. 1 ЗАДС предметът на нарушението- 43,200 л. етилов алкохол, е отнет в
полза на държавата.
В
жалбата са подробно въведени твърдения за материална и процесуална
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление, доколкото
жалбоподателят не е материалнолегитимиран да отговоря за нарушение на разпоредбата
на чл. 126 ЗАДС, тъй като не е регистриран или лицензиран по ЗАДС, респ. за
него не съществува задължение да съставя, поради което не може и да притежава
документи, удостоверяващи начисляването и плащането на акциза. С оглед на
горното, счита, че НП противоречи на материалния закон. Наред с това се твърди,
че неправилно е измерено и алкохолното съдържание на иззетия алкохол, което
всъщност било поне два пъти по-ниско от посоченото в акта. Прави се искане
съдът да отмени изцяло наказателното постановление.
В проведеното публично съдебно заседание
жалбоподателят, редовно призован не се явява, като се представлява от адв. Л.А.,
която поддържа жалбата на основанията, посочени в нея. В допълнение поддържа,
че при съставяне на АУАН не са присъствали като свидетели, установилите самото
нарушение, а други лица, без да са изложени съображения защо не са присъствали
като свидетели установилите нарушението, въпреки изричните изисквания на ЗАНН.
Наред с това се поддържа, че нарушението не доказано по безспорен и категоричен
начин, тъй като са допуснати съществени нарушения на изискванията на Наредба №
3/18.04.2006 г. за вземането на проби и методите за анализ за целите на
контрола върху акцизните стоки и по- конкретно, драстично са били нарушени
разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и чл. 10 ал. 1 от Наредбата.
Въззиваемата
страна- ТД на АМ Югозападна (правоприемник на Митница Столична), се
представлява от юрисконсулт П.З., който оспорва жалбата, като представя писмени
бележки, в които подробно е аргументирал съображенията си за законосъобразното
протичане на административнонаказателното производство.
Съдът, като обсъди доводите на
жалбоподателя и събраните по делото доказателства, намери за установено
следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок
по чл. 59, ал. 2 ЗАНН (наказателното постановление е било връчено на
жалбоподателя на
14.11.2018 г., а жалбата е подадена в деловодството на РС- гр. Сливница на
20.11.2018 г.), от процесуално
легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити, обуславящи нейната
редовност.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
На 25.04.2018 г., около 11:00 ч., в гр. С., на ул. „К.Р.Д.“
№ ** (погрешно посочено в цялата административнонаказателна преписка като ул. „К.Р.Д.“
№ **), свидетелите А.Л.Г.-***, А.Г.П.-***, и Х.Н.К.-***, извършили проверка на
търговски обект - магазин за хранителни стоки, стопанисван от „Ц.****“ ЕООД,
ЕИК *********, представлявано от законния си представител- управителя и
едноличен собственик на капитала П.Д.Б.. При
проверката присъствала и М.Л.С.- мл. полицейски инспектор в РУ- Сливница.
Свидетелите се легитимирали на жалбоподателя П.Д.Б., който ги допуснал до
вътрешността на магазина, където на
търговския щанд била намерена пластмасова бутилка с вместимост 1 литър,
съдържаща около 0,200 мл течност с мирис на спирт.
Зад стопанисвания от жалбоподателя търговски обект се
намирал двор, в който били изградени две къщи, стопанисвани от двамата синове
на жалбоподателя и още една сграда на груб строеж. Жалбоподателят стопанисвал
магазина и постройката към него, наподобяваща барбекю.
Жалбоподателят подписал декларация, че дава съгласие да
бъде извършена полицейска проверка от служителите на РУ- Сливница при ОДМВР
София в собствения му имот за наличие на акцизни стоки без бандерол.
Свидетелите не проверили двете къщи, тъй като в едната е имало малки деца, а в
другата е нямало никой, но извършили проверка на магазина, грубия строеж, както
и на помещението, находящо се под стълбите на една от къщите, обитавана от един
от двамата синове на жалбоподателя, където е липсвала врата. В грубия строеж
свидетелите установили наличието на десет броя туби от минерална вода,
съдържащи различно количество течност с мирис на алкохол.
Установените туби били предадени на свидетеля Г. от
жалбоподателя посредством протокол за доброволно предаване от 25.04.2018 г., в
който обектите били описани по следния начин: 1 бр,, пластмасово шише с червена
капачка, с вместимост от 1 л., с течност в него около 0,200 л., с изразен мирис
на спирт; 4 бр. пластмасови бутилки със зелени капачки, пълни с течност с изразен
мирис на спирт, с вместимост всяка по около 5 л., 1 бр. пластмасова туба със
зелена капачка, с вместимост от около 5 л., с течност с изразен мирис на спирт,
с количество в нея от около 4 л., 1 бр. пластмасова туба със синя на цвят
капачка, с течност в нея с изразен мирис на спирт с около 4 л. в нея, с
вместимост от около 5 л., 1 бр. туба, пластмасова, със синя на цвят капачка, с
етикет „Трапезна вода за всеки ден- Клисура“, с вместимост от 10 л., с течност
в нея с изразен мирис на спирт, с количество около 6 л., 1 бр. пластмасово шише
с вместимост от 6 л., със синя на цвят капачка, с надпис на бутилката „DEVIN изворна вода“, с течност с
изразен мирис на спирт, с количество течност около 5 л., 1 бр. бутилка със
зелена капачка с вместимост от около 5 л., с течност в нея с изразен мирис на
спирт с количество от около 2 л. и 1 бр. пластмасова бутилка със синя на цвят
капачка с надпис „PRISUN“, пълна с течност с изразен мирис на спирт с вместимост
2 л. В протокола жалбоподателят записал, че описаните обекти ракия са направени
от него и са за лична употреба.
С приемо-предавателен протокол от 18.05.2018 г. свидетелят
Г. предал на митнически инспектор К.К.тубите, съдържащи течността с мирис на
алкохол, описани по идентичен на протокола за доброволно предаване от
25.04.2018 г. начин, или общо около 43,200 л. К.К.на свой ред предал на МОЛ Р.И.А.-
главен експерт в АМ Митница Столична в Склад Суходол, 43,2 л. алкохол В този
протокол, в който е посочено точно количество на предадения „алкохол“ (макар и
към момента на предаването му да е било установено, че представлява алкохол),
не се съдържат данни за извършено измерване на конкретното количество предадена
течност, каквото няма данни да е било е сторено в хода на цялото административнонаказателно
производство.
На 18.05.2018 г., макар и преписката да не е била все още
изпратена на АМ, респ, да са липсва данни за нарушителя, комисия в състав К.К.-
митнически инспектор отдел „МРР“ и А.Ф.- старши митнически инспектор в отдел
„МРР“, извършили измерване с цел установяване на алкохолен градус на
жълтеникава безцветна течност с мирис на етилов алкохол, както следва:
-
1
бр. пластмасова бутилка с вместимост от 1 л., съдържаща 0,200 л. етилов
алкохол- 40 об. % при 20℃;
-
4
бр. пластмасови бутилки с вместимост от 5 л., съдържащи общо 20 л. етилов
алкохол- 40 об. % при 20℃;
-
2
бр. пластмасови бутилки с вместимост от 5 л., съдържащи общо 8 л. етилов
алкохол- 40 об. % при 20℃;
-
1
бр. пластмасова бутилка с вместимост от 10 л., съдържаща 6 л. етилов алкохол-
40 об. % при 20℃;
-
1
бр. пластмасова бутилка с вместимост от 6 л., съдържаща 5 л. етилов алкохол- 40
об. % при 20℃;
-
1
бр. пластмасова бутилка с вместимост от 5 л., съдържаща 2 л. етилов алкохол- 40
об. % при 20℃;
-
1 бр. пластмасова
бутилка с вместимост от 2 л., съдържаща 2 л. етилов алкохол- 40 об. % при
20℃.
В протокола за измерването било
отразено, че същият е извършен със служебен денситометър модел DMA-35 N Anton
Raar, сериен номер
80490425, собственост на АМ, като лицата извършили измерването се подписали в
долния десен ъгъл на протокола.
За използваният от служителите АМ
денситометър от Изпитвателен център „Сейболт-България“ към „Сейболт България“
ЕООД е издаден Сертификат за калибриране № 304СБ/14-04-2016 г.
С писмо вх. № 32-152361/29.05.2018 г. по описа на Митница
Столична била получена преписка на РУ - Сливница, peг. № 344р-3259/2018 г., за предприемане на действия по
компетентност.
С писмо рег. № 32-156202 от 01.06.2018 г. по описа на
Митница Столична, получено от жалбоподателя Б. на 05.06.2018 г., видно от
приложеното по делото известие за доставяне, жалбоподателят бил уведомен, че
следва в седемдневен срок от получаването му да се яви в Митница Столична за
снемане на обяснения и съставяне на АУАН на основание чл. 5, ал. 1 и чл. 16,
ал. 1, т. 3, 4 и 5 ЗМ.
В указания срок- на 07.06.2018 г., жалбоподателят се явил
лично в Митница Столична, като свидетелката П.Г.К.- на длъжност главен митнически инспектор в ТМУ
Столична, в присъствието на свидетелите при съставяне АУАН- Г.И.Т. и Л.Д.Х.,
съставила на жалбоподателя АУАН № 260/07.06.2018 г., за това, че на 25.04.2018 г., около 11.00 часа, в гр. С., на ул. „К.Р.Д.“ № **, П.Д.Б., като е държал акцизни стоки – в случая
11 бутилки с различна вместимост, съдържащи общо 43,200 л. течност с обемно
съдържание на алкохол 40 об. % при 20℃, както следва:
-
1
бр. пластмасова бутилка с вместимост от 1 л., съдържаща 0,200 л. етилов
алкохол- 40 об. % при 20℃;
-
4
бр. пластмасови бутилки с вместимост от 5 л., съдържащи общо 20 л. етилов
алкохол- 40 об. % при 20℃;
-
2
бр. пластмасови бутилки с вместимост от 5 л., съдържащи общо 8 л. етилов
алкохол- 40 об. % при 20℃;
-
1
бр. пластмасова бутилка с вместимост от 10 л., съдържаща 6 л. етилов алкохол-
40 об. % при 20℃;
-
1
бр. пластмасова бутилка с вместимост от 6 л., съдържаща 5 л. етилов алкохол- 40
об. % при 20℃;
-
1
бр. пластмасова бутилка с вместимост от 5 л., съдържаща 2 л. етилов алкохол- 40
об. % при 20℃;
-
1
бр. пластмасова бутилка с вместимост от 2 л., съдържаща 2 л. етилов алкохол- 40
об. % при 20℃,
без данъчен документ по ЗАДС или фактура,
или митническа декларация, или друг документ, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза, виновно осъществи състава на чл. 126, ал. 1 ЗАДС. Актът бил подписан от актосъставителя,
свидетелите и нарушителя, като последният отразил, че ще подаде възражение в
тридневния срок.
По преписката постъпило и
възражение вх. № 32-165324 от 11.06.2018 г., с което жалбоподателят заявил, че
количеството алкохол, намерено в дома му, е за лични нужди- за организиране на
кръщене на внучката му, а също така и че само 10 л. от алкохола е бил 40
̊, а останало количество е било патока, която е възнамерявал да превари.
Със служебна бележка рег. №
32-3060820 от 23.10.2018 г. било изискано определяне на дължимия към 25.04.2018
г. акциз за стоките, предмет на нарушението по АУАН № 260/07.06.2018 г., като
във връзка с това била издадена Служебна бележка от началника отдел „Акцизна
дейност“ рег. № 32-318515 от 12.11.2018 г., видно от която длъжностното лице е
приело, че съгласно чл. 31, ал. 1, т. 5 ЗАДС акцизната ставка за етилов алкохол
е 1100 лв. за 1 хектолитър чист алкохол, с оглед което при условие, че стоките,
предмет на нарушението, отговарят на определението за етилов алкохол по чл. 9 ЗАДС, общият дължим акциз към 25.04.2018 г. е в размер на 190,08 лв.
Въз основа на така съставения
АУАН, при идентичност на фактическата обстановка и след като приела, че
деянието е извършено повторно, Н.Б.Б.-
заместник-началник на Митница Столична, издала срещу жалбоподателя наказателно постановление № 454/2018 от 08.11.2018 г., с което на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл. 126, ал.
1, вр. чл. 4, т. 17, чл. 124, ал. 1, чл. 128, ал. 2 ЗАДС наложила на жалбоподателя административно наказание „глоба“ в размер
на 2000,00 лева,
като на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС отнела в полза на държавата предмета на
нарушението.
Наказателното постановление било
връчено на жалбоподателя на 14.11.2018 г.
Изложената фактическа обстановка
се установява от съвкупния анализ на събраните в хода на делото доказателства и
доказателствени средства, а именно: писмените доказателства- Заповед №
ЗАМ-555/32-127892 от 11.05.2017 г., писмо рег. № 32-325172 от 09.11.2018 г. по
описа на Митница Столична, ведно с известие за доставяне, служебна бележка рег. № 32-3060820 от
23.10.2018 г., служебна бележка рег. № 32-318515 от 12.11.2018 г., възражение
вх. № 32-165324 от 11.06.2018 г., АУАН № 260/07.06.2018 г., писмо рег. № 32-156202 от 01.06.2018 г. по описа на
Митница Столична, ведно с известие за доставяне, писмо вх. №
32-152361/29.05.2018 г. по описа на Митница Столична, ведно с приложените към
нея докладна записка рег. № 344р-3259 от 25.04.2018 г. на РУ- Сливница, протокол
за доброволно предаване от 25.04.2018 г., декларация от 25.04.2018 г. и сведение
от 25.04.2018 г., Протокол от 18.05.2018 г. за установяване на алкохолен
градус, приемо-предавателен протокол от 18.05.2018 г., приемо-предавателен
протокол рег. № 18ССР00036 от 18.05.2018 г., Заповед № 863 от 02.03.2018 г. на
директора на АМ за П.Г.К.,
длъжностна характеристика за П.Г.К., Заповед № 4292 от 06.07.2018 г. на директора на АМ за преназначаване на Н.Б.Б., писмо вх. № 522/18.02.2019 г. по описа на РС- гр. Сливница, Сертификат за
калибриране № 304СБ/14-04-2016 г. и извлечение от електронния регистър на АМ за
задължения към митническата администрация за П.Д.Б., както и от гласните
доказателствени средства- показанията на свидетелите П.Г.К., Г.И.Т., Л.Д.Х., А.Л.Г., А.Г.П. и Х.Н.К..
Съдът кредитира изцяло приложените по
делото писмени доказателства, приобщени от съда на основание чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 283 НПК, тъй като
същите са пряко относими към предмета на доказване по делото.
Съдът даде вяра и на показанията
на шестимата разпитани в хода на съдебното следствие свидетели, доколкото
същите са непротиворечиви и установяват обстоятелствата, от значение за
предмета на делото, като от същите се установява времето и авторството на
извършеното деяние.
При така установеното от
фактическа страна, съдът достигна до следните изводи от правна страна:
Административнонаказателното производство е
строго формален процес, засягащ в голяма степен правата и интересите на
физическите и юридически лица. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху
издадените от административните органи наказателни постановления е за
законосъобразност. От тази гледна точка, съдът не е обвързан нито от
твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в АУАН или
наказателното постановление, а е длъжен служебно да издири обективната истина и
приложимия по делото закон, като в този смисъл на контрол подлежи и самият
АУАН.
Съгласно разпоредбата на чл.
126, ал. 1, т. 1 (в редакцията до ДВ бр. 97/2017 г.) ЗАДС: „На лице, което държи, предлага, продава или превозва
акцизни стоки без данъчен документ по този закон или фактура, или митническа декларация, или придружителен
административен документ/електронен административен документ или документ на
хартиен носител, когато компютърната система не работи, или друг документ,
удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се налага
глоба в двойния размер на дължимия акциз, но не по-малко от 1000 лв., а при повторно
нарушение – не по-малко от 2000 лв. – за физическите лица“. Съгласно чл. 126 ЗАДС лице,
което произвежда, държи, предлага, продава или превозва акцизни стоки без
данъчен документ по този закон или
фактура, или митническа декларация, или придружителен административен
документ/електронен административен документ или документ на хартиен носител,
когато компютърната система не работи, или друг документ, удостоверяващ
плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, се наказва. Субект на
нарушението по чл. 126 ЗАДС може
да бъде всяко лице, което произвежда, държи, предлага, продава или превозва
акцизни стоки, без за тях да е налице документ, удостоверяващ плащането,
начисляването или обезпечаването на акциза, като в този смисъл възражението на процесуалния
представител на жалбоподателя се явява неоснователно. Законодателят не е ограничил субектите на това
административно нарушение, посредством посочване в състава му на допълнителни
признаци. От обективна страна изискването на закона относно фактическата
обстановка на нарушението, се свежда до установяване на фактическа власт, което
представлява държане на стоката, предмет на нарушението, без съответен
документ. За да е налице изпълнителното деяние е достатъчно от обективна страна
деецът да е осъществил фактическата власт чрез държане на акцизни стоки без
съответен документ. Държането, като форма на изпълнителното деяние, има
универсално значение при всички състави от Особената част на НК, в които същата
е инкриминирана, така е и когато се касае само за административнонаказателната
отговорност съгласно ЗАДС. Това са случаите, когато деецът е разположил
предмета на престъплението/нарушението на определено място и упражнява
фактическа власт върху него. Когато нарушението е квалифицирано с оглед на обективната страна като
извършено „повторно“, обстоятелствата, касаещи повторността, следва да се
съдържат както в АУАН, така и в НП, доколкото те са част от обективната страна
на състава на нарушението, а не служат само за определяне размера на
наказанието, каквато практика се явява незаконосъобразна.
В случая, жалбоподателят е санкционирана за повторно осъществено нарушение
по чл. 126 ЗАДС, легалната дефиниция на което е дадена с
разпоредбата на чл. 4, т. 17 ЗАДС, гласяща: „Повторно
е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на
наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид
нарушение.“. Повторността, както беше изложено, е обективен признак на конкретното
административно нарушение и се определя от наличието на допълнителни фактически
обстоятелства, извън основния състав на същото, а именно - наличие на
предходно, в едногодишен срок, санкциониране по административен ред за същото
нарушение. В настоящия случай такива конкретни обективни признаци от фактическа
страна на деянието на жалбоподателката са посочени едва в атакуваното
наказателно постановление. Недопустимо е обаче с последното да се ангажира
административнонаказателната отговорност за нарушение, за каквото акт за
установяване на административно нарушение не е съставян. Видно от процесния
АУАН, който е сложил
рамките на доказване в процесното административнонаказателно производство, в неговото съдържание липсва
изложение на фактическите обстоятелства, като обективен признак на нарушението,
относими към посочената правна квалификация на нарушението, като „повторно“, макар и АУАН да е съставен след установяване на
нарушението, към който момент контролните органи са разполагали с данните за
преходно наложените на жалбоподателя наказания по ЗАДС. Същевременно обаче, осъществяването
на повторно нарушение по чл. 126 ЗАДС е
вменено на жалбоподателя едва с атакуваното наказателно постановление и срещу
такова обвинение, той не се е защитавал в хода на производството по
установяване на нарушението, което е недопустимо и представлява съществено нарушение на
процесуалните правила, което е ограничило правото на защита на жалбоподателя, а
същевременно води и до материална незаконосъобразност на атакуваното
наказателно постановление.
Наред с това
настоящата съдебна инстанция намира, че са налице и допълнителни основания за
отмяна на атакуваното наказателно постановление, доколкото нарушението
по чл. 126 ЗАДС не
е установено по категоричен и безспорен начин.
Неоснователно се явява
възражението, касаещо нарушеното по чл. 40 ЗАНН. Действително при съставяне
на АУАН е допуснато нарушение, доколкото същият е бил съставен в присъствието
на двама свидетели, възприели факти единствено във връзка със самото му съставяне,
а не в присъствието на свидетели очевидци, респ. свидетели на установяване на
нарушението, каквито безспорно по делото са налице, но това не се е отразило на
правото на защита на санкционираното лице, доколкото данните за тези свидетели
се съдържат в административнонаказателната преписка и съдът, в изпълнение на
вмененото му задължение да установи обективната истина, е разпитал свидетелите
полицейски служители, които са присъствали при установяване на нарушението.
Законодателната идея при съставяне на акта да бъдат посочени свидетели, които
имат пряко наблюдение върху извършеното нарушение (очевидци на нарушението), е
че те са възприели в най-пълен обем фактите, свързани с предмета на доказване.
Когато такива не са установени, АУАН следва да бъде съставен в присъствието на
свидетели при установяване на нарушението, и едва в случай че и такива липсват-
в присъствието на свидетели при самото му съставяне. Целта е да бъдат категорично
установени обстоятелствата, обуславящи ангажирането на административнонаказателната
отговорност на санкционираното лице. В случай че АУАН е бил съставен в
присъствието само на свидетели при самото му съставяне, а е имало и свидетели
очевидци, и такива, при установяване на нарушението, за които обаче липсват
данни, по които да бъдат идентифицирани, би се стигнало до процесуално
нарушение, което би ограничило правото на защита на санкционираното лице и
което от своя страна влече недоказаността на твърдяното административно
нарушение. В настоящия случай обаче съдът е проявил активност и е разпитал
всички свидетели, показанията на които биха могли да допринесат за изясняване
на обстоятелствата, от значение за изхода на делото и за които свидетели е
имало достатъчно данни да бъдат идентифицирани, с оглед което настоящата
съдебна инстанция счита, че това нарушение не се явява съществено, доколкото не
е ограничило правото на защита на санкционираното лице.
Основателно
е обаче възражението за допуснати множество нарушения на Наредба № 3/18.04.2006 г. за вземането на
проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки, като наред с това съдът
констатира и допълнителни основания за недоказаност на твърдяното нарушение.
В материалите по полицейската преписка няма данни за
документиране, с пълно описание, на иззетата, респ. доброволно предадена от
жалбодателя акцизна стока, като е нправено само относително определяне на количеството иззета
течност. Този пропуск не е бил саниран от органите на АМ, на които преписката е
била изпратена по компетентност, като в издадените от АМ документи вече отпада
понятието „около“, касаещо количеството течност и използвано в протокола за
доброволно предаване от 25.04.2018 г, и в приемо-предавателния протокол от
18.05.2018 г. В този смисъл съдът намира,
че по делото остава неясно как контролният и административнонаказващият орган са стиганли до извода относно количеството на течността, предмет на
нарушението, което количество е от значение както за преценката относно размера
на наказанието, така и относно преценката по реда на чл. 28 ЗАНН. Нещо повече,
задължението за контролните органи да установят количеството на контролираните
акцизни стоки е нормативно закрепено в чл. 103, ал. 1 ЗАДС, като неизпълнението
му води до недоказаност на нарушението от обективна страна.
Наред с това е допуснато съществено нарушение на
изискванията на Наредба
№ 3 от 18.04.2006 г. за
вземането на проби и методите за анализ за целите на контрола върху акцизните
стоки, която именно
е приложима в конкретния случай, доколкото се касае до упражняване на контрол
по отношение на акцизни стоки, изискванията към които е да бъдат взети проби за
изследване, а не да бъдат изследвани посредством технически средства, каквото е
сторено по делото. Нещо повече, съгласно чл. 6, ал. 1 от Наредбата взимането на проби се извършва в присъствие на
проверяваното лице или на негов представител. Допустимите изключения са
посочени в чл. 6, ал. 3 и 4 от Наредбата, които в случая не са налице (липсват подобни данни, а и проверката посредством денситометър е била
извършена преди постъпване на преписката в АМ). Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредбата, при вземане на
проби от акцизни стоки се формират следните крайни проби: 1. две лабораторни
проби за изследване в митническите лаборатории; 2. една контролна проба за
съхранение в съответното митническо учреждение; 3. една проба за проверяваното
лице, а съгласно ал. 2 когато в протокола по чл. 12, ал. 1 проверяваното лице е
изразило нежелание да му бъде предоставена крайна проба, пробата по ал. 1, т. 3
не се формира.
По делото няма данни за спазване
не само на изискванията на чл. 6 от Наредбата, предвиждащ задължението за
контролните органи да вземат пробите в присъствието на нарушителя, но и въобще
за вземане на проби съгласно цитираната наредба, за което е следвало да бъде
съставен протокол за вземането на пробата съгласно чл. 12, ал. 1 от Наредбата.
Използването на денситометър като
средство за установяване концентрацията на алкохол в определена течност е
допустимо само в хода на проверка, а в случай че се установи, че се касае до
алкохол, необходимо е да бъде спазен редът по Наредба № 3/18.04.2006 г. за вземането на проби и
методите за анализ за целите на контрола върху акцизните стоки. Задължението за взимане на проби съгласно разпоредбата
на чл. 10 от цитираната Наредба е императивно и неизпълнението му съставлява
съществено процесуално нарушение, ограничаващо правото на защита на
санкционираното лице, защото то няма как да знае със сигурност, че пробите са
били взети именно от неговата задържана стока. Това не е било сторено от контролните органи,
които са се позовали на протокола за изпитването с денситометъра, а също и от
административнонаказващия орган, което от своя страна е довело до недоказаност
на нарушението от обективна страна, доколкото редът за вземането извършването
на контрола е разписан в чл. 107 ЗАДС, и издадената във връзка с него наредба
на министъра на финансите.
От изложеното се достига до извода, че не
може да се гарантира, че иззетата проба не е манипулирана, поради което само на
това основание оспореното наказателно постановление е незаконосъобразно и
следва да бъде отменено.
Накрая, само за пълнота следва
да се отбележи, че не бе доказано и твърдяното изпълнително деяние по чл. 126 ЗАДС -
държане без съответните документи, удостоверяващи плащането, начисляването или
обезпечаването на акциза, на акцизни стоки на склад или в търговско помещение.
Не бе установено по безспорен начин, че помещението, където са открити платмасовите бутилки, е
собственост на жалбоподателя и че само той в лично качество е упражнявал
фактическата власт върху тях. Обстоятелството, че в протокола
за доброволно предаване жалбоподателят е записал, че обектите с ракия са направени
от него и са за лична употреба, не изключва задължението на административнонаказващия
орган да провери това обстоятелство и при необходимост да събере и допълнителни
доказателства за установяване на нарушението от обективна страна, каквито биха
могли да бъдат както разпити на допълнителни свидетели от показанията на които
да се установи, че именно жалбоподателят упражнява фактическата власт върху
грубия строеж, така и документи за собственост.
При
допуснатите съществени нарушения в административнонаказателното производство,
нарушението не може да се установи по несъмнен начин съгласно чл. 53, ал. 2 ЗАНН, а в
тежест именно на наказващия орган е да докаже по категоричен начин, че
наказаното лице е извършило нарушението.
По изложените съображения и на
основание чл. 63, ал. 1, предл. 3-то и чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 334, т. 2 и чл. 336 НПК, Районен съд- гр. Сливница
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
изцяло наказателно постановление № 454/2018 от
08.11.2018 г., издадено от Н.Б.Б.- заместник-началник на Митница Столична, с което на П.Д.Б., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 53 ЗАНН, вр. чл.
126, ал. 1, вр. чл. 4, т. 17, чл. 124, ал. 1, чл. 128, ал. 2 ЗАДС е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 2000,00 лева за нарушение по чл.
126, ал. 1, вр. чл. 4, т. 17 ЗАДС и на основание чл. 124, ал. 1 ЗАДС са отнети
в полза на държавата 11 пластмасови бутилки с различна вместимост, съдържащи
общо 43,200 л. течност с обемно съдържание на алкохол 40 об. % при 20℃.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София област на основанията, предвидени в НПК и по реда
на Глава дванадесета АПК в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните!
РАЙОНЕН СЪДИЯ: