РЕШЕНИЕ
№ 713/23.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ПАЗАРДЖИК, ХІІ състав в открито заседание на двадесет и пети
октомври през две хиляди двадесет и третата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ГЕОРГИ
ЧЛЕНОВЕ
:
ЕВА ПЕЛОВА
МАРИЯ ХУБЧЕВА
при секретаря ДЕСИСЛАВА АНГЕЛОВА и
участието на прокурора ТИХОМИР ГЕРГОВ, като разгледа докладваното от съдия Петров
к.н.а. дело № 764 по описа на съда за 2023, год., за да се произнесе взе
предвид следното:
І. За
характера на производството, жалбите и становищата на страните:
1.
Производството е по реда на Глава Дванадесета от Административно процесуалния
кодекс във връзка с чл. 63, ал. 1, изр. второ от ЗАНН.
2. Образувано е по жалба на А.И.С., ЕГН **********,***, с посочен съдебен
адрес ***, срещу Решение № 52 от
26.06.2023г., постановено по а.н. дело №
20225210200391 по описа на Районен съд
Велинград за 2022г., с което е потвърдено Наказателно постановление №
22-0367-001270 от 07.11.2022 г. на Началник група в Районно управление
Велинград към ОД на МВР Пазарджик, с което на А.И.С., за нарушение и на
основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 Закона за движението по пътищата, са наложени
административни наказания глоба в размер на 2 000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за срок от 24 месеца, като на основание Наредба № I з-2539 на МВР
се отнемат 12 точки.
Възражения се субсумират в извода, че атакуваният съдебен акт е постановен
в противоречие с материалния закон при допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 348,
т. 1, т. 2 и т. 3 от НПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН.
3. Според жалбоподателя, първоинстанционния съд е приел за истинни само
и единствено показанията на полицейските служители като не е кредитирал
останалите свидетелски показания, писмени доказателства и е отказал да назначи
съдебно почеркова експертиза.
Поддържа се, че жалбоподателя не е присъствал при съставяне на акта за
установяване на административно нарушение, както и че талона за медицинско
изследване не отговаря на нормативните изисквания за неговото съставяне.
Сочи се, че след като С. е бил задържан в 10:30 часа, не е възможно
свободно да се придвижи до здравното заведение за кръвна проба, нито пък е
възможно в 10:40 часа да му е бил връчван талона за медицинско изследване,
който той е отказал да го получи. При това положение се счита, че документа е
антидатиран, включително с оглед факто, че акта за установяване на
административно нарушение е бил съставен в 11:25 часа. Възразява се още, че
талона за медицинско изследване е бил съставен и предявен на жалбоподателя преди
съставяне на акта за установяване на административно нарушение, което се счета
за нарушение на процесуалните правила. Отрича се, акта и талона да са били
връчвани на жалбоподателя.
Иска се отмяна на постановеното съдебно решение, като се отмени процесното
наказателно постановление, респективно делото да се върне на първоинстанционния
съд за ново разглеждане от друг състав. Иска се да бъдат присъдени сторените
разноски по производството.
4. Ответния по касационната жалба Началник група в Районно управление
Велинград към Областна дирекция на МВР Пазарджик не взема становище по
касационната жалба.
5. Участвалият по делото прокурор, представител на Окръжна прокуратура Пазарджик
дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, поради което
първоинстанционното решение, следва да бъде оставено в сила.
ІІ. За допустимостта :
6. Касационната жалба е подадена в предвидения за това преклузивен
процесуален срок и при наличието на правен интерес. При това положение същата
се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите :
7. Районен съд Пазарджик е бил
сезиран с жалба, предявена от Андонов, срещу Наказателно постановление №
22-0367-001270 от 07.11.2022 г. на Началник група в РУ Велинград към ОДМВР
Пазарджик, с което на С., за нарушение и на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП, са наложени глоба от 2 000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за
срок от 24 месеца, като на основание Наредба № I з-2539 на МВР се отнемат 12
точки. Същото е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение серия GA № 586885 от 21.07.2022 г., съставен
от Митко Емилов Пещерски, на длъжност мл. автоконтрольор в РУ Велинград към
ОДМВР, Пазарджик. Обективираните в акта констатации се свеждат до следното:
На 21.07.2022 г. в 11:02 часа, във Велинград, ул. Никола Вапцаров до хотел
„Свети Спас“ в посока на движение „Клептуза“,
С. управлява лек автомобил „Рено
Меган Сценик“ с рег. № РА2042КР, собственост на Салих Ахмед
Пехливан, като при извършена полицейска проверка, водача е отказал тест за
наркотични вещества или техни аналози с „Дрегер Drug Test 5000“ ARME-G072 и е
отказал талон за изследване №125816.
Прието е, че Салих не изпълнява материалното правило за поведение,
предвидено в чл. 174 ал. 3 от ЗДвП, а именно – като водач на моторно превозно
средство, отказва да му бъде извършена проверка с тест за установяване
употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.
Върху акта е положен параф за „Нарушител“ и дата 21.07.2022 г.
Изготвен и Талон за изследване №125816 в който е отбелязано, че началото
на проверката е било в 10:25 часа, като талона е бил връчен на С. в 10:40 на
21.07.2022 г. в условията на отказ да бъде получен, удостоверен с подписа на
свидетеля Георги Александров Малчев. В талона е отбелязано, че С. е отказал да бъде извършена проверка с „Дрегер
Drug Test 5000“ ARME-G072, както и че е отказал извършването на медицинско и
химическо изследване. На нарушителя е определен срок от 45 минути в който да се
яви във филиала за спешна медицинска помощ Велинград.
8. Описаните в АУАН факти, обстоятелства и правна квалификация на деянията
са изцяло възприети и възпроизведени от административно наказващия орган в
издаденото от него наказателно постановление, с което на основание на чл. 174,
ал. 3, пред. второ от ЗДвП са наложени административни наказания глоба в размер
на 2000,00 лева и лишаване от право да управлява моторно превозно средство за
срок от 24 месеца.
9. В хода на първоинстанционното съдебното производство, като
доказателства са били приобщени :
Заповед № 312з-1237 от 14.06.2022 г. на директора на ОДМВР, Пазарджик,
относно упълномощаването на служители от дирекцията с правата да издават
заповеди за прилагане на принудителни административни мерки по ЗДвП;
- Справка за нарушител/водач А.И.С., от която е видно, че свидетелство за
управление на МПС, категория „В“ му е било издадено на 28.02.2006 г., като от
този момент насетне, спрямо него са
издадени 18 наказателни постановления, 20 електронни фиша; постановени са три
принудителни административни мерки и една присъда от Районен съд Велинград, за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК, тоест за управляване на
моторно превозно средство след употреба на наркотични вещества или техни
аналози, установена по надлежния ред;
- Заповед № 8121з – 1632 от 02.12.2021г. на Министъра на вътрешните
работи с която са определени органите по осъществяване на контролна дейност по
ЗДвП, като на основание чл. 186 и чл. 189, ал. 1 и ал. 12 от Закона за
движението по пътищата са определени полицейските органи, на които са
предоставени правомощия да издават наказателни постановления за нарушения на
Закона за движението по пътищата, като в т. 3.9 от същата са посочени
началниците групи в РУ ;
- Заповед на инспектор Ангел Иванов Бойкинов от 21.07.2022 г. за
задържане на А.И.С. за срок от 24 часа, въз основа на установено, съхранявано
от същия наркотично вещество с общо тегло от 1,26 грама, което при направения
полеви тест реагира на веществото амфетамин. Проверката е извършена в гр.
Велинград на ул. Никола Вапцаров № 97 ;
- Декларация и Протокол за обиск на С. при задържането му на 21.07.2022
г. в 10:30 часа.
10. В хода на първоинстанционното производство, като свидетел е бил
разпитан служителя, който е съставил акта за установяване на административно
нарушение. Пещерски е заявил, че при процесната проверка, жалбоподателя е
отказа да бъде извършен тест за употреба на наркотици и да получи талон за
медицинско изследване.
Разпитан е бил свидетеля Георги Александров Малчев, който е заявил, че С.
е отказал да бъде тестван за употреба на наркотици и че той е подписал талона
за изследване, като свидетел на отказа същия да бъде получен от С..
Разпитан е бил свидетеля Ангел Иванов Бойкинов, който е заявил, че С. е
отказал да бъде тестван за употреба на наркотици, като в същия е имало кутия от
цигари в която е открит амфетамин. Твърди, че е присъствал при съставяне на
акта за установяване на административно нарушение. Сочи, че проверката за
притежание на наркотични вещества е последваща проверката за употреба на
такива.
Разпитан е бил и свидетеля Реджеп Джемиле Фере, който е преразказал
твърденията на С., след напущането на ареста, където е бил задържан.
В съдебно заседание, С. е отрекъл да е подписвал акта за установяване на
административно нарушение.
В съдебно заседание е оставено без уважение искането на жалбоподателя за
назначаване на съдебно – почеркова експертиза.
По делото е било прието Решение № 289 от 11.05.2023 г., постановено по
адм. дело № 949 по описа на Административен съд Пазарджик за 2022 г., с което е
отменена Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
22-0367-000123 от 22.07.2022 г. на Началник група към ОД на МВР гр. Пазарджик, Районно
управление Велинград
11. За да постанови обжалвания в настоящото производство резултат,
районния съд е приел, че А.И.С. е управлявал процесното моторно превозно средство, като при
извършена проверка на 21.07.022 г. е отказал да се подложи на тест за употреба
на наркотични вещества с техническо средство „Дрегер Drug Test 5000“ ARME-0072.
Счетено е, че тези факти се установяват от данните съдържащи се в показанията
на служителите Пещерски и Малчев от Районно управление Велинград, които са
непротиворечиви, последователни, логични и взаимно допълващи се в тази част. Според
решаващия съд, свидетелите по еднозначен начин са възпроизвели релевантните
факти от предмета на доказване относно време и място на извършване на
проверката на водача, действията на проверяващите, съставените документи,
отказа на С. да се подложи на проверка с тест и да получи талон за медицинско
изследване, които обстоятелства са възприели лично и непосредствено. Прието е,
че обясненията на С. са в противоречие с данните, съдържащи се в приобщените по
делото доказателства.
Според първоинстанционния съд, вписването в издадения Талон за изследване
№ 125816, че проверката на водача е започнала в 10:25 часа и е приключила в
10:40, вписването в представената по делото Заповед за задържане на лице
№367зз-127 от 21.07.2022г., че С. е задържан в 10:30 часа и вписването в акта
за установяване на нарушението, че водачът е отказал проба в 11:02 часа, също
не водят до друг извод. Само поради обстоятелството, че началният час на
времето за задържане се вмества във времето, в което е посочено, че извършената
проверка за управление на МПС след употреба на наркотични вещества не прави
достоверна тезата на жалбоподателя, че е било обективно невъзможно да му бъде
извършена такава проверка, тъй като вече е бил задържан. Пояснено в тази насока
е, че вписването на начален час в заповедта за задържане сочи единствено
моментът, от който правото на свободно придвижване на лицето е ограничено, като
този момент не винаги съвпада с фактическото задържане на лицето в арестните
помещения.
Съдът е формирал окончателните си изводи, че акта и наказателното
постановление са издадени от снабдените с правомощията за това органи, като в
хода на административно наказателното производството не са допуснати съществени
процесуални нарушения, съставляващи самостоятелни основания за отмяна на
обжалвания акт. Налице е описание по идентичен начин в АУАН и в обжалваното
наказателно постановление на обективните обстоятелства от състава на
нарушението, в степен позволяваща на жалбоподателя да разбере в какво е обвинен
и да организира защитата си.
Несъмнено е установено наличието на отказ на С. да бъде извършена
проверка за употреба на наркотични вещества с „Дрегер DRUG Test 5000“
ARME-0070. На нарушителя е осигурена и алтернативната възможност
да се подложи на медицинско изследване за което му е издаден талон съгласно
приложение № 1 към чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., от която С. не
се е възползвал, като е отказал да го подпише и получи. Според решаващия съд, при
това положение за служителите на РУ Велинград не е възникнало задължение да го
съпроводят до медицинското заведение за даване на кръвна проба.
Конкретни съображения са изложени относно невъзможността, случая да бъде
квалифициран като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН.
ІV. За правото :
12. Според чл. 174, ал. 3 от ЗДвП,
водач на моторно превозно средство, трамвай или самоходна машина, който откаже
да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата
на алкохол в кръвта и/или с тест за установяване употребата на наркотични
вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за изследване с
доказателствен анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични
проби за химическо лабораторно изследване за установяване на концентрацията на
алкохол в кръвта му, и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва
с лишаване от право да управлява моторно превозно средство, трамвай или
самоходна машина за срок от две години и глоба 2000 лв.
Съобразно чл. 43, ал. 1 от ЗАНН, актът
се подписва от съставителя и поне от един от свидетелите, посочени в него, и се
предявява на нарушителя да се запознае със съдържанието му и го подпише със
задължение да уведоми наказващия орган, когато промени адреса си.
Правилото на чл. 43, ал. 5 от ЗАНН пък
изисква, при подписване на акта на нарушителя да се връчи препис от него срещу
разписка, а в акта да се отбележи датата на неговото подписване. При връчване
на препис от акта нарушителят се уведомява писмено за правото му в 14-дневен
срок да отправи предложение до наказващия орган за сключване на споразумение за
приключване на административно наказателното производство.
13. Съобразно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от
Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол
в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, при
извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или
употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно
да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по
пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на
очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или
застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Неизпълнението на
задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се
приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.
Съобразно чл. 3, ал. 2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г., при съставянето на акт за
установяване на административно нарушение за установена с техническо средство
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и при попълване на протокол
за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози контролният
орган попълва и талон за изследване по образец съгласно приложение № 1.
Според чл. 6, ал. 9 от Наредба № 1 от
19.07.2017 г., отказът на лицето да попълни, подпише или да получи талона за
изследване се установява с подписа на един свидетел.
14. В рамките на тази материално и
административно наказателно правна уредба, по отношение на възраженията,
възведени в първоинстанционното производство, които всъщност са и възражения,
поддържани пред касационната инстанция, районният съд е изложил подробни и
задълбочени мотиви. Фактите по делото са обсъдени по отделно и в тяхната
съвкупност. Съобразени са в пълнота всички представени по делото доказателства.
Въз основа на правилно установените
факти, са направени обосновани изводи относно приложението както на
материалния, така и административно наказателния и на процесуалния закони.
Както фактическите констатации, така
и правните изводи, формирани от първостепенния съд, се споделят напълно от
настоящата инстанция при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Това прави излишно
тяхното повтаряне.
15. Относно поддържаните в
касационната жалба възражения, е необходимо да се посочи, че действително, в Решение
№ 289 от 11.05.2023 г., постановено по адм. дело № 949 по описа на
Административен съд Пазарджик за 2022 г. е отбелязано следното „… В
разглеждания случай не се установи по делото нарушителят да е положил подпис в
съставения от мл. автоконтрольор Митко Пещерски Акт за установяване на
административно нарушение Серия GA № 586885 от 21.07.2022 г. В съответните
полета на същия, предвидени за полагане на подпис от нарушителя, удостоверяващ
че се е запознал със съдържанието на акта и за
получаване на препис от същия, има поставени подписи, чието авторство не е
възможно да се установи. Тези обстоятелства се установяват от приетата по
делото съдебно-почеркова експертиза, а именно, че двата изследвани подписа,
които са обекти – в АУАН в подпис за „нарушител“ и подпис за „получил препис“,
са положени от едно и също лице, но не съответстват на сравнителните подписи,
предоставени от жалбоподателя. Вещото лице е посочило, че процентно не може да
се определи вероятността, но е повече от 50%, за да се приеме, че вероятно
подписите не са положени от жалбоподателя. В тази връзка, заключението е
логично, обективно и компетентно изготвено, в съответствие с представените по
делото доказателства и като неоспорено от ответната страна, съдът го кредитира
изцяло….“.
16. Тези констатации и съждения на
административния съд в същността си са верни. С оглед конкретиката на процесния
казус обаче, трябва да се съобрази следното :
В обсъждания Акт Серия GA № 586885 от
21.07.2022 г., за „Нарушител“ и в разписката за връчване на преси от същия на С.
е положен параф, а не подпис.
В действащото право, относно
понятието подпис е налице една-единствена дефиниция, съдържаща се в §1, т.82 от
ДР на НАРЕДБА № 69 от 16.05.2006 г. за изискванията за добрата производствена
практика при производство на ветеринарномедицински продукти и активни
субстанции (Загл.
доп. - ДВ, бр. 6 от 2010 г.), според която – “Подписан (подпис) е писменото
удостоверяване на лицето, което е извършило определено действие или преглед.
Това удостоверяване може да бъде под формата на инициали, пълно ръкописно
изписан подпис, персонален печат или автентичен и обезопасен електронен подпис.
Съответно, според дефиницията,
възведена в чл. 3, т. 10 от Регламент (ЕС) № 910/2014. на Европейския парламент
и на Съвета от 23 юли 2014 година относно електронната идентификация и
удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за
отмяна на Директива 1999/93/ЕО, във връзка с чл.13, ал.1 от Закона за
електронния документ и електронния подпис – „електронен подпис“ означава данни
в електронна форма, които се добавят към други данни в електронна форма или са
логически свързани с тях, и които титулярят на електронния подпис използва, за
да се подписва.
Тези два текста са достатъчни, за да
се направи извод (който е несъмнено споделян в юридическата практика), че
функцията на подписа е да удостовери авторството на волеизявлението на
конкретно физическо лице, съдържащо се в един документ, независимо дали той е
частен или официален.
На следващо място, с оглед цитираните
два нормативни текста и съобразно трайно сложилата се практика, подписът
представлява саморъчно, стилизирано изписване на името на лицето или на
съответна част от него, така че да е възможно неговото индивидуализиране. При
това само положение, подписът може да осъществи своята функция, а именно да
удостовери, че съответното волеизявление обективирано в един документ е именно
на лицето, което го е подписало.
Парафът, при който липсват каквито и
да е буквени елементи, очевидно не може да индивидуализира лицето, което го е
положило и съответно, не може да удостовери, че то именно е направило
волеизявлението, което е обективирано в документа. Това е и логичния и неизбежен
резултат от назначената по адм. дело № 949 по описа на Административен съд
Пазарджик за 2022 г. съдебно почеркова експертиза. В този смисъл, районния съд
правилно е отказал да допусне извършването на такава по н. а. дело №
20225210200391 по описа на Районен съд
Велинград за 2022г., доколкото резултатът от същата би бил идентичен с този
посочен в решението на административния съд – „…има поставени подписи, чието
авторство не е възможно да се установи…“.
Това би било достатъчно за да се
приеме, че не може да се формира несъмнен извод, че процесния акт за
установяване на административно нарушение е връчен на жалбоподателя и че нему е
предоставен препис от същия. В случая обаче, акта за установяване на
административно нарушение, в качеството му на официален документ е съставен по
предвидения в закона ред от снабден с правомощията за това административен
орган. Извършените от него и пред него действия са удостоверени от присъствалия
свидетел. Както съставителя на акта, така и присъствалия свидетел да заявили
безпротиворечиви и подробни показания като свидетели в първоинстанционното
производство. При липсата на каквито и да е данни за нещо различно, това налага
да се приеме, че акта за установяване на административно нарушение е съставен,
връчен и препис от него е предоставен на С., така както това е отразено в
официалния свидетелстващ документ.
17. При това положение, няма причина
да не се приеме, че действително, на 21.07.2022 г., С.,
като водач на моторно превозно средство е отказал да бъде извършен тест за
наркотични вещества или техни аналози с „Дрегер Drug Test 5000“ ARME-G072,
съставен е бил процесния акт за установяване на административно нарушение,
който е бил връчен на нарушителя и препис от същият е му е бил предоставен
лично.
Обстоятелството, че в талона за
медицинско изследване е отбелязано, че е връчен в 10:40 на 21.07.2022 г., а в акта, съответно
11:02 часа, както и че заповедта за задържане на С. е съставена в 10:30 часа на
същата дата, по никакъв начин не променят възприетите вече изводи.
Несъмнено е също така, че е бил
съставен талон за медицинско изследване, който С. е отказал да получи и е
отказал да бъде подложен на медицинско изследване за установяване употребата на
наркотични вещества или техни аналози, като това е удостоверено с
волеизявлението на присъствалия свидетел.
18. На следващо място, с оглед
цитираният текст на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, очевидно съставомерното деяние в
случая се състои не в нещо друго, а в отказа на водача да изпълни
разпореждане на контролния орган да бъде извършена проверка с техническо
средство или в неизпълнение на предписанието на контролния орган за медицинско
изследване. Казано с други думи, не невъзможността да се установи
употребата на алкохол или други упойващи вещества от водача, като последица от
едновременния му отказ да се извърши, както проверка с техническо средство,
така и медицинско изследване е основание за прилагане на административно
наказателна отговорност, а конкретния отказ да се изпълни
задължително разпореждане на контролния орган или дадено от него задължително
предписание.
Нарежданията на определените от
Министъра на вътрешните работи органи по контрол, относно изпълнението на ЗДвП,
дадени в изпълнение на правомощията им установени в чл. 165 от ЗДвП са
задължителни за техните адресати. В този смисъл, правилото на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП е специална разпоредба относно неизпълнение на нареждане на орган по
контрол на движението, при която изпълнителното деяние има за предмет конкретно
- отказ да се извърши проверка за употреба на алкохол, наркотици или друго
упойващо вещество с техническо средство или отказ да се изпълни предписание за
медицинско изследване. Ето защо, който и да е от двата отказа – било да се
извърши проверка с техническо средство, било да се изпълни предписание за
медицинско изследване ще е съставомерен по смисъла на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
В случая, няма съмнение и спор, че С.,
като водач на моторно превозно средство е отказал да бъде извършен тест за
наркотични вещества или техни аналози с „Дрегер Drug Test 5000“ ARME-G072. Това
е достатъчно по отношение на него да бъде осъществена съответната на деянието
административно наказателна отговорност. В случая е несъмнено и че С. е отказал
да бъде извършено и медицинско изследване за употреба на наркотици. Това
изрично е удостоверено в съставения талон за медицинско изследване. По делото
липсват каквито и да е данни, че в кой да е момент в хода на проверката
предприета на 21.07.2022 г., С. е поискал да бъде извършено медицинско
изследване относно употребата на наркотици и контролните органи не са осигурили
възможност това да бъде сторено. В този смисъл, от факта, че Заповед за
задържане на А.И.С. за срок от 24 часа е била издадена на 21.07.2022 г. в 10:30
часа; талона за медицинско изследване в 10:40 часа; а акта за установяване на
административно нарушение в 11:02 часа, не следва извод, че осъществяването на
правно установената възможност за С. да даде съответната проба и да бъде
извършено медицинско или химическо лабораторно изследване за употребата на
наркотици е било препятствано или ограничено и при желание на същия, не му е
била осигурена възможност да стори това.
В този смисъл, съображенията изложени
от първоинстанционния съд са правилни и съответни на фактите по делото и на
закона. Решението е съответно на материалния закон и е постановено, без да са
допуснати нарушения на процесуалните правила.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №
52 от 26.06.2023г., постановено по а.н.
дело № 20225210200391 по описа на
Районен съд Велинград за 2022г.
Решението е окончателно и не подлежи
на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.