Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 23.11.2022г.

 

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, І-1 състав, в публичното заседание на единадесети октомври през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:

 

                                                                             СЪДИЯ: Екатерина Стоева

 

при секретаря Весела Станчева разгледа гр.д. № 147 по описа за 2021г. на съда и за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Предмет на производството е предявен от Е.Л.В. против З. „Б.И.“ АД *** осъдителен иск за сумата 200 000лв. с правно основание чл.432 КЗ, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 18.01.2020г. до изплащането. 

Твърденията са за настъпило на 17.09.2019г. в гр.София пътно-транспортно произшествие, при което В.Р.К., като водач на л.а. Пежо с ДК № СВ ***КС, в нарушение на правилата за движение, блъснал пешеходката С.Л.Г., вследствие на което починала. Ищцата е сестра на починалата, която твърди да е претърпяла неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, обезщетяването на които претендира от ответника, като застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ на виновния водач.

Ответникът оспорва иска по основание и размер. Твърди, че причина за настъпване на произшествието е изцяло поведението на пострадалата, която пресичала пътното платно на необозначено за това място в нарушение на чл.113 ЗДв.П. Оспорва ищцата да е от кръга на лицата материално легитимирани да получат обезщетение, като в тази посока навежда, че не попада в изключенията по ТР № 1/21.06.2018г. по тълк.д.№ 1/2016г. ОСГТК на ВКС. Претендираното обезщетение счита за прекомерно и несъответно на действително претърпените неимуществени вреди.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и прецени доказателствата, намира следното:

Не е предмет на спор към деня на произшествието ответникът да е обвързан от договор за задължителна за автомобилистите застраховка „Гражданска отговорност” за л.а. Пежо с ДК № СВ ***КС, с който за срока на действие се задължил да покрие в границите на уговорената застрахователна сума отговорността на водача В.Р.К. за причинените на трети лица имуществени и неимуществени вреди.

Не се спори и относно настъпилото на 17.09.2019г. в гр.София пътно-транспортно произшествие, при което л.а.Пежо с ДК № СВ ***КС, управляван от В.К., блъснал пешеходката С.Л.Г..

С влязла в сила присъда № 260051/25.11.2020г. по НОХД № 4119/2020г. по описа на СГС, водачът В.К. е признат за виновен в това, че на посочените дата и място, при управление на л.а. Пежо нарушил правилата за движение-чл. 21, ал.1 ЗДв.П като управлявал автомобила с превишена скорост, реализирал ПТП с намиращата се на пътното платно пешеходка Снежана Георгиева и по непредпазливост причинил смъртта й, съставляващо престъпление по чл. 343, ал.3, пр.5, б.”б” вр. ал. 1, б „в“ вр. чл.342, ал.1, пр.3 НК с наложено наказание по НК.

На основание чл.300 ГПК постановената присъда в наказателното производство е задължителна за съда разглеждащ гражданските последици от деянието и го обвързва относно това дали е то извършено, неговата противоправност и виновността на дееца. При това следва да се приеме за осъществен от застрахования при ответника фактически състав на чл.45 ЗЗД.

С ТР № 1/21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г., ОСНГТК на ВКС, е прието, че материалноправно легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди за причинена от непозволено увреждане смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г. и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Развити са съображения, че по начало най-близките на починалия, посочени в постановленията, се ползват с право на обезщетение, тъй като поради естеството на съществувалата житейска връзка е логично да се предполага, че те търпят пряко, непосредствено и за продължителен период от време значителни по степен морални болки и страдания от загубата му. Но от гледна точка на чл. 52 ЗЗД е справедливо и други лица, извън най-близкия семеен и родствен кръг, да могат да получат обезщетение, ако са създали с починалия постоянна, трайна и дълбока емоционална връзка, заради съдържанието на която търпят морални болки и страдания от смъртта му, сравними по интензитет и продължителност с болките и страданията на най-близките. Особено близка привързаност може да съществува между починалия и негови братя и сестри, баби/дядовци и внуци. В традиционните за българското общество семейни отношения братята и сестрите, съответно бабите/дядовците и внуците, са част от най-близкия родствен и семеен кръг. Връзките помежду им се характеризират с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на единия от родствениците е причинила на другия морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживелия родственик. В тези случаи за получаването на обезщетение не е достатъчна само формалната връзка на родство, а е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият родственик да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в ППВС № 4/61г. и № 5/69г. Това означава, че обезщетение следва да се присъди при доказана особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди.

С оглед тези задължителни за всички съдилища указания по тълкуването и прилагането разпоредбата на чл.52 вр. чл.45 ЗЗД спорният по делото въпрос е дали ищцата се явява материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди като последица от смъртта на своята сестра.

В тази връзка са събрани гласни доказателства чрез разпит на св.И.Д.. В показанията си сочи, че сестрите Е.В. и С.Г.винаги били в много топли отношения, занимавали се с музика. Имали още една сестра, която починала преди около 10 години. С.обичала ищцата и постоянно говорела за нея, нейния син и внуците й. От около 40 години ищцата се установила в Германия, където и понастоящем живее. Въпреки това всяка година прекарвала в България около два месеца през лятото, като отсядала при сестра си, и заедно прекарвали времето си по време не престоя й. В останалото време поддържали контакт и често се чували по телефона. Сочи, че всеки път се вълнувала и радвала, когато сестра й идва в България. С.не е имала семейство и деца и живеела сама. Според свидетелката ищцата я подпомагала финансово с парични средства. Сочи, че приела тежко и емоционално смъртта на сестра си, веднага се прибрала в България и организирала погребението й.

По делото е изслушано заключение на СПсих.Е, според което двете сестри са били в близки, силно емоционални отношения. С.Г.е била възприемана от ищцата като стожер и морална опора, разчитали са една на друга и си помагали взаимно. Имали са ежедневен телефонен контакт, ищцата  обсъждала всичко със сестра си. Поради смъртта на С.Г.у ищцата се  породила тревожно-депресивна реакция с период на преживявания на интензивна мъка, тъга, честа плачливост, нарушения в съня и апетита, сутрешна уморяемост, всичко ѝ се е струвало трудно. Тази реакция, в активната си фаза, е продължила около месец, след което интензитетът на преживяванията постепенно е спаднал. Разстройството на ищцата не е било с качествата на психоза. С течение на времето и поради наличието на подкрепяща роднинска среда интензитетът на оплакванията постепенно намалял и социалното функциониране и качеството ѝ на живот били възстановени без загубата да има болестно отражение върху тях. Разпитано в съдебно заседание вещото лице е посочило, че тежките преживявания на ищцата след загубата на сестра си се дължат на силната емоционална връзка помежду им, както и на внезапността на трагичното събитие.             

Като доказателство по делото е прието саморъчно завещание от 22.02.1996г., обявено с протокол от 02.10.2019г. на съдия по вписванията при СРС, с което С.Г.завещала цялото си движимо и недвижимо имущество на своята сестра Е.В. и племенника си С.В..

Тези доказателства установяват ищцата и починалата да са имали трайна и емоционална връзка поддържана във времето предвид възрастта им към деня на ПТП /Е.В. на 71г., а С.Г.на 80г./, но по съдържание не се отличава с онази изключителност, която ТР № 1/2016г. поставя като изискване за материалната легитимация с право на обезщетение за неимуществени вреди. Свидетелските показания, според които въпреки създаването на собствено семейство и местоживеене на ищцата в чужбина от дълги години, са продължили да поддържат контакт, както и ищцата отсядала при сестра си за около два месеца през лятото при посещенията в България всяка година, когато прекарвали времето си заедно, сочат на отношения в рамките на нормалните и типичните между такива родственици, характеризиращи се с взаимна обич, морална подкрепа, духовна и емоционална близост. Очевидно връзката им е била обусловена от обстоятелството, че ищцата и нейният син са единствените близки роднини на починалата, която не е имала семейство и деца, което обяснява оставеното в тяхна полза завещание от починалата.

Доказателствата не разкриват данни връзката им да е била дълбоко емоционална, нито конкретни житейски обстоятелства, които да са довели до толкова силна привързаност, че смъртта на С.Г.да е станала причина за претърпени от ищцата болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната родствена връзка. Безспорно в личен план е понесла тежко загубата на сестра си и изпитала страдание и мъка, но не е доказано негативните душевни преживявания да са били продължителни и особено интензивни.

При изложеното съдът намира, че ищцата не е материално легитимирана да получи обезщетение за неимуществени вреди, поради което предявеният иск подлежи на отхвърляне.

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК ответникът има право на разноски в размер на 200лв. за възнаграждение за вещо лице. Представляван е от адвокат с уговорено и платено възнаграждение от 8000лв. с ДДС. Възражението на ищцата по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на възнаграждението е основателно, тъй като размерът му не е съответен на фактическата и правна сложност на делото, поради което следва да се намали до минимално установения в чл.7, ал.2 от Наредба № 1/09.07.2004г. на ВАдв.С /в редакцията преди изменението с ДВ бр.88/04.11.2022г. /до сумата 6636лв. с ДДС или в тежест на ищцата следва да се възложат разноски от 6836лв.

Водим от горното съдът

 

 

Р   Е   Ш   И:

 

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.Л.В., родена на ***г., с адрес Федерална Република Германия, гр. Райхенбах, ул. ***, и съдебен адрес ***, против З. „Б.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата 200 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на нейната сестра С.Л. Георгиева вследствие ПТП, настъпило на 17.09.2019г. и причинено от застрахован по застраховка „Гражданска отговорност” водач на л.а. Пежо с ДК № СВ ***КС, ведно със законната лихва от 18.01.2020г. до изплащането.

ОСЪЖДА Е.Л.В., родена на ***г., с адрес Федерална Република Германия, гр. Райхенбах, ул. ***, и съдебен адрес ***, да заплати на З. „Б.И.” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, разноски по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК от 6836лв.

 

Решенето може да се обжалва в двуседмичен срок пред Софийски апелативен съд от връчване препис на страните.

 

 

                                                                       СЪДИЯ: