РЕШЕНИЕ№ 527

гр. Пловдив, 17.02.2020 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 РАЙОНЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ІХ граждански състав, в публичното заседание на единадесети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: АННА ДЪБОВА

 

при секретаря Петя Карабиберова, като разгледа докладваното гр. дело № 13704 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                        Производството е образувано по предявени П.Д.Н. против З.К.А. кумулативно обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 1 500 лв., представляваща назаплатена главница по договор за заем от 20.02.2018 г. и сумата в размер 122, 08 лв. - обезщетение за забава за периода от 01.11.2018 г. до 20.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.08.2019 г., до окончателното й изплащане.

                        Ищецът твърди, че по силата на сключен с ответника З.А. неформален договор за заем от 20.02.2018 г., предал на последния сумата в размер от 1 500 лв. срещу насрещното задължение на заемополучателя да върне предоставената му в заем сума на равни месечни вноски, всяка в размер от по 200 лв. Първата вноска следвало да бъде заплатена през месец март 2018 г., а последната през месец октомври 2018 г. Сочи, че падежът на последната вноска е настъпил на 31.10.2019 г., като ответникът е изпаднал в забава на 01.11.2018 г. Заемът бил сключен в дома на ищеца в с. П. Ищецът твърди, че бил в близки приятелски отношения с ответника и му предоставил сумата, поради възникнали финансови затруднения за последния. Твърди, че за получаване на сумата в заем ответникът подписал разписка, с която потвърдил получаването й, като се задължил да върне последната на месечни вноски от по 200 лв. За удостоверяване на възникналото облигационно правоотношение била подписана разписка за получени пари в заем. Сочи, че ответникът не изпълнил задължението си и изпаднал в забава за погасяването му. На ответника била изпратена на 29.05.2019 г. писмена покана за доброволно изпълнение. Поканата била изпратена чрез куриер, но ответникът не бил намерен на адреса си за връчване на последната. По изложените съображения се моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

Ответникът З.К.А. не е депозирал, в законоустановения за това срок по чл. 131, ал. 1 ГПК, отговор на исковата молба.

Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд – Пловдив е сезиран с осъдителен иск с правно основание чл. 240, ал.1 ЗЗД.

По своята правна природа договорът за паричен заем представлява неформален, реален, едностранен, възмезден и комутативен договор, чиито правни последици настъпват при предаване в собственост на вещите, предмет на тази сделка – уговорената парична сума, като за заемодателят възниква притезателното право да иска от заемателя връщане на дадената сума – в същата валута и размер.

Възникването на претендираното от ищеца субективно притезателно право се обуславя от положителното установяване при условията на пълното и главно доказване на основание чл. 154, ал. 1 ГПК от негова страна на следните матераилноправни предпоставки (юридически факти): 1. наличие на действително правоотношение по договор за заем; 2. получаване на претендираната сума от страна на ответника - заемател на основание договора за заем; 3. настъпване на падежа за изпълнение на задължението за връщане на заетата сума – изтичане на уговорения срок.

По делото е представена разписка от 10.12.2014 г., издадена от ответника З.А., в която последният е посочил, че на 20.02.2018 г. е получил сумата от 1 500 лв., която се задължава да върне на месечни вноски от по 200 лв., считано от месец март до изплащане на сумата.

Задължението за връщане на получена сума пари на основание договор за заем възниква при наличие на валидно възникнало заемно правоотношение. Тъй като договорът за заем е неформален, последният може да бъде сключен и в устна форма, но с оглед реалния му характер, се счита за сключен от момента, в който заемодателят даде, а заемополучателят получи заетата сума или друга заместима вещ, а не от момента на писмения договор или от постигане на съгласието за сделката, независимо от формата на волеизявленията.  В този смисъл е и константната практика на Върховния касационен съд, постановена на основание чл. 290 ГПК с Решение № 142/27.04.2015 г. по гр.д. № 5917/2014 г. на IV г.о. на ВКС.

Основанието, на което се сключва един договор, подлежи на доказване от страната, която се позовава на него, поради което ищецът следва да установи, че предаването на процесната сума пари е сторено на основание договор за заем, по силата на който за насрещната страна е възникнало задължение за връщане на дадената сума в същата валута и размер.

В случая от представената по делото разписка съдът намира за установено в производството по делото, че ответникът е получил сумата от 1 500 лв. на основание договор за заем, доколкото и в разписката се съдържа изявление за поемане на задължение за връщане на сумата на вноски от страна на лицето, което я е получило. В разписката не е посочено лицето – кредитор, което е предоставило процесната сума в заем и по отношение, на което ответникът е поел задължение за връщане на посочената сума разсрочено. Обстоятелството, че тази разписка се намира в държане на ищеца, от който е представена в заверен препис по делото, дава основание да се приеме, че последната е издадена от длъжника – ответник, в полза на ищеца в качеството му на кредитор – заемодател. Разписката е издадена от ответника в качеството му на длъжник и удостоверява, както получаване на сумата, така и основанието, на което последната е предадена, а именно - възникнало заемно правоотношение. От представената по делото разписка се установява волята на страните, доколкото последната обективира изявление на ответника, че получава сумата от 1 500 лв. в заем.

Обстоятелството, че сумата, за която е издадена разписката е предадена на посочената дата на основание договор за заем именно от страна на ищеца П.Н. на ответника, се установява от показанията на свидетелката С. Й. Н. – с. на ищеца.

 Следва да се посочи, че съгласно константната практика на Върховния касажионен съд, са допустими свидетелски показания за доказване наличието на парични задължения, възникнали на основание договор между страните, чиято стойност не надвишава сумата от 5 000 лв. Поради реалния характер на договора за заем, предоставената сума представлява съществен елемент на договора и установяването на предаването й със задължението за връщане от заемателя, е доказване на договора. При наличието на документ за предаване на сумата, за останалите елементи на договора няма забрана за установяването им със свидетелски показания, като ограничението на чл. 164, ал. 1, т. 3 ГПК е неприложимо.

 

 Свидетелката С. Н. в своите показания посочва, че познава ответника З.А. от около 40 години, тъй като е приятел на семейството й. Свидетелства, че преди две години – на 20.02.2018 г., ответникът отишъл в къщата на свидетелката и нейния с. в с. П., където живеели от 5-6 години, с молба за подпомагане, тъй като нямал средства за заплащане на наема на жилището, което наел в гр. Пловдив, а заплатата на с. му била запорирана. Поискал 1 500 лв., които с. на свидетелката му дал в заем. Последното обстоятелство свидетелката възприела непосредствено, тъй като присъствала на срещата и лично преброила парите. За получаване на сумата ответникът подписал разписка, с която поел задължение за връщане на последната на вноски от по 200 лв., считано от месец март 2018 г. до изплащане на задължението. След това канили ответника многократно да изпълни задължението си, но изпълнение не последвало. Свидетелства, че месец август 2018 г. се обаждали на ответника, като последния им казал, че имал пътувания до гр. София, където да работи, като след това ще върне половината сума. През месец януари 2019 г. по повод операция, претърпяна от ищеца в Т., последния отново се свързал с ответника с молба за погасяване на задължението, по повод която последния обещал, че ще върне сумата, но оттогава не се обаждал. След този момент последвала комуникация между длъжника през месец април 2019 г. и месец май или юни 2019 г., но заплащане на задължението не последвало.

Съдът цени показанията на тази свидетелка на основание чл. 172 ГПК като правдиви, последователни и житейски логични. Изложеното от тази свидетелла се подкрепя от останалите представени в производството по делото писмени доказателства, като не са налице обективни данни за конкретната й заинтересованост от изхода на правния спор, предмет на производството по делото.

Съгласно чл. 172 ГПК заинтересоваността на свидетеля в полза или във вреда на някоя от страните се преценява с оглед всички други данни по делото, при отчитане на възможната му необективност. Това означава, че към показанията на такива свидетели съдът трябва да подходи със засилена критичност. Не съществува забрана въз основа на техните показания да бъдат приети за установени факти, които ползват страната, за която свидетелят се явява заинтересован или такива, които вредят на противната страната. Самият факт на предаване на сумата, при посочване на основанието, на което се предава посочената сума, може да обоснове извод, че страните сключват договор за заем. Съдът цени показанията на тази свидетелка на основание чл. 172 ГПК като правдиви, последователни и житейски логични. Изложеното от тази свидетелка се подкрепя от останалите представени в производството по делото писмени доказателства, като не са налице обективни данни за конкретната й заинтересованост от изхода на правния спор, предмет на производството по делото.

Ответникът не е оспорил истинността, в частност автентичността, на представената в производството по делото разписка, поради което и на основание чл. 180 ГПК последната се ползва с формална доказателствена сила, която не е оборена и следва да се приеме, че изявлението в разписката изхожда от лицето, посочено като негов автор и положил подпис върху документа. Следователно в производството по делото следва да се приеме за безспорно установено, че ответникът е получил от ищеца сумата от 1 500 лв. на основание договор за заем, в който смисъл е изявлението, обективирано в подписаната от ответника разписка, като за да достигне до този извод съдът цени и показанията на свидетелката С. Н.

От представената по делото разписка се установява падежа на задължението на заемополучателя за връщане на получения финансов ресурс в същата валута и размер, доколкото в последната се съдържа изявление за разсрочено погасяване на задължението на вноски в размер от 200 лв., считано от месец март 2018 г. до изплащане на задължението. Т.е. броят на вноските, на които е следвало да се заплати задължението на заемополучателят е общо осем вноски, които съдът определи като съотнесе размера на установената погасителна вноска към общия размер на задължението. Следователно падежът на последната вноска за разсрочено заплащане на задължението е настъпил през месец октомври 2018 г. Доколкото не е установен ден за заплащане на задължението следва да се приеме, че срокът изтича в последния му ден – арг. чл. 72, ал. 1 ЗЗД, към който момент е настъпила изискуемостта и на последната вноска.

 Обстоятелството, че възникналите от процесния договор за заем парично задължение е изпълнено, подлежи на пълно и главно доказване от ответника по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК. Този правен извод се извежда от правната норма, регламентирана в чл. 77 ЗЗД, която предписва, че при изпълнението длъжникът може да поиска от кредитора разписка, за да се снабди с писмено доказателство, установяващо точното и добросъвестно изпълнение на своето правно задължение. В производството по делото ответникът не установи този правнорелевантен факт, поради което предявеният иск следва да бъде уважен.

Тъй като длъжникът не е изпълнил точно в темпорално отношение задължението си за заплащане на главницата на седмични вноски с установен в договора падеж за погасяване, ответникът следва да заплати и обезщетение за забава в размер на законната лихва. Когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжник изпада в забава след изтичането му – арг. чл. 84, ал. 1, изр. първо ЗЗД. Следва да се посочи, че доколкото в производството по делото не са налице данни за заплащане на посочените вноски, ответникът – длъжник изпада в забава след настъпване на падежа на всяка една от вноските за просроченото задължение. С настъпване на падежа на цялото задължение, в деня след изтичане на срока за заплащане и на последната вноска по договора за заем, т.е. считано от 01.11.2018 г. ответникът е изпаднал в забава. Следователно и обезщетение за забава следва да се присъди, считано от датата, следваща падежа на последната непогасена вноска – 01.11.2018 г. до 20.08.2019 г. Предвид изложеното съдът служебно установи размера на обезщетението за забава, посредством интернет калкулатор (https://www.calculator.bg/1/lihvi_zadaljenia.html). Така определен размерът на обезщетението за забава е за сумата от 122, 09 лв., поради което искът за обезщетение за забава следва да бъде уважен за пълния му предявен размер от 122, 08 лв., до който извод съдът достигна при съобразяване на принципа на диспозитивното начало в гражданския процес.

При този изход на правния спор в полза на ищеца и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъдат присъдени сторените в производството по делото разноски в общ размер от 364, 88 лв., от които 64, 88 лв. за заплатена държавна такса и 300 лв. – заплатено адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, Пловдивският районен съд

 

РЕШИ:

 

                        ОСЪЖДА на основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД З.К.А., ЕГН ******, с адрес ***, да заплати на П.Д.Н., ЕГН **********, с адрес ***, с адрес за призоваване гр. Пловдив, ул. „Алцеко“ № 16, ет. 2 – а. О., сумата в размер от 1 500 лв., представляваща назаплатена главница по договор за заем от 20.02.2018 г. и сумата в размер 122, 08 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 01.11.2018 г. до 20.08.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 22.08.2019 г., до окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА З.К.А. да заплати на П.Д.Н. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 364, 88 лв. – разноски в исковото производство по гр.д. № 13704/2019 г. на Районен съд - Пловдив, IX граждански състав.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:п

ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!

МП