Присъда по НОХД №1049/2016 на Районен съд - Видин

                                                                                                                                                                                           

                        МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА № 390/25.09.2018 Г. ПО НОХД № 1049/2016  Г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

 

          Делото е образувано по внесен обвинителен акт от Районна прокуратура - Видин, с който е повдигнато обвинение Б.И.Б., ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. Видин, с адрес в гр. Видин, обл. Видин, ж.к. „Панония" №9, вх.А, ет.5, aп. 13, българин, с българско гражданство, безработен, с висше образование, разведен, неосъждан, в това, че на 22.12.2012 г. в гр. Видин, в качеството си на длъжностно лице -продавач консултант в магазин 144 - Германос, находящ се в гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики" № 55, присвоил чужда движима вещ - мобилен телефон „Iphone 5 64GB Black", cep. № 013418001691483, на стойност 1479 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и девет лева/, собственост на „Германос Телеком България" ЕАД /сега Теленор България ЕАД/, връчена в това му качество и поверена му да я пази и управлява, като за улесняването му е извършено и друго престъпление /по чл.310, ал. 1, във вр. с чл. 309, ал. 1 от НК/, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание - в кръга на службата му като длъжностно лице, съставил неистински частен документ - Допълнително споразумение по програма „Заедно" към договор за мобилни /фиксирани услуги с мобилен/фиксиран № +359*********, на който е придаден вид, че изхожда от И.К.С.,*** и го употребил пред .,Космо България Мобайл" ЕАД /правоприемник Теленор България ЕАД/, за да докаже, че И.К.С. е получил горепосочения мобилен телефон, марка „Iphone 5 64GB Black" - престъпление по чл. 202, ал.1, т.1 във вр. с чл.201 от НК.

         Представителят на РП-Видин заяви в с.з., че поддържа обвинението така, както е повдигнато с обвинителния акт.

         Подсъдимият, лично и чрез защитника си,  заяви в с.з., че се признава за виновен по така повдигнатото обвинение и съжалява за стореното.

         По делото няма конституиран частен обвинител и граждански ищец.

         Съдът, като се запозна с доказателствата, прие за установено следното:

         През месец декември 2012 г. подсъдимият Б.И.Б. работил като продавач консултант в магазин 144 - Германос, находящ се в гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики" № 55. Същият бил материално-отговорно лице, съгласно вменените му задължения с длъжностната характеристика. На 22.12.2012 г. в горепосочения магазин/офис,подс. Б., в качеството си на длъжностно лице, съставил следния документ, а именно -Допълнително споразумение по програма „Заедно" към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран № +359*********, като подписал същия в реквизита „Оператор". По силата на това Допълнително споразумение, св. И.К.С., клиент на мобилен оператор „Глобул" (сега „Теленор"), подновил договора си, като получил още един номер, абонирал се за услугата „интернет", като наред с това следвало да придобие и мобилен телефон марка „Iphone 5 64GB Black", cep. № 013418001691483. След като съставил това Допълнително споразумение,  Б. прибрал телефона за себе си. На 22.12.2012 г. около 18.30 ч., св. И.К.С. получил „CMC" (кратко текстово съобщение) на телефонен си номер - **********, който ползвал към мобилен оператор „Глобул" (сега „Теленор"). В „CMC"- ът пишело, че св. С. бил подновил договора си с мобилния оператор. Същият останал изненадан, как станало това без негово участие, тъй като не бил ходил в офис на „Глобул", за да го подновява. Поради това, на 24.12.2012 г. св. С. отишъл до офис на „Глобул", находящ се до съдебната палата в гр. Видин. Там след направена справка, св. Н.К.И. (служител в „Глобул") му казал, че в действителност си е подновил договора, като наред с това е взел и телефон, но не от техния офис, а от офиса на „Германос", който се намирал на ул. „Цар С.Велики" № 55 в гр. Видин. Св. С. отишъл в този офис на „Германос", където се представил и поискал от служителите да му дадат информация, какви договори бил подписвал и какъв телефон бил взел. Служители му обяснили, че на 22.12.2012 г. св. С. подновил договора си, като получил още един номер, абонирал се за услугата „интернет", като наред с това придобил и мобилен телефон марка „Iphone 5 64GB Black", cep. № 013418001691483, с подписването на Допълнително споразумение по програма „Заедно" към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран № +359********* от 22.12.2012г. От своя страна св. С. заявил, че за пръв път влизал в този офис на „Германос", като дори не е знаел за неговото съществуване и нямало как да е идвал, за да поднови договора си, както и да е подписвал каквито и да е било други документи. В отговор на това, служителите на „Германос" му казали да напусне офиса и да се обърне, към когото иска, по да не ги занимава повече. Св. С. се върнал отново в офиса на „Глобул" до съдебната палата, където пуснал жалба до мобилния оператор, а на по-късен етап и в РУ при ОД на МВР - Видин. По-късно същия месец, около Коледа на 2012 г., св. К.А.К. отишъл в горепосочения магазин „Германос", находящ се на ул. „Цар С.Велики" № 55 в гр. Видин, за да си плати сметката. Там св. К. се срещнал с подсъдимия Б.И.Б., който познавал като „Боби" и „Б.''. Последният казал на св. К., че имал телефон за него. Тогава Б. показал на св. К. мобилен апарат марка „Iphone 5 64GB Black", който бил запечатан в кутия. Св. К. се съгласил и купил телефона от Б. срещу неустановена сума. След като придобил горепосочения телефон от Б., св. К. се свързал със свой познат - св. Р.А.Ц. ***, с който се познавали отдавна. Св. К. казал на св. Ц. за телефона и последният пожелал да го купи от него. За целта св. Ц. изпратил брат си - Ангел Ц., които се срещнал със св. К. ***, заплатил му телефона (сумата около 1000 лева) и взел същия. Впоследствие телефонът се препродал и ползвал многократно в гр. Варна, като собствеността и владението се предавало в следната поредност: св. Ц. -- св. Вътов -- св.Костов - св.Шабан и накрая отново св. Ц.. Видно от заключението на Графическа експертиза-Протокол № Г-33/22.08.2013 г., видно от която подписът в графа „потребител" на допълнително споразумение по програма „Заедно" към договор за мобилни /фиксирани услуги с мобилен/фиксиран № +359*********, не е изпълнен от св. С.. Установено било, че ръкописният текст в реквизита „Потребител", както и подписът в реквизита „Оператор", в представения за изследване документ -Допълнително споразумение по програма „Заедно" към договор за мобилни/фиксирани услуги с мобилен/фиксиран № +359********* от 22.12.2012г. са изпълнени от Б.И.Б..

        Така установената фактическа обстановка се потвърждава от  показанията на свидетелите И.К.С., Д.Т.Д., Н.К.И., Р.А.Ц., К.А.К., Х.П.П., съдебно-графическа експертиза (л.141-146), съдебно-оценъчна експертиза (л. 181-184, както  и от приетите писмени доказателства.

         Между посочените гласни и писмени доказателства няма противоречие, поради което Съдът ги кредитира.

         В хода на процеса обвинението е изменено в такова за престъпление по чл. 201 от НК.

         Подсъдимият   се признава за виновен, съжалява за стореното и се разкайва, съдейства на разследването, което следва да се отчете като смекчаващо отговорността обстоятелство.   Извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него се доказва от показанията на свидетелите , които са последователни, логични, вътрешно непротиворечиви, поради което Съдът ги кредитира. От посочените гласни доказателства, се налага изводът относно извършеното деяние и авторството му. Всички установени по делото релевантни факти относно времето, начина и механизма на извършеното престъпно посегателство, по безспорен начин налагат извода, че именно подсъдимият е автор на престъплението, което е предмет на обвинителния акт.

           При това положение съдът счита, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл.201 от НК. Видно от приложената справка за съдимост, подс. Б. не е осъждан, което следва да се приеме за смекчаващо отговорността обстоятелство.

           От субективна страна подсъдимият е съзнавал противообществения характер на деянието си, предвиждал е общественоопасните последици и е  искал настъпването им. Деянието е извършено с пряк умисъл по смисъла н чл. 11, ал. 2 от НК, който извод се налага от конкретното поведение на подсъдимия.

          От обективна страна подсъдимият Б.И.Б., ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. Видин, с адрес в гр. Видин, обл. Видин, ж.к. „Панония" №9, вх.А, ет.5, an. 13, българин, с българско гражданство, безработен, с висше образование, разведен, неосъждан, на 22.12.2012 г. в гр. Видин, в качеството си на длъжностно лице -продавач консултант в магазин 144 - Германос, находящ се в гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики" № 55, присвоил чужда движима вещ - мобилен телефон „Iphone 5 64GB Black", cep. № 013418001691483, на стойност 1479 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и девет лева/, собственост на „Германос Телеком България" ЕАД /сега Теленор България ЕАД/, връчена в това му качество и поверена му да я пази и управлява - престъпление по чл. 201 от НК.

          Причина за извършеното деяние е ниската правна култура на подсъдимия, несъобразяването му с установения правов ред в страната, желанието му за обогатяване по незаконен начин и слабите му морално – волеви задръжки.

          Съдът, съобразявайки горното и разпоредбата на чл. 54, чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“ от НК, приема, че целите на наказанието по чл. 36 от НК ще се постигнат, като подсъдимият Б.И.Б., ЕГН: **********, роден на *** г. в гр. Видин, с адрес в гр. Видин, обл. Видин, ж.к. „Панония" №9, вх.А, ет.5, aп. 13, българин, с българско гражданство, безработен, с висше образование, разведен, неосъждан, следва да се признае за виновен в това, че на 22.12.2012 г. в гр. Видин, в качеството си на длъжностно лице -продавач консултант в магазин 144 - Германос, находящ се в гр. Видин, ул. „Цар Симеон Велики" № 55, присвоил чужда движима вещ - мобилен телефон „Iphone 5 64GB Black", cep. № 013418001691483, на стойност 1479 лв. /хиляда четиристотин седемдесет и девет лева/, собственост на „Германос Телеком България" ЕАД /сега Теленор България ЕАД/, връчена в това му качество и поверена му да я пази и управлява - престъпление по чл. 201 от НК.

          Водим от горното Съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                  Р А Й О Н Е Н    С Ъ Д И Я  :