№ 903
гр. *****, 18.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ТЕОДОРА М. ИВАНОВА
при участието на секретаря АНИТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от ТЕОДОРА М. ИВАНОВА Гражданско дело №
20221110126366 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявен от ****, по реда на чл. 124, ал. 1
ГПК, положителен установителен иск за собственост, за признаване за установено по
отношение на ****** е собственик, на основание чл. 79, ал. 1 ЗС – придобивна
давност, на недвижим имот, който към предявяване на иска е съставлявал реална част
от 350 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ******* по КККР от 2011 г., с площ на
целия имот 1314 кв.м., по изменението на КККР от 2023 г. е съставлявал
самостоятелен поземлен имот с идентификатор ******, с площ от 345 кв.м., а след
последното изменение на КККР от 2024 г. – реална част от 350 кв.м. от поземлен
имот с идентификатор ******, която реална част е онагледена с червено на
приложената към исковата молба скица (л. 8 от делото) и е изобразена между точките
****** на комбинирана скица – приложение 1 към заключението на
съдебнотехническата експертиза от 12.12.2023 г. (л. 378 от делото), подписана от
съда и съставляваща неразделна част от решението.
Твърди се, че с приватизационен договор, сключен на 21.12.2000 г., на
основание чл. 3, ал. 1, т. 4 и ал. 3 ЗППДОП, след спечелен конкурс, със *******, чрез
*****, дружеството е придобило парцел ********“, находящ се в гр. *******, с площ
от 10895,50 кв.м. по регулационния план, одобрен със заповед № ******-****** г.,
заедно с построени в него сгради: КПП при главен вход с площ от 56 кв.м.,
четириетажна административна сграда с РЗП 1304 кв.м., двуетажна административна
сграда с РЗП 704 кв.м., бюфет и трафопост с площ от 362 кв.м., 10 бр. масивни
гаражни клетки, за който е съставен **** г. Процесният имот от 350 кв.м. не е
1
съставлявал реална част от парцела, предмет на договора, но фактически е бил ограден
и прибавен към площта на парцела и владян от дружеството от 2001 г. до предявяване
на иска (19.05.2022 г.).
Иска се и присъждане на направените по делото разноски. Прави се възражение
по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на адвокатското възнаграждение на насрещната
страна.
Горното е видно от исковата молба и от устното уточнение на пълномощника на
ищеца, направено в последното по делото открито съдебно заседание, проведено на
18.10.2024 г., в което изрично се заявява, че спорният имот не е включен в имота,
придобит с договора за приватизационна продажба и затова като придобивно
основание се сочи давност, а не договор за продажба.
Не е приет за съвместно разглеждане предявеният в хода на производството иск
по чл. 109 ЗС.
С отговора на исковата молба ответникът „******** оспорва иска като
неоснователен. Твърди, че спорната реална част от 350 кв.м. е съставлявала част от
УПЕ ********“, находящ се в гр. *******, с площ от 10895,50 кв.м. по регулационния
план, одобрен със заповед № ******-****** г. Парцелът и сградите били изнесени на
публична продан, в която ответникът е участвал, бил е обявен за купувач и с
постановление за възлагане на недвижимо имущество от 07.09.2021 г. на ЧСИ ******
са му били възложени, а на 29.10.2021 г. – бил въведен във владение на целия парцел и
сградите в него. Твърди, че придобитият при публичната продан УПИ *********“, с
площ от 10895,50 кв.м., е нанесен в одобрената през 2011 г. КККР като поземлен имот
с идентификатор ***** и част от поземлен имот с идентификатор *****, а
непопадащата в парцела част от поземлен имот с идентификатор ***** е включена в
улица-тупик. От придобиване на парцела през 2021 г. до настоящия момент ответното
дружество владее целия УПИ, включително и спорната част от 350 кв.м., намираща се
в южната му част. Иска отхвърляне на иска. Претендира присъждане на направените
съдебни разноски по делото.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните
по делото доказателства, прие следното:
От фактическа страна:
От представения от ищеца договор от 21.12.2000 г., сключен на основание чл. 3,
ал. 1, т. 4 и ал. 3 ЗППДОП, със *******, чрез *****, и приложенията към него (от л.
120 до л. 153 от делото) се установява, че ищцовото дружество е придобило, на
основание приватизационния договор, УПИ ********“, находящ се в гр. *******, с
площ от 10895,50 кв.м. по регулационния план, одобрен със заповед № ******-******
г., заедно с построени в него сгради: КПП при главен вход с площ от 56 кв.м.,
четириетажна административна сграда с РЗП 1304 кв.м., двуетажна административна
2
сграда с РЗП 704 кв.м., бюфет и трафопост с площ от 362 кв.м., 10 бр. масивни
гаражни клетки и др., за който е бил съставен **** г., съставляващ обособена част от
бивш „*****.
Представен е и цитираният в приватизационния договор и приложенията към
него **** г. (л. 125 от делото), в който е посочено, че парцелът и сградите били
предоставени за стопанисване и управление на ****, на основание решение № **** на
СОС.
Видно е от приетите като писмени доказателства, в последното открито съдебно
заседание, заповед № ******-****** г. за одобряване на ЧЗРКП и ЧРКП за „****“ и
приложени към заповедта проекти (изпратени с писмо вх. № ***** г. от *******), че
към сключване на договора спорният имот от 350 кв.м. е бил включен в
регулационните граници на УПИ ***** предмет на приватизационния договор -
южната регулационна граница преминава над предвидената улица-тупик, от което
следва, че парцелните граници на УПИ ***** включват и процесните 350 кв.м.
От заключенията на приетите основна и допълнителни съдебнотехнически
експертизи се установява, че по КККР от 2011 г. парцел ********“, находящ се в гр.
*******, е бил нанесен като част от ПИ *****, целият с площ от 12320 кв.м., и част от
350 кв.м. от ПИ *******, целият от 1314 кв.м. Спорната реална част е съставлявала
частта от 350 кв.м. от ПИ *******, намираща се в границите на УПИ *****. През 2023
г. КККР е изменена, като ПИ ******* от 1314 кв.м. се разделя на два имота: ПИ
****** от 345 кв.м. (спорния имот) и ПИ ***** от 969 кв.м., предвиден за улица-тупик
и актуван като публична общинска собственост. През 2024 г. КККР е изменена, като
ПИ ***** и ПИ ****** са заличени като самостоятелни имоти и са нанесени като
един общ имот - ПИ ****** с площ от 11051 кв.м., в южната част на който се намира
процесната реална част от 350 кв.м. (видно от удостоверение за приемане на проект за
изменение на КККР № ***** г. - л. 403 и приложения към него, както и от скица №
**** г. на ПИ ****** - л. 406).
От заключенията на приетите основна и допълнителни съдебнотехнически
експертизи се установява, че спорната реална част от 350 кв.м. е била предмет на
приватизационната сделка. Това е видно от: а) отговора на въпрос 1 от заключението
от 19.04.2024 г. и скица – приложение № 3 към него и скица -приложение № 1 към
заключението от 12.12.2023 г. (л. 396, л. 398 и л. 378 от делото), както и на въпроси 2 и
3 от заключението от 19.04.2024 г.; б) отговора на въпрос 3 Б) от заключението от
12.12.2023 г. и комбинирана скица – приложение № 1 към него (л. 375 и л. 378 от
делото); в) отговора на въпрос 5.1 и от комбинирана скица – приложение 1 към
заключението от 06.03.2024 г. (л. 383 и л. 387 от делото) и от скица – приложение № 4
към заключението от 06.03.2024 г. (л. 385 от делото).
Спорната реална част, попадаща в УПИ ***** е с площ от 350 кв.м. до южната
3
регулационна линия на УПИ *****. По заснетата на място ограда, която е разположена
на юг от южната регулационната линия, тази част е с площ от 387 кв.м. Оградата
минава по буквите **** по скица – приложение № 1 на л. 378 от делото, а не по
регулационната линия по буквите Б,З. Тоест оградата излиза извън границите на
парцела, а спорните 350 кв.м. (заличеният ПИ ******) са в границите на УПИ *****.
Цветни копия от скиците на л. 387 и л. 398 се намират в електронната папка на делото.
Спорната реална част от 350 кв.м. е била включена в имот, реституиран на
физически лица, но преди сключване на приватизационния договор, с договор за
замяна на недвижим имот № ***** г., е придобита от *******. Това се установява от
писмо изх. № **** г. от СО, район ****, писмо рег. № ****(4)/11.12.2019 г. (л. 278 и л.
281 от делото), решение № 27 по протокол № 60/ 05.07.1999 г. (л. 288 от делото),
заповед № РД-56543/27.03.2000 г. (л. 289) и договор за замяна на недвижими имоти от
26.07.2000 г., сключен между СО и лицата ****** (л. 259). В **** г. също е посочено,
че 303 кв.м. от парцела са придобити от СО на основание договор за замяна (л. 286).
Това се установява и от показанията на свидетеля на ищеца ****.
От показанията на свидетелите на ищеца **** и **** (л. 108 – л. 110 от делото)
се установява, че от 2001 г. до 2021 г. спорната реална площ от 350 кв.м. е владяна от
ищцовото дружество ****, тъй като е попадала в оградения имот, който е бил
предаден на ищцовото дружество след сключване на приватизационната сделка през
2000 г. Тази част от имота не е била ограждана самостоятелно. След запознаване със
скицата на л. 8 и на л. 24 от делото свидетелите заявяват, че имотът е закупен по
регулационните граници („правата линия“). По регулационния план се е предвиждал
път, но фактически площта на пътя влизала в оградения имот. В тази част (юг-
югоизток) е имало реституирано парче от 300-400 кв.м. на физически лица, което
впоследствие е придобито по замяна от общината. През цялото време имотът е
ползван от ищеца за външен склад. Там се разтоварвали строителни материали,
държала се техника (трактори, ремаркета), крепежни елементи, скелета, а през
последните години са били стоварени голямо количество тръби с много голям
диаметър. Свидетелят **** не си спомня кога за последно е видял служители на ищеца
в спорната реална част от имота, но за последно ходил в имота няколко дни преди
съдебният изпълнител да го предаде на ответника и до този момент имотът се е владял
от ищцовото дружество.
От показанията на свидетелите на ответника ***** се установява, че при
закупуването на имота същият е бил ограден от южната страна с плътна ограда, като
тогава не е имало реализирана улица. След като се е направила улицата, се е направила
и нова ограда, която се е изместила в северна посока. В най-долната част на скицата на
л. 8, под розовата линия, се е намирала старата ограда на имота. Ответното дружество
е сложило нова ограда по дългата страна на триъгълника, оцветен в розово на скицата
4
на л. 8 от делото.
Парцел ***** е бил ипотекиран и изнесен на публична продан по изп.д. №
20108380404972 по описа на ЧСИ ******. С постановление за възлагане на недвижимо
имущество от 07.09.2021 г., вписано на 19.10.2021 г., имотът е бил възложен на
ответника „********, като в постановлението е описан като ПИ *****. С протокол за
предаване на владението на недвижим имот – въвод във владение от 29.10.2021 г.
владението върху ПИ ***** е предадено на „********. При въвода е присъствал и
управителят на **** – ****, който доброволно предал ключовете на пълномощника на
ответника.
От правна страна:
Предявеният положителен установителен иск за собственост, основан на
придобивна давност, е неоснователен.
По делото не се установи спорната реална част от 350 кв.м. да е била придобита
от ищеца на заявеното оригинерно придобивно основание по чл. 79, ал. 1 ЗС – давност.
Това е така, защото тази реална част е съставлявала реална част от УПИ ********“,
находящ се в гр. *****, местност „**** – I част“, кв. I по регулационния план, одобрен
със заповед № ******-****** г., който УПИ е бил предмет на приватизационния
договор, сключен на 21.12.2000 г. между ищеца и *******, чрез *****.
След като имотът е придобит през 2000 г. на деривативно основание и
собствеността върху същия не е била изгубена от ищеца към 2021 г., когато имотът е
изнесен на публична продан, то е било невъзможно ищецът, в периода 2001 г. – 2021 г.
да придобие имота и на още едно основание – и по давност.
Неосъществяването от ищеца на заявеното придобивно основание – давност е
достатъчно за отхвърляне на предявения положителен установителен иск за
собственост. Независимо от това дали правото на собственост на ищеца върху имота е
било погасено през 2021 г., чрез придобиването му от друго лице на публична продан,
съдът не би могъл да признае ищеца за собственик на основание сключен
приватизационен договор, тъй като такова основание не е заявено в исковата молба –
нито като главен, нито като евентуален придобивен способ. Както в исковата молба,
така и в последното по делото открито съдебно заседание ищецът ясно и категорично
твърди, че е придобил собствеността върху спорната реална част от имота по давност,
а не на основание договора за приватизационна продажба от 2001 г., тъй като тази
реална част е била извън границите на имота, предмет на сделката. Признаването на
ищеца за собственик на оспорваната реална част от имота на основание
приватизационен договор за продажба би нарушило диспозитивното начало в
гражданския процес, тъй като би представлявало произнасяне по непредявен иск.
Тъй като ищецът не доказа да е придобил правото на собственост на заявеното
от него придобивно основание, не е необходимо да се разглеждат възраженията на
5
ответника и да се обсъжда дали същият е станал собственик на имота на основание
влязло в сила постановление за възлагане на недвижимо имущество от 07.09.2021 г. на
ЧСИ ******, вписано на 19.10.2021 г.
По изложените съображения предявеният от **** иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът следва да
понесе отговорността за разноските, направени от ответника при разглеждане на
делото пред настоящата инстанция. Същите възлизат на сумата 7650 лв., включваща
450 лв. депозит за СТЕ, 6000 лв. адвокатско възнаграждение с ДДС и 1200 лв.
допълнителни възнаграждения за четири открити съдебни заседания след второто
такова, с ДДС.
Възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на ответника в размер на 6000 лв. с ДДС е основателно. Видно е от
данъчната оценка, че цената на предявения иск е в размер на 7081,20 лв. (350 кв.м. х
20,23 лв. данъчна оценка за 1 кв.м.) Минималният размер на адвокатското
възнаграждение съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 и ал. 5 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1500 лв. без ДДС.
Предвид фактическата и правна сложност на делото от направените от ответника
разходи за адвокатско възнаграждение от 6000 лв. с ДДС ищецът ще следва да бъде
осъден да плати сумата 3000 лв. с ДДС. Допълнителните възнаграждения за четири
открити съдебни заседания са определени в минималния размер, предвиден в
наредбата. По тези съображения ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на
ответника общо сумата 4650 лв. разноски за настоящата инстанция.
Воден от изложеното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ****, ЕИК ******, против „********, ЕИК *****, по
реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, положителен установителен иск за собственост, за
признаване за установено по отношение на ****** е собственик, на основание чл. 79,
ал. 1 ЗС – придобивна давност, на недвижим имот, който към предявяване на иска е
съставлявал реална част от 350 кв.м. от поземлен имот с идентификатор ******* по
КККР от 2011 г., с площ на целия имот 1314 кв.м., по изменението на КККР от 2023 г.
е съставлявал самостоятелен поземлен имот с идентификатор ******, с площ от 345
кв.м., а след последното изменение на КККР от 2024 г. – реална част от 350 кв.м.
от поземлен имот с идентификатор ******, която реална част е онагледена с червено
на приложената към исковата молба скица (л. 8 от делото) и е изобразена между
точките ****** на комбинирана скица – приложение 1 към заключението на
6
съдебнотехническата експертиза от 12.12.2023 г. (л. 378 от делото), подписана от
съда и съставляваща неразделна част от решението.
ОСЪЖДА ****, ЕИК ******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на
„********, ЕИК *****, сумата 4650 лв. разноски за настоящата инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7