№ 77
гр. Габрово , 29.04.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети
април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Т. Х.
при участието на секретаря Даниела А. Марчева
като разгледа докладваното от Христо Т. Х. Гражданско дело №
20214210100288 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Делото се води по молба на молба от Д. Р. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул.
„*********" № 11, вх. А, ет. 4, ап. 10, действаща в качеството на майка и законен
представител на малолетната си дъщеря С.И.Д., с ЕГН ********** за защита от домашно
насилие против нейния баща И. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово,
ул."*********" № 18 А.
В молбата и приложената декларация майката на малолетната молителка твърди, че с
ответника И. Д. Д. живяли във фактическо съжителство, от което се родило детето им
С.И.Д.. Бащата отсъствал около 3 години от страната и през това време връзката с детето
осъществявали само, чрез Интернет. Детето не било особено привързано към баща си,
съвсем се отчуждило и когато ответникът се върнал от Германия, категорично отказвало да
отива при него, а преспиването я ужасявало. Майката предявила иск за промяна на режима
на контакти, който да изключва преспиването за сметка на по-чести срещи през деня.
Ответникът, обаче, не проявил абсолютно никакво разбиране и не положил усилие да
приласкае С., да я „прилъже" да излиза с него доброволно, като изисквал от нея автоматично
изпълнение на съдебното решение- единствената рецитация, която съпровождала опитите
му да вземе детето била: „Ще видиш ти, дали няма да тръгнеш, ще дойда със съдия-
изпълнител и полиция, ще те взема и няма накъде да идеш! Съдията ще напраска глобите на
майка ти". С. започнала да отказва въобще да тръгва с него, изпитвала и вина за глобите,
това наложило на няколко пъти ищцата да излиза с двамата, за да предразположи детето.
Между страните била налице непоносимост, но в интерес на детето, което постепенно се
озлобявало към баща си, майката правила компромис със себе си и излизала с тях. И.Д.,
1
обаче така и не направил елементарно усилие да се сближи със С., да я вземе с колелото, да
остане с нея, докато тя играе на площадката, да влезе у тях, за да може детето да му се
довери и да тръгне с него. И.Д. не държал толкова на контакта с детето, той държал детето
да изпълнява, през лятото, докато двете с майката летували във Варна нито веднъж не се
обадил, да чуе дъщеря си.
Всички предавания били свързани с хиляди пазарлъци между майката и детето, и когато
успеела да го склони, да тръгне с баща си, той се появявал на вратата с репликата „Тръгвай".
И всичко свършвало. В неделя детето било подготвено от майката, че трябва да излезе с
баща си и ще правят нещо интересно, но С. все още се колебаела. Отворила вратата на
апартамента, когато почукал баща й, а той я посрещнал: „Айди, готова ли си, тръгвай!". С.
застанала на вратата колебливо и взела да обяснява на баща си, че точно сега играе с кучето,
като му показала пръчката, която му подхвърляла в коридора. Д.Р. поканила баща й да влезе
за малко, а после да излязат заедно. Ответникът грубо й наредил, да не се обажда. С това
колебливостта на С. приключила, тя му заяви, че не иска да тръгне с него. Последвало
редовното :" Ще видиш ти, дали няма да дойдеш, ей сега се връщам със съдия-изпълнителя и
с полицията, да видим, дали няма да тръгнеш!", дръпнал грубо С. в коридора, тя започнала
да крещи и да се дърпа, започнали да си разменят обидните думички, на които той я бил
научил от малка, И.Д. наплюл дъщеря си няколко пъти в лицето, изтръгнал от ръцете й
пръчката и я ударил доста жестоко два пъти по дупето, сипейки заплахи за насилствено
вземане със съдии и полиция.
Всичко това се случило в коридора пред входната врата, докато майката била вътре в
апартамента, на около 2 метра срещу отворената врата. Когато я набил, И. пуснал С., а тя се
мушнала в къщи, тръшнала вратата и се свряла в майка си, разплакана, хълцаща и шепнеща,
че много я е заболяло. Ищцата опитала да я успокои, намазала зачервеното място с крем и я
гушнала, галела я, същевременно я укорявала за нейното участие в грозната сцена, за това,
че пак отказала да тръгне с баща си. Чувствала се безпомощна за пореден път- щяло да е
толкова грешно да се намеси и да започнат да се дърпат с баща й, колкото и това, че стояла
и не се намесила.
В това време на вратата се почукало, Д. отворила и И. я наплюл директно в лицето, като я
напсувал на висок глас.
Като чула това, С. се разпищяла, а ищцата затворила вратата, уморена от опитите да
обяснява, че с отвратителното си поведение няма да спечели детето.
На другата сутрин С. отказвала да се отдели от майка си и да отиде на училище, като
плачела неутешимо. Наложило се с учителката да я увещават известно време, за да влезе в
училище. С. обичала да ходи на училище, но през седмица баща й я вземал оттам след
часовете, явно изпитвала ужас, дали и днес това няма да се случи. Вечерта учителката
споделила, че С. излизала от час по няколко пъти, уж до тоалетната, за да гледа през
2
прозореца, кой е дошъл да я вземе.
На 16.02.2021г. С. отново плакала и се пазарила, наложило се да я прилъжат да тръгне с
едно друго момченце- съседче, 100 пъти попитала майка си, дали ще отиде да я взема,
изпитвала ужас и неистов страх, дали днес нямало да я взема И. /дори не го наричала тате/.
Убеждавала майка си да напише бележка на учителката, да не му я дават и даже въобще да
не го пускат в училището, казала, че ако го види, ще избяга през другия вход. Искала
обещание, че няма да дойде полицай и съдия.
Искането на молителката е съдът да издаде заповед за защита, включваща следните мерки:
1. да задължи извършителя И. Д. Д. да се въздържа от извършване на домашно насилие над
дъщеря си С.И.Д.;
2. да забрана на извършителя да приближава дъщеря си С.И.Д., с ЕГН **********,
жилището й, находящо се в гр. Габрово, ул. "*********" № 11, вх. А, ап. 10, ОУ „Христо
Ботев" - гр.Габрово, където учи и местата й за социални контакти и отдих на по-малко от
50метра;
3. да задължи ответника да посещава специализирани програми на извършителя на
насилието.
Ответникът оспорва молбата.
Процесната молба била част от шестгодишна поредица от съдебни и извънсъдебни спорове
между него и молителката Д. Р. Р. по повод личните му отношения с детето С.И.Д. и
представлявала опит на молителката да ограничи личните му отношения и имало за цел да
повлияе на изхода на спора по въззивно решение относно увеличаване на режима лични
отншения на бащата с детето.
В дните на лични отношения на бащата с детето винаги имало проблеми с предаването на
детето от майката на бащата.
Невярно било твърдението, че С. не е привързана към него. Привързаността й се доказвало
от няколкото изготвени социални доклади, както и от експертизата по гр. д. 536/2020 г. по
описа на ГРС. Развитието на СРО се дължи на действията на майката, която използвала
всяка възможност да го унижава и злепоставя в очите на детето, да го настройва срещу него
и да му внушава безпочвена омраза.
Невярно било твърдението, че не проявява разбиране и не прави опити да предразположи С.
да тръгне с него. В обстановка на изострен конфликт на зависимост, когато майката й
заявявала "Ти ме предаваш" и правела всичко възможно детето да не тръгне с него, С. била
объркана и разстроена. Обратно, при предаване в училище и в отсъствие на майката, детето
тръгвало с него с желание и готовност, след което прекарвали времето заедно в позитивни,
3
ползотворни и безконфликтни отношения.
Невярно е твърдението, че заплашвал детето със съдебен изпълнител и полиция. До момента
не бил осъществявал вземане от дома на майката в присъствието на съдебен изпълнител.
Обръщал се неколкократно към ЧСИ и ДСИ с оглед да въздейства на майката, като й бъдат
изпратени съответните покани и да й бъдат наложени санкции за неизпълнение. Това било
единственото му средство да я принуди да предава детето, но тя използвала действията му за
да втълпява на С., че ще дойде с полиция. През годините, единствено в името на това да не
травмира дъщеря си търпял безочливото несъобразяване на майката със съдебните актове
без да стига до тези крайни мерки. В единичните случаи, когато действително викал
полиция на място, това било с цел да се констатира непредаването, за да има основания да
предявя правата си по законоустановения ред.
Майката прехвърляла на детето собствения си страх от принудително изпълнение,
доколкото тя отлично знаела наказателноправните последици от поведението си. През 2018
г. - след като взел детето за лични контакти по време на престоя им в гр. Варна - майката се
обърнала към полицията там с изявление, че отвлякъл дъщеря им. При личното му явяване в
полицията обяснил за влязлото в сила съдебно решение и правото му на лични отношения.
По този повод майката заявила, че решението не й било връчено. От страна на полицията й
било обяснено, че лесно може да се провери дали е извършено надлежно връчване на нея
или на адвоката й. В крайна сметка, преписката по случая била приключена без
допълнителни действия, но недобросъвестното подаване на този сигнал било показателно за
методите на майката да манипулира държавните органи, така че да узакони непредаването
на детето.
Молителката редовно променяла твърденията и тактиките си спрямо ситуацията. Според
различните й изявления в един момент бил насилник при срещите си с детето, в друг момент
не желаел да вижда детето, в трети момент го отвличал, а същевременно тя винаги
предавала детето без проблеми.
На майката никога не се "налагало да прави компромис със себе си" и да излиза с тях по
време на личните отношения, така че да успокоява или подпомага С.. Единствената причина
да го прави билъ фанатичното й нежелание да прекарва пълноценно отреденото му време за
лични контакти.
Невярно било твърдението, че през време на миналогодишния им престой в гр. Варна не
правил нито веднъж опит да говори с дъщеря си. Опитите да говори с нея били многократни,
но майката не допускала тези разговори. През 2020 г. ежегодното престояване в гр. Варна
беше умишлено и безцеремонно удължено от майката с още един месец, така че да не може
да се вижда със С. въпреки определените привременни мерки. Малко преди това бил купил
на дъщеря им часовник-телефон със СИМ-карта, така че да поддържат връзка. Дни след
покупката картата вече била извадена от устройството, майката била закупила нова карта и
отказа да му каже телефонния й номер, а С. нормално не го знаеше и не му го казвала. В
4
тази обстановка било абсурдно да се твърди нежелание да се свързва с дъщеря си по
телефона.
Невярно било твърдението, че майката правила "хиляди пазарлъци" с детето, за да го склони
да тръгва с мен. Единственото, което майката убеждавала С. било, че я застрашава и лъже,
че ще я нарани, че няма да я върне, че не трябва да идва с него.
Невярно било изложението на фактическата обстановка, свързана с процесната молба. На
13.02.2021 г. (събота) се наложило да чака над 30 минути пред врата на апартамента, както
се случвало при почти всяко мое идване. Накрая се оказало, че С. очаква да дойде на гости
баба й по майчина линия и заради това не желае да тръгва с мен. Междувременно майка й
традиционно заявила, че детето е болно и по този повод няма да я допусне да тръгне с мен.
През времето, което прекарал на етажа пред апартамента, С. на няколко пъти отваряла
вратата, за да провери, дали все още я чака. След като в един момент я подканил да се
приготви и да тръгне, тя започна да вика "Помощ, помощ!" без да съм я застрашил по
какъвто и да било начин. Прецених, че нещата се усложняват, и я помолих да поговорим. Тя
ми обеща, че на следващия ден ще тръгне с мен и ще прекараме време заедно, след което си
тръгнах.
На 14.02.2021 г. (неделя) детето отново не било подготвено от майката, че трябва да излиза с
него. Първоначално установил, че входната врата на блока е заключена. Това обстоятелство
донякъде го обнадеждило, защото очаквал детето да слезе и да тръгнат без проблеми - при
качванията му до етажа майката винаги правела скандали и саботирала предаването. Обадил
се на майката, за да попита дали С. е будна и готова да тръгне, за да слезе при него.
В един момент майката слязла сама и му казала да се качи до апартамента и там да вземе
детето. Това за него било недвусмислен знак, че предаването отново ще бъде затруднено.
При идването му до апартамента С. била с домашни дрехи и очаквала да се срещне и играе с
неин приятел - съседско дете. Тя на няколко пъти му казала "Няма да тръгна", "Махай се" и
"Изчезвай от тук". Убеждавал я и я помолил да се приготви. Опитал се да я предразположи и
й напомнил, че му била обещала в този ден да дойде с него и да прекарат време заедно.
Казал й, че ще изчака пред вратата без да влиза.
След известно време С. излязла с тънка пръчка - стрела от детски лък - с която започнала да
го удря, като в един момент извикала "Ще те подлудя, ще излезеш от кожата си!" - думи,
внушени от майката. Детето го ударило няколко пъти, силно според възможностите й.
Първоначално се опитал да обърне цялата ситуация на игра, но тя продължила да го удря
със сила. Няколко пъти я предупредил, че така не е добре, че го боли и че ще й взема
пръчката. В един момент тя спряла, прибрала се в къщи и затворила вратата, а той останал
на етажа. Чувал я, че говори нещо с майка си, като няколко пъти отваряла леко вратата и
поглеждала навън, за да види дали е на етажа, след което пак затваряше. При едно от тези
отваряния чула майка й да й казва "Нашибай го".
5
През цялото време майката не правила каквито и да било опити да съдейства и агресията на
детето била провокирана от нея. Лъжа било, че "й наредил грубо да не се обажда" - в този
момент нямал контакт с майката. Лъжа било също така, че заплашвал със съдия изпълнител.
След известно време С. отново излязла от апартамента с пръчката и отново започнала да го
удря безпричинно и да го нарича "злодей". Отново се опитал да тушира агресията на детето -
казал й, че така не трябва да се прави, че го боли, че на нея също няма да й е приятно, ако я
удрят другите деца. Тя продължила да го удря със сила, при което хванал пръчката и я
извадил рязко от ръцете й. Отворих вратата на апартамента (майката винаги държала
вратата да е затворена или притворена, за да не изстива) и - без да влиза вътре оставил
пръчката върху шкафа непосредствено до входната врата. В нито един момент не я бил
"наплюл в лицето" и не я бил "ударил жестоко два пъти по дупето" - всичко това били
безочливи лъжи на майката, която освен това не присъствала лично.
Единственото му действие било да вземе рязко пръчката от ръцете на дъщеря си. Това
дейстиве нямало общо с описания в съдебномедицинското удостоверение (СМУ) механизъм
и на описаното място от тялото - двукратно, в лявата седалищна област.
Доминантната му ръка била лявата и ако бил ударил С. според описаната обстановка -
белезите й отстрани на седалищната област щели да бъдат от нейната дясна страна (в СМУ е
посочено, че са от лявата й страна). В СМУ се посочвало, че още на следващия ден след
твърдяните жестоки удари детето нямало спонтанна и палпаторна болезненост в тази
област, което не съответствало на твърдението на майката, че го ударил доста жестоко два
пъти по дупето.
Лъжа било и твърдението, че вратата на апартамента била отворена и че майката станала
пряк свидетел на случката - всичко гореописано се случило на етажа пред апартамента при
затворена или притворена врата, през което време майката била вътре в апартамента.
След като оставил пръчката, С. влязла в апартамента и затворила вратата. Почукал, при
което отворила майката. Казала й, че С. трябва да се обува, за да излезят - поне за да се
разходим и да поиграят наоколо. Майката казала "Няма да тръгне, ти си я ударил",
започнала да говори на висок глас в коридора, да го обижда и да заформя скандал. В тази
обстановка преценил, че отново няма да успее да вземе дъщеря си и че целта на майката е
именно да се стигне до подобна ситуация, при което си тръгнал.
Лъжа било и твърдението на майката, че след случката я "наплюл директно в лицето, като я
напсувал на висок глас". Не бил извършвал подобни действия. Целта на тази лъжа било в
случай на съмнения относнно описаната от майката обстановка да се приложи разпоредбата
на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН, съгласно която за психическо и емоционално насилие върху дете се
смятало и всяко домашно насилие, извършено в негово присъствие.
Описаната от молителката фактическа обстановка на 13.02.2021 г. и 14.02.2021 г. била вярна
6
единствено относно датите, до неговото присъствие на място и до наличието на пръчка.
Всичко останало във връзка със случилото се на 13.02.2021 г. и 14.02.2021 г., описано от
майката и потвърдено от нея чрез декларация по чл.9, ал. 3 ЗЗДН било невярно и изопачено,
така че да послужи за завеждане на настоящото съдопроизводство и преди всичко за да й
бъде издадена заповед за незабавна защита.
От съвкупната преценка на доказателствата по делото, съдът намира за установено
от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното удостоверение за раждане, С.И.Д., с ЕГН ********** е дъщеря на
ответника, поради което молбата за закрила по ЗЗДН е допустима и следва да бъде
разгледана по същество.
От фактическа и правна страна:
Безспорно е по делото, че родителите на детето С.И.Д. живеят разделени. Родителските
права по отношение на детето се упражняват от майката Д. Р. Р., на бащата е определен
режим на лични отношения с детето. Отношенията между родителите са силно влошени. По
делото са приети като писменни доказателства два броя постановления за налагане на глоба
на майката за неизпълнения на задълженията й за предаване на детето за осъществяване на
режима на лични отношения след покана на съдебния изпълнител и решение №
757/07.10.2016 г. на ОС Габрово, с което е оставена без уважение жалбата срещу наложената
глоба с едно от двете постановления. Посочените документи потвърждават твърденията на
ответника, че майката препятства режима му на лични отношения с детето. Видно от
показанията на двамата разпитани свидетели - Д.А.Х. и М.Г.Д. /по искане на всяка от
страните разпитан по един от тях/, детето има неуважително отношение към своя баща,
наричайки го по име, вместо с обращението „тате”. Това, че посоченото поведение е
неуважително е разяснявано на детето от на бабата по бащина линия – свидетелката М.Г.Д..
Видно от показанията й „Когато говори с майка си по телефона казва "И. не ми е разрешил
нещо или не ми дава" майка й казва „Остави И. е глупак. Дори и тя му е казвала на баща
си. Аз й казвам това не е хубаво. Аз й казвам, че другите деца казват Тате”. От цитираните
показания на свидетелката М.Г.Д. се установява и причината за това поведение на детето, а
то е влиянието на майката, която залага такъв модел на поведение на детето.
Посочените обстоятелства са от значение за установяване на случилото се на 14.02.2021 г.
Бащата не спори, че е бил на мястото на инцидента, но не в апартамента, а пред апартамента
на майката /на стълбищната площадка/. Какво и къде конкретно се е случило няма никакви
данни по делото, освен в твърденията на майката в молбата и в подадената декларация по
чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН. Съдът обаче, отчитайки данните по делото, че майката е склонна дори с
цената на налагани й санкции да препятства срещите на бащата с детето, не кредитира
изцяло с доверие посочената декларация. От разпита на свидетеля Д.А.Х. нито се установява
мястото, нито се установява механизъм на протичане на конфликтната ситуация между
детето и бащата. Единственото което сочи свидетелят е, че детето му казало, баща й я
7
ударил с пръчка и майката кимнала в знак на съгласие, и детето било много стресирано.
Следва обаче да бъде посочено, че детето С. до този момент е играло с неговата дъщеря, а
ако беше много стресирано, както сочи свидетелят, то нямаше да играе с неговата дъщеря, а
щеше да стои с майка си. В показанията на свидетеля се съдържа и друго логическо
несъотвествие. Обстоятелствата за това че „се плюли и обиждали” с бащата при процесната
среща, свидителят чул „когато С. споделяла с неговата дъщеря, когато играят в съседната
стая”. Следва да бъде посочено, че С. е на 7 години, а дъщерята на свидетеля на 4 години.
На тази възраст децата не „споделят” във време на игра какво се е случило при среща с
бащата. Начинът на игра е по-различен. Поради това съдът не кредитира с доверие
тъврдението за наплюване и псувни от ответника по време на конфликта. Съдът намира, че
посочените несъотвествия дават основание да се счита, че дори между бащата и дъщерята
да е имало конфликт с пръчка, то той е бил, не в апартамента, а извън него, на стълбищната
площадка, както сочи ответникът, тъй като, ако майката беше видяла какво се е случило, то
тя щеше да сподели със свидетеля Х., тъй като той самият сочи, че често пребивава в
семейството на С. и е запознат с нещата при тях. Механизмът на протичане на конфликта е
подобен на посочения от страна на ответника – не той е налитял на дъщеря си и е взел
пръчка да я удря в апатамента, а тя го е удрала и в процеса на отнемане на пръчката е
получила увреждането отразено в съдебномидицинското удостоверение. Следва да бъде
посочено, че съдебномедицинското удостоверение не свидетелства за жесток удар, защото
още на следващия ден е нямало болезненост на мястото. Предвид установените по горе
отношения между майка, баща и дете, съдът намира, че стресът на детето е бил засилен от
внушенията на майката. Видно е, че при посещенията си на кардиолога не са установени
никакви странични ефекти в здравословното състояние на детето.
С оглед изложеното съдът намира, че е имало конфликт, при който дъщерята под
внушенията на майката е излязла с пръчка, с която е удряла бащата и при отнемането на
тази пръчка, тя е получила удар от него, който в никакъв случай не е интензивен или
жесток. И всичко това се е разиграло не в апартамента на майката, а на стълбищната
площадка пред него.
От правна страна:
Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок от твърдяния акт на домашно
насилие, определен в чл. 10 ал. 1 от ЗЗДН и от лица попадащи в кръга на изброените в чл. 3
от същия закон.
Разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗЗДН дава легална дефиниция на понятието домашно
насилие: „всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо
насилие, както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личния живот,
личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена
връзка, които са или са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско
съжителство”.
8
Дефиницията за домашно насилие е изведена чрез деянието. В конкретния случай такъв акт
е осъществен.
При преценката обаче на тежестта на акта следва да бъдат взети предвид начинът на
протичането му, причините за конфликта, и мотивите на участващите в него.
От цялостното състояние на отношението между родителите и данните по делото за
възникналия конфликт може да се съди, че причината за възникването на конфликта са
негативните нагласи срещу бащата, създавани от майката и възпитаването на детето в
неуважение към бащата. Именно това поведение на детето е причина за възникналия
конфликт, при който то е получило една лека травма от бащата, психическият резултат от
която е засилен в последствие от влиянието на майката.
Посочените обстоятелства не харектеризират бащата като груб и жесток. Напротив, видно
от решение № 757/07.10.2016 г. на ОС Габрово бащата е с добър родителски капацитет за
отглеждане на детето.
Поради изложеното съдът намира, че следва да бъде уважено искането на молителката за
издаване на заповед за защита, но следва да бъде наложена само мярката по чл. 5 ал. 1 т. 1 от
ЗЗДН, като ответникът бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие по
отношение на дъщеря си. Не следва да бъде налагана мярка и по чл. 5, ал. 1 т. 3 от ЗЗДН, тъй
като това само би стимулирала задълбочаването на родителското отчуждение, каквото
видно от поведението на детето към бащата вече е налице.
Тъй като поведението на бащата не е причината за възникване на конфликта, не се налага
задължаването му да посещава специализирани програми.
Мярката по чл. 5, ал. 1 т. 1 от ЗЗДН – задължаване на извършителя да се въздържа от
извършване на домашно насилие не е обвързана със срок, съгласно ал. 2 на същия член.
Поради това ответникът бъде задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие
по отношение на дъщеря си С.И.Д., с ЕГН **********.
На осн. чл. 11 ал. 2 от ЗЗДН ответникът следва да бъде осъден да заплати ДТ в размер на 30
лв. чрез РС – Габрово, както и на осн. чл. 5 ал. 4 от ЗЗДН да заплати глоба, която следва да
бъде в минимален размер от 200 лева.
На молителката следва да бъдат присъдени направените разноски по делото в размер на 600
лева. Възражението за прекомерност е неоснователно, тъй като с оглед разпоредбата на чл. 7
ал. 1 т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, то е в минимален размер
Поради изложеното, съдът
9
РЕШИ:
1. ЗАДЪЛЖАВА И. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул."*********" № 18 А
ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА ОТ ИЗВЪРШВАНЕ НА ДОМАШНО НАСИЛИЕ спрямо С.И.Д., с
ЕГН **********6, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 11, вх. А, ет. 4, ап. 10, на осн. чл.
5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН.
ДА СЕ ИЗДАДЕ заповед за защита на С.И.Д., с ЕГН **********6.
2. ОСЪЖДА И. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул."*********" № 18 А ДА
ЗАПЛАТИ на Д. Р. Р., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул. „*********" № 11, вх. А,
ет. 4, ап. 10 сумата 600 лева, представляваща разноски по делото, на осн. чл. 78 ал. 1 от
ГПК.
3. ОСЪЖДА И. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул."*********" № 18 А ДА
ЗАПЛАТИ държавна такса в размер на 30,00 лв. (тридесет лева и 00 ст.) в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС – Габрово, на осн. чл. 11
ал. 2 от ЗЗДН.
4. ОСЪЖДА И. Д. Д., с ЕГН **********, с адрес: гр. Габрово, ул."*********" № 18 А да
заплати ГЛОБА в размер на 200,00 лева (двеста лева и 00 ст.) в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметката за държавни такси на РС – Габрово, на осн. чл. 5, ал. 4 от
ЗЗДН.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните и на РАЙОННО УПРАВЛЕНИЕ на МВР -
Габрово.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред Окръжен съд Габрово, в 7-дневен
срок от връчването му.
ОБЖАЛВАНЕТО на решението не спира изпълнението на заповедта.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
10