Решение по дело №15327/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 1495
Дата: 28 април 2022 г. (в сила от 28 април 2022 г.)
Съдия: Петя Данаилова Петкова
Дело: 20211110215327
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 5 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 1495
гр. София, 28.04.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:П.Д.
при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА
като разгледа докладваното от П.Д. Административно наказателно дело №
20211110215327 по описа за 2021 година
въз основа на закона и доказателствата по делото и на основание чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК,

РЕШИ:
ПРИЗНАВА обвиняемия Д. ЛЮБ. Н., роден на ***** българин, българско
гражданство, висше образование, вдовец, неосъждан, работещ-управител на „Архи“ООД,
ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. София********* , за ВИНОВЕН в това, че: На
04.08.2017 г. около 11.30 ч. в гр. София, при управление на моторно превозно средство лек
автомобил „Шавролет Лачети” с per. № ****** по ул. „Димитър Талев“, при маневра
„движение назад“ срещу № 17, нарушил правилата за движение по пътищата, визирани в чл.
40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения
за останалите участници в движението.“ и „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ -
извършил маневра „движение назад“, като не проявил достатъчно внимание към
пресичащия зад автомобила към тротоара в района на № 17 пешеходец ЯС. СТ. З. ЕГН:
**********, не спрял, вследствие на което ударил пешеходеца със задната броня на
управлявания от него автомобил и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
ЯС. СТ. З., ЕГН: **********, изразяваща се в пълна лезия на задния рог на медиалния
менискус на лявото коляно, довело до „трайно затруднение в движенията на левия долен
крайник за срок повече от 30 дни“- престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 78а от НК, вр. чл. 378, ал. 4, т. 1 от НПК
го ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му НАЛАГА
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ "ГЛОБА" в размер на 1000 /хиляда/ лева.
1
На основание чл. 343г от НК, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК лишава обв. Д. ЛЮБ. Н.
(със снета самоличност) от право да управлява МПС за срок от Шест месеца, считано от
влизане на решението в сила.
ПОСТАНОВЯВА веществено доказателство-CD с образни изследвания на ЯС. СТ. З.,
/л.192 от ДП/, да остане по делото.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал. 3 от НПК Д. ЛЮБ. Н. да заплати направените по
делото разноски в размер на 1756,20 лева по сметка на СДВР, както и направените по
делото разноски по сметка на СРС-в размер на 1920 лева.
Решението подлежи на обжалване и протест в 15-дневен срок от днес пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към решение по Н.А.Х.Д. № 15327/2021г., СРС, 93-и с-в


В постановление по чл. 375 НПК Софийска районна прокуратура повдига
обвинение срещу обв. Д. ЛЮБ. Н. за това, че: На 04.08.2017 г. около 11.30 ч. в гр. София,
при управление на МПС- лек автомобил „Шавролет Лачети” с per. № ****** по ул.
„Димитър Талев“, при маневра „движение назад“ срещу № 17, нарушил правилата за
движение по пътищата (визирани в чл. 40, ал. 1 и ал. 2 от ЗДвП: „Преди да започне
движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят зад превозното средство е
свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за останалите участници в
движението.“ „По време на движението си назад водачът е длъжен непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е невъзможно, той е длъжен да
осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ - извършил маневра „движение
назад“), като не проявил достатъчно внимание към пресичащия зад автомобила към
тротоара в района на № 17 пешеходец ЯС. СТ. З., ЕГН:**********, не спрял, вследствие на
което ударил пешеходеца със задната броня на управлявания от него автомобил и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда на ЯС. СТ. З., изразяваща се в пълна
лезия на задния рог на медиалния менискус на лявото коляно, довело до „трайно (за повече
от 30 дни от датата на травмата) затруднение в движенията на левия долен крайник”-
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Представител на СРП не се е явил в съдебно заседание и не изразява отношение по
обвинението.
Обв. Д. ЛЮБ. Н.- явява се лично и ползва процесуален представител-адв. П. от САК,
който пледира постановяване на оправдателен съдебен акт спрямо подзащитния му поради
недоказаност на твърденията, изложени в Постановлението на СРП. Приема, че обвинението
се подкрепя от показанията на пострадалия З., които определя като противоречиви и
непоследователни, както и противоречащи на обясненията на обв. Н. относно движението
на лекия автомобил и разположението му на улицата. Приема за безспорно установено, че
към 04.08.2017г. пострадалият З. е с поставена диагноза след ренгеново изследване, веднага
след инцидента, а по-късно, след проведено допълнително изследване с ЯМР е установено
„пълно разкъсване на задния рог на медиалния менискус“. Застъпва теза, че пострадалият би
следвало да бъде ударен в десния крак. Фактът на удар между МПС и пострадал се
установява единствено от покзанията на З.. Както казах вече, същите не се подкрепят от
други писмени и гласни доказателства. Счита, че обвинителната теза се опровергава от
показанията на св. Генади и. и е възможно травматичното увреждане да е получено към по-
ранен момент. Моли съда да не кредитира заключенията на изготвените автотехническа
експертиза, комплексна медицинска и автотехническа експертиза, допълнтелнта такава и
нова комплексна медицинска и автотехническа експертиза с довод, че са изградени основно
от показанията на пострадалия.

Обв. Д.Н. дава обяснения по повдигнатото му обвинение. Заявява, че не се признава
за виновен. Поддържа изложеното от защитника си в хода на съдебните прения. На дадената
му последна дума моли да бъде оправдан.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, приема за установено
от фактическа страна следното:
Обв. Д. ЛЮБ. Н. е роден на ***** българин, българско гражданство, образование
виеше, вдовец, неосъждан, с настоящ адрес: *****, ЕГН: **********.
Обв. Д. ЛЮБ. Н. бил правоспособен водач на МПС.
1
На 04.08.2017 г. около 11.30 ч. св. Я.З. излязъл от къщата си, намираща се в гр.
София, кв. „Люлин” 10- ти микрорайон, на ул. „Македония” № 2 и се отправил към ул.
„Димитър Талев”, която е перпендикулярна на ул. „Македония”. В района имало строеж,
поради което липсвал тротоар и пешеходците вървели по улицата. По същото време обв.
Д.Н. управлявал лекия си автомобил „Шевролет” per. № ****** и се движел по улицата към
ул. „Димитър Талев”. Св. З. вървял по средата на улицата и когато стигнал кръстовището на
ул. „Димитър Талев” и ул. „Македония”, завил на дясно в посока към ул. „Тома Давидов”.
Движел се по десния тротоар. Обв. Н. спрял автомобила си на ул. „Димитър Талев“срещу №
17 в дясната пътна лента спрямо посоката от ул. „Тома Давидов” към ул. „Момково”.Св. З.
предприел пресичане перпендикулярно ул. „Димитър Талев” към левия тротоар по посока
на движението към ул. „Тома Давидов”. Той забелязал спрелия автомобил, както и че по
пътното платно няма движение на автомобили. Обв. Н. в този момент предприел маневра
движение назад, при което със задната броня ударил св. Я.З. в левия крак в областта на
коляното. След като чул виковете на св. З., обв. Н. спрял колата. В проведеня м/у двамата
диалог обвиняемият казал на пострадалия З., че при финансови проблеми, ще откликне. Св.
З. се прибрал в дома си и разказал на съпругата си сличилото се. Обадил се на спешен
телефон 112, а по-късно отишъл в УМБАЛСМ „Пирогов”, където му била оказана
медицинска помощ. Поставена била шина на крака му, а на дата 09.08.2017г. поради
продължаваща болка, направил компютърно томографско изследване.
От заключението на изготвената СМЕ се установява, че на пострадалия Я.З. е
причинена средна телесна повреда, изразяваща се в пълна лезия на задния рог на медиалния
менискус на лявото коляно, довело до „трайно (за повече от 30 дни от датата на травмата)
затруднение в движенията на левия долен крайник”.
Изготвената Автотехническа експертиза дава становище, че мястото на удара е
определено и е настъпил на платното за движение на ул. „Димитър Талев“ в района на № 17,
по широчина на платното за движение – на 4-4,5 м. вляво от десния му край, по дължина: 5-6
метра след кръстовището с ул. „Македония“, както и че скоростта на автомобила в момента
на удара е не по-висока от 5 км/ч. В експертизата е прието, че преди произшествието
автомобилът е бил в покой, а в момента на навлизане на пострадалия на платното за
движение обвиняемият не е разполагал с възможността да го възприеме в огледалата за
обратно виждане, но е имал тази възможност- да го възприеме през страничните стъкла или
посредством сигнализиране за опасност при движението си назад от осигурено от него лице.
Механизмът на деянието е възможен при блъскане на пешеходец от автомобил при
движението на колата на заден ход. Становището на вещото лице е, че причина за
настъпилото ПТП са субективните действия на водача при предприетата маневра „движение
на заден ход“, без да бъде осигурено безопасно извършване на тази маневра.
Видно от заключението на комплексна АМТЕ при първоначалния преглед на
пострадалия Я.З. са установени травматични увреждания-изкълчване, навяхване и разтягане
на външна/вътрешна колатерална ставна връзка на коляното. Вещите лица дават обосновка,
че поради продължаваща болка е направен ЯМР, при което изследване е констатирано пълно
разкъсване на задния рог на медиалния менискус, което е състояние след контузия на
дълбоките околоставни мастни планове и хематоми в хроничен етап на развитие.
Застъпената позиция е, че констатираната увреда в областта на коляното се получава по
индиректен механизъм при отвеждане на подбедрицата и рязко завъртане на бедрото
навътре при коляно във флексия и фиксирано ходило, или при рязко завъртане на
подбедрицата навън, когато коляното е във флексия и позиция на адукция. Вещите лица са
единодушни, че по делото не са налице никакви обективни или субективни данни, които да
сочата травма на менискуса преди инцидента, както и че при постъпването на пострадалия в
УМБАЛСМ„Пирогов е констатирана прясна травма, по тази причина, че в резултат на това
произшествие е причинена лезията.
2
Вещите лица, изготвили повторната СМЕ по писмени данни, поддържат
становището, че на пострадалия Я.З. е установена пълна лезия на задния рог на медиалния
менискус на лявото коляно, което е прясно увреждане на менискуса, и отговаря да е
получено при инцидента на 04.08.2017 г. Вещите лица сочат, че такива лезия се получава по
индиректен механизъм при отвеждане на подбедрицата и рязко завъртане на бедрото
навътре при коляно във флексия и фиксирано ходило, или при рязко завъртане на
подбедрицата навън, когато коляното е във флексия и позиция на адукция. Заключението е,
че травматичното увреждане на менискуса на лявото коляно причинява трайно затруднение
в движението на левия долен крайник за срок по-голям от един месец.
Описаната фактическа обстановка съдът приема да установена въз основа на
събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: обясненията на обв. Д.Н.,
показанията на свидетелите – пострадалия Я.З., на св. Л.М. дадени по ДП и приобщени на
основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и на св. Генади и., дадени в хода на
съд.следствие; справка за съдимост на обв. лице; Констативен протокол № К-549 относно
посетена ПТП на 04.08.2017г.; Протокол за оглед на местопроизшествие; Скица на
местопроизшествието; Албум от ОПП-СДВР; медицинска документация способи на
доказавне-съдебно-медицинска експертиза; повторна СМЕ по писмени данни и
допълнителна такава; автотехническа експертиза и допълнителна; комплексна
автотехническа-медицинска експертиза и др.
Съдът кредитира обясненията на обв. Д.Н. в частта, че на процесната дата 04.08.2017
г. е управлявал лекия си автомобил „Шевролет“ с № ******, както и че е спрял на ул.
„Димитър Талев“ и е предприел маневра движение назад, както и че с пострадалия се
познават, тъй като е живеел в съседство на строителен обект, на който той е бил
ръководител. Съдът прие като защитна позиция изложените от него твърдения, че преди
извършване на мавенрата е погледнал в задните огледала и не видях никой,като едва след
около 1-2 минути,когато е бил до колата, при него е отишъл пострадалия Я.З. и му е казал,
че го е ударил. В обясненията си обв. Д.Н. сочи, че е видял пострадалия Я.З. един месец
преди инцидента, че е с превързано ляво коляно и е куцал с левия крак, което било
възприето и от работещи на строителения обект. В тази част обясненията му противоречат
на показанията на пострадалия, а също и на заключенията на вещите лица, изготвили АТЕ и
комплексната АТМЕ,повторна СМЕ по писмени данни, а също и на писмените
доказателства по делото.
Следва да се отбележи, че в тази насока дава показания св. Генади и., които са
информативни относно възприетото от него преди инкриминираната дата. Същият заявява,
че познава пострадалия като живущ в съседство на обекта, в който е работел, както и че го е
виждал с превързан крак, но не прави други уточнения. Св. и. не даде никаква друга
конкретика, относима към процесното събие, поради което съдът прие свидетелстването му
за изолирано. Становището на защитата, че показанията на св. Г. и. оборват тези на
пострадалия, доколкото св. и. преди инцидента твърди, че е възприел пострадалия с
превързан крак, не се възприемат от съда като оборващи обвинението, нито показанията на
св. З., тъй като посоченият свидетел не дава данни с определеност относно превързания
крак, а и не е очевидец на ицидента.
В основата на фактическите си изводи съдът постави показанията на св. Я.З., наред
със заключенията на съдебно – медицинската експертиза; повторна СМЕ по писмени данни
и допълнителна такава, комплексната АТМЕ и допълнителна такава.
Съдът кредитира в цялост показанията на пострадалия З., който дава информация,
свързана с деня и мястото на инкриминираното деяние, възприетия от него спрял на улицата
лек автомобил „Шевролет“ , точното място, на което се е намирал, както и относно
предприетото пресичане на улицата и последвалото движение назад на лекия автомобил и
настъпилото произшествие. Той има качеството на пострадал от престъплението, но
3
изложеното него не е поднесено с цел утежняване положението на обвиняемото лице.
Фактологичните данни освен за възприетото движение на лекия автомобил „Шевролет“ по
улицата, собственото му придвижване по улицата,посоката на движение, възприетото, че
автомобилът е спрял, предприетото от негова страна перпендикулярно пресичане на
платното, придвижването му зад колата, извършеното „внезапно“ движение назад на колата,
последвалото удряне със задната част на бронята в левия му крак в областта на коляното, са
детайлни, последователни и незаинтересовани. Пострадалият описва след настъпилия удар,
че е извикал и колата е спряла, едва след което е възприел , че водач е обв. Д.Н.. Св. З. дава
данни за състоянието на крака си към момента на удара- подвиването навътре и изпукване в
областта на коляното, а също и че накуцвайки се е придвижил до тротоара. Той правдиво
дава сведение, че след това накуцвайки е отишъл до тротоара и е седнал, а по-късно поради
настъпилото влошаване е посетил УМБАЛСМ“Пирогов“ и му е проведено лечение. В
показанията му съдът не констатира превратно и тенденциозно възпроизвеждане на фактите.
Следва да се отбележи, че твърденията му във връзка с инкриминираните събития са
съответстващи на други доказателствени източници. Св. З. сочи, че първоначално кракът му
е бил шиниран, а към по-късен етап е направен ЯМР и е констатирано реално причиненото
увреждане, наложило провеждането на леченеие.
Допълващи неговите показания са тези на св. Л.М., дадени по воденото ДП и
приобщени на основание чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 от НПК. Същият в качеството си на мл.
Инспектор е посетил пострладалия З. в болничното заведение и дава данни за състоянието, в
което е бил-със шиниран крак, както и относно заявеното от св. З. във връзка с болки в
коляното, както и за настъпилоното ПТП. Съдът кредитира изложеното от свидетеля като
отчете, че липсват данни за заинтересованост при свидетелстването му.
Следва да се отбележи, че твърденията на св. Я.З. във връзка с инкриминираното
събитие и причиното травматично увреждане са съответстващи на други доказателствени
източници и бяха подкрепени от заключенията на вещите лица, изготвили АТЕ, съдебно-
медицинската експертиза и повторна СМЕ, комплексни медико-автотехническа експертиза
автотехническа експертиза и допълнителна.
По несъмнен начин от заключението по съдебно-медицинската експертиза е
установено, че на пострадалия Я.З. е причинена средна телесна повреда, изразяваща се в
пълна лезия на задния рог на медиалния менискус на лявото коляно, довело до „трайно (за
повече от 30 дни от датата на травмата) затруднение в движенията на левия долен крайник”.
Съдът кредитира и заключението на вещото лице по изготвената АТЕ, което
установява мястото на ПТП-то, скоростта на автомобила в момента на удара и
обстоятелството, че преди произшествието автомобилът е бил в покой, както и че в момента
на навлизане на пострадалия на платното за движение обвиняемият не е разполагал с
възможността да го възприеме в огледалата за обратно виждане, но е имал тази възможност-
да го възприеме през страничните стъкла или посредством сигнализиране за опасност при
движението си назад от осигурено от него лице. Вещото лице е обосновало и становището
си относно механиза на деянието, а именно- възможен е при блъскане на пешеходец от
автомобил при движението на колата на заден ход, както и че причината за настъпилото
ПТП са субективните действия на водача при предприетата маневра „движение на заден
ход“, без да бъде осигурено безопасно извършване на тази маневра.
Съдът кредитира и заключението на изготвената комплексна медицинска
автотехническа експертиза, съгласно която при първоначалния преглед на пострадалия са
установени травматичните увреждания-изкълчване, навяхване и разтягане на
външна/вътрешна колатерална ставна връзка на коляното, както и че при направен ЯМР е
констатирано пълно разкъсване на задния рог на медиалния менискус, което е състояние
след контузия на дълбоките околоставни мастни планове и хематоми в хроничен етап на
развитие. В автотехническата част вещите лица дават заключение, че установената увреда в
4
областта на коляното се получава по индиректен механизъм при отвеждане на подбедрицата
и рязко завъртане на бедрото навътре при коляно във флексия и фиксирано ходило, или при
рязко завъртане на подбедрицата навън, когато коляното е във флексия и позиция на
адукция. Съдът прие за обосновано и становището, че по делото не са налице никакви
обективни или субективни данни, които да сочата травма на менискуса преди инцидента,
тъй като при постъпването на пострадалия Я.З. в УМБАЛСМ„Пирогов“ е констатирана
прясна травма, поради което приемат и че в резултат на ПТП-то е причинена телесната
повреда.
Вещите лица, изготвили повторната СМЕ по писмени данни, поддържат становището,
че на пострадалия Я.З. е установена пълна лезия на задния рог на медиалния менискус на
лявото коляно, което е прясно увреждане на менискуса, и отговаря да е получено при
инцидента на 04.08.2017 г. Вещите лица сочат, че такива лезия се получава по индиректен
механизъм при отвеждане на подбедрицата и рязко завъртане на бедрото навътре при
коляно във флексия и фиксирано ходило, или при рязко завъртане на подбедрицата навън,
когато коляното е във флексия и позиция на аддукция. Заключението е, че травматичното
увреждане на менискуса на лявото коляно причинява трайно затруднение в движението на
левия долен крайник за срок по-голям от един месец. Единодушно застъпеното становище е,
че е възможно при движение на автомобила назад пострадалият да бъде изваден от
равновесие и да получи усукване на коляното и травматичното увреждане.
При установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:
От обективна и субективна страна съдът прие за несъмнено, че обв. Д.Н. е
осъществил престъпното деяние по смисъла на чл. 343, ал. 1, б. “б”, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1,
пр. 3 от НК.
В хода на наказателното производство от обективна страна бе установено, че на
04.08.2017 г. около 11.30 ч. в гр. София, при управление на МПС- лек автомобил
„Шавролет Лачети” с per. № ****** по ул. „Димитър Талев“, при маневра „движение назад“
срещу № 17, нарушил правилата за движение по пътищата (визирани в чл. 40, ал. 1 и ал. 2
от ЗДвП: „Преди да започне движение назад, водачът е длъжен да се убеди, че пътят
зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или затруднения за
останалите участници в движението.“ „По време на движението си назад водачът е
длъжен непрекъснато да наблюдава пътя зад превозното средство, а когато това е
невъзможно, той е длъжен да осигури лице, което да му сигнализира за опасности“ -
извършил маневра „движение назад“), като не проявил достатъчно внимание към
пресичащия зад автомобила към тротоара в района на № 17 пешеходец ЯС. СТ. З.,
ЕГН:**********, не спрял, вследствие на което ударил пешеходеца със задната броня на
управлявания от него автомобил и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на
ЯС. СТ. З., изразяваща се в пълна лезия на задния рог на медиалния менискус на лявото
коляно, довело до „трайно (за повече от 30 дни от датата на травмата) затруднение в
движенията на левия долен крайник”-престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, пр. 2, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3 от НК.
По делото бе доказано, че обв. Д.Н. е разполагал с обективната възможност
навременно да съобрази поведението си с императивно вмененото му задължение,
произтичащо от по – горе посочените правила за пътно поведение. Съставът на чл. 40, ал. 1
и ал. 2 от ЗДвП го ангажира като водач „преди да започне движение назад да се убеди,
че пътят зад превозното средство е свободен и че няма да създаде опасност или
затруднения за останалите участници в движението.“ Спазването на това негово
дължимо поведение е щяло да доведе до безопасно за другите участници в движението, в
частност – пешеходеца Я.З.. Налице е и изискуемата се от закона пряка, непосредствена и
непрекъсваща причинно – следствена връзка между действията на обв. Деян Н.-
5
нарушението на правилата на движение и настъпилия съставомерен резултат-причинената
средна повреда на пострадалия. В настоящия случай, именно в резултат на неспазването в
съвкупност на правилата на ЗДП по време на движението си назад непрекъснато да
наблюдава пътя зад превозното средство, а съответно-не е и осигурил лице, което да
му сигнализира за опасности, извършвайки маневрата „движение назад“, е причинил
произшествието.
От обективна страна съдът намери за доказано, че травматичното увреждане е
осъществено по описания от пострадалия З. начин, който е подкрепен и от експертното
становище на вещите лица-инженер и съдебни медици, при анализа на събраните по
ДП материали и съотнасянето им специалните знания, с които разполагат. Поради това
съдът не прие за основателно становището на защитата, че телесната повреда е
причинена на св. З. преди инкриминираната дата и възприе за несъмнено, че телесното
увреждане на лявото коляно е получено при блъскане на пострадалия З. от автомобила,
управляван от обв. Д.Н., при движението на колата на заден ход без да бъде осигурено
безопасно извършване на тази маневра. В тази насока се довери изцяло и на заключението
на вещите лица, изготвили автотехническата и медицинската експертиза и допълнителна
комплексната медицинска и автотехническа експертизи, чиято позиция е единна,
обоснована и непротирочива относно причиненото увреждане. Тяхното заключение се
базира и на събраните документи и нямат никакви данни, за да приемат, че е налице травма
на менискуса преди инцидента.
От субективна страна деянието е извършено при форма на вината непредпазливост
като обв. Д.Н. не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил
длъжен и е могъл да ги предвиди. Възможността да предвиди последиците, съдът приема, че
се извежда от обстоятелството, че обв. Н. е с шофьорски опит и би следвало да е изградил
определени навици с оглед както спазване правилата, установени в ЗДвП, но и с оглед
възможността да прецени и реагира при извършване на маневрата движение назад.
По отношение на наказанието:
За да бъде деецът освободен от наказателна отговорност е необходимо: за
престъплението да се предвижда наказание до три години лишаване от свобода или друго
по-леко наказание; деецът да не е осъждан за престъпление от общ характер; деецът да не е
освобождаван от наказателна отговорност (вж. чл.78а, ал.1, б."а" и "б" от НК). В случаите,
когато от престъплението са причинени имуществени вреди, тези вреди следва да са
възстановени (вж. чл.78а, ал.1, б."в" от НК). За престъплението по чл. 343, ал. 1,б.“б“,вр. чл.
342, ал. 1 от НК се предвижда наказание лишаване от свобода до три години или пробация.
Обвиняемият Д.Н. е неосъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по
реда на глава VІІІ, раздел ІV НК към момента на деянието. По делото не са налице
доказателства за причинени съставомерни имуществени щети с деянието. Деянието не
разкрива висока степен на обществена опасност, тъй като не са причинени щети,
включително и несъставомерни такива. Ето защо съдът счита, че са налице всички законови
предпоставки за приложението на чл. 78а от НК, поради което обв. Д.Н. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и му бъде наложено административно наказание –
глоба. При определяне размера на административната санкция, която следва да бъде
наложена на обв. Д.Н., съдът съобрази сравнително невисоката степен на обществена
опасност на деянието и дееца, възрастта на обвиняемото лице, социалното му положение,
както и че не са събрани доказателства, свързани със системни нарушения на ЗДП и добрите
характеристични данни. Поради изложеното при индивидуализация на наказанието съдът
определи административно наказание глоба в минималения, предвиден размер от 1000
(хиляда) лева. С оглед на изложеното, съдът счита, че така определеното наказание е
справедливо, съответства на обществената опасност на деянието и на дееца и чрез него ще
6
бъдат постигнати целите на наказанието, залегнали в разпоредбата на чл. 36 от НК. Съдът
приложи разпоредбата на чл. 78а, ал. 4 от НК и на основание чл. 343 г от НК, вр. чл. 37, ал.
1, т. 7 от НК лиши обв. Д.Н. от право да управлява МПС за срок от Шест месеца, считано от
влизане на решението в сила.
По досъдебното производство е приложено веществено доказателство-CD с образни
изследвания на пострадалото лице, поради което съдът постанови приложения компактдиск
да остане по делото след влизане на решението в сила.
Съобразно разпоредбата на чл. 189, ал. 3 от НПК обв. Д.Н. следва да заплати
направените по делото разноски в размер на 1756, 20 лева по сметка на СДВР, както и
направените по делото разноски по сметка на СРС, възлизащи в размер на 1920 лева.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7
Съобщи за изтекли лични данни