№ 19385
гр. София, 31.05.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в закрито заседание на
тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА
ВОДЕНИЧАРОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Г. ШЕЙТАНОВА ВОДЕНИЧАРОВА
Гражданско дело № 20211110170636 по описа за 2021 година
Производството е по реда на Глава Тринадесета ГПК.
При извършена проверка във връзка с чл. 140 ГПК съдът намира следното.
Производството по делото е образувано по предявени от **** АД против Д. С. Н.
обективно кумулативно и субективно съединени искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 22 429,54
лв. дължима главница за периода от 09.10.2017 г. до 04.07.2021 г. по Договор за кредит
№ ****/26.08.2008 г., Допълнително споразумение от 18.03.2009 г., Допълнително
споразумение от 19.03.20210 г. и Допълнително споразумение от 04.08.2105 г. с
Приложение № 1 към него, ведно със законна лихва от 05.07.2021 г. до изплащане на
вземането, договорна лихва за периода от 07.08.2018 г. до 11.09.2018 г. в размер на 1
369,19 лева наказателна лихва за забава за периода от 07.08.2018 г. до 04.07.2021 г. в
размер на 10 221,14 лева, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
15.07.2021 г. по гр.д. № 39515/2021 г., по описа на СРС за 2021 г., допусната ОФГ в
ЗНИ с разпореждане № 66699/22.07.2022 г.
Ищецът твърди в исковата молба и уточнителни молби от 25.01.2022 г.,
22.02.2022 г. и 27.04.2022 г., че на 26.08.2008 г. е сключил с ответника договор за
Договор за кредит № **** и в изпълнение на договорните си задължения превел на
ответника сума в размер на 54 000евро, които ответникът се задължил да погаси
съгласно уговорен погасителен план на равни вноски. Сключени са Допълнително
споразумение от 18.03.2009 г., Допълнително споразумение от 19.03.20210 г. и
Допълнително споразумение от 04.08.2105 г. с Приложение № 1 към него, като с
анекса от 04.08.2015 г. по съгласие на страните е допуснато превалутиране на кредита
от евро в лева. По договора от 2008 г. размерът на договорната лихва е бил уговорен в
размер на 7,2 процента. След 2015 г. е заложен механизъм за опреД.е на лихвата. Той е
поставен в зависимост от *** – чл. 4, ал. 1 от анекс от 04.08.2015 г. Ответникът не е
изпълнил задълженията си по договора, поради което на осн. чл. 18 от договора с нот.
покана от 09.08.2018 г., връчена на 11.09.2018 г., считано от 11.09.2018 г., вземанията
по договора са обявени за изцяло предсрочно изискуеми.
1
В срока по чл. 131 ГПК е подаден писмен отговор /26.02.2023 г. е неделя, а
отговорът е подаден на 27.02.2023 г. – понеделник/.
Ответникът оспорва иска по основание и размер. Не спори да е сключил
процесния договор за кредит и да е усвоил кредита. Не спори и, че с анекс от
04.08.2015 г. по съгласие на страните е допуснато превалутиране на кредита от евро в
лева.
Твърди, че към 04.08.2015 г. кредитът е бил редовен, а не в просрочие.
Сочи, че в договора се съдържат неравноправни и нищожни клаузи на осн. чл.
142, т. 10 и т. 12 ЗЗП, а именно:
Чл. 3, ал. 5 от договора за кредит, както и т. IV от споразумение от 19.03.2010 г. в
частта относно БЛП. Сочи на стр. 12 от отговора, че потребителят не е могъл да
влияе на съдържанието на новия погасителен план. Твърди на стр. 12 от отговора,
че тази разпоредба на споразумение от 19.03.2010 г. предвижда заплащане на
лихва върху общ дълг, който е сбор от главница и лихва;
Чл. 6, ал. 3 от договора;
Чл. 8, ал. 1 и ал. 2 от договора за кредит;
Чл. 12 от договора за кредит;
Чл. 18, ал. 2 от договора за кредит, поради това, че срокът на просрочието,
достатъчен за кредитора да обяви вземанията за предсрочно изискуеми, е твърде
кратък с оглед срока на кредита; уговорено е автоматичното настъпване на
предсрочната изискуемост, което противоречи на ТР;
Чл. 1, ал. 1 от споразумение от 04.08.2015 г. относно клаузата за превалутирането,
поради това, че след него се е увеличил лихвеният процент /стр. 11/; както и на
ответника – потребител не е бил уведомен за това по какъв начин
превалутирането от евро в лева ще се отрази на дълга /стр. 9, долу/;
Чл. 3, ал. 3 от споразумение от 04.08.2015 г. /стр. 11, горе/, като съдът УКАЗВА
НА ОТВЕТНИКА, че такава разпоредба в това споразумение липсва;
Чл. 3, ал. 4 от споразумение от 04.08.2015 г., като съдът УКАЗВА НА
ОТВЕТНИКА, че такава разпоредба в това споразумение липсва. Ответникът
твърди, че не е получил новия погасителен план;
Чл. 7 от споразумение от 04.08.2015 г.;
Т. III от споразумение от 09.03.2010 г., като съдът ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ
на ответника да се обоснове за тази клауза, според която се въвеждат облекчени
лихвени условия с фиксирана годишна лихва от 5,98
процента;
Т. IX от споразумение от 09.03.2010 г., като съдът УКАЗВА на ответника
изрично да заяви дали поддържа подобно възражение за друг анекс, като ако да,
то да посочи разпоредба с номера й;
Неупомената клауза за наказателна лихва /стр. 10 от отговора/, като УКАЗВА НА
ОТВЕТНИКА да конкретизира клаузата;
Твърди, че с горепосочените разпоредби е предвидено право за кредитора да
променя лихвения процент едностранно, което съставлява едностранна промяна на
договора на непредвидено в него основание; при липса на обективни условия за това.
Оспорва клаузите да са индивидуално уговорени.
С оглед заявеното от ответника в отговора ответникът не спори, че е сключил
2
Договор за кредит № ****/26.08.2008 г., Допълнително споразумение от 18.03.2009 г.,
Допълнително споразумение от 19.03.20210 г. и Допълнително споразумение от
04.08.2105 г. с Приложение № 1 към него; че е усвоил сумата.
По предявените искове в тежест на ищеца е да докаже възникване на
правоотношение по договора за банков кредит с твърдяното от ищеца съдържание, в
т.ч. относно възнаградителната лихва и клаузата за обезщетение за забава с уговорен
размер на обезщетението; настъпване на падежа на задължението за връщане на
вноските, връчване на покана на длъжника за обявяване на вземанията за изцяло
предсрочно изискуеми, както и наличието на предпоставките за това; размера на
исковете.
При установяване на горното в тежест на ответника е да докаже, че е
изпълнил точно задълженията си по договора.
По възраженията за нищожност и неравноправност по ЗПК в тежест на
ищеца е да докаже: валидност на клаузите; че клаузите на договора са индивидуално
уговорени; че промяната на възнаградителната лихва е в зависимост от обективни
пазарни фактори, които не зависят от волята на ответника и които позволяват както
увеличаване на лихвата, така и нейното намаляване при настъпване на съответните
пазарни обективни условия; че е налице подробна методология относно вида, тежестта
и количествените измерения на ценообразуващите компоненти.
По възраженията за нищожност в тежест на ответника е да докаже
възраженията си за нищожност на клаузите.
Неоснователно е искането по т. 5 от отговора за прилагане на ИД, поради липса
на връзка с настоящото дело.
Във връзка с чл. 140 ГПК делото следва да бъде насрочено в о.с.з., като съдът с
настоящето определение дава и проект на доклад на същото. По тези мотиви и на
основание чл. 140 ГПК, СРС
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 26.06.2023 г. /понеделник/ от 11,15 часа, за която дата и
час да се призоват страните /ответникът – чрез адвокат В. В. Т./.
ПРИЛАГА ч гр.д. № 39515/2021 г., по описа на СРС за 2021 г..
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ЗАДЪЛЖАВА ищеца на осн. чл. 190 ГПК в срок до първото с.з. да представи по
делото документите по т. 3 от отговора – протоколи и Методология.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането по т. 5 от отговора за прилагане на ИД.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на ответника в срок до о.с.з. от съобщението да уточни
исканията си по т. 2 и т. 4 от отговора –вкл. дали твърди, че има други анекси освен
приложените към исковата молба
Относно искането на ищеца и на ответника за назначаване на ССчЕ съдът ЩЕ
СЕ ПРОИЗНЕСЕ в о.с.з.
УКАЗВА на ответника, че на основание нормата на чл. 40 ГПК страната, която
живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в
седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма
пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният
3
представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат
съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. На
основание нормата на чл. 41, ал. 1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец
от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е
длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. (2) При неизпълнение на
задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за
връчени.
УКАЗВА на страните, че мотивната част на настоящото определение има
характер на ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД на делото по смисъла на чл. 140, ал. 3, изр. 2 ГПК,
който при липса на твърдения за нови факти и обстоятелства в насроченото открито
съдебно заседание може да бъде обявен за окончателен доклад на делото по реда на чл.
146 ГПК.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че
доброволното /извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях
ред за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от определението да се изпрати на страните. На ищеца да се изпрати
и препис от отговора на ответника.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4