Р E
Ш Е Н
И Е
№ ……………./06.11.2018 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ХІІ състав, в публично заседание на деветнадесети
октомври две хиляди и осемнадесета година в състав
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИНА ГЕОРГИЕВА
при участието на
секретаря МАРИАНА МАРКОВА разгледа докладваното от съдията гр.д. № 16568/2017 г.
Производството по делото е
образувано по предявен от Е.М.Ц., ЕГН **********,*** срещу Л.К.К., ЕГН **********, адрес: *** установителен
иск с правно основание чл. 23, ал.1 СК за признаване за установено, че недвижим
имот, представляващ самостоятелен обект с идентификатор *, с
площ 1817 кв.м., с номер по предходен план *, находящ
се в град *, местността „*“ /с.о. Прибой/ при граници и съседи: * съставляващ имущество,
придобито от ищеца при условията на изключителна собственост вследствие на
пълна трансформация на лично имущество.
Ищецът
основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
За периода от 01.08.1985 г. до
01.12.2012 г. ищецът е работил в Берлинската държавна опера на длъжността
„оперен певец“ с годишни доходи средно около 60 000 марки. Няколко години
преди да сключи брак с ответницата, имал намерението да закупи имот в *, с цел инвестиция. За целта спестявал
от месечните си заплати. На 12.01.1997 г. ищецът сключил граждански брак с
ответницата. Осиновил и двете й дъщери от първия брак. Твърди, че всички грижи
и осигуряване на финансови средства около новосъздаденото семейство са поети от
Ц.. Ответницата от датата на сключване на гражднаски
брак, до датата на закупуване на процесния имот не е полагала труд и не е
получавала доходи, нито е разполагала със спестявания. Посочва се, че същата не
е полагала и грижи за семейството. На 29.07.1998 г. бил сключен предварителен
договор за покупко-продажба на процесния имот. В деня на подписване на
предварителния договор Ц. заплатил сумата от 900 щатски долара, а на 05.08.1998
г. закупил имота, като сделката е обективирана в
нотариален акт № *
г., за сумата от 3 051 000 лева. Средствата за закупуване на имота били
лични негови, придобити във времето преди брака и без участието на ответницата.
С влязло в законна сила решение по гр.д. № 3905/2011 г. по описа на Районен
съд, град *
е прекратен брака между ищеца и ответника. Твърди, че в бракоразводното дело
страните са се споразумели, че семейните имоти, находящи
се в *
– ще се ползват от Л.К., а тези, придобити по време на брака – остават
изключителна собственост на Ц.. Посочва още, че редовно е заплащал и данъка за
процесния имот. Моли за уважаване на исковата претенция. В с.з. по реда на чл.
143 ГПК ищецът уточнява, че средствата за закупуването на имота са негови
лични, придобити преди брака и по време на брака в резултат на получени от него
трудови възнаграждения.
В
срока по чл. 131 ГПК
по делото е постъпил писмен отговор от ответника. В него същият оспорва
исковата претенция като недопустима, а на следващо място като неоснователна и
недоказана. Оспорва твърденията, че процесния имот е придобит с лични на ищеца
средства, придобити преди брака му с нея. Не са представени доказателства, че
към датата на сключване на брака е имал средствата, необходими за закупуване на
имота. Твърди, че към датата на сключване на брака ищецът е имал задължения към
децата си, родени по време на предходните му бракове и към свои роднини като не
е имал свободни средства за закупуване на недвижим имот. Посочва, че е осиновил
двете й деца, тъй като съгласно действащото към този момент законодателство във
Федерална Република *
при наличието на две деца, ежемесечно се заплащат суми, започващи от 400 марки,
а също надбавки за всяко дете, които са получавани от Ц.. Тези суми са включени
в брутната сума на заплатата му като оперен певец. Оспорва и твърденията, че не
е получавала средства и заплати и всички приходи за в изключителен принос на
ищеца. Неоснователни са и изложените обстоятелства в депозираната искова молба,
че не е налице принос от страна на Л.К. за живота на семейството. Твърди, че е
полагала и труд в козметичен център ГмбХ, град *. Моли за отхвърляне на исковата
претенция.
С
оглед събраните по делото доказателства, съдът установи следното от фактическа
страна:
От представеното и прието като
писмено доказателство по делото решение № 29/12.12.2011 г. по гр. д. №
3905/2011 г. по описа на Районен съд, град * е видно, че е прекратен сключеният
между Е.М.Ц. и Л.К.К. на 12.01.1997 г. брак поради
дълбоко и непоправимо разстройство.
Съгласно представения нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № *, н. д. № */05.08.1998 г. е видно, че на
05.08.1998 г. * * и * като продавачи продават на Е.М.Ц.
следния недвижим имот с площ 1816 кв. м., находящ се в град *, м. „*“ /*/, съставляващо имот с пл. № * по кадастралния план на „*“ в землището на кв. * за сумата от
3 051 000 лева.
Като писмено доказателство по делото
е представен и приет предварителен договор за покупко
– продажба на недвижим имот от 29.07.1998 г., от който е видно, че Е.М.Ц. се
задължава да закупи от *
недвижим имот с площ 1816 кв. м., находящ се в кв. *, м. * за сумата от 9000 щатски долара. Уговорено между страните е продажната
цена да се изплати по следния начин: 900 щатски долара – при подписване на
предварителния договор и 8100 щатски долара – в деня на прехвърляне правото на
собственост по нотариален ред и изповядване на сделката. Видно е, че на
29.07.1998 г. купувачите са получили от купувача сумата от 900 долара, а на
05.08.1998 г. – оставащата сума от 8100 долара.
По делото е прието удостоверение,
издадено от Операта в град *
от 20.11.2012 г., от което е видно, че Е.Ц. е работил като оперен хоров певец в
* Опера в * от 01.08.1985 г. до 30.11.2012 г.
Представени по делото са служебни
бележки относно годишния доход на Е.Ц. за 1995 г. – в размер на 39 196,67
немски марки; за 1996 г. – в размер на 40 650,50 немски марки; за 1997 г.
– в размер на 44 424,28 немски марки; за 1998 г. – в размер на 56 161,83
немски марки, както и служебни бележки за месечен доход за януари 1994 г. в
размер на 2806,57 немски марки; за февруари 1994 г. – в размер на 3556,85
немски марки; за март 1994 г. – в размер на 2840,11 немски марки; за април 1994
г. – в размер на 3175,33 немски марки; за май 1994 г. – в размер на 2775,03
немски марки; за май 1994 г. – в размер на 3707,51 немски марки; за юли 1994 г.
– в размер на 3605,49 немски марки; за август 1994 г. – в размер на 2652,41
немски марки; за септември 1994 г. – в размер на 2652,41 немски марки; за
октомври 1994 г. – в размер на 3124,91 немски марки; за ноември 1994 г. – в
размер на 4162,79 немски марки; за декември 1994 г. – в размер на 2921,52
немски марки. Общият размер на годишния доход за 1994 г. възлиза в размер на
37981,13 немски марки.
Останалите събрани по делото писмени
доказателства за ирелевантни за процесния спор, поради което същите не следва
да бъдат подлагани на доказателствен анализ от страна на съда.
Събрани са и гласни доказателства
чрез разпита на трима свидетели – * Първият от тях, воден от ищеца, посочва, че с него са
приятели повече от 55 години. Знае, че е сключван брак между Е.Ц. и Л.К. през
1997-1998 г., който е прекратен, но не знае точно кога. Заявява, че ищецът от
1985 г. до пенсионирането си преди 2-3 години е работил като певец в държавната
опера на Берлин и предполага, че е получавал много добро заплащане. Освен
заплатата твърди, че е получавал и хонорари за гастролите в други държави. Още
през 1994-1995 г. ищецът започнал да се интересува от закупуването на имот в *. В последствие закупил имот в *, местност *. Посочва, че сигурно е събирал пари,
иначе как ще търси да закупи имот. Твърди, че процесният имот закупил през 1997
– 1998 г. като предполага, че това е станало с негови лични средства, тъй като
ищецът му е споделял, че има такива, но не е виждал извлечение от банкова
сметка ***. Не знае каква е стойността на процесния имот. Не знае съпругата му Л.К.
да е имала намерение с Е. да придобиват общ имот по време на брака. Посочва, че
няма как ответницата да е участвала в закупуването на имота, тъй като е отишла
в * на пълна
издръжка на ищеца, заедно с двете си деца и не е влязла в брака с никакви
средства. Твърди, че докато е ходил на гости в *, не е виждал Л. да ходи на работа.
От показанията на свидетеля *, съпруг на сестрата на ответницата,
се установява, че ищецът е бил женен за ответницата като бракът им е прекратен.
Посочва, че Е.Ц. е пенсионер към настоящия момент, но е работил като хоров
изпълнител в държавната опера в Берлин. Твърди, че знае от ищеца, че не е получавал
пълното си трудово възнаграждение, но все пак е заделял средства, но не с
десети хиляди, тъй като е помагал на родителите си. Не знае да е спестявал пари
за закупуването на недвижим имот. Твърди, че закупените от него недвижими
имоти, включително и процесния са със заеми. Знае от ищеца, че имотът, намиращ
се в кв. Галата е закупен със заем от банката, година – две след сключването на
брака, но не се спомня на каква стойност. Посочва, че и двамата бивши съпрузи
не са имали спестени десетки хиляди левове, когато са встъпили в брака. Твърди,
че когато Л. е заминала за Германия е извършвала редица домакински задължения.
От разпита на свидетелката *, първа братовчедка на ответницата, се
установява, че ищецът е работил в *, но не знае каква заплата е получавал и дали е имал
спестявания. Посочва, че процесният имот е закупен през 1997 г. – 1998 г., но
не знае с какви средства и как е заплатена стойността му. Не знае ответницата
да е имала спестени пари преди брака си с Е.. Твърди, че Л. винаги е работила
докато е била в Германия.
С
оглед гореизложената фактическа обстановка, съдът установява следното от правна
страна:
По установителния иск за
трансформация на лични средства по отношение на придобит по време на брака на
страните недвижим имот в тежест на ищеца е да докаже следните факти: 1) придобивната стойност на имота (според вида на възмездната
сделка с вещно-правен ефект); 2) размерът на вложените средства, които имат
личен произход и са еквивалентни на придобивната
стойност на имота и 3) влагането на тези средства при придобиването на имота.
От събраните по делото доказателства се установява, че бракът между страните е сключен преди влизане в сила на СК от 2009 г., но е прекратен при действието на СК от 2009 г. Същият има статута на заварен брак по смисъла на §4, ал.1 от ПЗР на СК 2009 г. Поради това относно имуществените отношения между съпрузите, следва да се приложат правилата на действащия понастоящем СК. Имуществените отношения между ищцата и ответника са били в законов режим на общност по смисъла на чл. 21 от СК, вр. с чл.18 от СК, който извод на съда следва от липсата на представени доказателства доказващи обратно на изложеното становище.
Съгласно чл.23, ал.1 СК лични са
вещите придобити по време на брака изцяло с лично имущество. Разпоредбата на
чл.22, ал.1 СК сочи, че вещните права, придобити преди брака, както и
придобитите по време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на
съпруга, който ги е придобил.
Критерият за преобразуване на лично имущество
е изцяло обективен и при него се изследва единствено характера на вложените
средства. В този смисъл Тълкувателно решение № 5/2013 г. по описа на ОСГТК на
ВКС, т.4. Обстоятелството дали другият съпруг е полагал труд по време на
съществуване на брака и дали е полагал грижи по отношение на домакинството и
отглеждането на децата се явява ирелеватно, доколкото
тези факти и обстоятелства не са относими към
предявения иск по реда на чл. 23 СК.
Безспорно от събраните по делото
доказателства се установява, че процесният имот е придобит по време на
съществуване на брака между ищеца Е.М.Ц. и Л.К.К., на
05.08.1998 г. като придобивната му стойност, съгласно
отразеното в съставения нотариален акт, е в размер на 3 051 000 лева.
От съвкупния анализ на представените по делото писмени доказателства обаче се
установява, че за закупуването на имота ищецът е заплатил общо сумата от 9000
щатски долара, която е заплатена по следния начин – на 29.07.1998 г. при
подписване на предварителния договор за покупко-продажба 900 щатски долара и на
05.08.1998 г. – оставащата стойност от 8100 щатски долара. Съобразно действащия
към 29.07.1998 г. и към 05.08.1998 г. курс на долара, фиксиран от Българската
народна банка, се установява, че заплатената действителна цена за закупуването
на имота възлиза на 16 056 630 лева, независимо от отразеното в
съставения нотариален акт.
Ищецът твърди, че сумата, заплатена
за закупуване на процесния имот, представлява негово лично имущество, тъй като
е придобита от спестяване на получените от него трудови възнаграждения преди
сключване на брака и след неговото сключване. От анализа на относимата
към процесния случай нормативна разпоредба, следва
изводът, че придобитите от Е.Ц. трудови възнаграждения по време на брака не са
лични такива, доколкото не са придобити по наследство и по дарение, тъй
единствено тези придобити по наследство и дарение от съпруга имат личен
характер, а не и тези придобити в резултат на полаган труд по трудово
правоотношение.
От съвкупния анализ на представените
писмени документи, а именно служебни бележки за годишен доход, за периода 1994
– 1996 г. включително, се установява, че Е.Ц. е придобил от трудови
възнаграждения средства в общ размер на 117 828,30 немски марки. Безспорно така придобитите средства
имат личен характер, доколкото са придобити от ищеца преди сключването на брака
с ответницата. Не се установява, че целият размер от тези придобити средства
или част от тях, отговарящ на заплатената стойност от 9000 щатски долара е
спестен от Ц. и именно той е вложен в закупуването на процесния недвижим имот. Освен
това не се доказа, че заплатените 9000 щатски долара са такива парични
средства, придобити от Е.Ц. само от получени от него трудови възнаграждения
преди сключване на брака с ответницата Л.К.К.. Фактът,
че е притежавал суми, придобити от трудови възнаграждения преди брака и то в
значителни размери, не означава, че от същите суми са спестени такива в размер
на 9000 щатски долара, които от своя страна да са вложени от ищеца при
изповядване на сделката за покупко-продажба на недвижимия имот и именно те са
послужили за закупуването му.
От събраните гласни доказателства
чрез разпита на свидетеля, воден от ищеца също не се установява по безспорен
начин, че Ц. е имал спестени средства, придобити преди брака в размер на
вложените за закупуването на процесния имот такива. Освен това и самият ищец в
депозираната искова молба, а и от събраните по делото гласни доказателства се
установява, че е закупувал и други недвижими имоти, поради което отново не може
да се направи еднозначен извод, че именно от притежаваните от него парични
средства са спестени такива в размер на 9000 щатски долара и същите са вложени
в закупуването на процесния недвижим имот.
С оглед гореизложеното, следва че
предявената исковата претенция се явява недоказана и неоснователна, поради
което подлежи на отхвърляне.
В настоящото производство присъждане
на сторени разноски е поискано само от ищеца, но предвид изхода на делото,
такива не му се следват. С оглед обстоятелството, че ответницата не е поискала
присъждане на разноски, такива не следва да се възлагат в тежест на ищеца.
Водим
от горното, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Е.М.Ц., ЕГН **********,***
срещу Л.К.К., ЕГН **********, адрес: *** установителен иск с правно основание чл. 23, ал.1 СК за
признаване за установено, че недвижим имот, представляващ самостоятелен обект с
идентификатор *,
с площ 1817 кв.м., с номер по предходен план 1582, находящ
се в град *,
местността „*“
/с.о. Прибой/ при граници и съседи: *, съставлява имущество, придобито от ищеца при условията
на изключителна собственост вследствие на пълна трансформация на лично
имущество.
Решението
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Окръжен съд, град Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: