Р Е Ш Е Н И Е
гр. К. 05.07.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД К., трети състав, в открито съдебно заседание на пети
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: Стефан Стойков
При участието на секретар Д.М., като
разгледа АНД № 114 по описа за 2019
година, докладвано от съдията Стойков, взе предвид следното:
Делото е образувано
по жалба на ЕТ „С.Е.С.С.М.“ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. К., ул. „С.“ № 173, представляван от С.П.М., против Наказателно
постановление № К-14579 от 14.02.2019 г., издадено от Директор на Регионална
дирекция за областите С., С., К. П. и Б. при Комисия за защита на потребителите,
с което на основание чл. 222, вр. чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на
потребителите, на жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
Жалбоподателят оспорва издаденото НП, като го
счита за незаконосъобразно, неправилно и необосновано. Твърди, че фактическата
обстановка е изложена тенденциозно и неправилно, като служителката на
рецепцията се е забавила чисто физически да представи искания от проверяващите
регистър. Счита това за недоразумение и го обяснява с притеснението на
служителката, че в този момент е извършвана проверка от представители на четири
служби, които са искали различни документи. Твърди също така, че на датата на
получаване на АУАН надлежно е представено ксерокопие на искания регистър.
В съдебно заседание
жалбоподателя, редовно уведомен се представлява от упълномощен представител,
който поддържа жалбата и иска отмяна на
издаденото НП. Счита, че са събрани доказателства, че регистърът е бил
представен при проверката, както и че служителката на жалбоподателя не е
запозната със съдържанието на протокола за проверка.
Въззиваемата
страна – Комисия за защита на потребителите се представлява от упълномощен
представител. Счита НП за издадено съобразно материалния и процесуалния закон.
Счита, че гласните доказателства без съмнение установяват непредставянето на
регистъра за рекламации към момента на проверката, а представянето му в
по-късен момент не удостоверява съставянето му преди извършената проверка.
Счита за несъществено незапознаването на лицето присъствало на проверката с
протокола за проверка. Иска потвърждаване на издаденото НП.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна следното:
Жалбата
е допустима - подадена е от лицето, санкционирано с посоченото НП, в
законоустановения - 7дневен срок, по чл.
59, ал. 2 от ЗАНН. НП е издадено на 14.02.2019 г. 01.10.2018 г., връчено е на
жалбоподателя на 29.03.2019 г. /видно от приложеното известие за доставяне,
като жалбата е постъпила в регистратура на съда на 03.04.2019 г., тоест в цитиранията
по-горе срок.
По същество е неоснователна.
Обжалваното НП е
издадено на основание чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, вр. чл. 233, ал. 2 от Закона за
защита на потребителите, въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение бланков № К-14579 от 23.10.2018 г., съставен срещу жалбоподателя за нарушение,
установено с констативен протокол№ 2650648/15.10.2018 г., а именно: при
извършена проверка на 15.10.2018 г. в обект – ЗХР /заведение за хранене и
развлечение/, кафе аперитив с кухня, находящо се в гр. К., ул. „С.“ № 173 се
установи, че търговеца не е изпълнил задължението си да поддържа регистър на
предявените пред него и пред упълномощено от него лице рекламации, в нарушение
на чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите. При извършената
проверка от длъжностните лица от КРП не се представи и се установи, че в обекта
не се поддържа регистър на предявените пред търговеца и упълномощено от него
лица рекламации. Нарушението е извършено на 15.10.2018 г. Проверката е
извършена съвместно с НАП и РУ К..
Извършеното е
квалифицирано като нарушение на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП.
Препис от
съставения АУАН е връчен на лицето С.В., упълномощен да представлява
жалбоподателя пред всички държавни органи и администрации на територията на
страната.
По идентичен начин,
словесно и като правна квалификация, е описано нарушението и в обжалваното НП, на
основание чл. 222, вр. чл. 127, ал. 2 от ЗЗП на жалбоподателя е наложено
административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лева.
От събраните в хода
на производството пред съда гласни и писмени доказателства се установи, че на
15.10.2018 г. в заведение за хранене е била извършена съвместна проверка от
различни държавни органи, а именно от представители на Комисия за защита на
потребителите, от представители на Национална агенция по приходите, от
представители на ИА „Главна инспекция по труда“, както и от служители на РУ на
МВР К.. Представителите на тези държавни органи е извършил проверка в рамките
на своите компетентности, като на посочения адрес, освен седалище на
жалбоподателя се намират и стопанисван от него обекти – заведение за хранене и
хотелска част. По време на проверката е присъствал свидетеля М.С., единствен
служител в хотела и ресторанта към този момент, който е изпитвал затруднения да
представи всички необходими документи, изисквани последователно от
проверяващите лица.
При извършената
проверка служителите на КЗП – свидетеля А.К. /актосъставител/, и свидетеля Н.С.
/присъствал при установяване на нарушението/, са установили, че в търговския
обект – „кафе-аперитив с кухня“ не се поддържа регистър на предявените пред търговеца
и пред упълномощените от него лица рекламации. Такъв не е представен при
извършената проверка, което е отразено в съставения от св. К. констативен
протокол № К-2650648 от 15.10.2018 г., в който също така е направено
предписание за явяване на търговеца или упълномощено от него лице на 23.10.2018
г. на адрес на КЗП в гр. С., при което да бъдат представени оригинали и копия
на документите регистър на предявените рекламации и копие на удостоверение за
категоризация. Протокола за проверка е подписан от представителите на КЗП –
свидетелите К. и С., както и от представителя на жалбоподателя – свидетеля С.,
а препис от протокола е останал за търговеца, стопанисващ обекта.
На 23.10.2018 г.
представител на жалбоподателя – свидетеля С.В. се е явил в РД на КЗП С., при
което от негова страна е представен в оригинал регистър на рекламациите, както
и удостоверение за категоризация. На корица на представения регистър е
отбелязано, както следва: заглавие - „Регистър на предявените рекламации“;
данни за фирма – „Е.С.Е.С.С.М.“; търговски обект – „Х.Е.“, а на втори ред е
посочено и „ресторант“, както и дата на започване на регистъра – „15.05.2016
г.“
На същата дата –
23.10.2018 г., св. К. е съставил цитирания АУАН, който е предявен и връчен на
упълномощеното лице – св. В.. Отбелязано е изявление на упълномощеното лице, че
ще бъдат направени възражения в законовия срок, като такова е подадено на
31.10.2018 г. пред РД при КЗП и съдържа оплаквания, идентични с посочените в
жалбата до РС К.. По възраженията няма изрично произнасяне, а така също не са и
обсъждани в обжалваното НП.
Описаните
обстоятелства съдът установи от разпита на свидетелите К. и С., а частично и от
показанията на св. С., както и от приложените писмени доказателство – АУАН с №
К-14579 от 23.10.2018 г., НП№ К-14579 от 14.02.2019 г., Възражение по чл. 44,
ал. 1 от ЗАНН, Копие от корица на Регистър на предявените рекламации,
Констативен протокол № К-2650648 от 15.10.2018 г., протокол за проверка на
документи от 23.10.2018 г., Удостоверение за категория № 00152.
Съдът не кредитира
с доверие доказателствата, установени от разпит на свидетелите В. и частично С.
що се отнася до твърдението от тяхна страна, че в края на проверката,
осъществена на 15.10.2018 г. в заведението е пристигнал св. В., който е открил
и представил на свидетелите К. и С. намиращият се сред извадените документи
регистър на предявените рекламации, но това се е случило в момент, когато е бил
изготвен протокола за проверка. Основанията на съда да счита, че в тази част
показанията на свидетелите не следва да бъдат кредитирани с доверие е на първо
място заинтересоваността и на двамата посочени свидетели от изхода на делото,
първият като съпруг на физическото лице, осъществяващо търговска дейност като
ЕТ, а втория като работещ по трудово правоотношение и в настоящия момент с
жалбоподателя. Според съда става дума за защитна версия, която е изложена за
първи път едва при разпита на тези свидетели, което е нелогично, след като се
твърдят факти отнасящи се до момента на проверка, а в същото време няма никакви
такива твърдения в съставените възражение по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН и жалба до
съда. Късното излагане на определени факти или твърдения за тях не е основание
за извод, че става дума за недостоверни факти, но би било логично твърдения за
толкова съществени факти – представяне на регистъра още в момента на проверката,
да са изложени както при съставяне на АУАН, така и във възражението по повод
съставянето му. Извън това категорично свидетелите К. и С., описващи
последователно и логично извършените действия при проверката посочват, че
регистър не е представен и след идването на св. В.. Предвид изложеното в тази
част съдът намира за неоснователно и възражението за некоректно, според
жалбоподателя отразяване на фактите в съставения АУАН и обжалвано НП.
От правна страна
съдът счита, че правилно и законосъобразно е ангажирана отговорността на
жалбоподателя, тъй като от негова страна е допуснато нарушение на разпоредбата
на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП - Търговецът е длъжен да поддържа регистър на
предявените пред него и пред упълномощените от него лица рекламации.
Установените факти сочат на еднозначен извод, че от страна на жалбоподателя не
е поддържан регистър на рекламациите в търговския обект „кафе-аперитив с
кухня“, представляващ самостоятелен търговски обект на този търговец по смисъла
на §.13, т. 37 от ДР на ЗЗП. Такъв не е представен при извършената проверка на
15.10.2018 г., като е без значение факта, че при съставяне на АУАН е представен
такъв. Не може да бъде приета за извинителна причината, посочена в жалбата, а
именно объркване на св. С.. Макар и да са били налице обективни затруднения,
произтичащи от значителен брой проверяващи на 15.10.2018 г., обемът на
документацията, намиращ се в офисът на управителя и изваден при проверката на
маса в заведението, описан от свидетелката С. като куп с около 20 см. височина,
не дава основание за извод, че поради объркване не е намерен искания регистър.
Посоченият обем документация, както и факта, че регистърът представлява отделна
книга, а не лист хартия /без съмнение по-трудно откриваем/ са обстоятелствата,
които дават основание на съда да счита, че не е налице уважителна причина,
поради която исканият регистър не е представен при проверката на място.
Нарушението е
осъществено от обективна страна с бездействие, а именно с неподдържане на този
вид регистър в нарушение на разпоредбата на чл. 127, ал. 2 от ЗЗП. От
субективна страна деянието е извършено умишлено, след като жалбоподателят е
длъжен да знае законовите си задължения, при което неизпълнението им без
съмнение е извършено със ясно съзнание, че нарушава закона. Нарушеният законов
текст не предвижда настъпване на някакви вредни последици, поради което не е
необходимо да се обсъжда субективната страна и в тази насока.
Представянето на
регистъра на 23.10.2018 г. е без значение, след като смисълът на този регистър
е да бъде по всяко едно време на разположение на потребителите в работното
време на търговския обект, съответно неизпълнението на това задължение
представлява нарушение на посочените законови разпоредби.
Правилно и
законосъобразно е проведена процедурата по ангажиране отговорността на
жалбоподателя. АУАН е изготвен то компетентно в тази насока лице, което изрично
е оправомощено със заповед 803ЛС/01.09.2017 г., копие от която е приложена, да съставя
актова за установяване на административни нарушения на нормативните актове,
контролът по които е възложено на КЗП – чл. 191, ал. 1 и чл. 233, ал. 1 от ЗЗП.
Обжалваното
наказателно постановление и издадено от директора на РД за областите С., С., К.,
П. и Б., след като това правомощие изрично му е предоставено със приложената
Заповед № 89/12.10.2016 г. на председателя на КЗП.
Правилно е определена и нормата, даваща основание за санкциониране на това нарушение – чл. 222 от ЗЗП, предвиждащ налагане на имуществена санкция, в размер от 500 до 3000 лв. на едноличните търговци и юридическите лица за неизпълнение на разпоредбата на чл. 127 от ЗЗП, като налагането на минимално, възможното наказание, както и невъзможността за влошаване положението на нарушителя прави безпредметно обсъждане на въпроса за правилното приложение на чл. 27 от ЗАНН.
На основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН и
съобразно горните изводи, СЪДЪТ
Р Е
Ш И
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Наказателно постановление № К-14579 от
14.02.2019 г., издадено от Директор на Регионална дирекция за областите С., С.,
К. П. и Б. при Комисия за защита на потребителите, с което на ЕТ „С.Е.С.С.М.“ ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. К., ул. „С.“ № 173, представляван от С.П.М., на
основание чл. 222, вр. чл. 127, ал. 2 от Закона за защита на потребителите, на
жалбоподателя е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500
/петстотин/ лева.
Решението може да се обжалва от ЕТ „С.Е.С.С.М.“ и РД С. при КЗП пред Административен съд С.-област
в 14/четиринадесет/дневен срок, считано от датата на получаването му.
Препис от решението да се изпрати на
жалбоподател, чрез процесуалния представител и на въззиваемата страна
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: