Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 11.10.2021
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на пети октомври през две хиляди и двадесет и първата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Божидар Стаевски
при секретаря Михаела Митова, като разгледа докладваното от съдия Симеонова
в.гр.дело № 4150 по описа за 2021 г. и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение
от 29.10.2020 г. по гр.дело № 922/20 г., СРС, I ГО, 40 състав
е осъдил П.Д.К., ЕГН **********, с адрес: ***, да заплати на З.
„У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, на основание чл.
45 ЗЗД вр. чл. 3 ГПК сумата от 1491,74лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, изразяващи се в заплатените от ищеца разноски по изп.
дело № 20188600401731 по описа на ЧСИ В.М., ведно със законната лихва от
подаването на исковата молба - 03.09.2019г. до окончателното плащане, както и
на основание чл. 78; ал. 1 ГПК сумата от 359,67лв. -
разноски по делото.
Решението
е обжалвано с въззивна
жалба от ответника П.Д.К., БУЛСТАТ
*******, с адрес: *** с мотиви изложени в жалбата. Твърди се, че с решението на
СРС е уважен изцяло иска на ищеца, като съдът е
приел, че поведението на ответника е проява на недобросъвестно
упражняване на субективни права. Целта на ответника е била натоварване на ищцовото дружество с допълнителни разноски в ненужно
заведено изпълнително производство, тъй като с оглед данните по делото, била
очевидна липсата на необходимост от предприемане на принудителни действия по
събиране на присъденото адвокатско възнаграждение, след като длъжникът
многократно изявил воля и намерение за доброволно плащане и дори доброволно
изплатил сумата, която му била връщана.
Сочи, че съдът неправилно е приел, че ответникът е
проявил недобросъвестност, както и че извършените 7 превода по банковата му
сметка, изпратената покана от ищцовото дружество на
ел. адрес на ответника, изпратената покана и депозирането на молба по делото
пред въззивната инстанция показвали усърдие на
длъжника да изпълни доброволно. Посочено е, че разноските се заплащат последни,
след влизане в сила на съдебното решение. Решението на САС е обжалвано и делото
е приключило окончателно с определение на ВКС от 15.05.2018г. След влизане в
сила на решението, от страна на застрахователя
липсва ясно изразено желание да изпълни задължението си доброволно,
поради което се сочи, че упражняването на правото на принудително изпълнение не
е в противоречие с целта и необходимостта, поради която това право е предоставено, а не както неправилно
е приел съдът в обжалваното решение.
Неправилно съдът е
приел, че по делото не било установено, че сметката по която е
постъпвала сумата, е доверителна по смисъла на чл.39 от ЗАдв.
Освен от представеното удостоверение от 11.11.2019 г.
от „И.А.Б.“ АД, това, че процесната сметка е такава
по смисъла на ЗАдв. се установява и от показанията на
свидетелката П. Б., счетоводител на адвокат К.. Свидетелката заявява, че
адвокатската сметка се използва основно и единствено за разплащане със
съдилищата за държавни такси, възнаграждения за вещи лица и за получаване на
разноски за клиентите, за да бъдат заплатени тези разноски. Видно от
показанията на свидетелката, по тази сметка и друг път са получавани адвокатски
възнаграждения, но същите са връщани по сметките, от където са дошли.
Постъпването на суми по тази сметка, представляващи адвокатски хонорар, предизвикват
затруднения със счетоводното отчитане, свързани с ДДС, като представляват
проблем, тъй като не могат да бъдат прехвърляни от една сметка на П.К./адвокатска
такава/ на друга сметка с титуляр отново П.К. и същите да бъдат декларирани
като адвокатско възнаграждение, тъй като по този начин не става ясно от кого
идва това възнаграждение.
От действията на застрахователя е видно, че не се
разграничава качеството на физическо лице от качеството на адвокат, регистриран
по ЗДДС, в каквото качество работи ответницата и фактът, че съответно отчита,
декларира и внася ДДС по правилата на ЮЛ, регистрирани по ЗДДС. Съответно
разноски по дело й се присъждат в качеството на адвокат с ДДС регистрация и
идентифициращ се с БУЛСТАТ, като няма присъдени разноски като лице,
идентифицирано с ЕГН. Счита, че исковата молба е нередовна предвид грешка в
идентифицирането на ответника и неразграничаване на качеството му на адвокат от
качеството му на ФЛ.
Видно от представените от ищеца платежни нареждания,
като основание за плащане се сочи номер на щета и номер на дело, но никъде не
се сочи, че преведената сума представлява адвокатско възнаграждение. Плащането
е направено по сметка, по която адвокат К. нито има право да получава суми в
лично качество, нито има право да се разпорежда със суми в собствена полза.
Суми, представляващи нейни лични плащания следва да постъпят по личната й
сметка, а не по специалната адвокатска такава, каквато е процесната.
От една страна, като основание за плащане се сочи дело и претенция, отнасящи се
до клиенти, а не до лични права на адвоката, а от друга страна, плащането е
направено по сметка, по която адвокатът има право да получава само суми за
клиенти, но няма право да получава лични такива, а също няма и право да се
разпорежда с тези суми в лична полза.
Освен това, кредиторът не е длъжен да получи частично
изпълнение, което винаги е неточно. Размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение е 5 592 лв., а не трикратно преведената сума от
2 857,09 лв. Очевидно осъществяването на едно законоустановено
право на кредитора да откаже частично изпълнение, не може да бъде нито виновно,
нито противоправно поведение на кредитора, правото за
това е законоустановено.
Сочи още, че съдът не е взел предвид направеното с
отговора на исковата молба възражение за съпричиняване,
изразяващо се в редица нарушения на застрахователя, неточен превод, превод по неправилна сметка и очевидно нежелание да направи
своевременно и правилно уведомление до адвоката и да поиска сочене на правилна
сметка и съответно точно изпълнение предвид улеснения достъп до ответницата в
качеството й на адвокат.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени
изцяло процесното, включително и в частта на
разноските и да бъде отхвърлена претенцията на ищеца като неоснователна и
недоказана. Претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА.
Въззиваемото дружество З. „У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на
управление:***, представлявано от Изпълнителния директор Д.Т.и Главен
изпълнителен директор Н.Г., чрез пълномощника по делото юрисконсулт В.оспорва въззивната жалба. Претендира разноски за юрисконснултско възнаграждение.
С определение от 07.01.2021 г. по гр.д. № 922/2020 г.,
постановено по реда на чл.248 ГПК, СРС, I ГО, 40 състав е оставил без уважение молба от 04.12.2020 г. от ответника П.К.
за изменение на основание чл.248 ГПК на постановеното по делото решение от
29.10.2020 г. в частта за разноските.
По делото е постъпила частна въззивна
жалба от П.Д.К., БУЛСТАТ *******, с адрес: *** с мотиви, изложени в нея. Моли
да бъде отменено обжалваното определение и да бъдат намалени присъдените
разноски.
Ответникът по частната въззивна
жалба З. „У.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от Изпълнителния директор Д.Т.и Главен изпълнителен директор Н.Г.,
чрез пълномощника по делото юрисконсулт В.оспорва същата.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалвана му част, като
по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, поради което въззивният съд дължи произнасяне
по отношение на правилността му.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл.45, ал.1 ЗЗД от З. „У.“ АД срещу П.Д.К..
Ищецът З. „У.“ АД твърди, че ответникът, в качеството си на адвокат, представлявал А.Д.П.и А.Д.П.
като ищци по гр. д. № 3736/2013 г. по описа на СГС срещу „З.У.“ АД за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди с оглед настъпило
пътно-транспортно произшествие. Производството по делото приключило пред
първата инстанция с Решение № 6029/14.08.2015г., с което ищцовото
дружество било осъдено да заплати обезщетение на ищците и адвокатско
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА на адвокат П.К. в размер на
2857,09 лв. Многократно е превело присъдената сума по сметка на адвокат К., но
преводът бил връщан с основание „грешен превод“. Твърди, че до ответника били
изпращани писма - покани да посочи банкова сметка ***ъзнаграждение,
но първоначално не получил отговор, а впоследствие ответникът изпратил отговор,
че решението не е влязло в сила и след приключването на делото ще се уточни
начина на плащане на разноските. Впоследствие с решение на въззивната
инстанция в полза на адвокат К. било присъдено адвокатско възнаграждение в
размер на още 3802,91лв., или общо сумата от 6660 лв. за двете инстанции.
Последвали нови три превода на присъдената сума по сметка на ответника, но
паричните средства отново били върнати. Ответникът не посочил и друга сметка,
по която да бъде преведена сумата, въпреки отправената от ищцовото
дружество изрична покана.
На
27.11.2018г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение по изпълнително
дело № 20188600401731 по описа на ЧСИ В.М.за заплащане на сумата от 6660 лв.,
както и разноски по изпълнението, като общото задължение възлизало на сумата от
8151,74лв. Сумата била изплатена от ищеца по сметка на ЧСИ в срока за
доброволно изпълнение.
Предвид гореизложеното,
ищецът твърди, че ответникът е извършил злоупотреба с право, като многократно е
отказал да приеме доброволно плащане на присъдените в негова полза разноски, с
цел да образува изпълнително дело, в което да бъде присъдено в негова полза или
в полза на негови близки допълнително адвокатско възнаграждение. Счита, че
поведението на ответника противоречи на Закона за адвокатурата и на Етичния
кодекс на адвоката. Счита още, че е налице забава на кредитора поради неоказване
на необходимото съдействие за извършване на плащането, поради което неблагоприятните
последици, свързани със забавата, следва да бъдат понесени от ответника.
Ето защо,
моли съда да постанови решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати
обезщетение за претърпените имуществени вреди в размер на 1491,74лв.,
изразяващи се в платените разноски по неправомерно образуваното изпълнително
дело № 20188600401731 по описа на ЧСИ В.М., ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й
изплащане. Претендира присъждане на разноски.
В срока по чл.131, ал.1 ГПК ответникът П.Д.К. е оспорила изцяло предявения иск като неоснователен. Сочи, че извършените плащания от ищеца са нередовни, тъй като в тях не е отразено, че сумата представлява адвокатско възнаграждение, както и че са направени по специална адвокатска сметка за разноски. Твърди, че преведената сума не отговаря на размера на присъденото възнаграждение, като заявява, че не е длъжен да приема частично плащане. Освен това, отправените от ищеца писма не са достигнали до него. Ищецът е нарушил и правилата за използване на личните данни.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че ответникът, в качеството си на адвокат, е бил процесуален представител на ищците по гр. д. № 3736/2013 г. по описа на СГС, заведено срещу З. „У.“ АД за обезщетяване на претърпени неимуществени вреди. С решение № 6029/14.08.2015г. са били частично уважени предявените осъдителни искове, като в полза на настоящия ответник адвокат П.К. е присъдена сумата от 2 857,09лв., представляваща адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за оказана безплатна правна помощ. С определение от 11.11.2016г. СГС е оставил без уважение молбата на ищците за изменение на решението в частта за разноските.
На 02.12.2016г. ищецът З. „У.“ АД е
наредил по банкова сметка ***, открита в „И.А.Б.“ АД, с получател
„АДВОКАТ П.К.“, сумата от 2857,09лв. като в основание е посочил „ГД 3736/13 СГС
1-11 ЩЕТА 08410980062“.
На 05.12.2016г. адвокат П.К. от посочената банкова сметка ***о дружество преведената сума от 2857,09лв. с основание „погрешно нареден превод по сметка за разноски молба с номер *********“. На 15.12.2016г. З. „У.“ АД отново нарежда същата сума по същата сметка на адв. К. със същото основание, като на 16.12.2016г. сумата е върната с основание „грешен превод, сметка за разноски“. На 22.12.2016г. ищецът отново нарежда същата сума по същата сметка на адвокат К. със същото основание, като сумата е преведена обратно на наредителя на 23.12.2016г. с основание „грешен превод, сметката е за разноски“.
На 23.12.2016г. представител на ищцовото
дружество е изпратил електронно
съобщение до ответника на e-mail
р *******, с който
е заявил, че дружеството желае доброволно да заплати присъдената сума и моли в
3-дневен срок да бъде предоставена банкова сметка ***. До ответника е изпратена
покана и на хартиен носител със същото съдържание на адреса на адвокат К.,
посочен в съдебното решение - гр. София, ул. „*******, която е получена на
29.12.2016г. от Ц.В.. На 26.01.2017г. адвокат К. е изпратила отговор до
дружеството, с което го уведомява, че във връзка с отправената покана за
доброволно плащане на посочените суми, гр. д. № 3736/2013г. по описа на СГС все
още не било приключило с влязъл в сила съдебен акт, депозирана била въззивна жалба от ищците и начина на плащане на разноските щял да бъде уточнен след приключване на
делото.
С решение № 1172/23.05.2017г., постановено по в.гр.д.
№ 969/2017г. Апелативен съд-София е отменил частично първоинстанционното
решение, като е присъдил на ищците по още 6000 лв. обезщетение за претърпените
неимуществени вреди. С решението е отменено и определението от 11.11.2016г., като З. „У.“ АД е осъдено на основание чл. 38,
ал. 2 ЗАдв. да заплати на адв.
П.К. сумата от 3802,91лв., представляваща адвокатско възнаграждение, сбор от
възнаграждението за втората инстанция и допълнително възнаграждение за първата
инстанция, т.е. общо присъдените на адвокат К. адвокатски възнаграждения по чл.
38, ал. 2 ЗАдв. за двете инстанции възлизат на 6660 лв.
При извършена служебна проверка в общодостъпния ел. сайт на ВКС се установява,
че решението на САС е обжалвано от ищците в частта, с която са отхвърлени
предявените искове, като с определение № 302/15.05.2018г. по т. д. №
2245/2017г. не е допуснато касационно обжалване.
С платежно нареждане от 30.05.2017г. ищцовото дружество е наредило по същата банкова сметка *** П.К.
сумата от 6660 лв. с основание „ГД 3736/2013 СГС 1-11 969/17 САС ЩЕТА
**********“. На 01.06.2017г. сумата е върната обратно по сметката на ищцовото дружество от наредител П.Д.К.
Адвокат с основание „грешна сметка“. На 02.06.2017г. сумата била преведена
отново на адвокат К. по същата сметка и със същото основание, а на 05.06.2017г.
била върната с основание „сметката е за разноски, върнат превод“. На 06.06.2017г. сумата отново била наредена от ищцовото дружество със същото основание по сметката на адвокат
К., а на 08.06.2017г. е наредена обратно от адвокат К. с основание „грешна
сметка“.
На 08.06.2017г. ищцовото дружество е депозирало по гр.д. № 969/2017г. по описа на САС молба, с която заявява, че присъдените разноски са преведени доброволно на адвокат К., като е изпратено и нарочно писмо за извършеното плащане, което служителите в адвокатската кантора са отказали да получат. Отново е поискана банкова сметка ***.
На 12.06.2017г. е последвал още един превод на сумата от 6660 лв. по сметката на адвокат К., като на 13.06.2017г. същата е върната е основание „грешен превод“.
На 27.11.2018г. на ищцовото
дружество е връчена покана за доброволно изпълнение изх. № 86104/21.11.2018г.
по изп. дело № 201886000401731 по описа на ЧСИ В.М., per. № 860 от РКЧСИ, с което е поканено да заплати сумата от 6660 лв. по изп. лист, издаден по гр. д. № 3736/2013 г. по описа на
СГС, с взискател П.Д.К., както и сумата от 245,86лв.
разноски по изп. дело, 714,38лв. такса по т. 26 от
ТТРЗЧСИ и сумата от 531,50лв., или общо дължимата сума по изп.
дело към 21.11.2018г. била в размер на 8
151,74лв., която с платежно нареждане от 07.12.2018г. ищцовото
дружество превело изцяло по сметка на съдебния изпълнител.
По делото бил разпитан като свидетел П. Б., която сочи, че сметката, по която са постъпили плащанията, се използвала за разплащане със съдилища за държавни такси, възнаграждения за вещи лица и за получаване на разноски от клиентите, за да бъдат платени тези разноски, като други приходи не следвало да постъпват, тъй като било в нарушение с банковите и счетоводните разпоредби. В случай че постъпил хонорар по тази сметка, ответникът бил регистриран по ДДС и бил длъжен в 5-дневен срок да издаде фактура, което не можело да бъде спазено и това водило до нарушения на ЗДДС, респ. до ревизия и „причиняване на излишно главоболие“. Свидетелят заявява, че когато по тази сметка постъпват плащания, същите биват връщани по сметките, от които са дошли. Ответникът разполагал и с други банкови сметки като физическо лице и адвокат, които се предоставяли при поискване. Твърди, че има пречка да бъде прехвърлено възнаграждението от тази сметка по друга сметка на адвокат К., тъй като излиза от нейната сметка и постъпва пак по нейна сметка. За възнагражденията по чл.38 ЗАдв. ответникът предоставял друга сметка.
От правна страна:
Относно искът по чл.45 от ЗЗД.
Съгласно чл. 45, ал. 1 ЗЗД, всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Елементите от
фактическия състав на непозволеното увреждане са деяние, противоправност,
вреда и причинна връзка между противоправното деяние
и вредата, а субективният елемент, вината, се предполага - чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Както е възприето в съдебната
практика, включително и решения на СГС по в.гр.д. № 14445/2020 г., принципът за
забрана на недобросъвестното упражняване на субективни права, е доразвит в „чл.
3 ГПК, където е посочено, че участващите в съдебните производства лица и
техните представители под страх от отговорност за вреди са длъжни да упражняват
предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави.
Това означава, че процесуалните права следва да се упражняват за целта, за
която са предоставени, а не с цел да бъде навредено
на другата страна в производството или на трети лица, или съответно, за да се
облагодетелстват лицата, които упражняват тези процесуални права.
Правото на принудително изпълнение е предоставено на кредитора при необходимост да бъде реализирано едно субективно притезателно право, когато задълженото лице отказва да го изпълни доброволно. Към принудително изпълнение по реда на ГПК титулярът на материалното право следва да пристъпи, когато липсва доброволно изпълнение от страна на задълженото лице. Това не означава, че във всеки случай титулярът на правото е длъжен да търси задълженото лице, за да провери дали то възнамерява да изпълни задължението си доброволно. Това не е необходимо, тъй като самият факт, че задълженото лице е станало повод за предприемане на съдебно производство срещу него е достатъчен, за да се приеме, че от негова страна липсва намерение за доброволно изпълнение. Същевременно обаче, при наличие на ясно изразено желание от страна на лицето да изпълни задължението си доброволно, упражняването на правото на принудително изпълнение е в противоречие с целта и с необходимостта, поради която това право е предоставено. В този случай е налице злоупотреба с това право поради недобросъвестното му упражняване, което противоречи на правилото на чл. 3 ГПК.“
В настоящият казус ищцовото
дружество многократно е превело по банкова сметка *** К. присъденото
възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. Налице са многократни
опити от дружеството/длъжник за доброволно
плащане на задължението, за което ответницата е узнала, поради което
връщането на сумите, поради превеждането й по грешна банкова сметка ***стност от длъжника. Освен това, настоящата инстанция също
прима, че по делото не е безспорно установено, че сметката, по която е
постъпвала сумата, е доверителна по смисъла на чл.39 от ЗАдв.
Статутът на клиентската сметка по чл.39, ал.1 от ЗАдв.
я изключва от имуществото на адвоката. По нея по правило постъпват суми от
клиенти, като за всеки от тях следва да се води отделна партида. По делото е
депозирано удостоверение от 11.11.2019 г. от „И.А.Б.“
АД, в което е посочено, че банковата сметка е IB AN *******е открита като „служебна на адвокат в съответствие с нормативните
изисквания на банката за откриване на сметки“. Понятието „служебна“ не може да
бъде приравнено на доверителна сметка по смисъла на чл. 39 ЗАдв.,
доколкото всяка една банкова сметка ***, като от удостоверението не може да се направи извод за
характера на сметката като доверителна. Това не може да бъде установено и чрез
свидетелски показания. Според свидетелските показания, тази сметка е само за
държавни такси, възнаграждения на вещи лица и други разноски, постъпващи от
клиенти. От друга страна, в представената в откритото съдебно заседание молба
от ответника до банковата институция изрично е посочено да не се приемат
преводите от застрахователи „освен
в случаите, когато изрично и предварително съм Ви уведомила за приемането им“. Като причина за това е изтъкнато, че ответникът е
регистриран по ЗДДС и пропуска сроковете за издаване на фактура. Настоящата
инстанция също приема това изявление за извънсъдебно признание на неизгоден за
страната факт и като такова, ползващо се с доказателствена
стойност. То опровергава показанията на свидетеля относно постъпленията по
сметката, доколкото чрез него се установява, че по нея могат да постъпват и
възнагражденията на ответната страна. С оглед изявлението става ясно, че по сметката
няма пречка да постъпват и плащания на хонорари, като затрудненията със
счетоводното отчитане са ирелевантни за точното
изпълнение на задължението на длъжника да плати. Освен това, ответницата излага
аргументи за настъпили затруднения във връзка със своевременно издаване на
необходимите фактури, което трябвало да става в 5-дневен срок от постъплението,
но от платежните нареждания, с които сумите са върнати на ищцовото
дружество, се установява, че същите са с дата между един и три дни след
постъпването, поради което изложените съображения са неоснователни. Ответникът в
рамките на три дни успява да нареди обратно по банкова сметка ***, но в същото
време сериозно ще се затрудни и не ще успее да издаде фактура за тази сума.
Дори и да се приеме, че посочената банкова
сметка ***. 39 ЗАдв. и по нея не следва да постъпват
адвокатски възнаграждения, настоящата инстанция също приема, че поведението на ответника показва
проява на недобросъвестност. Били са извършените 7 превода по банковата му
сметка, била изпратена покана от ищцовото дружество
на ел. адрес на ответника за предоставяне на банкова сметка, *** адреса на
кантората на ответника, който изрично е посочен като адрес и в съдебното
решение, депозирана е молба по делото пред въззивната
инстанция с желание и намерение за доброволно плащане на присъдените разноски.
Всичко това сочи на добросъвестно желание от страна на длъжника да изпълни
доброволно. Неоснователно е възражението на ответника, че не е получил
поканите, доколкото изпратения от него отговор до дружеството, който не е
оспорен относно неговата автентичност, започва с „във връзка е Ваша покана за
доброволно заплащане“, което напълно опровергава това твърдение.
Относно доводите на ответника, че не
бил длъжен да приема частично изпълнение, както и че от основанието на
преводите не ставало ясно, че са адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗАдв., то същите се явяват несъстоятелни. След
постановяване на въззивното решение ищцовото дружество няколкократно е превело пълния присъден размер на адв. хонорар от 6660 лв. Във всички преводи е посочен
номерът на гражданските дела и номерът на щетата, заведена при ищеца, което
прави лесно разпознаваемо вземането с оглед неговия размер, делото, по което се
плаща, и лицето, на което се плаща. По посочените граждански дела ответникът не
доказва да има други вземания освен тези за възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. в размер на 6660 лв., от което следва, че е напълно
наясно какъв е характера на вземането. Дори и да не е, с оглед общодостъпната
информация относно формите за контакт с дружеството и многократните покани и
опити за доброволно плащане на сумите, ответникът при проявена добросъвестност
е разполагал е възможността да узнае.
Предвид гореизложеното, неоснователно се явява и възражението за съпричиняване,
изразяващо се в сочени нарушения на застрахователя, като неточен превод, превод по неправилна сметка и очевидно нежелание да направи
своевременно и правилно уведомление до адвоката и да поиска сочене на правилна
сметка и съответно точно изпълнение предвид улеснения достъп до ответницата в
качеството й на адвокат. Върховният касационен
съд последователно е застъпвал становище, че намаляването на обезщетението за вреди от
деликт на основание чл.51, ал.2 ЗЗД е обусловено от наличие на
причинна връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За да е налице
съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД, пострадалият
трябва обективно да е допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или улеснявайки
с поведението си неговото настъпване, независимо дали е действал или бездействал
виновно. В конкретния казус
се установи, че няма нарушения от неточен превод, няма очевидно нежелание на длъжника за своевременно и
правилно уведомление до адвоката и за поискване на правилна сметка и съответно
за точно изпълнение, точно обратното.
Изводът е същият. „Поведението на ответника е проява
на недобросъвестно упражняване на субективни права, имаща за цел натоварване на
ищцовото дружество с допълнителни разноски в ненужно
заведено изпълнително производство“. „С оглед данните по делото, очевидна е
липсата на необходимост от предприемане на принудителни действия по събиране на
присъденото адвокатско възнаграждение, след като длъжникът многократно е изявил
воля и намерение за доброволно плащане и дори доброволно е заплатил няколко
пъти сумата, която му е била връщана. Това поведение на ответника, което е в
разрез с общия принцип по чл. 3 ГПК за добросъвестно и в съответствие с добрите
нрави упражняване на процесуални права, е довело до настъпване на имуществена
вреда за ищцовото дружество, равняваща се на
платените разноски за изпълнителното дело“, чийто размер възлиза на 1491,74 лв.
Основателността на въззивната
жалба касае присъдените разноски в полза на ответника и в частност присъденото юрисконсултско възнаграждение от 300 лв.
По делото е подадена и частна жалба
на П.Д.К. срещу определение от 07.01.2021
г. по гр.д. № 922/2020 г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което СРС, I ГО, 40 състав е оставил без уважение молба от 04.12.2020 г. от ответника П.К.
за изменение на основание чл.248 ГПК на постановеното по делото решение от
29.10.2020 г. в частта за разноските, като въззивната
инстанция намира същата за неоснователна.
Юрисконсултското възнаграждение се определя съгласно чл.78, ал.8 ГПК (Изм.
- ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в който е посочено, че „в полза
на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако
те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид
дело, определен по реда на
чл.37 от Закона за
правната помощ/ЗПП/ Според чл.37, ал.1 от ЗПП
„заплащането на правната
помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя
в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. А според Наредбата
за заплащането на правната помощ, по точно ал.1 на чл.25 (Предишен
текст на чл. 25 - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 15.12.2015 г.) За защита по дела
с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 300 лв. СГС намира, че предвид фактическата и правна сложност на делото, СРС неправилно е определил максималният размер от 300 лв., поради което
определението от 07.01.2021 г. следва да бъде отменено, а решението следва да
бъде изменено в частта на писъдените разноски по чл.78, ал.1 ГПК, като бъде отменено
за сумата над 159,67 лв., до присъдените 359,67 лв. разноски по делото
включващи държавна такса от 59,67 лв. и 100 лв. юрисконсултско
възнаграждение.
В останалата част решението следва да
бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената
претенция, въззивникът следва да заплати на въззиваемото дружество направените разноски за настоящата
инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 100 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ
определение от 07.01.2021 г. по гр.д. № 922/2020 г. на СРС, I ГО, 40 състав, постановено по реда на чл.248 ГПК.
ИЗМЕНЯ решение от 29.10.2020
г. по гр.дело № 922/2020г. на СРС, I ГО, 40 състав в частта на присъдените разноски на основание чл.78, ал.1 ГПК, като отменя същото за сумата над 159,67 лв. до
присъдените 359,67 лв.
ПОТВЪЖДАВА
решение от 29.10.2020 г. по
гр.дело № 922/2020г. на СРС, I ГО, 40 състав в останалата част.
ОСЪЖДА П.Д.К., БУЛСТАТ *******, с адрес: *** да заплати на З. „У.“ АД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от Изпълнителния
директор Д.Т.и Главен изпълнителен директор Н.Г., чрез пълномощника по делото
юрисконсулт В.направените разноски за въззивната инстанция в размер на 100 лв.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2. .