Р Е Ш Е Н И Е  №

 

                                                     гр. София, 03.04.2018г.

 

            Софийски  градски съд, Търговско отделение, VІ състав,  в закрито заседание на трети април  две хиляди и осемнадесета година, в състав:                                                                                                

 

                                                               Председател: Анна Ненова

                                                                         Членове:  Александър Ангелов

                            Райна Стефанова

 

като разгледа  докладваното от съдията докладчик Анна Ненова  ч.гр.д. № 4147 по описа за 2018г. и за да се произнесе  взе предвид, следното:

Производството е по реда  чл. 435  от ГПК.

            Образувано е по жалба вх. рег. № 1217/27.02.2018г. на И.К.К. срещу Разпореждане от 09.02.2018г. по изпълнително дело № 20137830400438 по описа на ЧСИ И.Ч., рег. № 783 на КЧСИ, с което е било отказано прекратяване на делото на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, за което от жалбоподателката – длъжник в производството е била подадена молба вх. № 872/09.02.2018г.

И.К.К. намира разпореждането незаконосъобразно. След 23.09.2013г. и до края на месец януари 2018г. взискателят „М.“ ЕАД не се е поинтересувал и не е поискал от частния съдебен изпълнител да предприеме изпълнителни действия спрямо жалбоподателката като длъжник, с което е изпълнил условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, а именно за прекратяване на изпълнителното производство.  

Взискателят „М.“ ЕАД не е дал становище по жалбата. 

            В приложени мотиви частният съдебен изпълнител, чрез помощник,  намира подадената жалба  неоснователна. Обжалваното действие е правилно и законосъобразно.  Не е налице дезинтересиране на взискателя, овластил частния съдебен изпълнител по чл. 18 от ЗЧСИ, при съобразяване на тълкуването по т. 10 от ТР 2/2013 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС. След като е започнат един изпълнителен способ за събиране на вземането, следващите изпълнителни действия, предприети в производството, са с характер на „изграждащи изпълнителния способ“ и няма пречка да се вземат предвид при преценката за началната дата, от която ще тече новата давност за вземането. 

Съдът,  като разгледа подадената жалба въз основа на данните в изпълнителното дело и представените от страните доказателства, възприе следното:   

Изпълнителното производство е било  образувано по молба вх. № 5837/23.09.2013г. на „М.“ ЕАД,  въз основа на издаден изпълнителен лист от 20.02.2013г. по гр.д. № 56643/2012г. на Софийския районен съд, Първо гражданско отделение, 51 състав, срещу И.К.К. за сума от 182. 23 лева незаплатена стойност на доставени далекосъобщителни услуги, със законната лихва от 29.12.2012г. до окончателното плащане и 65 лева разноски по делото.

С молбата, на основание чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ, на частния съдебен изпълнител е било възложено да извърши нужното за проучване и установяване на имущественото състояние на длъжника, както и да определи начина на изпълнение, като за предпочитани изпълнителни способи са били посочени изпълнение върху вземанията на длъжника от трети лица, изпълнение върху недвижими имоти, изпълнение върху ценни книжа, изпълнение върху дялове в търговски дружество.

Претендирани са били още разноските по изпълнението, както и е била посочена банкова сметка ***.

 Други изявления от страна на взискателя по делото не са били правени.

След образуване на изпълнителното дело частният съдебен изпълнител е изискал справка за постоянния и настоящ адрес на длъжника от Национална база данни „Н.“ (на 24.09.2013г.), изготвил е сметка за дължимите към него такси (на 25.09.2013г.), поискал е справка от НОИ, Регистър за трудовите договори, за актуалното състояние на трудовите договори на длъжника (на 01.10.2013г. и на 22.05.2014г.), поискал е информация от НАП по чл. 191, ал. 4 от ДОПК (на 01.10.2013г.), както и е била  изпратена покана за доброволно изпълнение (01.10.2013г.).

На 18.01.2018г. от помощник-частен съдебен изпълнител е било разпоредено да се извърши справка от НОИ относно регистрирано трудово правоотношение на длъжника, както и да се наложи запор върху трудовото възнаграждение на длъжника в „Пенсионно Осигурителна Компания ДСК-Р.“ АД, за което  И.К.К. да се уведоми.

След като е направила справка по делото, с молба вх. № 872 от 09.02.2018г. жалбоподателката-длъжник е поискала да бъде прекратено производството при условията на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като взискателят не е поискал предприемането на изпълнителни действия, както  и да бъде вдигнат наложения й запор.

С оспорваното разпореждане от 09.02.2018г. това е било отказано.

 При така установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира следното:

Жалбата по делото  е допустима. Подадена е от лице с правен интерес от обжалването, в срок,  срещу подлежащо на обжалване действие от длъжник съгласно чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК (след изм. ДВ, бр. 86 от 27.10.2017г.), в сила към датата на произнасяне на съда по жалбата – отказ на съдебния изпълнител да  прекрати принудително изпълнение.

По същество жалбата е основателна.

Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.

По тълкуването по т. 10 от Тълкувателно решение  2/2013 от 26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС,  извършването на изпълнително действие има при предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ. Такива действия са насочване на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършване на опис и оценка на вещ, назначаване на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н., до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Също съгласно тълкувателното решение, не са изпълнителни действия образуваното на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи и книжа, назначаване на експертиза за установяване на размера на остатъка от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.

В случая в рамките на две години от образуването на изпълнителното производство срещу И.К.К. (на 23.09.2013г.), съгласно възприетото от фактическа страна, нито от частния съдебен изпълнител, нито от овластилия го по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ взискател са били предприети (извършени) изпълнителни действия – предприемането на изпълнителен способ или на което и да е изпълнително действие в рамките на такъв способ. Извършените действия са били изпращането на покана за доброволно изпълнение  до длъжника,  извършването на справки и изготвянето на сметка за дължими такси към частния съдебен изпълнител.  Така е налице настъпило по силата на закона прекратяване на изпълнителното производство (на 23.09.2015г.), което е следвало да бъде прогласено от частния съдебен изпълнител с постановление – осъществени са били правнорелевантните факти на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Като е отказал да направи това с опорваното разпореждане от 09.02.2018г., включително след изрично искане на длъжника,  частният съдебен изпълнител, чрез помощник, е постановил незаконосъобразен акт, и той подлежи на отмяна. Подадената жалба на И.К.К. е основателна. Частният съдебен  изпълнител следва да изготви постановление за прекратяване на производството, като вдигне наложения запор.    

   Воден от горното съдът    

 

 

                                             Р Е Ш И :

 

 

ОТМЕНЯ Разпореждане от 09.02.2018г. по изпълнително дело № 20137830400438 по описа на ЧСИ И.Ч., рег. № 783 на КЧСИ, съгласно което е било отказано прекратяване на изпълнителното производство по реда на  чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

Решението е окончателно.

 

 

 

                                                                       Председател:

                                                                                  

                                                                                    Членове:1.

                                                            

                                                                                                               2.