Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 26.05.2023 г.
В И М
Е Т О Н А Н
А Р О
Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19
състав в публичното заседание на трети април две хиляди двадесет и трета година,
в състав:
Съдия: Невена
Чеуз
при
секретаря Маргарита Димитрова като разгледа докладваното от съдия Чеуз гр.дело № 6 726/ 2020 год. и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени обективно и субективно
съединени искове с правно основание чл.59 ал.1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Ищците В.М.Р. и М.Е.Б., чрез
процесуален представител адв. Д.Д.
излагат в исковата си молба, че са съсобственици на 40/100 идеални части от
имот, находящ се в гр. София, ж.к. „Захарна фабрика“,
ул. „*****. Съсобственици на останалите идеални части били други физически
лица, с които било проведено производство по делба и с решение на СРС от
05.06.2019 г. имотът бил поделен. Твърди се, че от 10.03.2014 г. целият имот се
владеел от дружество „Б.П.“ ООД като ищците не били в договорни правоотношения
с това дружество. Твърди се, че дружеството ползвало съсобственият
им имот без основание и се обогатявало за тяхна сметка. Била отправена и покана
до дружеството за преустановяване на ползването на имота респ. заплащане на
обезщетение, което дружеството не изпълнило. Поканата била връчена на
27.06.2020 г.
Поради което е мотивиран правен интерес от иска и са
сезирали съда с искане да осъди ответника да им заплати при условията на
активна солидарност сумата от 60 000 лв. – обезщетение за ползване без
основание на съсобствения им имот в периода
05.07.2015 г. – 05.07.2020 г., както и сумата от 1 283, 33 лв. –
обезщетение за забава в периода 27.04.2020 г. – 12.07.2020 г. Претендира се
законната лихва върху главницата и сторените съдебни разноски в производството.
Ответникът „Б.П.“ ООД, редовно уведомен, оспорва исковете
чрез процесуален представител като навежда доводи за тяхната неоснователност в
писмен отговор, депозиран в срока по чл. 131 от ГПК. Претендират се разноски.
Исковете се поддържат в открито съдебно заседание от адв. Д.Д..
Възраженията на ответника се поддържат в открито съдебно
заседание от адв. М.Д..
Съдът, след като взе предвид становищата и доводите на
страните , и прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ал.2 и
ал.3 от ГПК, приема за установено от фактическа
и правна страна следното:
Ищците по
делото се легитимират като съсобственици на процесния
по делото недвижим имот на основание разпоредителна сделка – договор за
покупко-продажба от 26.11.2004 г., обективиран в
нотариален акт 70, дело 242/04 г. на нотариус рег. № 425 – М.К.-С.с район на
действие – СРС. От съдържанието на същия се установява, че В.М.Р. е закупил
40/100 идеални части от процесния имот. С оглед
неоспорените в исковата молба фактически твърдения, към датата на договора,
същият е бил в брачно правоотношение с втората ищца М.Е.Б. т.е. тези идеални
части от имота притежават белезите на СИО за двамата ищци.
При тези доказателства по делото настоящият съдебен
състав приема, че ищците са съсобственици на процесния
имот на соченото от тях годно придобивно основание,
при заявената в исковата молба квота в съсобствеността.
Страните са формирали спор относно факта на владение
върху процесния имот за периода, заявен по делото.
Ищците заявяват твърдения, че същият се е ползвал от ответното дружество без
основание. Ответникът е противопоставил твърдение, че е владял реална част от
имота, различна от съсобствената за ищците, по силата
на сключен договор за наем с останалите съсобственици.
В подкрепа на тези свои твърдения ответното дружество е
представило договор за наем от 01.01.2016 г. Видно от
съдържанието на същия, Е.Т.С., Л.Д.Ш., В.Ц.В.и И.Ц.С.като съсобственици на
60/100 идеални части на недвижим имот са отдали под наем на „Б.П.“ ООД съсобствения си недвижим имот, а именно 228 кв.м. от
производствена сграда, находяща се в югоизточната
част на производственото помещение и в североизточната част на
административното помещение /номерирани с числото 3 от приложената към договора
скица/, представляващи 60/100 идеални части от производствената сграда на един
етаж с обща площ от 480 кв.м. при съвместно ползване на общите помещения,
номерирани с числото 1 от приложената скица.
По делото е допусната и изслушана и СТЕ, изготвена от
вещото лице инж. В.Т.Г., който в заключението си е посочил, че при извършения
оглед помещенията в сградата се ползват съгласно направеното разпределение,
показано на скицата, приложение към договора за наем. Вещото лице е обективирало извод, че помещенията, предоставени на ищеца,
съгласно скицата, са затворени, а при частичен оглед отвън помещението е било в
недобро състояние и се нуждае от ремонт.
По делото е представено и конструктивно становище за
разделяне на производствено хале по чл. 202 и чл. 203 от ЗУТ, одобрено на
26.10.2017 г. по повод искане на съсобствениците на 60/100 идеални части от процесния имот. /стр. 144 и сл. в делото/.
Тези ангажирани от страните доказателства, преценени
в тяхната съвкупност мотивират извод у настоящия съдебен състав, че ответното
дружество е ползвало реална част от процесния имот,
отговаряща на съответните идеални части на съсобствениците –наемодатели,
притежаващи 60/100 идеални части от правото на собственост върху имота. Ползването
на съсобствен недвижим имот може да бъде разпределено
между съсобствениците с договор, сключен между тях; по решение на мнозинството,
притежаващо повече от половината от вещта или с решение на съда по чл. 32 ал.2
от ЗС/ решение 97/09.07.2013 г. по гр.д. 866/12 г. на Първо ГО на ВКС/. Няма
данни за сключен договор между съсобствениците за разпределение на ползването
на съсобствената вещ. Няма данни за инициирано
производство по спорна съдебна администрация по чл. 32 ал.2 от ЗС.
Разпределението, сторено с приложената скица
към наемния договор респ. конструктивното становище е израз на нормата на чл.
32 ал.1 от ЗС, съгласно която управлението и ползването на общата вещ
се извършва по правило по решение, взето от съсобствениците, които имат повече
от половината от общата вещ,
на което съответства задължението на малцинството да се съобрази
с това
решение и да не може да
го променя.
Няма данни по делото ответното дружество да е
ползвало помещения, различни от предоставените му с договора за наем,
включително да е ползвало такива преди датата на сключване на този договор. Извод
в искания от ищците смисъл не може да се обоснове, според настоящия съдебен
състав, и чрез индиции или предположения, предвид
изводите на СТЕ, че разпределените за ползване на ищците помещения са били
заключени и в недобро състояние с нужда от ремонт. Свидетелят Е.Т., доведен от
ищеца и разпитан в съдебно заседание от 14.03.2022 г. отново не установява
ползване на помещения, разпределени на ищците от страна на сочения ответник.
Свидетелят дава сведения за наличие на машини за рязане на желязо и работници в
помещение. Няма конкретизация за вида и размера на помещението, неговото
местонахождение в сграда, предвид наличието на 10 помещения, съгласно скицата в
процесната сграда, за да се градят предположения, че
това е било помещение, разпределено на ищците, съгласно цитираната по-горе
норма на чл. 32 ал.1 от ЗС.
Само за пълнота на мотивите следва да се
отбележи, че с оглед нормата на чл. 32 ал.1 от ЗС съсобствениците, притежаващи
повече от половината право на собственост дори биха могли да отдадат под наем
цялата процесна вещ /което в настоящото производство
не е сторено/ за срок от три години с оглед нормата на чл. 229 ал.2 от ЗЗД,
установяваща действията на обикновено управление и тогава имуществените
отношения ще се уреждат между съсобствениците,
а не между наемателя и неучаствалия в сделката съсобственик по арг. на чл. 31
ал.2 от ЗС. Той, поради обвързаността
си в облигационното отношение, има право на ползите,
но търпи и ограниченията във връзка с изпълнението на договора с оглед чл. 30 ал.3 от ЗС.
Поради
което и при тези, ангажирани от страните доказателства настоящият съдебен
състав намира заявения иск за неоснователен.
С оглед неоснователността на главния иск, то
и акцесорната претенция за лихви се явява
неоснователна.
При този изход на спора и на основание чл. 78
ал. 3 от ГПК на ответника се следват разноски в размер на 1 000 лв. –
адвокатско възнаграждение, посочено в списъка по чл. 80 от ГПК, с оглед
ангажираните доказателства, че сумата е реално заплатена / стр. 71 в делото/.
Водим от
горното, СГС, I -19
състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В.М.Р., ЕГН ********** и М.Е.Б., ЕГН **********,
и двамата със съдебен адрес: *** – адв. Р.П. искове с
правно основание чл. 59 от ЗЗД срещу „Б.П.“, ЕИК *****, със съдебен адрес:*** –
адв. М.Д. за заплащане на сумата от 60 000 лв. –
обезщетение за ползване на 40/100 идеални части от имот, находящ
се в гр. София, ж.к. „Захарна фабрика“, ул. „***** в периода 05.07.2015 г. –
05.07.2020 г., както и на основание чл. 86 от ЗЗД сумата от 1 283, 33 лв.
– обезщетение за забава в периода 27.04.2020 г. – 12.07.2020 г. като неоснователни.
ОСЪЖДА В.М.Р., ЕГН ********** и М.Е.Б., ЕГН **********, и
двамата със съдебен адрес: *** – адв. Р.П. за
заплатят на основание чл. 78 ал.3 от ГПК на „Б.П.“, ЕИК *****, със съдебен
адрес:*** – адв. М.Д. сумата 1 000 лв. - съдебни
разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред САС, в двуседмичен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
СЪДИЯ: